За исляма, християнството, будизма, конфуцианството и бъдещето

[nik1]

От времето на А. Тойнби досега се развиха/прогресираха както историята, арабистиката и индуистиката, така и изследванията върху религиозността и религиите, основани на социологията и а социалната антропология.

Т.е моделът на А. Тойнби би следвало да може да се развие, еволюира, допълни , също верифицира или отхвърли в някои от постулатите си.

Няколко фундаменталнио теории същесвуват по въпроса с религиите и религиозността, и те биха дали отговор (съчетано с изследването на историята) как и защо възникват познтите религиите ( ако приемем че отговорът на въпроса кога е изследван от А. Тойнби.

Грегъри Пол прави едно фундаментално изследване на връзките между религиите както и религиозността със социалните патологии (изследвайки двупосочните връзки) и въз основа на тази теория може да се изкаже принципното правило че религиите и религиозността са в пряка връзка и самите религии са отговори на различни патологии.

Свързано и отнесено към модела на А.Тойнби, това значи че причините за създаването и разпространението на дадените религии не са самия разпад на стара цивилизация, а патологиите които са настъпили вследствие разпада.

Какви са те в различните случай

Ще започна с Исляма

Ислямът се ражда като отговор на разпадането на патриархалното арабско общество, което е съпроводено с "беззаконие" (периода преди исляма,/ислям значи мир/ се нарича "беззаконие" джахидия). В седми век Арабия е разкъсвана от междуплеменни кървави войни и сблъсъци, и от банди и въоръжени групировки които постоянно тероризират и насилват всички останали мирни хора. Ислямът (като набор от строги правила) се явява спасителната сламка за арабското общество.

Около VI-VII в. от н. е. в централните и северните области на Арабия разпадането на първобитнообщинния строй вече достигнало твърде напреднал стадий. Засилвало се ожесточението в между-племенните войни, продължаващи по цели десетилетия. Бившето вътрешно-племенно единство било разрушавано от все по-силно изострящите се конфликти между редовите членове на племето и родовата аристокрация. Изгнаниците, напускащи рода в резултат на вътрешно-племенните конфликти, създавали разбойнически отреди, които нападали както селищата със заседнал начин на живот, така и чергарските селища, и дори въпреки старинните традиции се превръщали в страшилище за своите съплеменници. Именно от онази кризисна епоха датира забележителната лирико-епична поезия на пред-ислямските араби, запазила и до днес своето емоционално въздействие и поразяваща ни с богатството на образите и със своеобразието на формата си.

Това всичко се вижда и от творчеството на арабските поети от периода

Особено място в касидата заемат разнообразните изречения с морален и обществен характер /хикма/, във вид на един или няколко стиха. При древните араби хикма бил основен начин на формулиране на нормите на обществения морал. В някои от хикмите на пред-ислямските поети са звучели мотивите на тленността на битието, на скепсиса и разочарованието, тъй симптоматични за кризисния период на разрушаване на родово-племенните отношения. В касидите на някои поети /на Имру-л-Кайс и особено на Зухайр/ редом с радостно-езическите описания често звучат горестни оплаквания по отдавна отминалите патриархални времена на единство на племето, заменени от всеобщо ожесточение и вражда

. .

Т.е. самото разпадане на патриархалния строй с последиците ражда патология за женствената и тревожната арабска култура (общество); отговорът на тази патология е създаването на религиозна система със строги правила., предназначена за" създаване" на реален мир и спокойствие.

Синтез (теза)

Ислямът очевидно не се ражда като "реакция на християнството" (каквото и да значи този шаблон), Всъщност ислямът е "копи версия", взета наготово като работеща, и набързо и практично пригодена за арабското реалити! Освен това ислямът не е антихристиянски, а прохристиянски (ако във форума има хора които са чели Корана го знаят) - както по идеология така и по исторически [1] Ислямът като идеология и система (пак вижте Корана) и исторически обаче е открито и агресивно анти-езически (и антисекуларитарен, антитеистичен).Всъщност настъплението арабския ислям исляма започва с войните срещу неверниците (езичниците) в Арабия и завършва с покоряването на езическите/паганистката. маздаистката,.. т.е нехристиянските/ Близък Изток, Предна и Средна Азия .и малката крайна част на източна Европа (настъплението през/в Кавказ)

Разбира се арабите биха покорили развитата християнска Византия и Западна Европа, но като икономическа база и/или предмостие към езическата Източна Европа (в началото на осми век голямата част от Източна Европа, както и Северна Европа е езическа). В случая обаче няма антихристиянска идеология и насоченост (в другата тема алвасарейро го е обяснил- ислямът по написаните си правила е толерантен априори към "хората на книгата", т.е към християните и християнството) , ислямът не е в конфликт с християнството.

/Християнството според мен ражда по-късният конфликт - с опитите си за реконквиста -с кръстоносните походи, то дава началото на втората ислямска вълна на инвазия, проводник на която според мен е Османлъка/

Ако говорим за Османлъка на Балканите - той също не е в конфликт с християнството/патриаршията/, с уговорката че има един период в който Империята толерира или пряко участва (и е заинтересована) в конвертирането на балканските християни (босненци, и помаци) с цел създаването на ислямска "дъга" - било като "спирачка" или етнически "плацдарм", т.е. база срещу Австро-Унгария, било като "пета колона" в сърцето на християнските Балкани. И все пак християните имат религиозните си права и свобода.

и така да обобщя- ислямът е антисекуларен (антиатеистичен) - по дефиниция (според Корана), а не е антихристиянски. Конфликтът му със съвременния светски/нерелигиозен свят, който ценности и култура, различни от патриархалните - на арабите, му е заложен генетично. Ще направя една немаловажна забележка: Визирам исляма които се разпространява от арабите и арабските общности, защото има различен ислям - ислямът (сунитския такъв) на бенгали или да кажем на български турци, или пък на осети , или казахи е пропит с езичество

/вярванията и културата на българските турци са силно повлияни от вярванията, културата и скептицизма на българите-християни; както са повлияни и от историческите превратности през 19- 20 век Българските турци в момента са най-слабо религиозната общност в България - едва седем процента от тях вярват в Бог и/или религията има голямо значение в живота им. В тази връзка аз не познавам българки турци, които да не пият водка или уиски, и които да нямат предбрачен сексуален живот, което синтезирано значи че на религията - сунитския ислям, не се отдава по-голямо значение от ритуално=празничното/

Ще продължа с Християнството (във втората част), в третата ще пиша за Будизма, а последната част ще дам отговорът си (според мен) какво бъдеще ни очаква (Светът и в частност Европа).

ПС

Заглавието на темата се омота (не знам как)

Ако може някой да промени/оправи заглавието на

За исляма, християнството, будизма, конфуцианството и бъдещето

Редактирано Ноември 4, 2014 от Last roman

[nik1]

Християнството

Може да се каже че една реакция срещу Рим, но ако детайлизираме/задълбочим- то е(в) резултат на патологичното състояние в което е изпаднало еврейското общество- Рим по това време насилва (малтретира) както национално (защото те имат нещо като национално съзнание по това време), така и икономически евреите (вижте и еврейските въстания и съпротива през първи и втори век). Може да се допусне че част от евреите са имали чувството че богът им ги е изоставил (това е масово познат исторически феномен при патологични състояния на обществата) , че идва края на света, че религията им не работи никак, и затова са тръгнали по християнския (есхатологичен) път

Това е време в което в Израел се създават разни учения и секти, християнството започва като такова, но Християнството има/развива строг есхатологичен и апокалиптиен характер (във края на всяко евангелие има някаква апокалиптична картина),

Утвърждаването му в Европа също смятам че не е случайно. (не говоря за формалната страна, а за фактическата и количествената) Варварските нашествия и варваризма (времето на варваризма) смятам са това което са утвърдили тази религия : Варварските нашествия според мен са "ехтра-патология", нещо което смятам ние дори не можем да си представим -та тези нашествия са променяли коренно и радикално познатото на хората и са продължили/продължавали векове.

(представете си да минават през страната ви и селишата ви като скакалци или като ебола- разни готи, алани, хуни, българи, авари, славяни, и да унищожават всичко което сме градили, и всичко което сте познавали?)

тук може би трябва да направя една бележка:

Монотеистистина религия ли е християнството?

Според мен християнството на елино-римската (европейска,тукашна) народна почва придобива някакъв квази-монотеистичен характер и и акцент, като тук оказват влияния култура и старите вярвания на населението.

От народа се почитат религиозно силно както майката (жената), така и разните светии и светици ; Може да се мисли дали в народната вяра няма нещо като заместване на стария езическия пантеон с формално християнски. Факт е разните светии се почитат като божества и богове (остатък от елино-римските вярвания) и се правят дори курбани /жертвоприношения и други такива в тяхна чест : За свети Георги (воина и закрилник и патрон на войниците, някъде и на пътешествениците) колим агне, за Свети Никола (банкера и моряка) - убиваме и хапваме биваме шаран , за Свети Трифон винаря - пием и черпим вино и т.н.

Т.е според мен християнството на европейска почва е една малко или повече "модерирана" монотеистична религия. Тя няма монотеистичния потенциал и характер на Исляма

ПС

Ислямът от друга страна се равива докрай/напълно в близкоизточната си почва, в едно т.н. монументалистично общество (общества с т.н. "монументалистична" култура), За разлика от исляма - християнството се развива в една по-гъвкава европейска култура, при която както вярата в авторитетите ^[1] (в Исляма Бог е върховен и абсолютен авторитет) , така и вярата в това че ще живеем непроменени в отвъдното - са слаби Т.е. имаме елементи на "модериране" на европейска почва на монотеистичната религия

^[1] в елинските легенди и митове големите играчи и шефове често са наказвани; един староскандинавист беше изследвал скандинавските средновековни текстове : Фрея е наричана курва в някои текстове

[Galahad]

Общо-взето всичко не е вярно. Централния култов храм в Мека си е езически. В началото жителите на Мека са смятали, че Мохамед е настроен срещу храма, но когато разбират, че не е така се помиряват с него. Изслямът се разширява основно за сметка на християнството и на второ място за сметка на езичеството. Мала Азия и Северна Африка преди исляма за гръбнакът на християнството - там са 3 от общо 5-те патриаршески престола, а също и Картагенския екзархат. През 14в. вече има още три нови патриаршии, но още в средата на 15в. вече 7 от 8-те престола са под властта на ислямски управници.

Християнството не е било антиримско и благодарение на това е станало общоримско. Някои еврейски кръгове са считали, че християнството може да послужи за отхвърляне на зависимостта от Рим - но уви, дълбока грешка. Огдайте кесарьовото кесарю.

Юдейството също си има своите царе, пророци и праотци. Светците не са богове. Какво например има в Троянската война - боговете се бият един с друг. В Египет има възкръсващ бог, но и там боговете се бият един с друг. Докато при монотеизмът има йерархия - един е шефът, а другите са само подчинени.

[nik1]

Общо-взето всичко не е вярно.

Общо взето това си е твое мнение.

Централния култов храм в Мека си е езически. В началото жителите на Мека са смятали, че Мохамед е настроен срещу храма, но когато разбират, че не е така се помиряват с него.

Казваш значи че щом Мохамед не е бил против езическия храм, то ислямът толерира езичеството?

Чел ли си Корана? (нека да позная)

Ислямът се разширява основно за сметка на християнството

и на второ място за сметка на езичеството. Мала Азия и Северна Африка преди исляма за гръбнакът на християнството - там са 3 от общо 5-те патриаршески престола, а също и Картагенския екзархат. През 14в. вече има още три нови патриаршии, но още в средата на 15в. вече 7 от 8-те престола са под властта на ислямски управници.

Изводът е че християнството е в криза (проста дедукция).

Християнството не е било антиримско и благодарение на това е станало общоримско. Някои еврейски кръгове са считали, че християнството може да послужи за отхвърляне на зависимостта от Рим - но уви, дълбока грешка. Огдайте кесарьовото кесарю.

За сведение: Никъде не съм написал че християнството е антиримско (ако се опитваш да спориш за нещо си с мен в случая).

Юдейството също си има своите царе, пророци и праотци. Светците не са богове. Какво например има в Троянската война - боговете се бият един с друг. В Египет има възкръсващ бог, но и там боговете се бият един с друг. Докато при монотеизмът има йерархия - един е шефът, а другите са само подчинени.

При монотеизма има един бог, подчинени богове или други богове май няма.

Светците на са богове

Светците не са богове, и аз това пиша, но тук се почитат от народа като езически богове: жертвоприношения и табиети, требища и култови места (пример Мадарския конник е било култово място за почитане от християни и мюсюлмани на Свети Георги, плюс десетки други такива) , християнски храмове с техни имена- възприемани като и "техни" храмове.

Редактирано Ноември 4, 2014 от nik1

[alvassareiro]

Общо-взето всичко не е вярно. Централния култов храм в Мека си е езически. В началото жителите на Мека са смятали, че Мохамед е настроен срещу храма, но когато разбират, че не е така се помиряват с него. Изслямът се разширява основно за сметка на християнството и на второ място за сметка на езичеството. Мала Азия и Северна Африка преди исляма за гръбнакът на християнството - там са 3 от общо 5-те патриаршески престола, а също и Картагенския екзархат. През 14в. вече има още три нови патриаршии, но още в средата на 15в. вече 7 от 8-те престола са под властта на ислямски управници.

Християнството не е било антиримско и благодарение на това е станало общоримско. Някои еврейски кръгове са считали, че християнството може да послужи за отхвърляне на зависимостта от Рим - но уви, дълбока грешка. Огдайте кесарьовото кесарю.

Юдейството също си има своите царе, пророци и праотци. Светците не са богове. Какво например има в Троянската война - боговете се бият един с друг. В Египет има възкръсващ бог, но и там боговете се бият един с друг. Докато при монотеизмът има йерархия - един е шефът, а другите са само подчинени.

Християнството е антиримско, само че по особен начин. Близкият изток се опитва чрез агресия да отхвърли римляните и елините, уви, без успех. Затова има опити това да стане по мирен начин, чрез християнството. Вместо да изгониш поробителя, направи го по-добър, по-хуманен.

Ако Рим не беше стъпил в Близкия изток, най-вероятно християнство нямаше да има. То е реакция срещу това.

Ник, поздравления за добре развитата тема, напипал си няколко важни момента. Първо, че раждането на религии от този тип е винаги реакция на нещо. И то е разпада на цивилизация, и предизвикателството, което това отправя към масите. Второ, ислямът е строго монотеистичен, докато християнството по същество е една политеистична религия. Ислямът е твърдо против това, т.е не срещу ранното християнство, а срещу политеизма му. Всъщност реакция срещу политеизма има и в самото християнство, иконоборческата ерес, след провала й, ислямът става особено настъпателен. А политеизмът в християнството е резултат от елинизацията на последното, нещо, което близкият изток не би толерирал.

Т.е не толкова гъвкавостта на християнска европа, защото знаеш, че южна европа, където се изковава християнството от 7 в насам, е по-монументалистка от северна и централна, колкото простият исторически факт, че християнството влиза в уния с елинизма, срещу който първоначално е създадено. След провалите това да бъде поправено - арианство, несторианство, монофизитизъм, - се налага да се намеси ислямът.

По отношение на балканските мюсюлмани - помаци, босненци и тн. Те са резултат от военните загуби, които ОИ търпи в края на 17 век. Понеже в аскера се сражават само мюсюлмани, загубите трябва да се компенсират. В същото време християните плащат данъци и изкарват ресурси, така че се търси компромис - хем да не се навреди на икономиката, хем да има компенсация за военните загуби в жива сила. Затова се избират най-бедните планински региони, от които икономическата полза е минимална, и християнското население в тях се ислямизира.

Редактирано Ноември 5, 2014 от alvassareiro

[nik1]

PS

Някои разяснения за Корана.

а) Знамението "и ги убивайте, там където ги сварите" (сура 2:11) се смята че е частен случай и се отнася за езичниците от Мека (смята се че те са причинили големи мъки и нещастия на мюсюлманите)

http://www.islam101.com/terror/Surah2V190to194.htm

б) По важното може би е че по-общ план Коранът/ислямът си остава с крайните виждания спрямо неверниците

Думата неверници се споменава 329 пъти в Светия коран (не за добро и с добро), някои примери:

http://d1.islamhouse.com/data/bg/ih_books/single/bg_Translation_of_the_Meanings_Quran.pdf

-сура 35.36

-сури 22.19-22.21

сура 5.33 (тука се има предвид да се увиват неверниците, които водят война срещу исляма и Аллах)

в) Коранът има крайни виждания и към псевдо-вярващите и лицемерите, както и към отметналите се.

Примери:

-сура 2:191,

(връщаме се към нея в изречението "Да заблуждаваш е по-тежко отколкото да убиваш"

Под заблуда се има предвид сдружаване с Аллах и неверие)

-сура 4.89

[DendroaspisP]

Алва,

религиите по принцип са форма/средство/способ за обществена регулация. Това я тяхната същност и с такава вътрешна цел възникват. Тези от тях, които адекватно отразяват обществено-икономическите и социалните условия оцеляват и стават доминиращи (ако проверите колко много религии е имало в човешката история, но за 99.99% не сме чували и няма да чуем, освен ако професионално не се захванем с въпроса). Религиите са явления на едно сравнително незряло и недоразвито в психологически порядък социално общество, което все още не е дорасло за правната регулация. Вместо върховенство на закона, в религията има върховенство на бог или богове, чиито думи и дела са като закон на простосмъртните и последните, заплашени от божествена "санкция" се принуждават да спазват морално-етичните и други норми на обществено поведение.

В този смисъл, всяка религия като отражение на обективната реалност (по-добре или по-зле) може да се разглежда, макар и не много правилно, като "реакция" на нещо от тази обективна реалност. Ник добре обясни, че социално-икономическите обществени условия при арабите, водят до въздигането на исляма - той като набор от правила за поведение е отговарял на тези техни конкретни условия и затова те го приемат (къде насилствено, къде доброволно - това е само въпрос на конкретика). Добре регулираното общество става по-силно и сплотено (факт) и арабите тръгват да постигнат това, което нуждата ги принуждава - да завладяват нови благоприятни за живот земи. Това, в което Ник хем греши, хем е прав -да, първоначално не Ислямът като религия е враг на християнството, но арабите са "врагове" на християните римлни и по-точно, те искат техните по-развити, по-богати, по-хубави земи и условия на живот. И тук идва и приемането и отричането на Исляма като набор от правила за поведение - там, където условията на живот са сходни с тези на арабите в началото, а християнството е все още само повърхностно прието, Ислямът се приема доброволно. Там, където тези условия са чужди на арабските правила за поведение - той се отхвърля и населението си държи на своето разбиране за християнство. Арабите обаче, не могат да владеят тези земи без да ги управляват - а, все още най-силен регулатор е религията, а не толкова закона (римското общество е някакво изключение за времето си в това отношение, но това е друга тема). И затова те първоначално не налагат Исляма, но са принудени да наложат правилата му на господстващ обществен регулатор и на завладяните общества (наличието на местна религиозна свобода е само с ограничено вътрешно действия, а не на "държавно" ниво). И така в очите на всички Ислямът се превръща в "знаме" на тези завоеватели и респективно той се оприличава от християните като "враг". Всичко останало в исторически аспект е последица.

Въпросът е, че и днес е така, макар и на друго ниво на обществена изява. Но, по същността си ислямът се приема за враг в Европа, защото е носител на нещо чуждо като правила и разбирания за обществена регулация. Той е неприсъщ и чужд за тукашния начин на живот, както като обективни условия, така и с оглед на историческия си атавизъм.

[alvassareiro]

Това безспорно е така, но не бива да се забравя и нещо друго, не по-малко важно. Ислямът не е просто набор от правила, той е кулминация от един целенасочен, много дълъг процес, насочен по изтласкването на елинизма от Близкия изток, нахлул с Александър Македонски. Иначе не можем ад си обясним най-различните секти, които възникват в християнството - арианство, несторианство, монофизитизъм, иконокласия и тн, че и ислямът. Очевидно религията не е просто регулатор и набор от правила, защото ако беше така, веднъж родено християнството нямаше да предизвиква сектизъм. Има нещо отвъд. Християнството, което напълно регулира обществения живот, в дурги райони на света се приема безусловно - китай, филипините, южна америка, само в Близкия изток се цепи непрекъснато.

В същото време не съм съгласен, че ислямът е приет добре от подобни на арабите народи, и обратното. Например имаме Бангладеш, Индия, Индонезия, където ислямът е прекрасно наложен, но не виждам общо между тях и арабите. Европа също би била ислямска без проблеми, дори големи част от нея са били - цяла Испания, Балканския полуостров, разни народи из руската степ......

Редактирано Ноември 5, 2014 от alvassareiro

[nik1]

Довечера ще нахвърля няколко точки за будизма; някои от ключите моменти според мен са:

-"изчерпването" (и може би свиването и колапса) на ведическата религия - с нейните жертвоприношения, с откъсването и от хората, и търсенето на алтернативи ("аскетизмът" или "средният път")

-политическото обединяването на индийските усл. "княжества" и републики (по това време в днешна индия съществуват така наречените републики) в една империя "80 хиляди села обединени в едно кралство"

Може би ще се опитам да хвърля светлина върху културата на обществото, създало/разпространило будизма, и за ценностите и религиозните вярвания/виждания, които са в включени (въплътени и представени) в будизма

Уточнение: строго погледнато будизмът не е религия, доколкото според дефинициите за религия се предполага наличие на Бог и връзка на вярващите с този Бог, но това не значи че будизмът не предствя или съдържа някакви религиозни и/или метафизични виждания за боговете и света след смъртта - той предствя такива виждания. Или казано по-друг начин- будизмът може да се разглежда като философия и/или като нетеистична религия

[Last roman]

Християнството е антиримско, само че по особен начин. Близкият изток се опитва чрез агресия да отхвърли римляните и елините, уви, без успех. Затова има опити това да стане по мирен начин, чрез християнството. Вместо да изгониш поробителя, направи го по-добър, по-хуманен.

Ако Рим не беше стъпил в Близкия изток, най-вероятно християнство нямаше да има. То е реакция срещу това.

Бъркаш причината и следствито - Християнството е елинизиран юдаизъм. Не е антиримски, а проримски, защото е предназначен за неевреи. Целта му не е да направи завоевателя 'по-хуманен и добър', а да интегрира монотеизма в империята. Та с оглед на това то е следствие от римското завоевание на Близкия изток, а не реакция срещу него.

[alvassareiro]

Ти бъркаш връзката. Християнството става елинизирано чак след 4 в насетне. Когато се ражда изобщо не е така. И е антиримско, точно защото е предназначено за римляни.

[nik1]

Най-често се приема от изследователите, че ранното християнство прокламира универсален (и абсолютен) монотеиъм.

(то и логически май не се връзва то да е "елинистично")

Да, смята се от много автори че съществува процес на елинизация на християнството.

/някои дори предлагат виждането за "християнизация на елинските вярвания", но това е крайно виждане според мен/

ПС

Искам да обърна внимание на един ключов момент (за мен и алвасарейро и да кажем Атом той са очевиден, за обикновените потребители които не са се занимавали с изследване на религии и религиозност явно не толкова очевиден):

Никоя религия не се ражда просто така: един ден някои се събужда и казва "днес ще измисля някаква религия защото си нямам друга работа". Религиите - създаването им и разпространението им винаги са отговор на нещо което се случило наскоро (или се случва в момента) - теорията и историята еднозначно доказват че религиите и религиозността са отговор на някакви кризи, предизвикателства или социални патологии - нещо се случва, нещо не е както трябва, нещо не работи както преди. Тук е мястото да дискутираме какво точно.

Редактирано Ноември 5, 2014 от nik1

[nik1]

Довечера ще нахвърля няколко точки за будизма; някои от ключите моменти според мен са:

-"изчерпването" (и може би свиването и колапса) на ведическата религия - с нейните жертвоприношения, с откъсването и от хората, и търсенето на алтернативи ("аскетизмът" или "средният път")

-политическото обединяването на индийските усл. "княжества" и републики (по това време в днешна индия съществуват така наречените републики) в една империя "80 хиляди села обединени в едно кралство"

Може би ще се опитам да хвърля светлина върху културата на обществото, създало/разпространило будизма, и за ценностите и религиозните вярвания/виждания, които са в включени (въплътени и представени) в будизма

Уточнение: строго погледнато будизмът не е религия, доколкото според дефинициите за религия се предполага наличие на Бог и връзка на вярващите с този Бог, но това не значи че будизмът не предствя или съдържа някакви религиозни и/или метафизични виждания за боговете и света след смъртта - той предствя такива виждания. Или казано по-друг начин- будизмът може да се разглежда като философия и/или като нетеистична религия

Нещо зацепих, и мисля на глас:

Във ведическия период има жертвоприношения,

брахманистките жреци пък "узурпират" боговете (поставят ги под своя власт както се казва)

----

Тук авторът е показал ясно и синтезирано дилемата в индийското общество:

Колкото и парадоксално да изглежда, тъкмо доведената до крайност практика на жертвоприношения обезсмисля в края на ведическия период и самия ритуал, и боговете. Поставени в зависимост от жреците, боговете загубват значение. В действителност хората започват да не чувстват нужда от тяхната намеса при получаването не само на земни блага, но и на вечно блаженство в небесата. От друга страна, ведическият монизъм, като приема съществуването на един Абсолют, всъщност премахва необходимостта от бог извън човека, още повече пък приличащ на него. Решаването на проблема за сътворението и разрушаването на света изисква концепцията за бога творец, но според някои системи няма нито създаване, нито разрушаване на света. Онези, които приемат теорията за еволюцията и разрушаването на света, ги обясняват по друг начин и също не оставят място за бога. Никаква помощ не се очаква от бог за освобождаването на човека от преражданията, след като последният следва точно препоръчания път. Следователно „атеизмът“ на будизма не е нито въведен от него, нито зает от джайнизма. Той е естествена последица от вътрешното развитие на индийската мисъл от това време.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Когато става ясно, че преследването на мирски блага и задоволяването на сетивата не може да доведе до истинско щастие, много хора намират изход в контролирането на сетивата и тяхното потискане чрез аскетизъм. Будизмът приема това, но за разлика от джайнизма не стига до крайности и провъзгласява т.нар. „среден път“.

Отхвърлил веднъж пътя на жертвоприношенията, подобно на джайнизма той утвърждава принципа на ненасилието, но го разширява и развива до степен на всеобща любов към живите същества и хората, което полага основата на една от най-интересните страни в по-нататъшното му развитие.

Подобно на Веданта Буда смята, че основна причина за преражданията, от които човек търси изход, е авидя (незнанието). Подобно на тях той поддържа, че страданието се дължи на кама (желанието), което никога не може да бъде задоволено или изчерпано чрез насладата от желаните обекти. Тази идея идва още от Ведите. И будизмът приема, че прекратяването на желанието е възможно само чрез премахване на незнанието и получаване на съвършена мъдрост. Но истинското знание у будизма е категория, която е доста различна от тези в другите учения. Освен това то е предпоставка за нещо много съществено — за изпълнен с изключителна морална стойност живот.

Редактирано Ноември 5, 2014 от nik1

[В.Павлов]

Не съм чел Тойнби, не разбирам това ваша гледна точка ли е или негова. Подобно на варварите смятам, че стъпвате на плаващ фундамент. Алвата показа, че под терминът варвари разбира определен модел хора, който модел обаче не отговаря съвсем точно на какво е това варварин. Може би няма лошо в това, все пак нещата трябва да се дефинират за да стане ясна мисълта на авторът. Смятам че случаят сега е подобен и трябва да уточните, какво разбирате под религия, кое е религия, кое не е. Според мен е важно, защото моето разбиране и там където мога да допринеса с него, е че религия не може да бъде отнесено към друго, освен юдаизмът и неговите основни секти/разклонения - християнство и мохамеданство.

Редактирано Ноември 5, 2014 от В.Павлов

[nik1]

Не съм чел Тойнби, не разбирам това ваша гледна точка ли е или негова. Подобно на варварите смятам, че стъпвате на плаващ фундамент. Алвата показа, че под терминът варвари разбира определен модел хора, който модел обаче не отговаря съвсем точно на какво е това варварин. Може би няма лошо в това, все пак нещата трябва да се дефинират за да стане ясна мисълта на авторът. Смятам че случаят сега е подобен и трябва да уточните, какво разбирате под религия, кое е религия, кое не е. Според мен е важно, защото моето мнение и там където мога да допринеса с него, е че религия не може да бъде отнесено към друго, освен юдаизмът и неговите основни секти/разклонения - християнство и мохамеданство.

Този пост към мен ли е насочен?

[В.Павлов]

Този пост към мен ли е насочен?

Прсто участвам в дискусията. Не го насочвам, към теб конкретно, но като автор на темата, може би трябва да вземеш отношение

Редактирано Ноември 5, 2014 от В.Павлов

[alvassareiro]

Не съм чел Тойнби, не разбирам това ваша гледна точка ли е или негова. Подобно на варварите смятам, че стъпвате на плаващ фундамент. Алвата показа, че под терминът варвари разбира определен модел хора, който модел обаче не отговаря съвсем точно на какво е това варварин. Може би няма лошо в това, все пак нещата трябва да се дефинират за да стане ясна мисълта на авторът. Смятам че случаят сега е подобен и трябва да уточните, какво разбирате под религия, кое е религия, кое не е. Според мен е важно, защото моето разбиране и там където мога да допринеса с него, е че религия не може да бъде отнесено към друго, освен юдаизмът и неговите основни секти/разклонения - християнство и мохамеданство.

И защо моделът не отговаря на понятието варварин? Всъщност, отговаря си съвсем точно.

[nik1]

Прсто участвам в дискусията. Не го насочвам, към теб конкретно, но като автор на темата, може би трябва да вземеш отношение

За варварите май се дискутира в другата тема.

[alvassareiro]

Първо, не се казва мохамеданство, а ислям. Второ, ислямът и християнството към днешния момент не са еврейски секти, а висши религии, за разлика от юдаизма.

[nik1]

ПС

Нещо куриозно за Буда, може би без връзка с темата, може би с някаква връзка : Shakya са Gana-Rajya (equal government), т.е. те са република;

(общоприето Буда се смята за принц, но в случая имаме означение/наименование на република или олигархия)

Редактирано Ноември 5, 2014 от nik1

[В.Павлов]

И защо моделът не отговаря на понятието варварин? Всъщност, отговаря си съвсем точно.

Защото не отговаря на определението, което ти показах.

За варварите май се дискутира в другата тема.

Само направих паралел, иначе иде реч за религия.Може би трябва да отделя повече време за да изясня моята гледна точка за какво е това религия и от там на татъка да го обсъдим.

Първо, не се казва мохамеданство, а ислям. Второ, ислямът и християнството към днешния момент не са еврейски секти, а висши религии, за разлика от юдаизма.

За първото приемам поправката. В този момент може и да не се считат за еврейски секти, но са възникнали като такива и това не може да се промени, те винаги ще носят в себе си, чертите на юдаизмът.

Редактирано Ноември 5, 2014 от В.Павлов

[alvassareiro]

Защото определението, което показа, е непълно и невалидно. То по тая логика всички сме варвари, щом говорим на друг език. Безумие.

Това, че двете религии носят чертите на юдаизма, не значи, че са негови секти.

[nik1]

Може би ще се опитам да хвърля светлина върху културата на обществото, създало/разпространило будизма, и за ценностите и религиозните вярвания/виждания, които са в включени (въплътени и представени) в будизма

Уточнение: строго погледнато будизмът не е религия, доколкото според дефинициите за религия се предполага наличие на Бог и връзка на вярващите с този Бог, но това не значи че будизмът не предствя или съдържа някакви религиозни и/или метафизични виждания за боговете и света след смъртта - той предствя такива виждания. Или казано по-друг начин- будизмът може да се разглежда като философия и/или като нетеистична религия

Не се получи строен пост - просто нахвърлям нещата:

Относно културата на обществото: ключовото тук е че будизмът отрязява религионите (или квазирелигиозните, изобщо ако може да се говори за религиозност ) виждания на една много т.н. гъвкава и холистична култура - противоположна на монуметалистичната и абсолютистка близкоизточна култура. Пак в тази връзка - будизмът е добре приет в другите гъвкави култури каквито са източноазиатските.

Илюстирам само част от феномена (идеята/нагласата за прераждане, вместо "последващ живот"; идеята за промяната; идеята за усъвършестване "след това" - усъвършестване до накрая ; идеята/разбирането за липса на върховен бог и авторитет - всички тези отразяват "едно към едно" същата културна особеност) :

Буда не се ангажира с метафизични размишления като тези за произхода и края на Вселената. Има десет въпроса, които той оставя без отговор, или въпроси, съзнателно оставени настрана: дали Вселената е вечна или не; дали е крайна или безкрайна; дали живот и тяло са едно и също нещо и други. Те не са обяснени, защото нямат отношение или не принасят полза за един свят живот, нито водят до отказ от света или нирвана. Човек умира, преди да получи точен отговор на тези въпроси, тъй както раненият с отровна стрела не изпитва нужда да узнае височината, цвета или кастата на оня, който е изпратил стрелата

[nik1]

Според мен е важно, защото моето разбиране и там където мога да допринеса с него, е че религия не може да бъде отнесено към друго, освен юдаизмът и неговите основни секти/разклонения - християнство и мохамеданство.

Аз мисля че някъде тук обясних вижданията си (ако началото на изречението е въпрос)

Общоприето за религия се говори и пише когато/там където във метафизичните вярвания присъстват богове (един бог е само частен случай) - например индузмът и маздаизмът също са считани за религии.

/Религия (re-ligare): възстановяване на връзката с бог ?/

В будизма както написах не се изключват боговете (приема се те съществуват), но тъй като в системата на будизма няма бог/богове, той може да се нарече и нетеистична религия (религия в която липсва бог)

при Джайнизма е нещо подобно..

Редактирано Ноември 5, 2014 от nik1

[Elemag]

Не се получи строен пост - просто нахвърлям нещата:

Относно културата на обществото: ключовото тук е че будизмът отрязява религионите (или квазирелигиозните, изобщо ако може да се говори за религиозност ) виждания на една много т.н. гъвкава и холистична култура - противоположна на монуметалистичната и абсолютистка близкоизточна култура. Пак в тази връзка - будизмът е добре приет в другите гъвкави култури каквито са източноазиатските.

Илюстирам само част от феномена (идеята/нагласата за прераждане, вместо "последващ живот"; идеята за промяната; идеята за усъвършестване "след това" - усъвършестване до накрая ; идеята/разбирането за липса на върховен бог и авторитет - всички тези отразяват "едно към едно" същата културна особеност) :

Буда не се ангажира с метафизични размишления като тези за произхода и края на Вселената. Има десет въпроса, които той оставя без отговор, или въпроси, съзнателно оставени настрана: дали Вселената е вечна или не; дали е крайна или безкрайна; дали живот и тяло са едно и също нещо и други. Те не са обяснени, защото нямат отношение или не принасят полза за един свят живот, нито водят до отказ от света или нирвана. Човек умира, преди да получи точен отговор на тези въпроси, тъй както раненият с отровна стрела не изпитва нужда да узнае височината, цвета или кастата на оня, който е изпратил стрелата

За будизма е характено, че няма една точно установена канонична доктрина/книжнина (както Библията или Корана), а различни набори от свещени текстове, които могат доста да варират в различните школи. От там за будизма е характерно, че няма ереси (които да приличат на напр. на тези при християнството), а само различни школи. Това създава един голям "плурализъм" в рамките на самия будизъм, гъвкавост и толерантност.