През 1964, Айзак Азимов си представил света през 2014

[Р. Теодосиев]

През 1964, Айзак Азимов си представил света през 2014

Но не би могъл да си представи последствията от развитието, което е предсказал – планета с дестабилизиран климат, чийто видове ще изчезват масово през идната година.

Превел: Стефан Михов

105
inShare

През август 1964 година, преди малко повече от 50 години, авторът Айзак Азимов написал разказ за Ню Йорк Таймс (The New York Times), предназначен за лятното Световно изложение.

В съчинението Азимов си представя как би изглеждало изложението през 2014 – неговото бъдеще, нашето настояще.

Неговите представи са странни и изумителни (и консервативни, както пише Мат Новак в страхотното си резюме), заради начина, по който са изглеждали мечтите за бъдещето от гледната точка на един американец от средата на века. Според него щяло да има електролумисцентни стени за къщите без прозорци, летящи коли за предвижване, телевизори във формата на 3D куб, който би позволявал на хората да гледат танцови изпълнения от всички ъгли и “кубчета водорасли”, които имат вкус на пуйка и пържоли (“Но, ще има значителна психологическа съпротива на такава иновация” – добавя той).

Някои неща е познал, други не, както при хората, които се занимават с предсказването на спортни резултати. Но спортните резултати не ме интересуват много. Това, което ми е интересно е какво е разбирал Азимов от заплетените човешки отношения, технологичното развитие и планетата - и днешният извод от тези идеи за нас, знаейки каквото знаем сега.

Азимов започва със загатването, че в идните десетилетия разстоянието между хората и природата ще се увеличи, подтиквано от технологичното развитие. “Една мисъл която ми идва на ум”- казва Азимов – “е, че хората ще продължат да се отдръпват от природата, за да могат да създадат среда, която е по-подходяща за тях.”

В контекста се разбира, че Азимов вижда светло бъдеще: подземни къщи в преградията, “без рязки промяни на времето, с чист въздух и конролирана светлина, ще се срещат често.” “Прозорците трябва да бъдат повече от архаичен детайл, с програмиран, изменящ се пейзаж” – казва той. Ще построим наш собствен свят, подобрение на естествения, който се намираме в момента от толкова време. Азимов още казва, че разделянето с природата ще предпази човечеството в безопасност от аномалиите на естествения свят и бомбите на човешкия свят. Загриженост, за която само загатва, но я е усещал силно по това време.

Но Азимов също знае, че човечеството няма как да оцелее, разчитайки само на технологията. Осем години преди астронавтите да направят снимката на земята, позната като “Синьoто Топче” и да изменят представата на човечеството за вида на планетата, Азимов смята, че хората имат нужда от здрава земя. Също така се притеснява, че експлодиращата популация на човечеството (6.5 милиарда, по точна негова преценка) ще изразходва ресурсите и ще създаде масови неравенства.

“Въпреки че технологията ще върви ръка за ръка с популацията през 2014 година, това ще се случи само с големи усилия, но ще се увенчае с частичен успех. Не всички хора ще се радват напълно на технологичния свят на бъдещето. По-голяма част от човечетсвото ще бъде лишена от тези блага, в срванение с днес и въпреки че материално така ще е по-добре за тях, ще изостават много от други части на света. И заради това, ще изглежда, че са се върнали назад.”

Това го притеснява, но по-големите проблеми чакат много по-напред в бъдещето, като увеличаващата се популация, която ще разтегли градовете до всяко кътче на света, създавайки един “Свят-Манхатан” до 2450. Но той възкликва, че обществото ще се срине много преди това. Според него хората ще спрат да се размножават, за да избегнат тази катастрофа и че до 2014 ще сме решили намаляването на раждаемостта да е приоритет.

Азимов правилно вижда главната роля на здравето на околната среда спрямо едно общество: Колкото и технологически развито да е обществото, няма как да избягаме от нашата фондаментална зависимост от земята (или поне докато не я напуснем). Но през 1964 година проблемите на околната среда, които ни преследват днес – климатичното изменение и масовото изчезване на видове – тъкмо започват да правят впечтление. Азимов не би могъл да си представи особеностите на тази специална смесица от планетарно унищожение, която забъркваме днес – и е бил прекалено оптимистично настроен за нашето желание да предприемем действия за опазването на застрашената планета.

Отминалата 2013 не беше най-топлата година, но се доближи доста до рекорда. Ноември беше най-топлият от 1880 насам. Всички 10 най-топли години са се случили в интервала от 1998 насам. Видео от НАСА показва драматичната промяна през последните години. Вижте какво става през десетилетията след написването на есето от Азимов. (Жълтото и червеното представят температури, по-високи от средните през годините от 1951 до 1980.)

http://www.youtube.com/watch?v=TO03ColwxHE

Какъв цвят ще бъде 2014 година на тази карта? Ами следващите 10, 20 или 50 години? Предсказанията са противоречиви, често само за спорта, но посоката, към която се е насочила земята е ясна като бял ден. Както написа Уен Стефансън в есето си миналата година: “Много е възможно да изгубим годния за живеене климат – такъв, кaкъвто позволява на стабилните и сигурни общества да оцеляват – до края на животите на днешното поколение/деца.” Няма по-плашещо предсказание от това.

Източник: http://www.theatlantic.com/

[Малоум 2]

Е, пък наш, български писател - Антон Донев, в 1963 още е прозрял бъдещето ...

Съвсем не е толкова несериозен, защо е била забранявана книжката с разкази:

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9534&Level=2

И въобще, за прогнозиране на бъдеще ... и науката само вероятничи!

...

[Last roman]

Винаги съм казвал, че фантастите са най-добрите пророци.

[Warlord]

Мхм и Жул Верн имаше подобно творение за поглед в бъдещето. Общо взето доста неща е предвидил. Интересното е, че например си е представял, че над градовете ще летят балони/цепелини с висящи от тях рекламни платна.

[КГ125]

Екстраполиране на тенденции