Изоглоси, изоморфи и т.н.: български, македонски, сръбски

[дсмп]

1. присъствие или отсъствие на прилагателни които нямат неопределена форма от вида на щакавски државни (няма државан)
бг: 0 (липса)
мк: 0
срб: 1 (присъствие)
2. същото но окончанието "ньи": горньи, доньи (няма горань)
бг: 0 (няма горень, горня, горне/горньо - само синьа, синьо)
мк: 0
срб: 1
3. съществителни падежи
бг: 0 (само звателен, понякога)
мк: 0
срб: 1
4. определителен член при съществители и прилагателни
бг: 1
мк: 1
срб: 0 (само при мъъжки род, единствено число: црн/црни, црна, црно (обаче "црни" е в ход да измести "црн" във висчки случаи)
5. аорист и имперфект ((не)свършено минало време)
бг: 1
мк: 1 (само аорист/имперфект?)
срб: 0 (имперфектът е изцяло мъртъв а аористът се използва твърде рядко и само при някои глаголи)
6. меки окончания от вида на срб. "добро" но "лошЕ" (бг + мк: добро, лошО)
бг: лошО
мк: лошО
срб: лошЕ
7. сравнителна степен: с или без "по-"
бг: по-добре
мк: по-добро
срб: добрийе
8. превъзходна степен с "най" + положителна или сравителна степен
бг: най + положителна степен (най-добре)
мк: същото (най-добро)
срб: най + срав. степ. (най-добрийе)

ще да има продължение

[дсмп]

1. присъствие или отсъствие на прилагателни които нямат неопределена форма от вида на щакавски државни (няма државан)

бг: 0 (липса)

мк: 0

срб: 1 (присъствие)

2. същото но окончанието "ньи": горньи, доньи (няма горань)

бг: 0 (няма горень, горня, горне/горньо - само синьа, синьо)

мк: 0

срб: 1

3. съществителни падежи

бг: 0 (само звателен, понякога)

мк: 0

срб: 1

4. определителен член при съществители и прилагателни

бг: 1

мк: 1

срб: 0 (само при мъъжки род, единствено число: црн/црни, црна, црно (обаче "црни" е в ход да измести "црн" във висчки случаи)

5. аорист и имперфект ((не)свършено минало време)

бг: 1

мк: 1 (само аорист/имперфект?)

срб: 0 (имперфектът е изцяло мъртъв а аористът се използва твърде рядко и само при някои глаголи)

6. меки окончания от вида на срб. "добро" но "лошЕ" (бг + мк: добро, лошО)

бг: лошО

мк: лошО

срб: лошЕ

7. сравнителна степен: с или без "по-"

бг: по-добре

мк: по-добро

срб: добрийе

8. превъзходна степен с "най" + положителна или сравителна степен

бг: най + положителна степен (най-добре)

мк: същото (най-добро)

срб: най + срав. степ. (най-добрийе)

ще да има продължение

9. Обеззвучаване на б, д, г, з, ж, в в краесловието

бг+мк 1

срб 0

10. наличие на "в-"

Вторник вс. Уторак

вътре, внатре вс. унутра

бг+мк 1

срб 0

11. наличие на глаголно наклонение инфинитив

бг+мк 0

срб 1

12. наличие на минало дэпричастие на "-вши"

бг+мк 0

срб 1

13. различни начини за образуване минало предварително време

бг+мк: аорист(/имперфект?) на "съм" + елово причастие (бях/бев направил)

срб: минало неопределително време на "съм" + елово причастие (био сам направио = "бил съм направил")

14. различни образувания на бъдеще време

бг: ще (на?)прави

мк: ке (на?)прави

срб: ч'е (на?)правиТИ (с инфинитив) или (остаряло) ч'е ДА (на?)прави (с допълнителна дума "да")

15. "л" вс "о"

бг+мк: (на)правиЛ, петел, пъкъл

срб: (на)правиО, петао, пекао, чекаоница

16. "л" вс "у"

бг: вълк, сълза

мк: волк, солза

срб: вук, суза

17. "йе" вс "е"

бг+мк: езеро

срб: йезеро

18. произношение на "св-", "тв-", "кв-", "цв-": доколкото ми е известно в бюрм-ски "език" се произнася "сФой" (="свой") но "тВой" ("тфой" = селяндурско произношение). Как се произнасят "свой", "свят" в ИНБ в сравнение с ЗНБ "свой", "свет"?

Как се произнася "-ство"? приятелСТВо, приятелСТФо, -СВО или -СФО?

19. произношение на "-ст", "-щ", "-зд", "-жд" в краесловието

бг+мк: "-с", "-ш"

срб: "-ст", "-щ", "-зд", "-жд"

20. "-чер-" вс. "-цр-" + съгласна

бг: червен

мк: црвен

срб: црвен

21. "-к" + "-ски" => "-шки" вс. "-чки"

бг: торлашки

мк: торлачки

срб: торлачки

22. "а" вс. "е"

бг: чакам

мк: чекам

срб: чекам

Интересно обаче че в словенски има "чакам" (има и "яз" = "аз" а не "я")

23. Окончанията за сегашно време са много по-различни в сръбски в сравнение с бг/мк отколкото в помежду бг и мк

бг: чакам, чакаш, чака, чакаме, чакате, чакАт

мк: чекам, чекаш, чека, чекаме, чекате, чекААт

срб: чекам, чекаш, чека, чекамО, чекате, чекАЮ

бг: кажА, -еш, -е, кажем, -ете, кажат

мк: кажАМ, -еш, -е, кажемЕ, -ете, кажат

срб: кажЕМ, -еш, -е, кажемО, -ете, кажУ

бг: правЯ...правим...правЯТ

мк: правАМ...правимЕ... правАТ

срб: правИМ...правимО... правЕ

24. повелително наклонение "ч, ж, ш" вс "ц, з, с"

бг+мк: речи, печи

срб: реци, пеци

25. повелително наклонение, второ лице, множествено число "-ете" вс "-ите"

бг+мк: (на?)правЕте

срб: (на?)правИте

26. "-жество", "-чество" (и "-шество?) вс. "-щво"

бг: дружество, селячество

мк+срб: друщво, селящво(/селащво?)

ще да има продължение

Редактирано Август 4, 2014 от дсмп

[Perkūnas]

Всичко гореизброено се дължи на собственото развитие на всеки език.

Няма какво да си губиш времето, а вземи някоя сравнителна граматика -- там всичко това е описано.

/Защо не тръгнеш да сравняваш примерно словашките или полските окончания?/

Няколко забележки:

• окончанието за повелитената форма -ете е новобългарско. в старобългарски е като в сръбски.
• речи, печи и подобни възникват през среднобългарския период по аналогия с речеш/рече, печеш/пече.
• сръбското чекаю е еднкаво със старобългарското чѣкаѭтъ. чѣкаѭтъ се е опростило до чакѫт в новобългарски.
• още в среднобългарски доста от старобългарските причастия са изчезнали от употреба. така че няма какво да търсим ши-причастия в български (бивш е руска заемка)
• -ство е наставка с предимно книжовна употреба в български, а в говорите е рядка.

Иначе в български и сръбски има доста общи черти, които отсъстват от руски и полски:

например употребата на кой/коjи като въпросително и относително местоимение едновременно.

[FairOaks]

А то тамо има ли ят въобще, или си е чисто Е?

Досежно оставшето Вашето мнение, мисля, е пределно ясно — щом простолюдието тако глаголи, значи тако ще глаголите и Вий.

[stinka (Rom)]

А то тамо има ли ят въобще, или си е чисто Е?

Досежно оставшето Вашето мнение, мисля, е пределно ясно — щом простолюдието тако глаголи, значи тако ще глаголите и Вий.

Човек, онези долу двеста години я налагаха катаревусата. С всички средства на модерната пропаганда - училища, медии и т.н. И? Накрая се отказаха да имаш официален език, който почти никой от народаът ти не го ползва, какво е? Ми прищявка, дай да се върнем още по-назад и всички да обявим за официален праиндоевропейският (ще го възстановим)!

[FairOaks]

Човек, онези долу двеста години я налагаха катаревусата. С всички средства на модерната пропаганда - училища, медии и т.н. И? Накрая се отказаха да имаш официален език, който почти никой от народаът ти не го ползва, какво е? Ми прищявка, дай да се върнем още по-назад и всички да обявим за официален праиндоевропейският (ще го възстановим)!

Ами дажд да го доопростачим, та да се преврати в нечленоразделна лъжеезикова хуйня, накъдето всъщност сат се запътили моите мили съвременници — гъзолизци и простаци почти до едного, които, притиснеш ли ги по тоя въпрос, все ще изтърсят, като че ли ест праиндийско заклинание, следното:

— Развитие. Езиците се развиват. Развиват се всички езици. И нашият език се развива… (Е, обвикновено ест „еволюция“, съотв. „еволюира“, но нека не мракобесничим и ний.)

Хубаво, има развитие — в смисъл че се изменя нещо. До ту-ка що-годе има известна правота. Каково обаче развитие ест въпросното? Ако доида в твоят дом аз с един боен чук и ти разломя далекозорникът, може ли да се твърди, че съм го поразвил? Не ест ли по-тъчно да се рече, че направо съм ти го неповратимо поразил?

За вси столетия промените сат били положителни сякаш в два-три случая само:

– утвърждението на определителните членове;

– минали несвършени деятелни причестия, които се ползуят предимно в разни наклонения (преизказно, съмнително, умозаключително и пр.);

– написания разни (разхождам, а не расхождам, како же било би по старобългарский образец).

Всичко друго ест от Лъкаваго — отявлена немара, щуждепоклонничество, простотия до шия, враждебно невеждество и т.н. Нуждно ли ест за пореден крат да спомена досежно загубата на повещето падежни облици, че и на чисто българският езиков облик, досежно пълната безписмовност при употребата на глаголски видове и времена (до тамо, че веще върлуят бясно изцепки разни като „докато ходих“, „винаги съм правел“ и други престъпни изказувания), или сам се сещаш?

А теб ще те убие да кажеш „държавен“ (каков ест той званичен език?) и „съвременна“! (Да речем, че на останалите не можеш им измисли български съответи…)

[дсмп]

А то тамо има ли ят въобще, или си е чисто Е?

Досежно оставшето Вашето мнение, мисля, е пределно ясно — щом простолюдието тако глаголи, значи тако ще глаголите и Вий.

Когато написах "ще да има продължение" точно това имах предвид: я/е/е (място/место/место), е/я/йе (език/язик/йезик) и т.н.

За останалото написано от теб, не знам що да отговоря понеже не ти разбрах.

Всичко гореизброено се дължи на собственото развитие на всеки език.

Няма какво да си губиш времето, а вземи някоя сравнителна граматика -- там всичко това е описано.

/Защо не тръгнеш да сравняваш примерно словашките или полските окончания?/

Защото имам том не-знам-кой от Български диалектен атлас (за родопските диалекти в източна Егейска Македония) и много от тези изоглоси които съм изброял просто там ги нямВа (немУВа).

[дсмп]

а) колко вида "Л"-ове има в бг, мк, щокавски?
Доколкото ми е известно бг. " л " е еднакво с руския и различен от срб. (не знам за "мк.")
б) доколк. ми е известно " в " в щокавски е сонорант, както " л, м, н, р " в бг. и щокавски, а "в" от бг. е проста съгласна, както "б", "д", "г" (не знам за "мк" но, щом има изговор "сФой" като на полски (и на бг?), значи "мк" "в" = бг "в" и е раличен от срб.

27. окончание за множ. число за мъжките едносрични съществителни:
бг: -ове
мк: -ови
срб: -ови
28. обликът и качеството на "кой"
бг: коЙ
мк: коЙ
срб: коЙИ (мъжкото множ. число = мъжк. единств. число)
доколкото ми е известно на сръбски е само прилагателно местоимение, на бг. и "мк." е и съществително местоимение (тоест със самостоятелна употреба, без съществително име)
29. 3 форми за множеств. число за прилагателни в срб. език, само една в бг. + "мк."
бг + "мк": добри
срб: добри, добре, добра

Защо "македонски"? защото територията на БЮРМ/ФИРОМ е бивша тракийска и илирийска (дарданска, пеонска) територия а не на древни македонци. Защо "език"? Защото не е език, а диалект.

[FairOaks]

Аааа, видите, веще прекалявате! Всите ли особености на младежските, селските или пък тъпаческите говори ще се опитвате да ги прокарате за общеблъгарски? „Кой“ се произнася „кой“. „Кои“ се произнася „койи“. А количем прочета словоизвращения, сходни со „Тука нямам свой хора“ или „при мой студенти“, или „станций“, „институций“, „организаций“ (това в род. п., мн. ч-ло ли е?), направо ми прекиплява, понеже такови безписмовници си заслужава да ги отупаш едно главоразвивателно.

[дсмп]

коЙ в бг + "мк" = единствено число за разлика от коИ (множествено число)
"коЙИ" на щакавски = и двете номера, тука е разликата между бг + "мк" и "срб." (=щакав.)
Освен това "кой" може да е и прилагателно и съществително в първите 2 езика, в щакавски само прилагателно

[Perkūnas]

коЙ в бг + "мк" = единствено число за разлика от коИ (множествено число)

"коЙИ" на щакавски = и двете номера, тука е разликата между бг + "мк" и "срб." (=щакав.)

Освен това "кой" може да е и прилагателно и съществително в първите 2 езика, в щакавски само прилагателно

кой не е нито прилагателно, нито съществително. не разбирам защо не си седнеш на четирите букви и не прочетеш едни книжки, а не да преоткриваш в този раздел Америка и топлата вода?????

моля някой модератор да се намеси и прочисти раздела "Езикознание" от този спам.

[дсмп]

кой не е нито прилагателно, нито съществително. не разбирам защо не си седнеш на четирите букви и не прочетеш едни книжки, а не да преоткриваш в този раздел Америка и топлата вода?????

моля някой модератор да се намеси и прочисти раздела "Езикознание" от този спам.

Пъркюнъс-е (да бе знам че Перкунас не е на английски)! Когато местоименията се употребяват сами, самостоятелно те са съществителни имена (в широкия смисъл на думата), заедно с нумералите. Когато не, те са прилагателни местоимения, защото се прилагат, се добавят на съществителни имена (тясна смисъл).

Добре че окончателно се си правил на срам, прекалено си си представял себе си за по-велик езиковед от Дуриданов, Георгиев и Младенов заедно.

[дсмп]

30. Наличие или липса на "-нн-": каменен, каменна; военен, военна
бг: 1
"мк": 0
щакавски ("сръбски"): 0
Има и в ИНБ Камен Бряг а не Каменен Бряг. Дали това е диалектизъм или "-нн" е възтановяване на старобг. явление по руски образец?
31. Наличие или липса на "-стн-" и други сложни групи от съгласни: вестник вс. весник
бг: 1
"мк": 0
"себ": 0
Дали тези 2 явления са сръбско влияние след кодифицирането на "мк" "език" или наистина отговарят на народното произношение не мога да кажа.

[zorrro]

30. Наличие или липса на "-нн-": каменен, каменна; военен, военна

бг: 1

"мк": 0

щакавски ("сръбски"): 0

Има и в ИНБ Камен Бряг а не Каменен Бряг.

има и Ран Босилек

Дали това е диалектизъм или "-нн" е възтановяване на старобг. явление по руски образец?

второто

31. Наличие или липса на "-стн-" и други сложни групи от съгласни: вестник вс. весник

бг: 1

"мк": 0

"себ": 0

Дали тези 2 явления са сръбско влияние след кодифицирането на "мк" "език" или наистина отговарят на народното произношение не мога да кажа.

т-то в -стн- не се произнася нито в бг книж. език, нито в народния

[дсмп]

т-то в -стн- не се произнася нито в бг книж. език, нито в народния

Благодаря за информациите но нещо съвсем различно каза Fair Oaks за произношението му на "местно".

[zorrro]

Благодаря за информациите но нещо съвсем различно каза Fair Oaks за произношението му на "местно".

"влияние орфографии на мозг"

[FairOaks]

"влияние орфографии на мозг"

Ааа, видите, това, че вашата нечлѣнораздѣлна (защо не ест -дял-, г-не Мурдаров?) селяческа реч не може никому да послужи за пример, не означава, че кривият съм аз. За неразбравшите повтарям: в думите месТна (а защо не ест мястна?), месТно (мястно?), месТни Т-то се произнася или чисто, или представляе зев (а защо не ест зяв?).