Франкското кралство без Карл Велики

[Aspandiat]

Докато съм още на форумна вълна, да взема да пусна и една алтернативка. А именно, как би еволюирало Франкското кралство, ако Карл Велики не се беше раждал или беше един кротък и миролюбив владетел.

Пускам една карта на империята му. Със синьо е Франкското кралство преди Карл (до 758 г.), с оранжево са завоеванията му, с жълто са зависимите или временно присъединени територии.

Да си представим, че към 814 г., когато умира Карл и към 840 г., когато умира синът му Людовик Благочестиви и империята се разпада, Франкското кралство е само със синия цвят. Според мен ограничаването му в рамките до 758 г. е щяло да предотврати разпадането на държавата след 840 г.

Спрямо гало-римския етнически масив германският не е равен като географска тежест. Като демографска пък съвсем, доколкото Галия е била по-населена от германоезичните територии чак до ХІХ век.

Във Франкското кралство е нямало да има и италиански и итало-лангобардски територии и етнически масив, което е щяло да свали от врата на Франкското кралство още един етно-сепаратистки воденичен камък след 814-840 г.

Накратко, ако Франкското кралство беше запазило границите си, населявани предимно с гало-римско романоезично население (и франкско,) с не толкова големи германоезични етнически анклави и без италианските си земи, вероятно е щяло да избегне разпадането си и да продължи съществуването си и занапред като огромна европейска държава, политически център на Запада.

При такова алтернативно развитие възниква въпросът и дали изобщо е щяло да възникне средновековна Германия във вида, в който я познаваме, а не няколко германоезични държавици на невлизащите в границите на Франкското кралство територии.

Остава и открит въпросът каква би била съдбата на Лангобардското кралство в Италия. Дали просъществуването му и занапред е щяло да доведе да формирането на сравнително централизирана ранноиталианска държава. Чието съществуване е щяло да попречи на обособяването на италианските търговски градове-републики с всички произтичащи от това последици за икономиката и културата на Запада, в това число и евентуално силно забавяне на Ренесанса или Ренесанс с други културни характеристики.

[T.Jonchev]

Според мен особено съществена причина за сполучливото териториално разширение на държавата при Карл Велики, както и за имперския й статус, е смъртта на Карломан. Без нея най-вероятно страната щеше да бъде ангажирана основно с вътрешни проблеми.

[glishev]

Частното ми мнение е, че франките са щели да овладеят (временно) Германия дори без Карл или поколение след него. И че градовете на Италия биха се обособили дори при лангобардски крале.

[Warlord]

Зависи, ако имаше друг крал с други амбиции, или поне постоянно бунтуващата се Саксония да не му е приоритет Германия можеше и да не бъде овладяна.

[glishev]

Саксония рано или късно би станала приоритет на всеки франкски крал, който може да си го позволи. Причините са две: първо, Айнхард отбелязва, че повечето от границата е в равно поле и от двете страни непрекъснато се правят набези, тоест животът е постоянно неспокоен, а от това следват загуби за краля. И второ, саксите са езичници и франкските епископи искат закрила не само за своите църкви, но и за мисионерите, постоянно пътуващи из Саксония с риск за живота си.

Отделно от това, мисля, че феодалният разпад на франкското кралство би се случил дори без териториалните разширения от времето на Карл. Още при Меровингите (а и в младостта на самия Карл) е имало множество вътрешни поделби. Самият Карл е готов да подели империята си, а синът му направо го прави, то си е част от обичаите на франките. Отслабването на кралската власт, поставена в ръцете на много крале, засилва графовете и те стават относително самостоятелни. Това е било може би неизбежно, без значение със или без завоевания.

Може би тъкмо завоеванията на Карл, които в дългосрочен план позволяват ограничаването на кралете до трима (един за Германия, един за Италия и, общо взето, един за Германия), а с това - и постепенното възстановяване на монархията във Франция. Представете си, ако без разширението на владенията Каролингите се бяха нароили като крале, а не като графове из самата Франция през десети век. Можеше и днес да има независими една от друга Бургундия, Аквитания, Бретан и малка Франция (може би дори без Нормандия).

Редактирано Ноември 29, 2014 от glishev

[Warlord]

Ако имахме медиивъл феодален акселерейтър можеше и да стане тва с роенето на кралете, но не и в реалната алтернативна история

Мисълта ми беше, че ако Карл се заеме с други проблеми и остави Саксонския проблем за наследниците си, то Саксония можеше да получи глътка въздух, да се обедини около Виндихук, свещената колона да не бъде отсечена и вече като се разпадне Франкската държава, Саксония да бъде стабилен противовес на Източно франкската отломка.

[КГ125]

След което след време Саксония да заеме ролята на франките? Рано или късно щеше да получи християнството и тя?

Макар, че такива процеси като създаването на франкската държава не зависят само от един Карл...

[glishev]

Самото франкско кралство вече отдавна си е било създадено, Карл само го наследява и разширява Инак "кралският акселератор" си го е имало, просто империята е имала временен късмет, че към 814 е останал само един жив син на господаря.

Но ако примерно към 780 беше починал не Карломан, а брат му, нещата можеше и временно да се получат както в сценария на Лорда - с една силна, самостоятелна, за известно време все още езическа Саксония (подобна на България при Телериг, да речем). Видукинд в ролята на мощен езически крал звучи метълски вдъхновяващо. Но в крайна сметка и Саксония, и Дания пак биха се покръстили, просто щеше да стане по-бавно.

Аварската държава може би щеше да оцелее поне още век, което би било интересно.

[Aspandiat]

Да, оцеляването на Аварската държава би се оказало ключово за развитието на България и Балканите в следващия един или дори два века. Защото без ресурсите и земите на източна Авария България едва ли щеше да преживее бурния си възход през ІХ век.

Малко (не съвсем) ОТ.

Изглежда, че франкското политическо пространство след смъртта на Людовик Благочестиви чак до края ІХ век няма съзнанието за истински и необратим разпад на империята. Сещам се за интригите на западния крал Карл ІІ Плешиви срещу брат му Людовик Немски за овладяване и контрола върху франкското наследство и как през 875 г. Карл е обявен за император. Сещам се и как Карл Дебели, който пък е син на Людовик Немски, успява дори временно да възстанови Франкската империя през 881 г., присъединявайки Западна Франкия (Франция) към Източна Франкия (Германия). Тоест през целия ІХ век потомците на Карл Велики и Людовик Благочестиви гледат на постимперското пространство като на бащиния, която е разделена между синове и внуци по стария меровингски и ранен каролингски модел. Това, че нашите медиевисти, доколкото изобщо темата ги вълнува, са сложили един пирон на датата 840 г. и са рекли, че тогава се е разпаднала Франкската империя, е техен проблем, породен от ограниченото им виждане на историята като поредица от събития и дати, а не като процеси с бавен ефект.

[Atom]

В тази времева линия е интересно и как биха се развили отношенията между Рим и Константинопол. Отказ на алтернативния владетел от намеса в отношенията между Рим и лангобардите би имал съвсем различни последици за връзките на папството с ИРИ.

[glishev]

Допускам, че рано или късно лангобардите биха станали католици (по това време поне догматически същото като православни) и може би биха запазили по-сериозен контрол над вътрешността на Италия, превръщайки се в търпим съсед на Папството.

[Aspandiat]

Е чакай де, не казвай, че към 770 г. лангобардите са езичници?

[glishev]

Ариани са

[Aspandiat]

Нещо не е наред с тези лангобарди. Излизат на сцената, когато арианството е в отстъпление и упадък. И интересно откъде са го прихванали, след като готите са били към 560 година в Италия и далечна Испания.

[Last roman]

дългобради ретарди. Те и франките излизат последни на сцената, ама какво кралство правят

[monte christo]

С изключение на франките, всички германски народи, които са приели християнството, са го изповядвали в неговата арианска форма. Под влиянието (военният натиск) на православните франки от север, и на православните римляни от юг, например готите в Испания стават православни. По-късно и лангобардите в Италия изоставят арианството и приемат православието. По тях времена все още нямаме римо-католицизъм (в днешната му форма). Християнските народи (и племена) на Запад са или православни (каквито са били папата и неговите епископи), или са ариани.