Interstellar

[JImBeam]

големият взеив е изхвърляне на материя от черна дупка,

На туй по едно време не му ли казваха бяла дупка

[Южняк]

не знам, намерих го през хиперлинковете, постнати от Жоро, всъщност за пръв път го чувам

[Doris]

Дорис, не съм казвал, че спагетификация става само при сингулярностите, това вече дори го заявих. ....

Не съм видяла, да обясняваш, че спагетизацията може и без сингулярност, но защо тогава си против това, че тя може да се случи и извън черната дупка, когато астронавтът се приближава към нея, или на някое място отвътре на хоризонта на събитията, което не е близо до сингулярността, каквото и да значи близо.

Прав си за това, че сложните изрази и понятия не са разбираеми за всички, за това по-горе не ги използвах, но това не означава, че съм си променила тврърденията, или че понятията са грешни.

Много е хубаво, че знаеш за тензора на Ричи, но това , което ни интересува в случая, не е кривината на пространство-времето, а нехомогенността на кривината на пространството, защото от нея зависи нехомогенността на силите на гравитацията.

А вторият случай, който Хокинг представя не отрича верността на първия.

Хипотезата за Вселената като черна дупка не отрича съществуването на места и моменти, в които да се случи спагетифициране.

Ако нещо от казаното от мен по-рано те учудва може да цитираш, а не отново да правиш изопачаване.

Ето описание и на самата хипотеза за тези, които се интересуват:

http://hi-news.ru/science/chtivo-kuda-vedut-kosmicheskie-chernye-dyry.html

Редактирано Януари 6, 2015 от Doris

[JImBeam]

не знам, намерих го през хиперлинковете, постнати от Жоро, всъщност за пръв път го чувам

Ами по "бялата теория", бялата дупка изхвърля "материала", попаднал някога в черната дупка. В тоя ред на мисли по-вероятно е червейната дупка да се състои не от две черни а от черна и бяла дупка.

[Joro-01]

Имаше нещо такова...

[Gravity]

Не съм видяла, да обясняваш, че спагетизацията може и без сингулярност, но защо тогава си против това, че тя може да се случи и извън черната дупка, когато астронавтът се приближава към нея, или на някое място отвътре на хоризонта на събитията, което не е близо до сингулярността, каквото и да значи близо.

Не съм против. Погледни пак коментарите ми. Това което казах е, че извън дупката, при приближаване и дори при навлизане в дупката не е необходимо да има спагетизация, ако дупката е достатъчно голяма. Което не е същото като твърдението, че извън дупката или при приближаването и никога няма спагетизация.

Прав си за това, че сложните изрази и понятия не са разбираеми за всички, за това по-горе не ги използвах, но това не означава, че съм си променила тврърденията, или че понятията са грешни.

Понятията, които се опитваш да използваш по горе като потенциал и градиент на потенциала и голяма градиент на кривината, са безсмислени в този контекст и за това са неразбираеми. Като гледам дори и не се опита да ги дефинираш.

Много е хубаво, че знаеш за тензора на Ричи, но това , което ни интересува в случая, не е кривината на пространство-времето, а нехомогенността на кривината на пространството, защото от нея зависи нехомогенността на силите на гравитацията.

Хайде пак. Продения изтрел в тъмното и нови думи. Точно кривината на пространство-времето ни интересува. Тази нехомогеност е поредното недефинирано и неясно понятие, предполагам няма да ни го дефинираш(?). И какво разбираш под пространството? Пространство-времето може да се разложи на пространство и време по много различни начини. Например в случая на черна дупка при даден избор на координати пространството ще има кривина, при друг избор пространството ще е плоско т.е. кривина нула. Но при всеки избор може да се опише какво става с човек падащ в дупката. И да се сметне дали ще се разтяга и кога и колко. Получава се като опита ти да използваш скаларната кривина (между другото какво стана с този опит, изоставили го, защото по-горе се кълнеше, че това е обяснението), само дето сега е кривината на пространстовото. И пак същият проблем, ако е нула (което може да е при определен избор на пространство) според теб няма да има сили на гравитация!!! А при друг избор на координати ще има!!!

А вторият случай, който Хокинг представя не отрича верността на първия.

Разбира се, че не отрича, той описва различни ситуации, например малки и големи дупки. Това което отрича е твоето категорично мнение от втора страница. Прегледай пак вече написаното.

Хипотезата за Вселената като черна дупка не отрича съществуването на места и моменти, в които да се случи спагетифициране.

Ако нещо от казаното от мен по-рано те учудва може да цитираш, а не отново да правиш изопачаване.

Ето описание и на самата хипотеза за тези, които се интересуват:

http://hi-news.ru/science/chtivo-kuda-vedut-kosmicheskie-chernye-dyry.html

Ами цитирах те многократно, резултат не се забелязва. Да циклим е безмислено. Мога само да те препратя отново да погледенеш вече написаното.

[Gravity]

Ето един въпрос, и съответно отговори, който е свързан с приливните сили и преминаването на хоризонта на събитията на черна дупка.

http://physics.stackexchange.com/questions/158144/event-horizon-of-supermassive-black-holes

п.п. Между другото http://physics.stackexchange.com е доста добро място за въпроси и отговори с много специалисти.

[Doris]

Еми при определени условия изглежда няма спагетизация-

- а Мичио Каку разсъждава като дорис - т.е. че живеем в черна дупка, и големият взеив е изхвърляне на материя от черна дупка, обаче макар и изхвърлени, според него още не сме преминали хоризонта на събитията,

Ами по "бялата теория", бялата дупка изхвърля "материала", попаднал някога в черната дупка. В тоя ред на мисли по-вероятно е червейната дупка да се състои не от две черни а от черна и бяла дупка.

Според теорията доказана от Поплавски това, което се вижда като черна дупка в една вселена е червейна дупка. Това е мост Айнщайн-Розен – от черна дупка в една, родителска вселена и бяла дупка във втора вселена.

Големият взрив, Big Bamg e заменен от Big bounce , не знам как да го преведа, Голямо пръсване може би. Масата на втората вселена се създава от Big bounce чрез силно анизотропното му гравитационно поле. Нейната големина зависи от масата на черната дупка в родителската вселена, но е много, много по-голяма. Масата на типична черна дупка от колабирала звезда е достатъчна за създаване на вселена като нашата.

Сингулярност няма, но има област с огромна и силно нехомогенна и анизотропна гравитация.

Според мен, ако астронавт от родителската вселена реши се насочи към черната дупка, той ще стане на спагети преди да мине в другата вселена, ако преминаването изобщо е възможно.

ОТ:

Гравити, какъв резултат търсиш? Да обсъждаш темата или да осъждаш мен?

Виждам, че търсиш реванш на това, че съм ти намирала грешки и сега действаш на принципа „нека доказва , че няма сестра“ , но преиграваш.

Не виждам с какво вторият пример на Хокинг за колапс на свръхмасивна черна дупка е в противоречие с което и да е от моите твърдения.

На втора страница все още някои от нас говорехме за филма, в който както ти казах няма свръхмасивни черни дупки, няма и колапс на такива.

Не искам пак да се разстроиш, за това полагам усилия да си изясним понятията, но ти все не си доволен и наричаш усилията ми „изстрел в тъмното“ . Стигна до там, да твърдиш, че не знам какво е общодостъпното понятие „нехомогенност“. Дори не допускаш възможността, че ако нещо ти изглежда неясно, това може да е защото не го знаеш или не си се сетил, обявяваш го за безсмислено и толкоз.

Какво може да е „пространство“, когато става дума за тела и сили, това разбира се е физическото пространство, а не някое математическо с координати и разлагания . Най-добра представа за кривината на физическото пространство ни дава отклонението на светлината от праволинейната и траектория. В местата с еднаква кривина гравитационната сила, действаща на тяло с пренебрежими размери е еднаква. Колкото по-голяма е кривината, толкова по-голяма е гравитационната сила.

Нехомогенността, промяната на кривината на пространството в област, съизмерима с размерите на тялото е причина за нехомогенност на силите на гравитацията в различни части от тялото и от там за приливни сили и спагетизация.

По-горе сложих линк към статията на уикипедията, за „спагетизация“, където е показана връзката и с нехомогенността на гравитационните сили .

За скаларната кривина мислех, че отговорите на Шпага са достатъчни. Не може скаларната кривина да стане нула от смяна на координатите, защото скаларната кривина е инвариант.

Редактирано Януари 8, 2015 от Doris

[Gravity]

@Дорис: Всичко вече беше казано неколкократно. И аз стоя зад всичко което съм написал. Продължавам да съм на мнение, че грешиш, но не ми се пишат отново същите неща, който иска да се връща назад и да препорчита. Ако искаш дай препратка към някакъв източник относно скаларната кривина. Но разбира се такива не съществуват.

[Шпага]

Гравити, имам някакви смътни спомени, че съм чела за вече прословутата кривина на ЧД в книгата на Б. Грийн "Тъканта на космоса", но самата книга не е в мен, затова не мога да проверя. Намерих обаче - след като "отстрелях" повече от час за тършуване - едно обяснение, дадено от човек, в чиито познания ти също имаш доверие. Разбира се, възможно е в случая и той да греши, но на мен това, което е написал, ми се струва напълно логично и в съзвучие с твърденията на Дорис. Ето защо ще го цитирам тук:

Уравненията на Айнщайн изглеждат горе-долу така:

Rij = K.Tij
където Rij е тензорът на Ричи, Tij е тензорът на енергия-импулсът, K е константа, i,j=0..3

За всяко разпределение на енергия имаме ненулеви компоненти на Tij, от там на Rij, и следователно на метричния тензор gij. Демек имаме неевклидово пространство. Tij е ненулев дори за лъчение, като електромагнитното (естествено, щом носи енергия и импулс .

Следата на Rij R (получена с тензорна операция) е свързана със следата на Tij Т така:

R = K . T

Всякакво разпределение на вещество, например в ограничена област на пространството, води до ненулева следа Т, съответно до ненулева кривина R, пропорционална на масата, и при големи маси до решение за черна дупка, тяло с голяма кривина, "самозатворено" пространство от което няма излизане.

Електромагнитното лъчение обаче се характеризира със специален тензор, чиито принос в Tij е такъв, че следата Т е НУЛА, от където и кривината R също става нула. Демек електромагнитната енергия не може да създаде такова изкривено "самозатворено" пространство. Нещо повече, преобразуването на веществото вътре в дупката изцяло в лъчение би трябвало да измени кривината R до нула, а с това е свързано цялостно изменение на пространствената метрика в и около черната дупка.

Да, бих добавил: и скаларната кривина, и гравитационният радиус на ЧД, са пропорционални на масата, т.е. гравитационният радиус е пропорционален на тази скаларна кривина. При лъчение с кривина нула, следва и гравитационен радиус на ЧД=0.

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=Phisics&Number=1945481250&page=10&view=collapsed&sb=1

Е, ако не съм разбрала правилно нещата, няма да ми е за първи път. Но аз нямам и големи претенции в тази насока...

П.П. Така или иначе, като спорим за скаларната кривина на невъртяща се ЧД /каквато не е и онази в обсъждания филм/, ще си кажа и мнението, че според мен самият обект "невъртяща се ЧД" е лишен от физически смисъл. Тоест, невъртящите се ЧД всъщност са само математически, но не и реално съществуващи обекти, просто защото в природата няма невъртящи се звезди, от които да "произлязат" такива - невъртящи се - черни дупки.

[Gravity]

Шпага, това съвпада с казаното от мен. Извън звездата Тij и съответно Т са нула и там Ричи и скаларната кривна ще са също нула. И въпреки това дори и там, в "празната" област, има гравитация и съответно приливни сили въпреки нулева скаларна кривина. Но Дорис настоява, че това което описва гравитацията е скаларната кривна на пространстовот, а не напространство-времето. Което е още по-невярно. Няма абсолютно пространство, и различен избор на време и пространство ще доведе до различни пространства с различни геометрии както казах може а са плоски може и да не са.

Невъртящата дупка е идеализация, аз я споменавам защото там е най-лесно да се смята и има много източници. За въртящите се черни дупки е същото.

п.п. За последното болднатото твърдение не знам, но моето твърдение беше за извън дупката, там със сигурност скаларната кривнина е нула.

[Gravity]

Шпага, това е страничен въпрос, но е интересно и сле дизвестно ровене намерих този линк

http://physics.stackexchange.com/questions/14064/can-a-black-hole-be-formed-by-radiation

Там въпроса е може ли да се образува черна дупка от материя с нулева маса на покой, например фотони. Отговора изглежда е да. В първия отговор има препратки към работата на Кристодулу, къде е показано, че може да се образува черна дупка само от гравитационни вълни. Втората препратка е за случая на електромагнтно поле. И в двата случая скаларната кривина е нула. Разбира се, тези статии са сравнително нови, докато дискусията от другия форум е по-стара. Както и да е, това е малко странично, защото както казах извън дупката скаларната кривна ще е нула.

[Doris]

...Всякакво разпределение на вещество, например в ограничена област на пространството, води до ненулева следа Т, съответно до ненулева кривина R, пропорционална на масата....

Шпага, от цитираното от теб наистина се вижда, че скаларната кривина не може да стане нула, тук е обобщено ,става дума за процеси на намаляване на масата, за сложни разпределения на масите и за разпределение на частици без маса в покой - фотони. А в случая въпросът е по-прост, няма смисъл да го усложняваме, става дума за обикновена черна дупка, която не се изменя . Скаларната кривина е инвариант, тоест не се променя при смяна на координатната система, това се вижда от самото и име - „скаларна“(спомнете си разликата между вектор и големина на вектора), а и се споменава много пъти в текстовете, когато се използва . Значи, ако в една координатна система е различна от нула, то няма как да стане нула от координатни преобразувания. А тя е различна от нула в пространството около масивни обекти, защото е свързана, както казах с действието на гравитационното поле. Ето тук е описано как:

http://pskgu.ru/ebooks/l02/l2_gl11_93.pdf

Тук се вижда какво е действие във физиката:

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BF_%D0%BD%D0%B0%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%8C%D1%88%D0%B5%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D1%8F

Шпага, това съвпада с казаното от мен. Извън звездата Тij и съответно Т са нула и там Ричи и скаларната кривна ще са също нула. И въпреки това дори и там, в "празната" област, има гравитация и съответно приливни сили въпреки нулева скаларна кривина. Но Дорис настоява, че това което описва гравитацията е скаларната кривна на пространстовот, а не напространство-времето. Което е още по-невярно. Няма абсолютно пространство, и различен избор на време и пространство ще доведе до различни пространства с различни геометрии както казах може а са плоски може и да не са.

Невъртящата дупка е идеализация, аз я споменавам защото там е най-лесно да се смята и има много източници. За въртящите се черни дупки е същото.

п.п. За последното болднатото твърдение не знам, но моето твърдение беше за извън дупката, там със сигурност скаларната кривнина е нула.

Не съвпада.

Гравити, ти пак променяш това, което съм казала.

Пространството не е абсолютно, да. Въпреки това , от кривината на пространството(пространство не в математически смисъл) може да се намери гравитационната сила, която действа на тяло, намиращо се на съответното място. Ако искаш подробности, можеш да ги прочетеш тук:

https://books.google.bg/books?id=LIjhOe_iS2EC&printsec=frontcover&dq=inauthor:%22%D0%98.+%D0%92.+%D0%A8%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%22&hl=bg&sa=X&ei=f6atVMHUKoa0UceZg_gL&ved=0CCAQ6AEwAA#v=onepage&q&f=false

Обърни внимание, че тази кривина в дадено направление съвпада с кривината на траекторията на светлината.

Но аз даже не съм написала това, а че при по-голяма кривина ще има по-голяма сила. Защото както казах ни интересуват приливните сили, които зависят от пространствената нехомогенност на кривината, а не от големината на самата кривина.

Въртящата се черна дупка, както доказва Поплавски е доста по-различна, направо се превръща в червиева дупка и няма сингулярност.

Възможно е в Interstellar връщането на Купър обратно да е свързано с тази червиева дупка и с малко помощ от петото измерение.

@Дорис: Всичко вече беше казано неколкократно. И аз стоя зад всичко което съм написал. Продължавам да съм на мнение, че грешиш, но не ми се пишат отново същите неща, който иска да се връща назад и да препорчита. Ако искаш дай препратка към някакъв източник относно скаларната кривина. Но разбира се такива не съществуват.

Има много източници, ако тези, които цитирах до сега не стигат, кажи какво по-конкретно за скаларната кривина те интересува.

[JImBeam]

Я кажете сега коя е руската и коя американската теория и св.Петър да заключи темата

[Gravity]

Шпага, от цитираното от теб наистина се вижда, че скаларната кривина не може да стане нула, тук е обобщено ,става дума за процеси на намаляване на масата, за сложни разпределения на масите и за разпределение на частици без маса в покой - фотони. А в случая въпросът е по-прост, няма смисъл да го усложняваме, става дума за обикновена черна дупка, която не се изменя . Скаларната кривина е инвариант, тоест не се променя при смяна на координатната система, това се вижда от самото и име - „скаларна“(спомнете си разликата между вектор и големина на вектора), а и се споменава много пъти в текстовете, когато се използва . Значи, ако в една координатна система е различна от нула, то няма как да стане нула от координатни преобразувания. А тя е различна от нула в пространството около масивни обекти, защото е свързана, както казах с действието на гравитационното поле.

Скаларната кривина на пространство-вемремето е инвариант. Скаларната кривина на пространство не е инвариант при произволна смяна на координатите, защото самото пространство не е, тя е инвариант само при трансфорамсции, които запазват този избор на пространство и време. Също така, тя скаларанта кривина на пространство-времето, не е различна от нула около масивни обекти. Поне не винаги. В ситуации, като тази която разглеждаме, около черна дупка, тя е точно равна на нула. Ти няколко пъти каза, че е свързана с действието на гравитационното поле, но така и не показа защо, например източник.

Ето тук е описано как:

http://pskgu.ru/ebooks/l02/l2_gl11_93.pdf

Тук се вижда какво е действие във физиката:

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BF_%D0%BD%D0%B0%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%8C%D1%88%D0%B5%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D1%8F

Не, не е описано това което ти твърдиш. Тук е описано как уравненията на Айнщайн се получават на вариационен принцип. Но скараната кривина тук е скаларанта кривина на пространство-времето. И няма нищо относно приливните сили или скаларанта кривина на някакво пространство.

Въртящата се черна дупка, както доказва Поплавски е доста по-различна, направо се превръща в червиева дупка и няма сингулярност.

Възможно е в Interstellar връщането на Купър обратно да е свързано с тази червиева дупка и с малко помощ от петото измерение.

За втори път споменаваш Поплавски, и то че бил доказвал нещо, но трябва да се отбележи, че тук става дума за сметки правени на базата на теорията на Картан. Която се различава от ОТО и до сега няма никаква наблюдателна подкрепа и остава интересно, но спекулативно разширение на ОТО. Във филма чериевата дупка не е базирана на сметките на Поплавски.

Има много източници, ако тези, които цитирах до сега не стигат, кажи какво по-конкретно за скаларната кривина те интересува.

Не стигат защото в тях не видя това което твърдиш. Достатъчен е и един източни (надежден например учебник по ОТО а не някакви странни писания на руснаци за които въобще и не е ясно дали имат общо с ОТО). Източник в който да е показано как скаларната кривина на пространството е свързана с действието на гравитацията, конкретно с приливните сили. Това го няма в нито един от цитираните от теб източници. Също така, ако цитираш книга е хубаво да посочиш номера на уравнението или страницата.

[Южняк]

Ами да си изразя благодарностите към Гравити за задълбоченото осветляване на въпроса. Искрени благодарности, Гравити. Четох с удововолствие. Адмирации също и за хладнокръвния, равномерен стил на излагане на информацията.

[Gravity]

п.п. Първия прикачен файл, в който заглавието е "Действие для гравитационного поля", може би има подвеждащо заглавие. Тук не става дума за действието на гравитационното поле в смисъл на това как полето действа т.е. оперира. Става дума за действие в математическия смисъл (интеграл на лагранжиана). За математическия обект действие от който с вариации се получават уравненията на полето.

[Gravity]

Ами да си изразя благодарностите към Гравити за задълбоченото осветляване на въпроса. Искрени благодарности, Гравити. Четох с удововолствие. Адмирации също и за хладнокръвния, равномерен стил на излагане на информацията.

Щом толкова ти е допаднало, ето тук малко коментари за да не оклонявам темата.

[Малоум 2]

Ей тук има едно "по-човешко" обяснение на някои особености около ЧД:

http://bgchaos.com/700/fractals/multi-time/%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D1%83%D0%BF%D0%BA%D0%B8/

...

Редактирано Януари 10, 2015 от Малоум 2

[Gravity]

Ей тук има едно "по-човешко" обяснение на някои особености около ЧД:

http://bgchaos.com/700/fractals/multi-time/%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D1%83%D0%BF%D0%BA%D0%B8/

...

Не знам какво разбираш под човешко обяснение, но този блог пост също е пълен с неточности и може много критика да отнесе. Само погледни първото изречение

Векторът на времето може да се завърти там, където не действа законът за запазване на енергията, в много силни гравитационни полета като в близост до черните дупки.

От там на татък не става по-смисленно. Но това е за отделна тема. Може да го пренесеш там.

[Doris]

Става дума за сингулярностите, макар че така и не се разбра какво е близост за тях. Малко е трудно човек да си го представи, но в сингулярностите не действат физичните закони, това това се има предвид в цитираното изречение.

Скаларната кривина на пространство-вемремето е инвариант. Скаларната кривина на пространство не е инвариант при произволна смяна на координатите, защото самото пространство не е, тя е инвариант само при трансфорамсции, които запазват този избор на пространство и време. Също така, тя скаларанта кривина на пространство-времето, не е различна от нула около масивни обекти. Поне не винаги. В ситуации, като тази която разглеждаме, около черна дупка, тя е точно равна на нула. Ти няколко пъти каза, че е свързана с действието на гравитационното поле, но така и не показа защо, например източник.

Не, не е описано това което ти твърдиш. Тук е описано как уравненията на Айнщайн се получават на вариационен принцип. Но скараната кривина тук е скаларанта кривина на пространство-времето. И няма нищо относно приливните сили или скаларанта кривина на някакво пространство.

За втори път споменаваш Поплавски, и то че бил доказвал нещо, но трябва да се отбележи, че тук става дума за сметки правени на базата на теорията на Картан. Която се различава от ОТО и до сега няма никаква наблюдателна подкрепа и остава интересно, но спекулативно разширение на ОТО. Във филма чериевата дупка не е базирана на сметките на Поплавски.

Не стигат защото в тях не видя това което твърдиш. Достатъчен е и един източни (надежден например учебник по ОТО а не някакви странни писания на руснаци за които въобще и не е ясно дали имат общо с ОТО). Източник в който да е показано как скаларната кривина на пространството е свързана с действието на гравитацията, конкретно с приливните сили. Това го няма в нито един от цитираните от теб източници. Също така, ако цитираш книга е хубаво да посочиш номера на уравнението или страницата.

Ако беше гледал филма, щеше да си видял, че след пропадането си в черната дупка, Купър се връща в Слънчевата система. Няма общо с червейната дупка, която обсъждахме по-рано.

Много ти благодаря , че ме подсети за теорията за вселената в черна дупка, защото добре се връзва с филма. Никодем Поплавски само я е доказал , използвайки признатата вече в научните среди теория на Айнщайн-Картан (ECSK ), иначе тя е на други физици преди него. Признаването на ECSK е и благодарение на Кип Торн, идеите на който са използвани в Interstellar.

Така, ето малък фен-фикшън:

Експедицията отива в далечната галактика с черната дупка и потенциално обитаемите планети през червейна дупка от типа на Морис-Торн. Нищо не пречи тази галактика да е в друга вселена. Мотаят се там, накрая Купър пада в черната дупка, но тя се оказва червейна дупка - мост на Айнщайн-Розен и го връща с малко помощ от петото измерение обратно в нашата Вселена близо до Земята .

ОТ: Гравити, всичките ти заяждания са отклоняване от темата, като се почне от това, че Луната не се въртяла, докарване на свръхмасивни черни дупки и на фотонни черни дупки (заради евентуална нулева кривина) и всевъзможни координатни преобразувания . Колкото и да обяснявам, ти все изопачаваш казаното от мен. Пита не знам колко пъти за скаларната кривина на пространство-времето, а когато ти отговорих казваш: а, това не е скаларната кривина на пространството, а на пространство-времето.

За физическото пространство използвах израза кривина.

Скаларите във всяко едно отделно математическо пространство са инвариант, но Физическите пространство и време са свързани неразделно, за това ги описваме в едно общо математическо четириизмерно пространство-време.

Пространството може да се опише и отделно с физически величини , както е в книгата, която цитирах. В този случай то е стационарно, във фиксиран момент от времето. Ако използваш математическо пространство за описанието му, то ще е тримерно и координатни преобразувания също ще са тримерни, това означава, че известните ни релативистки ефекти с пространството при движещи се отправни системи няма да се проявяват.

За това какво е действие като физически обект също посочих определение.

Конкретна формула за спагетизацията на черна дупка нямам под ръка, за това се опитвам да дам оценка на базата на това, с което разполагам. Може би ти ще намериш такава формула , която доказва, че приливните сили не зависят от нехомогенността на полето на гравитационните сили и, че тя не е свързана с нехомогенността на кривината на пространството.

Редактирано Януари 10, 2015 от Doris

[Шпага]

Изтормозих се с тия черни дупки Колкото повече мисля за тях, толкова по-малко ги разбирам

[JImBeam]

Изтормозих се с тия черни дупки Колкото повече мисля за тях, толкова по-малко ги разбирам

Гледай оптимистично на нещата, премини към белите

[Joro-01]

Е кво толко има - умряла звезда над някаква критична маса (слънцето няма да стане такава). Изразходила горивото си и смачкана от силата на собствената си гравитация, защото няма лъчисто налягане което да противодейства. Следва имплозия (свиване, колапс), като някакво вещество се изхвърня, но голяма част от масата остава и така. Кривят пространството масивните, не тежките тела. Тоест като нещо с моноого слънчеви маси се свие до диаметър 20 км, без много да му намалее масата, ще се получи много силна гравитация в някаква област от пространството (където е било тялото), демек аномално големи сили на притегляне.

Има там едни понятия като сфера на Шварцшилд и сингулярност...

[Gravity]

Изтормозих се с тия черни дупки Колкото повече мисля за тях, толкова по-малко ги разбирам

Много трябва да се внимва какво се чете. Пълно е с текстове, които са откровено погрешни и заблуждаващи. Аз съм склонен да смятам, че проблема е с източниците. С други думи това което те е изтормозило е лошо написни неща за черните дупки. От друга страна добре написаните книги обикновенно са специализирани. Аз бих ти препоръчал книгата на Героч "Теорията на отностителноста от А до Б", има я на руски. Заглавието е разбира се доста показателно, че след това има цяла азбука за учене

http://books.google.co.uk/books/about/General_Relativity_from_A_to_B.html?id=rwPDssnbHPEC