Рим и Партия

[glishev]

Това се вика отговор

[Aspandiat]

На тази тема определено й липсва следното:

Последната римо-партска война

(216-217 г.)

През 207 г. на партския престол се възкачва Вологез VІ (207–221 г.). През 213 г. срещу него се надига брат му, който се обявява за цар по името Артабан ІV (207–226 г.). Артабан успява да се закрепи в Мидия и вероятно и в същинска Партия (Партиена). След това завзема част от Месопотамия, в т.ч. и Ктесифон. Вологез VІ обаче успява да се задържи в Селевкия на Тигър и в други градове. Тази междуособица не само че окончателно срива авторитета на Аршакидите, но и им навлича поредна и последна война с римляните. Новият римски император Марк Аврелий Север Антонин Пий Август, по-известен като Каракала (209–217 г.), обзет от манията, че е нов Александър Македонски, концентрира големи военни сили по бреговете на Ефрат – 7 легиона, преторианската гвардия и спомагателни отряди от германци, общо над 80 000 души. Първата стъпка на Каракала е да ликвидира васалната на Рим държавица Осроена. Следващата крачка, предшестваща нахлуването в Партия, било завоюването на Армения, която остава окупирана от римляните за един период от 11 месеца между втората половина на 216 и първата половина на 217 г.

Междувременно в Месопотамията събитията се развиват скоростно. Каракала предлага на Артабан ІV съюз, скрепен с брак между римския император и дъщерята на партския цар. Първоначално Артабан отхвърля безпрецедентното римско предложение (брак на император с “варварска” княгиня), виждайки в него зле прикрит опит след смъртта му партският престол да бъде наследен от Каракала. После обаче дава съгласието си и отива на среща с римския император, придружен от свита от знатни парти. Докато течали преговорите, внезапно римският отряд, съпровождащ Каракала, се нахвърля върху партите и започва безогледно клане, от което по чудо Артабан се измъква жив.

След това вероломство римските легиони прекосяват река Тигър и превземат град Арбела. Каракала заповядва да бъдат осквернени тамошните гробове на представителите на династията на Аршакидите и да бъдат разпръснати костите им. След това римляните се изтеглят на зимен лагер в Едеса, възползвайки се от това, че изненаданият Артабан ІV не успял да събере силите си и да им противодейства.

През пролетта на 217 г. Артабан започва да се готви за настъпление срещу римляните. По същото време сред римските висши офицери се появяват опасения от продължаването на войната, която по всичко изглеждало, че щяла да бъде тежка и опасна. На 8 април 217 г. Каракала е убит от заговор на офицерите му начело с преторианския префект Марк Опилий Макрин.

Новият император Макрин (217–218) се оказва в сложна ситуация. Въпреки че с окупацията на Армения римляните били подсигурили северния си фланг, на изток им предстояла тежка война с партите. По стара традиция от предходните столетия, началото на партското контранастъпление започнало от Армения. По всяка вероятност партите са се стремяли да изтикат оттам римляните и да ги застрашат във фланг, но не е изключено и да се се опитвали да окажат подкрепа на своите аршакидски роднини в страната.

Поставен в сложна ситуация, Макрин предпочита да възстанови Аршакидите на арменския престол в лицето на Трдат ІІ (217–252 г.), вместо да бъде принуден да отделя допълнителни войски, които да поддържат на римското господство в Армения и да бранят кавказките проходи. Очевидно действайки в духа на споразуменията от Рандея от 64 г., той изпраща на Трдат корона, връща майка му, прекарала в римски плен 11 месеца, както и награбената в Армения плячка. Обещано е да бъдат върнати и земите, притежавани от бащата на Трдат в Кападокия, както и да бъде възобновена годишната римска субсидия, предназначена за издръжката на арменските войски, натоварени с отбраната на кавказките проходи.

Преди обаче да уреди отношенията си с арменците, Макрин се обръща с мирни предложения и към партите. Разяреният от вероломството на Каракала Артабан ІV продиктува неприемливи за римляните условия – да се откажат от земите си източно от Ефрат и да възстановят разрушените от тях крепости и градове. На свой ред Макрин отхвърля партските условия и пресреща напредващите партски сили при Низибис. При този град през пролетта на 217 г. се разразява жестоко тридневно сражение, повлякло големи загуби и за двете страни. Партите, стремейки се да използват превъзходството си в кавалерия, през първия ден предприемат неуспешна фронтална атака срещу сгъстения римски строй, а на втория и третия се опитват да обградят римската пехота по флаговете, която, за да парира заплахата, изоставя дълбокото си построение и удължава и изтънява фронта си, което отваря пробойни в него. Жертвите и от двете страни в касапницата са огромни, а Макрин, усещайки че римската армия достига предела на съпротивителните си сили, се обръща към партите с ново предложение за мир. Артабан, чиито сили са в не по-добро състояние от римските, този път се показва сговорчив. Макрин се съгласява да върне всички пленници, да възстанови разрушенията, причинени от римляните и да изплати огромна контрибуция от 200 милиона сестерции. Никога дотогава римски император не се бил съгласявал на толкова тежки условия, продиктувани от партите, тревожен симптом за отслабващата мощ на империята.

Това била последната римско-партска война. Над Предна Азия се сгъстявали буреносни облаци, чиито мълнии щели да разпалят наново огньовете на Ахура Мазда, а те да се превърнат в пожарища, поглъщащи градища, села, ниви, градини и които вместо от небесните порои трябвало да бъдат угасени от сълзите на останалите живи от кланетата.

Карти на операциите по време римо-партските войни през ІІ-ІІІ век (ръчен калпазанлък през paint)

Войната от 114-117 г.

С червени стрелки - римските операции през 114-116 г.

С вишневочервени стрелки - римските операции през 116-117 г.

Със сини стрелки - партските операции през 116-117 г.

С контур са оградени градове, оказали упорита съпротива на римляните през 116-117 г.

С червено зацветяване - райони на вдигнати от евреите антиримски въстания.

Войната от 161-166 г.

Със сини стрелки - партската офанзива през 161 г.

С червени стрелки - римските операции през 163-166 г.

Пунктирана стрелка - предполагаемо придвижване на римската група "Север" (арменския корпус) за съединяване с римската група "Център".

С червено зацветяване - район на антиримско въстание.

С контур са оградени разрушени от римляните градове.

Войната от 197-199 г.

Със зелен контур - римо-партската граница към 197 г.

Със сини стрелки - партските операции през 196-197 г.

С червени стрелки - римските операции през 198-199 г.

С контур са оградени разрушени от римляните градове.

Войната от 216-217 г.

Със зелен контур - римо-партската граница към 216 г.

С червена стрелка - римските операции през 216 г.

С вишневочервена стрелка - римските операции през 217 г.

Със сини стрелки - партските операции през 217 г.

[КГ125]

Готова статия!

[Last roman]

КГ, добре че беше ти!!! Никога нямаше да повярвам, че статията е готова)

[Drake]

Една хубава тема, която бях пропуснал. Благодаря за четивото (макар и на патерица) на Аеций и Аспадиат!

[kall]

Значи...чудех се къде да пусна първото си мнение във форума, та реших да пусна тази нова тема, защото този въпрос е доста интересен за мен. Та на въпроса: възможно ли е било за римляните завладяването на Партия и защо не са завоювали териториите, завзети от Александър Македонски. Изобщо, възможно ли е било римляните да завоюват днешен Иран и да достигнат до Индия и Централна Азия и ако да, то какви биха били последствията от това, т.е. как това щеше да се отрази върху световната история. С интерес ще прочета мненията по темата. Благодаря предварително.

[Galahad]

Ами дай първо твоето мнение.

[kall]

Темата съм я започнал по-скоро като въпрос.

[Thorn]

Възможно е било.

[kall]

Възможно е било.

А защо не се е случило тогава. Това, мисля, е интересен въпрос. Възможно ли е партите да са били равностоен противник? А дали пък проблемът не е бил прекалено голямата територия, до която Рим би се разраснал, което да доведе до по-слаб контрол в далечните провинции?

[Galahad]

Причините са много. Рим завладява разпокъсани племена и малки държави. Ако противникът е по-силен като Картаген, тогава нещата стават трудни. Тъй че Партия е била прекалено голям залък. А и когато Рим достига до нея, той вече си има проблеми с отбраната на своите територии. Освен това Рим си има някои по-интересни части от някогашната Персия от времето на Александър Велики - като Египет и Мала Азия. По принцип Рим подбира по-изгодните територии, а другото го оставя (вече сме говорили за Адриановия вал). Територията на Партия не е така ценна, като това, което Рим вече е имал и интересът към нея е бил по-малък.

[kall]

И все пак неведнъж столицата на партите бива успешно превземана от римляните, което ме кара да си мисля, че може би Партската държава не ще да е била чак толкова труден залък. Но изглежда си прав за това, че Иранското плато не е било "апетитна" територия и за проблемите с отбраната. Но пък, ако Рим е владеел земите на някогашната империя на Александър, то контролът върху "Пътя на коприната" и улеснената търговия с Индия може би щяха да бъдат в сериозен плюс за икономиката на империята. Сигурен съм, че и контактите с Китай щяха да са по-лесни.

Между другото, гледах в един англоезичен форум анкета за причините, поради които Рим не завладява Партия. Може би ще е интересно и тук да се пусне такава.

P.S. Ще продължа участието си утре.

[КГ125]

Ми пускайте я

Според мен Партия просто е далече и все пак е твърде голяма, Рим не може да концентрира там достатъчно войски за трайна победа. Пък и партите не се дават ... !

[kall]

Виждам, че вече е имало доста сериозна информация по темата, моя грешка.

[barin]

Хареса ми основната част. Трябваше ми информация за отношенията между Римската империя и Партите при император Траян към 116-117 г. сл. Хр.