Що е това феодализъм (западноевропейски)

[glishev]

Както казах и по-рано - в един момент "перифериите" на т. нар. "феодализъм" ще се окажат повече и по-представителни от самото му териториално ядро - и тогава ще трябва или да се откажем от термина "феодализъм", или да го ползваме и за перифериите. Само че ще сме отчели колко разнообразни феномени се крият под уж унифициращия термин. Което е мое мнение.
Англия, разбира се, не е била организирана изцяло като Франция, но все пак е една от моделните страни на това, което (по липса на по-добър термин) наричаме "феодализъм".

Хубаво е да се има предвид, че и в двете страни социалната мобилност е по-бавна, бих казал инертна в периоди на вътрешен мир. А се забързва в периоди на гражданска война или революция. Френската революция е много бурна, но английските граждански войни пък са няколко.

Покрай Войната на розите в XV в. много от дребноблагородническите родове се издигат и заместват буквално взаимноизтребилите се стари фамилии на нормандски магнати. Предполагам, че Кларк е взел предвид този добре известен факт. Факторите, влияещи на социалната мобилност са много.

Редактирано Декември 1, 2014 от glishev

[Aspandiat]

Предполагам, че анонимнията автор на статията от уикипедия е ползвал друг източник, доста по-непълен. Другото възможно обяснение е че е ползвал имена на *съвременни* аристократи и е попаднал в клопката, която Кларк посочва - поради наличието на социална мобилност в средновековието, болшинството нормански фамилии са изгубили аристократичния си статус, който може да бъде обаче открит в Doomsday Book от 1086-та г.

Значи при това положение теорията на Кларк, че норманите и сега управляват Англия не издържа, след като повечето нормански фамилии са деградирали от времето на съставянето на "Книгата на страшния съд".

[Пандора]

Моделът обаче не е универсален. За Галия, Италия и Пиринеите може да се обясни с германски военен елит, контролиращ и експлоатиращ заварените гало-ибери-римляни. За Англия - със заварените англо-сакси и нормано-френския елит. За Унгария и дори за България - също, с маджарския и българския елит и подчинените славяни и траки. В Германия обаче няма чужд етнически елемент, но там може да се допусне каролингски социален импорт и "overwriting". В Полша обаче този модел е неприложим, защото териториите й са били етнически хомогенни (славянски), без чужд господстващ елемент. Появата на феодален модел, в т.ч. и военен (с полските рицари) по-скоро е продукт на обществена мобилизация и трансформация поради опасността от германската експанзия, тоест е продукт на наличие на предизвикателство и отговора му, съгласно класическата тойнбианска концепция (нали така, Алва ). Освен ако не се доверим на твърденията (и то още от късното Средновековие) на полски автори, че полския шляхтов елит етнически не произхожда от местното славянско население, а от заселили се на полска територия милитализирани сарматски групи. Впрочем има и сведения за навлизането на подобни военизирани елементи в Полша и Литва през ХІІІ-ХІV век от разгромената от татарите Волжка България.

Моят въпрос е имали някаква роля за тези процеси различния манталитет на отделните народи и по точно склонност към излъчване на елит с по-висок статут от своите среди и подчинение на него и чрез това обединение и централизация и обратното липса на такава склонност ?

[glishev]

Това е въпрос без отговор, Пандора. По-скоро историческите факти около различните народи показват какво им се е случило - и толкова. Има възможност за анализ, но на събития и културен или политически импорт, а не на някакъв манталитет сам по себе си. Манталитетът се променя. Напоследък френските историци, превеждани у нас, говорят за "менталност", тоест умствена нагласа. Думата на френски е една и съща. За да бъде разглеждан този манталитет или тази менталност, трябва постоянно да се имат предвид страшно много фактори - точнитя момент, непосредствените събития, религията, текстовете, обичайното право... тя е дълга и широка. Затова поне аз се опитвам да употребявам тази думичка възможно най-рядко. Инак човек рискува да изпадне в някакви етнически, национални, филетистки обобщения, които са дяволски примитивни, опростенчески и направо нямат отношение към средновековната действителност.

---------

Между другото, това, което Южняка по-назад казва за полския средновековен земевладелски елит, е любопитно.

Знаем, че, разбира се, по-голямата част от дребната до средна шляхта и едрите магнати си се състои от чистокръвни поляци и литовци - поне докъм XV в. Това значи - от местен, етнически славянски и балтийски корен. Но терминологията на тази шляхта и това магнатство включва много немски термини. Сама дума "шляхта" произлиза от старо-долнонемското (саксонско) "sclаehtan", "сражавам се". Думата "пан" за "господин" и "господар" е родствена със сръбското и унгарско "бан", с подобно значение - което може да произлиза или от много стара българска, или от аварска титла (както предполагам). Тоест, част от терминологията на полско-литовската средновековна аристокрация идва от германски и може би от степни източници. За славянските средновековни държави е съвсем нормално да заемат огромен брой организационни модели и термини, свързани с тях, от политически по-развитите си съседи. Знаем, че, например, "крал" е славянска рецепция на личното име "Карл". Както и че "княз" е пак славянска рецепция на германското "konung"/"cyning" (отказвам да влизам в повече спорове на тази тема, тя е отдавна изяснена).

Мисълта ми в частност за полско-литовския елит е, че той е като сръбския и руския: наистина с местен произход в етническо отношение, но в организационно - повлиян в огромна степен от неславянски съседи. Поляците не само претендират за сарматски произход на аристокрацията си, но от време на време имат и антикизиращи тенденции: някои родове произволно си прикачат ту етруски, ту самнитски произход (вече в Ренесанса). Много е възможно първите опити за самоорганизация на полските славяноезични извън рода да идват под влиянието на степни германи като готите и на други степняци като аварите, та дори може би маджарите. Разбира се, полската историография микога не би приела това.

Но ми се ще да припомня, че има една стара хипотеза за германски произход на най-старите полски извънродови институции (князете). Вече не говоря за степен произход, тоест за готи, вандали и гепиди, а за северните, т. нар. "долни" германи - сакси, дани, лангобарди и све(в)и. Те, така да се каже, изнасят агресивните си воински династии по посока на най-слабото съпротивление не само при Великото преселение в IV-VI в., но и във викингския период IX-XI в. Имаме примерите на дани и свеви не само в Ирландия, Англия и Нормандия, но и в Рус - имам предвид Рюрик, династията му и норманската теория за произхода на държавата в Киевска и Новгородска Рус (теория, която споделям).

Аналогична роля в края на Х в. играе Олаф Трюгвасон в "Сага за Олаф Трюгвасон" от Снори - Олаф основава или наследява владения (и най-вече се жени за местни знатни девойки) навсякъде, където попадне като викинг, преди да се покръсти и да се възкачи на норвежкия трон. Първият му "стаж" като владетел и съпруг на княгиня е в полските земи, т. нар. Вендланд.
Освен това знаем, че полски князе като Мешко и Болеслав, както и в чешките земи през същия период, са утвърждавани в титлите и правата си чрез санкцията на германските императори (саксонската династия на Отоновците). Това е въпрос на престиж не само за самите славянски князе, но и за императорите, защото през цялото Средновековие остава важен политически въпрос кой създава владетели - папата или императорът (в Скандинавия кралете се създават от други крале).
Във всеки случай полският аристократичен елит според мен запазва в ренесансовите си легенди един изкривен исторически спомен за произхода на самите си функции от външни източници - на ранен етап може би готски и аварски, а в малко по-късен период - със сигурност саксонски и скандинавски. Което съответства на аналогични модели в сръбските, а особено в чешките и руските земи.
Най-просто казано - полският елит е полски по етнически произход, но организацията му е германска и/или степна, както е и в много други славянски средновековни държави.

Редактирано Декември 1, 2014 от glishev

[Пандора]

Това е въпрос без отговор, Пандора. По-скоро историческите факти около различните народи показват какво им се е случило - и толкова. Има възможност за анализ, но на събития и културен или политически импорт, а не на някакъв манталитет сам по себе си. Манталитетът се променя. Напоследък френските историци, превеждани у нас, говорят за "менталност", тоест умствена нагласа. Думата на френски е една и съща. За да бъде разглеждан този манталитет или тази менталност, трябва постоянно да се имат предвид страшно много фактори - точнитя момент, непосредствените събития, религията, текстовете, обичайното право... тя е дълга и широка. Затова поне аз се опитвам да употребявам тази думичка възможно най-рядко. Инак човек рискува да изпадне в някакви етнически, национални, филетистки обобщения, които са дяволски примитивни, опростенчески и направо нямат отношение към средновековната действителност.

По принцип и аз не мога да твърдя доколко това е важен фактор. Просто понякога отбелязвам, че в една епоха, в един регион при едни се случва едно или избират една система, при други нещата тръгнат различно или по-бавно протичат процесите и не винаги икономическите реалности обясняват всичко. Сложно е безспорно. На мен лично ми е трудно да правя обощения.

[КГ125]

Еми тя историята се твори от няколко фактора... народ (т.е. културните му нагласи) и външни за това фактори - т.е. другите народи и природата. Конкретиката обаче е много много сложна.