Атомната енергия и човекът

[Р. Теодосиев]

Автор: Л.И.Пономарьов

Статията е публикувана в бр. 3, 2013 г. от списание "Светът на физиката" (WOP.COINTECH.NET ), което се издава от Съюза на физиците в България.

Съвременната цивилизация се отличава от всички предшестващи епохи по две основни качества: обилие на използваната енергия и съвършена система на комуни­кации. Именно те представляват основата на всички впечатляващи постижения в тех­нологиите и техниката на нашето време. Техни символи са станали атомната енергия, спътниците, компютрите и безжичните телефони. През последните сто години във всекидневния живот навлязоха електричеството, автомобилът и самолетът, радиото и телефонът, телевизорът и още много други неща, за които ние си спомняме само когато някое от тях изчезне от употреба. Обаче, като всеки сложен механизъм, този, създаден от човека свят, е крехък и недълготраен, ако ние не успеем да го защитим и запазим.

В тази система на ценности енергията заема особено място: без нея днешната цивилизация е невъзможна. За нейното добиване от времето на първото огнище до атомните електростанции човек е изразходвал примерно около една трета от своите усилия. Понятието за енергия - svspysia в древна Гърция - се е употребявало за озна­чаване на някакво активно начало, но само науката обяснява нейната особена същност: за разлика от веществото, което може да бъде използвано многократно, енергията може да бъде използвана само веднъж. Преди сто години един от основателите на учението за радиоактивността Фредерик Соди беше казал: "Истинското богатство на света е неговата енергия... Страхът от изразходване на храната ни е вроден; страхът от изразходване на запасите от топлинна енергия човечеството предстои да развие..."

Запасът от енергия на Земята е ограничен и съсредоточен, основно, в ядрата на урана и тория, които са били родени в "звездните тигани" още преди образуването на Земята и Слънчевата система. Днес тази реалност се разбира едва от няколко човека на един милион, но за запазване на нивото и постиженията на съвременната цивили­зация техните усилия са недостатъчни: за това трябва да се измени светоусещането на цялата човешка общност.

В началото на нашата ера Земята е била населена от 200-300 милиона души, и хиляда години след това този брой не се е увеличил съществено. В средата на второто хилядолетие населението на планетата започва бързо да нараства: по времето на Колумб ( ~ 1500 г.) на Земята са живеели около 500 милиона човека, при Галилей (~ 1600г.) те стават 550 милиона, при Нютон (~ 1700 г.) наближават 650 милиона, а в началото на ХIХ век съвременници на Уат и Фарадей са около 1 милиард души. През последното столетие броят на обитателите на нашата планета се удвоява всеки 40-50 години: при Планк, в началото на ХХ век те са около 1,6 милиарда, а към неговия край са вече над 6 милиарда. Не е трудно са се пресметне, че при такова темпо на размножаване на хо­рата след още две хилядолетия масата на хората ще надвишава масата на самата Земя.

Абсурдността на такава екстраполация е очевидна, и наистина, програмата, уп­равляваща "свободния живот" на човечеството, започва да се изменя. През 1900 г. скоростта на прираста за населението на Земята е била 10 млн./година и е нараствала до 1989 г., когато достига максимум (87,9 млн./година). От тогава, за пръв път в цялата писана история, тя намалява устойчиво и през 2004 г. е вече само 72,5 млн./год. По оптимистични прогнози тази скорост към края на ХХI век ще падне до нула, а броят на хората на Земята ще се стабилизира на ниво 10-12 милиарда.

Мощта на такава маса от хора, владееща огромна енергия, е сравнима с геологи­ческите фактори, от които зависи бъдещето на нашата планета. Днес човек използва за свои нужди ~ 10% от първичната продукция на фотосинтеза и е преобразувал като орна земя и пасища ~ 50% от годната за обработка почва: изсякъл е гори, пресушил е блата и по този начин отново е снизил техния принос в цикъла на фотосинтезата. "По-рано природата е заплашвала човека, днес човек заплашва природата ", бе казал Жак Ив Кусто.

Колко енергия е необходима на човека? Среднодневната норма за енергията, която човек изразходва с храна, е равна примерно на 2-3 хиляди килокалории = (0,8- 1,3).10⁷ джаула (което е равно на енергията от изгаряне на 300 г. въглища). Така че средната мощност на човешката жизнена дейност представлява едва 120 Вт., т.е. равна примерно на мощността на горяща клечка кибрит. На Земята днес живеят 6,3 милиарда души и сумарната мощ за тяхната жизнена дейност е равна на 0,8.10¹² Вт.

От времето на изобретяване на машината човекът е увеличил своята мощност многократно. В началото на ХХ век за сметка на вятъра, парата, енергията на реките и домашните животни тази мощност в развитите страни е нарастнала до 0,5 кВт на човек, а в началото на ХХI век световното производство е представлявало 1,3.10¹³ Вт, т.е. средно ~ 2 кВт на човек - двадесет пъти повече, отколкото той е употребявал при храненето си.

Историята на развитие на нашата цивилизация представлява непрекъсната борба за увеличаване на мощността на човека свръх това, която той е имал над получаваната първоначално от храната. Примерно 500 хиляди години назад човек е овладял огъня, 40 хиляди години назад - опитомил животните, а преди 5 хиляди години ги впрегнал пред плуга. В началото на нашата ера построил водната мелница, а през ХI век изо­бретил и вятърната мелница. През 1784 г. Джеймс Уат създава първия парен двигател, който (заедно със Стефансон през 1825 г.), пуснал в движение парния локомотив и със сто години напред определил лицето на промишлената революция. Затова единицата за мощност Ват е кръстена на негово име. Още след сто години (1885) се появява автомобилът на Даймлер и Бенц с бензинов двигател, който с появяването си напълно изменя света. Откритието на Фарадей и изобретяването на електрическите машини завършват епохата на промишлената революция и на границата между ХIХ и ХХ столетие светът преминава от епохата на парата във века на електричеството. Първата електростанция и разпределението по мрежата е построена от Едисон през 1881 г. След половин век, мощността на световната електрическата мрежа представлява 3.10¹⁰ Вт, през 1970 г. е нараснала до 5,7.10¹¹ Вт, а към края на ХХ век достига 2,1.10¹² Вт. Днес за производство на електричество се изразходва около една трета от цялата добивана топлинна енергия, но има още транспорт, бит, металургична и химична промишленост и т.н., които увеличават потока на енергия до 1,3.10¹³ Вт.

Откъде се черпи тази енергия и колко още ни трябва?

В продължение на стотици години допълнително, покрай храната, източник на енергия за човека е служила енергията на вятъра и реките, дървесината и домашните животни, т.е. по същество, енергията от термоядрения поток от Слънцето, е натру­пана в атмосферата, океана и растенията. През ХVIII век повсеместно започват да се използват въглищата - също енергия от Слънцето, но натрупана от растенията в продължение на стотици милиони години, много преди появяването на човека. Към края на ХIХ век нефтът навсякъде измества въглищата, особено след появяването на автомобилите и самолетите. Накрая, през ХХ век започва активното използване на природния газ, който също бързо измества нефта.

В началото на ХХI век в пещите ежегодно се изгарят около 12 милиарда (1,2.10¹⁰) тона условна топлина (1 тут = 7.10⁹ кал = 2,94.10¹⁰ Дж), основно въглища (36%), нефт (38%) и газ (26%). При това се освобождава ~ 3,6.10²⁰ Дж енергия, от която ~ 1/3 (1,2.10²⁰)Дж отива за производство на електричество. При отчитане на приетият коефициент на конверсия на топлината в електричество (η = 0,375) за година всички топлинни електростанции на света произвеждат 0,44.10²⁰ Дж електричество (~ 1,4. 10¹² Вт), което представлява ~ 65% от цялата електрическа мощност на планетата. Останалите 35% се допълват примерно поравно от хидростанции и атомни електро­станции, а около 0,5% - от други източници на енергия (слънчева, вятърна, геоотермална и др.). Пълната топлинна мощ на енергетиката в началото на ХХI век е 1,34.10¹³ Вт, от която във вид на електричество се изразходва едва 2,1.10¹² Вт (~15%), а от нея 0,36.10¹² Вт (~17%) се обезпечава от атомната енергетика: засега малко, но повече от мощността на електроенергетиката в света през 1954 г., когато е пусната в действие първата атомна електростанция.

Лесно се вижда, че всички благополучия на съвременната цивилизация се ос­новават основно на запасите от въглища, нефт и газ. За колко дълго ще ни стигнат, зависи от нашите днешни и прогнозируеми потребности. От времето на откриването на Америка населението на нашата планета е нараснало 15 пъти, а само за последно­то столетие се е увеличило 4 пъти. Според прогнозите към средата на ХХI век про­изводството на енергия ще се удвои, а на електричество - ще се утрои. Освен това, днешното разпределение на енергия е крайно неравномерно: например в Етиопия се пада 100 Вт на човек, в Русия 6 кВт, а в САЩ - 12 кВт. Една четвърт от населението на земното кълбо изразходва % от произвежданата енергия, от които 1/3 се използва от жителите на САЩ, съставляващи 4,6% от населението на света. Последствие от това може да бъдат или войни (те вече започнаха), или постепенно изравняване на нивата на потребление, което още повече ще увеличи потока на енергия. Към средата на ХХI век мощността на произвежданата енергия (~ 3. 10¹³Вт) е сравнима с енергията, излъчвана от недрата на Земята (3,2.10¹³ Вт) и съставлява ~0,03% от мощността на потока от слънчева енергия, която се поглъща в атмосферата на Земята и достига до нейната повърхност (~ 10¹⁷ Вт).

Малко или много е това за нарушаване на сложните самосъгласувани процеси в биосферата на Земята? Днес с увереност да отговори на този въпрос не може никой, въпреки че това не ни дава никакво основание за благодушие (даже най-мощните и разрушителни торнада се зараждат от малки и незначителни вихри!). Този проблем си има вече име - "топлинно замърсяване на биосферата" и се намира в списъка на многото, обусловени от резкия ръст на произвеждана енергия. (През предстоящото полустолетие производството на енергия ще бъде толкова, колкото за цялата предше­стваща история на човечеството).

При днешните темпове за изразходване на природно органичното топливо нефтът и газът към края на ХХI век, вероятно ще бъдат изчерпани. Запасите от въглища ще стигнат за още 200 ~ 300 години, но не могат да спасят ситуацията, защото при това възниква друг проблем - замърсяването на атмосферата от продуктите на изгарянето на въглищата, основно серни и въглеродни газове. Понастоящем в атмосферата се изхвърлят във вид на СО₂6,5 млрд. тона въглерод за година, по тон за всеки жител на планетата, а при "въглеродния" сценарий за развитие на енергетиката тези изхвър­ляния ще нараснат многократно. Според твърденията на еколозите следствие от това ще бъде т.нар. "парников ефект", т.е. повишаване на средната температура на Земята, топене на полярните ледници и съпътстващите ги природни катастрофи с глобален мащаб: повишаване нивото на световния океан, затопляне на крайбрежните градове, засушаване, урагани и наводнения, както и изменение на климата на цели региони. Доколко са верни тези прогнози засега не е ясно, но точно е известно, че изменението на климата е бавен процес, който веднъж започнал, не може да бъде спрян в продължение на хилядолетия - както това се е случило в епохата на последния ледников период, завършил само преди 12 хиляди години. Съмнително е, че нашата извънредно сложна и крехка цивилизация може да издържи на такъв груб натиск от природата. Пред лицето на този глобален призив бледнеят всички политически амбиции и национални разпри, но, за съжаление, това се разбира и се взима за сериозно едва от няколко човека на милион. А може би и по-малко.

Атомната енергия. Атомната енергия се отличава от другите видове енергия, преди всичко със своята концентрация: при делението на 1 г ураново ядро се отделя ~ 8.10¹⁰ Дж енергия - примерно три милиона пъти по-голяма, отколкото при изгаря­нето на 1 г въглища (~3.10⁴ Дж). Това е главното условие за успешната реализация на термодинамичните процеси с отделянето на топлина и извършване на работа. Освен това, запасите на енергия в ядрено гориво (уран и торий) милиони пъти превишават запасите на енергия в органичните горива. И накрая - ядрената енергетика не замър­сява биосферата на Земята с изхвърлянето на азотни окиси, въглеродни и серни газове. По съвкупност на тези причини атомната енергия няма алтернатива в обозримата историческа перспектива.

Разбира се, примамливо би било да се използва енергията на слънчевото излъчване, чиято мощност на повърхността на Земята (~5. 10²³ Дж/год или ~ 10¹⁷ Вт) и три хиляди пъти превишава прогнозируемите потребности на бъдещето. Обаче слънчевата енергия е силно разсеяна (средно ~ 160 Вт/м² на морско ниво), за да може да бъде използвана ефикасно. Именно по тази причина енергията на слънчевото излъчване без съмнение ще бъде използвана (и вече се използва) за локални нужди, но основа на бъдещата енергетика тя едва ли може да стане. Енергията на вятъра и реките (всъщност, също енергия от слънчевото излъчване) е изиграла важна роля до епохата на парата и елек­тричеството, но днес нейният принос в световната енергетика е скромен (~ 7%) и не може съществено да бъде повишен.

Днес енергията на ядрото се използва основно за производство на електроенергия и нейният принос в електричната мощност на света е около 17%. Световното произ­водство на електроенергия в началото на ХХI век нарасна почти сто пъти в сравнение с началото на епохата на индустриализация (1930) и днешният и дял от неговото из­ползване (~ 15%) в бъдеще несъмнено ще нараства: електричеството е универсалният и най-удобният начин за ползване на енергия. Същевременно тя може да бъде пренасяна на големи разстояния и доведена до всеки дом. Ядрената енергия, поради уникалната си концентрация, е идеално приспособена за централизирано производство на елек­троенергия. Тя може да покрие всички потребности от електричество и, освен това, голяма част от потребностите на транспорта, отоплението и промишлената химия. В такъв случай рязко ще спадне изхвърлянето на СО₂ в атмосферата на Земята, а нефтът и газта ще се запазят за бъдещите поколения като изходна среда за многочислените химически производства: пластмаси, лекарства, синтетични материали и пр. "Неф­тът не е топливо - да се горят могат и ценните книжа" - е убеждавал съвремениците си Менделеев още в края на ХIХ век. А половин век след това Пьотър Леонидович Капица е писал, че в бъдеще "... за изгарянето на въглища, торф и пр. в огнища ще се говори като за варварство..."

Всички тези аргументи и факти са общодостъпни и добре известни, но въпреки това хората повсеместно се съпротивляват на строителството на Атомни Електростан­ции (АЕС), устройват се референдуми и демонстрации, подават оставки правителства. Причината за това е не само неосведомеността на голяма част от хората относно природата на атомната енергия: като правило, те я отъждествяват с атомната бомба. Обаче същината на възраженията на грамотните противници на атомната енергия е значително по-сериозна и накратко се свежда към твърдението: тя и много по-скъпа и опасна. По много причини:

• опасност от ядрена авария;
• проблемите с радиоактивните отпадъци;
• риск ядреното оръжие да попадне в ръцете на терористи.

Това са реалните проблеми и професионалистите признават, че те не са измислени, а, главно - до днес не са решени. Емоционалните протести на "зелените" спомагат малко за тяхното решение, а ядрените специалисти рядко се впускат в сериозни дис­кусии с дилетантите: значително по-често (но често отвисоко) те само коментират особено нелепите пасажи на "зелените". Но самото разгорещяване на страстите в този спор свидетелства, че и двете страни не са напълно убедени в правотата си и че не всичко е благополучно в "атомното кралство" - както често се опитват да представят нещата грамотните, но не напълно добросъвестни апологети на атомната енергия. Нещо повече, даже в самото ядрено общество няма единен възглед за бъдещето: една част от него предполага, че възникналият кризис може да бъде преодолян по пътя на усъвършенстване на днешната структура на атомната енергетика, другата настоява за коренно преустройство на базата върху нови принципи, и - преди всичко - на основата на „бързите реактори" от новото поколение.

Атомната енергетика, ставайки част от голямата енергетика, престана да бъде чисто научен проблем и сега нейното бъдеще се определя не толкова от физиката, колкото от политиката и икономиката, които са станали арбитри в спора на ядрените учени с разтревожената общественост. За да може в техните спорове да се роди истината, трябва преди всичко да се избегнат двойните стандарти и да не се предявяват към атомната енергетика изисквания, много по-големи отколкото към другите видове техники. Няма спор, че примерът на Чернобил е трагичен: 134 души бяха хоспитализирани с остра лъчева болест, 32 от тях починаха в течение на една година, а още много хиляди хора живеят в очакване на неизвестни последствия от по-малки дози радиация; евакуирани бяха стотици населени места, а общите икономически загуби се оценяват на около 10 милиарда долара. Но същевременно на никой през главата му не преминава мисълта да забрани автомобилите, въпреки че всяка година по пътищата на Русия загиват по 40 хиляди души. Такива крупни аварии не са специфични само за ядрената енергети­ка - това е резултат на чудовищната концентрация на енергията. Взрив в химически комбинат в Бхапал (Индия) през 1984 г. отне живота на 3300 души и още 20 хиляди пострадаха от поражения на зрението и дихателните органи. Обаче никой не поиска на това основание да се закрие цялата химическа промишленост. Точно по същия начин пробив в язовирна стена в Италия през 1964 г., когато едновременно загинаха 500 души, не спря строителството на хидростанциите по целия свят. И малко хора знаят, че 1ГВт (гигават = 10⁹ Вт) електричество годишно, изработено във въглищните станции, струва живота на 300 души, докато за атомните станции е пет пъти по-малко. По оценки, от замърсявания на атмосферата ежегодно загиват около 3 милиона души, а след 20 години този брой ще се утрои - хиляда чернобила ежедневно. С една дума, за енергията трябва да се плаща, а колко - зависи от остротата и срочността на проблема. Да се осигури абсолютна безопасност е невъзможно, може само да се намали рискът за възникване на аварии. Един от уроците е аварията в Чернобил: вече 20 години тя служи за един от главните аргументи "против" в спора за бъдещето на атомната енергетика, и, може би, това е основната вреда, която тя нанесе на човешката общност. Обаче, в днешните условия тази спънка може да доведе до големи и необратими загуби.

Радиоактивните отпадъци са още един проблем, който трябва да бъде решен про­фесионално, а не да се плашат домакините и депутатите от парламента. Преди всичко, трябва да се разбере разликата между отработеното (облъчено) ядрено гориво (ОЯГ) и "ядрената отрова"- радиоактивните отпадъци (РАО). Парламентарните баталии, истерията в пресата и дебатите по телевизията в основата си са обусловени именно от неразбирането на тази разлика. ОЯГ 95% се състои от уран-238, годно за многократно повторно използване, и само от 5 % "ядрена отрова". При това, 1/5 от тази "отрова" е плутоний-239 - ценно гориво и "ядрен барут", за която всъщност беше и създадена навремето цялата атомна индустрия, а останалите 4/5 от "отровата" е смес на стотици изотопи на тридесетина различни радиоактивни елементи, сред които всички са чу­вали за стронций-90, цезий-137, технеций-99, йод-129. Но в действителност не те са опасните, а тъй наречените трансуранови елементи (изотопи на плутония, нептуния и особено - америция и кюрия), които в РАО са около 2%, т.е. около 0,1% от цялото отработено ядрено гориво. Атомна станция с електрична мощност 1 ГВт изгаря го­дишно примерно 1 тон уран, т.е. произвежда 1 тон РАО, който включва в себе си 200 кг плутоний-239 и 20 кг трансуранови елементи. А цялата ядрена енергетика на света (~ 360 ГВт) произвежда годишно около 10 хиляди тона ОЯГ, 400 тона РАО, 80 тона плутоний и 7 тона трансуранови елементи. За сравнение: една топлоелектрическа стан­ция със същата мощност за година ще остави след себе си ~ 300 хиляди тона отрови - повече от всички ОЯГ (~ 200 хиляди тона), натрупан в света за всичките 50 години съществуване на ядрената енергетика. В това ОЯГ се съдържат 10 хиляди тона РАО, в това число и ~ 2 хиляди тона плутоний и ~ 200 тона (4 вагона) трансуранови елементи.

И до днес учените не са достигнали до съгласие какво да правят с тези отпадъци: да ги закопаят дълбоко в Земята, да ги изхвърлят далеч в космоса или да ги догарят в реакторите. Но и това не може да бъде причина за незабавното забраняване на ядрената енергия: ядрената енергетика е все още в самото начало на своето развитие и трябва да се търси решение на проблемите, а не причини, поради които да бъде задушена още в люлката. И все още не е ясно кое е по-опасно: локализираните и контролирани ядрени отпадъци, масираното замърсяване на атмосферата от изхвърлянията на топлинните станции или милиардите тонове миещи препарати, които след време могат изцяло да отровят почвата и водоемите на планетата. (Ежегодната маса от ядрени отрови от АЕС в света не надвишава и 1% от нарастването на отровните химически отпадъци). Към това трябва да се добавят и регулярните екологични катастрофи от аварии на танкери, неизбежни при превоза на милиони тонове нефт. Впрочем, във въглищата съдържанието на уран е десет пъти по-голямо, отколкото средно на Земята и затова радиоактивният пушек на ТЕЦ многократно превишава радиационния фон в околностите на АЕС (За този факт "зелените" непонятно защо не обичат да си спомнят).

И накрая - проблемът за неразпространение на ядреното оръжие в епоха, когато тероризмът стана ежедневно явление в бита на човечеството. Преди всичко - терори­змът е предизвикателство за всички морални и етични норми на днешната цивилизация. Ако ние искаме да я запазим, то не следва да я поставяме в зависимост от терористите на бъдещето и в частност - от съдбата на атомната енергия. Освен това, на фона на предстоящите ожесточени войни за източници на енергия (не е изключено в бъдеще да бъдат използвани и атомни бомби) терористите изглеждат като дребни хулигани.

Няма абсолютна защита против целенасоченото зло, но може и трябва да се намали рискът от него, особено в места с концентрация на енергия. За това трябва преди всичко да се реши проблемът за неразпространение на ядрените материали, т.е. да се прекъснат каналите за крадене на плутоний и уран-235. (Днес в хранилищата само на Русия има складирани над 34 тона плутоний, а за една атомна бомба са достатъчни 5 кг). В съществуващата структура на атомната енергетика при увеличаване на ней­ните мащаби едва ли ще може да се изключи рискът от такива кражби, затова вместо увеличаване на външните защити на атомните обекти, трябва да се намерят начини за вътрешна защита на атомните обекти, независими от "човешките фактори". Да се реши кардинално този проблем може само по един единствен начин: да се създадат такива ядрени реактори и технологии, които не изискват отделяне на плутоний и разделяне на изотопите на урана, т.е. коренно да се измени основата на цялата съвременна ядрена енергетика, поначало ориентирана за военни нужди.

Съвременният облик на ядрената енергетика и днешните нейни проблеми се определят от историята на нейното рождение: тя се появи като страничен продукт на програмата за създаване на ядреното оръжие, която изискваше преди всичко сроч­ното създаване на реактор за бързо натрупване на плутоний, както и да се намери начин за разделяне на изотопите на урана. Невижданият разцвет на ядрената физика в следвоенните години се обяснява с безпрецедентната поддръжка от държавата на научните изследвания в тази област (която в частност спомогна и за утвърждаването на физиката на елементарните частици). По онова време никой не мислеше ни за радиоактивните отпадъци, ни за достъпните ресурси на уран, нито за безопасността над минимално необходимата (нито за терористите, предизвикващи цели държави). Пред нашите очи започва вторият етап за развитие на ядрената енергетика, където всички изисквания се формулират от самото начало и се взимат предвид по най- сериозен начин.

Обаче: праволинейното отчитане на всички съвременни изисквания за безопас­ност на съществуващите типове реактори води до извода, че те стават икономически неефективни в сравнение с електростанциите на органично топливо. Именно това обстоятелство (заедно с Чернобилската авария) е причина за днешното забавяне в развитието на ядрената енергетика. Този икономически аспект на проблема учените често недооценяват, въпреки че е ясно, че цената на енергията (независимо от нейната важност) не може съществено да надхвърля онази една трета част, която днес заема в употребата за цялата човешка дейност. Това е още един проблем, който не съществува­ше при разработването на ядреното оръжие: по време на неговото създаване държавата беше готова да плати всякаква цена.

Днес атомната енергетика икономически наистина отстъпва на топлинната, ако се съди според мерките на примитивната пазарна икономика, а именно, изискваната от нас бърза печалба. За създаване на устойчива ядрена енергетика на бъдещето са необходими 30-50 години и за решаването на този проблем е необходима дългосрочна стратегия за нейното развитие. Това означава, че ядрената енергетика само отчасти е работа на частни компании, а в нейната основа трябва да лежи приоритетната загри­женост на държавата, подобно на това за образованието и медицината. Икономиката и стабилността на държавата пряко зависят от решаването на проблемите на енергетиката и, освен това, именно държавата, а не частните компании, отговарят за радиационната безопасност на населението.

Заслужава да се отбележи, че през последния четвърт век почти всички атомни станции са построени в развиващите се страни, а не в страни с отдавна утвърдени демократични традиции. И едва ли е случайно това, че основите на най-мощната атомна енергетика в Европа (78 %) беше заложена във Франция по времето, когато тя се управляваше от генерал Шарл де Гол. По същество, с този частен, но важен пример ние сме свидетели на това, как демокрацията на развитите страни, в която възниква и самата наука, и нейната рожба - атомната енергетика, влиза в противоречие с призива на епохата, която изисква незабавно намаляване и кардинални решения, смисълът и значението на които са разбираеми за тесен кръг професионалисти. Всички опити да се реши съдбата на атомната енергетика с помощта на демократични реформи са неа­декватни: истината не се подчинява на мнозинството на гласоподавателите, а в дадения случай това е начин да се предложи отговорно решение на безотговорния електорат.

За Русия, с нейните огромни пространства и средногодишна отрицателна темпе­ратура атомната енергия е много по-важна, отколкото за Франция. Всяка зима преса, парламент, телевизия - всички са изненадани и съкрушени: "В Приморие отново децата в училищата замръзват, а домовете им се топлят с тенекиени кюмбета. Още по съветско време се планираше там да се построят две АЕС, с мощност по хиляди мегавата за всяка една от тях. И ако тези планове бяха реализирани, днес ситуацията там щеше да бъде вероятно не толкова катастрофална. За работата на два блока ВВЕР- 1000 е необходим около половин вагон (~ 30 тона) уран в година, вместо два ешелона въглища (~ 10 хиляди тона) ежедневно за захранването на ТЕЦ с подобна мощност. Както се казва за такива случаи - почувствайте разликата, особено в условията на руските простори и железопътна инфраструктура.

В историята на Русия е имало епизод, за който сега не обичат да си спомнят. През 1765 г. Екатерина II започва да култивира картофи в Русия, а нейното начинание про­дължават и Павел, и Александър I, но без особен успех. Едва след две слаби житни реколти подред (1839, 1840 г.), пред заплахата от глад Николай I издава височайша заповед за провеждане на енергично и повсеместно внедряване в Русия на "втория хляб" - картофите и за тази цел заповядал да се раздадат на селяните семена, да се обучат в отглеждането, съхраняването и употребата на картофите, както и да се уредят награди за проявилите се на това поприще. Царското разпореждане възбудило всеобщо негодувание на селяните и през 1842 г. в някои губернии избухват "картофени бунтове", които са били усмирени при съдействието на военни подразделения, а на някои места и с куршуми. Както е казал половин век след това Сергей Юльевич Витте: "Против тази реформа е била цяла Русия: първо от невежество, а след това - по навик". В началото на ХХ век частта от картофени насаждения в някои губернии достига 20%.

Император Николай I съвсем не е бил демократ (по съветско време той беше на­ричан Николай Палкин (от палка - пръчка, тояга. бел.прев.), но за благото на родината е бил загрижен и се е вслушал в съветите на учените хора. Но ако вместо решител­ната си намеса в главата му се бе появила мисълта да проведе всенароден "картофен референдум", то не е трудно да се досетим за резултата. Съвременните либерални идеи за референдум по въпроса за атомната енергетика малко се отличават с идеята за "картофен референдум" и в новите условия те са като него необосновани и опасни, а техните инициатори - престъпно недалновидни.

И още: начинанието на Николай I е имало успех преди всичко, защото той правилно е избрал посоката на усилията. Използвайки своята абсолютна власт, той би могъл да заповяда повсеместно в Русия да се насаждат банани (или царевица) - с познатия ни резултат. Затова главната задача на ядреното общество днес е да разработи и предложи на обществеността и държавата нова структура на ядрената енергетика и, преди всичко, да създаде икономичен, безопасен ядрен реактор, изключващ възможността за крадене на ядрено взривно вещество, работещо на уран 238 (или торий 232, чиито запаси на Земята са практически неизчерпаеми).

Такъв реактор още не съществува и неговият облик не е ясен в детайли, но няма съмнение, че той може да бъде създаден: половин вековният опит на атомната наука и технологии е под ръка. За това е необходимо преди всичко да се осъзнае мащаба и важността на поставената задача и концентрират усилията за нейното решаване. Такова отношение засега няма нито в обществото, нито във властовите структури и даже в самата ядрена общност. Напротив, широко е разпространено мнението, че времето за такива усилия още не е настъпило, и проблемът ще бъде бързо решен, когато обще­ството сметне, че е настъпил моментът за това. При това се забравя, че през последния четвърт век си замина поколението, създало съвременната ядрена енергетика – заедно с опита си и ентусиазма на първо­откриватели. И ако днес не преда­дат щафетата на ядрените знания на новото поколение, то след още двайсетина години проблемът за ядрената енергия ще се наложи да се решава отначало, при това в условия на дефицит на кадри и равнодушие на обществото към научните проблеми на ядрената наука и технологии.

Разбира се, проблемът за атомната енергия не е изоли­ран: това е само едната страна на "Бермудския триъгълник" енергия-екология-икономика, от който на всяка цена трябва да се измъкнем. Мащабът на тази задача многократно превишава сложността на задачата, която се налагаше да се решава при създаване на ядреното оръжие. Изглежда, ядрената енергетика прибързано беше сведена до ран­га на инженерните дисциплини: в нея всъщност не са решени множество научни проблеми, за решението на които са необ­ходими младежки ентусиазъм, вдъхновение от величието на предстоящите задачи, и лидери от мащаба на Ферми и Курчатов.

Изглежда, понастоящем енергетичният глад все още не е настъпил: населението още не е преодоляло страха от малко познатите плодове на ядрената енергетика, учените за сега не са решили неговите ключови задачи, а политиците не са прозрели изключителната важност на проблема за ядрената енергия, за да бъде той решен с цялата мощ на държавата.

А време остава все по-малко: ядрената енергетика не е картоф и, когато настъпи истинският енергетичен глад, да се посади за две години няма да стане - даже с по­мощта на военни подразделения и тежко въоръжение.

От руски Н.Ахабабян, сп. 'Знергия", №7, 2007

[Joro-01]

Е няма как да не отчета такъв материал, но ще го чета по-късно

[Р. Теодосиев]

Вместо малки модулни реактори - умалени версии на старите АЕЦ

Обявените проекти, включително този в Румъния, използват бранда SMR, но реално предлагат същата технология като на големите стари централи

 

Американската компания "Уестингхаус", която твърде вероятно ще строи 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй", представи преди седмица модела си на малък модулен реактор (SMR) AP-300. Тази новина би трябвало да звучи бомбастично и да разгръща нова страница в ядрената енергетика. Малки модулни реактори, енергиен преход, децентрализация на енергийната система, зелена ядрена енергия. Всички тези понятия са обвързани помежду си и носят сходно послание, а технологията за SMR реактори изглежда да е един от ключовете към успешния зелен преход. Именно затова те са и обект на такъв публичен интерес.

 

Цялата статия: https://www.capital.bg/biznes/energetika/2023/05/27/4487284_vmesto_malki_modulni_reaktori_-_umaleni_versii_na/

 

[Absurde]

Преди 42 минути, Р. Теодосиев said:

Вместо малки модулни реактори - умалени версии на старите АЕЦ

Обявените проекти, включително този в Румъния, използват бранда SMR, но реално предлагат същата технология като на големите стари централи

 

Американската компания "Уестингхаус", която твърде вероятно ще строи 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй", представи преди седмица модела си на малък модулен реактор (SMR) AP-300. Тази новина би трябвало да звучи бомбастично и да разгръща нова страница в ядрената енергетика. Малки модулни реактори, енергиен преход, децентрализация на енергийната система, зелена ядрена енергия. Всички тези понятия са обвързани помежду си и носят сходно послание, а технологията за SMR реактори изглежда да е един от ключовете към успешния зелен преход. Именно затова те са и обект на такъв публичен интерес.

 

Цялата статия: https://www.capital.bg/biznes/energetika/2023/05/27/4487284_vmesto_malki_modulni_reaktori_-_umaleni_versii_na/

 

Не може ли и 6-7 реактора да направят на площадката в Белене. Не е като да не ни трябват особенно след като затворят Мариците...

Редактирано Май 27, 2023 от Absurde

[deaf]

Преди 4 минути, Absurde said:

Не може ли и 6-7 реактора да направят на площадката на Белене. 

Не разбирам много от тази материя,но ще излезе много по-скъпо да се строи всичко из основи,вместо да се ползва базата в "Козлодуй"...

[Absurde]

Преди 2 часа, deaf said:

Не разбирам много от тази материя,но ще излезе много по-скъпо да се строи всичко из основи,вместо да се ползва базата в "Козлодуй"...

Така е, но Козлодуй има капацитет вече има 6 реактора 7ми ако построят и после? 3 от 7 ще работят, трябва още и по-добре по-рано когато цените са по- ниски отколкото след 10-15-20г. когато всички ще се юрнат да строят АЕЦ-и защото са затворили всички централи на гази въглища а тия от възобновяаема ще са недостатъчно а ВЕЦ-овете... е няма толкова реки плюс колко  мини бедствия тип аралско море може да понесе Европа... АЕЦ ис дъ бест ама първоначалната инвестиция е скъпа но после 50-60-70г. евтин ток...

[makebulgar]

SMR реакторите AP-300 или BWRX-300 са доста компактни. Заемат място около 1/3 или 1/2 от игрището на стадион, тоест доста малки са сравнено със сегашните АЕЦ и със тецове със същата мощност - 300 MW. 

Ето примерно BWRX-300 заема мястото на малак хипермаркет.

Редактирано Май 27, 2023 от makebulgar

[fantom4e]

Преди 3 часа, Absurde said:

 АЕЦ ис дъ бест ама първоначалната инвестиция е скъпа но после 50-60-70г. евтин ток...

1 блок - към 20 млд. лева, а сметни колко ще струва 1кВтч при тази цена, защото ако излезе цена над 200лв/кВч.....

[makebulgar]

Преди 44 минути, fantom4e said:

1 блок - към 20 млд. лева, а сметни колко ще струва 1кВтч при тази цена, защото ако излезе цена над 200лв/кВч.....

Струва си във всеки случай. Поне ако съдим по АЕЦ Козлодуй.

200 лв за мегават не е чак толкова много и се купува и днес така. Нови реактори и струва да се направят, тъй като ще осигурявт тока, за онзи който иска да го купи, без значение дали е за 100, 200 или 300 лв. Ако го няма тока няма как и за 50 лв да го продадем, а инвеститорите фабриката ще я построят другаде, където имат ток. 

Редактирано Май 27, 2023 от makebulgar

[Absurde]

Преди 2 часа, fantom4e said:

1 блок - към 20 млд. лева, а сметни колко ще струва 1кВтч при тази цена, защото ако излезе цена над 200лв/кВч.....

200лв на квч е добра оферта ако срока изплащането  е 12 месеца... 

Редактирано Май 27, 2023 от Absurde

[fantom4e]

Преди 13 часа, makebulgar said:

Струва си във всеки случай.

200 лв за мегават не е чак толкова много и се купува и днес така.

за киловатчас

Преди 12 часа, Absurde said:

200лв на квч е добра оферта ако срока изплащането  е 12 месеца... 

Ама сметнете, моля Ви. Не ми ала-бала като рушнаците...

Защото аз съм смятал и е излизал над 700лв/кВтч! Миналия месец за 700 кВтч съм платил 150лв, т.е. цена около 12стотинки......при цена над 200лв/квтч сметката ще ми е към 100 000лв за месец

Което е безаналоговнетна инвестиция!

[Absurde]

Преди 1 час, fantom4e said:

за киловатчас

Ама сметнете, моля Ви. Не ми ала-бала като рушнаците...

Защото аз съм смятал и е излизал над 700лв/кВтч! Миналия месец за 700 кВтч съм платил 150лв, т.е. цена около 12стотинки......при цена над 200лв/квтч сметката ще ми е към 100 000лв за месец

Което е безаналоговнетна инвестиция!

"Рушняци" явно е новата модерна обида сред хипстърите...
кВтч или МЕГАват часа? за това ти написах че тая цена е ок ако го изплащаме за 1 година. Но ако мислиш че ше правим ток от въздуха и ще ни е евтино или че можем да направим каквото и да е без първоначална инвестиция сгрешил си.  В момента цената за мегават е между 180лв и 200лв.  Преди няколко години беше към 800лв за мегават, тогава беше и бума на ВЕИ-тата.

п.с. сега се забелязва че дневанта цената ще е по-евтина от нощната. Когато всички си зареждат Теслите 

[fantom4e]

Преди 7 минути, Absurde said:

за това ти написах че тая цена е ок ако го изплащаме за 1 година.

кое ще изплащаш 1 година? едномесечната сметка за тока ли?

Сметката направи ли?

[КГ125]

Технологии всякакви, но ми се ще да обобщя нещо. Технологията от такъв ранг е неминуемо остро свързана с политиката. И то с основите на независимостта и богатството на страната (или града, ако щете, или територията, или общността или какъвто термин и обект пожелаете). Затова тя е остро политически въпрос и изисква голяма политическа зрялост.

Ако България не построи нови мощности и то прогресивни, и то нейни, от които утре хем да има евтина енергия, хем да има пенсии от приходите и пари за всичко, в перспектива ще загуби и малкото й останала независимост и ще съществува дотогава, докато другите поискат. Тази технология ражда не просто евтин ток - тя ражда технологична култура, индустриална и постиндустриална култура, ражда цивилизация, ражда 21 век.

Оттук всеки,който е против това, е отявлен враг на България (sic!) Всеки който саботира това - също.

 

Затова ядрената енергия на всяка цена трябва да се развива приоритетно! Ако не може с руските - с американски. Ако - както се оказва - тях не ги интересува - с КИТАЙ. Ако не - с френски, ако не с каквото щете но трябва.

Редактирано Май 28, 2023 от КГ125

[Absurde]

Преди 3 часа, fantom4e said:

кое ще изплащаш 1 година? едномесечната сметка за тока ли?

Сметката направи ли?

Реактора... Айде помисли малко.

[ДеДо Либен]

Преди 37 минути, КГ125 said:

Технологии всякакви, но ми се ще да обобщя нещо. Технологията от такъв ранг е неминуемо остро свързана с политиката. И то с основите на независимостта и богатството на страната (или града, ако щете, или територията, или общността или какъвто термин и обект пожелаете). Затова тя е остро политически въпрос и изисква голяма политическа зрялост.

Ако България не построи нови мощности и то прогресивни, и то нейни, от които утре хем да има евтина енергия, хем да има пенсии от приходите и пари за всичко, в перспектива ще загуби и малкото й останала независимост и ще съществува дотогава, докато другите поискат. Тази технология ражда не просто евтин ток - тя ражда технологична култура, индустриална и постиндустриална култура, ражда цивилизация, ражда 21 век.

Оттук всеки,който е против това, е отявлен враг на България (sic!) Всеки който саботира това - също.

 

Затова ядрената енергия на всяка цена трябва да се развива приоритетно! Ако не може с руските - с американски. Ако - както се оказва - тях не ги интересува - с КИТАЙ. Ако не - с френски, ако не с каквото щете но трябва.

Може ли данни каква част от пенсиите се изплаща от АЕЦ Козлодуй?

За това каква технологична култура , каква цивилизация и какъв век ( 21-ви , ама sic - пр.н.е.) родихме като имаме ядрена енергетика има ли смисъл да питаме...

[deaf]

Преди 1 час, Absurde said:

Реактора... Айде помисли малко.

Реакторите не бяха ли платени?

[Кухулин]

Преди 3 часа, КГ125 said:

Затова ядрената енергия на всяка цена трябва да се развива приоритетно! Ако не може с руските - с американски. Ако - както се оказва - тях не ги интересува - с КИТАЙ. Ако не - с френски, ако не с каквото щете но трябва.

Атомната енергия в сегашния и вид е морално остаряла. За добро или лошо САЩ изостават технологично в тази област, а руснаците изпитват всякакъв вид трудности. Може би трябва да се изчака с мащабните проекти, докато се избистри  положението. А тогава нищо чудно китайците да се окажат на дневен ред.

[fantom4e]

Преди 3 часа, Absurde said:

Реактора... Айде помисли малко.

Инвестицията в реактора се изплаща през целият планов живот на реактора!

Това е единствената причина, атомната енергия някъде/някога да е евтина!

Защото се е изплатил реактора и работи извън плановият му живот.

Преди 3 часа, КГ125 said:

Затова ядрената енергия на всяка цена трябва да се развива приоритетно!

Нещо се развива, ако излизат сметките. Ако си на загуба, няма смислена причина.

[deaf]

Сменя се един енергоносител с друг. Цената остава същата. Това е всичко. Защо го правят – питайте политиците.

[Absurde]

Преди 1 час, fantom4e said:

Инвестицията в реактора се изплаща през целият планов живот на реактора!

Това е единствената причина, атомната енергия някъде/някога да е евтина!

Защото се е изплатил реактора и работи извън плановият му живот.

Нещо се развива, ако излизат сметките. Ако си на загуба, няма смислена причина.

С твойте сметки ще се върнем в пещерите...

[fantom4e]

On 28.05.2023 г. at 20:34, Absurde said:

С твойте сметки ще се върнем в пещерите...

явно ти не си излязъл от там, а вече какви са причините, можеш да споделиш.

1 месец май мина, нещо щеше да смяташ а?

[Absurde]

On 28.05.2023 г. at 10:30, fantom4e said:

за киловатчас

Ама сметнете, моля Ви. Не ми ала-бала като рушнаците...

Защото аз съм смятал и е излизал над 700лв/кВтч! Миналия месец за 700 кВтч съм платил 150лв, т.е. цена около 12стотинки......при цена над 200лв/квтч сметката ще ми е към 100 000лв за месец

Което е безаналоговнетна инвестиция!

 

Преди 8 часа, fantom4e said:

явно ти не си излязъл от там, а вече какви са причините, можеш да споделиш.

1 месец май мина, нещо щеше да смяташ а?

Къде съм писал, че трябва да смятам нещо?
Виж ти какви си ги писал

Изразходвал 700кВтч и платил 150лв айде да го сметнем по бабешки 150лв/700кВтч= 0,21лв за 1 кВтч
От къде взе че цената е 200лв/кВтч не знам. Но цените в момента са както следва:
/от борсата директно - https://ibex.bg/данни-за-пазара/пазарен-сегмент-ден-напред/пазарен-сегмент-ден-напред-2/ /

Цената за крайни потребители:

https://energo-pro-sales.bg/bg/za-klienta/klienti-na-reguliran-pazar/ceni-na-elektroenergijata/dejstvashti-ceni-na-elektroenergijata-za-bitovi-klienti-ot-01-07-2022-g

Не знам с колко очакваш да се покачи цената, но първо намери разликите между КИЛОват и МЕГАват, после за колко се търгуват на борсата и колко струва на бита 1 КИЛОват час дневна/нощна. После формулирай няква мисъл и пак пиши 

 

 

 

[Р. Теодосиев]

Работещи ядрени енергийни реактори по света през 2023 г., по държави

Публикувано от изследователския отдел на Statista, 13 юни 2023 г

https://www.statista.com/statistics/267158/number-of-nuclear-reactors-in-operation-by-country/

В момента (юни месец 2023 година) има 436 работещи ядрени реактора в 32 страни по света. В момента САЩ имат най-голям брой работещи реактора - 93 блока.

Работещи ядрени реактори са тези, които са свързани към мрежата.

Ядрени реактори в процес на изграждане

Най-големите реактори в процес на изграждане към май 2023 г. са разположени в Обединеното кралство с брутен капацитет за производство на електроенергия от 1720 мегавата. Междувременно страната с най-голям капацитет на строящи се ядрени реактори в света е Китай, където в момента се изграждаха реактори с общ капацитет от почти 22 гигавата.
 

 

Find more statistics at Statista

---------------

World Nuclear Power Reactors & Uranium Requirements

May 2023

The World Nuclear Association's Country Profiles, linked to below, provide more detail of what is tabulated here.

COUNTRY (Click name for Country Profile)	NUCLEAR ELECTRICITY GENERATION 2021		REACTORS OPERABLE May 2023		REACTORS UNDER CONSTRUCTION May 2023		REACTORS PLANNED May 2023		REACTORS PROPOSED May 2023		URANIUM REQUIRED 2021
	TWh	% e	No.	MWe net	No.	MWe gross	No.	MWe gross	No.	MWe gross	tonnes U
Argentina	10.2	7.2	3	1641	1	29	1	1150	2	1350	167
Armenia	1.9	25.3	1	416	0	0	0	0	1	1060	50
Bangladesh	0	0	0	0	2	2400	0	0	2	2400	0
Belarus	5.4	14.1	2	2220	0	0	0	0	2	2400	179
Belgium	48.0	50.8	5	3928	0	0	0	0	0	0	790
Brazil	13.9	2.4	2	1884	1	1405	0	0	4	4000	340
Bulgaria	15.8	34.6	2	2006	0	0	1	1000	3	3000	322
Canada	86.8	14.3	19	13,624	0	0	0	0	2	1500	1492
China	383.2	5.0	55	53,286	23	26,031	45	49,810	154	175,250	9563
Czech Republic	29.0	36.6	6	4212	0	0	1	1200	3	3600	706
Egypt	0	0	0	0	3	3600	1	1200	0	0	0
Finland	22.6	32.8	5	4394	0	0	0	0	0	0	421
France	363.4	69.0	56	61,370	1	1650	0	0	6	9900	8233
Germany	65.4	11.9	0	0	0	0	0	0	0	0	521
Hungary	15.1	46.8	4	1916	0	0	2	2400	0	0	320
India	39.8	3.2	22	6795	8	6700	12	8400	28	32,000	977
Iran	3.2	1.0	1	915	1	1057	1	1057	5	2760	153
Japan †	61.3	7.2	33	31,679	2	2756	1	1385	8	11,562	1396
Jordan	0	0	0	0	0	0	0	0	1	100	0
Kazakhstan	0	0	0	0	0	0	0	0	2	600	0
Korea RO (South)	150.5	28.0	25	24,489	3	4200	0	0	6	8400	4270
Lithuania	0	0	0	0	0	0	0	0	2	2700	0
Mexico	11.6	5.3	2	1552	0	0	0	0	3	3000	226
Netherlands	3.6	3.1	1	482	0	0	0	0	2	2000	69
Pakistan	15.8	10.6	6	3262	0	0	1	1170	0	0	787
Poland	0	0	0	0	0	0	0	0	6	6000	0
Romania	10.4	18.5	2	1300	0	0	2	1440	1	720	185
Russia ‡	208.4	20.0	37	27,727	3	2810	25	23,525	21	20,100	5925
Saudi Arabia	0	0	0	0	0	0	0	0	2	2900	0
Slovakia	14.6	52.3	5	2308	1	471	0	0	1	1200	359
Slovenia	5.4	36.9	1	688	0	0	0	0	1	1000	127
South Africa	12.2	6.0	2	1854	0	0	0	0	8	9600	277
Spain	54.2	20.8	7	7123	0	0	0	0	0	0	1221
Sweden	51.4	30.8	6	6937	0	0	0	0	0	0	914
Switzerland	18.6	28.8	4	2973	0	0	0	0	0	0	412
Turkey	0	0	0	0	4	4800	0	0	8	10,500	0
Ukraine †	81.1	55.0	15	13,107	2	1900	0	0	9	11,250	1876
UAE	10.1	7.0	3	4027	1	1400	0	0	0	0	907
United Kingdom	41.8	14.8	9	5883	2	3440	2	3340	10	17,000	1259
USA	771.6	19.6	93	95,835	1	1250	3	2550	18	8000	17,587
Uzbekistan	0	0	0	0	0	0	2	2400	2	2400	0
WORLD*	2653	c 10.0**	436	391,707	59	65,899	100	102,027	323	358,252	62,496
	TWh	% e	No.	MWe	No.	MWe	No.	MWe	No.	MWe	tonnes U
	NUCLEAR ELECTRICITY GENERATION		OPERABLE		UNDER CONSTRUCTION		PLANNED		PROPOSED		URANIUM REQUIRED

 

https://www.world-nuclear.org/information-library/facts-and-figures/world-nuclear-power-reactors-and-uranium-requireme.aspx

[Р. Теодосиев]