Царската титла

[Frujin Assen]

Което идва от принцепс навярно.

В тая връзка, при нас май си нямаме "принц", а си имаме "млад цар".

[Пандора]

Фактът, че в Русия се употребяват два варианта царевич и цесаревич показва единствено, че и двата варианта са внос в руския език и дори грамотните в Русия не са знаели коя титла как и кога да използват.

С това точно не съм съгласна. Всяка употребена дума в официален документ се осмисля в канцелариите защото има политически отенък. В случая според мен тъй като в западните монархии имат специално название на престолонаследника и руснаците чак и точно в 18 век са решили да въведат такъв и просто изборът им целенасочено е паднал върху тази дума. От всичко което съм прочела на руски език стигнах до извода, че още 11-12 век а вероятно и преди това българите и руснаците вече правят разлика между двете думи цар и цесяр. Тоест дори и думата цар да е произлязла рано от цесяр, в което много не вярвам, в политически смисъл тези две думи са натоварени с различен смисъл още от момента на необходимостта от християнски титул за българите - цесяр е християнски владетел в Константинопол, цар е кой да е друг православен владетел. До победата над Златната орда руските владетели носят единствено титула велик княз, който най вероятно е изконния, християнски руски титул на владетеля на руската земя, независимо от произхода на самата дума княз, както и думата цар се превръща в изконен титул на българските владетели пак независимо от нейния произход. И след победата над Златната орда, руския вече император продължава да се титулува велик княз на изконната руска земя.

Редактирано Октомври 25, 2014 от Пандора

[Atom]

Тоест дори и думата цар да е произлязла рано от цесяр, в което много не вярвам, в политически смисъл тези две думи са натоварени с различен смисъл още от момента на необходимостта от християнски титул за българите - цесяр е християнски владетел в Константинопол, цар е кой да е друг православен владетел.

Това от къде следва. За всички балканските славяни, от идването им по тези земи до 19-ти век, думата е била винаги една, а нейният политически смисъл един и същ (за сърбите и хърватите това е така и до днес).

Ето няколко описания на съвременен български, сръбски и хърватски от Уикипедия:

бг: Август.... е първият римски император. Управлява Римската империя 41 години — от 27 пр.н.е. до своята смърт през 14 г. от н.е.

ср. Октавијан Август ....оснивач је Римског царства и био је први римски цар.

hr: August.......bio je trijumvir u drugom trijumviratu, a kasnije i prvi rimski car.

бг: Вилхелм II.... е последният германски кайзер и крал на Прусия, управлявал Германската империя от 15 юни 1888 до 9 ноември 1918 г.

ср: Вилхелм II ... је био последњи цар (нем. Kaiser) Немачке и последњи краљ (нем. König) Пруске.

hr:. Vilim II .... posljednji njemački car i pruski kralj.

Без руското влияние върху езика ни, днес и за нас Август и Вилхелм II щяха да са царе, а не единия император, другия кайзер, а тази тема нямаше да съществува.

[Пандора]

А фараонът какво управлява - египетско царство или фараонство ? Аз имах предвид значението на думата "цар" в дипломатическите титули и документи, а какъв е нейния произход и какво значение е влагал обикновения народ в нея е друг въпрос. Също както и думата "глава" . В обикновената реч глава е анатомичен орган и си се употребява от всички. Обаче днес в държавния език освен този обикновен смисъл в РФ е и титул : Глава на автономна република. Същото важи и за император и други думи. Думата империя също не означава само римската такава, защото след нея са се нароили и други империи. Те имат двойнствено значение. Ако предположим, че славяните наистина са съкратили цесяр до цар в някакъв определен момент за обикновения човек думата царство придобива по-широк смисъл

Мен ме интересува в кой писмен източник е фиксирано междинното съкращение "цьсарь"..Другият въпрос е защо в руските източници от 11-12 век и по-късно съществуват и двете форми написани изцяло царство и цесярство а не само едната съкратената. И не е ли по-логично щом двете форми съществуват в текстовете в пълен вид, то и двете различни съкращения да се отнасят за двете различни форми поотделно. Ако в текстовете се срещаше само цесяр в пълния си вид, то би могло да се приеме, че има два вида съкращение за една дума. Обаче в текстовете си се среща цар и царство в пълен вариант.

Редактирано Октомври 26, 2014 от Пандора

[Пандора]

Ето един откъс : "и седя Олегъ, княжа и царствуа в Киевъ" Какво значи тук "царствал" ? Олег не е бил нито цар още по-малко цезар

[Atom]

Ето един откъс : "и седя Олегъ, княжа и царствуа в Киевъ" Какво значи тук "царствал" ? Олег не е бил нито цар още по-малко цезар

Най-вероятно нищо - просто авторът е демонстрирал висок стил. Има вероятност да е искал да подчертае, че властта на Олег не е ограничена от друг човек, но чак толкова дълбок замисъл ми се вижда пресилен.

Ето едно изследване върху официалните титли на московските князе - Титул правителя московского государства (1474-1533 гг.).

Показателно е, че предшествениците на Иван Грозни много внимателно използват Цар. Титлата се използва за вътрешна употреба и при вземане-даване с чужденци, но с относително ниско социално ниво. При отношенията с "равни" Цар старателно се избягва. Очевидно е, че в канцеларията на князете много добре са съзнавали значението на думата.

Не виждам обаче с какво нещата които са се случвали в Русия през късното средновековие имат отношение към историята на балканите през ранното.

[БатеВаньо]

Вероятно точно заради това - хората не знаят каква титла и как да я използват. Изглежда е нямало кой да им разясни. Нямало го е вече първоизточника.

Ето един откъс : "и седя Олегъ, княжа и царствуа в Киевъ" Какво значи тук "царствал" ? Олег не е бил нито цар още по-малко цезар

Връзката е била прекъсната и е била възстановена не много коректно - чрез догадки.

[БатеВаньо]

Връзката е била прекъсната...... - косвено се разбира дори от кореспонденцията м/у Калоян и Тhe Pope. Калоян се позовава(не убедително) на книги? за да доказва връзки с престарите владетели - няма легенди и приказки - има книги и преписи. Въпроса е как се четат - Два века България я няма политически - управлява се от гръкоговорящи - вероятно има политика на асимилация(всякаква). 100 години нищо не се случва и изведнъж - въстание(причината е нелепа ако това е истината) В такава ситуация е странно, че дори са се случили бъдещите събития.

[Perkūnas]

Хаха, "езиковедите" отново ще ни обвинят в псевдонаучност, при условие, че не са отворили дори една стара църковна книга

Драги ми Перуне, титлата "цѣсарь" не само че не е съкращавана никога в "живата" реч, а по-скоро продължава да се произнася като "цiасарь"/"цясарь"/"цесарь"/. По всичко личи, че дори и в богослужебните книги нейната съкратена форма ц ҃рь е произнасяна като "цесарь" най-малкото до XI-XII в., да не кажа даже времената и на ВБЦ.

Това не е вярно. По времето на ВБЦ, а най-малкото от 12 век насам в разговорната реч съществува съкратената форма цар, заедно с производните й царев, царство, царица.

Справка: Слепчански апостол (втората половина на 12 в.), Търновско евангелие (1273 г.), Троянска притча (1345 г.).

Не смесвайте съкращенията на думи и термини от ежедневният бит през средновековието с такива консервирани термини и имена като цесар, Бог, Иисус, Христос, които за по-голямо удобство се изписват с надрена титла указваща съкращение!

За по-голямо удобство и пестене на пергамент или хартия се изписват съкратено "с титли" още стотици думи, като ученик, благослови, и др., които не са чуждици.

Лошото е, че от 12 век насам цар е едносрична дума и преписвачите при бързане са да я изписвали изцяло, без титла. Защото така са я произнасяли.

Руските записи от 17-18 век нямат абсолютно никакво отношение. До този момент много от официалните документи в Русия се пишат на хибриден език, който е много силно повлиян от църковния език. Началната руска летопис е написана на език, който е de facto чужд на рускоезичното население.

[Frujin Assen]

Въпрос, а доколко се е различавала славянската реч в Кевска Рус и преславска България в 10 век? Все пак говорим за славяни с един и същи етнически произход и един и същи език. Вярно, минали са доста години, но ... Когато говорим за "старобългарски", всъщност става въпрос за "славянски", въпроса както казах е-каква е била езиковата разлика между славянския в България и този в Кевска Рус.

Руснаците имат една теза, която ми се струва, че има доста значителни основания. За държавен език в България е взет не гръцки, не латинския, дори не езика на древните българи, а славянския. Аз поне имам съмнения, че през 10 век книгите на славянски писани в България са могли да бъдат спокойно четени без преводач и в Сърбия, и в Великоморавия, и в Полша и в Киевска Рус.

[Пандора]

Най-вероятно нищо - просто авторът е демонстрирал висок стил. Има вероятност да е искал да подчертае, че властта на Олег не е ограничена от друг човек, но чак толкова дълбок замисъл ми се вижда пресилен.

Ето едно изследване върху официалните титли на московските князе - Титул правителя московского государства (1474-1533 гг.).

Показателно е, че предшествениците на Иван Грозни много внимателно използват Цар. Титлата се използва за вътрешна употреба и при вземане-даване с чужденци, но с относително ниско социално ниво. При отношенията с "равни" Цар старателно се избягва. Очевидно е, че в канцеларията на князете много добре са съзнавали значението на думата.

Не виждам обаче с какво нещата които са се случвали в Русия през късното средновековие имат отношение към историята на балканите през ранното.

Въпросът за мен е следният. Дадени са много примери в статиите на иследователите. Безспорно князете не са нито царе нито цезари, което някои дори са се опитали да твърдят в руската литература, изхождайки именно от значението на цар-цезар Поради това Водов е направил иследване и е стигнал до извода, че това са епитети с които се величаят князете. За мен проблемъте че епитетите са два - цар и цесяр, а не един - съкратеното на цесяр цар. Тамарин имаше някакво обяснение , което за мен е странно. Не може в различни текстове от приблизително една епоха да употребяваш ту чувствам, ту чувствувам, ако се приело че ще употребяваш само едното. Което означава, че ако не винаги, то поне от 11-12 век думата цар е натоварена с различно значение и то е известно на християнския свят и тези, които са им съседи. Обаче ако цар и цесяр са употребявани като синоними, подобно на обич-любов , трапеза-тепсия-маса защо да съм сигурна, че цар не е различна изначално дума, а само защото има звуково съвпадение то произлиза от цезар, особено ако междинния вариант не е фиксиран в източниците. Разбира се, че когато е ставало съкращението в народния говор, няма как да се фиксира ако не се е пишело на него. Аз обаче как да съм сигурна, че такава междинна форма е съществувала и такова съкращение е станало. Виж ако нямаше нужда от междинна форма е друго. И всичко това поражда у мен съмнение и в крайна сметка за мен това е една хипотеза, но не единствена.

Редактирано Октомври 27, 2014 от Пандора

[Atom]

И къде е драмата? Какво са разбирали руснаците под царь и цезарь си е тяхна работа. Едната дума идва от старобългарски, другата най-вероятно през полски - т.е. и двете са внос, но изтърпяват различен път преди да навлязат в руския език. Успоредната употреба в случая е напълно нормална.

[Perkūnas]

Въпрос, а доколко се е различавала славянската реч в Кевска Рус и преславска България в 10 век? Все пак говорим за славяни с един и същи етнически произход и един и същи език. Вярно, минали са доста години, но ... Когато говорим за "старобългарски", всъщност става въпрос за "славянски", въпроса както казах е-каква е била езиковата разлика между славянския в България и този в Кевска Рус.

Руснаците имат една теза, която ми се струва, че има доста значителни основания. За държавен език в България е взет не гръцки, не латинския, дори не езика на древните българи, а славянския. Аз поне имам съмнения, че през 10 век книгите на славянски писани в България са могли да бъдат спокойно четени без преводач и в Сърбия, и в Великоморавия, и в Полша и в Киевска Рус.

Славянските езици през IX век си приличат много повече отколкото през XII, XV, XIX век. В интернет има качени сума ти текстове (X-XI век): от ПБЦ, от Моравия, от Хърватско, има ги и Брижинските молитви (записани са на латиница).

Погледни колко си приличат, макар че са на старобългарски, староморавски (от който произлизат чешки и словашки), старохърватски и старословенски. Така е при всички сродни езици, с времето те се развиват стават все по-различни. Дори диалектите в български (XXI век) са доста различни - най-вече в лексиката и фонетиката. Имало е някаква разлика между южнославянски и севернославянски, но тя не е била толкова голяма, колкото е днес.

Добре е да се оттърсите малко от рускоезичната литература и нейните хипотези. Там вадят от хиляда кладенеца вода за да се омаловажи влиянието на старобългарския (богослужебен) език. повтарят постоянно някакви небивалици за оригинални староруски преводи на църковна и византийска литература. Е, това няма как да стане. Затова кой знае какви хипотези си измислят.

Пандора, не виждам какви междинни форми искаш. Като говорим, с междинни форми ли общуваме? цhсарь с вариант цьсарь е станало царь. няма междинни форми.

[Frujin Assen]

Проблема Перкунас е, че не съм филолог и ще гледам староруски, староморавски и старобългарски книги като индианец пишеща машина. Доколкото разбрах от това което си написал-аз съм прав.

Айде сега и полския-оттам идвала думата цезар в руския. Полша въобще няма вземане даване нито с Рим, нито с Константинопол. Ако я имат тази дума, то тя е дошла от латински. А руснаците си контактуват по църковна линия директно с гърците, които си ползват думите кесар, цезар, и българите които ползват същите думи. Малко дълъг ми се вижда пътя, през латинския в полския, че в руския, като има много по директен път от български или гръцки.

[Perkūnas]

Проблема Перкунас е, че не съм филолог и ще гледам староруски, староморавски и старобългарски книги като индианец пишеща машина. Доколкото разбрах от това което си написал-аз съм прав.

Айде сега и полския-оттам идвала думата цезар в руския. Полша въобще няма вземане даване нито с Рим, нито с Константинопол. Ако я имат тази дума, то тя е дошла от латински. А руснаците си контактуват по църковна линия директно с гърците, които си ползват думите кесар, цезар, и българите които ползват същите думи. Малко дълъг ми се вижда пътя, през латинския в полския, че в руския, като има много по директен път от български или гръцки.

Май повредата е във вашия телевизор...

Редактирано Октомври 27, 2014 от Perkūnas

[Frujin Assen]

Под "Рим" имах предвид "Римската империя", не ватикана и папството, защото поляците приемат доста късно християнството. Досег до Рим имат готи, франки, други германски племена, които още преди падането на Равена са били в контакти с Рим. Ето например, немското "кайзер" както разбрахме е взето от Рим и то още преди падането на Равена. Поляците за разлика от немците нямат такива контакти.

Доколкото ми е известно, варварските кралства на запад ползват римската титулатура и там има патриции, магистри и прочее. В Полша такова нещо няма.

Доколкото стана известно от настоящата дискусия, думите "цезар, кесар, цясър" българите ги вземат от гръцкия. Доколкото знам обаче, това че българите използват "кесар" не означава, че гърците престават да го ползват.

[Galahad]

Въпрос, а доколко се е различавала славянската реч в Кевска Рус и преславска България в 10 век? Все пак говорим за славяни с един и същи етнически произход и един и същи език. Вярно, минали са доста години, но ... Когато говорим за "старобългарски", всъщност става въпрос за "славянски", въпроса както казах е-каква е била езиковата разлика между славянския в България и този в Кевска Рус.

Руснаците имат една теза, която ми се струва, че има доста значителни основания. За държавен език в България е взет не гръцки, не латинския, дори не езика на древните българи, а славянския. Аз поне имам съмнения, че през 10 век книгите на славянски писани в България са могли да бъдат спокойно четени без преводач и в Сърбия, и в Великоморавия, и в Полша и в Киевска Рус.

Ами Константин Багренородни дава названия на руски и славянски и може да се види разликата:

А русите купуват само дървената част на лодките, развалят старите си еднодръвки и като вземат от тях ведра, весла и останалите необходими предмети, снаряжават лодките си, тръгват през месец юни, спускат се по р. Днепър до град Вятичев³, който плаща данък на русите. Там те се събират в продължение на два-три дена, докато дойдат всички еднодръвки, и тогава тръгват и започват да се спускат по споменатата река Днепър. Най-напред идват до първия праг, наречен Есупи, което на руски и на славянски означава „Не спи". Този праг е толкова тесен, колкото е ширината на Циканистерия⁴, а в средата му се издигат стръмни и високи скали, които приличат на острови. Когато прочее водата стига до тях и ги залива, и след това се спуска надолу, причинява голям и страшен шум. Затова русите не се осмеляват да минат през тях. Те слизат наблизо, изваждат хората на брега, а другите вещи оставят в лодките и след това голи изпитват (дъното) с краката си, за да не се натъкнат на някой камък. При това тикат с върлини — едни носа, други средата, а трети задната част на лодката. И така с най-голяма предпазливост те минават този първи праг по края и по брега на реката. А когато преминат този праг, те вземат от сушата останалите мъже, продължават плуването и стигат до другия праг, наречен на руски Улворси, а по славянски Островуни праг, което означава „Островчето на прага". И той е подобен на първия — труден и мъчнопроходим. И пак изкарват хората и прекарват еднодръвките, както и преди това. По същия начин преминават и третия праг, наречен Геландри, което на славянски означава „Ек на прага". По този начин преминават и четвъртия, големия праг, наречен на руски Айфар, а на славянски Неасит, защото пеликаните вият гнездата си в скалите на прага. При този праг мъжете измъкват всички лодки с предната им част на сушата. Които са определени, излизат да стоят на стража при лодките и след това си отиват. Тези стоят на стража зорко поради печенегите. Останалите вземат вещите, които имат в лодките, и прекарват на разстояние шест мили по брега робите във вериги, докато преминат прага. Така преминават на другата страна на прага, като едни теглят, а други носят на рамене лодките си. После, като ги хвърлят във водата, слагат в тях вещите си, влизат вътре и отново започват да плуват. След това стигат до петия праг, наречен на руски Баруфорос, а на славянски Вълнипраг, защото образува голямо езеро. Отново прекарват своите еднодръвки на края на реката, както при първия и втория праг, и стигат до шестия праг, наречен на руски Леанти, а на славянски Веручи, което значи „кипене на водата“ и преминават и него по същия начин. А тук те отплуват до седмия праг, наричан на руски Струкун, а на славянски Напрези, което значи „Малък праг", и стигат до т. нар. брод Крарион, през който херсонците преминават от Русия и печенегите — в Херсон.

[Atom]

Доколкото стана известно от настоящата дискусия, думите "цезар, кесар, цясър" българите ги вземат от гръцкия.

Не съвсем. Цѣсарь е заета директно от народен латински или готски на много ранен етап.

Кесар навлиза доста по-късно от гръцки.

Съкращаването на думата става на балканите. При западните славяни и унгарците (заемат думата от славянски) има дълги форми. Полската дума е Cesar(z) и най-вероятно в руския език точно от там навлизат формите Цесарь, Цесаревич и и т.н., докато Царь, Царьградъ и останалите кратки производни идват от старобългарски.

[Frujin Assen]

Народен латински? Че къде славяните срещат хора говорещи народен латински? Доколкото знам езиковата граница между гръцки и латински е минавала северно от стара планина и немного в днешна сърбия. Това са териториите първи подложени и най много пострадали от варварските нашествия. Много силно се съмнявам, че сред простия народ оцелял на балканите при идването на славяните все още е имало хора говорещи латински.

Положението с готите е по друго, част от тях остават на балканите и може би от тях.

[Last roman]

айде, айде, народният латински си се говори от простолюдието и селското население /потомци на романизирани траки, готи и заселени римски колонисти/. Не всички са шпрехали на гръцки, пък и не изчезнали с магическа пръчка покрай варварските нашествия.

[Atom]

Народен латински? Че къде славяните срещат хора говорещи народен латински? Доколкото знам езиковата граница между гръцки и латински е минавала северно от стара планина и немного в днешна сърбия. Това са териториите първи подложени и най много пострадали от варварските нашествия. Много силно се съмнявам, че сред простия народ оцелял на балканите при идването на славяните все още е имало хора говорещи латински.

По-скоро трябва да си зададем въпроса, къде ранните славяни срещат хора говорещи гръцки.

Самото име "гърци" е възприето от "не-гърци". Маса имена на юг от Стара планина - Хебър (Ибър), Боруй, Несебър, Пловдив, Бер (в Македония) също са научени от хора на които майчиният език не е бил гръцки. Дори имена като Солун и Одрин или думи като "кораб" и "събота" (за които се приема, че са 100% заемки от гръцки), най-вероятно са чути от хора на които гръцкият език е бил втори или трети, но не и първи - роден.

Редактирано Октомври 28, 2014 от Atom

[Frujin Assen]

Ромене, ти по добре знеш, но аз съм гледал едни карти и съм чел едни изследвания. Според тях на балканите се говорят основно гръцки и латински. Доколкото помня, присъствието на латински на балканите е свързано с настаняването на латинскоговорящи колонисти покрай дунава. Доколкото съм разбрал в сравнение с гръкоговорящите те са малко и на ограничена територия. Струва ми се, че тези латиноговорящи са избити, пленени и прогонени още от готите след 400г. В този смисъл след 400 година ми се струва, че на балканите вече няма компактни латиноговорящи маси.

Тук говоря за народните маси на балканите, а не за управляващата монархическа клика в Константинопол

От тях славяните няма как да хванат думи. Щото и днес в България имаме арменоговорящи е евреи, ама в българския не навлизат арменски и еврейски думи, макар да има арменци и евреи.

[Perkūnas]

Ами Константин Багренородни дава названия на руски и славянски и може да се види разликата:

Точно тези сведения на Багренородния подкрепят моята теза и показват, че между южнославянския (на Балканите) и севернославянския (в Киевско) разликите през 10 век са пренебрежимо малко.

Фружине, на тия карти да се виждат някакви латиноезични по Дубровник, Сплит и.т.н.? Или те са някакви фантоми?

Езиковите факти сочат съвсем друго: латински се е говорил на доста обширна територия и много по на юг от "линията на Иречек", почти до Македония.

[Galahad]

Да, определено е доста забавно да чете човек, как населението на Балканите тотално забравило тракийския, който е говорило 5 века, но не могли да го откъснат от латинския. Или може би варварите са избивали тракоговорящите, а са оставяли латиноговорящите?!? Дори Максимиан Трак дето станал римски император си е говорел на тракийски и съвсем малко отбирал от латински, а какво става когато Балканите са залети от варвари, които удрят първо градските центрове, където е концентрирано елинистичното и латинското влияние?!?

Вулгаризирания латински се използвал в ИРИ само като терминология - примерно за отдаване на команди в иначе разноезичната армия на империята. По тази логика сега, като се използват в медицината латински думи би трябвало да сме латиноговорящи. От Юстиниан І насетне основният език във Византия си е гръцкият.

След падането на България под турско когато във Влашко и Молдова латинският започва да измества старобългарския в канцелариите се появяват сведенията за оцеляло латиноезично население, но това си е съвсем нов процес на формиране на днешния румънски. Преди това няма такива.

[БатеВаньо]

По-скоро трябва да си зададем въпроса, къде ранните славяни срещат хора говорещи гръцки.

Самото име "гърци" е възприето от "не-гърци". Маса имена на юг от Стара планина - Хебър (Ибър), Боруй, Несебър, Пловдив, Бер (в Македония) също са научени от хора на които майчиният език не е бил гръцки. Дори имена като Солун и Одрин или думи като "кораб" и "събота" (за които се приема, че са 100% заемки от гръцки), най-вероятно са чути от хора на които гръцкият език е бил втори или трети, но не и първи - роден.

Ами българите си безчинстват от 4в. на балканите. Не би било много коректно, спрямо "официозката" да се отъждествяват с ранни славяногласни, но предвид купищата "случайности" - които не са за пренебрегване меко казано, навяват на идеята за формулирането на риторичния въпрос:

Български език (по-късно наречен от самите българи славянски) ли шпрехат "прото/пра/древно"-българите?

Та в 4-ти век е поредната "случайност" да срещнеш не гръкоговорящи по беломорието или на Халкидики.

Атом отговора не е към твоя пост. Просто съм го използвал като основа.

Да, определено е доста забавно да чете човек, как населението на Балканите тотално забравило тракийския, който е говорило 5 века, но не могли да го откъснат от латинския. Или може би варварите са избивали тракоговорящите, а са оставяли латиноговорящите?!? Дори Максимиан Трак дето станал римски император си е говорел на тракийски и съвсем малко отбирал от латински, а какво става когато Балканите са залети от варвари, които удрят първо градските центрове, където е концентрирано елинистичното и латинското влияние?!?

Вулгаризирания латински се използвал в ИРИ само като терминология - примерно за отдаване на команди в иначе разноезичната армия на империята. По тази логика сега, като се използват в медицината латински думи би трябвало да сме латиноговорящи.

Или да сме Хамериканизирани, заради товач че на всеки ъгъл има МакеДоналдс и всеки втори знае Ингилизки.