Кратки новини - Физика

[Р. Теодосиев]

Програмите на САЩ за бъдещи изследвания в областта на физиката на елементарните частици: http://blogs.scientificamerican.com/guest-blog/2014/11/25/u-s-particle-physics-program-aims-for-the-future/

[Б.Богданов]

Абсолвентите от випуск 2014 на Физическия факултет получиха своите дипломи за завършено висше образование

На тържествена церемония в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ 140 бакалаври и магистри от Физическия факултет получиха своите дипломи за завършено висше образование. Четирима са абсолвентите, пълни отличници.

Церемонията по връчване на дипломите бе открита от декана на факултета проф. дфн Александър Драйшу, който поздрави абсолвентите от свое име и от името на преподавателския състав на факултета. „През годините на вашето следване вие вървяхте по един не лек път. Със сигурност сте имали и трудни моменти. Вашето желание, вашата работа, ви доведоха до постигането на една голяма цел – висше образование по физика като възпитаници на най-старото висше училище – Софийския университет „Св. Климент Охридски”, каза проф. Драйшу.

Цялата статия на адрес:

https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/novini_i_s_bitiya/absolventite_ot_vipusk_2014_na_fizicheskiya_fakultet_poluchiha_svoite_diplomi_za_zav_rsheno_visshe_obrazovanie

[Joro-01]

Лазерен лъч заснет с високоскоростна камера - със 100 милиарда кадъра в секунда

https://www.youtube.com/watch?v=UfSILhBfYCY

https://www.youtube.com/watch?v=uiyZSrBC71U

Нак добавя и това видео - пак същото, но с коментар

Вижда се отражение в огледало и пречупване в резин

http://www.popsci.com/video-watch-laser-light-moving-through-air-100-billion-frames-second

Тази статия е интересна, има и препратки относно тези камери

[Малоум 2]

Ето интересно за "тъмната" материя. Косвено, ще може да се "вземе предвид!" действието на "тъмните" сили, май.

http://nauka.offnews.bg/news/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_1/%D0%A3%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B7%D0%B0%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%8A%D0%BC%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F_8475.html

"...

"Мислехме, че тъмната материя просто си седи на място, без нищо да прави нищо и няма ефект върху околността си, с изключение на генерираната от нея гравитация. Но ако тъмната материя наистина се забавя по време на тези сблъсъци, то това може да е първото доказателство за наличието на богата физика в скрита от погледа ни "тъмна" Вселена" - каза Ричард Меси (Richard Massey) от Университета в Дърам.

За да се случи такова изоставане по време на сблъсъци, тъмната материя трябва да взаимодейства, дори много леко, със сили, различни от гравитацията.

..."

(Да. Силите са с ентропиен произход (може да са сили на привличане и сили на отблъскване - всички сили имат ентропиен произход, но не се подхожда така в съвременните тълкувания на факти)- структуриране на вакуума и Обратната Връзка, действа със закъснение)

...

[Малоум 2]

Един от великите!

http://nauka.offnews.bg/news/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_1/%D0%9D%D0%B0-8-%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82-1902-%D1%81%D0%B5-%D0%B5-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BB-%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%84%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BA-%D0%9F%D0%BE%D0%BB-%D0%90%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BD-%D0%9C%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81-%D0%94%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BA_17226.html

"На 8 август 1902 се е родил английският физик Пол Адриен Морис Дирак

"Физическите закони трябва да имат математическа красота" - е твърдял роденият на тази дата английски физик Пол Дирак.

Той е един от създателите на квантовата механика, развива квантовата статистика, релативистичната теория на електрона, предсказала антиматерията, в частност, позитрона и анихилацията и раждането на двойките частица/античастица, а също и въвежда "пръчката с един край" или хипотетична частици с един магнитен полюс - монопола на Дирак.

За всичко това, заедно с Шрьодингер през 1933 г. получава Нобелова награда -"за откриването на нови продуктивни форми на атомната теория". Той не искал да вземе тази Нобелова награда, защото мразел известността, но Ръдърфорд го убеден да я приеме с аргумента, че отхвърлянето й ще бъде много по-шумна реклама.

На въпроси на журналисти за неговото хоби, Дирак отговарял: "Да ​​мисля".

..."

Разбира се, предсказал е антиВЕЩЕСТВОТО, а не антиматерията. (всичко е материя, дори и антивеществото )

пп https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB_%D0%94%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BA

...

Редактирано Август 8, 2015 от Малоум 2

[Малоум 2]

Статията е ... хем хубава, хем малко неясна, откъм същността на експеримента (според мен )

http://nauka.offnews.bg/news/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0_14/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D1%87%D0%B5-%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%90%D0%B9%D0%BD%D1%89%D0%B0%D0%B9%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B8-%D0%B2-%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D1%85%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0_19882.html

"Ново доказателство, че е погрешна теорията на Айнщайн за "скритите променливи" в квантовата механика

Когато два електрона се вплетени, измерването на състоянието на единия (горния) моментално определя състоянието на другия (долния), без значение каква е разстоянието между тях. Един често привеждан пример включва двойка наречени Алис и Боб, всеки от които има достъп до една от чифт заплетени частици. Да започне телепортацията, Боб изпраща на Алис един бит информация. Тя използва този бит и своя дял от заплетената двойка да прехвърли един бит квантовата информация или кюбит от мястото, където е Боб до мястото, където е тя. Снимка: Science

Един почти перфектен експеримент за проверка на реалността - това може да се каже за успешното прилагане на квантовата телепортиция като средство за комуникация от разстояние от около 1,28 км.

В статията на екипа изследователи от Университета по технологии в Делфт (Нидерландия), ръководен от Роналд Хенсън (Ronald Hanson), публикувана на страниците на Science, се подчертава, че опита е направен с абсолютна надеждност и без нежелани промени в състоянието на спина на квантовите битове.

Това, което са направили холандските учени е пряка проверка на неравенството на Бел, един от основните принципи на квантовата физика, се казва в прессъобщението в Science.

..."

"...

Спорът между Айнщайн и Бор за същността на квантовата механика

Какви са разногласията:

Нилс Бор и Алберт Айнщайн - приятели и опоненти. Снимка: Paul Ehrenfest

• Айнщайн настоява за запазването в квантовата физика на принципите на детерминизма на класическата физика и тълкуването на резултатите от измерванията като "несвързани с наблюдателя" (на анг.: "detached observer"). Според Айнщайн има някакви скрити променливи, с чиято помощ да се прогнозират резултатите и квантовата физика да може да се определи.статистически

• Бор настоява за принципно недетерминирания, статистически характер на квантовите явления и неотстранимостта на ефекта от измерванията.
• Айнщайн: "Бог не играе на зарове"
• Бор: "Не казвай на Бог какво да прави"
• Айнщайн:" Наистина ли мислите, че Луната съществува, само когато я погледнете? "

Физиците се разделили на лагери. На страната на Айнщайн бил Планк и Шрьодингер, а на Нилс Бор - Хайзенберг, Борн, Дирак. Същината на спора е това: Дали наистина светът се управлява от неопределеността или ние просто не познаваме някои свойства на микрочастиците, които ако успеем да измерим ще можем да предвидим поведението им във всяка конкретна ситуация.

..."

И т. н....

Разбира се, че детерминизмът се запазва (прав е Айнщайн!) и в квантовата интерпретация ... ако е вярна интерпретация.

В смисъл, че щом става въпрос за корелации - значи се говори за ВЪЗдействие на разстояние. Пък, Айнщайн е показал в ОТО, че действието с минимална енергия се пренася по геодезични линии.

За сплетените частици - баш по геодезичните линии е връзката им, във вид на стояща вълна. Ако няма декохеренция - за всяка от частиците е "отнета" една степен на свобода, при непрестанното си образуване. При декохеренция (измерване) - отпада тая зависимост и затова е възможна информацията: "измерих спин нагоре, значи сплетената е била със спин надолу" - получава се мигновено, в един и същ момент от време (класика, като с лява и дясна ръкавица).

Никаква телепортация няма - нищо не се е пренесло от едната частица до другата. Именно това показва, че не е ВЗАИМОдействие (няма обратна връзка)- както са си мислели - призрачно, със скорост над светлинната. Демек, пак ...гурото е прав!

Спазен ли е ЗЗИ?..

Просто - не е нарушен. Информацията с "фазова скорост" от стоящата вълна, може да е мигновена, но действие става чак когато и "груповата скорост" е там - импулсът е там - от двете "скорости", а това е движение със скоростта на светлината в тая среда... Получената "свобода" (с откат) за втората частица й дава възможност да се образува под диктат на полетата на средата, в която се гради експериментът... и - това се наблюдава, май!

...

[Б.Богданов]

На мен ми хареса статията. Дава известна представа за какво иде реч..

Но едно нещо не ми допадна, когато се говори за непълнотата на КМ и/или за заключенията на АПР /погрешни както се оказва/ не може да не се спомене експериментът на Аспе.

[Малоум 2]

На мен ми хареса статията. Дава известна представа за какво иде реч..

Но едно нещо не ми допадна, когато се говори за непълнотата на КМ и/или за заключенията на АПР /погрешни както се оказва/ не може да не се спомене експериментът на Аспе.

Прав си... макар че има загатнато:

http://nauka.offnews.bg/news/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0_14/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D1%87%D0%B5-%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%90%D0%B9%D0%BD%D1%89%D0%B0%D0%B9%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B8-%D0%B2-%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D1%85%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0_19882.html

"...

Неравенствата на Бел

След почти 30 години, друг известен физик Джон Бел, доказа, че нито една теория, основана на локалност и реализъм не може да възпроизведе всички предсказания на квантовата механика.

Освен това, той въвежда специално неравенство (наречено на него), което позволява да се провери, доколко добре реалността се описва от класическата теория с непременна локалност и реализъм. Квантовата механика, напротив, би трябвало да нарушава неравенството, така че проверката на неравенството на Бел ще определи истината кой е прав - Айнщайн или Бор.

Вратичките

През последното десетилетие са били направени десетки експерименти от този вид, използващи различни физически системи, но при всички от тях са намирани вратички, позволяващи да се предположи съществуването на класическо обяснение на наблюдаваните резултати.

Новата работа на физиците от университета в Делфт позволява да отхвърлят повечето от тях.

...

Първата вратичка (locality loophole) е разстоянието между вплетените частици - като в експеримента холандските физици използват спиновете на електрони, "заключени" в диамант - наречени NV-центрове. За да елиминират тази вратичка изследователите разделили частиците на разстояние 1,28 км една от друга, така че на всеки сигнал ще трябват цели 4.27 микросекунди, за да долети от едната частица до другата, дори и ако се движи със скоростта на светлината..."

При АСПЕ - се ползват фотони. (предполагам - щото Ваня вече е писала за АСПЕ - да не удължава изкуствено материала - не описва подробности)

Тук ползват ЕЛЕКТРОНИ. При неравенствата на Бел се говори за електрони (частици с маса при покой, а не фотони). Така се доближават до реалност при изследването.

"...

След това било необходимо да се свържат (или вплетат) електроните вече разделените на разстояние, за което учените прибегнали към стандартните носители на сигнали на дълги разстояния - фотони в оптичното влакно. След като вплели всеки електрон с отделен фотон, те ги изпратили до междинна станция, където пристигналите фотони стават вплетени помежду си и така "дистанционно" свързали началните електрони.

Сега било необходимо да се затвори втората вратичка - неточното отчитане на състоянието на електроните, което може да скрие съществуващата корелация (взаимовръзка) между тях (detection loophole).

За да избегнат това, изследователите охладили проби с NV-центрове почти до абсолютната нула, където те биха могли лесно да ги манипулират с помощта на микровълни и оптични лъчения и да измерват тяхната квантово състояние с точност 95%.

След като премахнали тези две вратички, изследователите регистрирали явно нарушение на неравенството на Бел, за пореден път още едно доказателство срещу теорията на скритите параметри на Айнщайн в полза на квантовата механика....

Просто и остроумно ... ги свързали?! Ей тъй, че пак тъй ... фотони в оптично влакно?

Обхваща ме съмнението, защото при охлаждане би трябвало да губят изначалната свързаност. (по принцип - охлаждане означава отнемане на фотони и съответно фонони от образеца!)

Какво тогава регистрират? - не е ясно. Ако са пак поляризации на фотони - не е по-добър експеримент...(според мен)

(А при моето тълкуване - и двете позиции на "спорещите" физици са възможни като резултат, но при друго тълкуване на това, което наричат "базис" - при тях няма непрестанно образуване на обектите и от там идва объркването в изводи - че нещо се нарушавало. Локално е ВЗАИМОдействието, а ВЪЗдействието може да става и мигновено - с отпадане на връзка с фазова скорост-тя, фазовата скорост, няма ограничения. Защото, става въпрос за Информация, влияеща на начина на образуване на електрона (посока спин), а не за пренос на импулс. Спинът - винаги се проявява като придобита характеристика при измерване. Затова е по-правилно да е придобит параметър при елементарните и микрочастиците, а не скрит!.. В смисъл - известно е тогава, че има спин, но не е ясно, защо и как векторът спин се "нанася на точни порции" върху векторът на механичния момент, някак - независещо от предишно състояние, а точно проектиращ се в момента на измерване.)

...

[Joro-01]

Направиха най-точното измерване на скоростта на светлината

Направиха най-точното измерване на скоростта на светлината

Харесва ми! (0)

Facebook

Twitter

От Обекти

Наука

22 септември 2015 г.

Преглед на оригинала

Снимка: Shutterstock

Учени от Университета на Западна Австралия и Университета „Хумболт“ в Берлин извършиха експеримент, при който била измерена линейната скорост на светлината с точност, 10 пъти по-висока от предишни подобни измервания, предава IDG.

Тази строга проверка позволява не само да получим уточнена стойност на скоростта на светлината във вакуум, но и потвърждава един от постулатите на Теорията на относителността на Алберт Айнщайн, известен като „симетрия на Лоренц“. Според този постулат скоростта на светлината е еднаква и не зависи от посоката на разпространение.

По време на експеримента скоростта на светлината е измерена чрез сигнали в микровълновия диапазон, около 12,97 гигахерца, които били генерирани от два сапфирени резонатори, охладени до 4 Келвина. За увеличение на точността на измерването данните били събирани в продължение на годината. Сапфирените микровълнови резонатори били поставени перпендикулярно един на друг и върху въртяща се маса, извършвайки един оборот за 100 секунди.

Виж още: Нов тест потвърди, че няма частици, по-бързи от светлината

Честотите на двата генератора са свързани непосредствено със стойността на скоростта на светлината, обяснява доктор Стивън Паркър, ръководител на екипа Frequency and Quantum Metrology Research Group в Университета на Западна Австралия. Ако сумарната честота се променя в зависимост от посоката на ориентацията на генераторите, това би било знак за нарушение на симетрията на Лоренц. Но през целия експеримент честотата остана стабилна и запази своята стойност 18 знака след десетичната запетая, до лимита на нашето научно оборудване, посочва д-р Паркър.

В момента изследователският екип модернизира експерименталното си оборудване. Внедряват се нови източници на светлина с по-голяма стабилност, с които бъдещите измервания ще бъдат още по-точни. Всичко това ще ни позволи да увеличим точността и чувствителността на измервателната апаратура и благодарение на нея ще можем да изследване други явления, които могат да предизвикат нарушение на симетрията на Лоренц, казва д-р Паркър.

По думите му търсенето и евентуалното откриване на явленията, нарушаващи симетрията на Лоренц, могат да ни дадат експериментална база, въз основа на която ще бъдат разработени нови теории, описващи по-пълно всичко, което се случва около нас.

http://www.obekti.bg/nauka/20641-%D0%9D%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0

Благодаря, на сп. Обекти, за това че ми спестиха писане на български език. Занапред обаче, ще гледам както и преди да излизат от мен за пръв път.

Иначе новината:

http://phys.org/news/2015-09-precise-lorentz-symmetry-photon-constant.html

А, тези сладури не посочват източник..

Редактирано Септември 23, 2015 от Joro-01

[Last roman]

Разработени от учените нанопори могат да филтрират солта от морската вода:

http://www.iflscience.com/technology/scientists-develop-thirsty-nanopore-water-filtration-device

 

 

Редактирано Декември 2, 2015 от Last roman

[Joro-01]

То рова си е мембрана. За обратна и/или електроосмоза

[Last roman]

Открита е нова форма на въглерод, от която се произвеждат диаманти при стайна температура

Нова форма на твърд въглерод, наречена Q-въглерод, която е различна от познатите графит и диамант са открили изследователи от Университета на Северна Каролина. Те също така са разработили технология, която превръща Q-въглерода в диамантени структури при стайна температура и атмосферно налягане.

Различните форми на един и същи материал се наричат фази. Графитът е една от твърдите фази на въглерода; диамантът е друга фаза, обяснява сайтът phys.org.

"Ние създохме трета твърда фаза на въглерода", казва Джей Нараян (Jay Narayan) от Университета на Северна Каролина, водещ автор на три публикации, описващи работата. "Единственото място, където е възможно да се намери в естествено състояние е може би в ядрото на някои планети".

Q-въглеродът има някои необичайни характеристики. Първото е, че той е феромагнит, а никоя друга твърда форма на въглерода няма магнитни свойства. "Не предполагах, че това е възможно", отбелязва Нараян.

Освен това, Q-въглеродът е по-твърд, отколкото диаманта и свети под въздействието даже на ниски нива на енергия.

"Здравината на Q-въглерода и готовността му да освобождава електрони го прави много обещаващ за разработването на нови технологии за електронни дисплеи", обяснява Нараян.

Но Q-въглерод може да се използва и за създаване на разнообразие от монокристални диаманти.

Какъв е процесът на създаване на Q-въглерод

Изследователите започват с подложка например сапфир, стъкло или пластмасов полимер. След това подложката се покрива с аморфен въглерод, т.е. такъв, който за разлика от графита или диаманта няма подредена, кристална структура. След това въглеродът се подлага на лазерен импулс с продължителност около 200 наносекунди. По време на този импулс, температурата на въглерода се повишава до 4000 Келвина или около 3727 градуса по Целзий и след това бързо се охлажда. Тази операция се извършва при налягане една атмосфера - същото налягане като околния въздух.

Крайният резултат е филм от Q-въглерод, а изследователите могат да контролират процеса, за да направят филми с дебелина между 20 нанометра и 500 нанометра.

Чрез използване на различни субстрати (подложки) и промяна на продължителността на лазерния импулс, изследователите могат също да контролират и колко бързо да се охлади въглерода. Чрез промяна на скоростта на охлаждане, учените могат да създадат диамантени структури в Q-въглерода.

Приложения

"Ние можем да създаваме диамантени нано- или микроигли, наноточки (локализирани наноразмерни структури) или диамантени филми с голяма площ, с евентуални приложения за доставка на лекарства, в производствени процеси и за създаването на високо-температурни превключватели в силовата електроника", коментира Нараян. "Тези диамантени обекти имат единична кристална структура, което ги прави по-здрави от поликристалните материали. И всичко това е постигнато при стайна температура и нормално атмосферно налягане, основно с помощта на лазер като тези, използвани в лазерната очна хирургия. Така че, това ще ни позволи да разработим нови приложения, докато самият процес е сравнително евтин."

А ако изследователите искат да преобразуват повече Q-въглерод в диамант, те просто трябва да повтарят процеса лазерен импулс/охлаждане.

Но ако Q-въглеродът е по-твърд от диамант, защо някой ще иска да прави диамантени наноточки вместо Q-въглеродни такива? Защото все още не се знае много за този нов материал.

"Ние можем да правим Q-въглеродни филми и да проучваме неговите качества, но все още не знаем как да работим с него", заяви Нараян. "Ние знаем много за диаманта, така че да можем да правим диамантени наноточки. Ние все още не знаем как да направим Q-въглеродни наноточки или микроигли. Това е нещо, върху което работим в момента".

Изобретателите са подали две заявки за патенти за технологиите по създаването на Q-въглерода и на диаманти.

Работата е описана в две статии, и двете от които са в съавторство с Анагх Баумик (Anagh Bhaumik), също от Университета на Северна Каролина. "Нова фаза на въглерода, феромагнетизъм и конвертиране в диамант" (Novel Phase of Carbon, Ferromagnetism and Conversion into Diamond) е публикувана онлайн на 30 ноември в Journal of Applied Physic. "Директно преобразуване на аморфен въглерод в диамант при стайна температура и налягане на въздуха"(Direct conversion of amorphous carbon into diamond at ambient pressures and temperatures in air) е публикувана на 7 октомври в списание APL Materials.

http://nauka.offnews.bg/news/a_0/a_28661.html?preview=ok

[Joro-01]

Това е много добре, но по-скоро за електрониката или покриване на някакви инструменти. Пред 93 г четох за технология която позволява отлагане на диамантени слоеве / филми от газообразни въглеводороди. Това е от нещата, които не съм проследил във времето.

Редактирано Декември 2, 2015 от Joro-01

[sirius]

Бръмчат по радиото, че са открити четири нови елемента. казват че са допълнили седмата колона в менделеевата таблица. за първи път азиатци ще имат честта да кръстят елемент, понеже са го открили. Става дума за тежки, радиоактивни мезета.... елементи де.

[Малоум 2]

http://megavselena.bg/shte-broyat-kolko-fotona-ima-v-lych-svetlina/

Ще броят колко фотона има в лъч светлина

Нова програма ще се доближи до лимитите на квантовата механика и технологичните ни умения. Учени ще се опитат да създадат устройство, способно да преброява единични фотони!

Военната и изследователска агенция DARPA (Defense Advanced Research Projects Agency) си е поставила доста амбициозна цел – да идентифицира единични фотони. Ако това начинание бъде реализирано, последствията ще са, меко казано, революционни.

Новата програма се нарича „Фундаментални лимити на фотонното засичане“ и в нея ще се съберат блестящи умове от сферите на квантовата физика, инженерството и информационните технологии, които ще се опитат да направят почти непосилен скок в разбирането ни за природата на светлината.

„Целта на програмата е да разберем с каква прецизност можем да забелязваме отделни фотони и дали можем да усъвършенстваме ключовите характеристики на фотонните детектори“, обяснява Прем Кумар (Prem Kumar), лидер на проекта на DARPA.

В основата на проблема лежи невероятната трудност да се засече единичен атом. Това може и да не изглежда логично, имайки предвид технологиите, които са способни да проследяват фотони, но те прихващат едновременно милиарди фотони, а отделянето само на един би изисквало да създадем процес на квантово моделиране, който да описва връзката на фотона с трилионите атоми, с които взаимодейства.

В момента не съществуват толкова мощни компютри, които биха били способни да изчисляват такива взаимоотношения. От DARPA се надяват да променят това.

Възможностите, които тази технология би могла да предложи, на практика засягат абсолютно всяка сфера от човешкото съществуване. Представете си телескопи, способни да изолират всяка единица светлина, идваща от звезда или планета. Това ще позволи на астрономите да добиват абсолютно точна представа за външния вид на всяко видимо тяло. Представете си подобен напредък в микроскопията, било то за научни изследвания или за животоспасяващи медицински методи.

Такава технология изцяло ще промени фотографията, комуникациите и дори информационните технологии.

„Това е фундаментално изследване и отговорите на тези въпроси вероятно ще променят радикално виждането ни за светлината и благодарение на тях ще постигнем изключителен напредък в множество сфери“, добавя Кумар.

...

Да, бе, да! отговорите на тези въпроси вероятно ще променят радикално виждането ни за светлината

Ако не са променени "вижданията" за това, какво представляват фотоните - ... няма смисъл, много са фотоните ... завинаги! - няма единичен

Просто, ще се установи това, което е от отдавна известен проблем - има ли ЕДИНИЧНИ фотони? (Единични фотони - означава ли, че има-съществува  ОТДЕЛНО един фотон, който да наречем единичен?!)

Някои физици казват, да! - има единични фотони, но същевременно не се усещат, че когато се говори за светлинни вълни, няма единични фотони (от фронт до фронт, да речем при сферично разпространение на светлина не е единичен фотон), а има милиарди фотони във вълната, които  интерферират така, че РАЗЛИКИТЕ в потенциалите на НЕПОДВИЖНОТО спрямо тях електромагнитно поле - средата им на разпространение, да образуват повтарящ се вълнов процес, който е наблюдаем като светлинна вълна от датчици - те, датчиците, резонират със собствените трептения при поглъщане на фотон  и им се променят физични характеристики - форма, обем, начин на движение - по които промени съдим:  да, има въздействие, промяна на нещо.

Ако има ЕДИН фотон (ама няма)- то той би бил неподвижен, защото няма с какво да реализира разлика (няма интерференция) в нечии свойства. Дори напротив - фотоните за връзка (даже те не са един фотон, а сума от множество образуващи фотони на частица) на електроните и протоните в атом  са в непрестанно движение - излъчване-поглъщане от частиците, с непрестанно образуване на частиците. Да "видим" атом означава, да отразим "светлина" от повърхнината, която полетата на протон-електрон (водород)  образуват около себе си и ...да можем да "прочетем" характеристиките на отразеното. При повече от един електрон - повърхнините стават много ... и само отделни "чертички" ще просветнат. При това, ако наблюдаващата светлина резонира с полетата на частиците- ще се променят характеристиките на частиците - което е известно...

Самото понятие за движение, на каквото и да е, кореспондира с възможността фотоните да интерферират до светлинни вълни - тогава има движение на разлики, а ние "хващаме" - виждаме само разлики от средно поле! И е така със всеки датчик! (датчикът е задължително вещеви обект - винаги! и от това не може да се избяга)

...

 

[Малоум 2]

Е, вече има и експериментални "причини" да се мисли за друго, по-ново тълкуване за строежа на протоните и електроните ... относно кварките, глуоните, например и ... начинът на образуване на електроните около протоните,

http://megavselena.bg/nova-revolyutsionna-fizichna-teoriya/

Нова революционна физична теория

Според група физици от университета в Аделаиде скоро ще се промени всичко, което знаем за градивните частици на материята в Вселената. Ако теорията се окаже вярна, дългогодишни експерименти ще трябва да бъдат интерпретирани наново, което от своя страна ще наложи пренаписване на учебниците по ядрена физика.

В статия, публикувана в престижното списание Physical Review Letters, трима физици от САЩ, Япония и Австралия са изказали теория, че структурата на протоните в ядрата на атомите може да се променя при определени условия.

„Атомите съдържат протони и електрони, но и те имат вътрешна структура, състояща се от кварки и глуони – тях смятаме за градивни основни частици на материята“, казва проф. Антъни Томас (Anthony Thomas) от университета в Аделаиде.

„Според много учени идеята, че вътрешната структура на протоните може да се променя при определени условия изглежда абсурдна. За други, доказателствата за тази вътрешна промяна започват да стават видими и те ще помогнат да поправим несъответствията в теоретичната физика.“

Въпреки че тази теоретична промяна във вътрешната структура на протоните все още не е доказана официално, това явление започва да се изследва все по-усилено

„Чрез изстрелване на лъч електрони към атомно ядро може да се измери разликата в енергията на изстреляните електрони, които представляват промененото състояние. Имаме няколко сериозни предположения относно резултатите от тези тестове и се надяваме скоро да получим точни числа“, добавя проф. Томас.

„Въпреки че принципът на експеримента е относително прост, точните измервания се получават изключително трудно и ще имаме нужда от най-съвременна машина като тази в лабораторията Джеферсън. Ползите за научния свят ще са значителни. Ако теорията се окаже вярна, ще създадем нова парадигма във ядрената физика.“

...

Говорят вече за променяне на структурата на протона в зависимост от ... външни за него условия. (имат предвид кварки и глуони като "градивни" ... неща?!?  в протоните).  Станали видими тези промени!

Макар и косвено да е наблюдавано - наблюдавали са движенията на електрони, изстреляни към протони - това, че електроните се реализират и в "забранена" зона е факт!, който е необясним от сегашните официални  тълкувания.

(Хипотезата за непрестанното образуване на частиците - няма проблеми с обяснението на фактите от експеримента. Не един път съм го писал - мястото на Образуване  на електроните около ядро на атом - се се диктува от начинът на образуване на протоните. Всеки протон "отговаря" за един електрон - поради по-голямата бързина на образуване на протона от тази на електрона.)

...

[Малоум 2]

 

http://megavselena.bg/universalna-simetriya-mezhdu-prostranstvoto-i-vremeto/

Универсална симетрия между пространство и време

Ново изследване на института по квантова динамика към университета Грифит (Griffith University) разширява разбиранията ни за време и пространство. Изследването е публикувано в сп. Proceedings of the Royal Society A и чрез него се отхвърля дългогодишното предположение, че движението на времето – развитието на Вселената – е фундаментален елемент на реалността.

В статията, наречена „Квантова асиметрия между времето и пространството“, проф. Жоан Вакаро (Joan Vaccaro) предлага теорията, че това се дължи на разликата между двете посоки на времето – минало и бъдеще.

„Ако искате да разберете как се е създала Вселената и какво ще стане с нея, трябва да сте наясно с фактора време“, обяснява тя.

„Експерименти върху субатомни частици, извършвани вече 50 години, показват, че природата не се отнася еднакво с двете посоки на времето. В частност, субатомните частици, наречени K и В мезони, се държат по различен начин в зависимост от посоката на времето. Когато това поведение се приложи върху модел на Вселената, виждаме, че в един момент тя е в застой, а в друг – еволюира постоянно. С други думи, това поведение кара Вселената да се движи напред във времето. Разбирането на това как се случва еволюцията на времето отваря вратите за съвсем нов поглед върху самата природа на понятието. Възможно е дори да ни помогне да осъзнаем принципите на т. нар. пътуване във времето.“

Според проучването в научните среди съществува асиметрия между времето и пространството, защото физическите системи неизбежно еволюират с времето, но подобен вездесъщ аналог не съществува за пространството. Но според проф. Вакаро симетрията е налице, а конвенционалното разбиране за еволюцията на времето трябва да бъде преразгледано

„По-лесно е да осъзнаем пространството, защото то просто е там. Но времето винаги ни насочва към бъдещето. Въпреки че наистина се придвижваме напред във времето, съществува и движение назад – нещо като разклащане. Смятам да разуча точно това движение чрез К и В мезоните“, добавя проф. Вакаро.

...

 

Отхвърляло се, ... че движението на времето – развитието на Вселената – е фундаментален елемент на реалността. ?!?

Не само е развитие на Вселената, ами САМОРАЗВИТИЕ има!..и затова стрелата на времето е напред ... към "светлото" бъдеще (иначе - нищо няма да виждат ... няма да се вижда без светлинка ... майтапя се)

Ама нали не са наясно, че всяка елементарна частица (вещева) е и ЧАСОВНИК - пишат ... , колкото да си нагласят уравненията.

(Щом имаме имагинерна единица в едно уравнение, то от него, все едно, се "вади" информация за отминали събития... В евентуална реалност - Ако го "пуснем" назад - няма да се повтори миналия процес, ами в негово подобно състояние, но с привнесените изменения от околната среда, за в интервал време ... за чудене ..."Кво й тва, бре?!" - щото е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО  различно, новото... Само матмоделът им - не може да го опише! - не описва реалност.)

Разпадите, които разглеждат - са от "миналото" по процес (щом "гледат динамика", значи - наблюдават процес!) и са ПОВЛИЯНИ от настоящото, по време на действие на изпитващото поле, та затова - естествено с промените - да има друго поведение, а не по "математическия им модел".

...

[fantom4e]

Гравитационните вълни, потвърдени

http://www.sciencedaily.com/releases/2016/02/160211103935.htm

[JImBeam]

Откритието на века! Потвърдиха теория на Айнщайн отпреди 100 години

Учените уловиха сигнал от гравитационни вълни

Участниците в проекта Advanced LIGO (aLIGO) съвместно с колегите им от Virgo успяха да уловят сигнал от гравитационни вълни в акустичния диапазон. За това съобщават от Националния научен фонд на САЩ във Вашингтон, съобщава N+1. "Успяхме да уловим гравитационни вълни и скоро ще го покажем на всички", заявяват учените.Източник на вълните според тях е сливането на две черни дупки с масите на съответно около 29 и 36 Слънца. Сигналът (GW150914) е бил засечен на 14 септември и е бил фиксиран от двете обсерватории, влизащи в състава на aLIGO. Физиците наричат този сигнал "твърде специфичен". Те отбелязват, че е било отбелязано повишаване на честотата на колебанията във времето - точно както се предсказва в Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн за сливащите се масивни обекти (колкото повече се приближават, толкова повече се засилва честотата на завъртане и честотата на изпусканите гравитационни вълни). 

"Айнщайн би бил щастлив", коментира  професор Карстен Данцман, директор на Института по гравитационна физика.

Анализът на получения сигнал е отнел около месец. Енергията, отделена в резултат на сливането, е еквивалент на масите на три Слънца (около 4,6 процента от масите на слетите тела). Въпросното сливане, по думите на учените, е станало преди 1,3 милиарда години. Тъй като сигналът от гравитационните вълни, наблюдаван от aLIGO, се намира в акустичен диапазон, учените са успели да "преведат" честотните колебания на звука и да го демонстрират по време на пресконференция в Националния научен фонд на САЩ. http://www.blitz.bg/news/article/392477

 

[Doris]

Макар че векът още предстои..., това е историческо  откритие, пряка детекция на гравитационни вълни.

 Дейвид Ритц обявява откриването на гравитационните вълни :

Сигналът:

Редактирано 11, 2016 от Doris

[Малоум 2]

http://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Nameriha-gornata granitca-na-kvantoviia-sviat_39569.html

"Намериха горната граница на квантовия свят

Квантовият микросвят и нашия макросвят, който възприемаме със сетивата си, се подчиняват на различни закони на природата. Екип физици от Университета в Лайден, Холандия, са успели да определят границата между двата свята.

В статия, публикувана наскоро в Physical Review Letters те посочват точното положение на горната граница между квантовия и обикновения свят.

В ежедневието си ние винаги можем да определим точното местоположение на всеки обект във всеки момент. Но поведението на елементарните частици се подчинява на законите на квантовата физика, то не е ясно определено и може да се опише само разпределението на вероятностите.

Ако в нашия свят важаха законите на квантовата механика, "полицаите щяха да налагат глоби за превишена скорост за шофиране между 30 и 250 км/ч някъде между Париж и Берлин, с пик на вероятност за 140 км/ч във Франкфурт", обяснява статия в сайта на Университета в Лайден.

Границата

Тъй като законите на физиката, поведението на обектите и други явления са напълно различни в двата свята, нормално е да се предположи, че съществува между тях. Но физиците отдавна търсят точното й положение без особен успех.

Екип от учени от Университета в Лайден, начело с Тьерк Остеркамп (Tjerk Oosterkamp) смята, че е възможно да се определи дали един обект, се подчинява на квантовите или макроскопичните закони, в зависимост от размера и масата му. 

"Ние планирахме нашите експерименти така, че да има в запас някакво пространство за маневриране с масата и размера на частиците, за да видим какво се случва в края на квантовия свят" - разказва Остеркамп. - "И това ни даде възможност да изследваме какво се случва на кръстопътя на квантовия и конвенционалния свят, постепенно доближавайки се до границата между тях от различни страни".

Параметри

Според съществуващия модел на квантовата механика, състоянието на квантова частица се описва с вълнова функция на разпределението на вероятностите. Но при измерване това разпределение спонтанно колапсира. Когато е налице нарушение на разпределението и ако частицата е в близост до границата между световете, нейното положение става ясно определено, което означава, че тази частица пресича границата, преминава от квантовия в обикновения свят.

В този случай позицията на частицата наистина се определя точно, в рамките на определен марж. Този марж и колко често се случва спонтанният колапс, са двата параметъра, които физиците използват. Ако те се намерят, ще имаме пълна формула за определяне на строгата граница между квантовия и макро-света.

Червената линия показва горната граница за параметрите r c (марж на позицията) и λ (честота на колапса на вълновата функция за единица атомна маса). Черната пунктирана линия показва очакванията на Остеркамп за следващия експеримент.  В крайна сметка, целта е да се намерят стойностите за двата параметъра. С тях ще имаме пълна формула за определяне на границата между квантовия и и макроскопски свят. За даден размер и маса, тази формула ще показва кои закони ще трябва да се прилагат към обекта

Екипът на Остеркамп са определили границата, положението на която не се изразява в милиметри, не и в секунди и с никоя друга позната ни величина. Положението на тази граница се изразява с броя на случаите на нарушаване на разпределението на вероятностите за определен период от време, за обекти с определен размер. Според получените данни, границата преминава в промеждутъка от 31 нарушения на единица атомна маса за една година при размери на обектите в 10 нанометра до 1 нарушение за 100 години в размер на един обект в 1 нанометър. Т

Тези концепции възможно да изглеждат трудно разбираеми за хора, далече от физиката, но просто казано - установена е ясна тенденция, че колкото е по-голям обектът, толкова по-често се срещат колапси и толкова по-близо е той до света на обикновената физика

Изследователите планират в бъдещите си експерименти да намалят влиянието на странични фактори и ефекти. Това ще им позволи по-точно да определят позицията на горната граница на квантовия свят и долната границата на макросвета на обикновената физика.

..."

Когато квантът се проявява като плоска вълна, дължината на вълната λ е измерима(известна), от там и импулса p (p=h/λ), несигурността в  стойностите на Δp или енергията ΔE е малка. Затова пък позицията x или времето t са неопределими, защото частицата е вероятно да бъде открита навсякъде поради периодичността на вълната.

Когато квантът се проявява като вълнов пакет, λ е неизвестна, от там и импулса Δp и енергията ΔE . Затова пък частицата по-лесно може да бъде локализирана в пространството и времето – позицията x и времето t са определими с известна точност. Така че този път Δx или Δt са много по-малки от Δp или ΔE .

 

Редактирано Март 4, 2016 от Малоум 2

[Малоум 2]

http://megavselena.bg/kotkata-na-shriodinger-se-razdeli-na-dve/

Котката на Шрьодингер се раздели на две

Физици от Йейлския университет са „отгледали“ нова порода на котката на Шрьодингер, като я „разрязали“ на две – тя може да бъде не само едновременно жива и мъртва, но и да се намира едновременно в две различни точки, става ясно от статия, публикувана в Science.

Котката на Шрьоодингер е мисловен експеримент, предложен от австрийския физик Ервин Шрьодингер през 1935 година. В затворена кутия се поставят котка и механизъм, който отваря капсула с отрова в случай на разпадане на радиоактивен атом (което може да се случи, но може и да не се случи).

В съответствие с принципите на квантовата физика котката се явява едновременно и жива, и мъртва. Оттук води своето начало терминът квантова суперпозиция – съвкупност от всички състояния, вкоито може едновременно да се намира котката. Днес физиците активно се опитват да създадат котка на Шрьодингер, която да може да се види с невъоръжено око.

Роберт Шоелкопф (Robert Schoelkopf) от Йейлския университет (САЩ) е колегите му „отгледали“ усъвършенстван модел на това квантово „животно“, като се научили да разделят котката на Шрьодингер на отделни, но все пак зависещи една от друга части.

„Кутията“ за котката представлява два специални микровълнови резонатора, в които се създават такива условия, че фотоните, частици светлина, могат да съществуват в тях само на определени дължини на вълната. Тези резонатори са свързани помежду си с помощта на затворен свръхпроводник, който в дадения случай играе ролята на изкуствен атом.

Ако в тези камери се пуснат няколко фотона, заплетени помежду си на квантово ниво, то цялата тази конструкция се превръща в една котка на Шрьодингер, разделена на две части – това, което се случва с фотоните в един от резонаторите, ще се отразява на съдбата на частиците във втората камера.

Интересното е, че за съществуването на „котката“ може да се разбере само ако се отворят и двете „кутии“ – в противен случай наблюдателят ще види несвързани помежду си фотони.

Като използвали въпросната „клетка“, физиците успели да създадат изключително големи котки на Шрьодингер, които се състоят отповече от 80 фотона, а това приближава учените към реализацията на макроскопична версия на подобен експеримент, в който да може да се види „котката“ с невъоръжено око.

С нейна помощ физиците могат да разберат защо ние не виждаме проявленията на „странностите“ на квантовата механика във всекидневния живот.

По думите на Шоелкопфа неговата „котка“ на първо място ще бъде интересна на физиците, занимаващи се с разработката на квантови компютри, тъй като неговата клетка се явява едновременно и клетка квантова памет с рекорден засега срок на работа, и уред за корекция на грешки при квантови изчисления.

 

Има и видео.

Тълкуването при Шрьодингер е, че не е известно точно в какъв момент време ще се случи разпад на радиоактивното вещество. Популярно- "наше" наблюдение на котка в кашон. И ако искаме мат.описание на краен резултат от този мислен експеримент с котка в кашон - не може, освен вероятностно описание.

Кашонът е "черна кутия"- неизвестно е състоянието ВЪТРЕ.

Но, че не знаем момента на разпад, означава, че не го управляваме този момент. При единични частици. По-късно се разбрало, че за много частици - може да има обратна връзка за управление (АЕЦ). Изводът е, че колективните свойства се придобиват с "количествени натрупвания"!

Но - единичните разпади - пак са си неуправляеми. (Мат. моделите не са реалност) Незнанието ни за реалността, си остава - без схеми за сравнение, не можем, а те не работят със свръхсветлинна скорост, че да оправят "грешки"..

...

[Joro-01]

Ама те направо тигър на Шрьодингер са отгледали

[Малоум 2]

Още малко ... забавление:

 

 

 

[Малоум 2]

http://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Nobelova-nagrada-2016-za-stranni-fenomeni-na-materiiata_59379.html

Нобелова награда 2016 за странни феномени на материята

Тазгодишните лауреати отвориха вратата на непознат свят, в който материята е в странни състояния.

Нобелова награда по физика 2016  е разделена наполовина между Дейвид Дж Тоулес (David J. Thouless) от Университета на Вашингтон, и Дънкан М. Халдейн (F. Duncan M. Haldane) от Принстън и Майкъл Костерлиц (Michael Kosterlitz) от Университета Браун "за теоретични открития на топологични фазовите преходи и топологични фази на материята"

..."

 

Тази път ми харесаха. Дадена е за нещо значимо.

Да не говоря, че тороидалната форма от отдавна ми е любимата форма за "началото" на микросвета. Те са "навлезли" в повърхнини - при мен представляват обвивки и ... т. н. - всичко е добре!

...