Царската титла

[glishev]

Малко езикова история. Латинското фамилно прозвище Caesar се превръща в титла и се предава на гръцки по два начина: "tzaisar" (по-рядко срещано, поне във високите текстове) и "kaisar" (по-популярно в текстове, писани на добър гръцки). У римляните (и ромеите) титлата принадлежи или на императора, или на престолонаследника докъм времето на Ираклий. После става нещо като обозначение за високопоставен близък на императора, но вече не непременно престолонаследник. Потомците на Ираклий леко я девалвират и я ползват официално за половината си роднини.

Добре, но в просторечието официалната употреба се налага по-бавно или не се налага, тоест титлата обозначава именно императора. Ето откъде идва разликата между кесарското положение на Тервел и царските титли на Симеон и Петър по-късно. Славяните и българите определено са наричали "цѣсарь" не друг, а императора, защото имаме сведението, че Василий II е бил наричан така от разбягали се българи (Кекавмен ли беше, който разказва, че при една от победите на Василий българите бягали с викове: "bezzite, tzaisar", т. е. предадено с гръцки букви: "бѣжите, цѣсарь", "Бягайте! Царят!").

За всеки, който ползва малко старобългарски, е близо до ума, че "цѣсарь" е славянско и българско произношение на заварена у по-старото балканско население дума (може би повлияна от войнишки латински), с която простолюдието е наричало императора. Споделям схващането, че гръцкият, говорен от реликтни групи по-старо балканско население в Първото българско царство, е бил просторечие, смесено включително и с някои латинизми, отнасящи се до имена на празници или политически и военни термини.

Няма особено дълбока разлика между "цѣсарь" и "царь", "цсарь" или "цр". Това са форми, които поне до XVI в. винаги са под т. нар. "титла" в старо- и среднобългарските ръкописи (като "Iс Хс", "Гдъ" или "агглъ") за съкращение. Съкращавани са за пестене на място в пергаментовите кодекси и "титлата" отбелязва тъкмо това. Даже понякога под титлата се вижда вписана буквата "с" при изписване "цр". Днешното наше произношение "цар" се дължи на постепенно изгубване за етимологическия правопис и четене само на буквите на реда. Накъсо - "цар" е просто съкратена форма на "цѣсарь"

Та - Тервел може и да е станал кесар, което да е сериозен жест на почит от страна на Юстиниан II (и това да е направило повече впечатление най-вече на населението в Константинопол и/или на издигнати грамотни хора с добър гръцки, а не толкова на българите), но не е бил "цѣсарь", защото "цѣсарь" е единствено самият Юстиниан. "Цѣсарь", тоест император по-късно ще иска да стане чак Симеон.

Може би ще усетим разликата между царя и кесаря като си дадем сметка, че в XIV в. Хрельо е кесар, но не е цар/"цѣсарь".

Има и един нормативен за Средовековието текст, става дума за Евангелието, в което на няколко места се споменава "кесарят". Тук има малко объркващ момент, защото става дума за римския император ("Излезе заповед от кесаря Августа...", "отдайте кесревото кесарю"). Но все пак Евангелието е на по-скоро добър или поне античен гръцки и няма как да е повлияно от балканско просторечие с латинизми в него. Съответно славянският му превод запазва правилното "кесар" за Октавиан Август, а нарича "царе" или "цѣсарь"-и (съкратени под титла) всички, които в гръцкия текст са "basileis". Надявам се, че този детайл няма да обърка никого

[Frujin Assen]

А Борис и Владимир с какви титли са били? Просто "господари" "архонти" ли? В този смисъл, и Симеон е просто "архонт", но българската традиция, за която ромейските тънкости са без значение нарича и Симеон и Борис "цар".

[glishev]

За ромеите всички български владетели до Петър без изключение са "архонти на България". След Покръстването всички тези български владетели са наричани "князе" в наши източници. Борис I започва да бъде наричан "цар" (погрешно) вероятно защото е именно покръстителят на народа си.

[resavsky]

За ромеите всички български владетели до Петър без изключение са "архонти на България". След Покръстването всички тези български владетели са наричани "князе" в наши източници. Борис I започва да бъде наричан "цар" (погрешно) вероятно защото е именно покръстителят на народа си.

Глишев все повече се убеждавам че за средновековните български автори "кан" и "Княз" са абсолютно идентични титли.И че "княз" вероятно е някаква форма на превод на "кан".Борис михаил например е наричан с учудващо единодушие от всички български автори "княз".Не "каган",цар" или "архонт" а "княз".В късните описания на войната от 811 година Крум е наричан също "княз".А прочутия Именник на бъргарските ханове всъщност е Именник на българските князе.

Редактирано Ноември 14, 2014 от resavsky

[glishev]

Да, горе-долу е така. Без да е пряка заемка или калка, "княз" е именно превод на "кана". "Именник на българските князе" си звучи съвсем нормално.

[resavsky]

Но "княз" не е славянска титла - това трябва дебело да се подчертае.Защото няма как главата на една неславянаска държана като България да носи славянска титла.Говорим вероятно за някакъв индоевропейски корен.

[glishev]

По това е говорено достатъчно още ехеее, в "Бойна слава". А човек може и да отвори някой учебник по старобългарски

[resavsky]

С удоволствие.Кой учебник препоръчваш?

[К.ГЕРБОВ]

Славянските езици са езици от индоевропейското езиково семейство. http://bg.wikipedia.org/wiki/Славянски_езици

[Пандора]

Няма особено дълбока разлика между "цѣсарь" и "царь", "цсарь" или "цр". Това са форми, които поне до XVI в. винаги са под т. нар. "титла" в старо- и среднобългарските ръкописи (като "Iс Хс", "Гдъ" или "агглъ") за съкращение. Съкращавани са за пестене на място в пергаментовите кодекси и "титлата" отбелязва тъкмо това. Даже понякога под титлата се вижда вписана буквата "с" при изписване "цр". Днешното наше произношение "цар" се дължи на постепенно изгубване за етимологическия правопис и четене само на буквите на реда. Накъсо - "цар" е просто съкратена форма на "цѣсарь"

Искаш да кажеш, че славяните не са съкратили в говорната си реч "цесяр" до "цар" , а в резултат на различни изписвания се получават два варианта "цар" и "цесар", които успоредно се употребяват и като синоними още в 11 век ?

За ромеите всички български владетели до Петър без изключение са "архонти на България". След Покръстването всички тези български владетели са наричани "князе" в наши източници. Борис I започва да бъде наричан "цар" (погрешно) вероятно защото е именно покръстителят на народа си.

И каква е разликата между княз и цар или цесяр, та владетелите след Симеон са царе - покръстването или има и друга разлика ?

[glishev]

Искам да кажа, че славяните (български славяноезични, руси и сърби) точно са съкратили "цѣсарь" до "цар" в говоримите си езици под влиянието на съкратеното изписване на думата под титла.

Разликата между "ц(ѣс)ар" и "княз" в славянските кодекси е, че царе там са наричани византийските императори и българските владетели-християни. Българските владетели-езичници са наричани "князе". Горе-долу Покръстването води до това българските владетели съзнателно и системно да имитират византийските, включително дотам, че да почнат да бъдат наричани с титлата, която в говоримия славянски е била дотогава ползвана за византийския император. Има и едни други, по-неформални употреби на "цар", вече в античен контекст или за много могъщи чужди владетели.

[resavsky]

Искам да подкрепя Глишев като заявя че титлата "цесар" няма нищо общо с инцидентното удостоверяване на Тервел с титлата "кесар".-Точно както и Кубрат е провъзгласен за"патриций" без това е оставило следи в титулатурата на бълагрските владетели или да се е предало по наследство.

[glishev]

Дай да го уточним още по-добре: и славянското/старобългарското "цясар", и византийското "кесар" произлизат от латинското "caesar", но практически не означават едно и също нещо.

"Цясар" или "цар" е славянски/старобългарски начин да се нарече първо византийският император, а после - български християнски владетел (и по-рядко - някои други владетели), докато "кесар" си е висока придворна титла, която не обозначава някакъв суверенитет.

Наистина, кесарите Варда, Хрельо и Роже де Флор не са никакви царе. Нито цар Петър е кесар. Просто езиковата история прави нещата на пръв поглед сложни, а те не са.

Както казва и Момзен - колко забележителна личност трябва да е бил Цезар, щом просветените народи наричат владетелите си с версии на неговото име

Редактирано Ноември 17, 2014 от glishev

[Пандора]

Искам да кажа, че славяните (български славяноезични, руси и сърби) точно са съкратили "цѣсарь" до "цар" в говоримите си езици под влиянието на съкратеното изписване на думата под титла.

Разликата между "ц(ѣс)ар" и "княз" в славянските кодекси е, че царе там са наричани византийските императори и българските владетели-християни. Българските владетели-езичници са наричани "князе". Горе-долу Покръстването води до това българските владетели съзнателно и системно да имитират византийските, включително дотам, че да почнат да бъдат наричани с титлата, която в говоримия славянски е била дотогава ползвана за византийския император. Има и едни други, по-неформални употреби на "цар", вече в античен контекст или за много могъщи чужди владетели.

Според мен идеята българските езически владетели да се наричат князе вероятно произлиза от православната църква и може би е свързано с това, че въпреки че управляват и християни нямат инициатива по отношение на тази религия. Обаче титлата княз е славянска и християнските руски владетели си я употребяват и дори е включена в съставния титул на руския император. Затова въпреки че разбирам идеята не ми се струва много удачна.

Така избраната дума "цар" за титул от този момент натоварена ли е с нов смисъл и какъв е той ? А също така кога славяните са чели, писали и съкращавали "цесар" та в един момент се е родила думата "цар" и колко време им е отнело това. И кога за първи път са нарекли "цесаря" Симеон "цар" или някой друг български "цесяр"..Защото предполагам изписването на славянското цесяр и неговото съкращаване започва с появата на първите християнски книги на славянски език.

Дай да го уточним още по-добре: и славянското/старобългарското "цясар", и византийското "кесар" произлизат от латинското "caesar", но практически не означават едно и също нещо.

"Цясар" или "цар" е славянски/старобългарски начин да се нарече първо византийският император, а после - български християнски владетел (и по-рядко - някои други владетели), докато "кесар" си е висока придворна титла, която не обозначава някакъв суверенитет.

Наистина, кесарите Варда, Хрельо и Роже де Флор не са никакви царе. Нито цар Петър е кесар. Просто езиковата история прави нещата на пръв поглед сложни, а те не са.

Както казва и Момзен - колко забележителна личност трябва да е бил Цезар, щом просветените народи наричат владетелите си с версии на неговото име

За мен лично въпросът с титулатурата не е само лингвистичен. Разбирам също и че думите в различно време могат да носят различен смисъл. Поради това и ми е любопитно кога съкращението на цесар цар добива по-широкото си значение в българския и руски език днес , а имено владетел изобщо, кой да е владетел или пръв в нещо. Другият въпрос е какво трябва да направи една канцелария когато избира определен титул или дума за да опише и представи властта на своя владетел. Например в ИРИ изоставят титула август и го заменят с василевс. Има ли някаква конкретна причина или не ? Обикновено би трябвало да е свързано с някаква конкретна политическа идея. Поне според мен.

Понеже с Натан си говорихме също по тази тема и той ми препоръча автор, затова ще дам линк тук за една статия, която не касае специално титула "цар" , но пък се разглежда как във времето, съобразно политическата организация се менят титулите и техния смисъл, специално най-вече за "василевс"

Wanaka - Anekas - Basileus - Pasilao

[glishev]

Здрасти, Пандора

"Княз" и "цар" (по-рано "цясар") са си съвсем жизнени славянски думи, но са заемки в славянските езици.

"Княз" някога не е обозначавало, така да го кажа, "второстепенен" владетел или нещо като принц. Обозначавало си е направо това, което днес бихме нарекли "крал" (също славянска дума, също заемка, която също леко си е променила значението). Средновековните князе като българския, моравския или киевския са пълновластни суверени. И славянски текстове понякога наричат западните крале именно "князе". Примерно за древните руси преди XIII в. кралят на Швеция е "княз". А за скандинавските автори на саги и хроники новгородският княз е "крал" като собствените им владетели. В латинските хроники и писма българските владетели и князете на Киев са наричани крале (примерно Омуртаг и Борис I или Владимир Велики и Ярослав Мъдри).

"Цясар" е стара славянска дума от говоримия език, с която балканските славяноезични първоначално са наричали само византийския император. Вероятно е навлязла в езика им под влияние на по-старо, местно балканско население, вероятно от Западните Балкани, където е имало и латинскоговорящи групи. Когато в девети век славянският език за първи път става писмен (първо в Моравия, а после и в България), и в началото на десети век бързо минава от глаголица на кирилица (под гръцко графично влияние), думата "цясар" е една от най-често употребяваните в създаваните текстове. И като всяка често употребявана дума, скрипторите масово я съкращават като "цр", "цср" или "црь". Буквата "с" много често ситно се изписва над съкратената дума, под един малък знак, който се нарича "титла". Това съкратено изписване си е още от десети век и започва от България. През старобългарския и среднобългарския преминава в староруския, старинния сръбски и църковнославянския. През цялото време някаква група образовани хора продължават да са наясно, че съкращението "цр" или "цср" трябва да се чете на глас "развързано" като "цясар" - защото когато Петър I прави езикова реформа и въвежда гражданския кирилски шрифт, при който не се спазват старите славянски съкращения, в модерните руски текстове веднага се появява думата "цѣсаревичъ". Ти сигурно знаеш тази дума като "царевич", тоест царски син. Но в дългите векове между десетото и осемнайсетото столетие повечето скриптори, свещеници и слушатели на църковни текстове са изгубили паметта за произхода на думата и са започнали просто да произнасят "цар" под влияние на съкратения стар правопис. Точно кога по-широките маси са изгубили усещането за произхода на думата - не мога да кажа. Предполагам, че някой, който добре познава ръкописната традиция на средновековна България, Сърбия и Русия, може да проследи кога изчезва буквата "с" под титлата в съкращението "цр". И кога започва по-често да се появява буквата "а" в самата дума. Това сигурно е бил дълъг процес, защото старобългарският и производните му правописни норми са силно консервативни.

Мисля, че Симеон се нарича сам първо "василевс" в писмата си до Константинопол, което е притеснило ромеите, защото той не иска да е василевс просто на нещо си, а на самата Византия. Иначе "василевси" на разни чужди, далечни и екзотични страни винаги е имало и това не е притеснявало византийците По същото време Симеон започва да нарича себе си "цясар" (или "цар", за да не пиша излишно дълго), което по негово време е славянският превод на "василевс". В надгробния надпис на ичиргу боила Мостич пише, че Мостич е служил при царете Симеон и Петър. Това е десети век, на кирилица, в съкратен вид - и май е първият засвидетелстван случай на царската (или цясарска) титла на старобългарски (или старославянски) език. Не помня дали Скилица или друг византийски летописец свидетелстваше, че в края на десети век българските славяноезични все още наричат византийския василевс "цясар" (без съкращения) в говоримата си реч.

---------

Редактирано Ноември 18, 2014 от glishev

[glishev]

---------

Ще продължа с второто, за което питаш, Пандора.

През седми век ромеите постепенно завършват прехода от официална употреба на латински с гръцки език. В източните провинции на Римската империя гръцкият винаги е бил в паралелна употреба с латинския, защото е бил по-разпространен. Тоест е по-точно да се каже, че в седми век империята просто изоставя латинския, защото вече почти няма латинскоезични поданици (с изключение на имперските владения в Италия и може би в Западните Балкани). Старата латинска титулатура на римските императори е, както следва: Imperator Caesar (името или имената) Augustus. Има я и в по-сложни версии. На гръцки това и преди седми век е съществувало като Autokrator Kaisar (името) Augoustos или, по-рядко, Autokrator Kaisar (името) Sebastos. "Sebastos" е нещо като гръцки превод на латинското "Augustus", тоест "прочут", "величав", нещо такова. Забелязваш, че "imperator" на гръцки е преведено като "autokrator", тоест "повелител", "главнокомандуващ". Известно време Ираклий се е титулувал "император цезар Ираклий Август" или "автократор кесар Ираклий Август/Севаст".

Ираклий обаче побеждава персите и за кратко (преди да започне арабското нашествие) се разпорежда със съдбата на царството им. Така че той е първият, който става basileus kai autokrator, защото до негово време гръцката дума "василевс" се е употребявала най-вече за шаха на Персия.Това е така още от Античността - на гръцки 'o megas basileus, тоест "Великият цар" е бил шахът на Иран. В този смисъл Ираклий става basileus kai autokrator, защото смята себе си едновременно за цар (на персите) и император (на ромеите). До негово време римските или ромейските императори са избягвали да се наричат с типично монархически титли - първо, защото "император" по традиция произлиза от званието на върховния републикански главнокомандуващ в римската армия и второ, защото императорите са се смятали за по-високопоставени от всеки обикновен монарх, та дори от персийския шах. Ираклий променя това и в известен смисъл издига думата "василевс" до нивото на официалната употреба.

Разбира се, арабската инвазия слага край на ромейското влияние в Персия и идеята за това, че императорите са такива за ромеите, а царе - за персите, се изгубва много бързо. Титлата basileus kai autokrator обаче оцелява и ромеите започват погрешно да смятат, че "василевс" е превод на латинското imperator.

Autokrator остава като един вид "опашка" към титлата и започва да обозначава просто най-възрастния или реално управляващия член на владетелското семейство, защото в един момент всички синове на василевсите също започват да стават василевси. Българите поемат и тази титла от ромеите - мисля, че първият български владетел, който превежда византийското "автократор" със славянското "самодържец", е Йоан Владислав, племенникът на Самуил. Повечето царе на Второто българско царство са вече "царе и самодръжци", тоест basileis kai autokratores по византийски образец.

Титлата "севаст" и латинската й версия "Август" се запазват в придворната ранглиста, но си сменят значенията и употребите. В един момент няма нито един василевс, който да е "Август", но всяка майка или жена на василевс става "Августа". При последните василевси пак се появява титлата "Агуст", вероятно за авторитет при кореспонденцията им със западни владетели. А от "севаст" се нарояват страшно много производни - "севаст", "протосеваст", "севастократор" (това е най-често брат, чичо или зет на владетеля), "протопаниперсеваст"... Тя е дълга и широка

Редактирано Ноември 18, 2014 от glishev

[Пандора]

Здрасти, Пандора

"Княз" и "цар" (по-рано "цясар") са си съвсем жизнени славянски думи, но са заемки в славянските езици.

"Княз" някога не е обозначавало, така да го кажа, "второстепенен" владетел или нещо като принц. Обозначавало си е направо това, което днес бихме нарекли "крал" (също славянска дума, също заемка, която също леко си е променила значението). Средновековните князе като българския, моравския или киевския са пълновластни суверени. И славянски текстове понякога наричат западните крале именно "князе". Примерно за древните руси преди XIII в. кралят на Швеция е "княз". А за скандинавските автори на саги и хроники новгородският княз е "крал" като собствените им владетели. В латинските хроники и писма българските владетели и князете на Киев са наричани крале (примерно Омуртаг и Борис I или Владимир Велики и Ярослав Мъдри).

"Цясар" е стара славянска дума от говоримия език, с която балканските славяноезични първоначално са наричали само византийския император. Вероятно е навлязла в езика им под влияние на по-старо, местно балканско население, вероятно от Западните Балкани, където е имало и латинскоговорящи групи. Когато в девети век славянският език за първи път става писмен (първо в Моравия, а после и в България), и в началото на десети век бързо минава от глаголица на кирилица (под гръцко графично влияние), думата "цясар" е една от най-често употребяваните в създаваните текстове. И като всяка често употребявана дума, скрипторите масово я съкращават като "цр", "цср" или "црь". Буквата "с" много често ситно се изписва над съкратената дума, под един малък знак, който се нарича "титла". Това съкратено изписване си е още от десети век и започва от България. През старобългарския и среднобългарския преминава в староруския, старинния сръбски и църковнославянския. През цялото време някаква група образовани хора продължават да са наясно, че съкращението "цр" или "цср" трябва да се чете на глас "развързано" като "цясар" - защото когато Петър I прави езикова реформа и въвежда гражданския кирилски шрифт, при който не се спазват старите славянски съкращения, в модерните руски текстове веднага се появява думата "цѣсаревичъ". Ти сигурно знаеш тази дума като "царевич", тоест царски син. Но в дългите векове между десетото и осемнайсетото столетие повечето скриптори, свещеници и слушатели на църковни текстове са изгубили паметта за произхода на думата и са започнали просто да произнасят "цар" под влияние на съкратения стар правопис. Точно кога по-широките маси са изгубили усещането за произхода на думата - не мога да кажа. Предполагам, че някой, който добре познава ръкописната традиция на средновековна България, Сърбия и Русия, може да проследи кога изчезва буквата "с" под титлата в съкращението "цр". И кога започва по-често да се появява буквата "а" в самата дума. Това сигурно е бил дълъг процес, защото старобългарският и производните му правописни норми са силно консервативни.

Мисля, че Симеон се нарича сам първо "василевс" в писмата си до Константинопол, което е притеснило ромеите, защото той не иска да е василевс просто на нещо си, а на самата Византия. Иначе "василевси" на разни чужди, далечни и екзотични страни винаги е имало и това не е притеснявало византийците По същото време Симеон започва да нарича себе си "цясар" (или "цар", за да не пиша излишно дълго), което по негово време е славянският превод на "василевс". В надгробния надпис на ичиргу боила Мостич пише, че Мостич е служил при царете Симеон и Петър. Това е десети век, на кирилица, в съкратен вид - и май е първият засвидетелстван случай на царската (или цясарска) титла на старобългарски (или старославянски) език. Не помня дали Скилица или друг византийски летописец свидетелстваше, че в края на десети век българските славяноезични все още наричат византийския василевс "цясар" (без съкращения) в говоримата си реч.

---------

Съгласна съм, че в определен момент руските князе са суверенни, но има и такива в които зависят от хана на Златната Орда , който пък носи титул хан и държавата му е ханство. Другият въпрос според мен , който е важен е въпросът за християнската църква и на кого е подчинен нейният архиерей. Освен това пълния титул на руските императори в по-късно време напомня титул на съставна империя, в която владетелят носи съответните титули на отделните включени страни.

"Титулы вел. кн. Ивана III Васильевича:

Великий Князь Иван, Божиею милостию, Государь всея Руси и Великий Князь Владимирский, и Московский, и Новгородский, и Псковский, и Тверский, и Угорский, и Вятский, и Пермский, и Болгарский.

Божией милостию, Государь всея Руси и Великий Князь Владимирский, и Московский, и Новгородский, и Псковский, и Тверский, и Югорский, и Вятский, и Пермский, и Болгарский, и иных.

Титул вел. кн. Василия III Ивановича:

Божием благословением, Мы, Великий Государь Василий, Божиею милостию, Государь всея Руси и Великий Князь Владимирский, Московский, Новгородский, Псковский, Смоленский, Тверский, Югорский, Пермский, Вятский, Болгарский и иных, Государь и Великий Князь Новагорода Низовския земли, и Черниговский, и Рязанский, и Волоцкий, и Ржевский, и Белский, и Ростовский, и Ярославский, и Белоозерский, и Удорский, и Обдорский, и Кондийский, и иных.

Титул царя Ивана IV Васильевича Грозного:

Божиею милостию, Великий Государь Царь и Великий Князь Иван Васильевич всея Руси, Владимирский, Московский, Новгородский, Царь Казанский, Царь Астраханский, Государь Псковский, Великий Князь Смоленский, Тверский, Югорский, Пермский, Вятский, Болгарский и иных, Государь и Великий Князь Новагорода Низовския земли, Черниговский, Рязанский, Полоцкий, Ростовский, Ярославский, Белоозерский, Удорский, Обдорский, Кондийский и иных, и всея Сибирския земли и Северныя страны Повелитель, и Государь земли Вифлянской и иных."

От тия титули се вижда, че руският император използва титула цар/цесар ?/ когато включва в държавата си всички земи на Златната Орда. Понеже даде примера с получаването на титула "василевс" ми е интересно според теб има ли и в руския случай такава връзка. Очевидно титула "княз" е свързан с руските земи, а според мен има вероятност и титулите да имат връзка с определени родове тъй както и "цезар" първоначално е свързан с потомците на Юлий Цезар.

По повод съкращенията се изговори много. Това, което ти пишеш е хипотеза и една от версиите. В книжнината обаче заедно със съкращенията цр и цср се появява и пълно изписване на думата "царь" и производни думи на нея и успоредно с тях си се употребява цесяр. От което моят извод е, че цесяр не е съкращавана до цар, нито пък са объркани съкращенията, а редом със славянската дума с която се определя константинополския император си се появява друга, синоним на всички останали - август, император, василевс. Във всеки случай намирам, че една такава хипотеза напълно си заслужава разглеждането.

Разбира се, арабската инвазия слага край на ромейското влияние в Персия и идеята за това, че императорите са такива за ромеите, а царе - за персите, се изгубва много бързо. Титлата basileus kai autokrator обаче оцелява и ромеите започват погрешно да смятат, че "василевс" е превод на латинското imperator.

Според мен тук не става въпрос за Персия, а за земи, които владее ту Персия, ту Римската империя, а може и за наследствени титули, но времето е доста далечно така че и на мен ми се вижда невероятно. Но пък знае ли човек.

Титлата "севаст" и латинската й версия "Август" се запазват в придворната ранглиста, но си сменят значенията и употребите. В един момент няма нито един василевс, който да е "Август", но всяка майка или жена на василевс става "Августа". При последните василевси пак се появява титлата "Агуст", вероятно за авторитет при кореспонденцията им със западни владетели. А от "севаст" се нарояват страшно много производни - "севаст", "протосеваст", "севастократор" (това е най-често брат, чичо или зет на владетеля), "протопаниперсеваст"... Тя е дълга и широка

Всички тези употреби на титули вероятно са възможни може би защото Източната империя оцелява и тя е в правото си да наследи титулите на Римската империя от по-ранно време, но преднина е получил титул от източен произход и според мен съвсем логично. Римската империя поради дългия си живот и смяната на различни системи на управление си е интересна за изследване.

[glishev]

Не, това, което писах за съкращенията, не е "хипотеза", нито е "една" от "много" версии. То си е просто факт от езиковата история, както би бил наясно всеки, който чете старобългарски. Всяко факсимилно или печатно издание на старобългарски или църковнославянски текст ще ти го покаже. Разбира се, можеш да мислиш другояче, но ще се наложи да търсиш примери за тезата си по изворите. И като не намериш (поне не преди XVI-XVII в.), ще трябва да се върнеш към най-добрия научен принцип - т. нар. "бръснач на Окам"

Колкото до киевските князе - има си ги от векове преди Ордата, така че тя отначало няма как да има общо с титлата им. Да, вярно, на един относително късен етап от развитието на славянските езици татарските ханове са наричани царе (все още под титла за съкращение), защото са си доста могъщи (впрочем, важи и за османските султани от един момент нататък). Тоест имаш право за това кога започва да се говори, че московският княз е и цар.

А държавата на хановете не се нарича "ханство" в изворите, това е модернизъм. Нарича се именно "орда", "улус", "девлет", "царство" (под титла за съкращение), "държава" или "господарство".

Това за Персия си е съвсем проследимо по години

За "правото" не знам; знам, че в източните провинции гръцкият просто е бил говорим език.

[Зитко]

Нека направим важното уточнение, че владетелската титла ( или титулна формула) е конструкцията, с която владетелят се самонарича в официалните документи ( печати, надписи, писма и т.н.), за да изрази своя статут спрямо другите владетели или подчинения си народ (или народи), докато думите, които хората от народа (също така хронисти и скриптори) използват за своя или другите владетели, са просто думи от разговорния език и невинаги съвпадат с владетелските титли. Като пример може да посочим Борис I, който в печатите си се определя като "Архонт на България" :



Има и печат, където титулната формула е "От Бога архонт на България":



Сиреч, Борис I никъде не се самонарича като "княз", "цар" или дори "каган", това са владетелски понятия, употребявани от хронистите, но не и от самия владетел.

Редактирано Ноември 25, 2014 от П. Теодосиев

[Зитко]

В първите години на своето управление Симеон също се титулува като "Архонт на България" :



Впоследствие, както знаем, Симеон претендира да бъде василевс на българи и ромеи, а на печатите си използва различни титулни формули, съдържащи "василевс". Не са открити печати, където да използва титлата "цѣсарь". Ето един печат, където Симеон се титулува като "Симеон, во Христа василевс на ромеите" :



Въпросният печат е предложен през 2009 на аукциона "The Golden Horn Collection" (Lot 3533), ето линк към лота:

http://www.acsearch.info/search.html?id=567221

Редактирано Ноември 25, 2014 от П. Теодосиев

[Зитко]

Петър I e първият български владетел, който официално се титулува като "ЦѣСАРЬ БΛЪГАРОМЬ":

Редактирано Ноември 23, 2014 от Зитко

[Зитко]

Разбира се, Петър I използва и други титулни формули:

Редактирано Ноември 23, 2014 от Зитко

[glishev]

Да, общо взето, зависи на какъв език са текстовете Ако са на старобългарски, ще става дума за княз или цар. Ако са на гръцки - за архонт или василевс.

[Aspandiat]

Зитко, от кое заглавие и автор са страниците, които си сканирал?

[Зитко]

Зитко, от кое заглавие и автор са страниците, които си сканирал?

Прикачил съм ти някои от научните публикации, от които съм правил извадките. По навик редовно си ровя из нета за материали, касаещи сфрагистиката на ПБЦ и ВБЦ, така че чат-пат изпада по нещо