"Българската болест", автор Ивалина Минчева

[nik1]

http://economix.bg/balgarskata-bolest

Българската болест

Българската болест

• Tuesday, 15 July 2014 11:28
• от Иванина Манчева
• Отговори

• Рубрика: Мнения
• permalink

• Ключови думи:

  premium, еврофондове,концентрация,олигархия, Южен поток
• Иванина МанчеваПрофил в Google

Българската икономика напоследък повтаря добре познат сюжет от фолклора и от разказите на старите хора. Това е историята за ненайдено открито имане, донесло злини или в най-лекия случай – раздори. Лесните пари носят нещастие, учи народната мъдрост. За българската икономика ролята на имането изиграха безвъзмездната европейска помощ и значителният ресурс, заделен по големи проекти като „Южен поток”.

Икономистите имат свой термин за фолклорното правило „Много хубаво не е на хубаво”. Нарича сехоландска болест. В конкретния случай на Холандия през 60-те години става дума за внезапно забогатяване поради откриване на нефт, а последицата е реално надценяване на местната валута, което подтиска износа на традиционните отрасли. Често определението се използва и в по-широк смисъл – за да опише изобщо ефекта на парите от въздуха, Внезапният приток на пари често надхвърля капацитета на икономиката да ги усвои. В резултат растат цените на ресурсите и на работната сила и намалява конкурентоспособността. Инвестициите се пренасочват към т. нар. нетъргуем сектор (услуги, молове и производства, което не участват в международната търговия поради бариери), който не е подложен на конкуренцията на международните пазари.

Тази аналогия бе направена за първи път от Емил Хърсев през 2006 г., когато притокът на външен капитал към България бе доста силен. Ефектите върху паричното предлагане – също. Тогава все още на хоризонта не се виждаше рискът от пресъхване на чуждестранните инвестиции и на кредита. Голяма част от притока на капитал (инвестиции и кредитни линии) преди 2007 г. се изля в покупки на вносни стоки и наду цените на активите, в по-малка степен в придобиване на производствени активи и почти никак – в човешки капитал. Отдръпването на тази вълна в съчетание с дефлационните процеси и бремето на личните и фирмени дългове ограничи ръста на икономиката. Но не навсякъде.

След 2007 г. над България се изля дъжд от европейски средства и отново бяхме изправени пред приток на капитали, който надхвърля възможностите за усвояване от икономиката.

И тогава се оказа, че макроикономическите дисбаланси (загуба на конкурентоспособност и деиндустриализация) не са единствената нежелана последица от внезапния приток на пари. През последните години у нас те дори не се усещат като такава, защото смекчиха ефектите на редукцията на дълговете.

Проблемът с този дъжд от пари е другаде и именно това е българската болест. Причината България да не го понася добре са зле построените институции, скърцащата съдебна система, зависимите и слаби медии. Но най-вече слабата средна класа и слабият бизнес, които не могат да се намесят в управлението и разпределението на обществени блага. Това ражда неефективност на всички нива и, което е по-лошо, допринася за увеличаване на концентрацията на влияние и утвърждаване на олигархичния модел на българската икономика.

Вместо да постигнем благосъстояние, посяхме корупция и раздори.

Подарените милиарди

За седем години реално изплатените суми по линия на ЕС само по оперативните програми са 8.3 млрд. лева или 9.9 млрд. лева с националното финансиране. Реално възстановените пари от ЕС са по-малко от изплатените, особено през последните шест месеца (с 228 млн. евро по изчисления на economix.bg, но това е по другата актуална тема). Други 3.9 млрд. лева са изплатени по Програмата за развитие на селските райони. Директните плащания са около 6 млрд. лева. (Още)

Тези средства имат основен принос за увеличаване на пазара на обществени поръчки, който по данни на АОП през 2013 г. надхвърли 8 млрд. лева, в това число 519 млн. лева на Агенция “Пътна инфраструктура”.

Годишните траншове от ЕС са съпоставими с преките чуждестранни инвестиции, а през последните години сериозно ги надхвърлят.

Това не са пари, които преследват печалба, не подлежат на връщане, за разлика от кредитните линии, отпускани преди 2007 г. и в този смисъл са много по-близо от тях до внезапното забогатяване, което е в основата на холандската болест.

В редица сектори изобилието на евросубсидии доведе до аномалии, като трактори, които е по-евтино да бъдат сменени с нови, вместо да се ремонтират.

Както и в случая с холандската болест, приносът за конкурентоспособността бе нееднозначен, а в някои сектори – отрицателен поради натиска за ръст на възнагражденията без връзка с производителността.

Какво постигнахме с над 20 млрд. лева?

Еврофондоветете бяха проектирани като инструмент за подобряване на инфраструктурата, заличаване на регионалните диспропорции, укрепване на институциите и най-вече – за догонване на нивата на производство и доходи в ЕС.

По много цели България бележи отстъпление, а не напредък.

През 2007 г. БВП на човек от населението бе 40% от средното за 28-те страни в ЕС. През миналата година той е 47% от това нива (по паритет на покупателната способност, иначе разликата е по-голяма). През същия период Румъния се придвижи от 43% до 54% от нивото в ЕС, а Турция, която не разчита на еврофондове и напоследък преживява криза – от 45 до 55%. Тъй като растем много бавно, ще ни трябва половин век, за да достигнем европейските нива. И това е оптимистичният сценарий. Песимистичният не предвижда да го доживеем.

Такъв пример е и безработицата, чието понижаване е цел и на новото Споразумение за партньорство. За седем години, до края на 2013 г. тя се увеличи от 6 до 13 на сто, въпреки милионите за спонсорирана заетост.

Има и добри постижения и те са видими с просто око – АМ „Тракия”, метрото, пречиствателните станции, ремонтирани училища, както и парите за технологична модернизация на фирмите (но дори над тях надвиснаха съмнения за нечестна игра и фиктивни проекти). Макар и приносът на европейските средства за инфраструктурата да е безспорен, това никак не е достатъчно.

Друг детайл хвърля по-различна светлина върху разпределението на облагите. Само 21% от бенефициентите по еврофондовете (на база изплатени средства) са държавни и частни търговски дружества. Останалите пари са били усвоени от държавни органи, общините и НПО. Да, с тях са финансирани важни инфраструктурни обекти, но и доста глупости от типа на обучителни семинари, зле направени сайтове на ведомства или странни фестивали в затънтени градове, които имат по-належащи потребности. И, разбира се, проекти за купуване на влияние в медиите.

Днес политиците мило ни убеждават колко важно е да подготвят Споразумението за партньорство и го размахват като доказателство за национално отговорна позиция. Но се обзалагам, че малцина са го чели. То и не става много за четене. Документът е демонстрация на бюрократичните уклони. Дискусиите по него бяха съсредоточени върху хоризонтални принципи, демаркации, необходими стратегии, работни групи, интегрирани подходи и пр., но много рядко върху това какво искаме да постигнем с планираните милиарди. Почти единственият практически въпрос, който достигна до вниманието на политиците и широката публика, бе този дали да се подкрепят 67 града или по-малко. В Брюксел може и да харесат подобен документ, но София трябваше да е по-взискателна.

Да сравним с естонското споразумение, например, критериите му за изпълнение на всяка мярка – проценти, кв. метри, километри, брой ученици, бр. предприятия, бр. лица, получили услуга. А в нашите документи има критерии като брой доклади. Основните цели на естонското споразумение са технологичната модернизация и подкрепата на МСП – 30% от ресурса. При нас за тези две цели са заделени 15.2% (на база на първия финален вариант на споразумението).

Концентрация на влияние и нестабилност

Оказа се, че българската икономика – като структура и институции, няма капацитета да усвои тези десетки милиарди левове, като ги трансформира в работни места, увеличени доходи, повишена производителност и конкурентоспособност.

Вместо да доведат до ръст на доходите, тези фондове позволиха формиране на значителни ренти и борбата за това кой да ги овладее застана в основата на политиката и икономиката. Властите не допуснаха тези пари да стигнат до малкия бизнес (не включвам тук множеството фирми и сдружения, създадени специално с цел усвояване на европари), затова те предимно укрепиха позииците на посочените големи подизпълнители, особено в строителството.

Големите енергийни проекти, макар че големите инвестици сами по себе си са добри, ще засилят тези тенденции. Стойността на строителството на газопровода „Южен поток” през България е 4.3 млрд. евро. За две години само по тази линия ще се похарчи сума, която е равна на преките чуждестранни инвестиции за последните четири години.

Така общо еврофондовете и „Южен поток” ще генерират над една десета от БВП и това е достатъчно, за да всее раздори и да изкриви стимулите в икономиката.

С още 5 млрд. долара можем да добавим към списъка с изкушения и седми блок на АЕЦ „Козлодуй”, чието строителството може да започне през 2019 г.

След започналото изтегляне на чуждестранни инвеститори и при слабостта на малкия и средния бизнес,достъпът до европейските средства и в по-широк смисъл обществените поръчки станаха ключов фактор за натрупване на богатство и влияние.

При несъвършени пазари, неукрепнали институции и липсата на правна защита притокът на толкова значителен капитал изостри борбата между различните икономически и политически групировки.

Поради това, че не бяха конструирани с идея за икономическите ползи, а с единствената мисъл за усвояването, те превърнаха разпределението в самоцел и увеличиха зависимостта на бизнеса от държавата.

Рентотърсаческият бизнес е различен от обикновения бизнес, ориентиран към печалби (дори при несъвършена конкуренция). Той не разчита на инвестиции и не постига възвращаемост чрез оптимизация, квалификация, технологии, снижаване на разходите, подобряване на веригите за доставка, а чрез пласиране близо до кладенеца, тоест в орбитата на властта. Трагедията на българската икономика е, че в редица случаи тази възвращаемост се оказа по-висока и от най-ефективните производства.

Този контролиран приток на пари увеличи концентрацията и съдейства за срастване между политическата и икономическата власт. Дори по традиционни измерители концентрацията в българската икономика е сериозна. Това се дължи не толкова на мащабите на големите български компании, колкото на слабостта на малкия и средния бизнес.

Но концентрацията на влияние е по-различна (и по-неуловима). Не става дума за пазарен дял, постиган чрез усилието да се произведе и достави някакъв продукт, нито е концентрация на богатство, трупано година след година. Говорим за правото за разпределяне на „готови пари”, което си е вид концесия и силно напомня определението на Прудон за собствеността.

Независимо от сектора и причините, прекалената концентрация е опасна, тъй като създава нестабилност.

Тя превръща отделни личности и структури не само в източник на зависимости, но и в източник на рискове. Властелините на държавата, както се самонарекоха, станаха ходеща заплаха за икономическия мир. Те са твърде големи, за да бъдат отстранени безболезнено. Too big to fail се родее с Too big to jail (Твърде големи да фалират, Твърде големи да отидат в затвора).

Мнозина се питат как Цветан Василев и Делян Пеевски станаха толкова големи, че спорът помежду им разклаща цялата държава. Грешно е да се персонализира. Сблъсъкът между Делян Пеевски и Цветан Василев е само върхът на айсберга.

КТБ не е пирамида, нито е криминален случай, както се опитва да ни внуши прокуратурата. Тя е възлов елемент от бизнеса с влияние (част от него, не първопричина), но изкуши и обикновените вложители да инвестират парите си в този бизнес. За съжаление, няма признаци, че разследването ще покаже къде са отишли в крайна сметка кредитите за фирми, които се водят на служители на Цветан Василев и дали с тях не е купувано влияние.

Днес се решава въпросът дали тази неустойчива конструкция ще се възпроизведе отново, може би в по-хитра схема, за удобство на черпещите власт от нея и за ужас на данъкоплатците. Защото няма съмнение, че скъсването с този модел на упражняване на влияние ще е бавно, а някои позиции няма да останат дълго вакантни.

Въпреки революционните настроения от последните дни, и властта, и опозицията имат общ интерес да пазят статуквото. Промяната на механизмите на подбор би довела и до промяна на политическото представителство, от което те нямат интерес.

Затова българската болест е по-тежка от холандската. Ако търсим географска аналогия, то ние с опасни темпове вървим не към холандски, а направо към судански сценарий, където битката за контрол надединствения важен ресурс (петрола) доведе до разделяне на страната и война. В условията на слаба икономика притокът на капитал, подвластен на политическо влияние, е проклятие.

[Galahad]

У нас проблемът е, че някои забогатяха бързо заграбвайки държавното, а по-голямата част си останаха бедни. Първите под бизнес разбират крадене и когато вече няма какво повече да откраднат се скапват. Вторите нямат средства да купуват, т.е. да се развие вътрешното потребление, което пък да стане базата на успешни пробиви на международния пазар.

Много се разчиташе на гастарбайтерите, но те докато се надяваха, че предстои реална промяна, т.е. изграждане на реална демокрация и пазарна икономика, т.е. докато се надяваха, че ще се върнат влагаха заработеното в България, което позволяваше въпреки сриващите се предприятия кръчмите и магазините у нас да си вървят. Когато се видя обаче, че промяната ще стане много по-трудно от очакваното и че тя дори не е започнала, то те решиха да си устроят живота там, където са. Чуждите инвеститори като видяха същото и те се отдръпнаха.

И сега положението е, че мнозинството незабогатели бързо вече така са я окъсали, че няма какво повече да се открадне от тях, а тези, дето имат пари стоят далеч от България - и нашенци и чужденци. А малцината бързо забогатели умеят само да крадат и харчат, но вече няма какво.

[БатеВаньо]

Н/А

Редактирано Декември 14, 2014 от БатеВаньо

[angelmr]

Хубава статия. Да посочиш проблемите е първа стъпка към решаването им. За съжаление тези проблеми се сочат от поне десетина години (още преди приемането ни в ЕС), но за сега стъпки към решаването им не са предприети.

[КГ125]

И все пак трябва да се сочат! Изключително добър материал. За това не бива да се млъква иначе ще стане както по времето на Тодор Живков - докато тече съветския ресурс, по същество подарен срещу лоялност, от нас по-големи нямаше, пропилявахме националния икономически ресурс по най-безобразен начин. Сега - ето пак, че и е утежнено ситуацията от следното ключово изречение:

Властите не допуснаха тези пари да стигнат до малкия бизнес......... Дори по традиционни измерители концентрацията в българската икономика е сериозна. Това се дължи не толкова на мащабите на големите български компании, колкото на слабостта на малкия и средния бизнес.

Това са много сериозни дисбаланси и накрая може да се окаже една страховита икономическа нежизнеспособност. А това значи изобщо нежизнеспособност на държавата. България може да стане окончателно или хрантутник на Европейския съюз с всички свързани с това минуси - ако самият ЕС се развива относително успешно.

Ако стане обаче период на някаква тежка криза, което не е изключено, България може да се окаже така безпомощна, че 1389 да й се види като детска градина.

Ако средната класа спешно не се събуди, с помощта на течащия към България ресурс и ако цялата политика, законодателство и правоприлагане не я привилегирова пред едрия бизнес (защото дотам сме я докарали, да има нужда от привлиегии за да има защита от разпрострялата се мафия), проблемите могат да се окажат твърде сериозни...

Редактирано Декември 28, 2014 от КГ125

[Малоум 2]

А, не!

"От много, глава не боли", освен, ако си с главоболие!

И ние сме така - с главоболие.

Сбъркана демокрация - три - четири "независими" институции. В смисъл - да не се бъркат в работите един на друг. Грешка!

Точно защото трябва да участват в РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ... На благата, а "чуздите" пари са - поне докато ги има - са блага!

Правила за разпределение трябват.

Затова - да се следят една друга е приоритетно (четвъртата,(петата, ако е нужна?!, обществото да си я направи) да ги разкрива и показва на обществото, а не - да е "купена" с куфарчета )

Докато не се въведат (законово да се криминализират нарушенията!) задължителните обратни връзки и да са критикуеми!, между институциите - няма свястно управление.

Пък тези ...задължителни ОВ, трябва да са продукт на научни институти..., а такива нямаше при "прехода".

Наказанието ... по-горе е описано - слаба икономика, пълно недоверие в разпределението на благата (щото по принцип са константна величина)

...

[БатеВаньо]

Есето е ОК. Информативно е, но търсената аналогия с "холандския синдром" не е много на място (според мен). Следствията, като допирни точки могат да се открият и да се дават за пример навсякъде в икономическите взаимоотношения, но причините са друго нещо, а те нямат връзка с поговорката "много хубаво не е на хубаво".

От цитата на Хърсев, се добива впечетление, че е използвал примера в доволно елементаризирана форма, така че да го разберат до някъде всички телевизионни зрители, разчитащи само на централните новини в 19 часа, по която и да е бг телевизия. И явно има ефект, като се погледне, че има само няколко коментара в темата - тоест материала се приема, нищо, че е грешна аналогията, дори в по-широкия смисъл на явлението.

Та, сравненията на причините за появата(евентуална - само според някой) на "холандския синдром" в БГ, са несъстоятелни и приликата остава пожелателна единствено за думичката "болест", Защото болест(синдром) има в БГ. Той/тя е познат/а навсякъде по света - навсякъде го/я има и не е нужно да го/я2 кръщаваме като типично български/а(защо допълнително да си вредим на международния имидж, като кръшаваме обикновени явления с негативен характер, български)

Пак ще го повторя - болеста я има навсякъде и тя се казва "корупция".

За да не се остава с погрешни впечетления, ще дам основната причина(акцента) за "холандския синдром" - поскъпването на националната валута.

В по - общия смисъл(нищо, че става по-общо и разтегливо, но отново акцента е поскъпването на националната валута (и не просто поскъпване3-4%, а доста повече) )

За следствията, съгласно взаимовръзките в икономиката могат да се добавят като шаблон, с малки разлики.

ПП - Принципно не исках да пиша по темата - статията е приятна и лека за прочит.

Редактирано Декември 28, 2014 от БатеВаньо

[КГ125]

http://www.mediapool.bg/yaponiya-prie-ikonomicheski-stimuli-za-29-mlrd-dolara-news228749.html

[БатеВаньо]

КГ, имали някаква връзка между двете статии или аз нещо.......не мога да я доловя(връзката)?

[Frujin Assen]

Грешиш много Галахаде! Хората за които говориш сега крадът еврофондовете. И ще продължават да ги крадът, защото, както добре забеляза тоя тип хора така го разбират бизнеса. И за другото не си прав, докато в страната има население и власт едни пари ще текат насам натам, може да са по малко, но ще има парични потоци. И познай дали тия любими на цял народ бизнесмени няма да се кротнат да ги претакат и така да правят бизнес.

[КГ125]

КГ, имали някаква връзка между двете статии или аз нещо.......не мога да я доловя(връзката)?

Ами, нещо като държавен стимул доколкото схващам се сочи във втората ...

[БатеВаньо]

Ами, няма никаква връзка между статиите, но си прав. Това което си прикачил е финанфовата изжекция на джапанезетата, за излизане от продължителна вълна на дефлация.

Искат ръст хората, което е нормално.

В тази връзка, в последните 1-2 дена излизат буквално сензационни новини. Европа е на кръстопът и предстои двубой между привърженици на класическата и нео-кейнсианската школи за доминация. И двете страни имат своите стабилни аргументи, но сигналите по борсите дават предимство на кейнсианците(на които симпатизирам).

Но не би било от най-добрите сценарии да се следва самоцелно експанзионистичната парична политика и да се загърбват структурните реформи и фиска(каквито са и очакванията), а да се намери начин да се допълнят.

ПП

Ето какво мислят германците по въпроса:

Меркел: Политиката на ЕЦБ не е заместител на икономическите реформи Действията на банката не трябва да изтикват на заден план усилията във фискалната сфера и в областта на конкуренцията, посочи германският канцлер

източник:

Инвестор

И какво мисли и ЩЕ направи Бат'Драги:

ЕЦБ започва покупки на облигации на стойност до 60 млрд. евро на месец Първата в историята на еврозоната програма по количествено облекчаване ще продължи до септември 2016 г.

Източник:

Инвестор

Ако някой от модераторите желае, може да премести тези статии извън темата за "БГ болест"(WTF?)

[Perkūnas]

Не мисля, че сравнението с холандската болест е точно. Българската валута не е поскъпнала внезапно, защото има фиксиран курс към еврото. Проблемът на хилавия растеж е липсата на ефективна съдебна система и работещи институции. Ако такива имаше, случаят с КТБ досега щеше да е решен, да има осъдени, обезщетени и да сме го забравили. Но докато управлението на държавата е тип "тикви в бостана", надежда всяка тука оставете.

Редактирано Януари 25, 2015 от Perkūnas

[Frujin Assen]

Перкунас, можеш ли да ми посочиш какви нови производствени мощности са построени в България след 2007? Откъде да дойде тоя растеж, когато няма увеличаване на производството и съответно принадена стойност?

[КГ125]

Има, има някои. ...

[nik1]

Перкунас, можеш ли да ми посочиш какви нови производствени мощности са построени в България след 2007? Откъде да дойде тоя растеж, когато няма увеличаване на производството и съответно принадена стойност?

Чуждите инвестиции в сферите, които генерират по-висока принадена стойност, ще дойдат

когато:

си оправим съдебната система и подобрим положението с върховенството на закона; подобрим ефективността на институциите;

когато спадне броя на лицензиите/разрешителните;

когато намалеят общо административните/бюрократични трудности за бизнеса;

(това го "говорим" десетки пъти поне)

[Joro-01]

Това се говори и от близо двадесет години поне.

Не казвам повече, щото години след свалянето на Живков на малко хора им минаваше през ума, че може да се позва система/форма на управление различна от социализЪма

[Frujin Assen]

Ники, и като дойде въпросния чужд инвеститор и открие нещо от което печалбата му е голяма, но изнася печалбата от България къде е файдата от печалбата? Да, той ще плаща някакъв данък на държавата, но този данък няма да е голям, и някакви заплати на работниците-също неголеми. То и в Индонезия е пълно с чужди заводи, но не съм чул заплатите да са особено големи, нито да се изплащат огромни данъци на държавата.

Вземи за пример МДК Пирдоп. Добива се някаква руда, тя се изнася за Намибия, където се обогатява, след това ни казват колко мед, олово, злато и прочее има в рудата (като държавата реално не е в състояние да проконтролира дали не ни лъжат, всичко е на юнашко доверие) и плащат ....0,7% на държавата, повтарям с думи нула цяло и седем процента. Голям кеф, голяма принадена стойност.

Ще кажеш, майната му, поне от заплатите на работниците ще се изплащат пенсиите, и постепенно ще се вдигат и заплатите-и ще си прав. Но даже и това няма.

Ники, от трите неща които си изброил и трите могат да се извършат за една нощ, айде да кажем за седмица. Защото са чисто административни. Това с лицензите и разрешителните е най лесното, сядат, пишат в закона, от днес това и това отпада и толкоз. Административните трудности са същите- за една нощ сядат и пишат в закона. Колкото до съдебната система, има два начина за реформи-бърз и бавен. Бавния е този по който сме поели и по който може да се реформира 100 години още.

Забеляза ли, че около приемането ни в ЕС зачестиха разстрелите на подземни босове? За кратко време с голямата организирана престъпност бе свършено. Под сурдинка се говори, че босовете са разстрелвани с участието на тайните служби, понеже от ЕС са искали борба с организираната престъпност. И нашите са решили да свършат работа бързо и качествено. Така че, достатъчно е "неизвестни лица" да разстрелят двама прокурори, съдии, и прочее корумпирани магистрати, още няколко да бъдат арестувани и тикнати в затвора, след което да започнат делата им (те да си стоят в затвора) и ще видиш как много бързо съдебната система сама ще се реформира.

[Joro-01]

Фружине, омаза ги, братче...

МДК Пирдоп след няколко смени на собственици и имена се казва Аурубис (от лат Аурум и Рубис - под червено злато се има предвид мед) е собственост на германци и е само металургично предприятие - там се носи руден концентрат, от който се вадят металите (чрез пържене и др. металург. процеси) ..

Следващото - на запад в посока София е Дънди Прешъс Металс Челопеч собственост на канадци - Мина, рудник - подземен добив до концентрат.

Още по назапад - един доста голям - той е български - Елаците мед - добив по открит способ, също до концентрат... Собственик е българин - един от най-богатите

За Асарел Медет не съм и казал - българско е, то е на юг. Пак е голямо

Отиваме в политиката, иначе имаме какво да говорим тука

[stinka (Rom)]

Ники, и като дойде въпросния чужд инвеститор и открие нещо от което печалбата му е голяма, но изнася печалбата от България къде е файдата от печалбата? Да, той ще плаща някакъв данък на държавата, но този данък няма да е голям, и някакви заплати на работниците-също неголеми. То и в Индонезия е пълно с чужди заводи, но не съм чул заплатите да са особено големи, нито да се изплащат огромни данъци на държавата.

Вземи за пример МДК Пирдоп. Добива се някаква руда, тя се изнася за Намибия, където се обогатява, след това ни казват колко мед, олово, злато и прочее има в рудата (като държавата реално не е в състояние да проконтролира дали не ни лъжат, всичко е на юнашко доверие) и плащат ....0,7% на държавата, повтарям с думи нула цяло и седем процента. Голям кеф, голяма принадена стойност.

Ще кажеш, майната му, поне от заплатите на работниците ще се изплащат пенсиите, и постепенно ще се вдигат и заплатите-и ще си прав. Но даже и това няма.

Ники, от трите неща които си изброил и трите могат да се извършат за една нощ, айде да кажем за седмица. Защото са чисто административни. Това с лицензите и разрешителните е най лесното, сядат, пишат в закона, от днес това и това отпада и толкоз. Административните трудности са същите- за една нощ сядат и пишат в закона. Колкото до съдебната система, има два начина за реформи-бърз и бавен. Бавния е този по който сме поели и по който може да се реформира 100 години още.

Забеляза ли, че около приемането ни в ЕС зачестиха разстрелите на подземни босове? За кратко време с голямата организирана престъпност бе свършено. Под сурдинка се говори, че босовете са разстрелвани с участието на тайните служби, понеже от ЕС са искали борба с организираната престъпност. И нашите са решили да свършат работа бързо и качествено. Така че, достатъчно е "неизвестни лица" да разстрелят двама прокурори, съдии, и прочее корумпирани магистрати, още няколко да бъдат арестувани и тикнати в затвора, след което да започнат делата им (те да си стоят в затвора) и ще видиш как много бързо съдебната система сама ще се реформира.

Фики, а като изнясял печалбата,а не си ли помисли за инвестициите и ноухауто дето налива от чужбин с години?

Фики, ние не сме Русия с природни ресурси много, че да си позволяваме изолация, алкохолизация и абсурдни експерименти с обществото, щот ресурсите им носят някакъв минимум на стандарт. От там на сетне никво развитие, катастрофа в технологиите и малкото, които имат е крадено от запада. Значи хиляди инжинери работят с десиилетия а Москва папа на готово, малко посвърши това де.

И накрая обърни малко внимание на лукоил и еговите печалби и акцизи, които плаща и неплаща... а е най-голямата компания у нас.

И баш за накрая обърни внимание какво беше нашата почти напълно държавна икономика през 90те, фалита и трупането на дългове станаха ужасяващи.

Фики, фики... колко лесно решаваш генерални проблеми с корупция и бюрокрация (то от хилядолетия никой по света не ги е решил генерално поне де), но ти ги реши. Както и да е а двете поколения крадливи, е*бливи, завистливи и мързеливи поколения българи възпитани от комунизма точно в това, как ще ги промениш, а?

А това че лесните пари развалят не е българска болест, а човешка. Наготовото и лесното винаги глези. То затова в дългосрочен план социализма/комунизма се самоизяжда

Редактирано Януари 26, 2015 от stinka (Rom)

[Last roman]

пак го обърнахте на простотия.

[stinka (Rom)]

Много ясно,пак бяха вкарани идеите на атака в дискусията, те пък вдъхновени от Любянка, еми простотия е ДА!

Този, пост може да го изтриеш!

[Frujin Assen]

Стинка, ти остави Русия. Виж Норвегия.

https://en.wikipedia.org/wiki/Statoil

Интересно, защо простите норвежци добиват нефт с държавна компания, а не са я продали? А да си чувал, че Саудитска Арабия, Катар, Кувейт и Оман през 60 те и 70 те национализират нефтените компании работещи в страните им, и днес те са държавна собственост. И арабите ли са прости, та национализират и държавни компании им добиват нефта?

Ето ви Саудитска Арабия.

http://en.wikipedia.org/wiki/Saudi_Aramco

Бе тия араби много прости бе! Имат си чуждестранен инвеститор, пък национализират, изкупуват и имат 100% държавна собственост. Скоро ще да фалират! И ще тръгнат голи и боси да искат заеми от МВФ!

Редактирано Януари 26, 2015 от Frujin Assen

[stinka (Rom)]

Стинка, ти остави Русия. Виж Норвегия.

https://en.wikipedia.org/wiki/Statoil

Интересно, защо простите норвежци добиват нефт с държавна компания, а не са я продали? А да си чувал, че Саудитска Арабия, Катар, Кувейт и Оман през 60 те и 70 те национализират нефтените компании работещи в страните им, и днес те са държавна собственост. И арабите ли са прости, та национализират и държавни компании им добиват нефта?

Фружине, те тези държави са един калибър Саудитска Арабия и Русия, те нищо не произвеждат, те получават наготово от природата,и имат много. И едната изнася психопатски ислямизъм, другата психопатски комунизъм, а вече национал-социализъм .

Нашта мед и злато далеч нямат такъв ефект върху икономиката, както тяхният петрол и газ за тяхната.

Второ тая национализирана компания у нас ще е като енергетиката ни, която е държавана - партийните и десарски фирмички ще са я накацали по всички входове и изходи, и ти няма и грам файда да видиш от нея, още повече като данакоплатец ще доплащаш на партиинте фирмички, щото се ще е на загуба.

[Frujin Assen]

И Норвегия ли Стинка?