Деформациите при думата "мечо/мечок/мечка" (произход)?

[nik1]

Ако думата "мечо/мечок/мечка" не е субстратна, то са възможни няколко хипотези за произхода и:

- деформация на старобългарската (славянската) дума, при етимологична връзка с оригинала

Славянската/старобългарската дума за "bear" е най-вероятно сродна (99 процента вероятност) на "мед" или на "медвед" ("ядящ мед");

В тази връзка: думата "мечо" (мечок) може да е производна на "Ме(д)чо"(име), с изпускане/отпадане на "д".

/Правило е хората, които навлизат в горите с мечки, да подвикват името на мечката, за да избягнат нежелателните срещи; "Медчо- Медчо-Медчо" станало на Мечо-Мечо-Мечо,/

- табуидно заместване на славянската дума, без етимологична връзка с оригинала

Примери: в руски - мечето е "Миша", в литовски е Meška;

Заместването е с мъжки имена, които етимологично не са свързани с оригиналите,

/в литовски оригиналът е lokys, в латвийски е "lacis" , в старопруски е "clokis" /

Редактирано Август 25, 2014 от nik1

[Perkūnas]

В случая има някакво езиково табу (ловджийско). Румънски си ползва латинското ursus, а албанското ari, arush е с индоевропейски произход (*ṛtk'os = санскрит ṛkṣa-, старогр. ἄρκτος, уелски arth, новоперс. xirs и.т.н.). Не знам защо в български се е променило чак толкова.

[makebulgar]

Вероятно връзка имат и нашето и унгарско мачка, мачок, маца "котка", доколкото са хищници някакви.