Em Drive

[Малоум 2]

Преди 15 часа, Гагов said:

Свойства не се измислят, те се откриват, е няма нищо открито в потвърждаване на ефира или пък тъмната материя все още 

"...

И обяснението с тъмната материя е силно умозрително с много неизвестни, за да имаме много конкретен резултат за отчитането на такъв ефект. Но ако ЕмДрайв наистина работи, противодействието на тъмната материя е възможна причина. Ако се окаже така, тайната на тъмната материя ще бъде решена веднъж завинаги от един неочакван кандидат - изобретател, измайсторил невъзможен двигател, но който ще намери липсващата маса на Вселената.

 

Това е последният абзац от статията.

Проблемът (според мен - защо се "измисля") е, че това което не се "вижда", а въздейства, е принудило Изследовател да си го потвърждава посредством КОСВЕНИ ефекти. Трябват тълкувания (хипотези за това - на каква същност се надява обяснението на "видимото" - фактите - разбирай: "измеримото", които косвено ще покаже възможната наличност за правилна, работна, хипотеза) Демек, важни са наблюдаващите се следствия, до които може да се добере експеримент.

(Припомням само: За стария етер - хипотезата е била, че трябва да има наблюдаване на "етерен вятър"?!. Класически модел за възприемане на реалност.

С  предположението, обаче, че всички обекти са направени от свойство за структуриране на "частите" на етера (квантов подход), отпада това ограничение за наблюдаване на етерен вятър. Става по-скоро обратното - структурата "обект" е в непрестанен досег до окръжаващото го и се образува (значи се движи - старо-->ново състояние) върху неподвижните етерни части с минимална енергия за образуването си - понеже обектът е "притиснат" отвсякъде и опитвайки всяка възможна посока за образуване (посока, защото е вектор параметъра импулс, а действието е импулс по време, скрито в честота). Тогава, вместо да го "обтича" вятър, то обектът непрестанно се ускорява "по вятъра"  (забързва или забавя, зависи от структурата на полетата които го окръжават) - движи се равноускорително при хомогенно външно поле. Все едно вятърът го "дърпа за косата", за да съществува като цяло!

Като пример: игра народна топка - когато "хващаме" топката, импулсът ни бута назад, по посока движението на топката. При елементарните частици не е така - за да "захванат" фотон (топка), "пилотната" им вълна, (като "ръчички" - за всеки етап на непрестанно образуване на обекта са в различна посока и тая посока се сменя с огромната честота на образуване на обекта)  става с "енергетично изгодна" посока на ново_образуване на обекта. Тоест, обектът се образува по посока на падащото към него поле - казва му накъде да се образува. Все едно - сме се наклонили силно напред, при вида на идващата топка и я хващаме, като "откатът" само ни изправя, а не ни движи назад.

Обектът (елем. частица) се съпротивлява на ускорителното движение с характеристиката си "маса". Така всяко тяло в Космоса се движи равно ускорително и равно закъснително, средно ... с постоянна скорост, която абстрактно е приета за "равномерно праволинейно движение".

Тя - масата е пропорционална на честотата на образуване на керна ,зрънце - най-вътрешна част -  на частицата. Но - има и електромагнитна маса - тя пък зависи от най-външния електронен слой на частицата и от относителната скорост. В лабораторните електрични полета - тя се изменя.)

 

Сега за емдрайв. И неговите части и частици се образуват непрестанно. Магнетронът вътре създава трептене, което може да съвпадне със собствените честоти на частите така, че от едната страна "да се поглъща повече за образуване" от фотоните на околното поле. Демек, емдрайвът се движи по посока на най-малкото съпротивление за собственото си образуване. Вижда се колко фина и малка ще е тази ускорителна сила и колко много зависи от външните фактори.

Според мен - такава сила би се забелязала и при форма тип "сателитна чиния" - излъчвател във фокуса на параболоида и затварящо "чадъра" предно дъно - синхронизирано по собствена честота с честотата на излъчвателя. Силата за задвижване ще е измерима. Ще прилича на летяща чиния

...

 

[Doris]

Преди 16 часа, Joro-01 said:

Гледам графиката и си мсля, че пичовете в лабораторията са допуснали по някоя и друга грешчица.

По самите данни бележки нямам- линията  / тенденцията е видима и почти линейна, осредняване...

Само суровите данни са малко странни - в много широк диапазон, при 60 W. Там са измерили тяга в интервала от 61 до 130 микронютона. Не могат да осигурят повторяемост.

Според мене има грешки и/или не са успели да изключват влиянието на средата.

Дали няма някакви електромагнитни / електродинамични сили / ефекти - със стените на камерата, опроводяването, метални предмети наоколо или дори земния магнетизъм?

Тази торисонна везна колко да е прецизна? Кабелът  / опроводяването не оказва ли някаква сила / съпротивление или пък  да тласка? Без да съм се запознал с постановката, кофа + магнетрон трябва да тежи поне килограм. Сиата от 100 микронютона (0,1 милинютон), можем да я представим като тежест от 0,01 грам. Не казвам невъзможно, трудно е. И има предпоставки за грешки.

Според мен 0,01 грам не е толкова малка величина, че да не може да се измери и екранирането или отчитането на странични ефекти е постижмо не само за лабораториите на НАСА. Повторяемостта е в това, че се отчита различна от 0 стойност. Мисля, че   са осигурени добри условия за опити с Емдрайв за да се покаже, че тяга има и това вече е доказано. Проблемът е да се направи експеримент, доказващ или опровергаващ някоя от теориите за Емдрайв. Историята, че ще се правят опити в космоса мисля, че е вестникарска партенка, в този случай на Земята е много по-удобно и осъществимо да се отстранят  външни фактори и да се мери прецизно.

Тъмната материя би могла много удобно да бъде "опора" на движението, ако не беше проблема, че теоретично тя би трябвало да не е навсякъде, а като големи струпвания в отделни места от Вселената.

[Gravity]

http://arstechnica.com/science/2016/11/nasas-em-drive-still-a-wtf-thruster/

 

 

Цитирай

 

In the end, we can't conclude that this is a null result, nor can we excitedly say that it works. The sad truth is that this paper is not much better than the researchers' last one, and it doesn't actually have enough detail to let us fully evaluate the data. Nor does the paper have enough data to allow a conclusion in the absence of a model. And despite mention of a model in the paper, any model that exists is very well hidden.

What's more, the discussion section is not very encouraging. It's essentially a laundry list of strange things that happen because of vacuum fluctuations, coupled to—for no reason that I can discern—Bohm's pilot wave interpretation of quantum mechanics. Whatever Bohm's failings might be, I'm pretty sure he didn't deserve that.

 

 

[Гагов]

Преди 18 часа, Doris said:

Според мен 0,01 грам не е толкова малка величина, че да не може да се измери и екранирането или отчитането на странични ефекти е постижмо не само за лабораториите на НАСА. Повторяемостта е в това, че се отчита различна от 0 стойност. Мисля, че   са осигурени добри условия за опити с Емдрайв за да се покаже, че тяга има и това вече е доказано. Проблемът е да се направи експеримент, доказващ или опровергаващ някоя от теориите за Емдрайв. Историята, че ще се правят опити в космоса мисля, че е вестникарска партенка, в този случай на Земята е много по-удобно и осъществимо да се отстранят  външни фактори и да се мери прецизно.

Тъмната материя би могла много удобно да бъде "опора" на движението, ако не беше проблема, че теоретично тя би трябвало да не е навсякъде, а като големи струпвания в отделни места от Вселената.

Точно в десетката с този пост. Лошото е че могат да се градят всякакви теории без да може експериментално да се проверят предсказанията на тези теории че да се разбере коя от тях е вярната ( поне за момента никой не предлага някакви експерименти), не могат всичките вкупом да са верни, това за тъмната материя като едно от обясненията на емдрайва звучи наистина логично и трябва да се изпробва дали тягата ще се променя при провеждане на експеримента в различни точки на планетата и различни точки в космоса, могат да пратят едно емдрайвче на луноход и там да измерят тягата му. Все пак нивата на тъмна материя няма да са еднакви навсякаде 

[Joro-01]

On 2.12.2016 г. at 14:01, Doris said:

Според мен 0,01 грам не е толкова малка величина, че да не може да се измери и екранирането или отчитането на странични ефекти е постижмо не само за лабораториите на НАСА. Повторяемостта е в това, че се отчита различна от 0 стойност. Мисля, че   са осигурени добри условия за опити с Емдрайв за да се покаже, че тяга има и това вече е доказано. Проблемът е да се направи експеримент, доказващ или опровергаващ някоя от теориите за Емдрайв. Историята, че ще се правят опити в космоса мисля, че е вестникарска партенка, в този случай на Земята е много по-удобно и осъществимо да се отстранят  външни фактори и да се мери прецизно.

Тъмната материя би могла много удобно да бъде "опора" на движението, ако не беше проблема, че теоретично тя би трябвало да не е навсякъде, а като големи струпвания в отделни места от Вселената.

Никой не спори, права си. Кавам, че е  много трудно само.

Но там някъде е и силата с която стрелка на малък компас (или направена от малка игла) натиска за да се ориентира севет-юг - ако с пръст и пречим.

Толкова  (между толкова и половината) е силата /тежестта айде с която се различават едни малки филтърчета, които измервам когато са чисти и мръсни (въобще не ми е работа но понякога се налага. "Калибрирам" едни уреди с тях. Самите вилтурчета тежат половин грам. Измерането става на аналитична везна, в грамове, до 6 знака.

На всичкото отгоре тази кофа дето генерира такава сила тежи няколко килограма.

 

Редактирано Декември 3, 2016 от Joro-01

[Гагов]

Преди 52 минути, Joro-01 said:

Никой не спори, права си. Кавам, че е  много трудно само.

Но там някъде е и силата с която стрелка на малък компас (или направена от малка игла) натиска за да се ориентира севет-юг - ако с пръст и пречим.

Толкова  (между толкова и половината) е силата /тежестта айде с която се различават едни малки филтърчета, които измервам когато са чисти и мръсни (въобще не ми е работа но понякога се налага. "Калибрирам" едни уреди с тях. Самите вилтурчета тежат половин грам. Измерането става на аналитична везна, в грамове, до 6 знака.

На всичкото отгоре тази кофа дето генерира такава сила тежи няколко килограма.

 

Жоро щом Наса са се заели с тестването на емдрайва, лабаво нема  ще видим ще поживеем, както казват руснаците 

[Joro-01]

О, да, поживем увидем.

Ако нещо ново (оборудване) прецизно и скъпо се появи, НАСА могат да го имат на мига, това не подлвжи на дискусия. Може те да го създадат. Няма да е в БАН я.

Редактирано Декември 3, 2016 от Joro-01

[Гагов]

Преди 19 минути, Joro-01 said:

О, да, поживем увидем.

Ако нещо ново (оборудване) прецизно и скъпо се появи, НАСА могат да го имат на мига, това не подлвжи на дискусия. Може те да го създадат. Няма да е в БАН я.

Именно, това и казвам, щом от НАСА са извършили експеримент, по потвърждаване на тягата от емдрайва, какво друго да очаквеме.

[Joro-01]

И така - Ем Драйв все пак ще се тества в космоса. Стягат го за наносателити. Няма да обясняваме каквоса, само ще вметна, че има и българска компания "Endurosat", която прави такива. Последното е за отделна тема, а и продуктовото позоцопниране влиза в разрез с правилата.

https://hackaday.io/project/5596-emdrivesatellite

 

[Малоум 2]

Предполагам сте го видели - търкаля се няколко дни вече из новините:

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kitajski-ucheni-sazdadoha-prototip-na-neobiasnimiia-dvigatel-EmDrajv_93609.html

Китайски учени създадоха прототип на необяснимия двигател ЕмДрайв (видео)

Пропагандно видео на китайската телевизия CCTV-2 твърди, че учени от КНР са направили работен вариант на EmDrive, двигател, който работи без гориво и принципите на неговата работа все още не са обяснени. Те дори са в разрез с физическите закони за опазване на енергията.

Във видеото се твърди, че китайските учени са разработили EmDrive и скоро ще го пуснат в космоса - макар че не се посочват никакви технически данни за устройството.

"Невъзможният" двигател с години е тестван от НАСА, но космическата агенция не успя да създаде работеща версия.

Ако концепцията се въплъти в реалността, двигателят ще може да пренесе екипаж до Марс само за 10 седмици. Апарат на базата на EmDrive би достигнал до края на Слънчевата система не след няколко десетилетия, а за няколко месеца.

Описанието на работата на EmDrive е следното: магнетрон генерира микровълни, енергията на техните трептения се натрупват в резонатора, а образуваната стояща вълна от електромагнитни трептения в затворения метален конус е източник на тягата. Физическият принцип на действие не е ясен.

След като не изхвърля гориво, EmDrive нарушава третия закон на Нютон, който гласи, че за всяко действие трябва да има еднакво и с обратна посока противодействие.

Китай не за първи път заявява, че е направил работещ EmDrive.

В китайския Северозападен Политехнически Университет в периода 2008-2010 г., екип, воден от професор Иън Хуан работи върху създаването на устройство, развиващо тяга от 0,72 Нютона. Прототипът бе представен, но през 2016 г. резултатите от този доклад бяха опровергани, защото авторите бяха направили голяма грешка в измерванията, корекцията на която значително се отрази на резултата.

През декември изследователите от Китайската академия за космически технологии потвърдиха, че правителството финансира изследванията на тази технология от 2010 г. насам и че са разработили устройство, което вече е тествано на нискоземна орбита, съобщи IBTimes UK.

И през ноември анонимни източници съобщиха на IBTimes UK, че прототип на EmDrive е тестван на борда на космическата лаборатория Tiangong-2. 

През ноември 2016 г. група учени от НАСА публикува статия за EmDrive в научното списание Journal of Propulsion and Power на Американския институт по аеронавтика и астронавтика (AIAA)..

В статията се посочва, че двигателят ЕмДрайв развива тяга, с коефициент на мощност 1,2 ± 0,1 милинютона на киловат при тестове на 40, 60 и 80 вата.

Например най-добрият двигател на НАСА, работещ на ефекта на Хол (плазмен двигател), произвежда до 60 mN/kW, което е около 50 пъти повече от ЕмДрайв. От друга страна слънчевите платна и фотонните двигатели, които също работят без гориво, генерират тяга с два порядъка по-малко от ЕмДрайв (3.37 - 6,67 микронютона на киловат). Това означава, че ЕмДрайв е по-мощен от фотонните двигатели над 200 пъти.

Рецензентите тогава не можаха да намерят грешки в постановката на експериментите за тестването на двигателя. Работещият по неясен засега принцип двигател развива тяга дори във вакуум, където е изключена всякаква термична конвекция. Изключено е и влиянието на блуждаещи магнитните полета.

...

Сещам се за стар виц от ... онова време:   " Кога китайците ще превземат света?.."  "Когато разберат, че досега,... са яли само гарнитурата!"

...

 

По принцип - при липса на "външни сили", нещо се движи, ако има къде да се подпира. Е, ЕМПоле е неподвижно! - значи - има къде да се подпира - един път с "дълга" пръчка (дълги вълни) бута, а обратно - бута с "къса" пръчка (къси вълни). Пръчките трябва да "бутат" по различно време с несъвпадащи честоти, а това се осигурява от геометрията на пресечения конус и електроника. Дано остане импулс "в една посока", за да може да се движи чудото! Въпрос на конструкция.

...

[Малоум 2]

Вече имало обяснение...

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Teoretitcite-obiasniavat-EmDrive-kojto-protivorechi-na-zakonite-na-fi_97054.html

Теоретиците обясняват EmDrive, който противоречи на законите на физиката (видео)

Учени от цял свят работят по първата система за задвижване, която противоречи на пръв поглед на закона на Нютон за действието и противодействието. Това е т. нар. "невъзможен двигател", който може да намали времето за пътуване и намали разходите за бъдещите мисии.

Но, според мнозина, теоретично системата EmDrive, която използва микровълново поле, генерира тяга, но подкопава основните закони на физиката, никога не може да бъде осъществен на практика.

Двигателят EmDrive може да ни отведе до звездите, но първо трябва да се примири със законите на физиката, пише изданието Мotherboard.

Най-новата публикaция в Journal of Applied Physical Science International (достъпна тук) на учени от Португалия твърди, че теорията на пилотната вълна, една от интерпретациите на квантовата теория, може да обясни и да докаже осъществимостта на EmDrive.

Ново изследване показва, че учените може би най-накрая са се приближили до разкриването как "невъзможният двигател" всъщност работи, според Джулио Приско (Giulio Prisco), футурист, теоретичен физик и компютърен специалист, съосновател на Space Cooperative.

Опит за теоретично обяснение за мистериозната "невъзможна" система за задвижване EmDrive е публикувано в Journal of Applied Physical Science International през август. За първи път предложен от британския инженер Роджър Шоуйър (Roger Shawyer), двигателят EmDrive представлява асиметрична кутия, която прилича на пресечен конус, с постоянно микровълново поле вътре в нея, която очевидно нарушавайки известни физични закони, изглежда е в състояние да генерира тяга и задвижва устройството.

В същото време държавните медии на Китай твърдят, че техните учени са разработили работещ прототип на EmDrive и се подготвят да го тестват в космоса. НАСА финансира също проучване за междузвездна мисия, задвижвана от екзотичния двигател.

През септември 2016 г. инженери, занимаващи се с този двигател се събраха на затворен за медиите семинар в Естес Парк, Колорадо. Разискванията и видеоклиповете от семинара, спонсориран от Института за космически изследвания, са достъпни онлайн.

По-късно същата година екипът на НАСА Eagleworks публикува статия, озаглавена "Measurement of Impulsive Thrust from a Closed Radio Frequency Cavity in Vacuum", в рецензирото списание Journal of Propulsion and Power на Американския институт по аеронавтика и астронавтика (AIAA), в която се описват обещаващи експериментални резултати и се загатнат възможни  теоретични обяснения на EmDrive.

Публикуването на тази статия на НАСА заглуши някои възражения, че за изследванията на EmDrive липсват рецензирани публикации в топ научни списания. Но сериозният дебат продължава за нещо далеч по-важно - фундаменталните закони на физиката. Някои учени смятат, че технологията EmDrive е невъзможна, тъй като изглежда не се придържа към настоящото ни разбиране за това, как работи Вселената.

Законът за запазване на импулса казва, че няма начин електромагнитните вълни, подскачащи в кутията, да я придвижват напред. Освен ако няма някаква друга физическа сила, която да дава импулс.

Съвременните реактивно задвижвани космически кораби работят като през соплото се отделя бързо движеща се струя от флуид, която създава тяга напред. Но необходимостта да се носи достатъчно гориво е силно ограничение за пътешествията в космоса, което прави далечните мисии почти неосъществими.

Ако EmDrive работи, това ще отвори вратата за космически мисии без гориво, които могат да достигнат до планетите за седмици, а не за месеци и на много по-ниска цена. Това в крайна сметка може да отвори пътя на човечеството към звездите. Поради това не е изненадващо, че мечтателите инженери продължават експерименталните и теоретичните изследвания на EmDrive, въпреки противоречивия характер на технологията.

 

В лабораторни експерименти на EmDrive изследователите се опитват да докажат, че наистина съществува тяга. Статията на НАСА от 2016 г. съобщава за малка тяга извън експерименталната грешка. Но тази тяга ще се представи много по-добре, особено за мисии на дълги разстояния, отколкото по-мощните, но по-тежки, носещи гориво космически кораби. Всъщност, според изследователите от НАСА, EmDrive ще надмине другите системи на двигатели без ракетно гориво, изследвани досега, като фотонните платна.

Учените теоретици се опитват да разберат защо и как работи EmDrive. Статията на НАСА предлага възможно обяснение въз основа на теорията на квантовата физика, по-специално теорията за нелокалните скрити променливи или теорията за пилотната вълна.

Новият научен труд от португалските учени, озаглавен "Възможно обяснение за EmDrive, основано на теорията на пилотната вълна" ("A Possible Explanation for the Em Drive Based on a Pilot Wave Theory) вече се приветства от ентусиастите на EmDrive във форума NasaSpaceFlight. 

Теорията на пилотните вълни е квантовомеханична теория със "скрити променливи", каквато е и интрепретацията на Айнщайн. Идеята, че пилотните вълни могат да обяснят някои особености на микрочастиците датира от първите дни на квантовата механика. Френският физик Луи дьо Бройл представя най-ранната версия на теорията на пилотните вълни на Солвеевата конференция през 1927 г. в Брюксел, на която започва знаменития спор между Бор и Айнщайн. По-късно тя е разширена през 1950 г. от американеца Дейвид Бом.

Според модела Бройл-Бом, частиците имат определено място и свойства, но се водят от някаква "пилотна вълна", която се определя като вълнова функция. Това обяснява експеримента с двата процепа - пилотната вълна може да премине през двата процепа и да даде интерференчна картина, въпреки че електрона, който се носи от нея, преминава само през единия от двата процепа.

Наскоро квантовата теория за пилотните вълни придобили голяма популярност, след като бе установено, че пилотна вълна с подобно на квантово поведение може да бъде възпроизведена в класически течности и се обяснява с класическата (неквантовата) динамика на флуидите.

Оказва се, че капчици флуид, подскачащи върху вибрираща течност генерират пилотна вълна, която, от своя страна, насочва движението на капчиците с поразителна прилика с квантовото поведение. (вж ""Какво всъщност е реалността?" - отговаря квантовата физика")

Португалските автори обясняват тягата в изследването като резултат на интензивността на полето, което взаимодейства с частиците в устройството. При подходящи условия, като тези в EmDrive, изследователите твърдят, че такава система може да избегне третия закон на Нютон, който гласи, че за всяко действие има равно по сила и противоположно по посока противодействие.

"Следователно, тъй като ние сме в нелинейната област, където действието не е равно на противодействието, дори като се вземе предвид посредничеството на полетата", твърдят авторите. "Това означава, че в някои специфични условия незначително действие може да доведе до огромно противодействие".

Но EmDrive не изглежда много квантов - това е просто макроскопично устройство с добрите стари електромагнитни микровълни. Тъй като, въпреки недоверието сред учените, необяснимо се проявява тяга отново и отново във всеки експеримент, трябва да имат класическо (неквантово) обяснение на базата на електромагнетизма на Максуел и на теорията на относителността на Айнщайн.

Отправна точка може да бъде принципът на Мах - представа, че локалните инертни свойства се определят от далечни маси и структурата на Вселената като цяло.

Според този ефект, който за първи път е оформен като теория през 1990 г. от физика Джеймс Е. Удуърд (James F. Woodward), част от силата, приложена към ускоряващото се тяло с маса, се съхранява като потенциална енергия в тялото му, до известна степен генерирайки кинетична енергия.

Този прост ефект на Удуърд, който е бил предложен като теоретична основа за EmDrive, прогнозира локални флуктуации на масата, което може да бъде използвано за задвижване без необходимостта от противодействие.

^{Силовите линии на напречния магнитен поток (Transverse Magnetic 212 Mode) в кухината, запълнена с диелектрик. Червените линии представляват електрическото поле, сините линии - магнитното поле. Илюстрация: Measurement of Impulsive Thrust from a Closed Radio Frequency Cavity in Vacuum.}

"Разработеният от Удуърд метод за използване на тези колебания на масата могат да се използват за нова схема за задвижване - Бутате напред масата, когато е тежка и дърпате назад, когато е по-лека", обяснява физикът Мартин Таймар ( Martin Tajmar) в негова наскорошно публикувана статия. Таймар ръководи води група физици за авангардни изследвания на двигатели в ТУ Дрезден, свързани с контрол "на най-новите модели на двигателя EMDrive и ефекта на Мах, двете най-обещаващи революционни идеи за двигатели, които в момента са в процес на изследване от различни лаборатории".

Ефектът на Удуърд може да отвори вратата за други по-екзотични, фантастични методи за задвижване, намеква в заглавието на книгата си Удуърд - "Making Starships and Stargates: The Science of Interstellar Transport and Absurdly Benign Wormholes".

По-рано тази година програмата на НАСА за иновативни авангардни концепции (NASA’s Innovative Advanced Concepts - NIAC) финансира проект на базата на този ефект.

 

 

...

"...Португалските автори обясняват тягата в изследването като резултат на интензивността на полето, което взаимодейства с частиците в устройството. При подходящи условия, като тези в EmDrive, изследователите твърдят, че такава система може да избегне третия закон на Нютон, който гласи, че за всяко действие има равно по сила и противоположно по посока противодействие.

"Следователно, тъй като ние сме в нелинейната област, където действието не е равно на противодействието, дори като се вземе предвид посредничеството на полетата", твърдят авторите. "Това означава, че в някои специфични условия незначително действие може да доведе до огромно противодействие"...."

Правят, струват, измислят - само и само да не кажат, че има етер! Върху него е ДВИЖЕНИЕТО, въобще - на вещевите и полевите обекти. А, за да се движи нещо, спрямо друго нещо с което е в "допир" - трябва да възниква сила от триене. В механичните инерционни двигатели - е така. Интензивно ускоряване (Импулс1: кратко време-голяма сила, противодействаща на силата на триене), бавно връщане - Импулс2 - има съизмеримост на връщащата сила със силата на триене и като цяло - тялото не се връща в изходната точка. (вибрационните машини-бункери, за дребни детайли)

А и въобще не си задават въпрос: "А защо има "нелинейни" действия?"

(пп В един друг форум съм го писал във връзка с време-действието:

"...Така, заради неподвижният етер - Ем-Драйв има на какво да се "подпре" - структура на вакуум. И като има разлика в дължините на вълните на устройството отпред-отзад, то ще се появява и импулс - движение. Късите вълни за по-кратко време си "дават" информацията, от дългите и затова са "бутащи", преди да са се "осъзнали" дългите вълни "

...

"... По хипотезата - фотон-пакетите са неподвижни, като неподвижно ЕМПоле (това е доказано и в сегашни интерпретации) съдържат импулс. (Импулс: или "маса по скорост"- за вещевите обекти, или "сила по време" - за действие на полевите обекти)...")

...

Редактирано Ноември 3, 2017 от Малоум 2