Договор за мир между България и Съюзените и Сдружени Сили - 1944г.

[Stefan Iv]

И защо за македонската нация се чува след създаването на Коминтерна, а не преди това? Защото тази конференция е от времето, когато БКП под разните си имена е просто изпълнител на повелите на Коминтерна. БКП взима решения, но ако не се харесат на Коминтерна, то изпълнява директивата от Москва, а не това, което е решила. Най-фрапиращия пример е Септемврийското въстание - БКП е решила да не подкрепя БЗНС, а пък да се вдига въстание след погрома на БЗНС е още по-тъпо, но дошла директивата и била изпълнена.

Това, което става на Витошката конференция по същество е, че се четат директивите на Коминтерна, които трябва да се изпълняват. То и няма как да е иначе. След като се вижда какво е реален комунизъм в СССР ентусиазма да си го построят и другаде рязко спада. Тъй че още тогава Столетницата опознава платената любов и досега основно на нея и на пистолетите разчита. Дори и др. Вълко Червенков е обичал Партията срещу 3000лв. Тъй че щом Сталин плаща музиката, той казва дали песента дето ще се пее е българска или македонска.

И кой точно управлява България по времето, когато така лекомислено е изтървано Беломорието? Дали пък не е БКП с решилената помощ на Саветската армия?

По-добре първо се поинтересувай кога Коминтерна приема тезата за македонската нация. Един жокер през 30-те е.

[Galahad]

И като е през 30-те защо преди Коминтерна в България няма фенове на македонската нация?!? Коминтерна само ръкопляска на това, което иска др. Сталин. А др. Коба се вижда като новия цар-батюшка - продължител на руската имперска политика, която подкрепя Сърбия и Гърция, а България е само Задунайска губерния по пътя на Третия Рим към Проливите и Цариград. Коминтерна и БКП са само изпълнители на повелите на Сталин. Ролята на Коминтерна е дотолкова, че там е сръбската агитка, която успешно лобира пред Сталин. Първо е проведена подготовка на кадрите на БКП за новия полит. курс, а после е обявен официално, за да не се получи масов отлив от редиците й, защото концепцията е с отявлена антибългарска насоченост.

[Frujin Assen]

Галахаде, недей да говориш неверни неща!

В една друга тема беше дадена реч на дядо Благоев. Копирам ти я тук.

Румен Леонидов

Може ли български град да носи името на наш сънародник, който доброволно се е отрекъл, че е българин?

Навършиха се 1000 години от смъртта на цар Самуил, чиито дело и име са едно от най-големите олицетворения на България по пътя й през вековете. Титаничната и трагична фигура на този славен български владетел, чието сърце на 6 октомври 1014 г. се пръсва при новината, че 15 000 млади воини са били ослепени по заповед на византийския император Василий II, все още няма достоен паметник в родната ни столица, нито на името му е наречен голям български град, свързан с царствените му победи и поражения.

Още преди година редица историци, журналисти, преподаватели, интелектуалци, граждански сдружения и патриотични организации се обединиха около идеята днешният Благоевград да бъде преименуван на Цар Самуил или на Самуиловград. Не само заради факта, че тази част от България е кръвно свързана със знаменития ни владетел, а защото след 25 години мълчание и премълчаване архивите проговориха. Излязоха наяве редица документи, свързани с публичните изяви и писания на патрона на този град – Димитър Благоев – Дядото. Всички сме учили в училище, че той е български политик и философ, основател на организираното социалистическо движение в България и на първата социалдемократическа партия на Балканския полуостров. Но през тези 45 години социализъм и през следващите 25 лета фасадна демокрация никой не посмя да каже какво благочестивият господин е говорил пред заседание на XVII Обикновено народно събрание. Датата е 16 декември 1917 г. Пред погледа на смаяните депутати Благоев публично отрича, че е българин, и заявява, че е македонски славянин.

Едва днес мнозина автори тълкуват тези потресаващи откровения на Дядото като буревестник на македонизма, дори го обявяват за първия социалист македонист в света. За да не будим ненужни политически подозрения, тук няма да коментираме, а само ще цитираме. Започваме със стенограмата от въпросното заседанието в НС. Нека читателят сам да прецени може ли споменатият български град да носи името на чужденец, след като Благоев доброволно е заявил, че не е българин.

Д. Благоев: ...Всъщност в България се водеше една голяма борба не за обединяването, както казват, на българското племе, а за властването на едно племе в България. И тази борба е една от причините за освобождаването на самата тази българска държава. Тази борба се водеше между българското племе и славянското племе на Балканския полуостров. Българското племе, един грозд, но добре организирано, дойде на Балканския полуостров и намери едно племе мирно, още недоразвито в своята обществена организация, още когато то се намираше в последния стадий на варварство, когато току-що се формираше като съюзи на племена, за да мине по-нататък, в периода на цивилизацията, в нация. И тази по-организирана част (бел. ред. - Има предвид прабългарите), която главно стоеше на едно по-ниско варварско стъпало, грабителски жестока, която не познаваше никакво отвращение към каквито да било средства, се нахвърли върху славянските племена да ги завладее. Но тези племена (бел. ред. - Има предвид протославянските племена), въпреки това, че бяха неорганизирани, водеха дълго своята борба против това българско племе.

Я. Сакъзов (широк социалист): Не забравяйте, че те бяха колония на Византия и нейни подчинени.

Д. Благоев: Подчинени, но независими в своя вътрешен живот.

Някой от групата на Я. Сакъзов: Не забравяйте историята!

Д. Благоев: Коя история? Тази ли, която вие фалшифицирате? (Смях.) Такава история ние (тесните социалисти) не ви признаваме. Ние гледаме каква е действителността. Факт е г. г. народни представители, че е имало голяма борба между българските и славянските племена на Балканския полуостров. И този процес, за който ни говори Я. Сакъзов и който поддържат и другите, не е за обединяване на българското племе, а за завладяване на славянските племена на Балканския полуостров и затова ние виждаме потискане на славянските племена на Балканския полуостров, които масово се преселват във Византия и Мала Азия, и от друга страна, отиват на юг към Македония, в която именно се запазва дълго време славянското племе.

Г. Данаилов: Ама вие сте родом от Загоричане (българско село в Костурско, Южна Македония).

Д. Благоев: Аз съм родом от Загоричане, но между другото аз не съм българин, аз съм македонец, македонски славянин! (Смях.) И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония като славянска земя, която ще има собствено управление.

Някой от десницата: Какво търсиш тогава в България?

Д. Благоев: Така че процесът, за който не се говори, е процес за завладяване, а не за обединяване на българското племе...

Министър Х. И. Попов: Как се наричат в Загоричане българите?

Д. Благоев: Ако ги питате, те се наричат християни.

Министър Х. И. Попов: Те се наричат българи!

Д. Благоев: Аз не искам да навлизам в тази сфера, но искам да изтъкна какви опасности от ваша гледна точка, от българска гледна точка, теории се развиват в нашата история, по отношение на процеса на обединяване на българското племе…

Министър Х. И. Попов: Борбите за независимостта на българската църква се развиха най-вече във вашето село и затова го изгориха (по това време българите в Македония са избивани и прогонвани от родните си места от върлуващите андарти – гръцките въоръжени банди, които действат с одобрението на турските власти).

Д. Благоев: Това съвсем не е така, а процесът е в завладяването на племената на Балканския полуостров от българите. И ако говорим за историческия процес, тогава този процес и днес съществува, именно българското племе да завладее местата, които са му необходими, за да може то да излезе на море, на големите водни пътища и Егейско море. Ето го смисъла на историческия процес. Аз мисля, че от вас по-слабо информирани по тези въпроси и по-объркани глави няма. Особено вие, учителите, които всякога сте се възпитавали върху тия фалшиви теории, изобщо вие не можете да ги разберете тези работи!

С. Костурков: (Негодува.)

Председателстващият д-р. И. Момчилов: Г. Костурков! Моля Ви, не прекъсвайте оратора.

Д. Благоев: Ако вие сте убедени, че в Добруджа са българи, че в Мавровско, че в Македония са българи, че в Сяр, Драма и Кавала са българи, защо се страхувате от тази формула на руския мир? (Говори за руско предложение за спиране на войната.) Ако сте убедени, че някъде има българи, защо се страхувате да се направи референдум и да видим какво ще кажат? Защо викате? Значи не сте сигурни, значи има нещо, което ви тревожи, има някои области, завладени от вас, които, ако се подложат на референдум...

(Речта му е прекъсната със силно негодувание.)

Преди това, през 1885 г., Дядото прави друго откровение в своите „Кратки бележки из моя живот“: „Родом съм от известното македонско село Загоричане, Костурско. То е голямо, чисто българско село, разположено в последните хълмисти склонове от южните разклонения на големия планински масив Вич планина и в началото...“. Но ще приключим с още един цитат, този път от 1886 г., отнасящ се за отношението на Д. Б. към съединението на Княжество България с Източна Румелия: „Сега вече е доказано, че 6-й Септемврий е изцяло работа на принца Батенбергский, извършена за достигане на свои цели, че този принц се подигра с народните чувства за своя лична изгода, че пехливанинът 3. Стоянов послужи в ръцете на принца Батенбергския за маша, че 6-и Септември е дело, направено против интересите на българский народ". (Виж Д. Благоев, „Нашите апостоли".)

Това е 16 декември 1917. Тоест, няма никакъв коминтерн, нищо. По това време БКП си е напълно независима и не получава нито пари, нито инструкции от Москва. В самата Москва пък съвсем не им е до България, Сърбия и Македония.

Дали Благоев е получавал пари от сръбското разузнаване или са го държали за някой деликатни места едва ли ще узнаем.

Забележи, 16 декември 1917 е датата в която е зафиксирано, че той е македонист. Откога е такъв поне на мен не ми е известно. Но коминтерна поне на този етап нямат нищо общо.

Нека напомня, че Великата октомврийска социалистическа революция избухва на 7 ноември (нов стил). Тоест на 16 декември 1917 правителството на Ленин управлява 40 дни! Сега остава да кажеш, че за 40 дни Ленин вече е успял да купи нашите комунисти, да изработи балканска стратегия и да започне нейното изпълнение с реч на Благоев...

Редактирано Ноември 19, 2014 от Frujin Assen

[Galahad]

Нека напомня, че Великата октомврийска социалистическа революция избухва на 7 ноември (нов стил). Тоест на 16 декември 1917 правителството на Ленин управлява 40 дни! Сега остава да кажеш, че за 40 дни Ленин вече е успял да купи нашите комунисти, да изработи балканска стратегия и да започне нейното изпълнение с реч на Благоев...

Е, нали бяха "7 дни, които промениха света"?!? Уж света бил променен на 7 дни, пък било невъзможно да се смени националността на дядото. А както се вижда в цитата преди светлата дата, той е писал нещо по-друго: "Преди това, през 1885 г., Дядото прави друго откровение в своите „Кратки бележки из моя живот“: „Родом съм от известното македонско село Загоричане, Костурско. То е голямо, чисто българско село...".

Въпросът беше де е македонската нация преди ВОСР? Защото по същество Коминтерна си е външнополитически отдел на Външно министерство на СССР.

[Stefan Iv]

Стига с този спам. Вземи и прочети нещо.

[Frujin Assen]

Македонизма е сръбска идеология, не съветска. Това е известно на всички.

Според историка Христо Христов, непосредствено след появата си македонистите не са популярни, макар да са използвани епизодично като инструмент на великосръбската доктрина в края на 19-и и началото на 20-и век, по-специално от сръбския учен и политически деец Стоян Новакович, сочен от Христов като създател на политическата концепция на македонизма. Целта, според Христов, е била формирането на отделна славянска народност в Македония и отделянето ѝ от българския етнос.

Всичко започва със сръбската национална доктрина разработена от Илия Гарашанин през 1844 г. в т.нар. “Начертание”.

В него се прокламира идеята, че Сърбия трябва да се превърне в голяма южнославянска държава, но не изведнъж, а постепенно:

“Сърбия трябва да отцепва от зданието на турската

държава камък по камък и да използва този добър материал

върху старите и добри основи на старото сръбско кралство

за да съгради и повдигне отново нова велика сръбска държава.

Гарашанин отделя най-голямо внимание на България, макар че по това време тя не съществува като държава, което подкрепя тезата за страх от българския етнически елемент, поставена по-горе в текста. Ето лаконичните думи на Гарашанин по отношение на българите:

“Истина е, че българите са най-големият клон от

славянския род в Турция.”

Но тъй като те все още не са се обособили в собствена държава, Гарашанин смята, че българите трябва да се привлекат в новата сръбска държава, като признаят сръбската управляваща династия. Трябва да се отбележи, че основният приоритет на Начертанието до Берлинския конгрес обаче, не е Македония, а стремежът да се осигури излаз на море през Босна и Херцеговина и Черна гора.

Берлинският конгрес от 1878 г. коренно променя ситуацията на Балканите. Създава се българска държава, макар и с васален статут, между р. Дунав и Стара планина. Гърция, Румъния, Сърбия и Черна гора получават своята независимост. Македонският въпрос излиза на сцената с цялата си сила. България, Гърция, Сърбия и дори Румъния (заради влашкото население, като компенсация за други зегубени територии) започват да предявяват все по-невъздържани претенции към тази област.

По силата на Сан Стефанския договор Сърбия получава голяма част от Поморавието с градовете Ниш и Лесковац, а според Берлинския към нея се присъединяват и Пирот и Враня. По този начин сръбската държава започва все повече да прониква в територии, населени с българи. Така Начертанието на Гарашанин продължава да действа, чрез отцепването “от турската държава камък по камък” и тяхното слагане “върху старите и добри основи на старото сръбско кралство”.

И въпреки, че Македония до 1878 г. не представлява приоритет в Начертанието това съвсем не означава, че не се предприемат мерки за сръбското проникване в областта. В средата на ХІХ в. в Македония е изпратен сръбският агент Стефан Веркович, който лично се запознава с българското национално съзнание на жителите на областта и дори издава книгата “Народне песме македонских бугара”. През 1868 г. се създава т.нар. “Комитет за училища и учители в Стара Сърбия и Македония”, създаден по инициатива на Милош Милоевич. След Берлинския конгрес на Австро-Унгария е поверено администрирането на Босна и Херцеговина и Новопазарския санджак. Това на практика отказва Сърбия от пробив в западна посока с излаз на море. Начертанието се актуализира. Основната цел на Сърбия, зад която застава и Виена вече е Македония. До 1885 г. не се забелязва сериозно активизиране на сръбската външна политика по отношение на Македония, тъй като силите и се изразходват главно за сърбизацията на българите от Поморавието. След Българското съединение от 1885 г. и бързият разгром, който претърпява сръбската армия на всички става ясно, че България се е превърнала в сериозен регионален фактор, предявяващ все по-открито желанието си след Източна Румелия да се обедини и с Македония. След тази сериозна балканска криза Сърбия предприема сериозни стъпки в югоизточна посока. Първата сериозна стъпка в това отношение е създаването на дружеството “Свети Сава”, което получава пълна правителствена подкрепа, както и подкрепата на крал Милан Обренович. Това дружество се превръща в главен проводник на сръбската пропаганда в Македония, като се нагърбва с откриването на сръбски училища, издаването на сръбски учебници и изпращането на учители в областта. През 1887 г. Сърбия успява да издейства от Високата порта откриването на сръбски консулства в Скопие и Солун, а през следващата година и в Битоля.

В края на 80-те и началото на 90-те години на ХІХ в. сръбският посланик Цариград Стоян Новакович в един свой доклад до министъра на просветата в Белград, излага своите цели за въвеждането на нов метод на сръбската политика спрямо Македония. Новакович внимателно анализира реалностите в Македония и опирайки се на тезата на световноизвестния географ Йован Цвийч (1865-1927) той стига до заключението, че сръбската политика трябва коренно да се преориентира. Според Новакович:

“....българската идея, както е известно на всички, е пуснала

дълбоки корени в Македония, аз смятам, че е почти невъзможно да

се разколебае тя напълно, като противопоставям само сръбската

идея. Тази идея, опасявам се, не би била в състояние като чисто и

голо противопоставяне да потисне българска идея и затова

сръбската идея би имала полза от някакаъв съюзник, който би бил

рязко против българизма и който би имал в себе си елементите, ко-

ито биха могли дъ привлекат към себе си народа и народните чувства,

като ги отцепят от българизма. Този съюзник аз виждам в македониз-

ма, или в известни мъдро определени граници, отглеждане на македон-

ския диалект и македонски особености.”

Именно този доклад се смята за началото на македонизма, който възниква като сръбска външнополитическа стратегия за приобщаване на Македония към “сръбството”. Тази сръбска политика намира силен съюзник в лицето на руското правителство, което след скъсването на дипломатическите отношения с България през 1886 г. започва все по-активно да толерира сръбската политика в Македония и налаганият от нея македонизъм. Русия започва да отпуска множество стипендии за потенциални македонисти. В Цариград, сръбският агент Наум Еврович урежда роденият в македонското село Постол Кръсте Мисирков да получи държавна стипендия от руската държава и да замине да следва в Петербург. Преди да замине за Русия Мисирков учи последователно в Белград и София, като при престоя си в България той се изявява като български националист. След като се установява в Петербург той рязко променя убежденията си. Заедно с други “македонски” студенти основава в Петербург “Славяно-македонско научно литературно братство”, което изнася беседи за правото на македонците да се обособят в отделна държава. През 1903 г. в София, Кръсте Мисирков издава книгата “За македонцките работи”. Както в беседите си в Петербург, така и в тази книга, написана на македонски диалект той изповядва тезата за различието на македонските славяни от българите, както и на македонския език от българския. Скоро след тези свои “македонстични” занимания, Мисирков отново се връща на български позиции, като впоследствие отново изповядва македонизма, за да завърши житейския си път като изявен български патриот, директор на българска гимназия. Дали тези многобройни “превъртания” на македонец номер едно на миналото столетие, се дължат на факта, че той е бил сръбски, руски или български таен агент, все още не може да се докаже. По-важно е друго, а именно, че прокараният от Мисирков македонизъм в съчинението “За македонцките работи” не е изобретен от него, а от Стоян Новакович.

Въпреки всичко дейността на Мисирков в Русия и България не намира почти никакъв отзвук сред населението в Македония, или поне сред македонската емиграция в България. Така македонизмът остава маргинално явление и в следващите години постепенно заглъхва.

През 1919 обаче се появява Коментерна. Според марксистката идеология, нациите имат временен характер и националните въпроси са подчинени на класовата борба. Следвайки този постулат, Коминтернът започва да прокламира създаването на нови нации на Балканите: молдавска, македонска, добруджанска и тракийска – в т.нар. “спорни територии”. Македонският въпрос започва вече да се разглежда не само като български, но и като общобалкански. На ІІІ пленум на Изпълнителния комитет на Коминтерна (1923) македонските славяни се определят като население с неопределено национално самосъзнание. Официалният представител на БКП Васил Коларов определя македонските българи, заедно с гърците, турците и албанците като отделна националност, която трябва да има своя обособена територия. Тази неясна и объркана формулировка е възприета и от другите балкански комунистически партии, които заедно издигат формулировката: “Македония на македонците”. Но на V конгрес на Коминтерна, през 1924 г. се приема резолюция, с която се изнася идеята за държавно-политическо обособяване на Македония, като част от Балканската работническа селска федеративна република. На същия конгрес делегатът на ЮКП Филип Филипович привежда статистически данни за народностите в Югославия, като във Вардарска Македония, вместо българи, 630 000 души са посочени като “македонци”. Това в най-общи линии представлява позицията на Коминтерна и балканските комунистически партии по Македонския въпрос през 20-те години на ХХ в.

Така се стига до решенията на Коминтерна от 1934 г., за създаването на “македонска” нация и “македонски” език. Тази теза се приема безпрекословно и от Балканския секретариат на Комунистическия интернационал. Главната тежест за утвърждаването на македонското национално съзнание пада върху ЮКП. Целта е Македонският въпрос да се представи като вътрешноюгославски и да се скъса веднъж завинаги с българския му корен. Новата роля, отредена от Коминтерна на македонизма е, че той трябва да спомогне за укрепването на най-важната страна на Балканите – Югославия. С назначаването на Тито за ръководител на ЮКП през 1937 г., окончателно се утвърждава партийната политика за федеративно устройство на Югославия, в която Вардарска Македония да влезе като отделна република. Програмата на ЮКП по националния въпрос се приема окончателно на Петата конференция на ЮКП (октомври 1940 г.), където се приема следната декларация:

“Вън от всякакво съмниние е, че македонците са една

отделна нация на Балканите (ни сърби, ни българи), което признава

и големият сръбски географ и етнограф Йован Цвийч.”

[Galahad]

Абе човек - въпросът е кога се говори за македонска нация в България преди светлата дата? Ти - ама само 40 дни след това, ама те сърбите преди това ... Ясно е, че в Коментирна не са се чудили какво да правят и да са решили да откриват нови нации, начиная с македонската. Я другари да открием нация, коя да бъде, кажете друже Тито? Ами македонската. Добре, очертавам границите, какво се мръщите друже Тито? - Ами как какво, туй че сте очертали Пиринско към македонската нация добре, тъй че и Солун а там добре, ама вие сте очертали и Белград! - Е, да ама те и там са пишували като македонците, нали друже Тито? - Е, пишували са са като македонците защото са били под бугарска окупация. - Ама то всите тъй са пишували. - Е, то щото не е имало никой друг освен бугарски окупатори, а после кога сръбите освободили земите, зели да пишуват правилно. - Е, то добре друже Тито, ама защо ми дадохте толкова дебел маркер и карта с такъв мащаб; как да очертая македонската нация, без да иде към нея и Београд.

Ясно е, че идеята на сърбите е по-стара, а също че Русия ги подкрепя още преди да стане СССР. Но преди светлата дата тези идеи нямат привърженици в България, а се появяват след това.

[Frujin Assen]

Имало е, но са били малцина алчни предатели на които им плаща сръбското разузнаване.

Галахаде, ще ти напомня доклада на маркиз Таламо, който пише, за идващи сами при него български политици от всички партии, които предлагат да работят за Италия срещу заплащане. Просто сръбското разузнаване има по малко пари, и съответно възможност да купи македонисти.

Колкото до идеите на коминтерна преди 1941. Както вече писах в темата за история на БКП влиянието на нашите комунисти е голямо, но не и решаващо. А по македонския проблем общо взето са си мълчали. Доколкото знам, в Югославия комунистите имат още по малко влияние.

Мисля си (това следва да се провери) така.

СССР наследява добри отношения с Югославия още отпреди ВОСР. Тези добри отношения се изграждат и чрез подкрепата на коминтерна към сръбската позиция за македонизма. Тоест, тук сърбите задават тона за македонизма, а коминтерна ги подкрепя, защото СССР има нужда от Югославия като съюзник. Нищо лично просто бизнес. Тук за бой са нашите комунисти, които имайки голямо влияние в коминтерна не се борят за българската кауза, а послушно се съгласяват. Но както е казал народа който плаща (Съветския съюз), той поръчва музиката, а нашите комунисти танцуват на каквото им свирят.

[К.ГЕРБОВ]

Заглавието на темата е неточно. Договорът за мир между България и Съюзените и Сдружени Сили е подписан на 10 февруари 1947 г. и днес се навършват 70 години от въпросното събитие. https://bg.wikisource.org/wiki/Парижки_мирен_договор_с_България_от_1947_година

Май нито една медия не отбелязва това. Днешна България пренаписва историята си, истинската тъне в забрава.