Антична пещ в Плиска!

[makebulgar]

2010 година е открит първият античен обект във Външния град на Плиска - пещ за керамика датирана II – III век, или към 500 години преди Аспарух.

Тоест полето не било чак толкова пусто.

http://bnr.bg/shumen/post/100446014/ministerstvoto-na-kulturata-otpusna-na-rim-shumen-54-000-lv-za-arheologicheski-razkopki

[Galahad]

Полето е доста голямо и е нормално там да е имало някакви селища или отделни сгради - както праисторически, така и антични. Въпросът обаче не е до единични или малобройно сгради, а до голямо селище (по-голямо от римски кастел). Има един екземпляр, на който в издания минаващи за научни в един риторично-комичен стил развива тези за римската Плиска. От тези статии или за да съм по-точен рецензии най-интересното е, че изобщо са били публикувани в издания претендиращи за някакво реноме. Повече от ясно е, че трудно би бил пропуснат голям римски или ранновизантийски град от изворите, още по-невероятното е там да не е имало парично обръщение и е направо невъзможно римляните да използват вторично колони с хански надписи докато са строили голямата базилика.

Така че находката е интересна, но по-скоро очаквана. При такава площ дори може да се очаква някоя по-голямшка сграда, като например римска вила.

[makebulgar]

Ще чакаме значи да разкопаят повече тая година и ще видим какъв заек ще изкочи.

[Курти Вълчанов]

Интересно. И във връзка с обоснованите предположения на първите изследователи на Плиска - Успенски и компания, че базиликата и малкия дворец са късноантични творения от IV век. Камарите антични монети, намерени в Плиска са в контескта на идеята за римската Плиска.

[Galahad]

Когато Успенски е писал не е имало разкопки, от които да се види, че подземните ходници са отпреди Малкия дворец. Той всъщност е от края на столичния период на Плиска.

А античните монети изобщо не са купища, а съвсем изолирани находки. И тогава е имало иманяри и намерени стари монети.

Голямата базилика е построена върху прабългарско "селище" или по-скоро да го наречем квартал. От нея са доста от колоните с хански надписи, които днес знаем. Тъй че просто няма как да е вярно.

Но наистина са били използвани вторично антични материали - примерно около 1/3 от тухлите са от римски постройки, а другите са си нашенско производство. Доста от декоративните елементи също са донесени от антични сгради - най-вече Марцианопол и Никополис ад Иструм.

[Курти Вълчанов]

Само че, изводите на Успенски за керамичните изделия са съвсем различни. Според тях, а те се базират на експертиза на вещо лице, а не да речем на съновиденията на Рашев, римските военни тухли са правени на място в големия конгломерат на Плиска:

"

Материалите са два вида глини: глини, взети от по-отдалечени места и глини

от близката околност. От първите глини са направени тухлите с печат на легионите и римските собствени имена. Глината за тези тухли е богата на варовикови съединения и бедна на железни съединения. Глината за тухлите от някои легиони е смесена с фин пясък.

Останалите тухли са направени от глина, взета от близки места. Относно състава на тези тухли В. Тернка, директор на тухлената фабрика в Русчук изказва следното мнение:

„Тухлите, предсставени за изследване, са приготвени от четири видове глина, затова можем да ги разделим на 4 отделни групи. Към първата група принадлежат тухли, а също така и керемиди, приготвени от глини, богати на варовикови и железни съединения; към втората група принадлежат тухли, направени от глини, богати на варовикови, но бедни на железни съедения...Цветът на изделията зависи от съдържанието на валовик и желязо в глината. Тухлите, направени от глина богата на двете съставки имат червеникав цвят; от глина, богата на желязо и бедна на варовик – тъмно червен и дори тъмно жълт цвят; от глина, богата на варовик, но бедна на желязо – жълто-зелен, жълт или жълточервен цвят ”

За решаването на въпроса, била ли е глината, от която са направени тухлите от споменатите 4 групи от местен произход, или е взета от по-отдалечени или по-близки до Абоба места, ние изследвахме глината, която се добива край Абоба и край близкото до нея село Текер, а също така и тухли, изготвени днес в гр. Шумен и село Синдел. Резултатите от сравненията ни доведоха до заключение, че глината от която са изготвени изследваните тухли е взета или от Абобските местности или от места, разполежени недалеко от Абоба. В Абоба под почвения слой се намират жълти глини, богати на варовик и бедни на железни съединения. Тухлите, изготвени от глина от Абоба имаха жълт цвят, а от глината при с. Текер – червеникав цвят. Последната съдържа повече железни примеси и съответства на тухлите от втора група ”

Днес с. Текер се нарича Златна нива и отстои на 5 км северозападно от центъра на град Плиска, следователно землището му е било в непосредствена близост до очертанията на древния град."

[Galahad]

В цитата не пише, че тухлите с римски печати са правени на място, а че някои от тухлите са били правени на място. Около 1/3 от тухлите са римски, а другите са прабългарски и наистина са правени региона на Плиска и на тях разбира се има не римски печати, а любимите знаци.

Плиска е класическо развитие на древен град - първо са дървени постройки, над тях са сградите преди 811г. и над тях са тези след пожара. "Римските сгради" на практика се намират над прабългарските юрти и подпалените от Никифор каменни постройки.

Римски са тухлите използвани като трошляк за укрепването на коловете на дървените сгради. За мащабното строителство обаче очевидно са се оказали крайно недостатъчни. Това важи и за останалия материал.

[Курти Вълчанов]

Я опитай пак да прочетеш цитата:

"Материалите са два вида глини: глини, взети от по-отдалечени места и глини от близката околност. От първите глини са направени тухлите с печат на легионите и римските собствени имена."

Според вещото лице всички тухли са направени на място. Посочен е и типа пещ и технологията на правене. Т.н. "глини от по-отдалечени места" са места на десетина километра от вътрешния град. По онова време хората не са били глупави да мъкнат тухли от дунавските римски крепости, след като глината им е на една ръка разстояние.

Ако са готови тухли "втора употреба" логично би било да се вземат от установената най-близка римска крепост при с. Войводова. Но не са. Категорично е установено: нито една тухла от римската крепост при с. Войводова не е използвана вторично при строежа на Плиска.

[Galahad]

Тухлите са на различни легиони, които са били базирани на различни места. Не е казано, че всички тухли са правени в Плиска, защото тогава глината би трябвало да е сходна. На тези тухли дето на са с печати на римските легиони не значи, че няма други значи напр. ІYІ