Въпроси за соцреализЪма

[К.ГЕРБОВ]

Дирекцията определяла на Кирил Маричков китарните сола колко дълги да бъдат. Човекът може много да разкаже...

Радиото беше едно, по-късно се появи телевизия, но и тя беше една. Забавната музика бе в рамките на половин-един час дневно. Кого да пуснеш пред микрофона по-напред, още повече, че не всички българи, особено по селата харесваха мелодии, различни от валс или танго (не говоря за народните песни или старите шлагери)?

Разните комисии провеждаха не само музикална политика в полза на реалната политика, но прокарваха и свои виждания. „Моя страна, моя България” не взе „Златен Орфей”, защото участниците в комисията считаха, че тази награда не може да бъде дадена на музикант лаик, нямащ необходимото образование. От същите съображения е била критиката и към Кирил Маричков.

Сега не е ли същото? Има радиа, които обявиха официална война на чалгата даже се гордеят с това. Едно единствено радио в София излъчва класическа музика. Има демокрация, ама всяко радио си води своя политика: поощрява едно, отхвърля друго.

А по националното радио в информационните блокове се чува най-вече англоезична музика. При това метъл и рап - рядко пускат рокендрол, кънтри, блус. Добре, че напоследък в информационните блокове повече приказват и музиката е по-малко. Аз като чуя шумотевицата, наречена хеви метъл или някое черно момче да започне бързо в рап стил да ми обяснява нещо, което не разбирам, превключвам на друга станция.

Що за национална политика в областта на музиката е това? Изобщо що за музикална политика е, като се има предвид, че БНР се слуша предимно от хора не в най-млада възраст.

И днес става същото, каквото е станало с Кирил Маричков, но се разбира веднага, защото се появява в масмедиите. И можеш да проследиш скандалите в детайли.

Деян Неделчев за скандала му с програмния директор на БГ Радио Анна-Мария Тонкова: Ами аз още през 2012 година казах, че Ана-Мария Тонкова е жена, която е обградена от група хора и само техните песни си пуска и върти в радиото. И не съжалявам, че тя почина, защото е направила само лошо за българската музика. Дадох й всичките си песни на касетки, на дискове, а тя ми се хили в лицето като пача и ми вика - еми то никой не ще да ги слуша. . http://www.vsekiden.com/152904

Певицата Петя Буюклиева обвинява в лъжа колегата си и бивша дуетна половинка Орлин Горанов след фестивала „Бургас и морето“, на който той спечели първата награда на журито с баладата „Импресия“: „Тази песен никога не е била в избраните 12 песни след първото отсяване.” http://e-burgas.com/archives/79170

Истината е, че се препоръчваше текстовете да бъдат „ангажирани”- социално, политически… Появяваха се такива песни, но се вижда, че не са правени с ентусиазъм.

На практика най-„ангажиран” композитор и певец беше Емил Димитров. „Моя страна,моя България”, „Ако си дал” са такива песни. Също и „Жената на военния”, „Сбогом, Мария” (Ще се върна след 700 дни.)

Когато гостува на Тодор Колев изпя също ангажирана песен, макар че голяма част от публиката едва ли разбра това. Песента „Ела в София” е композирана за Световния фестивал на младежта и студентите в София през 1968 г. Емил си я пее с ентусиазъм и преди и след Десети ноември.

Това е оригиналът http://vbox7.com/play:e5182918

[КГ125]

КГ, пусни си първия албум на бело дугме, преди да почнат да свирят пастирски рок. Няма да повярваш каква музика е имало в югославия през 70-те и каква отврат свирят бело дугме по-късно.

Знам, знам ...... И там са текли едни процеси ...

Иначе българският рок се засилва през 08-тте към добри нива, но .......

Ай люли си е жив Туист.

Ама то текстът е направо рекламно - пропагандистки:

Не сме по - лоши от другите; така стъпвайте онака пристъпвайте; това е нов танц, само не се настъпвайте (това последното има и скрито послание - не пристъпвайте правилата, един вид.... )

...

леле, леле, леле...

Такова нещо може да убие всеки строй в зародиш!

[Laci]

Малко офф, но понеже гледам, че сте зачекнали "звездите", ето в този "overground" форум нещо от БГ underground'a от 80-те

https://www.youtube.com/watch?v=UZGga5Lfwww

[Frujin Assen]

Деян Неделчев известен още като Дидо Икебаната е бил на младини как да се изразя... момче на повикване. Кариерата му се развива и започват да го поръчват все по богати и известни мъже. Така се запознава с Августин Пейчинов назначен за бизнесмен от ДС и неин агент. Говоря за преди 1989. Той от своя страна го препоръчва на Емил Димитров. С покровителството на Емил Димитров започва и музикалната кариера на Икебаната. Прочее самия Дидо Икебаната също се говори че е бил свързан с ДС и е топил хора.

Така че, и той не е жертва, а също е пробил с връзки. Та няма какво да се учудва де.

Поне такива клюки се раздуват в жълтия печат, сега доколко са верни...

Цецо Елвиса за срещата си с Емил Димитров и откровения как се пробива в музиката...

http://www.blitz.bg/article/17648

- Цецо, ти си женен човек, ама има ли нещо вярно в клюката, че те е свалял самият Емил Димитров?
- Случи се някъде през 94-та. Емил вече беше доста болен, а и доста пиян оная вечер. Аз един такъв - с тен, с една хубава ризка... И той ми вика: "Абе, момче - ти ебеш ли се отзад?" Аз викам:"К’во?" Той пак ме пита. И аз, като чух ясно какво ме пита, целият се наежих и му викам: "Аз не правя такива работи!" Той само махна с ръка: "Нищо, вика, няма да излезе от тебе тогава!" - и на секундата загуби интерес към цялото ми "творчество"

[Frujin Assen]

Прочее тук се намеква, че Ана Мария Тонкова е била музикален цензор на БНР и също агент на ДС.

http://kurier.bg/interviu/5019.html

[Guest]

Относно "айлюли"-то, сега разбрах че имало такова нещо, а за печатите на минижупите през соца бях чувал че имало такива, но нито съм виждал, нито познавам някоя която да е имала такъв печат. Имаше различна музика, която всеки си намираше каквато му харесва и както може, но най-важния фактор за това съвсем не беше идеологията на обществото, а технологичните и финансови възможности през тази епоха. Те толкова се различават от сегашните, че волно или неволно се преекспонира разликата в наложената от горе идеология тогава и сега. А тогава както и сега идеологията бе предмет на вяра на единици, мнозинството и тогава и сега е наясно с реалността.

Нашите хора на изкуството въобще, не само в музиката, просто нямат необходимия потенциал за да създадат нещо стойностно в световен мащаб, затова са основно интерпретатори на световните постижения. Това е простата истина, идеологията никога не е била техния проблем, но когато няма какво особено да се покаже, остава да се намерят обективни оправдания. Преди 1944 г. такова оправдание не е имало, оттогава вече има, казва се соцреализъм. А съпротива срещу новата музика и младежки нрави е имало и в западните страни, само че не са се използвали идеологии, а вместо тях религии, естетики и други такива. Само че не е въвели термини като "религиозен реализъм" или "естетически реализъм", с които да оправдават критериите си, иначе става дума за същото което при нас се наричаше социалистически реализъм.

[КГ125]

Имат си потенциал нашите хора, само че това творческият процес е част от културната комуникация в обществото. И когато тя бива така грубо яхната, както това става в ранния социализъм, или така много хем контролирана, хем глезена, за истинските творци стана много сложно и трудно ...

Сега съгласете се, художници осъдени на затвор, Димитър Талев 10 г. по лагери и репресии, след това при Живков пък почва едно мазане с мед, което значи, че всякаква пасмина се набутва по писателските съюзи и т.н., а без такова членство ти си никой...

Художниците, като най-лесно създаващи шашави модернизми взимаха маса каскети народна пара за безсмислици като Шестокрилото нещо пред НДК... дължината на солата на рокаджиите се КОНТРОЛИРА от концертна дирекция, одобряване на творбите за пускане и т.н. и т.н. и т.н.

Ами 6-то? Ами идеологическите напътствия? Ами Бешков? И това на 8 милионен народец...

Иначе преди 1944 България си създава доста добър и на ниво, в т.ч. и световно (sic!) културен продукт. Ние просто не сме го оценили още достатъчно добре, защото още не умеем да се върнем към онази епоха истински.

А и след това се създадоха нелоши неща.

Тъй че - да не прекаляваме в черногледство..

пп

Абе съпротива на запад срещу рока е имало - доколкото някои обществени кръгове са изразявли критично отношение. И дотам. Никой не е стриган по улиците на Лондон, сега...

Нито пък някой е казвал на Дийп Пърпъл колко да им е дълго солото, или пък някъде там е звучала прочутата реплика:

"И йониката... " "Е, на, и йониката!!!"

Прочее тук се намеква, че Ана Мария Тонкова е била музикален цензор на БНР и също агент на ДС.

http://kurier.bg/interviu/5019.html

това издание не струва и 1 ст.

[Guest]

Оценката на резултата на творенето на изкуство е доста индивидуална и зависи от много неща, но ако погледнем статистически какво изкуство предпочитат хората, тогава нещата стават по-прости. По време на младостта ми през соца слушахме изключително западна музика, новите тенденции в нея бяха както и сега най-модни. Дискотеките по принцип трябваше да пускат значителен процент българска и руска музика, но това не се спазваше и аз не подозирах дори че имало такова правило докато един водещ не ми сподели веднъж, после много се смяхме. Някои момичета харесваха отделни български парчета, а пстаналите щем-не-щем слушахме по радиото такива парчета когато пътуваме по градския транспорт, но ни звучаха идиотски. От соц. лагера единствено някои унгарски групи звучаха интересно. Имаше и доста хора които си падаха по гръцко-сръбско, но това е музика за маса и напиване, не за запомняне. От народна музика млади хора видях да се интерсуват само в селищата с училища по народни инструменти. А абстрактните творби на нашите художници бяха само обвкт за подигравки за мнозинството от хората, така че не виждам смисъл да ги споменавам. Не отричам че вадеха добри пари от държавните хранилки, това важеше и за българските музиканти, писатели, артисти, добре си живееха през соца. Георги Марков описва това в Репортажите, като прави паралелно сравнение с доходите на западните писатели. Най-важното бе че страната имаше силна индустрия и това влияеше върху образованието, оттам се поддържаше нуждата от култура на сносно ниво. Сега и чалгата стига на оскудното народонаселение за да прислужва на чуждите индустрии и купува техните продукти за такава ръка хора.

[Stefan Iv]

Нашите хора на изкуството въобще, не само в музиката, просто нямат необходимия потенциал за да създадат нещо стойностно в световен мащаб, затова са основно интерпретатори на световните постижения. Това е простата истина, идеологията никога не е била техния проблем, но когато няма какво особено да се покаже, остава да се намерят обективни оправдания. Преди 1944 г. такова оправдание не е имало, оттогава вече има, казва се соцреализъм. А съпротива срещу новата музика и младежки нрави е имало и в западните страни, само че не са се използвали идеологии, а вместо тях религии, естетики и други такива. Само че не е въвели термини като "религиозен реализъм" или "естетически реализъм", с които да оправдават критериите си, иначе става дума за същото което при нас се наричаше социалистически реализъм.

Много точно казано. Принципите по които се прави изкуството и преди и след 1944 са едни и същи-копираме модните на Запад тенденции. Социализмът е само оправдание за това. Сега като го няма да не е по-различно.

Изобщо не е вярно. Социализмът унищожава задълго инициативата - може в БГ да е имало копирани чужди мелодии, къде няма. Но има и български, които след това биват завряни в ...

Все едно слушаме някой партиен секретар на събрание...... КГ стига с тази идеология.

[КГ125]

В смисъл, не е вярно, или е казано директно. Щото на партийните събрания говореха доста ясно, но лъжи.

Каква идеология, говоря ти за факти.

И не, не сме копирали едно време западните моди. Напротив - самобитна си е културата на България. Наприер никакви глупави модернизми не се задържат в нея.

(а през соца да копираме запада - ай ся. Копираме СССР.)

[Galahad]

Като стана дума за песните от периода, то се правеха и революционни. Интересното е, че обикновено техните текстове ставаха обект на майтапчийска обработка.

Например:

Работници, работнички,

от вси страни, сплотете се!

Напред! Другари, смело

да храним нашто прасе дебело!

Или:

Шумете дебри и балкани,

шумете горди лесове!

Ний идем - лоши калпазани,

със нож и вилица в ръце.

или пък песента към филма "На всеки километър":

Нас червеното винце роди ни,

нас не ще ни уплаши ченге.

Ние сме на всяка чашка вино,

ние сме на всяка чашка вино -

и така до края на света.

Пада другарят в мръсен гьол,

пада, от теб, алкохол.

За да излезе и стане той

малка пияна свиня.

За да излезе и стане той

малка пияна свиня,

малка пияна свиня.

Редактирано Ноември 18, 2014 от Galahad

[Skubi]

:clap3: :clap3: :clap3:

[Frujin Assen]

Подобни просташки изпълнения имаше на всичко...

Жив е той, жив е! Там на дъската,

потънал в сълзи и пот се тръшка,

ученик без знания в главата,

ученик дълбоко и тежко пъшка!

На една страна зеленее дъска,

на друга белее тебешир, поредна година,

страни бледнеят, глава се пръска,

уста не знае кого по напред да проклина

Стои ученикът, а до него,

даскалът конско сърдито чете,

съученици дремят, облегнати леко,

а потта още по силно тече.

Първи срок е сега... Зубрете ученици,

за тез пусти контролни. Бесней и ти, учителю,

над тез бедни душици!

Ще да загине и този ученик. Но млъкни, мъчителю!

Тоз, който тръгне да става образован будител,

той се побърква! Него съсипват

учебник и бележник, даскал и родител

и министри за него матури измислят!

О, движение славно,

о, мрачно движение.

Дни на борба с лакти,

с юмруци, с коленье.

Епопея тъмна, позната и вам,

в която и ази съм участвал сам.

О, Спирка!..

три часа тълпи недоволни

как рейса щурмуват... Квартали околни

уплашено тръпнат на боя с ревът.

Пристъпи ужасни, не знам кой си път

гъсти орди лазят в утринта мъглива.

Tела изтерзани потта ги облива.

тласък подир тласък, рояк след рояк.

Контрольор разсърден спира рейса пак

и вика: “Долу от вратите!”.

И ордите слизат с викове сърдити

и аларма страшна въздуха разпра:

“Как не ви е срам бе?! Аман, до кога?!”

И с нов дъжд от думи, крясъци, закани

за вратата гледа всякой да се хване,

изтерзани кости в рейса да намеси

и една колежка назад да измести.

Виковете екнат, смазани реват,

масите налитат и падат и мрат.

Идат като тигри, падат като круши,

и пак се налепват отвън по сто души.

Няма веч оръжие, има хекатомба.

Всеки чадър меч е, всяка чанта – бомба.

Всяко нещо – удар, всяка душа – плам...

Чанти и чадъри изчезнаха там.

“Грабвайте телата” – някой се изкряска

и един кондуктор изчезна завчазка.

Като демон черни над черни рояк,

а тълпата ревна и напъна пак.

Ремаркето беше прилично на пещ,

задушно и пълно със въздух горещ,

с миризми ужасни, с кондукторски вик:

“Сгъсти се напред”, остават без клик.

Майките пищяха уплашени, бледи,

притиснати здраво от едри съседи,

борбата кипеше отвътре, отвън,

на всички в очите блестеше огън.

Болнави и здрави от различни раси,

викаха, пищяха, деряха гласа си,

взимаха участие в последния бой.

Майката мълвеше “Чадо, не се бой,

ритни тоя чичко в тлъстия тумбак”

и детето рита, рита здраво пак.

И старата баба, що едвам се люшка

някого в ребрата с бастуна си мушка.

Попът някак страстно девойката стиска -

Боже, прости му, той без да иска!

Шофьорът зарадван и цял засиял

избира къде е най-гъстата кал,

на рейса внезапно той удря спирачка -

за сетен път всичко добре да омачка...

И днес йощ легенди навред се разправят

как паметник бронзов на нас ще поставят:

високо издигнат, останал по потник,

на беден, изстрадал, пътуващ работник.

[Galahad]

Говорех за майтапчийска обработка - т.е. на тях се гледаше като на нещо доста безсъдържателно. С редакцията не се търси някакъв нов смисъл, а просто се подменят думи, за да стане смешно, което показва, че и основното стихотворение не се възприема като особено смислено.

Преработката на "О, Шипка" в "О, спирка" си беше критика на транспортните проблеми от онова време - нямаше коли, нямаше таксита, нямаше бензин и по автобусите и влаковете ставаше голяма блъсканица. Но когато единствената алтернатива е вървене пеш просто няма друг начин. Сцените наистина си бяха направо батални. И в тази редакция стихотворението си има някаква стойност, защото се явява критика на проблемите в обществото.

Другото си е нещо като критика на незнаещия ученик - не толкова издържано като "О, спирка", но отново има някаква определена цел и мисия.

[Warlord]

Нов въпрос. При това актуален. Относно станалите в последно време тъй модерни избори и референдуми дето почнахме да си ги организираме през няколко месеца, въпреки че почти никой не ходи да гласува, а пък накрая почти всички са недоволни.

Та през соц-а изглежда също са били модерни, защото е имало такива! Имам предвид само по времето на Т.Живков са били няколко. Баща ми разправя, че е ходил да гласува, но на въпроса ми: "А какъв беше другия избор?", отговора беше "Ми нямаше друг избор"

Т.е. - въпроса ми е - трябва ли да разбирам, че в урните е имало една единствена бюлетина и защо при това положение това мероприятие е било наречено избори?

[Пандора]

Спомням си един такъв във Варна когато бях студентка - за самооблагане. Нас не ни задължаваха, защото бяхме с различно жителство и аз естествено не ходих и защото смятах, че това си е въпрос на варненци. Но моята съквартирантка от Силистра отиде, но въобще не съм я питала за подробностите защото това много явно не ме е вълнувало.

Към референдумите ще започнат да гледат по-сериозно, когато поне един поискан отдолу успее, вероятно на общинско или друго местно ниво. Референдуми по инициатива на властта очевидно обслужва определени интереси поне у нас. Такава е традицията понеже.

Редактирано Декември 17, 2014 от Пандора

[mitaca]

Нов въпрос. При това актуален. Относно станалите в последно време тъй модерни избори и референдуми дето почнахме да си ги организираме през няколко месеца, въпреки че почти никой не ходи да гласува, а пък накрая почти всички са недоволни.

Та през соц-а изглежда също са били модерни, защото е имало такива! Имам предвид само по времето на Т.Живков са били няколко. Баща ми разправя, че е ходил да гласува, но на въпроса ми: "А какъв беше другия избор?", отговора беше "Ми нямаше друг избор"

Т.е. - въпроса ми е - трябва ли да разбирам, че в урните е имало една единствена бюлетина и защо при това положение това мероприятие е било наречено избори?

Какво точно те интересува?

По времето на Тато референдуми нямаше, избори имаше, на два съм гласувал. Първия в казармата, в Джумаята. Мъж с/у жена. Ние разбира се гласувахме за жената, както предполагам 90% от наличния с-в на 34-ти ЗенАп. И предполагам цялата дивизия. Е пича бе избран с 99 и не знам колко точно. Не съм гледал секционните протоколи, такива нямаше . Сигурно е имало, но не ни бяха 'спуснати' .

Втория път вече като студент. Преди това имахме т.нар. високопланинска подготовка на язовир . На Тополница бяхме, с две коли. След такава 'подготовка' разбира се се прибираш и си мъртъв за съм. И аз така! Изредиха се цялото ОФ-е и някои партийни величия. Аз не е@авам. Ми сми ми се . Номера беше, че им 'развалям' резултата! Не може в секцията да има негласувал! И продължават да идват (това после ми го казаха). Аз не отцепвам, три дена алкохол и други екстри , просто бях уморен (не бях пиян разбира се, но 72 часа с 3 по 4 часа сън, а там имаше и колежки, а и два пъти преплувах яз. Тополница (напряко разбира се), втория път с плавници де). Майка ми ме разбуди и почне да каканиже за Комсомол, Партия и как ТЕ са ме изучили и други таквиз глупости. Е и аз не издържах (спокоен съм, а и тогаз бях спокоен ) и почнах.....И за това кой и с какви пари ме е изучил и за това каква е с-мата (баща ми беше още в Алжир, по повод на парите и на с-мата, дискутирали сме я, слушайки радио) и за това, че моя избор не решава нищо и затова, че мамка му, спи ми се! Е, чичо Начко от 4-ти етаж отговаряше за това (от ОФ, не от БКП, ма и от БКП да беше все тая). Пих едно силно кафе, облякох се и отидох да ме запишат, като гласувал. Сигурно съм задраскал някой. Вече четях Солженицин на руски и други неща .

Спомням си един такъв във Варна когато бях студентка - за самооблагане. Нас не ни задължаваха, защото бяхме с различно жителство и аз естествено не ходих и защото смятах, че това си е въпрос на варненци. Но моята съквартирантка от Силистра отиде, но въобще не съм я питала за подробностите защото това много явно не ме е вълнувало.

Към референдумите ще започнат да гледат по-сериозно, когато поне един поискан отдолу успее, вероятно на общинско или друго местно ниво. Референдуми по инициатива на властта очевидно обслужва определени интереси поне у нас. Такава е традицията понеже.

За съжаление не сме достатъчно активни като общество, но това е..политика. Можем да наложим искане за референдум по важните неща, избирателна с-ма, и т.н, но това пак е политика!

Лорде, никак не си прав, че никой не ходи да гласува! Тези дето ни интересува ходим! А виж таквиз като теб нямат право не само на критика, а и на мрънкане. Нито си запознат с истинската избирателна активност (без мъртвите души), нито с това колко (не КАК, а и това е интересно) от българите в чужбина гласуват, нито колко искат, а не могат. Нито с избирателните закони по които гласуваме, нито с избирателните закони, които се предлагат, нито с математическите модели. Аз мога да пусна тема, ма ще я забранят. Ако толкова те интересува пусни ти. Ще участвам и ще привлека доста хора от.....чужбина например. Там гласуват истински, нямат над себе си местен феодал дерибей или компания дето ще им спре заплатите . Но това е Политика, т.е. не Е, това е методика, и то математическа методика (как се формират райони и т.н. или как казуса Бат Сали не да не се повтаря, а съвсем да го няма), но тук в БГН, няма място за математическа методика, щото видите ли, темата ще се политизира!

Ако искаш да разбереш, а аз смятам, че има място за подобна тема, направи такава и я модерирай, аз по понятни причини не мога.

[Warlord]

Демек - имало е и някакви други опции, освен всеизвестната на тия избори? Аз доколкото разбрах - те са представлявали по-скоро ритуално засвидетелстване на преданост към партията, имало такива натегачи дето ставали по тъмно за да са първи пред урните.

Редактирано Декември 17, 2014 от Warlord

[КГ125]

Веднъж забравих да ида и две баби от ОФ-то в 16:00 ужасени дойдоха и казаха веднага да отивам, че .......

[Skubi]

Щеш не щеш требва да гласуваш иначе Татето ще ти тегли ушите..... :grin: :grin: :grin:

[Warlord]

Наскоро гледах няколко филма от поредицата за Баш Майстора (гледал съм преди много време откъслечни моменти по телевизията). И чак сега забелязах, че това си е най-открита пропаганда срещу опитите за частен бизнес. Странно, че никой не я разглежда така тази поредица, дори и днес, хората просто го приемат като носталгична комедия, а образа на Баш майстора - като на супер забавен чешит. В него обаче няма нищо случайно, нарочно са го докарали да е ербап, тарикат, долен, подмолен, безскрупулен. Винаги крои пъклени далавери да заработи допълнително и винаги е неудачник, не само в професионален план, ами и в живота и с жените, че и колата му ще се повреди десет пъти ако тръгне за морето - дори съдбата го наказва всячески задето иска да бъде частник
Доста елегантна пропаганда, изглежда никой не се е замислил и може би и подсъзнателно внушенията от филм да са влезли масово в главите на хората и да са ги въздържали от частен бизнес донякъде, поне до 80-те когато вече всичко беше изпуснато.

[КГ125]

Заедно с този филм вървеше и един член от Наказателния кодекс, който забраняваше на частници да строят къщи на други хора. Защото тогава почна времето, в което българинът почна да строи големи къщи и съответно държавата не можеше да му осигури нищо, освен материалите с триста зора. 

Затова хората строяха сами - с близки и познати. Веднага се появиха и тайни частни предприемачи - но не в днешния смисъл на думата, а по-скоро организатори на строежа на къщата - това са прословутите социалистически "прогимназии", ама се оказа, че хората са били прави да строят толкова. Т.е. ,майстори, от най-класическия български тип, такива са строели от край време. 

И затова властта реши да ги съди, а с тия филми - да ги очерни... 

Точно наблюдение, бай Радо ! :)) 

 

[Skubi]

eto Първият естраден фестивал....Енджой

Побеждава Кати Ковач. Но се преставят вече и рок групировки като Иллеш, Метро, Омега.....

Но от 1962 година имаше нещо като гот талант. И там вече имаше рок състави, макар и тогава да им казваха естрадни състави....

Zoran 1963

Съпровожда го Синята Звезда. 

 

Редактирано Март 4, 2017 от Skubi

[Skubi]

Дотук бяха добре контролираните записи които бяха за телевизията....

А това беше на живо....В клубовете на разните общежития....Имаше когато едновременно имах карта за 4-5 клуба. 

А на тези които не беше позволено също даваха възможност....

 

[Warlord]

Лайфа на Омега е тотална лудница, резко ми се доживея в соц Унгария