Дякон Левски срещу дякон Паисий

[Doris]

По отношение на характера на присъдата на Левски мисля че професионалното мнение на КГ дава точен и логичен отговор.

За термина тероризъм може би Гербов щеше да има право до преди трийсетина години, но днес, във века на ИДИЛ и Алкайда самата дума е се е запълнила с ново съдържание както вече коментирахме. Използвайки този термин обаче и Унджиев на времето е подчертал ограниченият характер на прилагането на насилие - за събиране на средства и срещу шпиони и предатели.

[boilad]

Още нещо, Гербов много удобно пропуска факта, че случая се разглежда от Извънредна комисия, а не от редовен съд, съставена по силата на чл. 1 от османския наказателен закон, който се отнася до престъпления срещу държавата. Ерго дори самите османци ясно съзнават политическата, а не криминална, насоченост на действията на Левски.

Редактирано Ноември 20, 2014 от boilad

[Doris]

Не разбирам каква е целта на темата, т.е. целта на автора на темата,......

Целта на темата според мен е да се представи една нова версия за убийството на дякон Паисий и да му се придаде по-голямо значение като знаково и съдбовно едва ли не.

Това събитие наистина е една неизяснена страничка от историята. Снощи се поразрових из достъпната ми литература и в интернет и намерих най-различни версии. Може би това е една от причините по-сериозните изследователи на Левски да не го споменават. Другата е, че засяга по-скоро Димитър Общи, отколкото Левски.

Може би ще е добре да съберем всички версии, белким се изясни случая.

[КГ125]

Ма много познавач на османското право се прояви тук! Така и не разбрахте, че Левски и Общи са осъдени за криминални престъпления.

Повтарям: На турския съд му е стигало само чл. 170 за Общи и чл. 174 за Левски, за да ги осъди на смърт.

Присъдата на Левски и пояснението за съдържанието на чл. 174 в мазбат 15 е:

присъда левски.png

Има квалифициран състав на убийство - извършено при извършването на друго престъпление. Кое е другото? Срещу държавата.

Освен това, защо се ограничаваме да гледаме за какво Левски е осъден.

Въпросът е какво е правил? Каква е дейността му...

Турската власт определено не го е смятала за криминален престъпник, но и така да беше, какво от това?

[boilad]

Има квалифициран състав на убийство - извършено при извършването на друго престъпление. Кое е другото? Срещу държавата.

В случая става въпрос за обира у Денчо Халача.

Престъпленията, които могат да бъдат определени като криминални, са само, утежняващи вината обстоятелства, и дават допълнителни аргументи на османската държава, съгласно съветите на чуждестанните консули, в твърденията й, че в случая става дума за разбойничество.

Като интересен пример (дори да приемем, че не ни е известен факта, че следствието в София се води съгласно чл. 1 на тогавашния наказателен закон), след Освобождението османската държава отказва да освободи заточените хаджидимитрови четници именно с довода, че са осъдени за криминални деяния.

Редактирано Ноември 20, 2014 от boilad

[КГ125]

Задълбочаването във фактологията, което г-н Гербов прави в материала си винаги е много от полза!

[Elemag]

Цитираната оценка от Д. Страшимиров може да се каже, че е малко безотговорна, тя първо е изказана от дистанцията на времето, и второ е изказана от уюта на кабинета.

Всяка вътрешна революционна дейност е била изключително рискова и на практика ходене по ръба на бръснача независимо дали се извършва само пропагандна и агитационна дейност или тя се комбиинира с т.нар. ревлюционен терор, така с разрастването на комитетската мрежа и рискът е растял с геометрична прогресия – риск от предателство, риск от грешка или комбинация от двете.

Доказателството за това е съдбата на Ангел Кънчев, който още преди арабаконашкия обир е бил предаден и на практика заловен.

[Galahad]

Убийствата, палежите, обирите може да са различни престъпления според целта си, дори като техника на изпълнение да си приличат.

Имаме чисто криминални престъпления, при които просто се цели да се причини щета някому или да се извлече облага.

Те можа да са терористични, като в този случай не се цели това, което е при криминалните, а да се окаже някакъв натиск за нещо друго, което има политически характер. По тази причина отвличането с цел откуп за лично обогатяване не е тероризъм, докато отвличане, при което се иска да се пусне примерно някой политически затворник е тероризъм.

Може да са други престъпления с политическа насоченост - напр. диверсия или вредителство, които също може да се изразят примерно с палежи.

Това, че някакъв дето го е избило на патетични фрази и описва Левски като жрец, дето щял да пренася дякона като агне щото бил терорист ... ами това, че някой е писал глупости, не означава, че щом са написани, значи са верни. Просто човека си е служил с каквито думи му са минали през главата без да е много наясно със смисъла им.

[КГ125]

Революциите съдържат агресивни действия, така или иначе...

[К.ГЕРБОВ]

Май накрая се стигна до проблема. По времето на социализма, т. н. революционен терор се обясняваше така:

Нали сте чували "с кръв сме взели тази власт, с кръв ще я дадем". Това е комунистически лозунг.

Не мисля, обаче, че такава теза съответства на широко пропагандираните днес европейски ценности, когато за убийството на куче се влиза в затвора. Друг е въпросът, как трябва да правим оценка на случилите се събития преди време.

[Last roman]

определено адекватна оценка от съвременна гледна точка за отминали събития няма как да се даде. Всяка епоха си има свои норми за морал и законност.

Редактирано Ноември 21, 2014 от Last roman

[Elemag]

Малко описания на З. Стоянов на "европейските ценности" и нрави битували по това време в Османската империя

След четиридневно денонощно пътувание по линията на железницата, по пътя, а нейде и из шумата можах да стигна в Русчук с отекли крака и бос.

Не без особени нещастия пропътувах аз едно разстояние от 30-35 часа на Отоманската империя. В една допотопна воденичка между Шумен и Шайтанджик, находяща се от лява страна на линията, в каменливата долчинка, гдето бях се отбил да пренощувам при белобрадатия старец-воденичарин, посред нощ захлопа се на вратата. Старецът, който от вечерта ми се показваше, че е преживял своя век, на часа се намери в домузлука на воденицата, а аз се натъпках в коша. Отпосле обаче се разбра, че гостите не са опасни. Тия бяха турски чапкъни с една развратна кадъна, която бяха откраднали от селото. Когато вече разглезената кадъна се чупеше да играе и се тръшкаше в полите на пиените турчуля, втори път се блъсна вратата още по-силно и два пищова изгърмяха навън. Нападателите бяха така също турски чапкъни, в ръцете на които била по-напред прекрасната Айша. Викове и отчаяни псувни се почнаха и от двете страни, вратата се сечеха с брадви, куршумите запищяха, а гласът на Айшето, която викаше "вай анаджим", едвам се чуваше. Ние със стария дядо изново се намерихме в домузлука. Подобни сцени не са редкост между турците, в които тия се сечат един другиго като зеле.

На друго едно място, при един кладенец, между селата Турлак и Хесенча, няколко турчета ме сграбиха от пътя и поискаха да ме спуснат в кладенеца. Причината на това бе, че едно от тях си беше изтървало феса в поменатия кладенец, в който искаха да ме спуснат с твърде слабо въже. Няколко пътници, арнаути, ме спасиха. На трето едно място няколко цигани биволари ми взеха абата и цървулите, на четвърто - около село Писанец - други турчета се спуснаха да ме гонят, но хваща ли се бос човек? Прах като вихрушка се вдигна подиря ми. Най-после в русчуксите лозя един заптия ми взе ножчето, защото било много добро за рязание на дини. И така аз се добрах до цивилизования Русчук на Мидхат паша гол и бос. Ако подир мене бяха минали сто души европейски пътешественици, щяха да обогатят колоните на някой журнал с живописната местност на тия места, а особено с безопасността, която е въдворило султановото правителство. Разбира се, че от повечето учени европейски пътешественици из България само няколко души са пътували с добра цел; а останалите са се подлизвали на турското правителство за султанско рудбе и богат бакшиш. Техните описания са били чисти доноси против угнетената рая.

Като всяко овчарско чедо, аз зяпах по улиците, гдето видя нещо по-забележително. В еврейската чаршия, близо до Байраклията джамия, няколко евреи, които седяха отпред дюгените си, при които, като се приближих, започнаха да викат на някого си да слезе, който уж се качил на джамията. Аз, като не подозрявах нищо със своята овчарска невинност, спрях се на мястото си и захванах да гледам по джамията, да видя немирния човек; но от един из ближните дюгени изляха на врата ми едно тенеке вода, а после захванаха да викат и свирят подиря ми като на куче. Това беше като "добре дошел" в Русчук.

[Doris]

Цитатът от Д.Страшимиров обаче има продължение:

"Каравелов е бил сам приятел на терора; в името на терора той е съчинил заплашителното писмо и пак в негово име поддържаше Общия против всички оплаквания и доста настойчиво. Помимо това, обаче, славата на терора падна. Терорът си отиде, като отнесе със себе си "своя жрец - Общи", а той подло отвлече по своите стъпки една скъпа жертва - предаде Левски" (История на Априлското въстание, Т1, стр.110).

Д. Страшимиров е съвестен историк и почти безпристрастен събирач на факти. Той показва чрез запазените документи, че идеята за революционен терор идва от Каравелов, а Левски се старае да го регламентира чрез Устава и да го ограничи чрез действията си. Димитър Общи от една страна като маша на Каравелов, от друга поради авантюризма си компроментира усилията на Левски.

Тезата на Д. Страшимиров е противоположна на тази на Гербов, това се вижда като се прочете цялата глава от книгата.

Редактирано Ноември 21, 2014 от Doris

[К.ГЕРБОВ]

Не е така, както го е написал Страшимиров. Това са догадки. Оттогава са изминали сто и кусур години и доста неща са изяснени. Аз цитирах Страшимиров заради страшната дума „терор” и свързването ѝ с името на Левски.

Не считам за оригинална идеята, да се четат източниците, които цитирам и да ми се казва, че там пишело и други неща. Продава краставици на краставичаря, обичам да казвам в такива случаи. Аз все пак цитирам нещо определено. И друг път съм казвал, че посочването на нещо от даден автор не означава, че се приема всичко написано от този автор.

Няма нито писмени, нито устни сведения, че Общи е бил протеже на Каравелов. П. Хитов изпраща Общи в Браила, оттам го изпращат в Турну Мъгурели, откъдето минава в България с протекцията на Д. Попов.

Не е вярно, че Каравелов е съчинил заплашителното писмо. Няколко страници преди това Страшимиров казва друго: „се зело решение и редактирали едно заканително-заплашително писмо”. И тук става дума за догадки.

Писмото в първоначален вариант е съставено от Левски, вече след като е дошъл в България, на 1 януари 1871 г. На 6 февруари Левски прави нов вариант и го изпраща на Каравелов.

Каравелов редактира текста на Левски и отпечатва писмото с дата 10 март 1871 г.

Цялата идея е била: дава се на чорбаджията писмото, той го прочита, уплашва се и дава парите. За това получава разписка, подпечатана с печата на Привременното правителство в България. След Освобождението, когато вече България ще е народна република, макар да се знае, че е чорбаджия, този, който е дал пари и покаже квитанцията, няма да го пипат и да търсят възмездие от него, обещавал Левски.

(Бел.: Съвременните историци се смущават от употребата на „заплашително писмо” и пишат по-абстрактното „писмо-призив”.)

И трите – писмо, разписка и печат, са измислени от Левски. С тях той е мислел, че ще събере пари за пушки, с които да вдигне цял един народ на въстание. Това е имал предвид, като е заявил скромно: „ако спечеля, печеля за цял народ”.

Не съм се интересувал специално дали Каравелов е писал нещо заплашително, но тъй като е редактирал заплашителното писмо, той се явява в известен смисъл негов съавтор. Така, че можем да обобщим: Каравелов е заплашител-теоретик, а Левски и Общи са заплашители-практици. (Опитвам се да избегна една спорна и дразнеща дума.)

[КГ125]

Разписка се издава тогава, когато парите ще се върнат.

Какво прави една държава във военно време? Реквизиции, и то от всички, не само от богатите.

Какво прави една национална революционна организация, за да се финансира? Същото. От много богатите.

Не виждам в това кой знае какъв драматизъм или новина.

[boilad]

Разписка се издава тогава, когато парите ще се върнат.

Левски изрично настоява разписки да се издават, защото вземе ли разписка дарителя "вече е наш", т. е. кометета има в ръцете си средство за изнудване. А, помислете сега кому е изгодно дякона да замлъкне завинаги.

"После отишъл в [Голям] Извор. В Извор той попитал Марин Попов: „Има ли във вашето село комитет? И аз [също] ще се запиша?” Казал това и за уверение дал две лири. За дадените две лири той поискал [разписка с] печат, както се дава всекиму. Когато Марин се тъкмял да предаде парите на комитета и вземе [разписка с] печат, похарчил парите и не могъл да ги предаде и нито пък съобщил."

Кой го е очистил? Същия човек за когото има сведения, че също се придържа към подобни практики. Същото отношение към народната пара виждаме и у най-малко един от членовете в Ловеч.

Редактирано Ноември 22, 2014 от boilad

[Doris]

Не е така, както го е написал Страшимиров. Това са догадки. Оттогава са изминали сто и кусур години и доста неща са изяснени. Аз цитирах Страшимиров заради страшната дума „терор” и свързването ѝ с името на Левски.

Не считам за оригинална идеята, да се четат източниците, които цитирам и да ми се казва, че там пишело и други неща. Продава краставици на краставичаря, обичам да казвам в такива случаи. Аз все пак цитирам нещо определено. И друг път съм казвал, че посочването на нещо от даден автор не означава, че се приема всичко написано от този автор.

Няма нито писмени, нито устни сведения, че Общи е бил протеже на Каравелов. П. Хитов изпраща Общи в Браила, оттам го изпращат в Турну Мъгурели, откъдето минава в България с протекцията на Д. Попов.

Не е вярно, че Каравелов е съчинил заплашителното писмо. Няколко страници преди това Страшимиров казва друго: „се зело решение и редактирали едно заканително-заплашително писмо”. И тук става дума за догадки.

страшимиров за заплашителното писмо.png

Писмото в първоначален вариант е съставено от Левски, вече след като е дошъл в България, на 1 януари 1871 г. На 6 февруари Левски прави нов вариант и го изпраща на Каравелов.

заплашително писмо чернова.png

Каравелов редактира текста на Левски и отпечатва писмото с дата 10 март 1871 г.

заплашително писмо отпечатано.png

Цялата идея е била: дава се на чорбаджията писмото, той го прочита, уплашва се и дава парите. За това получава разписка, подпечатана с печата на Привременното правителство в България. След Освобождението, когато вече България ще е народна република, макар да се знае, че е чорбаджия, този, който е дал пари и покаже квитанцията, няма да го пипат и да търсят възмездие от него, обещавал Левски.

(Бел.: Съвременните историци се смущават от употребата на „заплашително писмо” и пишат по-абстрактното „писмо-призив”.)

И трите – писмо, разписка и печат, са измислени от Левски. С тях той е мислел, че ще събере пари за пушки, с които да вдигне цял един народ на въстание. Това е имал предвид, като е заявил скромно: „ако спечеля, печеля за цял народ”.

Не съм се интересувал специално дали Каравелов е писал нещо заплашително, но тъй като е редактирал заплашителното писмо, той се явява в известен смисъл негов съавтор. Така, че можем да обобщим: Каравелов е заплашител-теоретик, а Левски и Общи са заплашители-практици. (Опитвам се да избегна една спорна и дразнеща дума.)

Страшимиров, говорейки за "революционен терор" си е направил труда да обясни и какъв смисъл влага в този израз. Същото прави и Унджиев , използвайки израза "тероризъм", за това аз мисля, че представянето на източниците в тяхната цялост, макар и да не е оригинална идея е много полезно за тези, които желаят да знаят как в действителност стоят нещата с мнението на съответните автори.

Левски изрично настоява разписки да се издават, защото вземе ли разписка дарителя "вече е наш", т. е. кометета има в ръцете си средство за изнудване. А, помислете сега кому е изгодно дякона да замлъкне завинаги.

"После отишъл в [Голям] Извор. В Извор той попитал Марин Попов: „Има ли във вашето село комитет? И аз [също] ще се запиша?” Казал това и за уверение дал две лири. За дадените две лири той поискал [разписка с] печат, както се дава всекиму. Когато Марин се тъкмял да предаде парите на комитета и вземе [разписка с] печат, похарчил парите и не могъл да ги предаде и нито пък съобщил."

Кой го е очистил? Същия човек за когото има сведения, че също се придържа към подобни практики. Същото отношение към народната пара виждаме и у най-малко един от членовете в Ловеч.

Да не би да е историята за 6000 гроша, дадени на Общи и не отчетени, но какъв е първоначалния и източник? Редактирано Ноември 22, 2014 от Doris

[boilad]

Не съм сигурен колко точно пари е усвоил Общия, но когато му искали отчет той твърдял,че забравил къде, колко и за какво е давал (това е според Левски), и понеже съм сигурен, че мнозина са подведени от манипулативния нихилизъм на Гербов и едва ли ще приемат на вяра думите на Дякона, има и оплаквания от другаде, че Общия не си плащал сметките, за това и, че бил слабо грамотен му зачислили за секретар Бошаранов, който явно му уйдисвал на акъла.

Да не споменаваме и това по колко хиляди гроша са си разделили обирджиите на хазната и колко от обраните пари въобще стигат до комитетските каси.

Редактирано Ноември 22, 2014 от boilad

[Elemag]

Днес погледнах да си припомня и какво е писал Гайдаров. След като цитира голяма част от присъдата вкл. и констатации на бунтовнически действия на стр. 180 има една бележка 56 - "Наложително е да се доведе до знанието на читателите голяма част от писъдата. Все още се чуват злословия, че Левски бил осъден на смърт главно заради убийтото в Ловеч" , а в последния абзац след текста на стр. 181, който беше цитиран и прикачен се казва: "Очевидно, като е дал превратно и разширено тълкуване на текста в случая, съдът отново е подчертал важността и политическия характер на дейността на Левски, сериозно застрашаваща и целостта на Османската империя"

[Staski]

Мисля, че малко избягахме от темата: "Дякон Паисий срещу Дякон Левски". Имам желание да изкажа мнение на база материала публикуван от К.Гербов.

Димитър Общи е фигура останала противоречива в българската история. Искам да опиша няколко момента от неговия живот които в последствие рефлектират върху българското революционно движение.

Димитър от Дяково участва в белградските събития през 1862 година. През 1865 година влиза като доброволец във войската на Гарибалди. След като е при него близо година се записва отново доброволец този път в Критското въстание, причислен към войската на Фронисос. След края на войната се предава на Сава паша в Свакия. Изпратен в в Шира ето какво казва Димитър пред Извънредната комисия: „….Изпратиха ни с френски кораб в Шира, там останах около един месец. Платиха ни месечно по петстотин драхми, заплатиха и пътните ми по парахода, и през Цариград отидох в Браила.”

От Браила заминава за Белград и отново се завръща в Браила. От там по неговите показания става ясно, че от Белградския български комитет се го изпратили отново в Браила с писмо: „Изпратете го на отсрещния комитет, за да му служи, ако е съгласен”.

При тази автобиография която има Димитър от Дяково, няма как българските революционни среди да не желаят, този според мен, агент, внедрен в българския комитет.

Ето и какво казват за него: В.Бушаранов в едно писмо до Ст.Заимов от 18 май 1885 година, казва, че Димитър е владеел добре албански език.

Найден Геров при една среща с д-р Стамболски споменава следното: „..И аз съм разпитвал за този човек, даже и самия Левски.Последния ме е уверявал, че Димитър е бил пришелец от чужбина; турците го наричали сърплъ /от сърбия/, а българските емигранти в Белград и Букурещ го мислят за грък.”

Самия Димитър пред Извънредната комисия съобщава, че : „….На дванадесетия ден дойде един човек и ми каза, че ще заминем за Карлово. Аз отидох в консулството и заверих паспорта си. Консулът не знаеше какъв човек съм. Заверих в конака и пътното си тезкере.

-Консулът на коя държава е консул?

-Той е консултът на гръцката държава.”

Освен даването на пари и изпращането му в Браила, това е и друг основен момент. Защо и как е заверил паспорта си при гръцкия консул в Пловив. Същевременно отговора му, че консулът не знаел, що за човек бил не отбягва на турските власти. Те искат да знаят още за консула, за това и му задават и уточняващ въпрос: Консул на коя държава?

Можем още да споменем и думите на Левски който при обиколката си с Ангел Кънчев и Димитър Общи им споменава, защо не ги взел на събрание. Защото на тях били гледали като на шпиони.

Изобщо според мен в българската историческа наука е слабо изследван момента с конспиративните действия на българската организация и съответно контра действието на турската полиция, има отделни изследвания, но цялостно, няма.

При своите хвалби, лъжи, Димитър от Дяково си изгражда образ на ветеран- революционер. Ето защо именно той е натоварен с първото убийство, дело на революционната организация.

Ето какво казва Марин поп Луканов: „…Димитър Общи като по опитен бе натоварен с това убийство Той беше изпълнителната власт на Левски и, както се знае, той уби дякона в Орхание.”

Но това първо убийство закъснява, за това е изпратен и Христо Иванов – Големия, да разговаря с него. Димитър се уплашва и започва да трепери при срещата си с него.Страха му, че ще бъде наказан за неизпълнението на заповедите се оправдават. Но както и самия Христо в своите „Спомени” казва, „беше ми забранено”. След този разговор, Димитър се захваща сериозно със задачата да убие дякон Паисий. Самото убийство не закъснява. Димитър Общи се подготвя невероятно добре според мен : „.. Аз имах една двуцевна пушка с два куршума, един револвер-шестак и един ятаган, така го очаквах.” Невероятно добре въоръжен, може би е очаквал съпротива или просто го е било страх! Но да продължим. Според самия Димитър пред извънредната комисия споменава, че натиснал спусъка, но „огън не хванал” и за това докато тегли втория спусък, го убил в гръб. Би ли могъл Димитър този ветеран да оправдае изстрела в гръб с пушката, а не от собствения си страх? Страх от първото му убийство.Нещо което до сега той не е правил.

Ето още един момент от това убийство на което не се обръща внимание:

След завръщането си от срещата с Димитър Общи и несполучилия обир в село Видраре/според мен грешно Абланово/ на Христо Иванов –Големия в „Спомени” –те си отстрани на страница 156 текст: „Намерихме се с В.Л, дойде и Ив.Драсов при нази и ми каза: където идеш все хаирлии работи вършиш,що? Дякона убит, има телеграма на правителството.” Ето, че от този текст ясно се вижда, че не само Левски, а и други са знаели и са одобрявали това, Иван Драсов един от двигателите на ВРО. А дали отначало не са помислили, че именно Христо е извършил убийството?

Димитър Общи при бягството си от местопрестъплението направо се претрепва. Калпака му остава там, в едно писмо на Васил Бушаранов до Захари Стоянов от 12 април 1885 година пише следното: „….На сутринта рано, когато целият град беше окружен от жандарми, полицейския двор пълен с мъже на които каймаканинът мереше туряше Димитровата шапка по главите и разпитваше за човалът чии е, Тези неща Общийт беше ги оставил на мястото, от гдето уби дяконът.” Не само, че оставя половината си неща от бързане, ами направо се претрепал като паднал от коня. Та за това и известно време лежи на легло. Според мен това не са действия на професионалист, така да го нарека, а по-скоро на тотален диалетант.

Но защо е трябвало да се накаже, дякон Паисий?

Нека да не забравяме, за сестриника му Иван Стефанов/Чолака/ които работел в свещноливницата които дали той или Паисий „по-рано били съобщил на властта”.Какво е съобщил, вероятно, че в Ловеч има комитет. При постоянните си пътувания с цел събиране на владичината, той се срещал с представители на властта, а страха на чорбаджии и прочие да не бъдат издадени, са един от най-важните мотиви, този човек да бъде отстранен. На въпроса защо е трябвало да бъде убит дякона, Димитър ни дава отговора:”….Дякона-наместник на владиката се усъмнил,че в Ловеч имало комитет, обаче не беше разбрал добре……За комитета намирате пари, а за владиката,няма ли, казвате, ще ви науча аз вас! Понеже тези казани от него думи достигнаха до комитета, сякаш предадени по телеграфа, издаде се заповед за убиване на тоя дякон.”.

Ето какво казва и Станчо х. Иванов от Тетевен при разпита му на 26 октомври: „….Убития по-преди в Орхание дякон беше научил за комитетската работа, и че тя е дело на чорбаджиите. А тия, понеже разбраха, че той ще съобщи на властта, наредиха да го убият”.

Да убийството е извършено съвсем непохватно, тъй като дякона живее още 4-5 часа след стрелбата по него, даже споменал кой му имал „зъб”. Заповедта за неговото ликвидиране е подписана от Левски, „каквото и да съм казал преди за убийството на дякона, аз изпратих на Димитър писмо с подпис…. .”

Натоварването с мисията дякона да бъде ликвидиран, е било един вид изпитание за способностите на Димитър Общи, който минава теста, за това и Левски пише следното за него: „[На] Д.Общи засега е да му се каже: "Иди свърши еди-кое си", па като [го] свърши, тогава да му се каже пък за дурго [да свърши]. Затова е Димитър, за друго не е! А колкото за Бай Анастаса [Попхинов, брата на Д.Хр.Попов], ще видим… И друго ми се донесе, казано от един негов приятел…, но не казвам [нищо], докато не разбера добре…”

[Doris]

Не съм сигурен колко точно пари е усвоил Общия, но когато му искали отчет той твърдял,че забравил къде, колко и за какво е давал (това е според Левски), и понеже съм сигурен, че мнозина са подведени от манипулативния нихилизъм на Гербов и едва ли ще приемат на вяра думите на Дякона, има и оплаквания от другаде, че Общия не си плащал сметките, за това и, че бил слабо грамотен му зачислили за секретар Бошаранов, който явно му уйдисвал на акъла.

Да не споменаваме и това по колко хиляди гроша са си разделили обирджиите на хазната и колко от обраните пари въобще стигат до комитетските каси.

За 6000 гроша се говори в тази статия на издателя на съчиненията на поп Кръстьо:

http://nglas.wordpress.com/2013/01/26/%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%83%D1%88%D0%B8%D0%BB-%D0%BB%D0%B8-%D0%B5-%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%80%D1%86/

Вероятно иточник е пак "Миналото" на Ст.Заимов, където е описано как Обши взема 50 златни лири от Паисий у чорбаджи Марко в Ябланица .

Не знам доколко на разказа на Заимов може да се гледа като на исторически достоверен източник, защото като тип съчинение очевидно е художествена проза. По-нататък Заимов говори и за слухове, че Общи бил взел подкуп от Паисий.

При същата тази среща у чорбаджи Марко се появява и "писмото на Левски", което неграмотният Общи набързо прочита. Това писмо е първият аргумент в тезата на Гербов, че Левски още от януари-февруари издава писмена заповед за убийството на "невинния" дякон и че "основният непримирим враг на дякон Паисий е бил Дякон Левски", макар че самият Заимов има цяла глава "Присъдата на дякон Паисий", в която надълго и нашироко обяснява как и защо ловчанският комитет решава тази присъда в началото на юни.

Изфабрикуването на "устната заповед" на Левски пък е още по-чудато - защото Левски бил говорел за "оная черна душа" и от показанията на Общи пред съда. Ив.Унджиев много подробно доказва, че в тия показания Общи лъже воден от омраза.

Ето го и "Миналото" онлайн:

https://openlibrary.org/works/OL13484805W/Minaloto_ocherki_i_spomeni_iz_dei%EF%B8%A0a%EF%B8%A1telnostta_na_b%C5%ADlgarskite_tan%CC%86i_..

Редактирано Ноември 23, 2014 от Doris

[boilad]

След обира в Арабаконак Общи раздал "в заем" 6200 гроша. Въобще това как се разпорежда с тези пари се вижда най-добре от показанията му.

[Staski]

Реално какво е Димитър Общи? Съмнителен субект със също такава автобиография, нескопосан убиец, "обирача на века" и предателя пред Извънредната комисия. Е това е той.

[resavsky]

За мене убийството на дякон Паисий е една от големите грешки на Левски.Напълно излишно и безсмислено.Този акт не е приет дори от част от комитетските дейци.Паисий е бил противник на революционните дейци но не и  предател и тази крайна мярка е изглеждала напълно безпричинна.

[Б. Киров]

Преди 59 минути, resavsky said:

За мене убийството на дякон Паисий е една от големите грешки на Левски.Напълно излишно и безсмислено.Този акт не е приет дори от част от комитетските дейци.Паисий е бил противник на революционните дейци но не и  предател и тази крайна мярка е изглеждала напълно безпричинна.

И според мен. Оттам започват принципните му несъгласия с поп Кръстьо. Свещеникът не може да прости това убийство, което според него е погазване на идеята за борбата за освобождение. Още повече, че убийството на дякона става по донос, че уж бил говорил, че познава хора от комитета в Ловеч. Изборът на Общи да извърши това убийство също е грешка, това още повече поляризира комитетите.

Но като се абстрахираме от конкретния случай, вече е започнал терорът целящ събиране на пари и всяване на страх. Има още няколко убийства, които са необосновани и ускоряват действията на турската полиция по разплитането на комитетската мрежа. От друга страна, безспорен факт е, че чорбаджиите /не пиша заможните хора, защото има разлика, чорбаджиите са турски мекерета, които събират данъци от раята в полза на властта и богатеят върху това/ не искат да дават пари и се държат нагло. Ножът е опрял о кокал, защото Левски иска да подготви въстание в рамките на няколко години, а средствата му в комитетската каса едва стигат да се издържа той и комитетската поща и полиция.

Редактирано Юли 28, 2017 от Б. Киров