Мисия "Розета" - кацане върху комета

[Last roman]

R.I.P. Philae:

http://nauka.offnews.bg/news/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_1/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D1%81%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D1%82-%D1%81-%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB%D0%B0-Philae-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D0%BD%D0%B5%D1%83%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE_33811.html

[Joro-01]

И какво пречеше да сложат RTG , на Philae та да не е зависимо апаратчето от слънцето? И да изтрае едни 5 години? Опропастиха мисия за сума ти пари.

[kall]

Какво пречеше ли- антиядрено лоби, това пречеше. Само да се чуеше от обществеността за радиоактивни източници и гледай що протести, що прекратяване на финансиране щеше да бъде.

[Last roman]

Розета установи възрастта на кометата 67P / Чурюмов-Герасименко

Измервания, извършени с помощта на космическата сонда Розета разкриха, че ледът в кометата 67P / Чурюмов-Герасименко има кристална структура. Това означава, че кометите са родени в прото-слънчевата мъглявина и са стари колкото Слънчевата система.

Изследването е публикувано в The Astrophysical Journal Letters.

Доскоро имаше две хипотези за природата на кометите. Според едната хипотеза, ледът в тях трябва да има кристална структура, в която водните молекули са строго подредени. Според другата хипотеза в кометите ледът е аморфен, тоест водните молекули са подредени произволно. Отговорът на този въпрос е важен, защото той може да ни каже какъв точно е произходът на комети.

Отговорът даде инструментът масспектрометър на борда на сондата "Розета". С него е опредено съдържанието на молекулен азот (N₂), въглероден оксид (СО) и аргон (Аг) в леда на 67P. Тези резултати са сравнени с тези от лабораторни експерименти на земята. Оказва се, че съотношението между N₂, Ar и СО съответства на кристален лед (на хидрати, за да бъдем точни, при които газови частици са в капан в кристалната решетка). Това означава, че кометите са толкова стари, колкото Слънчевата система и произхождат от прото-слънчевата мъглявина.

Ако кометите бяха по-стари и се бяха образували от междузвездната среда, те щяха да се състоят от аморфен лед.

Благодарение на Розета сме една стъпка по-близо до разнищването на тайните на кометите.

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Rozeta-ustanovi-vazrastta-na-kometata-67P-Churiumov-Gerasimenko_40868.html

[Р. Теодосиев]

Розета потвърди:кометите имат съставките на живота

Регионът Имхотеп на кометата Чурюмов-Герасименко, която понастоящем бива изучавана от автоматичната междупланетна станция на ЕКА "Розета". Credit: ESA/Rosetta/MPS for OSIRIS Team MPS/UPD/LAM/IAA/SSO/INTA/UPM/DASP/IDA

Съставки, които се считат за критични за възникването на живота на Земята, бяха открити на кометата Чурюмов-Герасименко, която автоматичната междупланетна станция "Розета" изучава в продължение на близо две години.

Става въпрос за аминокиселината глицин, най-простата аминокиселина с химична формула NH2CH2COOH, и химичния елемент фосфор, ключов компонент на ДНК и клетъчните мембрани.

В продължение на дълги години учените дебатират дали е възможно водата и органичните вещества да са дошли на младата Земя в далечното минало посредством астероидите и кометите.

Някои комети и астероиди притежават вода със състав, сходен с този на земните океани, но водата на кометата Чурюмов-Герасменко оказа доста по-различна и така бе поставено под съмнение дали изобщо кометите имат съществена роля в доставянето на водата на Земята.

Въпреки това новите резултати потвърждават, че кометите притежават потенциала да доставят съставките, необходими за установяването на живота във вида в който го познаваме.

Аминокиселините са биологично важни органични съединения, които съдържат въглерод, кислород, водород и азот. Те участват в образуването на белтъците. До този момент следи от глицин са откривани в пробите, доставени на Земята през 2006 година от възвращаемата мисия на НАСА "Стардъст", която летя до кометата Уайлд 2 и впоследствие се върна на Земята, носейки материал от нея. Въпреки това не беше отхвърлена възможността намереният глицин да е попаднал вторично, чрез замърсяване от Земята.

Но сега автоматичната станция "Розета" директно откри глицин в комата на кометата, при това експериментът бе повторен и резултатите се потвърдиха.

"Това е първото недвусмислено откриване на глицин на комета", съобщава Кейтрин Олтуег, ръководител на инструмента ROSINA и водещ автор на научната статия, публикувана в Science Advances. "В същото време ние открихме други органични молекули, които биха могли да са предшественици на глицин, което намеква за възможните механизми, по които се е формирал".

За повече информация: ЕКА

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1352-2016-rosetta-ingredients-of-life

[Joro-01]

Новината е интересна. Въпреки че не е голяма изненада, откритието е голямо. Мисля, части от аминокиселини са откривани по метеорити.

 

[Р. Теодосиев]

Автоматичната междупланетна станция "Розета" на Европейската космическа агенция (ЕКА) направи тази снимка на кометата Чурюмов-Герасименко на 16 юли 2016 г.

Разделителната способност е 0.22 m/pixel.

Credit : ESA/Rosetta/MPS for OSIRIS Team MPS/UPD/LAM/IAA/SSO/INTA/UPM/DASP/IDA

Източник: http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1436-2016-july-16-rosetta-photo

[КГ125]

"Розета" се разби триумфално, преднамерено и целенасочено в кометата, която изследваше, приключвайки мисията си успешно. Приключи уникална крачка в науката. И то по начин, нелишен от драматизъм и известна трагичност... 

Машините ни служат вярно. 

http://www.medikforum.ru/news/other-news/50948-rozetta-razbilas-nakometu-churyumova-gerasimenko.html

[Р. Теодосиев]

6 неща, които научихме за кометите от мисията Розета

На 30 септември, орбиталният комплекс Розета приключи своета близо 26-месечно посещение на кометата 67P/Чурюмов-Герасименко като падна на повърхността й и след това изключи. Преди да изпрати последния си сигнал към Земята апаратът Розета снима и събра данни по целия си път до края.

След повече от 10 години в космоса Розета пристигна до 67P на 6 август, 2014 г. Около три месеца по-късно спускаемият апарат Philae се отдели от апарата и падна на повърхността на кометата. Това бе грубо кацане - Philae отскочи два пъти и остана в сянката на една скала. С недостатъчно слънчева светлина, която да зарежда батерията му Philae заспа около 60 часа по-късно.("Краят на проекта Philae")

"Чувствата са смесени", заяви водещият учен на мисията Мат Тейлър от Центъра за европейски космически изследвания и технологии в Нордвейк, Холандия. "Тъга, че я няма повече, но и голяма радост от това, което постигнахме". ("Ръководителят на мисия "Розета", Мат Тейлър, за невероятния си подвиг").

Поредица от изображения, заснети от Rosetta по време на нейното спускане към повърхността на кометата 67P / Чурюмов-Герасименко на 30 септември. ( ESA/Rosetta/MPS for OSIRIS Team MPS/UPD/LAM/IAA/SSO/INTA/UPM/DASP/IDA)

Сега, след като казахме "сбогом Розета!", да погледнем какво научихме за кометата 67P/Чурюмов-Герасименко, благодарение на тази историческа мисия.

1. Изненада дойде веднага, когато изследователите получиха първите добри снимки на кометата ("Кометата 67P в невероятна поредица от снимки, направени от Розета"). Описвана като наподобяваща гумено пате, кометата 67P има две отделни части. Някои планетарните учени подозират, че 67P/Чюрумов-Герасименко е резултат от сблъсък на две ядра на протокомети.
2. Кометите са не само големи топки от лед, както се предполагаше преди. Извисяващи се скали, прашни дюни, сенчести ями - пейзажът на 67P е разнообразие от терени, някои с белези от ерозия, други покрити със сезонни потоци фин прах. Кометите "са много по-динамични, отколкото много повърхности в Слънчевата система," отбелязва Джесика Съншайн, планетарен учен от Университета на Мериленд.
3. Ядрото на кометата не е намагнетизирано, но с приближаването си към Слънцето газовете в опашката на кометата 67P/Чурюмов-Герасименко увеличават плътността си и я защитават от бомбардировката на частиците слънчев вятър ("Кометата Чурюмов-Герасименко се защитава от слънчевия вятър").
4. Водата на 67P е различна от тази на Земята, което предполага, че кометите имат малък принос в натрупването на вода на нашата планета ("От къде и как е дошла водата на Земята установи ново изследване"). Съотношението на деутерий (изотоп на водорода) към водорода във водата на 67P е приблизително три пъти по-голямо от това на водата на Земята. На кометите обаче това съотношение варира силно, което означава, че кометите имат различен произход.
5. Около кометата 67P се носи коктейл от химикали, който включва кислород и благородни газове, два показателя, че родното й място е студено и далеч от слънцето ("Неочаквано е намерен кислород на кометата Чурюмов-Герасименко"). Има също и органични молекули. И ако са освободени от ролята си на доставчици на вода на Земята (това може да са астероидите), "кометите наистина имат сложни органични вещества и могат да ги доставят на Земята като семена на живота", коментира Тейлър ("Градивни елементи на живота са намерени върху кометата Чурюмов-Герасименко"). 
6. Вътрешността на кометата е доста пореста, което предполага, че 67P е сглобена деликатно преди 4.6 милиарда години ("Ями и спътници на кометата 67P/Чурюмов-Герасименко", "Розета установи възрастта на кометата 67P / Чурюмов-Герасименко"). Това означава, че изграждащите блокове на кометата не са се променяли от силови сблъсъци, което подкрепя дългогодишната идея, че кометите са капсули на времето, които съхраняват проби от времето на образуването на Слънчевата система ("Защо беше нужно да се изхарчат 1.3 млрд евро и 10 години в гонене на комета?").

Изучаването на кометите не свършва с Розета. Наземните телескопи ще продължат да ги изследват от далеч, а през следващата година НАСА ще разгледа предложения за полет на космически кораб до комета, да вземе проба от повърхността й и да го върне обратно на Земята.

"Що се отнася до данните от Розета, има още много", отбелязва Тейлър. "Предстоят десетилетия работа, за да се обработят. Така че Розета не е свършила - тя току-що започна".

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/6-neshta-koito-nauchihme-za-kometite-ot-misiiata-Rozeta_59074.html

 

 

[SAlexandrov]

 

Неочаквана изненада: Екипът на Розета откри едно последно изображение на кометата Чурюмов-Герасименко, направено непосредствено преди съприкосновението с повърхността

3 октомври 2017 г. 08:05 ч. Миналата година, на 30-ти септември 2016 г. автоматичната междупланетна станция на Европейската космическа агенция (ЕКА) "Розета" се спусна върху кометата Чурюмов-Герасименко и така приключи своята амбициозна мисия.

Днес, година по-късно, се оказа, че екипът е намерил още една последна снимка, скрита сред телеметричните пакети.

В последните етапи на мисията изображенията са били разделяни в рамките на шест пакета. Но при това изображение са били получени само три пълни пакета. Ето защо автоматичният софтуер не е разпознал пакетите като съдържащи снимков материал. Работещите по мисията обаче са предположили, че може да има още някое изображение - и се оказали прави. Сред последните данни от "Розета" наистина има една последна снимка!

Снимката е с резолюция 2 mm/pixel и обхваща район с площ един квадратен метър.

Credits: ESA/Rosetta/MPS for OSIRIS Team MPS/UPD/LAM/IAA/SSO/INTA/UPM/DASP/IDA

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1921-2017-very-last-rosetta-photo

[SAlexandrov]

Европейската мисия Розета откри, че ледът на кометата Чурюмов-Герасименко е по-мек от пяна на капучино

Второто място на кацане на спускаемия апарат "Филе" върху повърхността на кометата Чурюмов-Герасименко. Photo credit : ESA/Rosetta/MPS for OSIRIS Team MPS/UPD/LAM/IAA/SSO/INTA/UPM/DASP/IDA; O’Rourke et al (2020)

29 октомври 2020 г. 16:50 ч.

Светослав Александров. На 12 ноември 2014 г. европейският спускаем апарат "Филе" на мисията "Розета" влезе в историята на човечеството, като се превърна в първата построена от човека машина, достигнала меко до повърхността на комета. Кацането на Чурюмов-Герасименко обаче се оказа по-сложно от очакваното - след като "Филе" докосна повърхността за пръв път, той отскочи поради слабата гравитация и отлетя на двучасов полет, след което се заби в ръба на скала и се спусна върху втори регион на кометата. После "Филе" отново се премести, преди да се спре окончателно. 

Днес, шест години по-късно, екипът на мисията най-сетне успя да открие второто място на кацане на "Филе". Това бе важно за по-нататъшното ни разбиране за еволюцията на кометите и Слънчевата система, понеже се оказа, че спускаемият апарат е оставил ценен отпечатък. 

Отпечатъкът даде възможност на изследователите да научат каква е здравината на леда на Чурюмов-Герасименко. Каква беше изненадата, когато се оказа, че той е учудващо мек!

"Той е по-мек и от най-мекия сняг, от пяната на капучиното или дори от сапунените мехури във вашата баня", съобщи Лорънс О'Роурк, член на екипа на Европейската космическа агенция, който помогна за локализирането на спускаемия апарат по време на голямото търсене през 2016 г.

Проучването е важно и от гледна точка на факта, че предишни данни от "Филе" свидетелстваха, че повърхността на Чурюмов-Герасименко е много твърда. Това би затруднило вземането на проби в хода на евентуална бъдеща кометарна възвръщаема мисия. Сега обаче става ясно, че пробовземането няма да е проблем. "Много съм развълнувана, че може да се върнем там и да съберем проби от леда, който е на възраст 4.5 милиарда години", споделя Джесика Съншайн от Мерилендския университет в Колидж Парк.

Учените считат, че "Филе" е издълбал 25-сантиметрова дупка в леда в рамките на 3-минутен престой. Спускаемият апарат е кацнал на място където на Чурюмов-Герасименко е било нощ. Слънцето не се показало в продължение на още четири месеца и когато орбиталната камера на "Розета" най-сетне снимала региона, той се оказал относително запазен. Единствено ледовете на вещества като въглероден окис или въглероден диоксид са се изпарили, за да оголят под себе си водния лед.

"Механичното напрежение, което задържа кометарния лед към тази буца прах, е само 12 паскала", съобщава ученият Жан-Баптист Винсент. "Това е съвсем мъничко повече от нищо". Оказва се, че даже скалите на Чурюмов-Герасименко са много порьозни, като около 70% от тяхната вътрешност е куха. 

Какви интересни факти научаваме за кометите! 

За повече информация: ЕКА, Нейчър

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3624-2020-esa-rosetta-ice-discovery