Interstellar

[Last roman]

http://www.nbcnews.com/science/weird-science/interstellar-reality-check-could-our-galaxy-host-wormhole-n290861

[makebulgar]

Филмът спекулира много и със това че хората могат да не остаряват ако се движат много бързо със скоростта на светлината или ако са в някакво много силно гравитационно поле. Напрактика това е невъзможно и всеки ще си остарее както братята и сестрите си. Заблудата идва от Теорията на относителността, според която времето в различните системи тече по различен начин. Това е вярно но само ако сме решили да измерваме времето чрез движението. Така напрактика може да се отчете забавяне на времето заради гравитацията на масивни обекти като черни "дупки" или слънца, но това забавяне ще съществува само защото часовниците които използват хората са неточни и мерят само в една координатна система. Всичко, е относително и докато физиците си мислят че всичко което изчислят чрез скороростта на светлината и чрез измерване на времето чрез нея може да служи за център на измерванията им, то напрактика хората винаги ще продължат да си живеят като биологични същества с биологичен часовник, който е независим от другите неща като гравитация и скорост на движение на светлината. Тоест човека винаги ще си живее в координатната система "човек", и в нея времето винаги ще си тече със скоростта на биологичния часовник. Продължителността на живота на човека никога няма да зависи от скоростта с която се движи корабът му в космоса, а винаги ще зависи от биологичните процеси в тялото му - регенерация на клетките, поява на дефекти в ДНК и други подобни.

И в крайна сметка ако един космически кораб се завърне от космоса след 100 земни години пътуване със скорост близка до скоростта на светлината, то за хората вътре ще са изминали точно 100 земни години ако използват същия аршин за измерване на времето (например скоростта на светлината).

[Gravity]

@makebulgar: в момента наричаш фантастика неща които са експериментално проверене!!!

[Doris]

Забавянето на времето и от скоростта и от гравитацията е доказано експериментално, не само на теория.

Добре сбърках, няколко часа е

http://chitanka.info/text/834/8#textstart - прочети цялата част, по-долу съм дал и един пасаж дто ще ти е интересен

Сценарият обаче не е съвсем реалистичен поради следната трудност. Колкото по-далеч сте от звездата, толкова по-слаба става гравитацията, така че гравитационната сила върху краката на дръзкия ни астронавт винаги ще бъде по-голяма от силата върху главата му. Тази разлика между силите ще разпъне нашия астронавт като макарон или ще го разкъса, преди звездата да се е свила до критичния радиус, при който се образува хоризонтът на събитията! Ние смятаме обаче, че съществуват много по-големи обекти във Вселената, като например централните области на галактиките, които също могат да претърпят гравитационен колапс и да образуват черни дупки; на някои от тях астронавтът няма да бъде разкъсан, преди да се е образувала черната дупка. Фактически той няма да почувства нищо особено, когато достигне критичния радиус, и може да премине точката, от която няма връщане назад, без да забележи. Но само за няколко часа, докато областта продължава да колапсира, разликата между гравитационните сили върху главата и краката му ще стане толкова голяма, че пак ще го разкъса.

---------------------------------------

Съществуват решения на уравненията от общата теория на относителността, при които е възможно нашият астронавт да види гола сингулярност: може и да успее да избегне сингулярността и вместо в нея да попадне в „червоядина“ и да излезе в друга част на Вселената. Това би предложило чудесни възможности за пътешествия в пространството и времето, но за съжаление, изглежда, че всички тези решения са твърде неустойчиви: и най-малкото смущение, например присъствието на астронавт, може да ги измени така, че за астронавта да стане невъзможно да види сингулярността до момента, в който се сблъска с нея и времето му свърши. С други думи, сингулярността винаги ще се намира в неговото бъдеще и никога в миналото му.

Жоро, примерът от читанката е за колапсираща звезда, която се превръща в черна дупка. Космонавтът в този пример е на повърхността на звездата. Посоченото време е свързано със скоростта на колапса " докато областта продължава да колапсира" Съвсем различно ще е , ако има навлизане във вече съдадена черна дупка чрез свободно падане. Тук времето зависи и от огромното ускорение и от големината и посоката на началната скорост.

Нека погледнем сметките на Хокинг за галактическа, свръхгигантска ч.д от филма му, който показах тук. Собственото време за обикаляне с космически кораб на максимално приближена устойчива орбита е 8 минути. Значи, ако космонавт реши да излезе от този космически кораб с някаква начална скорост към дупката, за да смени траекторията, ще пада по парабола за време по-малко от осем минути преди да достигне място с приливни сили, които да го разрушат.

Различна е ситуацията в Interstelar, черната дупка не е галактическа . Тук приближаването с космическия кораб е с по-голяма от необходимата за стационарна орбита скорост, за да се използва ефекта гравитационна прашка .

[makebulgar]

Гравити, експериментално са проверени някои неща, свързани с измерването на времето, но само толкова. Наистина това помага да се корегират часовниците на сателитите и други подобни, но всичко това са проблеми с измерването на времето в различни координатни системи и синхронизирането им. Така ако часовника на бързодвижещият се сателит изостава от земните часовници, това не значи че времето при него тече с различна скорост, а означава че при него времето се измерва по друг начин и при други условия. Ако съответните условия се съпоставят и корегират със съответния коефициент към земните условия съответно и часовника на сателита може да се синхронизира спрямо земното време.

Ще е хубаво ако някой по-запознат даде данни за публикации на експерименти върху хора (близнаци или братя и сестри) при които е установена разлика в остаряването поради движение с различни скорости или при различни гравитации на земята и в космоса. Мисля че няма такива експерименти, поради обективни причини. Теориите и хипотезите на физично ниво по отношение на светлината и други елементарни частици могат да докажат някакви неща, но на биологично ниво те не са в сила. На биологично ниво и в координатната система "човек" процесите на стареене ще си зависят от същите условия от които зависят и на земята. Движението с високи скорости из космоса на биологичния човек може да го състари по-рано ако не е изолирана добре космическата радиация, или може да му даде нормална продължителност на живота ако в космоса му се осигурят земни условия на живот.

Редактирано Януари 22, 2015 от makebulgar

[Doris]

Времето тече с различна скорост, факт. Хората са твърде големи, за да се види осезаем ефект, но при частици е засечено удължаването на живота при движение с релативистични скорости.

[Joro-01]

Ми GPS системата е най-разпространения пример. На борда на сателитите има атомни часовници, които отчитат по-бавно заради движението на сателитите. С някакви малки части от секундата но атомните часовници го усещат. Биха изгубили синхрон с часовниците от наземните станции, ако не си обменяха коригиращи сигнали и за този вид грешка.

Забавянето на времето и от скоростта и от гравитацията е доказано експериментално, не само на теория.

Жоро, примерът от читанката е за колапсираща звезда, която се превръща в черна дупка. Космонавтът в този пример е на повърхността на звездата. Посоченото време е свързано със скоростта на колапса " докато областта продължава да колапсира" Съвсем различно ще е , ако има навлизане във вече съдадена черна дупка чрез свободно падане. Тук времето зависи и от огромното ускорение и от големината и посоката на началната скорост.

Нека погледнем сметките на Хокинг за галактическа, свръхгигантска ч.д от филма му, който показах тук. Собственото време за обикаляне с космически кораб на максимално приближена устойчива орбита е 8 минути. Значи, ако космонавт реши да излезе от този космически кораб с някаква начална скорост към дупката, за да смени траекторията, ще пада по парабола за време по-малко от осем минути преди да достигне място с приливни сили, които да го разрушат.

Различна е ситуацията в Interstelar, черната дупка не е галактическа . Тук приближаването с космическия кораб е с по-голяма от необходимата за стационарна орбита скорост, за да се използва ефекта гравитационна прашка .

Сигурно, но това бе най-близкото дето ми попадна. Целта на примера ми бе да кажа, че дори астронавтът да премине хоризонта без да забележи (а това в такива случи май само става), в някакъв следващ момент пак ще бъде разкъсан. И макар и да се допуска (в някои решения), най-вероятно няма вариант астронавтът да бъде изплют цял, някъде другаде. Още повече след като корабът се е разпаднал.

[Gravity]

@makebulgar: Явно при теб възражениеята не са към филма, а към теорията на относителноста. Ако смяташ, че тя е пълна с фантасмагории, то какво остава за филма! И моето възмущение в тази тема продължава да е същото, ако някой не е сигурен за нещо по-добре е да провери преди да казва "няма такова животно".

Сигурно, но това бе най-близкото дето ми попадна. Целта на примера ми бе да кажа, че дори астронавтът да премине хоризонта без да забележи (а това в такива случи май само става), в някакъв следващ момент пак ще бъде разкъсан. И макар и да се допуска (в някои решения), най-вероятно няма вариант астронавтът да бъде изплют цял, някъде другаде. Още повече след като корабът се е разпаднал.

Жоро, това, че ситуацията е най-вероятно нереалистична е съвсем различно от това дали противоречи на науката, нали? И не е вярно, че задължително ще бъде разкъсан, в някои случая няма да бъде разкъсан.

[Doris]

Няма да бъде разкъсан, ако попадне в петото измерение

[Joro-01]

Ок, де, нали ги видя /някои от/ тези случаи в по-долния пасаж от цитата ми? Всичко там е хипотези и сметки

Няма да бъде разкъсан, ако попадне в петото измерение

И аз искам така, та да си пратя числата от тотото една две седмици в миналото.

И после да се върна навреме ако може

[Gravity]

Няма нужда от пето измерение, достатъчно е да се разглежда само общата теория на относителноста.

Ок, де, нали ги видя /някои от/ тези случаи в по-долния пасаж от цитата ми? Всичко там е хипотези и сметки

Жоро, виждал съм ги и преди цитата ти, но ти критикуваше преди да си ги виждал. И какво разбираш под там всичко е хипотези и сметки? Какво друго може да е, ако няма експерименти!

[Doris]

Теорията предвижда устойчиви орбити зад хоризонта на събитията, но само за частици, не за масивни обекти като космонавт.

[makebulgar]

Ми GPS системата е най-разпространения пример. На борда на сателитите има атомни часовници, които отчитат по-бавно заради движението на сателитите. С някакви малки части от секундата но атомните часовници го усещат. Биха изгубили синхрон с часовниците от наземните станции, ако не си обменяха коригиращи сигнали и за този вид грешка.

Проблемът е в това, че всичко се измерва чрез уреди създадени от човека, които имат по принцип грешка. На цезиевите часовници грешката била от порядъка на 5.10^-15, което водело до отклонение от около 10^-10 секунди на ден. Ако този часовник се постави в условия на високи скорости не се променя времето на съществуването му, а се променя времето което е отчел. тоест поради скоростта се е променила честотата на трептене или друга част от процеса и пътя на визуализиране на времето от съответният уред.

Грешка има и в логиката на отчитане на гравитационното забавяне на времето, при описването на което се използва теоретичен модел при който се използват някакви радио-вълни, и според промяната на честотата им се вади заключението че времето са забавяло в близост до черните "дупки" и други масивни обекти. Времето там не се забавя, а просто са се променили условията при които вълната преминава от източника до приемника. Забавя се вълната и възприятието за нея, а не времето.

При елементарните частици при които е засечено удължаването на живота при движение с релативистични скорости отново имаме вероятно грешка в разбирането. Тоест щом частицата живеела по-дълго се вади заключението, че за нея времето протичало с друга скорост, а не се отчита това, че при тези скорости може да се променя продължителността на живота й. Приема се че животът на частиците е константа при всякакви скорости, това приемане може да е грешно.

Тоест проблемът не е във времето, а във начините и средствата за отчитането му, които са несъвършенни към момента. Теорията на относителността е вярна, но само като частен случай на по-голям модел. Тоест дори и времето в различни координатни системи да се отчита по различен начин, това не означава че не може всички различни по скорост времена от различни координатни системи да бъдат приравнени към времето в една от координатните системи и то да бъде обявено за абсолютно време.

[Doris]

Доказано е на практика, че законите на природата не зависят от скоростта на отправната система. Значи начинът на остаряване на хората и животът на частиците не се изменя със скоростта.

.....

И аз искам така, та да си пратя числата от тотото една две седмици в миналото.

И после да се върна навреме ако може

Ако съдим за свойствата на петото измерение по филма, няма как да се върнеш, може евентуално да предадеш на дъщерята числата, но заслужава ли си да я оставиш да расте самичка, за да търсиш петото измерение в някоя черна дупка?

Редактирано Януари 22, 2015 от Doris

[Joro-01]

Няма нужда от пето измерение, достатъчно е да се разглежда само общата теория на относителноста.

Жоро, виждал съм ги и преди цитата ти, но ти критикуваше преди да си ги виждал. И какво разбираш под там всичко е хипотези и сметки? Какво друго може да е, ако няма експерименти!

Тази не бях чел, та си отделих време преди няколко вечери

Ако си сигурен в това само защото се отказах да споря когато ме прати да се ограмотявам по ОТО, си е твое мнение. Книги като Микро и Мега съм чел като бях на 6 години (koeto prawi преди 33 г), но съм запомнил само нея за съжаление после ми се видяха много абстрактни. Мистър Томпкинс обаче - 90 -та г си я купих като излезе.. Аз да не съм като тебе да говоря без да съм гледал филма.

Чевеевите дупки или това дето Джимби му вика бяла дупка (от коиято може да излезеш, така им се казваше) ги знам няй-вероятно отпреди да се появиш на този свят.

Въобще те нямаше във форума когато пуснах една тема за двуизмерните... Проблемът беше че не можех да назова източник, по онези времена (когато съм ги чел такива, а не когато пусках темата) не запомнях автори, дори заглавия.

Доказано е на практика, че законите на природата не зависят от скоростта на отправната система. Значи начинът на остаряване на хората и животът на частиците не се изменя със скоростта.

Ако съдим за свойствата на петото измерение по филма, няма как да се върнеш, може евентуално да предадеш на дъщерята числата, но заслужава ли си да я оставиш да расте самичка, за да търсиш петото измерение в някоя черна дупка?

Не, но аз за малко.

1. Правя си (поръчвам си) уормхол генератор в мазето;

2.Изчезвам от вкъщи за няколко дена и влизам в дупката;

3.Давам числата чрез въздействие върху праха в къщи. Ако няма предварително ще оставя да се изсипва нещо

В тоз сайт нали знаете че повечето неща работят

http://www.instructables.com/id/Mad-Scientist-Worm-hole-Generator/

[Joro-01]

Проблемът е в това, че всичко се измерва чрез уреди създадени от човека, които имат по принцип грешка. На цезиевите часовници грешката била от порядъка на 5.10^-15, което водело до отклонение от около 10^-10 секунди на ден. Ако този часовник се постави в условия на високи скорости не се променя времето на съществуването му, а се променя времето което е отчел. тоест поради скоростта се е променила честотата на трептене или друга част от процеса и пътя на визуализиране на времето от съответният уред.

Грешка има и в логиката на отчитане на гравитационното забавяне на времето, при описването на което се използва теоретичен модел при който се използват някакви радио-вълни, и според промяната на честотата им се вади заключението че времето са забавяло в близост до черните "дупки" и други масивни обекти. Времето там не се забавя, а просто са се променили условията при които вълната преминава от източника до приемника. Забавя се вълната и възприятието за нея, а не времето.

При елементарните частици при които е засечено удължаването на живота при движение с релативистични скорости отново имаме вероятно грешка в разбирането. Тоест щом частицата живеела по-дълго се вади заключението, че за нея времето протичало с друга скорост, а не се отчита това, че при тези скорости може да се променя продължителността на живота й. Приема се че животът на частиците е константа при всякакви скорости, това приемане може да е грешно.

Тоест проблемът не е във времето, а във начините и средствата за отчитането му, които са несъвършенни към момента. Теорията на относителността е вярна, но само като частен случай на по-голям модел. Тоест дори и времето в различни координатни системи да се отчита по различен начин, това не означава че не може всички различни по скорост времена от различни координатни системи да бъдат приравнени към времето в една от координатните системи и то да бъде обявено за абсолютно време.

Ами ок де, ако всичко се забавя еднакво, независимо дали ползва цезиев атом, кварцов резонатрор /камертон/, махало или балансово колело, то какво излиза?

По същия начин и биохимичните реакции дето карат организма да старее..

И всичко само заради това, че скоростта на свеtлината е аблsоютна и нищо не може да се сумира с нея таka че да я изпревари...

[makebulgar]

Ами ок де, ако всичко се забавя еднакво, независимо дали ползва цезиев атом, кварцов резонатрор /камертон/, махало или балансово колело, то какво излиза?

По същия начин и биохимичните реакции дето карат организма да старее..

И всичко само заради това, че скоростта на свеtлината е аблsоютна и нищо не може да се сумира с нея таka че да я изпревари...

как ще измерим това дали всичко се забавя еднакво? на теория звучи добре, но на практика как ще стане. със сигурност механичния и атомния часовник ще имат различни грешки при високи скорости заради инерцията, гравитацията и други сили.

[JImBeam]

Тоест човека винаги ще си живее в координатната система "човек", и в нея времето винаги ще си тече със скоростта на биологичния часовник. Продължителността на живота на човека никога няма да зависи от скоростта с която се движи корабът му в космоса, а винаги ще зависи от биологичните процеси в тялото му - регенерация на клетките, поява на дефекти в ДНК и други подобни.

И в крайна сметка ако един космически кораб се завърне от космоса след 100 земни години пътуване със скорост близка до скоростта на светлината, то за хората вътре ще са изминали точно 100 земни години ако използват същия аршин за измерване на времето (например скоростта на светлината).

Има резон в това, а знаещите нещо се ослушват. С каквато и скорост да се носи из космоса, космонавта диша яде, пие, киха, кашля.....биологичния му часовник си трака, клетките му се "изхабяват" и стареят и не се интересуват от теорията на относителността. Може би и при тях цикълът се забавя, ще е интерсно който разбира да обясни.

Редактирано Януари 22, 2015 от JImBeam

[Joro-01]

как ще измерим това дали всичко се забавя еднакво? на теория звучи добре, но на практика как ще стане. със сигурност механичния и атомния часовник ще имат различни грешки при високи скорости заради инерцията, гравитацията и други сили.

Нека почнем оттам, че вече сме стигнали някоя близка подсветлинна скорост и се движим без да ускоряваме. Имаме си удобства - спалня кухня, има кой да кара кораба да не се треснем, ние само лежим, ядем пием и пърдим. Задачаа ни е да изкараме година. При движенив с постоянна скорост няма да има инерция дето влияе, нито притегляне към задната стена. Измерваме с двата часовника - взел съм си кварцовия swatch, автоматичния викторинкокс и един атомен. Моите двата за година грешат с минута (да допуснем, механичният може така да се нагласи).

Връщаме се след нашата година на земята и що да видим?...

Той и гравити не го разбра, та ме прати на ОТО, но пак ще опитам пак да го обясня, вие ще вденете

Скоростите се сумират нали? Ако ходя по движеща се пътека (като тази за метрото на орлов мост или на някои летища дето ги има) моята скорост спрямо неподвижен наблюдател отстрани ще е скоростта на пътеката + моята. Тоест ако аз се движа с 2 м/с в-ху пътеката която се движи със същата скорост, ще профучи покрай неподвижен човек с 4 м/с. Или ще изпревари друг дето се движи извън пътеката с 2 м/с

Нали? Ок до тук?

Светлинната скорост е абсолютна и нищо не я превишава. Ок?

Toest ako pytekata se dwivi sys skorost 300 000 000 м/с (светлинната), ас тичам по нея със скорост 1 м/с, скоростите ни няма да се сумират. Аз няма да превиша светлинната за който и да е наблюдател и няма да стигна 300 000 001 м/с. ОК ли сме?

Близко до C (swetlinnata skorost) скоростите все по-трудно се сумират.

А сега си представете, че всичко дето се изменя е движение, само мащабите са различни.

Химичните реакции са движение на атоми и най-вече електрони, осцилациите на атомния часовник или кварцовия резонатор.. Температурата..

Ще кажете че скоростта е вектор и има и посока? Ако тичам обратно? Ми ваденето при скорости blizki до светлинната пак е такова.

Дишането, кашлянето, яденето са все движения със скорости, за които важи горното

[JImBeam]

Я да слезем малко на земята. Ако я обикаляш достатъчно бързо от изток на запад, доста дни от календара /на Земята/ можеш да върнеш

Редактирано Януари 22, 2015 от JImBeam

[Last roman]

ми не, няма да врътнеш повече от един ден.

[makebulgar]

Нека почнем оттам, че вече сме стигнали някоя близка подсветлинна скорост и се движим без да ускоряваме. Имаме си удобства - спалня кухня, има кой да кара кораба да не се треснем, ние само лежим, ядем пием и пърдим. Задачаа ни е да изкараме година. При движенив с постоянна скорост няма да има инерция дето влияе, нито притегляне към задната стена. Измерваме с двата часовника - взел съм си кварцовия swatch, автоматичния викторинкокс и един атомен. Моите двата за година грешат с минута (да допуснем, механичният може така да се нагласи).

Връщаме се след нашата година на земята и що да видим?...

Всъщност не знам какво ще видим. Разлика във отчетите на всички часовници ще има, но не защото времето тече по различен начин, а по чисто физични и други причини. Трябва да се отчете това дали си сваляме викторинкокса от ръката и колко пъти, тъй като топлината му влияе. Трябва да се отчете гравитацията на планетите и звездите покрай които преминаваме, която влияе на движението на механиката. Трябва да се отчете влиянието на космичната радиация върху частите на часовниците и особено на осцилаторите. Тоест трябва да се издребнее напълно. Според Айнщайн при скорости близки до светлинната масата се увеличавала без да се увеличава обема. Това може и да обясни удължаването на живота на елементарните частици при високи скорости.

[Joro-01]

Всъщност не знам какво ще видим. Разлика във отчетите на всички часовници ще има, но не защото времето тече по различен начин, а по чисто физични и други причини. Трябва да се отчете това дали си сваляме викторинкокса от ръката и колко пъти, тъй като топлината му влияе. Трябва да се отчете гравитацията на планетите и звездите покрай които преминаваме, която влияе на движението на механиката. Трябва да се отчете влиянието на космичната радиация върху частите на часовниците и особено на осцилаторите. Тоест трябва да се издребнее напълно. Според Айнщайн при скорости близки до светлинната масата се увеличавала без да се увеличава обема. Това може и да обясни удължаването на живота на елементарните частици при високи скорости.

Човече, щом говорим за съпоставка, значи равни обсоятелства. Ако трябва ще ги свалим, но същото ще се получи и извън кораба, тук на земята. Ми да ги турим в климатизиран шкав айде

Това няма смисъл да го споменаваш и няма отношение

ми не, няма да врътнеш повече от един ден.

Абсолютно е така и то само за там дето отиваш. Отивам във Ванкувър и връщам 10 часа. Там. Ако се телепортирам у нас ще видя че в БГ сме вече 10 часа по-късно.

Както викаше едно наше юпи - "От Ванкувър до Владивосток"

[makebulgar]

Светлинната скорост е абсолютна и нищо не я превишава. Ок?

Toest ako pytekata se dwivi sys skorost 300 000 000 м/с (светлинната), ас тичам по нея със скорост 1 м/с, скоростите ни няма да се сумират. Аз няма да превиша светлинната за който и да е наблюдател и няма да стигна 300 000 010 м/с. ОК ли сме?

в случая израза "ас тичам по нея със скорост 1 м/с" е некоректен и невъзможен. математически и теоритически можем да си говорим и смятаме, но ако скоростта на светлината е граница и пътеката се движи със скороста на светлината няма как нещо върху нея да се движи с някаква скорост по-голяма от 0. тоест то не може да се движи в същата посока. ако засилим един часовник със скоростта на светлината той просто няма да отчита реални неща. нито механиката нито електрониката му ще работи нормално. тоест теоретични часовници можем да изпращаме на теория навсякъде, но материалните часовници не винаги и не навсякъде ще работят.

Редактирано Януари 22, 2015 от makebulgar

[Joro-01]

в случая израза "ас тичам по нея със скорост 1 м/с" е некоректен и невъзможен. математически и теоритически можем да си говорим и смятаме, но ако скоростта на светлината е граница и пътеката се движи със скороста на светлината няма как нещо върху нея да се движи с някаква скорост по-голяма от 0. тоест то не може да се движи в същата посока. ако засилим един часовник със скоростта на светлината той просто няма да отчита реални неща. нито механиката нито електрониката му ще работи нормално. тоест теоретични часовници можем да изпращаме на теория навсякъде, но материалните часовници не винаги и не навсякъде ще работят.

Ами добре, благодаря и приемам критиката, като говорим за материални точки (тела) наистина не е редно да говорим за светлинна скорост а за подсветлинна. Това обаче за мен остават детайли, радвам се че прие / схвана есенцията.

Нематериален часовник може да ти бъде червеното отместване. Варианти на синьо (w po-[irok smisyl) също можеш да наблюдаваш де.. Но директно както с червеното няма как.

Мисля да не разводнявам темата с обяснения защо материална точка никога няма да достигне светлинна скорост