Правото, битието му и ефектите му

[КГ125]

Няколко думи на изключителния български юрист проф. Живко Сталев, от книгата му "Нормативната сила на фактическото".

Това е кратка за стандартите за правна литература книга, доста странна (сигурен съм, че заглавието й ще звучи странно и за някои юристи), но всяка дума от нея е нещо изключително.

За незанимавалите се с право, проф. Живко Сталев е сред големите авторитети в правото (доайен на българското гражданско право и процес), с изключителен авторитет не само у нас. Той е може би последният от големите български юристи на миналото, и може би най-яркият от тях. След 70 години опит и в университетите, и в съдебните зали, професор Сталев ни оставя тая книга, в която е оставено за всеки юрист обяснението на това ЩО Е ПРАВО. (За незапознатите - може да ви е смешно, нои до днес няма ясен отговор на този въпрос ) ).

Този цитат съдържа отговорите на толкова въпроси, единият от които е - кога правото е действащо, обществено ефективно и изпълняващо функцията си и кога - вредоносно за всяка обществена справедливост.

Вчера беше ден на Народните будители - дано колкото може повече юристи в България събудят в себе си разбирането за истинския смисъл на правото и функцията му, че формализмът пълзи из българското правоприлагане като мъглата от "Приказка без край"...

Мислех да подчертавам и отбелязвам, но то няма как. Всяко изречение и всяка дума трябва да се подчертаят и отбелязват.

Родено от фактите на общественото съжителство като инструмент, който го улеснява и обезпечава, правото трябва да се превърне в съобразена с него обществена действителност, ако иска да бъде наистина действащо (обвързващо, важащо) право, а не право на книга. Правото, което съществува само на книга, е запазило вещественото си битие на правен документ, материализиращ разпоредбите на нормативните актове. Другите му бития са мъртви. Мъртво е нормативното му битие, защото е загубило обвързващата си сила. Мъртво е психическото му битие, защото е престанало да предизвиква съответни на разпоредбите правни преживявания в съзнанието на неговите адресати. Мъртво е и социалното му битие, защото действащото право не се е превърнало в съобразена с неговите разпоредби обществена действителност. За тази закономерност трябва да държат сметка законодатели и практикуващи юристи. Бидейки в контакт предимно с нормативното битие на правото, те са склонни да го отъждествяват с правните разпоредби и забравят, че това битие, за да бъде ефикасно, трябва да е адекватно на регулираната материя и да предизвиква заповяданото от него поведение. С други думи, както законодателят, така и практикуващите юристи трябва да държат сметка за нормативната сила на фактическото. Тя ни позволява да разберем, че нормативното битие на правото, тоест действащото официално право, прилича на познатият ни от древногръцката митология Антей. Той е могъщ, когато е стъпил здраво на земята, защото черпи от нея силата си. Загуби ли връзка с нея, увисне ли във въздуха, той умира. Фактите са за действащото право земята, на която то трябва да е здраво стъпило. Затова, ако не е съобразено с естеството на уредените от него обшествени отношения, то, като Антей, умира. Несъобразяването с тази закономерност е една от причините за болестното състояние, в което нашата правна система понастоящем се намира.

Редактирано Юли 26, 2015 от КГ125

[Ridiculous]

Поздрави!

Каквото и да се каже за Живко Сталев, малко ще е. Чел съм го още преди да запишa право. Имаше публикувана негова статия в Legaltheory - сайт на покойния Георги Денков - на тема..."Биология и право"! (А даже понятие си нямах тогава, че едновременно чета френските класици във великолепен превод на неговата сестра - Лилия Сталева).

"Биология и право", "Сила на пресъдено нещо", "фактическо и нормативно"...това са теми. Последните ме препращат към Келзен и неговата основна норма, към Нено Неновски!!! ("Конституционността на референдума за монархия или република (1946)": забележителна, а и трагикомична на моменти статия), и към всевъзможно тъжно-философски разсъждения за политиката, силата и фактите от една страна, и правото от друга в международните отношения и в нашата мила действителност.

Когато оцеляването е от първостепенно значение, тези въпроси ще минават на все по-заден план.

[Joro-01]

Темата е хубава, но дай още инфо. Примерно - история, практики, по света... За такива като мен. Теб ще ти е трудно да прецениш какво не знаят хората, които сме далече от материята, мен ми е трудно защото не знам какво да питам...

Например почни от там, че е в днешния му вид започнало от Рим и дори термините са от тогава.. Английската / отвъдокеанската с-ма се основава повее на прецеденти... Поправяй, ако пиша глупости де...

[КГ125]

Нено Неновски също беше голям ум, каквото и да му се е налагало да пише за референдума...

Жоро, това, което ни казва професорът с тая голяма книга, наистина, е на пръв поглед просто - ако правото иска да живее, да има ефект от него, то трябва да отговаря на необходимостите на реалния живот, на справедливостта, ако щеш (въпреки, че много юристи ще подскочат от тази теза).

Само че,професорът прави това, като навлиза дълбоко в социологическата природа на правото и ни показва нагледно как то е възникнал от фактите на човешкото съжителство, от това, че изобщо хората живеят в общество. За да ни покаже как нещо, което можем да наречем правен формализъм и от което половината ни право жестоко страда, книгата стига до дъното на нещата и сочи как правото, законът, има няколко лица (или битиета):

- веществено - написан е на книга, на документ, хората могат винаги да го прочетат;

- нормативно - това е обвързващата всички сила на написаното правило, на закона, задължението да се съобразяваме с него;

- психическо - това е общото за всички членове на обществото съзнание за това, че има закони;

- социално - това е ефективността на закона, годността му да обслужи целите си, да даде възможност на обществото за ред, свобода и прогрес.

И, казва ни големият юрист, ако правоприлагането и писането на закони не държат сметка за обществените нужди и реалности, от всичко това горе ще остане само книгата, едно мъртво нещо...

Тоест - практикуващите юристи не бива да са формалисти, и гланво съдиите. Винаги трябва да държат сметка за целта на закона, за точния му разум, за това каква обществена необходимост се защитава в конкретното дело или казус. Не да забиват глава в параграфа а да го осмислят във връзка с останалите относими норми, и във връзка с живота!!

Само тогава ще имаме закони. Иначе ще имаме само Държавен вестник и една тубма "зубъри". Това е голям проблем на днешното българско право и неслучайно професорът е завещал горните думи.

Горе - долу това е..

П

Когато оцеляването е от първостепенно значение, тези въпроси ще минават на все по-заден план.

А не бива! Защото има цяла гилдия, структурирана, обезпечена и с надлежен статус, чиято работа е именно тая - да прави от законите живот!

Темата е хубава, но дай още инфо. Примерно - история, практики, по света... За такива като мен. Теб ще ти е трудно да прецениш какво не знаят хората, които сме далече от материята, мен ми е трудно защото не знам какво да питам...

Например почни от там, че е в днешния му вид започнало от Рим и дори термините са от тогава.. Английската / отвъдокеанската с-ма се основава повее на прецеденти... Поправяй, ако пиша глупости де...

Не са глупости - да, в класическия си вид съвременното право идва от Рим, макар, че всяко общество е имало закони. Рим е първият обаче, който ги издига в императив, който стига до идеята, че те имат самостоятелен живот и че се налага да се прилагат със здрав разум.

[alvassareiro]

Правото, както и битието му, че и ефектите му, трябва да се забранят със закон, че си е просто едно разтягане на локуми само.