Свободен достъп до Американски изследвания в интернет

[Р. Теодосиев]

Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF-%D0%B4%D0%BE-%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%82

Свободен достъп до Американски изследвания в интернет

На 24 февруари 2013 година правителството на САЩ съобщи, че всички федерално финансирани изследвания трябва да бъдат достъпни в интернет безплатно. Подобно решение беше взето от британското правителство миналата година.

Повечето научни сайтове изискват платен абонамент от своите потребители, за да им дадат достъп до резултатите от своите проучвания. От сега нататък всички федерални агенции, които харчат по 100 милиона долара годишно за проучвания и развитие, ще трябва да дават свободен достъп до резултатите в определен срок след първото им издание. Правителството на САЩ предлага този срок да бъде 12 месеца. Според Джон Холдрън, директор на отдела за научна и технологична политика в САЩ, това ще подобри достъпа до информация, като в същото време ще позволява на издателите да събират такси за по-ранен достъп.

Движението за свободен достъп се засилва. През юли миналата година правителството на Обединеното кралство съобщи, че всички държавно финансирани изследвания ще бъдат достъпни безплатно от 2014г. Освен това, 13 000 изследователи бойкотират дейността на академичния издател „Елсевиър”, поради високите цени, които изисква.

Бъдещето на издаването

Майкъл Айзен не се дърпа, когато е поканен да изрази чувствата си. „Нелепо е колко е скъпо публикуването на научни изследвания, да не говорим за това, което ние плащаме” казва той. Според него, най-голямата пародия е, че научната общност предлага преглед на текста от колега – нещо, което е от голямо значение в публикуването на научни материали – безплатно, докато издателите на абонаметни списания събират милиарди долари на година, като казват, че тези пари са за проверка на текстовете от учени.

Айзен, който е молекулярен биолог в Калифорнийския университет „Бъркли”, смята, че учените могат да се възползват от много по-добра възможност, като публикуват в издания с отворен достъп. Те позволяват на всички да четат текстовете в тях безплатно и възстановяват разходите си, като таксуват авторите или донорите си. Сред най-известните такива издания са списания на Обществената научна библиотека (Public Library of Science, PLoS), чието издаване подпомага и самият Айзен през 2000. „Цената на научните издания може да бъде много по-малка, отколкото хората си мислят” казва и Питър Бинфийлд, един от основателите на най-новия журнал с отворен достъп PeerJ, който също е бил издател в Обществената научна библиотека.

Издателите на абонаментни списания обаче настояват, че такива разбирания са погрешни . Според тях, те са израз на неспособността да се разбере каква стойност издателите добавят към изследванията, които публикуват, както и към изследователската общност като цяло. Те казват, че търговските операции, които извършват, са всъщност изключително полезни, и, че ако преминаването към издания със свободен достъп намали цените за публикуване, поради избирането на по-евтини журнали, това би подкопало важни елементи като качеството на редакцията.

Този тип дискусия се развива откакто се появи идеята за свободен достъп през 90-те години на 20 век. Финансите на издателската индустрия обаче остават загадка и поради това няма доказателства, които да могат да послужат в подкрепа на която и да е от двете страни. Въпреки, че цените на списанията се покачват по-бързо от инфлацията, цените, които университетските библиотеки реално плащат за тях, са тайна, запечатана в споразуменията за неразгласяване, които подписват. Разходите, които издателите влагат в списанията си, също не са добре известни.

През последните няколко години обаче се наблюдава известна промяна. Броят на списанията със свободен достъп се покачва постоянно. Това е така от части заради разбиранията на донорите, че статии, базирани на изследвания, финансирани с държавни средства, трябва да бъдат достъпни за всички. До 2011г, 11% от статиите в световен мащаб са публикувани в издания с напълно безплатен достъп. Оказва се, че учените вече могат да сравняват различните цени за публикуване. Така например, статия, която би струвала 5000 долара на автора си, ако той иска да я публикува в Cell Reports, може да му струва само 1 350 в PLoS ONE. PeerJ пък предлага възможността за публикуване на неограничен брой статии от един автор за единичната такса от 299 долара. „За първи път авторът може да сравни услугата, която получава, с цената, която плаща за нея” кава Хедър Джоузеф, изпълнителен директор на Коалицията за научно-издателска дейност и академични ресурси (Scholarly Publishing and Academic Resources Coalition) във Вашингтон.

Разнообразието на цените кара всички заинтересовани да поставят под съмнение научно-издателското учреждение, както никога досега. Въпросът пред изследователи и донори е колко от оскъдния им бюджет трябва да бъде употребен за публикуване и каква форма на издаване ще приеме той. За издателите въпросът е дали бизнес моделите, които употребяват по настоящем са устойчиви и дали високо селективни и скъпи издания могат да оцелеят и да се развиват в света на свободния достъп.

(щракнете върху изображението, за да го видите по-голямо)

Цената на публикацията

Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF-%D0%B4%D0%BE-%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%82

В поредица от броеве на списание "Българска Наука", ще публикуваме статии свързани със списанията за наука и научният печат...