Антична музика

[Last roman]

Музиката е изкуство претворяващо реалност, чувства и мечти в мелодия, изпята или изиграна на създадени за тази цел инструменти. Възникването на музиката най-вероятно е станало на най-ранния етап от еволюцията на човека /имаме доказателства че и неандерталците са използвали музикални инструменти/ и е един от признаците на неговото осъзнаване и отдиференциране от животинския свят. Не случайно възпроизвеждането на звуковите комбинации, за модел на които е послужила изначално обкръжаващата природа, се е свързвало още в дълбока древност с божествено вдъхновение, а развитието на музикалното изкуство и ритуалното свещенодействие вървят ръка за ръка от възникването на първите общества.

Музиката в Древен Египет

Древноегипетската музика възникнала най-вероятно към края на 4 хил. пр. н. е. За развитието на това изкуство можем да съдим по запазените в гробниците музикални инструменти, барелефи, текстове на химни и песни, по-късни свидетелствата на гръцки и римски историци и философи.

За култовите химни на египтяните от епохата на Старото царство добър пример дават „Текстове от пирамидите“ и „Книгата на мъртвите“. По запазените изображения в гробниците и храмовете съдим, че в Египет съществували професионални трупи от певци, музиканти и танцьори. Най-популярен инструмент била арфата, струните на която били изработвани от палмови влакна. Запазено произведение от периода на Средното царство е „Песента на арфиста“:

Така, празнувай радостния ден и не жали,

Тъй като никой не взема със себе си ценното,

И никой от тези, които са си отишли

Не се е върнал обратно!

В Древен Египет музиката съпровождала дворцовите и храмовите ритуали, и била едно от средствата за развлечение на населението /на египетски наименованието на музиката е „хи“ и означава удоволствие/. Храмовата музика получила широко развитие, тъй като била свързана с ежедневни ритуали, сезонни празници, коронации и погребения на фараоните. Върховните божества от египетския пантеон – Озирис, Изида и Тот се считали за покровители на музикалното изкуство. Богът на музиката и музикалните инструменти се казвал Ихи, брат на Хор, син на Хатхор, изобразяван като дете със систрум.

Музиката била неделима част от живота на египтяните: дворцовия церемониал бил със задължителен музикалнен акомпанимент, празненствата организирани от богатите управители включвали музиканти и танцьори, а сред народа култовите практики към боговете, шествията или театралните представления били съпроводени с музика, хорови пеения, поезия и танци. Популярни били мистериите посветени на Озирис /бога на умиращата и възкръсващата природа/, своеобразен праобраз на античната драма. Около изображението му стояла Изида, в траурни дрехи и със спуснати коси. Тя пеела погребални песни, умолявайки бога да се върне към живота. Възраждането на Озирис се осъществавало с помощта на символически обреди, възпроизвеждащи зачатие, след което настъпвало всеобщо празнуване, естествено с музика и песни.

Основата на древноегипетската музика била пентатониката - петстъпална интервална система от звуци, като тоновете й се групирали по кварти и/или квинти. През Старото и Средното царство се появило и записването на нотните знаци с йероглифи, развили се и първите трудове посветени на космологията - теорията свързваща музиката с небесните тела.

Най-ранните известни музикални инструменти от Египет са различните систруми, кречетала и флейти от тръстика. По-късно се появяват арфите, барабаните и тръбите. През Новото царство вече има лири и аулоси. През елинистичния период в Египет навлизат хармоники, буцини и цимбали. През 3 в. пр. н. е. в Александрия е изобретен и водният орган – хидраулис.

Музиката на Древна Елада

Гръцката музика била предимно едногласна /монодийна/, макар че по време на пеене под съпровода на различните музикални инструменти се получавали и многозвучия. Мелодията се записвала с помощта на гръцки и финикийски букви, при това различни букви се използвали за вокалната и инструменталната музика. За естеството й съдим по запазените надписи върху оцелелите колони, фрагменти от папируси и пергаменти.

На този камък от Делфи е изсечен химнът към Аполон. „Нотите“ са записани чрез отделни символи /букви/, разполагащи се над текста на химна.

На схемата по-долу са дадени гръцка буквена нотация и съвременната петлинейна такава:

Горната редица от символи представлява вокалната нотация, а долната – инструменталната такава/.

Изображенията по фасади на сгради и гробници, скулптурите и керамиката, също създават дорба представа за музикалните вкусове на гърците и инструментите, на които са свирели. Напълно запазени музикални произведения са епитафията на Сейкилос, три химна на Месомед и два химна посветени на Аполон. Сведения за древногръцката музика дават митовете и преданията, а също и музикалните трактати на гръцки и римски философи и поети.

Най-старите данни за наличие на музика в Елада са изображенията на лира и авлос от дворците в Крит /2 хил. пр. н. е./ и на фигурките на арфист и флейтисти от Цикладските острови.

В поемите на Омир се споменава за използване на музика при религиозни церемонии и народни празници. По дипилонските вази, открити в Атика /8-7 век пр. н. е./ има изображения на празнични и траурни процесии, изпълнение на хорови песни. Според преданията хоровото пеене било пренесено в Гърция от остров Крит. Тези песни се наричали пеани и били считани за лечебни. Пеенето и предсказанията били тясно свързани, често с музикален съпровод. По-късно хорът получил своето развитие в древногръцките трагедии на Есхил, Софокъл и Еврипид. Там той представял народа – обсъждал действието на героите и изразявал обществения морал.

Самата музика играла важна роля в гръцкото общество – звучала по време на бракосъчетания, гощавки, войни, лечение и погребения, също била съпровод на религиозните церемонии и театралните представления. Тя била част от задължителното образование на гражданите - в полисите дори се провеждали музикални състезания по пеене /едни от най-почетните били Питийските игри/.

Развитие на музикалното изкуство

В Елада от древни времена имало много музиканти-певци, като първоначално те наизустявали и пеели песните си устно, често импровизирайки, тъй като били самоуки. По-късно били създадени професионални школи. За основател на първата такава /към 650 г. пр. н. е./ е сочен поетът Архилох.

Гърците създали диатониката - седемстъпална интервална система. В основата й лежи т. нар. „тетрахорд“ /букв. четири струни/ - поредица от четири постепенни тонове, които образуват една малка и две големи секунди /секунда - интервал между две съседни степени, напр. до-ре/. Има три различни тетрахорда в зависимост от мястото на малката секунда спрямо големите.

При свързването на две тетрахорди, образуваният звукоред /гама/ е подобен на октавата. На тази основа възникнали ладовете /системи от група тонове в определено съотношение/: дорийски, йонийски, еолийски, фригийски, лидийски и пр.

При гърците ладовете, заедно с мелодията и ритъма създавали у слушателите определено настроение. Така според преданията йониецът Тиртей от Атина въодушевявал спартанците във войната им срещу месенците с бойни напеви, а критянинът Талес спасил с песни Спарта от междуособици и с помощта на музика изцерил целия град от чума. Подобни лечители били и поетите-музиканти Арион от остров Лесбос и Терпандър от Спарта.

Един от първите музикални теоретици бил известният математик и философ Питагор /570-490 г. пр. н. е./, разработил учение за интервалите въз основа на чисто математически съотношения /т. нар. „монохорд на Питагор“/. Питагор създал цяла музикално-теоретична школа по акустика. Последователите му придавали на числата и пропорциите магическо значение, извеждайки чрез тях лечебните свойства на музиката. Считали, че планетите също звучат при движение, основаващо се на въртенето им и разстоянието им до Земята. Вселената за тях била музика, съставена от движението на всички небесни тела. Тази идея била популярна по-късно и в Рим /Цицерон си представял, че Венера звучала като до-, Слънцето – като ре-, Марс – като ми- и т. н./.

Развивайки питагорейското учение за т. нар. „музика на сферите“ /Musica mundana или Musica universalis/, Платон и Аристотел наблягали на обществената роля на музиката. За Платон в създадената от него идеална държава най-важна роля за възпитанието играела музиката. Той дори развил учението за етоса: обединение между политика, музика и етика. За Аристотел – музиката била необходима за възпитание, за пречистване и чак на последно място – за забавление, тъй като тя формирала нравствеността. По-нататъчното развитие на музиката бележат трудовете на Аристоксен – „Елементи на ритмиката“ и „Елементи на Хармониката“ /т. е. наука за структурата на музиката - хармонията/, „Хармоника“ на Птолемей, „За музиката“ на Аристид Квинтилиан и др.

Музиката и митологията

Връзката е красноречива още от значението на самата дума „музика“ - произлизаща от музите – богини покровителки на изкуствата и науките. Техен господар бил бог Аполон, откъдето и епитетът му – Музагет /ръководител на музите/. За гърците музиката била навсякъде в природата, с нея били свързани всички митологични същества /например тритоните свирели на раковини, а сирените – на китари/. Многобройни легенди за божествения произход на музикалните инструменти показвали значението, което елините отдавали на това изкуство. Флейтата била изобретена от Атина, сирингата – от бог Пан, лирата била изработена от Хермес и подарена на Аполон, нимфите, съпровождащи Дионис носели цимбали и тамбурини. Известен из цялото Средиземноморие бил и Орфей – легендарният тракийски певец и арфист, чиято музика и песни очаровали не само хора, но богове, животни, дървета и скали.

Музиката в Древен Рим

Както и цялото изкуство, музиката в Рим също се развивала под влиянието на Елада. От древни времена музикантите свирели на тибия /аналог на гръцкия аулос/ и съпровождали триумфални процесии, сватбени церемонии, погребални обреди, пирове и народни празненства. С голяма почит се ползвали танците на салиите: дванадесет човека с щитове и мечове под звуците на тръби танцували и подскачали в такт с древна песен, посветена на боговете Марс, Юпитер, Янус и Минерва. Освен тях имаме запазени химни и на „арвалските братя“ – колегии от жреци, благодарящи боговете за добрата реколта. С музика, песни и танци протичали и любимите на римляните вакханалии - празници в чест на Бакхус /бога на виното/. В легионите за предаване на команди и за мотивация на войниците се използвали активно различни духови музикални инструменти.

Музиката на римляните била пъстра, разнообразна и повсеместна. С разрастването на империята в столицата се стичали музиканти от Гърция, Сирия, Египет и Азия. Одите на Хораций, еклогите на Вергилий и поемите на Овидий се изпълнявала под акомпанимента на струнни инструменти – китари, лири и тригони. В театъра най-разпространения жанр била пантомимата в съпровод с оркестър и хор. Битките между гладиаторите също били музикално озвучавани.

Характерно за римското общество било поголовното увлечение с музика: нейни почитатели били както обикновените граждани, така и императорите. Например Нерон, стремейки се да се докаже като велик певец и актьор, участвал лично в музикални състезания, естествено печелейки първи награди. В патрицианските фамилии децата били обучавани на пеене и свирене на китара. За забавление на плебса в театрите били организирани публични концерти и изпълнения на певци, които по популярност биха могли спокойно да се нарекат със сегашния термин – звезди. Такива знаменитости, упоменати в историческите съчинения били певецът Тигелий /при Август/, актьорът-певец Апелес /любимец на Калигула/, китаристите Менкарт /при Нерон/ и Месомед /при Адриан/. Домициан организирал т. нар. Капитолийски игри, където музикантите се състезавали в пеене, игра на китара и аулос, а победителите били награждавани с немалка сума и лаврови венци.

Но популярната музика в разрасналата се империя все повече се отдалечавала от гръцките представи за божественост и мистичност, ставайки повърхностна, за да се нагоди към вкусовете на обществото. „Малкото струни, простотата и възвишеността на музиката се оказаха напълно остаряли“ – пишал през 1 век с явно съжаление прочутият историк Плутарх. На мода били музикалните излишества – хорове от евнуси, грандиозни оркестри от духови и ударни инструменти и многобройни танцуващи групи, предназначени да впечатлят свръхзадоволените от всякакви развлечения римляни. Виртуозността на музикантите била поставена на една нога с фокусничеството и те били принудени да стават сътрапезници и ласкатели на богаташите, за да си осигурят сносен живот. За плебса музикантите се превърнали в обикновени артисти, чието предназначение било да доставят удоволствие, за което говори следният случай. По време на празненство в Рим, на сцената се състезавали двама известни гръцки флейтисти, но на тълпата скоро й омръзнала виртуозната им надпревара и тя започнала да настоява музикантите да се бият помежду си.

В противовес на възгледите на Платон и Аристотел, според Секст Емпирик /лекар-философ от 2 век/ предназначението на музиката е единствено да служи за развлечение и не може да е израз нито на мисли, нито на чувства. Тя не можела да възпитава нравствено човека, а за утеха от скръб и грижи била не по-ефективна от виното и съня. Така в епохата на късната империя музикалното изкуство било сведено до обикновен нископлатен и презрян занаят.

Музикални инструменти

Струнни инструменти:

-Форминкс – един от най-старите лироподобни инструменти.

Според гръцката митология била изобретена от Хермес, използвал корубата на костенурка, но разкопките в Месопотамия доказват нейния близкоизточен произход, наред с арфата. Състояла се от полукръгло тяло и две странични летви, съединени с напречна такава, на която били закрепени четири струни. През 4 в. пр. н. е. била изместена от лирата и китарата.

-Лира – Резонаторната й кутия била плоска и кръгла, с кожена мембрана и от 3 до 11 струни /правени от сухожилия или черва, ленени и конопени фибри/.

На лира се свирело като с костено перце –плектрон се придръпвали нужните струни /другите били заглушавани със свободната ръка/. Считала се за атрибут на бог Аполон.

-Китарата възникнала в Елада към 6 в. пр. н. е. и се различавала по това, че била с трапецовиден корпус.

Струните били с еднаква дължина, но различна дебелина и обтегнатост. За класическа се считала 7-струнната китара, в представите на гърците и римляните отразила „музиката на сферите“. Впоследствие броят на струните нараснал до 12. Изпълнителите на китара се наричали китаристи и свиренето им първоначално било като акомпанимент на пеенето, но по-късно се развило соловото свирене.

-Арфа - според археолозите най-старите арфи са шумерски и датиращи от 30 век пр.н.е. Те били с триъгълна форма. Изображения на арфа са открити в гробници и обелиски в Египет от четвъртата династия датиращи от 26 века пр.н.е.

Те обаче, за разлика от шумерските, били с дъговидна форма, която напомняла лък. Използвани били и от древните гърци, и от римляните. За разлика то лирата, струните на арфата лежали в равнина, разположена перпендикулярно към правоъгълната резонаторна кутия и издавали звук при докосване с пръсти. Една от разновидностите на арфата в древността била самбика /или самбука/- триъгълна арфа /или тригон/ от близкоизточен произход.

-Псалтерионът бил с четириъгълен /трапецовиден корпус/:

Духови инструменти:

-Флейтата е най-старият музикален инструмент, намиран още в праисторическите общества.

Изготвяла се е от кост, тръстика или дърво, в която били пробивани дупки. Звукът се произвеждал чрез вкарването на въздушна струя през отвора на наустника.

-Аулос /или тибия/ - духов инструмент, прототип на обоя и кларинета, популярен в Египет, Елада и Рим. Представлявал чифт цилиндрични или конични тръби от тръстика, дърво, а по-късно и метал с 3 до 5 отвора. Главното му различие с флейтата се базирало на наличието наустник /мундщук/ с единична, тръстикова пластинка.

Негови разновидности били наричани бомбикс, борим, калам и елим. Използвал се често като съпровод на солово или хорово пеене, танци, погребални или сватбени обреди, военни или култови ритуали, театрални и др. представления.

-Флейтата на Пан, наричана още сиринга се състояла от 5 до 13 свързани помежду си тръбички.

-Рогът бил предшественикът на съвременните медни инструменти, направен от дългa кост или дърво, разширяващ се в края си. Използвал се за церемониални ритуали и на бойното поле. Римляните доразвили гръцките духови инструменти, заменяйки ги с метални /от мед или бронз/. Тaкива били тубата /права тръба/, буцината /кръгла тръба/ и литуус – прав метален рог, извит в края си. Свирели по време на религиозни шествия, триумфални паради и сражения.

-Водни органи. След завоюването на Египет, сред римската аристокрация станали популярни водните органи – хидраулиси, които озвучавали както гощавките в именията им, така и масовите зрелища.

Според античните автори той бил конструиран от античния механик Ктесибий през 3 в. пр. н. е. и доразвит от Херон Александрийски.

Този сложен инструмент се състоял от 3 до 18 различни по размер и звучене тръби, задействал се с вода, която попадала в специални камери, наречени аеоли и изтласквала въздуха под налягане оттам към тръбите. Водната струя имала и друга роля - тя задвижвала барабан с предварително програмираната мелодия.

Ударни инструменти:

-Тамбурина – древен инструмент, направен от дървен обръч, върху който била опъната кожа, която възпроизвеждала звук при удряне по нея.

-Цимбали – били малки бронзови дискчета, често свързани с връв, с които се отмервал музикалният ритъм.

Използвали се както по време на свещенодействия, така и при народни празненства.

-Систрум – бил музикален перкусионен инструмент произхождащ от Египет. Състоял се от дръжка и U-образна рамка от бронз.

Между двете рамена на рамката минавали напречни жици, на които били нанизани малки метални дискчета, които при разтърсване произвеждали меко звънтене. Използвал се за религиозни церемонии.

-Кроталум – праобразът на кастанетите, използван да подсили ритъма на танца в Елада и Рим. Бил направени от черупки, метал или дърво.

Редактирано Май 20, 2015 от Last roman

[Elemag]

Преди години бях гледал по телевизията предаване за една жена, която беше направила възстановка на тракийска лира като тема на своята дисертация. Но не помня как се казваше тя нито нещо по-конкретно.

Сега като се поразтърсих в нета, намерих, че е наскоро е направена нова такава възстановка в Пловдив.

Ето информацията, в сайта има и видео:

http://ideabg.com/clients/oldtown/bg/mesta/orfey.php

[Last roman]

да, в България има лютниер /въпросният Андреев/, който се занимава с изработка на подобни антични инструменти:

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.318284429265.152793.278216284265

Изпълнението на химна към Аполон обаче доста фриволно ми се види. Дрехите можеха също да бъдат по-пипнати.

Ето възстановка на химн към Музата /по Месомед/:

http://www.cs.utk.edu/~mclennan/BA/HM.html


Така звучи произведението на лира:
http://www.cs.utk.edu/~mclennan/BA/HM_files/Hymn-to-Muse-lyre.mp3

А това и химна към Слънцето /пак на Месомед/, заедно с песнопението:

https://www.youtube.com/watch?v=UnRd8fXdR0U#t=92

Редактирано Ноември 5, 2014 от Last roman

[Last roman]

Музикалната епитафия на Сейкилос:

http://www.floraberlin.de/soundbag/index122.html

[Skubi]

Концерт на въстановеният воден оргън от Аквинкум. Песента на Сеикхилос.

[Last roman]

още един любопитен сайт, посветен на антична музика и начините на записване на нотите:

http://classics.uc.edu/music/yale/index.html

свалете семплите А и В, за да чуете пеенето по записите в папируса.

И вижте и останалите трактовки, направени по папируси:

http://classics.uc.edu/music/michigan/index.html

[Last roman]

по света има няколко състава, които са се посветили на свирене с реплики на антични инструменти. Композициите им са фриволни, разбира се, поради липсата на достатъчно запазени музикални произведения от древността.

Musica Romana /Германия/:

http://www.musica-romana.de/

а ето как звучат:

https://myspace.com/mvsicaromana/music/songs

PRAECONES BRITANNIAE - ROMAN MUSICIANS /Англия/

http://www.ancestral.co.uk/romanmusic2003.htm

от сайта може да свалите няколко техни семпли.

LVDI SCЕNICI /Италия/

http://www.ludi-scaenici.it/

SYNAULIA /Италия/

http://www.soundcenter.it/synauliaeng.htm

Редактирано Ноември 10, 2014 от Last roman

[Last roman]

И малко 'античен поп' на Omnia за весело настроение /поне са набутали доста древни инструменти в композициите си/.

Трибут към най-палавия бог - Приап:

И на Епона:

и на Марс /чисто импровизе с латински команди тук таме/:

А това си е келтски майтап отвсякъде:

Dulaman

Редактирано Ноември 10, 2014 от Last roman

[Last roman]

Епитафията на Сейкилос /на камък, и със съвременна нотация/:

Трите химна на Месомед /на Музата, Немезида и на Слънцето/:

[Last roman]

демонстрация на воден орган и духови инструменти от Musica romana;

а ето и хуритска песен отпреди 3000 години, изпълнена на лира;

[Last roman]

визията на римляните относно египетската религиозна процесия в чест на богиня Изида, описана от Апулей в "Златното магаре":

http://encyclopedia.jrank.org/articles/pages/86/APULEIUS-OF-MADAURUS-A-ROMAN-VIEW-OF-EGYPTIAN-MUSIC.html

Тогава дойде чаровната музиката от многото инструменти и звуците на тръби и флейти изпълняващи най-сладките мелодии. Те бяха последвани от възхитителен хор от избрани младежи, сияйни в снежнобелите си празнични туники; те повтаряха завладяващ песен, който опитен поет е написал към музиката с помощта на богинята на песента, и от време на време звучаха музикални прелюдии към тържествени обети...

Редактирано Ноември 21, 2014 от Last roman

[Last roman]

В късната Антинчост е значим приносът на Боеций към развитието на Средновековната музика, който през 521 г. разпространил сред готите гръцката нотация. Това позволило на варварите да запишат народните си песни.

Друго епохално откритие през тъмните векове е измислянето на нотите преди близо хилядолетие от Guido D'Arezzo. Той въвел нотните знаци /и тяхното звучене/, които заместили буквените такива: ut, re, mi, fa, sol, и la. По-късно била добавена и si /съкращение от Sancte Johannes в химна по-долу/:

Към 1600 г. в Италия музикологът Giovanni Battista Doni заместил ut с по-благозвучното do.

Той натоварил и значението на нотите с религиозен смисъл /подобно на теософската концепцията за "музика на сферите" на Питагор/:

Do - Dominus, Бог.

Si - Sider, звезди /включващи всички галактики/

La - Lactae, мляко, т. е. Млечният път.

So - Sol, Слънце

Fa - Fata, Съдба, управлявана от планетите. Т. е. Fa обозначава планетите.

Mi - Microcosmos, микровселена, т. е. Земята.

Re - Regina Coeli, Царицата на небесата, т. е. Луната.

Do - Dominus, Бог.

Редактирано Декември 2, 2014 от Last roman

[Last roman]

Опити за съвременни музикални интерпретации на реплика на лира:

[Last roman]

Мозайка от Сирия /4 в./. От ляво надясно - музикантка със систрум, до нея - свиреща на орган, музикантка, свиреща на двоен авлос, до нея - музикантка с китара, пред тях жена, свиреща на оксивафон /ацетабулум/, а до нея - музикантка с цимбали.

Оxyvaphi /разпространен на изток през класическата античност и средновековието/ представлявали няколко купи /от стъкло, метал или черупка/, които при удар с дървена пръчица издавали разнообразни звуци. Малко повече за този интересен инструмент в прикачения файл.

Paraskevi-libre.pdf

Редактирано 4, 2018 от Last roman

[Last roman]

Ромейски 'оркестри' в Σύνοψις Ἱστοριῶν на Йоан Скилица, 12 век:

[Last roman]

Listen to the Oldest Song in the World: A Sumerian Hymn Written 3,400 Years Ago

Редактирано Юли 7, 2015 от Last roman

[Last roman]

Music in Ancient Rome (with audio)

 

Rome’s hills were alive with the sound of music, and it played an important part in worshipping the gods. In temples and ceremonies and also in the city’s theatres, streets, and humble homes, music was inescapable. This article and performances by James Lloyd, a PhD Classics student at the University of Reading, conjures up the sounds of Ancient Rome.

At a fictional dinner party set in 3rd century CE Rome, we hear that the guests were interrupted by “…an extremely pleasant and enjoyable sound produced by a hydraulic organ coming from one of the neighbouring houses…” (Athenaeus, Deipnosophistae 174b). Centuries before the idea of recorded music had even been dreamt of, its easy to forget just how important music was to the lives of Rome’s inhabitants, but music (literally ‘of the Muses’), was seen as something inspired by the gods and was performed not just for mortal enjoyment, but in worship to the Roman pantheon too.

These audio tracks hope to give a hint of some of the sounds that might have been heard in Rome. Tracks 2,4,5,7 are recordings of improvisations on an aulos (Greek)/ tibia (Latin), with Tracks 1,3,6 providing introductions. The tibia was played by blowing two separate pipes, each with a double reed, at the same time. The ones that I play are replicas of a pair of auloi in the Louvre Museum, Paris, and were made by Thomas Rezanka based on Dr. Stefan Hagel’s plans, with reeds made by Callum Armstrong.

Track 1 - introduction

Track 2 - music played on open auloi

The Louvre auloi were found in Egypt and probably date to around the 4th century BCE. Despite predating 3rd century CE Rome by quite some way, they are actually not too dissimilar to more contemporary examples. However, the Louvre auloi have no key-work, and so can’t modulate between different scales while playing, unlike later, more intricately fashioned instruments which could, such as those found in Pompeii and Herculaneum (to change the playable notes on the Louvre auloi you need to stop-up certain holes; I do this with beeswax mixed with orange oil).

Track 3 - introduction to playing with high pipe stopped

Track 4 - playing with high pipe stopped

Track 5- playing with high pipe stopped

There were a number of different musical instruments that would have been played in ancient Rome, either solo, in groups, or to accompany dancers or singers. In addition to the tibia there were pan-pipes, brass instruments, and many other more exotic types, such as the neighbour’s water-organ. Two of the most popular string instruments were the lyra, which was made with a tortoise-shell sound box, and the cithara, a much larger lyre-type instrument made of wood with a bigger sound box (this made it popular among professional musicians, who benefited from its louder sound).

Track 6 - introduction to monaulos

Track 7 - playing on the monaulos

One such professional was Mesomedes, the court composer to Roman emperor Hadrian. Mesomedes, who was originally from Crete, was particularly famous for his citharodic music (songs accompanied by the cithara). Four of his songs have even survived with their original musical notation intact; the Invocation of the Muse (track 9); Invocation of Calliope and Apollo; Hymn to the Sun; and Hymn to Nemesis.

Track 8 - introduction to the songs of Mesomedes

Track 9 - Mesomedes’ Invocation of the Muse

While we can learn about the music of ancient Rome by studying the musical instruments which have survived, we can also learn about their music from the surviving passages of ancient Greek musical notation that exist. What is strange is that there is no example of Latin musical notation, only Greek, so while Mesomedes was court composer to a Roman emperor, his surviving songs are all written in Greek (in many ways the lingua franca of the day). There are a number of musical texts in addition to Mesomedes’ which have been found throughout the Roman empire.

Arguably the most famous piece of ancient Roman music is the Seikilos song (track 10), which was found inscribed on a funeral epitaph in Turkey, dating to around the 1st century CE. This makes it the earliest complete piece of music in the world (though there are older examples, they are incomplete).

Track 10 - the Seikilos Song

The Classics Department at the University of Reading has been connected with the study of ancient music since Dr. John Landels’ interest in the subject, and his book Music in Ancient Greece and Rome is a good introduction to the topic. We are also very fortunate to have (one half of) an ancient aulos in the department’s Ure Museum of Greek Archaeology, well worth taking a look at if you are ever in the area.

https://www.futurelearn.com/courses/rome/1/steps/160819

[Last roman]

Реконструкция на древногръцка музика:

http://www.realmofhistory.com/2016/09/03/accurate-reconstruction-ancient-greek-music/

 

[Last roman]

Сатирът Марсий с провесена на дървото гайда /изображение върху гема, 1 в. пр. н. е./:

[ramus]

Колеги, малко размисли с въпросителен привкус, от моя страна:

Историята на музикалните инструменти, към "музиката" ли се отнася?

Защо темата не е например "история на музикалните инструменти", а е подбрано заглавието "антична музика"?

Само една аналогия - Тома Спространов е известен със своята енциклопедичност спрямо съвременната поп-музика. Но самия той никога нито е свирил, нито разбира от музика, нито е създавал такава. Но "знае" всичко за нейната история - имена, дати, концерти, изпълнители, стилове...

Статистика и знания за историята на нещо, особено пък за изкуствата, доколко приближава някого до самото изкуство?

 

Редактирано Юли 17, 2017 от ramus

[Last roman]

On 7/7/2015 at 13:34, Last roman said:

 

Listen to the Oldest Song in the World: A Sumerian Hymn Written 3,400 Years Ago

 

И превод на тзи новина отпреди две години:

Това ли е най-старата песен на света? (видео)

Дъсчицата H6 изглежда съдържа музикални ноти за девет-струнна древна арфа, наричана sammûm

Снимка: Repina Valeriya

 

Казват, че хубавата музика е вечна. Но може ли тя да оцелее 3400 години? Очевидно да.

При разкопки през 1950 г. в древния град Угарит в днешна Сирия, археолози открили комплект от 29 плочки от около 1400 г. пр. н.е. Всички те обозначават някаква форма на символи, но само една от тях е четлива – известна е като текст Н6, пише Live Science.

Дъсчицата H6 изглежда съдържа музикални ноти за девет-струнна древна арфа, наричана sammûm, заедно с текст на химн на Никал*.

^{*Нингал (от шумерски - "Велика господарка") е шумерска богиня. Наричана още и Никал в Сирия, тя е дъщеря на Енки и Нингикуга. В град Харан смятат Нингал за женския аспект на божеството на луната, бидейки съпруга на лунния бог Наннa. В останалите части на Месопотамия тя е почитана като майка на боговете и богиня на тръстиката. Нингал е майка на богинята на плодородието Инана, на бога на Слънцето Уту, а според някои източници и на бога на бурите Ишкур.}

Това превръща откритието в най-ранните оцелели музикални знаци на една мелодия.

Находката е придружена от инструкции как да се настрои арфата.

Отнело е няколко години всички тези знаци да бъдет дешифрирани така, за да се възпроизведе песента. Интерпретацията на най-старата запазена до наши дни древна песен можете да чуете в следващото видео. Тя е дело на композитора Майкъл Леви.

ВИДЕО КЪМ НОВИНАТА

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Tova-li-e-naj-starata-pesen-na-sveta-video_51839.html

[Last roman]