За исляма, християнството, будизма, конфуцианството и бъдещето

[alvassareiro]

Така е, така е.

[Galahad]

Казваш значи че щом Мохамед не е бил против езическия храм, то ислямът толерира езичеството?

Чел ли си Корана? (нека да позная)

Въпросният езически храм не просто не е бил разрушен, а в посока към него се молят всички мюсюлмани. Той няма аналог примерно в християнския свят. Римляните-езичници са преследвали келтските култове - това означава ли, че Рим преди Константин Велики преследва всички езичници. Между другото християните наричат мюсюлманите езичници.

Изводът е че християнството е в криза (проста дедукция).

Християнската армия може и да е била в криза, но не и християнството. Ако е било така, то е щяло да изчезне не само в Северна Аэрика и Мала Азия. Кризата на вярата е винаги и криза на държавата, но кризата на държавата не води до криза на вярата. В смисъл територията на държавата може да бъде завзета, но хората продължават да си вярват. И днес в ислямските страни има големи християнски общности останали от онова време.

При монотеизма има един бог, подчинени богове или други богове май няма.

Подчинен бог е умотворение от типа на "малко бременна" и "проституираща девойка".

Светците не са богове, и аз това пиша, но тук се почитат от народа като езически богове: жертвоприношения и табиети, требища и култови места (пример Мадарския конник е било култово място за почитане от християни и мюсюлмани на Свети Георги, плюс десетки други такива) , християнски храмове с техни имена- възприемани като и "техни" храмове.

Е то и мавзолея на Ленин е място за поклонение на някои, има и сгради кръстени на него - туй какво значи, че и той е бог ли?!? Сещам се и за едни други места дето се целуват пръстени и се носят дарове в днешно време, та ако туй ни е критерия кой е бог

За сведение: Никъде не съм написал че християнството е антиримско (ако се опитваш да спориш за нещо си с мен в случая).

Ами тук пише нещо друго "анти-" означава "срещу"

Християнството

Може да се каже че една реакция срещу Рим,

А и технически погледнато цялата ти теза е базирана, че дадена религия възниква като реакция срещу нещо си, конкретно за християнството - това е Рим. Което показва, че цялата ти теза е пълна какафония, съставена от противоречия и плод на пълно неразбиране за какво пишеш.

[DendroaspisP]

Това безспорно е така, но не бива да се забравя и нещо друго, не по-малко важно. Ислямът не е просто набор от правила, той е кулминация от един целенасочен, много дълъг процес, насочен по изтласкването на елинизма от Близкия изток, нахлул с Александър Македонски. Иначе не можем ад си обясним най-различните секти, които възникват в християнството - арианство, несторианство, монофизитизъм, иконокласия и тн, че и ислямът. Очевидно религията не е просто регулатор и набор от правила, защото ако беше така, веднъж родено християнството нямаше да предизвиква сектизъм. Има нещо отвъд. Християнството, което напълно регулира обществения живот, в дурги райони на света се приема безусловно - китай, филипините, южна америка, само в Близкия изток се цепи непрекъснато.

В същото време не съм съгласен, че ислямът е приет добре от подобни на арабите народи, и обратното. Например имаме Бангладеш, Индия, Индонезия, където ислямът е прекрасно наложен, но не виждам общо между тях и арабите. Европа също би била ислямска без проблеми, дори големи част от нея са били - цяла Испания, Балканския полуостров, разни народи из руската степ......

Алва,

чисто прагматично религията е набор от правила за регулация на обществото. Само че, това е един сакрален способ и "авторът" не се води някакъв човешки законодателен орган, а някаква трансцедентна сила (за безспорен авторитет сред индивидите, съвместим с тогавашното сравнително примитивно и недоразвито обществено съзнание и обществен психологизъм). А обяснението за сексите също си има прагматично обяснение - те възникват на база различни философско-ценностни интерпретации на обективните условия и на някои обективни различия в регионалните условия. Предполагам, че знаеш, но това е нормална човешка особеност - в правото, нормативните актове също следват и почиват на определена субективна философска и ценностна интерпретация на обективните обществени отношения. И тази интерпретация зависи от това, коя точно интерпретация възприемат съставителите на законите.

Разбира се, религията има и особено вътрешно психологическо действие върху индивида, но това не е тема на дискусията, защото се свързва със субективната вяра в нещо си или в друго нещо. Така че, от обективна страна релгията си е регулатор на обществени отношения за социума като съвкупност от индивиди, а от субективна страна е и нещо повече за индивида. С оглед на темата, по-важна е обективната страна на явлението.

[nik1]

Въпросният езически храм не просто не е бил разрушен, а в посока към него се молят всички мюсюлмани. Той няма аналог примерно в християнския свят. Римляните-езичници са преследвали келтските култове - това означава ли, че Рим преди Константин Велики преследва всички езичници. Между другото християните наричат мюсюлманите езичници.

И? Какво казваш?

Християнската армия може и да е била в криза, но не и християнството. Ако е било така, то е щяло да изчезне не само в Северна Аэрика и Мала Азия. Кризата на вярата е винаги и криза на държавата, но кризата на държавата не води до криза на вярата. В смисъл територията на държавата може да бъде завзета, но хората продължават да си вярват. И днес в ислямските страни има големи християнски общности останали от онова време.

Ако сравниш броя на сегашните християни, с броя на тогавашните може да се получи и друга картина

Подчинен бог е умотворение от типа на "малко бременна" и "проституираща девойка".

"Подчинен" беше твои израз

Е то и мавзолея на Ленин е място за поклонение на някои, има и сгради кръстени на него - туй какво значи, че и той е бог ли?!? Сещам се и за едни други места дето се целуват пръстени и се носят дарове в днешно време, та ако туй ни е критерия кой е бог

Светците не богове, но на тукашна почва се почитат подобно на езическите предхристиянски богове, и то така могат да се намерят и видят определени паралели: Свети Георги - бог на войната (например в осетинското християнство, т.е при осветите тази аналогия е напълно ясно изразвена) , свети трифон - дионисии (хипотетично) и т.н нататаък

Ами тук пише нещо друго "анти-" означава "срещу"

Не съм написал нито "анти-(римска), нито "срещу", явно се омотваш нещо

А и технически погледнато цялата ти теза е базирана, че дадена религия възниква като реакция срещу нещо си, конкретно за християнството - това е Рим. Което показва, че цялата ти теза е пълна какафония, съставена от противоречия и плод на пълно неразбиране за какво пишеш.

"Какафония и пълно неразбиране" .. за теб (еми сори за твоя проблем)

Аз нямам никакъв проблем да разбирам "какво" и "защо" пиша (това което пиша); да не ти кажа че и алвасарейро много добре разбира какво пиша.

За будизма е характено, че няма една точно установена канонична доктрина/книжнина (както Библията или Корана), а различни набори от свещени текстове, които могат доста да варират в различните школи. От там за будизма е характерно, че няма ереси (които да приличат на напр. на тези при християнството), а само различни школи. Това създава един голям "плурализъм" в рамките на самия будизъм, гъвкавост и толерантност.

Точно така е, със забележката/допълението че от другата страна самия Буда "постулира" гъвкавостта и толератността на/в будизма

Редактирано Ноември 5, 2014 от nik1

[Galahad]

"Подчинен" беше твои израз

Сиреч ако аз употребя "Една жена или е бременна или не" или "няма как и да проституира и да остане девойка", то тогава има "малко бременна" и "Проституираща девойка", тъй ли? Защото за подчинените казах, че не са богове и следователно няма как да са подчинени богове.

Светците не богове, но на тукашна почва се почитат подобно на езическите предхристиянски богове, и то така могат да се намерят и видят определени паралели: Свети Георги - бог на войната (например в осетинското християнство, т.е при осветите тази аналогия е напълно ясно изразвена) , свети трифон - дионисии (хипотетично) и т.н нататаък

Е като имаме болница "Пирогов" и НДК "Людмила Живкова" по пътя на паралелите Пирогов ще да е Асклепий, а Людмила Атина Палада? Защото нали има на тях кръстени сгради. В Търново пък имаше кръчма "Пищова" и следователно нейният съдържател Митьо Пищова би трябвало да е паралел на Дионисий? Пълна какафония. Има си празничен календар. В миналото стопанската година се е формирала по него. На Трифоновден се зарязват лозята. Съответно празниците на гилдиите са били в такива дни, тъй като са били неработни. Има много светци-воини и св. Георги е един от тях. Туй че ти знаеш само него не означава, че паралелите, които си си измислил са верни.

[nik1]

Сиреч ако аз употребя "Една жена или е бременна или не" или "няма как и да проституира и да остане девойка", то тогава има "малко бременна" и "Проституираща девойка", тъй ли? Защото за подчинените казах, че не са богове и следователно няма как да са подчинени богове.

Посочи ми къде си казал моля, че "подчинените не са богове"?

/не разбирам как изразът/хипотетичната постановка "подчинени богове (на главния бог)" е аналогия "малкобремената жена", но щом ти разбираш аз нямам проблем/

Е като имаме болница "Пирогов" и НДК "Людмила Живкова" по пътя на паралелите Пирогов ще да е Асклепий, а Людмила Атина Палада? Защото нали има на тях кръстени сгради. В Търново пък имаше кръчма "Пищова" и следователно нейният съдържател Митьо Пищова би трябвало да е паралел на Дионисий? Пълна какафония.

Ти правиш какафонията, не можеш ли да се усетиш? Никой не се ходи на религиозно поклонение на "Пирогов" или на НДК, за да правиш такова сравнение.

Има си празничен календар.

Има

В миналото стопанската година се е формирала по него. На Трифоновден се зарязват лозята. Съответно празниците на гилдиите са били в такива дни, тъй като са били неработни.

Да, и какво доказваш? К'во щеще да стане с лозите, ако ги подрязвахме един или два дни преди, или два месеца преди Трифонов ден, или пък една седмица след Трифонов ден?

Да видим какво пишат книгите по въпроса:

А така, нищо нямаше да им стане на лозите, стига температурата в дните в които се подрязва да не е по-ниска от 5 градуса

Има много светци-воини и св. Георги е един от тях.

Да, и от всички тези знайни и незнайни светци сме избрали и решили да правим голямо честване с табиети, курбани и военни паради само на един - Свети Георги

Туй че ти знаеш само него не означава, че паралелите, които си си измислил са верни.

Паралелите може да не са верни, но не заради това че "знам само за свети Георги"

/Забележка: както написах паралелът в осетинската религия/народна вяра е явен ( и не е измислен от мен)

Защо мисля така - ще пиша друг път или на друго място/

Редактирано Ноември 5, 2014 от nik1

[nik1]

Няколко забележки и вметвания относно монотеизма на ранното християнство

В действителност в Откровението на Йоан Богослов (последната книга от библията) авторът влага божествен смисъл т..е поставя до Бог "Агнеца" (това е Христос), Това изглежда води до някаква научна дискусия и дебат доколко, дали и как точно ранното християнство е монотеистично (и в сравнение с юдаизма)

http://books.google.bg/books?id=4pqHwHIH5bwC&pg=PA71&lpg=PA71&dq=Monotheism+and+Worship+in+the+Book+of+Revelation&source=bl&ots=GKgwNlhJxx&sig=v_Bwc9RbuaN2wHaGC_iqEGVqaSQ&hl=bg&sa=X&ei=_HpaVLnsGrHmsASI0oLQCA&ved=0CD8Q6AEwAw#v=onepage&q=Monotheism%20and%20Worship%20in%20the%20Book%20of%20Revelation&f=false

http://books.google.bg/books?id=HbkLAQAAQBAJ&pg=PT71&lpg=PT71&dq=Monotheism+and+Worship+in+the+Book+of+Revelation&source=bl&ots=3fp1pnj4N7&sig=WjEfq2bZD42DydbbqbGzUfIbjoU&hl=bg&sa=X&ei=_HpaVLnsGrHmsASI0oLQCA&ved=0CFEQ6AEwBQ#v=onepage&q=Monotheism%20and%20Worship%20in%20the%20Book%20of%20Revelation&f=false

/Светата Троица е по-късна елинска постановка/

Редактирано Ноември 5, 2014 от nik1

[Galahad]

Посочи ми къде си казал моля, че "подчинените не са богове"?

Там където употребявам думата обяснявам, че при монотеизмът бог е един, а другите не са. Давам пример с Египет и Троянската война, където боговете се бият.

Докато при монотеизмът има йерархия - един е шефът, а другите са само подчинени.

Боговете са висша власт. При политеизмът главният бог е само пръв сред равни, а при монотеизмът той е абсолютния шеф.

Никой не се ходи на религиозно поклонение на "Пирогов" или на НДК, за да правиш такова сравнение.

Е то никой не ходи и на религиозно поклонение на църквата "Свети Георги" - примерно. Отива в нея. А при отиване при новите Диоскури братя Галеви не само се покланяли, ами и пръстен са целували. Но въпреки това те не са богове.

К'во щеще да стане с лозите, ако ги подрязвахме един или два дни преди, или два месеца преди Трифонов ден, или пък една седмица след Трифонов ден?

Празниците са били изполвани като ориентир в стопанския цикъл. И не само за него. Походите също обикновено са започвали на някои празници, но не заради патронния светия, а защото се намират на определена дата от годишния цикъл, след която става по-топло. По твоята логика какво ще ни стане ако почиваме не в събота и неделя, а в сряда и четвъртък. Ами календар. Може и да обядваме в 13, вместо в 12ч., но обедната почивка е от 12 до 12.30ч. Трудов цикъл.

Да, и от всички тези знайни и незнайни светци сме избрали и решили да правим голямо честване с табиети, курбани и военни паради само на един - Свети Георги

Ами то и на Йордановден има военен парад, кръст в реката и пр. и пр. Пък то дори няма св. Йордан, а р. Йордан.

както написах паралелът в осетинската религия/народна вяра е явен ( и не е измислен от мен

Искаш да кажеш, че осетинците са дали християнството на света ли? Може би челният осетински опит е бил въведен във всички христ. църкви?

[В.Павлов]

Аз мисля че някъде тук обясних вижданията си (ако началото на изречението е въпрос)

Общоприето за религия се говори и пише когато/там където във метафизичните вярвания присъстват богове (един бог е само частен случай) - например индузмът и маздаизмът също са считани за религии.

/Религия (re-ligare): възстановяване на връзката с бог ?/

В будизма както написах не се изключват боговете (приема се те съществуват), но тъй като в системата на будизма няма бог/богове, той може да се нарече и нетеистична религия (религия в която липсва бог)

при Джайнизма е нещо подобно..

Постоянно репорвам някой, когато правя цитат. Иска обяснение и цъкам "back" надявам се не правя някакви бели

Ако си го обяснил то е мой пропуск. Не мога да не изразя задоволството си от посочената етимология, която струва ми се много добре обяснява, какво е това религия. Разделение отчитащо за безбожник, непринадлежащия към него. Разбира се с времето това значение се заменя и думата религия добива съвсем друг смисъл. Разделението обаче предшества терминът, остава и дори се задълбочава. Така днес, религията е нещо съвсем отделно и специфично. Тя няма връзка с останалата част от нашия живот (тук изключвам хардкор последователите, които правят от религията начин на живот и тези на които им е наложено да живеят по такъв начин). Религията няма нищо общо с науката примерно и дори е станала нещо, като антоним на последното.

Един интересен цитат на цитата (от Уикипедия)

Anthropologist, Daniel Dubuisson writes that "what the West and the history of religions in its wake have objectified under the name 'religion' is ... something quite unique, which could be appropriate only to itself and its own history".

Разделението и ревностното следване на писаното в светите писания, правят от религията една много твърда субстанция, за която е почти невъзможно да се смеси с някое друго разбиране. Не така стоят нещата с будизма и конфуцианството, които са много повече философии.

В древен Египет, например изобщо не съществува понятието религия или негов аналог. Там няма разделение на вярващ и невярващ. Храмовете са били институции, в които човек може да получи образование, лекарска помощ, да запише новороденото си дете, финансови институции и безброй други неща. В такива храмове се е развивала и наука.

[Galahad]

В древен Египет, например изобщо не съществува понятието религия или негов аналог. Там няма разделение на вярващ и невярващ. Храмовете са били институции, в които човек може да получи образование, лекарска помощ, да запише новороденото си дете, финансови институции и безброй други неща. В такива храмове се е развивала и наука.

Ами то и по време на ВБЦ няма понятието религия. Ама вярващи и безбожници. Всъщност вторите отиват на кладата, тъй че има само вярващи и няма никакво разделение). В манастирите хората получавали образование, лекарска помощ и били безброй други неща (развитие на музиката, живописта...). В манастирите се развивала и наука - напр. монах открил, че барута може да има и по-практично приложение ... за огнестрелно оръжие.

Николай Коперник (доктор по канонично право), Джордано Бруно (доминикански монах) и още много други са си църковни дейци. Авторът на "Утопия" - свети Томас Мор е канонизиран, защото е умрял като мъченик на католическата църква. Всъщност списъкът е доста дълъг. По се затруднявам с имената на големи учени-атеисти.

[В.Павлов]

Ами то и по време на ВБЦ няма понятието религия. Ама вярващи и безбожници. Всъщност вторите отиват на кладата, тъй че има само вярващи и няма никакво разделение). В манастирите хората получавали образование, лекарска помощ и били безброй други неща (развитие на музиката, живописта...). В манастирите се развивала и наука - напр. монах открил, че барута може да има и по-практично приложение ... за огнестрелно оръжие.

Николай Коперник (доктор по канонично право), Джордано Бруно (доминикански монах) и още много други са си църковни дейци. Авторът на "Утопия" - свети Томас Мор е канонизиран, защото е умрял като мъченик на католическата църква. Всъщност списъкът е доста дълъг. По се затруднявам с имената на големи учени-атеисти.

Значи ти твърдиш, че до XIV-ти век не съществува понятието религия? Вярващи и безбожници в абсолютният смисъл сигурно и сега не съществуват. Това изкуствено разделение е резултат от религията. Целта на манастирите не е да развиват наука, а да разпространяват религията. Това че някои монах е имал странични занимания е по-скоро изключение. Не учените, а самата доктрина-религията създава разделението между хората. Последното се отнася и за другите развивани дейности, които са по-скоро странични.

[alvassareiro]

Алва,

чисто прагматично религията е набор от правила за регулация на обществото. Само че, това е един сакрален способ и "авторът" не се води някакъв човешки законодателен орган, а някаква трансцедентна сила (за безспорен авторитет сред индивидите, съвместим с тогавашното сравнително примитивно и недоразвито обществено съзнание и обществен психологизъм). А обяснението за сексите също си има прагматично обяснение - те възникват на база различни философско-ценностни интерпретации на обективните условия и на някои обективни различия в регионалните условия. Предполагам, че знаеш, но това е нормална човешка особеност - в правото, нормативните актове също следват и почиват на определена субективна философска и ценностна интерпретация на обективните обществени отношения. И тази интерпретация зависи от това, коя точно интерпретация възприемат съставителите на законите.

Разбира се, религията има и особено вътрешно психологическо действие върху индивида, но това не е тема на дискусията, защото се свързва със субективната вяра в нещо си или в друго нещо. Така че, от обективна страна релгията си е регулатор на обществени отношения за социума като съвкупност от индивиди, а от субективна страна е и нещо повече за индивида. С оглед на темата, по-важна е обективната страна на явлението.

Това, Дендро е безспорно така. Описваш прагматико-юридическата страна на една религия, както само ти го можеш, и е страна, която аз не мога да дам. А и не искам, защото, да ти кажа, правото ми е прекалено скучна и тежка материя. И подлежи на запрещение.

Друг е въпросът, които ме вълнува. Ако ислямът е създаден, за да наложи някакъв ред, защо им е да измислят цяла нова религия, при положение, че в Близкия изток си имат вече такава - християнството, с много стройна догматична и юридическа основа. Явно не само нуждата от законност са водещи.

[Galahad]

Значи ти твърдиш, че до XIV-ти век не съществува понятието религия? Вярващи и безбожници в абсолютният смисъл сигурно и сега не съществуват. Това изкуствено разделение е резултат от религията. Целта на манастирите не е да развиват наука, а да разпространяват религията. Това че някои монах е имал странични занимания е по-скоро изключение. Не учените, а самата доктрина-религията създава разделението между хората. Последното се отнася и за другите развивани дейности, които са по-скоро странични.

Ами я да видим в кои средновековни български ръкописи е употребена думата религия? Освен това благодарение на Светата инквизиция не е имало неверници - те или са ставали вярващи, или са отивали на кладата, така както благодарение на концлагера в Белене в Живковия парламент цареше пълно единомислие и единодушие. Докато не се появи демокрацията и спряха да пращат атеистите на кладата, а опозиционерите в концлагера. Въпросът е дали едно такова единство е нещо добро и полезно?

[Guest]

Грегъри Пол прави едно фундаментално изследване на връзките между религиите както и религиозността със социалните патологии (изследвайки двупосочните връзки) и въз основа на тази теория може да се изкаже принципното правило че религиите и религиозността са в пряка връзка и самите религии са отговори на различни патологии.

Свързано и отнесено към модела на А.Тойнби, това значи че причините за създаването и разпространението на дадените религии не са самия разпад на стара цивилизация, а патологиите които са настъпили вследствие разпада.

Какви са те в различните случай

Тази теза на Пол е интересна, но все пак преди да я прилагате за анализ на конкретни религии е нужно добре да я обмислите, защото щом веднъж сте я приели като правилна неминуемо едни исторически факти ще отхвърлите като несъществени, а на други ще наблегнете защото са в унисон с тази теория. Това е фундаментален проблем при всички модели които се налагат върху историческите факти; в случая тези факти са свързани с религиозните вярвания, които са били и са все още важна част от живота на хората.

Например основното твърдение че религиите са отговор на социални патологии, то за всички възникнали религии ли се отнася? Религиите се основават на вярата, вярвайки в нещо хората действително имат решимостта да започнат и да градят своя цивилизация. Само че не е задължително предишната им цивилизация да е предизвикала социални патологии, възможно е просто да е била недостатъчно развита и вече да не отговаря на новото ниво на социални нужди и отношения. Или пък е възможно хората да са образували нова общност обединявайки множество по-малки общности, като племена, родове и т.н. Ако поставим в уравнението и възможността за наличие на чужди цивилизации от които те искат да се разграничат, то се появяват много нови варианти за дефиниране на нова или вече съществуваща, но различна спрямо съседите религия.

Базисни са нуждите на хората, както в миналото, така и сега. Нуждата от вяра в нещо, което да ги извиси в интелектуален и материален смисъл, е двигател на тяхното развитие.

[nik1]

Това, Дендро е безспорно така. Описваш прагматико-юридическата страна на една религия, както само ти го можеш, и е страна, която аз не мога да дам. А и не искам, защото, да ти кажа, правото ми е прекалено скучна и тежка материя. И подлежи на запрещение.

Друг е въпросът, които ме вълнува. Ако ислямът е създаден, за да наложи някакъв ред, защо им е да измислят цяла нова религия, при положение, че в Близкия изток си имат вече такава - християнството, с много стройна догматична и юридическа основа. Явно не само нуждата от законност са водещи.

Това е моето виждане (просто си казвам мнението и вижданията)

Това е някаква комбинация от различни причини

С теб можем да си можем да си представим как най-тревожната общност отчаяно се нуждае от ред, правила,и предвидимост (тя може би е изтормозена и вече е в шок от терора и неговото непреставане, поне това се чете от поемите на поетите) и то правила и ред - на момента, и завинаги/за по-нататък

(много високата степен на избягване на несигурността се виждаше и от записаното в Корана)

Въпросът, който можем да поставим е дали християнството има/имало е потенциалът за бърза "развръзка"/някакво "окончателно решение по арабски, (стигнах неволно до изрази които са свързани с висока степен на тревожност и съответно -със стремеж към избягване на несигурността)

Въпросът, който можем да поставим е и дали елинското християнство не е приемано от арабите -първите мюсюлмани като доста гъвкаво и пък езическо и съответно неспособно да се справи с физическия носител на пробелам и със самия проблем езичниците-бандити (те са архи-врага)

/Тези освен да приемат християнството трябва и да е сигурно че няма да се отметнат за да отворят "кутията"; освен това, християнството не дава възможност за физическо премахване на нехристияни и на нежелаещи да станат християни, исляма/корана има такъв потенциал, в това му е потенциала,/

от другата страна:

Аз не изключвам (и тезата мисля според мен също не изключва) възможността да има и етнически елемент, елемент на самопределение/диференцииация, политически елемент или друго

Редактирано Ноември 8, 2014 от nik1

[alvassareiro]

Е да де, ама и близкоизточната култура, създала християнството, е тревожна, да не кажа и по-тревожна, от арабите.

Общо взето най-разпространеното мнение , че религиите се раждат от културна панмиксия, т.е от срещата между различни цивилизации.

Редактирано Ноември 8, 2014 от alvassareiro

[nik1]

Тази теза на Пол е интересна, но все пак преди да я прилагате за анализ на конкретни религии е нужно добре да я обмислите, защото щом веднъж сте я приели като правилна неминуемо едни исторически факти ще отхвърлите като несъществени, а на други ще наблегнете защото са в унисон с тази теория. Това е фундаментален проблем при всички модели които се налагат върху историческите факти; в случая тези факти са свързани с религиозните вярвания, които са били и са все още важна част от живота на хората.

Например основното твърдение че религиите са отговор на социални патологии, то за всички възникнали религии ли се отнася? Религиите се основават на вярата, вярвайки в нещо хората действително имат решимостта да започнат и да градят своя цивилизация. Само че не е задължително предишната им цивилизация да е предизвикала социални патологии, възможно е просто да е била недостатъчно развита и вече да не отговаря на новото ниво на социални нужди и отношения. Или пък е възможно хората да са образували нова общност обединявайки множество по-малки общности, като племена, родове и т.н. Ако поставим в уравнението и възможността за наличие на чужди цивилизации от които те искат да се разграничат, то се появяват много нови варианти за дефиниране на нова или вече съществуваща, но различна спрямо съседите религия.

Базисни са нуждите на хората, както в миналото, така и сега. Нуждата от вяра в нещо, което да ги извиси в интелектуален и материален смисъл, е двигател на тяхното развитие.

Например основното твърдение че религиите са отговор на социални патологии, то за всички възникнали религии ли се отнася?

Всико по надолу е само мое мнение

Да мисля, щом може да се види/илюстира при исляма, християнството и будизма то тезата може да смята верифицирана

Ако говорим само за религиите и се абстрахираме от цивилизациите и "самоопределението":

Според мен самите религии са патологии, защото са ирационален отговор на патологии

Какво нормално има това в това да вярваш в края на света, или че отвъд те живот и щастие (в християнството, при християните щастието се измерва с божията любов, в исляма идеята е да се избягва божието наказание - там водещ е страхът от наказание и от авторитета), единствената причина за това е че животът тук ти е много много гаден, и ти си нешастен,

Значи те религиите са един ирационален отговор на патологии като високи нива на нешастие, несигурност и страх - страх тук, страх от смъртта, страх от отвъдното

/Постояното изпитване на страх и в медицината се е определя като патологично състояние/

Не ме разбирайте погрешно - страхът е присъщ на човека и явно е "полезен" (щом еволюционно още не е изчезнал), но постоянния страх е патология. Ловците и събирачите нямат религиозни виждания = за живот след/или прераждане и за това че трябва да са във връзка с боговете . Те нямат понятие за бог,не защото са глупави, а защото животът им е прост, защото нямат тези нива на страх и несигурност както да кажем цивилизования земеделец от преди 2000-3000 години.

Не е ненормално да се изпитва и несигурност, но ако това стане центъра на вселената нещата изглеждат патологични.

ПС

на индивидуално ниво е горе долу същото

Аз често говоря и общувам лично и непринудено с религиозни хора (да уточня с приели религията), и в 99,9 процента от случайте хората ми казват как и защо са приели религията - имат някакъв проблем, проблеми които няма как да се решат на "тоя свят", "тук", близките им ме могат да помогнат, трябва им някаква опора или вяра че не са сами

/аз също си казвам в тези разговори защо не вярвам но това е друга тема/

[nik1]

Е да де, ама и близкоизточната култура, създала християнството, е тревожна, да не кажа и по-тревожна, от арабите.

Общо взето най-разпространеното мнение , че религиите се раждат от културна панмиксия, т.е от срещата между различни цивилизации.

Тревожна е, точно така е, само че християните не могат да си решат проблема тук и сега /няма как да го решат на момента/,и се "хващат"/акцентират за есхатологията, арабите пък могат да го решат (но не и със Библията и християнството).

[В.Павлов]

Ами я да видим в кои средновековни български ръкописи е употребена думата религия? Освен това благодарение на Светата инквизиция не е имало неверници - те или са ставали вярващи, или са отивали на кладата, така както благодарение на концлагера в Белене в Живковия парламент цареше пълно единомислие и единодушие. Докато не се появи демокрацията и спряха да пращат атеистите на кладата, а опозиционерите в концлагера. Въпросът е дали едно такова единство е нещо добро и полезно?

Няма какво да гледаме, думата съществува по това време, а в България съществува и доктрината. Без религията няма да има нито неверници нито вярващи. Инквизицията постига само сдържаност и скритост на възгледите, което ултимативно се изгражда в опозиция - пак разделение. При Живковия парламент изобщо не знаеш какво е било, единомислето и единодушието са били само фасада, за пред хората. Днес не е по-различно, нищо че има някаква уродлива демокрация. Умните си траят, защото като отворят устите ще бъдат репресирани.

Всико по надолу е само мое мнение

Да мисля, щом може да се види/илюстира при исляма, християнството и будизма то тезата може да смята верифицирана

Ако говорим само за религиите и се абстрахираме от цивилизациите и "самоопределението":

Според мен самите религии са патологии, защото са ирационален отговор на патологии

Какво нормално има това в това да вярваш в края на света, или че отвъд те живот и щастие (в християнството, при християните щастието се измерва с божията любов, в исляма идеята е да се избягва божието наказание - там водещ е страхът от наказание и от авторитета), единствената причина за това е че животът тук ти е много много гаден, и ти си нешастен,

Значи те религиите са един ирационален отговор на патологии като високи нива на нешастие, несигурност и страх - страх тук, страх от смъртта, страх от отвъдното

/Постояното изпитване на страх и в медицината се е определя като патологично състояние/

Защо една философия/религия да не се зароди, като космология? Мисълта ми е че е нормално, човек да се опитва да разбере какво става след смърта, как се е родил света и подобни неща. Не е нужно да го е страх, за да бъде любопитен.

Е да де, ама и близкоизточната култура, създала християнството, е тревожна, да не кажа и по-тревожна, от арабите.

Общо взето най-разпространеното мнение , че религиите се раждат от културна панмиксия, т.е от срещата между различни цивилизации.

Различните вери са продукт на цивилизацията. Това може да важи за трите религии, но не може да бъде така за всички вери.

Редактирано Ноември 8, 2014 от В.Павлов

[alvassareiro]

Е, аз имам предвид висшите религии. Иначе религията на примитивните племена си е тяхна измислица.

Тревожна е, точно така е, само че християните не могат да си решат проблема тук и сега /няма как да го решат на момента/,и се "хващат"/акцентират за есхатологията, арабите пък могат да го решат (но не и със Библията и християнството).

Кой е проблемът, и защо не могат да си го решат тук и сега?

[nik1]

Защо една философия/религия да не се зароди, като космология? Мисълта ми е че е нормално, човек да се опитва да разбере, какво става след смърта, как се е родил света и подобни неща. Не е нужно да го е страх, за да бъде любопитен.

От моята гледна точка:

Любоптвните и любознателните (само), се опираме на науките и/или паранауките/непризнатите теории (и научните теории могат да може да са са заблуда де, но те са различни от религиозната вяра и заблуда)

Е, аз имам предвид висшите религии. Иначе религията на примитивните племена си е тяхна измислица.

Кой е проблемът, и защо не могат да си го решат тук и сега?

Рим?

[В.Павлов]

Е, аз имам предвид висшите религии. Иначе религията на примитивните племена си е тяхна измислица.

Кой е проблемът, и защо не могат да си го решат тук и сега?

Едва ли има само висши и нисши вери. Трябва да има нещо по средата. Примерно самобитна вяра, която се доизгражда с външни влияния. Бих дал пример, но само за древен Египет бръщолевя и става банално вече.

От моята гледна точка:

Любоптвните и любознателните (само), се опираме на науките и/или паранауките/непризнатите теории (и научните теории могат да може да са са заблуда де, но те са различни от религиозната вяра и заблуда)

Всякакви, даже и научните теории могат да бъдат заблуда. По какъв начин такива заблуди се различават от верската или религиозна заблуда? Според мен все са си заблуди Някой ще каже, че в научните теории не се вярва защото са по някакъв начин доказани. Да ама не, защото много хора (даже някои съфорумници / закачка само / ) си вярват в тях, без изобщо да знаят за какво иде реч (достатъчно е само да си помислят, че това е наука, не религия), много подобно на поддръжниците на трите религии.

Любопитните се опират и на собственият си опит, било то получен, чрез расъждения, наука, или медитация, или нещо друго. Този опит, дори с правилни изводи и описан правилно, може да въведе в заблуждение само от неправилно четене и произхождащото недоразбиране. Аз бих поставил границата (що се отнася до заблудата), между свръхестественото и абстрактното. Поставянето на разграничение между тях е истинската трудност. Вероятно достатъчно полярен пример, от настоящите, е конфуцианството в сравнение с трите религии. Докато едните се въртят около свръхестествени същества - богове, в конфуцианството се набляга на моралът и абстрактни коцепции, като космически (повсеместни или може би универсални) сили.

Редактирано Ноември 8, 2014 от В.Павлов

[Guest]

Всико по надолу е само мое мнение

Да мисля, щом може да се види/илюстира при исляма, християнството и будизма то тезата може да смята верифицирана

Ако говорим само за религиите и се абстрахираме от цивилизациите и "самоопределението":

Според мен самите религии са патологии, защото са ирационален отговор на патологии

Какво нормално има това в това да вярваш в края на света, или че отвъд те живот и щастие (в християнството, при християните щастието се измерва с божията любов, в исляма идеята е да се избягва божието наказание - там водещ е страхът от наказание и от авторитета), единствената причина за това е че животът тук ти е много много гаден, и ти си нешастен,

Значи те религиите са един ирационален отговор на патологии като високи нива на нешастие, несигурност и страх - страх тук, страх от смъртта, страх от отвъдното

/Постояното изпитване на страх и в медицината се е определя като патологично състояние/

Не ме разбирайте погрешно - страхът е присъщ на човека и явно е "полезен" (щом еволюционно още не е изчезнал), но постоянния страх е патология. Ловците и събирачите нямат религиозни виждания = за живот след/или прераждане и за това че трябва да са във връзка с боговете . Те нямат понятие за бог,не защото са глупави, а защото животът им е прост, защото нямат тези нива на страх и несигурност както да кажем цивилизования земеделец от преди 2000-3000 години.

Не е ненормално да се изпитва и несигурност, но ако това стане центъра на вселената нещата изглеждат патологични.

Страхът е базисно чувство не само при хората, но и при животните, защото живите същества над растенията съществуват като се изяждат едни други. Следователно страхът е екзистенциален, той не е патология. Действително страхът има степени, продължителност във времето, но разглеждането само на религията като изход от страха е пресилено. Религията е продукт на вярата, а вярата може да бъде и в собствените си сили, в семейството, в общността, в държавата и т.н. Религията е абстрахиран израз на вярата, който става възможен поради развитието на умствените способности на човека. Тези способности от една страна му дават предимство в борбата за оцеляване спрямо животните и растенията, но заедно с това те го обременяват с нови източници на страх, чрез осъзнаването на преходността на собственото му съществуване, на съществуването на близките му същества, на рвзултатите от неговия труд и т.н. Така мисловните способности на човека стават извор на нови въпроси относно ограничеността на човешкото съ,ществуване, които имат безспорен смисъл и във всвкидневния му аспект, въпроси които обаче нямат отговор и затова се търсят каквито и да са отговори за да се прекрати натиска на тези въпроси.

Така че за патология тук може да се говори само ако се приеме че самото съществуване в един свят на борба за жизнени ресурси е паталогично само по себе си. Именно осъзнаването на тази борба за съществуване намира контрапункт във вярата в един друг свят, където всичко винаги е наред, всички са задоволени, пеят песни и се прегръщат, пият шербет в компания на девстеници и т.н., варианти много.

А на анализа си на патологичността на възникването на големите религии не залагайте, много неща още не знаете за тях. Това е голяма задача и ви желая успех в нея.

[nik1]

Страхът е базисно чувство не само при хората, но и при животните, защото живите същества над растенията съществуват като се изяждат едни други. Следователно страхът е екзистенциален, той не е патология.

Действително страхът има степени, продължителност във времето, но разглеждането само на религията като изход от страха е пресилено.

Пресилено или не, страхът е крайгъгълния камък на много от вярите и религиите;

Самата идея и нагласа на човекът/душата/духът като вечни, непроменлви, свързано с представата на дадения човек за продължаване на живота горе/после, дефинира страховетете му - страх от "преминаването на ония свят" (смъртта), и страх от "живота отвъд"

Религията е продукт на вярата, а вярата може да бъде и в собствените си сили, в семейството, в общността, в държавата и т.н. Религията е абстрахиран израз на вярата, който става възможен поради развитието на умствените способности на човека. Тези способности от една страна му дават предимство в борбата за оцеляване спрямо животните и растенията, но заедно с това те го обременяват с нови източници на страх, чрез осъзнаването на преходността на собственото му съществуване, на съществуването на близките му същества, на рвзултатите от неговия труд и т.н. Така мисловните способности на човека стават извор на нови въпроси относно ограничеността на човешкото съ,ществуване, които имат безспорен смисъл и във всвкидневния му аспект, въпроси които обаче нямат отговор и затова се търсят каквито и да са отговори за да се прекрати натиска на тези въпроси.

Спор няма

Така че за патология тук може да се говори само ако се приеме че самото съществуване в един свят на борба за жизнени ресурси е паталогично само по себе си. Именно осъзнаването на тази борба за съществуване намира контрапункт във вярата в един друг свят, където всичко винаги е наред, всички са задоволени, пеят песни и се прегръщат, пият шербет в компания на девстеници и т.н., варианти много.

За това става дума, но не винаги. При исляма и арабите е водещ страхът от "ада" (по точно от това какво Бог ще прави с неверниците или отстъпилите), вместо наградите

А на анализа си на патологичността на възникването на големите религии не залагайте, много неща още не знаете за тях. Това е голяма задача и ви желая успех в нея.

[Sulla]

Една интересна СТАТИЯ:

"Параноите на пророка Мохамед

Черти от характера на Мохамед се предават по наследство на всички мюсюлмани: манията за величие, мнителността и параноята, твърди ислямоведът Хамед Абдел-Самад, според когото този "опасен идол трябва да бъде погребан". "

Редактирано Септември 24, 2015 от Sulla