Военният паметник „Майка България” във Велико Търново

[К.ГЕРБОВ]

Издигнат е в памет на българските войни, загинали в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г., Сръбско-българската война 1885 г., Балканските войни 1912-1913 г. и Първата световна война 1915-1918 г. Наричан е първоначално „Паметник на победите”.

Началото е поставено на 9 март 1926 г., когато по инициатива на дружеството на запасните офицери „Бунар Хисар”, е създаден комитет за въздигане на паметник на всички войни, паднали за освобождението и обединението на българското племе. За място е избран центъра на Марно поле в Търново, а Общинският съвет на града отстъпва безплатно терена.

През 1927 г. Общинският съвет съдейства и за откриването на изложба на проекто-моделите за паметника, изготвени от участниците в обявения конкурс. Първа награда е присъдена на скулптора Светослав Йоцов.

Общинският вестник „Велико Търново” през април 1928 г. съобщава: „Комитетът за постройка паметника на „Площада на победите” на 9 того (април – бел а.) има заседание съвместно с г. г. инженерите и архитектите в града. Спря се окончателно на модела, който получи първа премия, изработен от художника-скулптор Светослав Йоцов. На последния се възложи да изработи поемни условия и подробни сметки за отдаването на търг общата конструкция. Статуите ще изработи г. Св. Йоцов”.

Паметникът е построен със средства, събрани доброволно от населението на Търновски окръг. Първият камък е положен на 23 септември 1928 г., а готовият паметник е открит тържествено на 6 май 1935 г. Основата му представлява квадрат със страна 14,30 м, височината му е 17 м.

Основната художествена идея на паметника е прослава на бойния подвиг на българските войни. Изпълнението на строителството е дело на архитекта Теньо Ибушев.

В архитектурно отношение паметникът представлява масивен постамент, имащ вид на кула. Оформен е на няколко нива в стил сецесион: външно е силно раздвижен с разнообразни декоративни архитектурни елементи. Отгоре на постамента стои скулптурна женска фигура, символ на България. Няколко фигури на военни лица, релефни плочи с изобразени на тях сцени, исторически години - насочват вниманието към войните за освобождението, защитата и обединението на българите.

В основата на паметника е изграден параклис (в миналото за поставяне на венци), имащ четири входни портала, затворени с метални врати с решетки. Около параклиса е оформена площадка, обградена със солидна мраморна ограда. До площадката се достига по четири мраморни стълби.

На арките над порталите са изписани годините на посочените войни, водени за освобождението, защитата и обединението на България.

Над порталите и годините са поставени бронзови фигури с височина 1, 60 м на военни лица с типичните за времето униформи, снаряжение и въоръжение.

Опълченец от Руско-турската война 1877-1878 г. на пост

Войник от Сръбско-българската война 1885 г.

Войник от Балканската война 1912-1913 г. в атака „на нож”

Войник и офицер от Първата световна война 1915-1918 г.

Отвън, на нивото на годините, са поставени четири бронзови релефа, които изобразяват епизоди от участието на българската армия в Първата световна война.

Кавалерийска атака

Пехотна атака

Картечно отделение

Артилерийско отделение

Релефите също са дело на Светослав Йоцов.

Женската фигура на върха, наричана Майка България, е с корона на главата, държи бойно знаме в дясната ръка и лаврово клонче в лявата. Коленичила и леко склонила глава, тя отдава почит към паметта на загиналите във войните.

Видът на короната на Майка България е взет от българските царски ордени. Тази корона се появява за първи път през 1893 г. по повод на сватбата на княз Фердинанд Сакс Кобург Гота с принцеса Мария Луиза Пармска и остава в българската хералдика до 1944 г. като корона на царстващата династия в България. Фигурира в личния герб на Фердинанд I и Борис III и върху царските ордени, присъждани от тях. Със закона за българския държавен герб от 1930 г. короната става част от герба на Царство България.

Особеност в короната са хералдичните лилии, характерни за короните на френските крале. Фердинанд е държал на „бурбонските лилии”, тъй като по майчина линия е от рода на Орлеаните и е потомък на последния френски крал. Съпругата му пък е потомък на Бурбоните.

След Девети септември 1944 г. короната е свалена от главата на Майка България, тъй като е считана за символ на монархията. Но след политическите промени от 1989 г., е върната на старото ѝ място. По повод на 100-годишнината от Балканската война 25-килограмовата корона е реставрирана и позлатена и на 1 ноември 2012 г. е поставена в този вид на паметника.

През 2001 г. в параклиса на „Майка България” със средства, дарени от членовете на Ротари клуб „Велико Търново”, е изграден „вечен огън”. При оформлението му като символични елементи са използвани изображенията на лавров венец и два кръста от българския царски орден „За храброст”. Присъстват също и два надписа: „Българио, за тебе те умряха…” от стихотворението на Иван Вазов „Новото гробище над Сливница” и „На падналите герои от признателните търновци”.

[КГ125]

Ето един изключителен образец на истински паметник !!! Със средства от населението....