Царската титла

[Perkūnas]

Съкратени изписвания "под титла" на най-различни думи се употребяват в ръкописи още дълго време.

Според твоите аргументи до навлизането на русизма цар в български (и сръбски) ръкописи не може да се пише нищо друго освен

a. цр (под титла),

b. ц^ср (под титла)

c. цесар.

Очевидно има някакво противоречие. нa горното факсимиле се вижда изписано царева, а не ц^срева или црева с титла отгоре. И то в пасаж, където думите се изписват изцяло. Защо ще се записва думата цесар/цесарева/цесарица като цар/царева/царица в най-различни ръкописи (от различни краища), ако всеки я произнася като цесар/цесарева/цесарица?

Щях да прикача още примери (където се употребяват единствено/безразборно царь или црь (под титла)), но системата на форума не ми позволява да прикача файлове.

Kакво е най-лесно да се заключи от начина на изписване царь/црь:

въпросната дума се произнася

a. цар или b. цесар?

ПП. Гърцизмът кесар никога не е ползван в разговорната реч, преди да добие популярност в новобългарски с новозаветния превод на Неофит Рилски.

Сега ми позволява да кача файлове. Ето още няколко примера:

Редактирано Октомври 30, 2014 от Perkūnas

[monte christo]

Перуне, живот и здраве, по-нататък ще резюмираме цялата изнесена (досега) информация относно цѣсарь и царь (цар).

Никой не твърди, че гърцизмът кесар е използван в живата реч. Твърдя, че на българите-християни този гърцизъм е познат още от втората половина/края на IX век, защото в онези времена не може да си християнин без да посещаваш Светата Литургия. Тогава не са били толкова модерни каквито сме днес; да се пишем (водим) източно-православни, пък сектите като ни запитат "Какво е Бог?", да не можем им каза... (Между другото, ти така и не обясни на широката аудитория, защо до ден днешен казваме Бог, Иисус и Христос, след като тези думи винаги са съкращавани с титла по Писанията на кирилица).

Така. Да запитаме знаещите: как точно славяните са наричали (обозначавали) римският император допреди VI-VII в.? Хайде да ви видим сега

Ето ви една подсказка. Според Валентин Седов:

Проживание славян в провинциальноримской среде с поли-
этничным населением соответствует среднему этапу эволю­
ции праславянского языка, согласно периодизации Ф. П. Фили­
на {Филин,1962, с, 103-110). В это время в языке славян про­
исходят серьезные преобразования, проявляемые и в фонетике
(палатализация согласных, смягчение с и з перед и, давшее
шипящие согласные ш, ж, смягчение губных согласных перед
и, вторая палатализация заднеязычных, устранение некоторых
дифтонгов, изменения в сочетаниях согласных и др.), и в грам­
матическом строе. Есть все основания полагать, что эти язы­
ковые изменения были результатом внутрирегионального вза­
имодействиями славян с иноэтничным населением. Наиболее
активными в рассматриваемое время были германцы, присут­
ствовавшие в немалом числе как в пшеворском, так и в черня­
ховском ареалах. Неудивительно поэтому, что славянская лек­
сика в римский период пополнилась прежде всего значитель­
ным числом германизмов {Kiparski 1934, S. 165-270; Берн­
штейн,1961, с. 95-99). Согласно Г. Шевелову, фонологические
изменения в праславянском также стали результатом взаимо­
действия славянского этноса с германцами (Shevelov,1965, р.
617-619).

[Last roman]

да напомня какво са си викали българските войници при Ключ: „Бежите, цясарь!“. Това е написано от Йоан Скилица на старобългарски с гръцки букви.

[БатеВаньо]

Перуне, ти твърдиш, че:

Quote

Аз пък ти писах, че това не е вярно и ти приведох някой и друг пример:

Quote

Нали, според теб, преписвачите бързат и я изписват изцяло, без титла, щото [вeче] така я произнасяли, а след 12 век се изнамират балъци досами 18 век, които не ги мързи да я изписват без титла Перуне, излиза, че ти (много лошаво) манипулираш читателите на тази тема

Te балъците са пестели по 0,2 сек. от съкращаването на буквата "а", с ичегъртването на "титлата" oтгоре. Много smart. Въобще толкова безмислено, че незнам какво се обсъжда все още.

[К.ГЕРБОВ]

Съвсем различен е случая при румънци и руси. Освен, че думата се възприема по слух те са подложени и на влиянието на старобългарската книжнина и богослужение. Така името е възприето 1:1 без да се превежда каквото и да е - Ţarigrad и съответно ЦарьГРАД.

Ама не е вярно, че при руснаците е било отначало Царьград. Ще се самоцитирам, тъй като и това е разгледано в другата тема.

Любопитно е изписването на „цѣсарь” и „Цѣсарьградь” в преписите на „Повесть временных лет”. Счита се, че оригиналът на текста е от ХІІ в. Лаврентиевият препис е от ХІV век, а Ипатиевският препис - от ХV век.

Ето характерен текст от Лаврентиевия препис: „тѣмь гл҃ху на перевозъ на Києвъ . аще бо бъı перевозникъ Кии . то не бъı ходилъ Цр҃югороду но се Кии кнѧжаше в родѣ своємь . [и] приходившю єму ко цр҃ю . ӕкоже сказають . ӕко велику честь приӕлъ [есть] ѿ цр҃ѧ.” Тук е лесно да си представиш, че между „ц” и „р” има „а”.

Но в Ипатиевския препис е малко по-друго: "тѣмь гл҃аху на перевозъ на Києвъ. аще бо былъ перевозникъ Кыи. то не бы ходилъ къ Цс̑рюград . но сии Кии кнѧжаше в роду своєм̑ . и приходившю ему къ цс̑рю не свѣмы . но токмо ѡ семъ вѣмы ӕкоже сказають . ӕко велику честь при̑ӕлъ єсть ѿ цс̑рѧ.” Тук не знаеш ли думата „цѣсарь”, не можеш да прочетеш точно Цс̑рюград и цс̑рю.

Оригиналът на Ипатиевския препис е тук: http://izbornyk.org.ua/ipatlet/ipat01.htm Вероятно е написан на компютър. Предполагам, че "с" с дъгичката в оригиналния текст изглежда е изписано както в Житието на Константин - над "р".

За Цесарград пък към пуснал извадка от чешкия старославянски речник.

Изписването на цитатите от Ипатиевския препис програмата не ми го възпроизведе добре. По-точно е в пост 246 в старата тема. Там пък има някаква повреда и не ми даде линк директно към поста. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13462&page=13

Тук е даден Истанбул на езика Словѣньскъ http://cu.wikipedia.org/wiki/Цѣсар҄ь_Градъ

[monte christo]

да напомня какво са си викали българските войници при Ключ: „Бежите, цясарь!“. Това е написано от Йоан Скилица на старобългарски с гръцки букви.

Романе, в началото на XI век българите са казвали "цесарь". Търсим времената, когато са казвали "цiасарь", "цясарь"; търсим времената кога "iатъ" е станала "е"; но най-вече търсим как е бил известен римският император докъм VI-VII в. в славянският свят.

[Atom]

Ама не е вярно, че при руснаците е било отначало Царьград. Ще се самоцитирам, тъй като и това е разгледано в другата тема.

Става въпрос за съвсем различно време. Според Графа, титлата е съкратена в Русия и се връща през 18-ти век на балканите.

Идеята ми е, че към 15-16 век, при южните славяни имаме Цари(град), което е чуто и записано от словаци, чехи и поляци (покрай посолствата при високата порта), като Carihrad, Carogrod. Към същия период - 15-ти век, за московците това е ЦарьГРАД.

Очевидно е, че няма как руснаците да съкратят Цясар до Цар, думата да се върне на балканите и да се популяризира до 16 век от Констатинопол до Триест. Дори и през 18 и 19-ти век руснаците нямат тази възможност, а за 16-ти е абсурд.

От цялата дандания, аз така и не разбрах коя всъщност е алтернативната теза.

[monte christo]

Е, аз просто изказах "еретична мисъл" с потенциалният руски "неологизъм". В никакъв случай не бих драпал със зъби и нокти да защитвам въздушна (хипо)теза. Явление, често наблюдаващо се по форумите

[Galahad]

Мале, мале, къде заби темата?!? То е ясно, че за историчарите езикознанието не струва пукнат грош, ама тук стигаме до някакви абсурди...

Отхвърлихме народните песни, щото били записани през 19 век? А ако заместим цар с цесар в текста, дали ще се получи стиха на песента за Мурад и Мара? Преписвачите били незнам какви си и копирали сляпо (щот са разговаряли на марсиански). Текстът на Библията бил консервативен и не знам какво си. Ама няма два средновековни преписа на евангелия, които изцяло съдържат един и същ текст.

Айде стига с тия фантастики...

Примерът с унгарци пък не казва нищо, понеже унгарци е дошло в български от немски преди има-няма 150 години.

Мина от фантазии на пълни глупости. Песните за Мурад и Мара не се споменават преди 19в., което ще рече, че може да са си съчинени през 19в. примерно под въздействие на историята на Паисий. Какво точно искаш да й стане на римата?!?

В унгарските хроники пише, че унгарци им е измислено от българите. У нас се използва угри си се използва доста преди 150г. Угри-уггри (гг=нг)-унгри). Защото точно "унгарци" в немския няма. Това ми напомни за един много интересен текст за това кои народи имат царе

ПП. Гърцизмът кесар никога не е ползван в разговорната реч, преди да добие популярност в новобългарски с новозаветния превод на Неофит Рилски.

Пак пълни глупости. Кесаря Хрельо Драговол как си е пишел титлата? Думата е често срещана както като кесар, така и покрай името на града Кесария. Ето например от похвалното слово на Евтимий за Константин и Елена

[Frujin Assen]

Извинявам се, ама угри не е ли названието на всички номадски народи по принцип? Доколкото знам, ромеите по подобен начин са ги наричали тюрки, те тюрки са наричали и българи и авари и кой ли не.

[Пандора]

От цялата дандания, аз така и не разбрах коя всъщност е алтернативната теза.

Ами алтернативната теза е: щом в текстовете от различни епохи се употребяват и трите думи цар- цесар- кесар значи това не е чак толкова безсмислено и всяка думи, макар и като цяло могат да бъдат употребени и като синоними, си има свой точен различен смисъл подобно на всички синоними в речта. И най-вече че думата цар, какъвто и да и е произхода има по-широк смисъл - въобще всеки, кой да е владетел - крал, фараон, султан и прочие, Кога на думата цар е приписано такова значение е въпрос, за мен изначално тази дума си има различно значение от цесяр и в момента когато влиза в писмена употреба получава и свойто съкращение. Защото такава е нормалната логика - когато нещо се налага да го изпишем, тогава мислим как да го съкратим.

Отделно, че при тази теза въпросът "На коя римска империя Симеон иска да стане император" получава логичния си отговор - на никоя.

Редактирано Октомври 31, 2014 от Пандора

[Atom]

Ами алтернативната теза е: щом в текстовете от различни епохи се употребяват и трите думи цар- цесар- кесар значи това не е чак толкова безсмислено и всяка думи, макар и като цяло могат да бъдат употребени и като синоними, си има свой точен различен смисъл подобно на всички синоними в речта.

И къде в български текст от първото или второто БЦ се употребяват заедно (в един и същ документ) Цар и Цясар с различен смисъл? Имаме или едното или другото, но натоварени с еднакво значение. Старобългарските текстове са изследвани от доста хора. Не мислиш ли, че ако имаше подобно нещо все някой щеше да го забележи и да го публикува.

Алтернативната теза би имала смисъл ако съдържаше поне три неща:

- предполагаема етимология на Цар

- предполагаема етимология на Цязар

- цитиране на документи където се използват в различен смисъл.

При наличие на тези нещица би било (хипо)теза, ако ги няма не е нищо.

Цар и Цесар едновременно се срещат единствено в късни руски документи, но това си има своето обяснение. Просто едната дума идва от старобългарски, а другата от полски. Какво влагат руснаците в тях и дали ги различават си е тяхна работа. Ако имат желание могат да си проучват документите и да стигнат до някакъв извод.

И най-вече че думата цар, какъвто и да и е произхода има по-широк смисъл - въобще всеки, кой да е владетел - крал, фараон, султан и прочие

Това просто не е вярно. Цясар (Цар) за балканците е този който стои в Цариград (независимо дали се нарича сам Василевс или Султан), българските и двамата сръбски царе. Думата може да се употребява още и в библейски смисъл. За кого от всички останали владетели (съвременни на епохата) се използва тази титла? Славяногласните са разбирали много добре какво е Цар и не са използвали думата за унгарския владетел, а са го наричали - Крал и тъкмо тази дума е заета (от славянски) от самите унгарци за владетелска титла. Пак унгарците са заели от славяните и Цясар, но не я употребяват наляво и надясно, а я запазват само за императорите - точно както го правят и славяногласните.

Царе в приказките може да има много (има и змейове и вещици), но в действителност само ограничен кръг от хора са наричани Цар (Цясар)

Редактирано Октомври 31, 2014 от Atom

[Frujin Assen]

Атоме, малко си мисля, че поне в по късно време "цар" става синоним на "владетел". Примерно се сещам, за Петко войвода в песента за който се пее за "два царя два господаря, единия в Стамбул, Петко в Мароня". Имаме изрази като "Горско царство", "Царя на еди какво си". Среща се израза за самозабравили се властимащи "Разпорежда се като цар". Тоест от някакъв момент "цар" означава просто "владетел". Въпросът е, кога е станало това? Дали по време на турското робство или по рано.

[Atom]

Атоме, малко си мисля, че поне в по късно време "цар" става синоним на "владетел". Примерно се сещам, за Петко войвода в песента за който се пее за "два царя два господаря, единия в Стамбул, Петко в Мароня". Имаме изрази като "Горско царство", "Царя на еди какво си". Среща се израза за самозабравили се властимащи "Разпорежда се като цар". Тоест от някакъв момент "цар" означава просто "владетел". Въпросът е, кога е станало това? Дали по време на турското робство или по рано.

Нормално е Фружине. През по-голямата част от историята сме били под директното управление на империи или собствени български владетели с имперски амбиции и съответно имперска титла, а за нас тя е Цар. Кой друг да е владетел за българите? Съвсем в реда не нещата е да използваме в преносен смисъл Цар, а не Крал или нещо друго. Това не означава обаче, че с тази дума са наричани живи съвременници - владетели на околните народи. Аз поне не знам думата да е използвана за влашки, албански, сръбски, хърватски или някакви други владетели с изключение на тези които действително са имали (или поне са си присвоили) царска (императорска титла).

[Galahad]

Султанът си е падишах, което както вече стана дума съответства на император, т.е. той си е цар. По принцип царят е владетел, над който не стои друг владетел. Затова и в песента за Петко войвода се пее: де се е чуло видело, в едно царство два царя, в Мароня Петко царува, във Стамбул султан царува. Сиреч царството е едно, а има двама, като никой от тях не ще да се подчинява на другия. Фараонът си е наричан цар, но в продължение на векове те са си били съвсем независими владетели и при това са имали доста обширни земи за времето си.

[Пандора]

И къде в български текст от първото или второто БЦ се употребяват заедно (в един и същ документ) Цар и Цясар с различен смисъл? Имаме или едното или другото, но натоварени с еднакво значение. Старобългарските текстове са изследвани от доста хора. Не мислиш ли, че ако имаше подобно нещо все някой щеше да го забележи и да го публикува.

Алтернативната теза би имала смисъл ако съдържаше поне три неща:

- предполагаема етимология на Цар

- предполагаема етимология на Цязар

- цитиране на документи където се използват в различен смисъл.

При наличие на тези нещица би било (хипо)теза, ако ги няма не е нищо.

Цар и Цесар едновременно се срещат единствено в късни руски документи, но това си има своето обяснение. Просто едната дума идва от старобългарски, а другата от полски. Какво влагат руснаците в тях и дали ги различават си е тяхна работа. Ако имат желание могат да си проучват документите и да стигнат до някакъв извод.

Това просто не е вярно. Цясар (Цар) за балканците е този който стои в Цариград (независимо дали се нарича сам Василевс или Султан), българските и двамата сръбски царе. Думата може да се употребява още и в библейски смисъл. За кого от всички останали владетели (съвременни на епохата) се използва тази титла? Славяногласните са разбирали много добре какво е Цар и не са използвали думата за унгарския владетел, а са го наричали - Крал и тъкмо тази дума е заета (от славянски) от самите унгарци за владетелска титла. Пак унгарците са заели от славяните и Цясар, но не я употребяват наляво и надясно, а я запазват само за императорите - точно както го правят и славяногласните.

Царе в приказките може да има много (има и змейове и вещици), но в действителност само ограничен кръг от хора са наричани Цар (Цясар)

Това го писах в миналата тема:

ъв речника на Даль пише следното за

ЦЕСАРЬ м. кесарь, лат. государь, император, более римский император,

почему на юге чехов и венгров зовут цесарцами.

царь - м. вообще, государь, монарх, верховный правитель земли, народа

или государства.......Царь, сильный, могучий, старший,

властвующий; славнейший, отличнейший между своими. Все ученые ставили

Гумбольдта царем, за царя (науки)

Въпросът е също и какво означава титулът цезар, кой го носи и конкретно в даденото епоха. По принцип цезарят е младши съуправител, което по някакъв начин пасва на руското "цесаревич" от 18 век. Да се смята, че в канцелариите съвсем случайно измислят титули ми се вижда опростено. Също според мен трябва да се изхожда от декларираните претенции на българските владетели и не виждам как титула цезар би им свършил работа.

Българските владетели претендират за независима светска и духовна власт, като втората се изразява в наличието на независимо /от Рим и Константинопол/ църква и помазванее и ръкополагане от собствен архиерей.

Думата цар най малкото значи напълно независим владетел и не виждам какво общо трябва да има с цезаря.

[Galahad]

В Русия и през 17в. се използва титлата княз-кесар - за Ромоданоский. Значението е съвсем различно от цар.

[Atom]

Въпросът е също и какво означава титулът цезар, кой го носи и конкретно в даденото епоха. По принцип цезарят е младши съуправител, което по някакъв начин пасва на руското "цесаревич" от 18 век. Да се смята, че в канцелариите съвсем случайно измислят титули ми се вижда опростено. Също според мен трябва да се изхожда от декларираните претенции на българските владетели и не виждам как титула цезар би им свършил работа.

Българските владетели претендират за независима светска и духовна власт, като втората се изразява в наличието на независимо /от Рим и Константинопол/ църква и помазванее и ръкополагане от собствен архиерей.

Думата цар най малкото значи напълно независим владетел и не виждам какво общо трябва да има с цезаря.

Цесарь в руския език е римския император (този в Германия). Пише го в речника на Даль (който си цитирала). Ето и тълковния речник:

Цесарь Толковый словарь Ушакова

цесаря, м. (от греч. kaisar, ср. кесарь) (истор.). В Московской Руси - название императора германского времен т. наз. Священной Римской империи.

Вероятността руснаците да осмислят думата като "младши съуправител" е равна на вероятността германците да вложат същото значение в Кайзер - т.е. нулева.

[Пандора]

Първоначалната роля и значение на титула цезар е на младши съуправител

" В III—IV веках титул «цезарь» был неразрывно связан с идеей соправительства, когда старший правитель, за которым закрепился титул «август» делил власть с младшим соправителем (и, как правило, наследником) — «цезарем». Совместное правление нескольких лиц было не таким уж и новым явлением для Рима — традиция коллегиального управления шла ещё со времён республики. В эпоху принципата можно вспомнить правление Веспасиана и Тита,Марка Аврелия и Луция Вера. Однако наибольшее распространение соправительства получили начиная с III века."

Като цяло този титул е характерен за Римската империя. По-важният въпрос е какво целят българските владетели, ако приемем, че са го използвали за свой титул.

В Русия от 15 век действително употребяват думата относно немските императори

"В немецком языке титул соответствует титулу «Император» и применяется в германоязычных странах к императорам всех времён и народов. В других европейских языках кайзерами обычно называют только трёх императоровГермании (1871—1918): Вильгельма I, Фридриха III и Вильгельма II. К этому периоду германской историиприменяется название «Кайзеровская Германия».

Реже слово «Кайзер» употребляется (не только в немецком языке) применительно к монархам Священной Римской Империи германской нации и Австрийской Империи, где господствовавшим языком также был немецкий. В России XV—XVIII веках к императорам Священной Римской Империи обычно применялось слово «Кесарь» и «Цесарь» (соответственно, подданные империи в русском языке именовались цесарцами)."

Какво тогава са разбираби под +цесяр" през 11-12 век като са възхвалявали князете си.

Именно защото думите не само променят звуковия си състав, но и приемат нови нюанси и смислови значения, ни вълнува какво са разбирали в българския владетелски двор под "цесяр" и "цар". в 19 век

Какво значение има титула цезар в 10 век на Балканите ?

В Русия и през 17в. се използва титлата княз-кесар - за Ромоданоский. Значението е съвсем различно от цар.

По принцип руските иследователи на книжнината отбелязват, че цар и цесяр се употребяват като епитети във връзка с духовната и религиазна дейност на князете, не например във връзка с военните им умения като пълководци.

Редактирано Ноември 5, 2014 от Пандора

[Atom]

Като цяло този титул е характерен за Римската империя. По-важният въпрос е какво целят българските владетели, ако приемем, че са го използвали за свой титул.

Няма специална цел. Целта на Симеон е върховната титла, която на латински е император, на немски кайзер, на славянски цясар, а на гръцки василевс. Разлика няма - това е едно и също нещо на различни езици.

По същия начин е и днес.

Ето едно официално съобщение на британското посолство:

Смяна на посланика на Нейно величество кралица Елизабет II в България

Очевидно е, че на български език британската дипломация използва съвсем официално думата "кралица". По същия начин при съобщения на френски използват Reine (du Royaume-Uni), а на гръцки Βασίλισσα (του Ηνωμένου Βασιλείου).

Причината в официалната дипломация да използват кралица и василиса е факта, че към настоящия момент с тези думи се превежда Queen на съответните езици.

Да тръгнем да търсим някаква друга цел от Симеон или руските князе е все едно днес да обясняваме, че британската дипломация използва "кралица" на български поради претенции към короната на Карл Велики (името му е в основата на етимологията на кралица) или има претенции към византийскато имперско наследство и затова на гръцки се използва думата василиса.

[Пандора]

Няма специална цел. Целта на Симеон е върховната титла, която на латински е император, на немски кайзер, на славянски цясар, а на гръцки василевс. Разлика няма - това е едно и също нещо на различни езици.

Ако на славянски преводът на василевс е цесяр, тоест съответствието му, в титулите щеше да си се използва цесяр. Въпросът тук е доколко славяните и кои точно славяни са съкратили цесяр до цар. За мен проблемът е, че славяните в книжнината изписват и двете форми и цар и цесяр. Според мен от това следва, че думата цар също се използва като равнозначна на василевс но не е абсолютно сигурно дали произлиза от цесяр. Въпросът за състоянието на нещата в 10 век е също важен. Славяните нямат още цесяри или василевси. Ако на някой славянски владетел му се беше наложило пръв да въвежда такъв титул щеше да е интересно какво щеше да избере. Българския владетел обаче, въпреки, че приема славянската книжнина и литургия си е български владетел и според мен не е длъжен непременно и в титула си да избира славянски вариант на думата цезар, особено ако търси съответствие на василевс. Във всеки случай не виждам категорично доказателство за това. Освен това изборите на титула касаят и други въпроси - например благородството на рода. Обикновено това не се приема много сериозно, но аз го приемам за такова и защото в дадената епоха, този въпрос наистина е значел нещо. Друг въпрос също е, че василевс е гръцкото съответствие на август и император, но не на цезар.

Използвана e през Античността в гръцките полиси. През Средновековието е носена от римските (византийските) императори. За пръв път тази титла официално е използвана от император Ираклий (610-641 г.) едва през 629 г. по случай победата му над персите, независимо от факта, че гръкоезичното население на Империята от векове използва тази титла за обозначението на римския император. Преди тази дата римските императори на гръцки език са наричани също така и автократори.

Титлата василевс замества римските титли „император“ и „август“ , както гръцкият език измества постепенно латинския като официален език в двореца и войската, с което се финализира процесът на елинизация на Източна Римска империя.

Положилият началото на нова управляваща империята династия Ираклий управлява една по същността си елинска културна империя, приела отдавна християнската вяра и стъпила на старите римски държавноправни традиции.

В българската историография поданиците на василевса са известни като ромеи (римляни) или византийци.

Както се вижда от горното, гърците изоставят латинското август и император и го заместват с гръцкия еквивалент, който е известен на гърците отдавна и се употребява от тях. И ако приемем, че славяните употребяват цесяр и не са го съкратили, кой тогава употребява цар ? Все пак не трябва да се забравя, че все още народът , който управлява Симеон е най-малкото двуезичен.

[Пандора]

Когато Тервел получава титула кесар, този титул е втори по ранг и на мен ми се струва, че в близкия период от време това добре се осъзнава и от българите и славяните. Така че според мен съотведствието на василевс и император е цар, но не и цесяр.

[Пандора]

Ето какво пише за "кайзер"

The Holy Roman Emperors (962–1806) called themselves Kaiser,^[2] combining the imperial title with that of Roman King (assumed by the designated heir before the imperial coronation); they saw their rule as a continuation of that of the Roman Emperors and used the title derived from the title Caesar to reflect their supposed heritage.^{[citation needed]}

The rulers of the Austro-Hungarian Empire (1804–1918) were drawn from the Habsburg dynasty, who, after 1438, provided most of Holy Roman Emperors. The Austrian-Hungarian rulers adopted the title Kaiser. There were only three Kaisers of the Austrian Empire, the successor empire to the Holy Roman Empire of the German Nation (Heiliges Römisches Reich Deutscher Nation), and they have all belonged to the Habsburg dynasty. The successor empire to the Austrian Empire was termed the Austro-Hungarian Empire, which had only two Kaisers, both again from the Habsburg dynasty.

Правят впечатление две неща:

1. Титула е свързан с определен род

2. Ключовата дума е "наследник" на нещо - на империя или на нейни императори,

[resavsky]

Когато Тервел получава титула кесар, този титул е втори по ранг и на мен ми се струва, че в близкия период от време това добре се осъзнава и от българите и славяните. Така че според мен съотведствието на василевс и император е цар, но не и цесяр.

Може да се зададе въпроса защо никой след Тервел не използва титлата "кесар".По мое скромно мнение се касае за един символичен акт.Титлата между другото не е наследствена за разлика от "цар".И не е владетелска.

[T.Jonchev]

Именно - това е персонална титла. Никой друг български владетел не е въздиган в кесарско достойнство.