Няколко славянски изоглоси

[Exhemus]

Тези изоглоси заграждат територия, която условно ще нарека Българско пространство.

Изоглосата "МРЕЖА" загражда съвременна Украйна, България и Югославските републики.

Изоглосата "БРАШНО" загражда Украйна, България, Сърбия и Македония, но не по-назапад.

Думата е засвидетелствана в Новгородските берестянни грамоти, но после е отпаднала от употреба в Русия, явно поради нахлуване на северни славянски маси.

Такива изоглоси могат да се намерят още. Те свидетелстват за "някакъв" език, говорен на територия, която съвпада със Стара Велика България.

Интересно е, ако някой знае диалекти от Ростовска област, Кубан и Астрахан да сподели?

[Perkūnas]

Тццц, поредните партенки.

mreže на словашки и mříže на чешки значат "решетка". Но мрежа в руски е старобългарска заемка (и няма нищо общо с "някакъв" език, говорен на територия, която съвпада със Стара Велика България). Собствено руската форма е мережа. Ако мрежа е прасродна с латвийската дума margas "перила", то чешки и словашки се пази изходното значение, а в южнославянски значението се е променило от "решетка" към "мрежа".

долнолужишки Brošno = немски Fronleichnam = "празник Тяло Господне" (християнска метафора).

Да не се окаже, че Старата Велика България се е разпростирала до Франкфурт на Одер?!

[Exhemus]

Благодаря Перкунас, за вещите пояснения.

Обаче, факт е, че тези изоглоси разграничават зоните на разпространение на северните славяни от южните.

- изходнтото значение вероятно е било и решетка и мрежа, после се е диференцирало. Решетка е много близо до латинското

Rete, като решетка изглежда по-близо до индо-европейския оригинал. А може би той е съдържал и двете - решетка и мрежа.

Нещо като ме-решете ?

Само предполагам По въпросите за етимологията - ти си господ!

Интересно ще е да осветлиш произхода на брашно, щом е толкоз разпространено? И защо паралелната дума мука е основна за

северните западните и източните говори, като при това е единствена и със много малки вариации в произношението?

- Това, което казваш за Стара Велика България може и да е било вярно. За кратко време при хуните и по-нататък от Франкфурт

[FairOaks]

Благодаря Перкунас, за вещите пояснения.

Обаче, факт е, че тези изоглоси разграничават зоните на разпространение на северните славяни от южните.

- изходнтото значение вероятно е било и решетка и мрежа, после се е диференцирало. Решетка е много близо до латинското

Rete, като решетка изглежда по-близо до индо-европейския оригинал. А може би той е съдържал и двете - решетка и мрежа.

Нещо като ме-решете ?

Само предполагам По въпросите за етимологията - ти си господ!

Интересно ще е да осветлиш произхода на брашно, щом е толкоз разпространено? И защо паралелната дума мука е основна за

северните западните и източните говори, като при това е единствена и със много малки вариации в произношението?

- Това, което казваш за Стара Велика България може и да е било вярно. За кратко време при хуните и по-нататък от Франкфурт

БРАШЬНО е значело пища, ядене. Преписвам от БЕР, за да не рече Perkūnas или друг хитрец, че си измислям, че трябва да нещо чета, негли книги има само той и само той ги е чел:

бра̀шно „смлени зърнени храни“; стб. брашьно „храна“…

… — Праслав. *bhoršьno от ие. *bhars-ino-m, *bhar-(e)s-, сродно със стнорд. barr „зърнени храни, ечемик“, лат. far, род. п. farris „лимец; брашно“ от ие. *bhars, farina „брашно“, fastigium „връх, острие“, оск., умбр. far „брашно“, гот. barizeins „ечемичен“. — Начално значение „плод с остри, осилести класове“, срв. стинд. bhrsti- „връх, бодил“.

От друга страна, МѪКА е значело брашно, тако че не зная защо се учудвате.

[Exhemus]

Много добре за БРАШНО-то FairOaks!

Защо се учудвам? Защото е имало точна дума - мука, а брашно я е изместило зорлем.

Зорлем може да стане само в обособена политико-икономическа общност.

Изглежда тази общност е включвала България, Сърбия и Украйна.

Румънските земи се подразбират

Апропо - завчера чух, че на Кубан също правят краваи, и им казват - краваи

[FairOaks]

Ами, види се, изконното значение на „брашно“ си е „брашно“, в отлика от тъчното по Вашему „мъка̀“ (а не „мука“, занеже не сме руснаци), което означава някакова ми ти тамо-ка мешавица по-скоро.

[Perkūnas]

Благодаря Перкунас, за вещите пояснения.

Обаче, факт е, че тези изоглоси разграничават зоните на разпространение на северните славяни от южните.

- изходнтото значение вероятно е било и решетка и мрежа, после се е диференцирало. Решетка е много близо до латинското

Rete, като решетка изглежда по-близо до индо-европейския оригинал. А може би той е съдържал и двете - решетка и мрежа.

Нещо като ме-решете ?

Само предполагам По въпросите за етимологията - ти си господ!

Интересно ще е да осветлиш произхода на брашно, щом е толкоз разпространено? И защо паралелната дума мука е основна за

северните западните и източните говори, като при това е единствена и със много малки вариации в произношението?

- Това, което казваш за Стара Велика България може и да е било вярно. За кратко време при хуните и по-нататък от Франкфурт

Между северни и южни славяни съществуват изоглосни грании, но не са тези, които споменаваш.

Една от най-оченабиващите се разлики между южни и северни славянски езици е примерно употребата на представките ИЗ - ВЫ.

ИЗ (български, сръбски, словенски) -- ВЫ (руски, полски, украински, чешки)

български, сръбски избор - руски выбор, украински вибор, полски wybór, чешки и.т.н.

на южните славяни представката вы- е съвършено непозната.

випуск и под. са РУСщини както се изразява един потребител в темата.

останалото няма какво да се коментира.

Редактирано Август 7, 2014 от Perkūnas

[дсмп]

Между северни и южни славяни съществуват изоглосни грании, но не са тези, които споменаваш.

Една от най-оченабиващите се разлики между южни и северни славянски езици е примерно употребата на представките ИЗ - ВЫ.

ИЗ (български, сръбски, словенски) -- ВЫ (руски, полски, украински, чешки)

български, сръбски избор - руски выбор, украински вибор, полски wybór, чешки и.т.н.

на южните славяни представката вы- е съвършено непозната.

випуск и под. са РУСщини както се изразява един потребител в темата.

останалото няма какво да се коментира.

И тогава, след като в най-ранните старобг. текстове няма "вь-" а само "из-" (включително тези от моравската редакция???), какво заключение може да се достигне? Че е възможно и "-мо" като окончание на 1. лице множествено число винаги да е било присъщо в старо-щакавски и общоизточнославянски и че не е непременно по-късно, общо (по съвпадение!!!) за щокавски и укр. развой.

Това, че това явление го няма представено писмено, за различа от меките "ч" и "дж", в щокавската редакция на старобг. език, няма никакво значение и не означава че другите характерни щокавски, чехословашки или укр. черти не са съществували през времето на появата на щокавска, моравска редакция на старобг. език (словашки и чешки за мен са един език).

[FairOaks]

„Русщини“ го има и у Ст. Младенов, и у др. езиковедци, тако щото не можете да твръдите, че ест моя измислица. Они даже сат пишели „местоиме(на)“ вместо някакови ми ти имения, построени бог знае къде и бяс знае от кого. А наместо особено ъродливата русщина „випуск“ можем преспокойно да образуем и използуем „изпуст“ или, ако щете, „изпустък“.

Редактирано Август 7, 2014 от FairOaks