Българска църковна живопис

[alvassareiro]

Иска ми се да отворя една тема, в която да разискваме характера, периодизацията и особеностите на българската църковна живопис от Средновековието през Възраждането та до средата на 20 век, и да коментираме някои по-особени и редки изображения и символики. Като начало нека посочим основните периоди в живописта - първо и второ българско царство, като първото царство е силно повлияно от иконографията на Комнините и Ангелите, а Второто - от Палеологовия ренесанс. Третият период е много по-добре застъпен, а именно ранноосманският, между края на 15 век до средата на 18 век, когато в църковната живопис доминира Атонската школа. Четвъртият период е епохата на българските зографски школи от възраждането, със своя вътрешна периодизация. Следва следосвобожденският период, когото познаваме от огромните стенописи в Света Неделя, Ал. Невски или пловдивската катедрала, и художници като проф. Кожухаров и Златю Бояджиев.

Разбира се, това е изключително обширна тема и всеки може да поства стенописи, които смята за интересни, и да даде някаква интерпретация. Аз например бих започнал с тези:

Какво според вас означава лодката, която човекът държи в ръцете си.

Има и един много интересен от Свети Спас в Несебър, който за съжаление не мога да намеря в момента, изобразяващ Рождество Хпистово и Въведения Богородично - от крака на леглото през прозореца излиза червен плат, който е вързан за отсрещната кула, която пък е килната напред.....

Двете сцени с червената кърпа се виждат, макар и отдалеч, крайно дясно

Редактирано Ноември 20, 2014 от alvassareiro

[alvassareiro]

Айде де.

[Last roman]

Хм, като се замисля на входа на Света София св. Константин държи Константинопол в ръцете си - демек го покровителства.

Явно сюжетът с лодката е същия.

[alvassareiro]

Не е същият. Лодката е част от Страшния съд - морето в случая връща корабокрушенците, и един от тях държи лодката, т.е смъртта си, в ръце, това е победата над смъртта на праведниците в Деня на страшния съд. Все пак ми се искаше да чуя професионално мнение.

[Last roman]

трудно ще намериш професионалисти за такава тематика. Иначе бая реенактори се занимават с иконографски проучвания с цел достоверно възсъздаване на облекла и доспехи от конкретен период. Но това е извън рамките на моето хоби.

[alvassareiro]

Ами ввъ форума мисля има професионалисти за тая тематика. Очаквам те да пишат, а ти Романе замълчи гузно, не си подготвен

[Last roman]

покривам се моменталически.

[Thorn]

И кои са тези професионалисти, дето пишат тука?

[alvassareiro]

Ти примерно. Кажи си мнението по стенописите.

[Thorn]

първото царство е силно повлияно от иконографията на Комнините и Ангелите

Усети ли се каква глупост написа?

[alvassareiro]

Абе това ясно. Сега ще се заяждаме на дребно. Дай за степонисите. По конкретно ме интересува Свети Спас. Че екскурзоводките вътре нищо не знаят по темата с възлите.

Редактирано Ноември 21, 2014 от alvassareiro

[Thorn]

Аз съм юрист, а не изкуствовед. Във въведението завесата май е завесата на скинията /светая светих/, където Захарий бил въвел Мария. Жената с кораб в сцената на апокалипсиса предполагам, че е ангел, който потопява "третата част от корабите". За рождеството не съм точно сигурен, но мисля, че завесата пак е завесата на храма.

[alvassareiro]

Третата част от корабите?

Не може да бъде ангел, защото няма крила. Според мен е удавник, който държи кораба си.

Редактирано Ноември 21, 2014 от alvassareiro

[Thorn]

Може. Не съм се занимавал с 19 век, не ми е интересен.

[Doris]

Според мен е жена. Жената от Апокалипсиса. Корабът символизира църквата. Ето я тука пак:

[decapitator]

И тя - живописта, е османска!

[Thorn]

[Galahad]

Да, завесата от сцените с Рождество и Въведение е на храма. Завесата отделяла света от Светая светих. В Йерусалимския храм както сега в православните черкви е имало дървена преграда със завеса, която отделяла пространството за богомолците от тази за свещениците.

На някои икони свещеникът сам повдига завесата. На други пък има две завеси - едната е на храма, а другата е завързана горе. та това, което е на снимката са изобразени няколко момента - изкачването на Богородица по стълбата, което е станало извън храма. Същевременно се вижда това, което е вътре - Богородица подхожда към балдахина, какъвто в христ. храмове стои над св. престол и това е най-святото място в храма.

По принцип завесите трябва да са спуснати и да отделят света от Святая святих. Но в случая завесата е разтворена. Нещо повече - тази, която на небето е свита и завързана. Това показва, че на тези празници небето се е отворило и преградата между човешкото и божественото я няма. И виждаме, че Богородица е преминала в олтара, т.е. от земното към небесното пространство.

Алегорията на морето е от фреската в Рилския манастир "Страшния съд" и е свързана със връщането на мъртвите от земята и морето (представени като алегорични фигури).

Аз съм юрист, а не изкуствовед.

Ами тя сцената е Страшния съд

[Thorn]

Не, колега, не е Страшния съд, а апокалипсиса. Нещо като предварително производство.

[alvassareiro]

Да, завесата от сцените с Рождество и Въведение е на храма. Завесата отделяла света от Светая светих. В Йерусалимския храм както сега в православните черкви е имало дървена преграда със завеса, която отделяла пространството за богомолците от тази за свещениците.

На някои икони свещеникът сам повдига завесата. На други пък има две завеси - едната е на храма, а другата е завързана горе. та това, което е на снимката са изобразени няколко момента - изкачването на Богородица по стълбата, което е станало извън храма. Същевременно се вижда това, което е вътре - Богородица подхожда към балдахина, какъвто в христ. храмове стои над св. престол и това е най-святото място в храма.

По принцип завесите трябва да са спуснати и да отделят света от Святая святих. Но в случая завесата е разтворена. Нещо повече - тази, която на небето е свита и завързана. Това показва, че на тези празници небето се е отворило и преградата между човешкото и божественото я няма. И виждаме, че Богородица е преминала в олтара, т.е. от земното към небесното пространство.

Алегорията на морето е от фреската в Рилския манастир "Страшния съд" и е свързана със връщането на мъртвите от земята и морето (представени като алегорични фигури).

Ами тя сцената е Страшния съд

Чудесно изложение, за което благодаря.

И все пак, на сцената с Въведение, не ти ли струва странна тая завеса - закичена е на една кула, която пък е още по-странна - килната....

[Galahad]

Ами кулите и сградите на различните изображения са различни. Но завесата е опъната между два покрива, но свита, т.е. преградата между небето и земята е отворена. Затова има поверие на Божик да си пожелават нещо и че то ще се сбъдне, тъй като небето се е отворило.

А фреската, от която беше показан детайл е точно Страшният съд в открития притвор на Рилския манастир - точно вдясно над огнения поток

[К.ГЕРБОВ]

По същество двата фрагмента от Страшния съд - от Рилския манастир и Бобошево - илюстрират възкресението на мъртвите. А мъртви има в земята, има и във водата. Този подсюжет е описан в ерминиите някъде доста свободно, на друго място конкретно, но зографите са си правили свои трактовки.

При стенописа от Бобошево „възкръсването” е показано като мъртъвците излизат от търбусите на земни и водни животни. Иван Дуйчев обяснява, че „според писанието при Второто пришествие всички умрели ще възкръснат не само от земята, а и от водите, от животни, които са ги погълнали”. При Рилския манастир в горната част мъртъвците си възкръсват от Земята. Отдолу е Морето.

В ерминията на Дичо Зограф за детайла с Морето се казва: „Море и риби в него и гемия. На една голяма риба седи царица Александра и държи гемията. Тя е в царски дрехи, с корона на главата. Над нея ангел тръби с тръба. В морето четири ветрове – Вореас, Зефиос, Еврос и Нотос. По нататък Земя, такава (в ерминията била дадена рисунка, изобразяваща лъвска глава, от устата на която се подава човешка фигура – горната част на трупа с главата и с ръце, отпуснати надолу), нозете ѝ на крава. На нея язди една жена с корона и със сърп в ръцете си."

Очевидно нито един стенопис от коментираните два, не отговаря на това описание.

В руските икони и стенописи има подобна композиция, наречена „Земята и морето връщат мъртъвците”. На нея Земята е дадена като остров в Морето. Пояснението е: в основата на сюжета лежат съчиненията на Ефрем Сирин. Ангели с тръбни звуци извикват живите и мъртвите на Божи съд. Земята и морето, представени като алегорични фигури, връщат погълнатите от тях тела, които възкръсват, за да застанат пред Съдията. http://www.dionisy.com/museum/124/338/index.shtml

На друго едно място се казва, че траен елемент от иконографията на Страшния съд са персонификациите на морето и земята във вид на млади девойки, държащи лодки или отворени гробове. http://www.nsad.ru/articles/kompoziciya-suda

Колко могат да се различават интерпретациите на възкръсването от Земята и Морето, се вижда от една старинна мозайкa от византийската църква в Торчело (Венеция, XI-XIIв.

И от една модерна икона.

[alvassareiro]

Да, съвършенно вярно и изчерпателно. А би ли дал малко разсъждения за цялостната композиция на Страшния съд - ролята и мястото на Христос, огнената река и чудовището какво символизират, хетимазията защо е на централно място, кои са отделните хорове праведници и тримата отци в градината, и кои са хората, които държат в ръцете си, както и какъв е смисълът и съдържанието на мъченията, изписвани обикновено в основата - мелничар, кръчмар и тн.....

[К.ГЕРБОВ]

В постницата с църквата „Свети Лука”, намираща се на 3 км от Рилски манастир, също има стенопис „Страшния съд”.

Тук „Земята и Морето връщат мъртъвците” е изпълнено според описанието в ерминията.

Композицията „Страшния съд” е доста обемиста и трудно се намира качествена фотография на цялото изображение с ясни детайли. Все пак дори и от отделните детайли може да се добие представа за нея. Те, детайлите, са си отделни самостоятелни сцени.

На млади години се интересувах от изобразително изкуство, включително и църковно. Купувах си и книги. Професионалист в разчитането на композициите не станах, защото се интересувам и от куп други неща. Но книгите си стоят в библиотеката ми и когато ми се налага, поглеждам в тях. За да стане ясно кое какво е в „Страшния съд”, в помощ давам описанието на сюжета по ерминията на Дичо Зограф.

СТРАШНОТО ВТОРО ХРИСТОВО ПРИШЕСТВИЕ

Небето е светливожълто. По средата е седнал Христос на трон и около трона са четиримата евангелисти — орел, ангел, лъв и вол (техните емблеми). От дясната страна е Богородица с ръце, отправени молитвено към Христос, и с наведена глава. От лявата страна е Йоан Предтеча — и той е с наведена глава и с ръце, протегнати към Христос. А Христос е в архиерейско одеяние, със сакос и корона. Под краката му има кръгове с очи. Ако желаеш (нарисувай го) и гол, добре е (да бъде) с една дреха, закопчана около врата. Ръцете и краката са голи и раните да се познават, когато го рисуваш гол; ако е като архиерей, това няма да правиш. Нарисувай около него тринадесет ангели със снаги и пет без снаги. Ако е гол (Христос), да седи (има неясна рисунка) като „божилак“, а с краката си да е стъпил на такова (има рисунка на глобус, опасан с ленти и звезди). Отдясно към Богородица са шест апостоли — Петър, Андрей, Лука, Марко, Симон и Тома — всички седят на столове. А зад тях — много ангели: едни със стихари, други само с глави. Под апостолите и под Христа и под другите апостоли открай докрай са облаци. Апостолите са с отворени или затворени книги. Отляво към Йоана шест апостоли — Павел напред, Йоан, Матей, Яков, Вартоломей и Филип. Всички седят като другите, които са от дясната страна. До Христовата глава е написано: „Справедливият съдия“. А над главата му по-горе е нужен този надпис: „Върху къщата е надвиснал голям страх, понеже там ще бъдат съдени всички племена и народи“. Държат го апостолите с ръце. Зад тях отдясно са свети мъченици, „ликове на мъченици“, в облаци, а под тях св. йерарси, и те в облаци. Отляво хор св. преподобни, под тях св. пророци с облаци под тях. Христос, ако е архиерей, има на гърдите си отворено евангелие с надпис: „Пристъпете, благословени от моя отец.“

Под Христос долу — гроб и кръст, на кръста — венец от тръни, копие и гъба и книгата с надписа INЦI (Исус Назорей Цесар Иудейски) и голямо сияние от кръста. На гроба има отворена книга като тази по-горе. От дясната страна до гроба е Адам на колене със скръстени ръце, стар, с виолетова дреха и до него са двама ангели, също със скръстени ръце. От лявата страна е Ева, и тя е на колене, с червена дреха, скръстени ръце и двама ангели — и те със скръстени ръце като Адам и Ева. Под гроба са Адам и Ева в облаци. Откъм Адам отдясно един ангел държи небето, завито като свитък, със слънцето и звездите по него. Ангелът, който увива небето, е на облаци. До него има още един ангел, който духа с тръба, обърнат надясно. И той е на облаци. А пред него са безброй много души, облечени и млади. Над тях един ангел, само глава с крила, издухва с устата си вятър, а зад него е друг ангел с тръба. Под ангела, който увива небето, един друг духа всички ветрове към гроба. Под гроба, от облаците, дясната ръка господна е спусната и държи везни. На средата на везните е гола душа със скръстени ръце на гърдите. Везните натежават надясно и е написано: „Везните на божията справедливост“. По-долу е написано: „Душите биват съдени“; Душата, която е премерена, върви по земята. Наоколо — земя с трева. От дясната страна на душата са двама ангели - Михаил и Гавраил, във военни облекла, единият държи огнен нож, другият е с копие, спуснато наляво. Копието е като вилица. Под тях други голи души, а зад тях ги мушка ангел. Отзад над тях е написано: „Душата се отвежда на съд.“ Зад тях друг ангел като дякон държи в ръцете си книга с надпис: „Създаде блага възкресение на живота.“ След него вървят много праведни люде, най-напред игумени с була на глава, а след тях монаси, после много праведници — и стари, и млади. А под душата, която я ръгат, много люде на колене — всичките млади. По-долу, от гробовете, стават мъртвите, едни с тела, други само скелети. Над тях е написано: „Възкресяване на мъртвите тела.“ Около тях лъв (погълнал човек), от устата му се показва крак, а друг лъв има ръка в устата.

Отдясно раят е заграден със стена като крепост и кули има наоколо. Богородица в рая седи на трон, а от двете й страни в поклон са ангелите Михаил и Гавраил. По-долу стоят Аврам, Исак, Яков и разбойникът, който е прав, с малка брада и с голям кръст в ръцете си. Около Аврам има много малки деца. В рая — много цветя и кипариси, и хубави цветя. Към децата е написано: „девици“, а в рая: „Рай“. Под вратата на рая текат четири реки — Фисон, Геон, Тигър и Ефрат. А над вратата е написано това: „През тази врата ще влязат праведниците.“ Вратата е затворена. Св. апостол Петър я отваря с ключове, а главата си е обърнал назад. След него са всичките дванадесет апостоли, всичките свети йерарси, мъченици, преподобни, пророци, царе, всички вървят в куп и гледат към Петра.

Отляво на ада, отгоре, от Христос, откъм краката му е потекла огнена река (Геена Огнена). Където тече реката, е като дол. На дъното — глава от зинала ламя. В реката — много люде — и млади, и стари, всички те голи, едни са с главите надолу и дяволи ги мъчат.

На везните отляво дяволи теглят с маши други люде, има вързани тефтери. Други (дяволи) взели души и ги хвърлят в огнената река. На дъното към ламята напиши: „Всепояждащ ад“. В устата първият дявол (тарторът) седи и на скута му — Юда. От устата излиза надпис: „Елате с мен в адски огън.“ Около Юда — царе, които са мъчели светците: Константин, с малка брада, Юлиан, стар, с дълга брада, Максимиан, стар, дълга брада; Диоклетиан, млад, с черна брада; Ахав, млад, със закръглена брада — и с корони; най- горе в реката, гдето има много животни, които умряха, са убийци, крадци, изроди, антихристи, блудници, мъчители.и магистри. Лазар сиромахът гледа в рая към Аврам, поставил пръста на езика си, казва чрез (надпис): „Отче Авраме, смили се над мене и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да накваси езика ми.“

Отляво архангел Михаил с огнен нож в ръката и надпис говори: „За този, който е извършил зло, възкресението е съд.“ След него — много евреи с кожуси и широки ръкави. А по-долу други евреи — води ги Мойсей и им казва чрез надпис: „Този е, който спасява в море и храни в пустиня, високомерни Израилю човекоубиецо жесток, вижте този, когото вие разпънахте на кръст.“ Пред евреите е Кайяфа с корона, стар, с дълга брада, уловил го е един дявол за брадата и го тегли към ада. Подир него много евреи си скубят косите и мустаците, едни са стари, други - млади и ядовити.

По-долу седи пророк Илия и праведни Енох, с остра брада — седят и двамата на облаци един до друг. Над тях е писано така: „Енох и Илия дойдоха за изобличение на антихриста.“ По-нататък антихрист заколва Илия, на когото главата е отсечена, а снагата е паднала на колене. Над него стои Енох прав, а антихристът е млад, с малка брада, в царски дрехи облечен, с корона, държи нож с дясната ръка. Над тях е написано: „Енох и Илия се умъртвяват от антихриста.“

А по-долу лежи антихристът — на него е стъпил архангел Михаил, в дясната ръка държи огнен нож, а в лявата — кълбо с кръст на него и буквите Iс Хс Niка. От устата на антихриста излиза душата му и в нея — дявол. Откъм главата му един дявол бяга, а друг откъм краката му бяга и гледа назад към него. На антихриста короната е паднала и той е гологлав. Над него е писано така: „Архангел Михаил убива антихриста.“

По-нататък — море и риби в него и гемия. На една голяма риба седи царица Александра и държи гемията. Тя е в царски дрехи, с корона на главата. Над нея ангел тръби с тръба. В морето четири ветрове — Вореас, Зефиос, Еврос и Нотос.

По-нататък Земя, такава (има рисунка, която изобразява лъвска (?) глава, от устата на която се подава човешка фигура — горната част на трупа с главата и с ръце, отпуснати, нозете й като на крава. На нея язди една жена с корона и със сърп в ръцете си.

До тях - четирима царе с вързани ръце назад и за врата. Най- напред е Порос, строг, с остра брада; Дарий, с черна широка брада; Кир, с нова брада, и Александър, млад, всичките са с корони.

По-нататък е птица с четири глави, тялото е с четири крака, с големи нокти, обагрена с различни багри. Името й е Паръдалиа. И други животни: мечка, вълк, лисица, щъркел и птици. Всякакви животни има.

А горе небето го държат ангели – един отдясно, завито е като свитък със слънцето и звездите. Отляво друг ангел го завива — оттам са месечината и звезди.

От дясната страна „питачи“, криви с патерици, сакати с дисаги на гърба, слепи с бастуни и с торби и „питачи“ от всякакви сакатлъци гледат към Христос нагоре и казват: „благодарим“. Торбите им са пълни. Отляво други „питачи“ и те са с много сакатлъци, гледат нагоре към Христос, торбите им са празни, с устите надолу и изтърсват торбите.

Христос казва на тези отдясно чрез надпис: „Елате вие, благословени от моя отец, да наследите приготвеното за вас царство от сътворението на света.“

На тези отляво Христос им казва: „Махнете се от мене вие, проклети, и идете във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели.“

[alvassareiro]

Гербов, огромно благодаря за тази ерминия, наистина може би вместо да философстваме най-добре е да следваме именно ерминиите. Имаш ли идея откъде могат да се намерят ерминиите за най-характерните сцени от изписването на един храм - като почнем от абсидата с мелизмоса и Богородица орханта и Причестяване на апостолите, минем през празничния цикъл на южната стена втори регистър от изток на запад, Страданията и Чудесата от втори регистър северна стена от запад на изток, Богородичните празници на запад, съотв. свода с Керемидион, Пантократор, Емануил и Троицата и пророците, и после на първи регистър всички групи светии...??

Както и лиха били много интересни и някои по-специфични изображения, обикновено рисувани в галериите и нартексите - Акатиста, Дърво Йесеево, Менелога, Колелото на живота, Ходене на врачка, Праведното и неправедното изповядване, смъртта на богаташа и тн.

Има една интересна книга, може би най-мащабното изследване, което излиза в последните години, http://www.scci.bg/modules.php?op=modload&name=News&file=article&sid=8942

която съм решил да си купя, макар, че цената е малко соленичка....

Редактирано Ноември 25, 2014 от alvassareiro