Кратки новини - Физика

[Joro-01]

Това на снимката е лист на Мьобиус, а не тороид. Поне аз така го виждам.

 

[Малоум 2]

Преди 4 минути, Joro-01 said:

Това на снимката е лист на Мьобиус, а не тороид. Поне аз така го виждам.

 

Да, разбира се. Не говоря за началната картинка към статията, а въобще за топологичните форми.

...

Редактирано Октомври 5, 2016 от Малоум 2

[Малоум 2]

http://megavselena.bg/ne-vselenata-ne-se-razshiryava-s-uskoryavashto-se-tempo-kazvat-fizitsi/

Не, вселената не се разширява с ускоряващо се темпо, казват физици

 

Теорията, че вселената се разширява с ускоряващо се темпо, предложена за първи път в началото на 90-те, сега е подложена на нова критика от учени от Департамента по физика на Университета Оксфорд.

Теорията за ускорената експанзия на вселената беше развита след анализ на Тип 1А супернова (термоядрена експлозия на умираща звезда) от телескопа Хъбъл. Тя предполага наличието на странна субстанция, наречена „тъмна енергия“, на която се приписва разширяването на вселената.

Сега оксфордски екип, воден от професор Събир Саркар, който е сътрудник на Институт Нийлс Бор, поставя под съмнение спечелилата Нобел идея. След анализ на каталог от 740 Тип 1А супернова, което е 10 пъти повече от оригиналния каталог от 1990-та, учените казват, че теорията за ускорената експанзия се проваля от гледна точка на научната точност. Изследването е публикувано в Scientific Reports.

Доказателството за ускорена експанзия е, най-много това, което физиците наричаме 3 сигма,

казват учените пред Phys.org.

Това е далеч от 5 сигма, изискуемия стандарт да се твърди, че е налице откритие от фундаментално значение.

Според Саркар, другите доказателства предполагащи ускорена експанзия, като космическите микровълни, са направени в рамките на предполагаем, но не наблюдаван модел.

Изследването показва данни, които свидетелстват за експанзия с постоянна скорост. Това е смело твърдение, което подлага на съмнение много от теориите, които в момента оформят представата ни за вселената, включително това, което знаем за тъмната енергия (а то всъщност е твърде малко).

По-прецизна теоретична рамка, която отчита наблюдението, че вселената не е точно хомогенна и че материята, която съдържа, може да не се държи като идеален газ – две ключови предположения на стандартната космология – може да се окаже подходяща за всички наблюдения, без да е необходимо присъствието на тъмна енергия, обяснява Саркар пред Phys.org.

В науката често се случва така: създават се теории, после се формират нови в резултат на по-добрите технологии и по-новите данни.

 

...

Объркаха се. И това само защото физиците с гласуване "изгониха" етера от физиката... А той не пречи на СТО. Не пречи и на ОТО ако се сещаха, че има и тежка, и електромагнитна маса.

А с него, с етера (ефира), се изяснява и класиката, и квантовото на физиката. Дали ще го наричат "тъмна материя -->тъмна енергия" - няма значение. От неговото структуриране (на частите му) - произтичат всички свойства на частиците и законите за взаимодействие, и въздействие ... което се и търси, уж, в науката...

А разширяването на Вселената - е от гл. точка Земя, Млечен път - най-много -  и е известно, че където и да е наблюдателят - ще вижда (отчита) разбягване на галактиките. Така, за най-отдалечените от наблюдател галактики, е трудно да се прецени с какво скорост се "разбягват" - това зависи от хаосът в между галактическата среда - колкото са по-раздалечени галактиките, по-бързо се "раздалечават"  т. е., има си го ускоряването. (борба между силите от ентропиен произход - близък и далечен порядък при структуриране на частите на етера ("+" или "-") и ... гравитационните сили, които са само на привличане (+))

...

Редактирано Октомври 24, 2016 от Малоум 2

[Gravity]

https://www.physicsforums.com/threads/marginal-evidence-for-cosmic-acceleration-from-type-ia-sne.817386/

 

https://arxiv.org/abs/1506.01354

[Gravity]

Ето и новата дискусия

https://www.physicsforums.com/threads/marginal-evidence-for-cosmic-acceleration.890547/#post-5602559

Цитирай

This paper, by contrast, just says that, "Hey, when we throw out most of the data, the case for an accelerated expansion becomes rather weak!" Well, of course it does.

 

[Gravity]

http://scienceblogs.com/startswithabang/2016/10/27/new-supernova-results-is-the-universe-not-accelerating-synopsis/

[Малоум 2]

Нямаме тема за зачитане заслугите на  видните личности в развитието на физиката, затова, тук:

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Uzhasniiat-Pauli-ili-savestta-na-fizikata_44578.html

“Ужасният Паули” или “съвестта на физиката”

На днешната дата, 25 април 1900 е роден Волфганг Паули, един от създателите на квантовата механика

Наука ОFFNews | ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 25 април 2017 в 06:3833870

Паули се забавлява.

 

На днешната дата, 25 април 1900 е роден Волфганг Паули, австрийският физик, един от създателите на квантовата механика. Получава Нобелова награда през 1945 за формулирания от него Принцип на забраната, известен като принцип на Паули.

За Паули, един от неговите учители, Макс Борн казва: "Още от времето, когато в Гьотинген ми беше асистент, аз знаех, че е гений, сравним само със самия Айнщайн. Като учен той беше може би по-велик и от Айнщайн. Но беше съвсем различен тип човек, който в моите очи, не достигна величието на Айнщайн."

Твърде меко казано - още като студент, въпреки изключителните си способности, Волфганг Паули е известен с непоносимия си характер.

Първата среща на Паули с Айнщайн става по време на семинар в Мюнхен, на който доклад изнася Айнщайн. Според строгите немски традиции, на първата редица в аудиторията сядат старите професори, зад тях – по-второстепенните личности, а студентите – на последните редици. Безпардонният Паули, тогава още студент, напълно пренебрегвайки това кастово разделение, сяда на първия ред, обут в баварски къси кожени панталони. В края на доклада, едва свършил Айнщайн, докато професорите все още се покашлят и прочистват гърлата си, за да се решат да зададат първия въпрос, Паули става прав и нахално заявява:

Знаете ли, това, което ни разказа господин Айнщайн, може и да не е толкова глупаво, колкото изглежда.

^{Волфганг Паули на млади години. Източник: http://cds.cern.ch/record/42870}

Работата е там, че Паули, само на 21, вече е написал кратко есе за Теорията на относителността за Немската математическа енциклопедия и го е направил толкова добре и красиво, че Айнщайн, след се запознава с работата му, казва, че сега и той по-добре разбира своята теория. И досега статията на Паули помага на студентите.

^{Волфганг Паули, Вернер Хайзенберг и Енрико Ферми край езерото Комо на Международна конференция по физика през 1927г.} 

Когато  23 години Паули идва в Копенхаген при известният физик Нилс Бор (1885-1962, Нобелова награда 1922), баща му изразява надеждата, че синът му не само ще получи знания по физика от Бор, но и ще се научи от него на добри маниери.

Понякога е можело да се наблюдава такъв разговор между Нилс Бор и по-младия му колега Паули, докато обсъждат някакъв научен проблем.

Паули: "Млъкни Не се прави на глупак!" 

Бор, опитвайки се да обясни своята гледна точка: "Но Паули, чуйте ..."

Паули: "Не. Това са глупости. Не искам да чуя и дума ..."

^{В. Паули и Н. Бор (1955) анализират въртенето на пумпал.}

Паул Еренфест (Paul Ehrenfest) и Паули се запознали на една от научните конференции, но Паули се държал толкова неучтиво, че Еренфест не издържал и заявил:

"Вашите публикации ми харесват много повече, отколкото вие самият."

Отговорът Паули на Паули бил съкрушителен: "Странно! При мен е точно обратното!"

^{Паули и Паул Еренфест, 1929 . Източник: http://cds.cern.ch/record/42707}

Паули рядко е публикувал, бил е отявлен перфекционист спрямо своите и чуждите работи, заради което е наречен “съвестта на физиката”. Неговата остра критичност се символизира с прочутите му крилати фрази като: ganz falsch (напълно погрешно) и още по-суровата nicht einmal falsch (дори няма грешки). Понякога да е подписвал критичните си писма с "Ужасният Паули" или "Бич божи".

"Това не е вярно. Това дори не е грешно". 

Волфганг Паули

^{Паули в Копенхаген, 10 януари 1928 г. Източник: http://timeline.web.cern.ch/timelines/From-the-archive}

На един от своите колеги физици, Паули казва: "Нямам нищо против факта, че бавно схващате, но не мога да понеса, че публикувате своите статии по-бързо, отколкото можете да мислите."

Паули казва: "В крайна сметка, най-добрият начин да се установи добри отношения с някой е колкото може да го настъпваш по "мазола" докато не свикне" 

Именно така и постъпвал и Паули.

Несъвместимостта на Паули с експерименталната апаратура бързо става част от фолклора на физиците и е наречена "Ефект на Паули" - в присъствието на Паули все нещо отказвало да работи. Веднъж няколко италиански физици на една научна конференция решили да покажат "Ефектът на Паули" в действие. Те монтирали инсталация, която трябвало да свали полилея надолу, когато Паули отвори вратата. Но заради лошо поставено въже "експериментът" не успял. Паули забелязал конструкцията и казал на колегите си, че са демонстрирали типичен "Ефект на Паули".

На 4 декември 1930 г. Волфганг Паули предсказва съществуването на неутрино. Той изпратил писмо на групата "радиоактивни" ("Скъпи радиоактивни дами и господа" са неговите думи) приятели-физици в германския град Тюбинген.

"Радиоактивните" оценили неговия каламбур, тъй като се били събрали в този южен град заради Международната конференция по въпросите за радиоактивността. Учените не се учудили на писмото от Паули - той рядко публикувал свои работи, затова пък често пишел писма, в които споделял своите открития с приятелите си физици.

Това писмо не било изключение. В него професорът от Висшето техническо училище в Цюрих споделил нова хипотеза. В отчаян, по негови думи, опит да спаси Закона за съхранение на енергията, Паули предположил, че в ядрата съществува неизвестна електрически неутрална частица.

"Днес аз сторих нещо ужасно, - споделил Паули със свой приятел, астрономът Валтер Бааде. Един физик-теоретик никога не трябва да го прави. Аз предположих нещо, което никога не би могло да бъде проверено експериментално", добавил той.

Все пак през 1956 година неговата хипотеза се превръща в предсказание, когато експериментално е потвърдено съществуването на неутрино.

Бета-распад на тритий на хелий-3, електрон и антинеутрино. Схема: nist.gov

През 2015 г. Нобеловата награда за физика за бе присъдена на Артър Б. Макдоналд (Arthur B. McDonald), Канада и Такааки Каджита (Takaaki Kajita), Япония "за откриването на осцилациите на неутриното, които показват, че неутриното има маса".

Сред научните документи за Волфганг Паули в архивите на ЦЕРН има доста необичайна находка - копие от пародиен сценарий на "Фауст" на Гьоте Фауст, сценка, която да се представи на конференцията на Института на Нилс Бор, 3-13 април 1932 (точната дата на изпълнението не е известна). Написана е вероятно от Макс Делбрук и украсена с карикатури на главните герои - как Паули (Мефистофел) се опитва да продаде идеята за неутриното (Гретхен) на скептичния Паул Еренфест (Фауст).

Репутацията на Паули като човек с остър ум го прави идеален за сатанинската роля, но отсъства и ролята му е изиграна от Леон Розенфелд. Ролята на Бог е дадена на Бор. Сценарият (на немски език), може да се види тук. Превод на английски език е направен от Джордж Гамов тридесет години по-късно.

 

...

 

[Малоум 2]

Днес честваме рождения ден на Ричард Файнман: Има кратка биографична статия в оф-нюз -наука, но ми хареса   изказването му за: Какво е наука?"

http://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Richard-Fajnman-Kakvo-e-naukata_12652.html

Ричард Файнман: Какво е науката?

Превод: Олга Николова, публикуван в ПЕАТ НЕКОГАШ

Олга Николова | ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 12 юни 2015 в 10:19112022

 

Лекция, изнесена на срещата за 15-годишнината на Националната асоциация на учителите по научни предмети, 1966г. в Ню Йорк. (The Pleasure of Finding Things Out, 1999).

...

 

Това много ми хареса (май някой го беше споменавал):

"...

Има много области, например, които се преподават, и в които хората правят наблюдения, съставят списъци, правят статистики и т.н., но тези области не се превръщат в установена наука, в установено знание. Те са просто форма на имитация на науката – като аеродрумите и диспечерските кули от дърво на онези полинезийци, които чакали голям самолет да кацне при тях. Те дори построили самолет от дърво със същата форма като самолетите по аеродрумите на чужденците наоколо, но странно защо, дървените им самолети не можели да летят. Резултатът от тези псевдонаучни имитации е, че те произвеждат експерти, каквито има немалко сред вас тук. Но вие, учителите, които обучавате децата на най-ранно ниво, може би трябва да се усъмнявате в експертите от време на време. Вземете това от науката – че трябва да се съмнявате в експертите. Всъщност, бих могъл да дам и друго определение на науката: науката е вяра в невежеството на експертите.

..."

 

 

[Joro-01]

Само да напомня:

http://www.natgeotv.com/bg/shows/natgeo/genius

Неделя 28 Май 22:00

Епизод 6 (Сезон1)

Геният

 

[Малоум 2]

Заглавието е малко подвеждащо, ама има интересно:

http://megavselena.bg/tova-novo-obyasnenie-na-tymnata-materiya-mozhe-da-se-okazhe-nay-dobroto-dosega/

Това ново обяснение на тъмната материя може да се окаже най-доброто досега

 

 

 

Гравитационни вълни

Тя съставлява около 85% от общата маса на Вселената, но физиците все още нямат представа какво точно представлява тъмната материя.

Нова хипотеза може да ни доближи до разкриването на нейната идентичност, защото физиците сега подозират, че тъмната материя се променя през цялото време – от призрачни частици в най-големите структури на Вселената, до странно, суперфлуидно състояние при по-малките мащаби. И скоро ще разполагаме с инструментите, за да го потвърдим.

Тъмната материя е хипотетична субстанция, предложена преди почти век, за да отчете ясния дисбаланс между количеството материя във Вселената и количеството на гравитацията, която държи заедно нашите галактики.

Не можем да открием пряко тъмната материя, но можем да видим нейните ефекти върху всичко около нас – начина, по който галактиките се въртят и начина, по който светлината се огъва, докато пътува през Вселената, предполага, че има нещо много повече, отколкото можем да видим.

Сега двама физици предлагат хипотезата, че тъмната материя променя „правилата на играта“ през цялото време и това би могло да обясни защо е толкова неуловима за учените.

Това е идеалната идея,

каза физикът Тим Тайт, специалист по физика на частиците от Калифорнийския университет, Ървайн, който не участва в проучването.

– Може да има два различни вида тъмна материя, които се описват по един и същи начин.

Традиционната гледна точка за тъмната материя е, че тя се състои от слабо взаимодействащи си частици като аксиони, които са повлияни от силата на гравитацията по начини, които можем да наблюдаваме при големите „вселенски“ мащаби.

Тази „студена“ форма на тъмна материя може да се използва, за да се предскаже как ще се държат масивните клъстери на галактиките и се вписва в това, което знаем за „космическата мрежа“ на Вселената – учените предполагат, че всички галактики са свързани в огромна междугалактическа мрежа от невидими нишки от тъмна материя.

Но когато намаляваме мащаба до отделни галактики и начина, по който техните звезди се въртят спрямо галактическия център, нещо „просто не се връзва“.

„Повечето от масата [във Вселената], която е тъмна материя, е отделена от мястото, където се намира обикновената материя“, обяснява физикът от университета в Пенсилвания Джъстин Кхури в прессъобщение.

„В космически мащаби, това пасва много добре с наблюденията, в галактически мащаб хипотезата също се справя доста добре, но вътре в галактиките не се вписва.“

Кхури и неговият колега Лаша Бережяни от университета в Принстън, предполагат, че причината, поради която не можем да напаснем поведението на тъмната материя както на големи, така и на малки мащаби във Вселената, е, че тя може да променя формите си.

Имаме „студени“ частици от тъмната материя за масивните клъстери на галактиките, но в единичен галактически мащаб, те предполагат, че тъмната материя приема суперфлуидно състояние.

Суперфлуидите са форма на студена, гъсто изпълнена материя, която има нулево триене и вискозитет и понякога може да стане кондензат на Босе-Айнщайн, наричан „пето състояние на материята“.

И колкото и странно да звучи, суперфлуидите сега започват да изглеждат по-достъпни от всякога, след като изследователи обявиха буквално миналата седмица, че за първи път са успели да създадат светлина, която се държи като течност – форма на суперфлуид – на стайна температура.

Колкото повече разбираме суперфлуидите, толкова повече физици са готови да се забавляват с идеята, че могат да бъдат много по-разпространени във Вселената, отколкото си мислехме.

„Напоследък повече физици приемат възможността за суперфлуидни фази, които се формират естествено в екстремните условия на пространството“, обяснява Дженифър Оюлейт за списание Quanta.

„Суперфлуидите могат да съществуват вътре в неутронните звезди, а някои изследователи дори спекулират с идеята, че самото „пространство-време“ може да бъде суперфлуид. Защо тогава тъмната материя също да няма и суперфлуидна фаза?“

Идеята е, че тъмната материя, която съществува около отделните галактики, създава необходимите условия за формиране на свръхфлуид – гравитационното издърпване на галактиката гарантира, че тя е гъсто „пакетирана“, а студът на пространството поддържа температурата подходящо ниска.

Увеличете мащаба още и това гравитационно изтегляне става твърде слабо, за да се образува суперфлуид.

Ключът тук е, че съществуването на суперфлуидна тъмна материя може да обясни странното поведение на отделни галактики, което само гравитацията не може да обясни – може да съществува втора, все още недефинирана сила, която действа точно като гравитацията в тъмната материя около тях.

Когато нарушавате електрическото поле, получавате радиовълни, а когато нарушавате гравитационното поле, получавате гравитационни вълни. Когато нарушавате суперфлуида? Получавате фонони (звукови вълни) и тази допълнителна сила може да работи в допълнение към гравитацията, обясняват учените.

„Хубаво е, защото имаме допълнителна сила върху гравитацията, но наистина свързана с тъмната материя“ – казва Кхури. „Това е свойство на средата на тъмната материя, която поражда тази сила .“

Трябва да сме наясно, че тази хипотеза все още не е рецензирана, така че всичко това е точно в сферата на хипотетичното. Но тя е публикувана на уеб сайта pre-print arXiv.org за изследователи в тази област, които да се запознаят предварително.

Голямото нещо е, че тази хипотеза може да обясни и MOND – теорията за модифицираната нютоновата динамика, според която е необходима промяна на законите на Нютон, за да се отчетат специфичните свойства, наблюдавани в галактиките.

„В галактиките съществува суперфлуидно движение на тъмната материя и MOND, но в галактическите клъстери няма суперфлуидно движение на тъмната материя и MOND не се прилага“, се казва в изявление на пресцентъра.

Ще трябва да изчакаме и да видим докъде ще се развива тази хипотеза, но Кхури и Бережиани казват, че са близо до начин за потвърждението й.

...

[Б.Богданов]

наистина, много хипотетично звучи.

Аз съм противник на термина Тъмна материя. Тази част от пространство време не се държи като материя за да бъде наричана така.

[Joro-01]

Интересно...

---

Когато нарушаваме флуида имаме фонони, не е нужно да е суперфлуид.

Вероятно при супервфлуида няма да затихнат. Трябва да пробваяме с течен хелий Фононът не е ли хипотетичната частица на звуковата вълна?

 

[Малоум 2]

Преди 1 час, Б.Богданов said:

наистина, много хипотетично звучи.

Аз съм противник на термина Тъмна материя. Тази част от пространство време не се държи като материя за да бъде наричана така.

Май, всичко което се открива с помощта на идеалното (абстрактни, нереални образи за процес "мислене", относно реалност) е МАТЕРИЯ. Поне така е по философия ... вещева и полева форма на материя. Фактическото движение на Полевата форма на материя "не се вижда". Тя е винаги "тъмна", докато някой заблуден от отразявания фотон не ни цапне в очите. (излъченото "полево" и то ... все е отразено (откат) от някое "вещево", както на микро, така и на макро нива).

...

[Малоум 2]

Преди 17 минути, Joro-01 said:

Интересно...

---

Когато нарушаваме флуида имаме фонони, не е нужно да е суперфлуид.

Вероятно при супервфлуида няма да затихнат. Трябва да пробваяме с течен хелий Фононът не е ли хипотетичната частица на звуковата вълна?

 

Правят опит да покажат еластичност на среда. Фононите са звукови "фотони" - всяко поле (механични вълни) си има и "квант" - в случая, фонон.

Тая среда от отдавна хората са я открили, ама ... не искат да знаят, че е така. За етера ми е думата.

Трите опита (аберация, Физо и ММ) търсят не етер, а етерен вятър! Нещо, които да показва съпротива на телата при движението им по инерция... Да, ама движението по инерция е ПОКОЙ в системата на тялото... Какъв вятър при покой?

Разбира се - има съпротива на движение - извън покоя!, ако нещо го принуди с външна за тялото сила. И тая съпротива се нарича МАСА -коефициент на съпротива, инертност, дефинираща сила срещу принудително нарушаване на покоя на вещевите тела!.

Сега, искат да заместят средата-етер с тъмна материя?!. Да, ама откритите физични закони в класиката са на база етер, т. е. - новото (?!?), трябва да обяснява и старото, като частен случай... А те нямат хипотеза за непрестанно образуване на обектите... Затова - не им се получава ... добра среда.

...

[Каньо Анастасов]

Тази тъмна материя ще да е нещо измежду фононите и гравитационните вълни. Щото гравитационната вълна не е просто отчет на пристигнала частица а изкривяване на пространството , демек гравитация, които вълни чак сега започват да се отразяват измежду спектъра от фоновото излъчване.

Редактирано Юни 20, 2017 от Каньо Анастасов

[Каньо Анастасов]

А ако мислим и така, щото ако гравитационната вълна изкривява пространството, защо другите вълни да не могат да го правят.

[Каньо Анастасов]

Вълната е описание на свиването и разширяването на пространството получена от пулсовете. Кръглата форма се получава чрез изпращане на пулсове във всички посоки. Така че гравитацията може да бъде описана като кохерентност или взаимодействие на фронтовете на пулсовете.

Фронта на взаимодействие на пулсовете от две частици се променя с времето и когато периодът на пулсовете стане прогресивно еднакъв фронтът се придвижва от единият обект към средата на дистанцията между тях. Последователната пулсация изкривява пространството около всеки обект, фронта на взаимодействие свива балона около обекта и предизвиква движението на геометричният център към фронта на взаимодействие. Периодът на пулсация и контактната повърхност на фронтовете на пулсовете задава посоката на преместване на всеки от двата обекта. Кохеренцията предизвиква увеличение на пулсовете и по-силно огъване на пространството.

[Б.Богданов]

@Каньо Анастасов, моля да не нарушавате правилата на форума. Не е допустимо да се пускат повече от едно мнение от едни потребител едно след друго.

[Малоум 2]

Ето го и филмчето, което обяснява струнната хипотеза:

 

 

Редактирано Юни 20, 2017 от Малоум 2

[Каньо Анастасов]

Преди 10 часа, Малоум 2 said:

Заглавието е малко подвеждащо, ама има интересно:

http://megavselena.bg/tova-novo-obyasnenie-na-tymnata-materiya-mozhe-da-se-okazhe-nay-dobroto-dosega/

Това ново обяснение на тъмната материя може да се окаже най-доброто досега

 

 

 

Гравитационни вълни

Тя съставлява около 85% от общата маса на Вселената, но физиците все още нямат представа какво точно представлява тъмната материя.

Нова хипотеза може да ни доближи до разкриването на нейната идентичност, защото физиците сега подозират, че тъмната материя се променя през цялото време – от призрачни частици в най-големите структури на Вселената, до странно, суперфлуидно състояние при по-малките мащаби. И скоро ще разполагаме с инструментите, за да го потвърдим.

Тъмната материя е хипотетична субстанция, предложена преди почти век, за да отчете ясния дисбаланс между количеството материя във Вселената и количеството на гравитацията, която държи заедно нашите галактики.

Не можем да открием пряко тъмната материя, но можем да видим нейните ефекти върху всичко около нас – начина, по който галактиките се въртят и начина, по който светлината се огъва, докато пътува през Вселената, предполага, че има нещо много повече, отколкото можем да видим.

Сега двама физици предлагат хипотезата, че тъмната материя променя „правилата на играта“ през цялото време и това би могло да обясни защо е толкова неуловима за учените.

Това е идеалната идея,

каза физикът Тим Тайт, специалист по физика на частиците от Калифорнийския университет, Ървайн, който не участва в проучването.

– Може да има два различни вида тъмна материя, които се описват по един и същи начин.

Традиционната гледна точка за тъмната материя е, че тя се състои от слабо взаимодействащи си частици като аксиони, които са повлияни от силата на гравитацията по начини, които можем да наблюдаваме при големите „вселенски“ мащаби.

Тази „студена“ форма на тъмна материя може да се използва, за да се предскаже как ще се държат масивните клъстери на галактиките и се вписва в това, което знаем за „космическата мрежа“ на Вселената – учените предполагат, че всички галактики са свързани в огромна междугалактическа мрежа от невидими нишки от тъмна материя.

Но когато намаляваме мащаба до отделни галактики и начина, по който техните звезди се въртят спрямо галактическия център, нещо „просто не се връзва“.

„Повечето от масата [във Вселената], която е тъмна материя, е отделена от мястото, където се намира обикновената материя“, обяснява физикът от университета в Пенсилвания Джъстин Кхури в прессъобщение.

„В космически мащаби, това пасва много добре с наблюденията, в галактически мащаб хипотезата също се справя доста добре, но вътре в галактиките не се вписва.“

Кхури и неговият колега Лаша Бережяни от университета в Принстън, предполагат, че причината, поради която не можем да напаснем поведението на тъмната материя както на големи, така и на малки мащаби във Вселената, е, че тя може да променя формите си.

Имаме „студени“ частици от тъмната материя за масивните клъстери на галактиките, но в единичен галактически мащаб, те предполагат, че тъмната материя приема суперфлуидно състояние.

Суперфлуидите са форма на студена, гъсто изпълнена материя, която има нулево триене и вискозитет и понякога може да стане кондензат на Босе-Айнщайн, наричан „пето състояние на материята“.

И колкото и странно да звучи, суперфлуидите сега започват да изглеждат по-достъпни от всякога, след като изследователи обявиха буквално миналата седмица, че за първи път са успели да създадат светлина, която се държи като течност – форма на суперфлуид – на стайна температура.

Колкото повече разбираме суперфлуидите, толкова повече физици са готови да се забавляват с идеята, че могат да бъдат много по-разпространени във Вселената, отколкото си мислехме.

„Напоследък повече физици приемат възможността за суперфлуидни фази, които се формират естествено в екстремните условия на пространството“, обяснява Дженифър Оюлейт за списание Quanta.

„Суперфлуидите могат да съществуват вътре в неутронните звезди, а някои изследователи дори спекулират с идеята, че самото „пространство-време“ може да бъде суперфлуид. Защо тогава тъмната материя също да няма и суперфлуидна фаза?“

Идеята е, че тъмната материя, която съществува около отделните галактики, създава необходимите условия за формиране на свръхфлуид – гравитационното издърпване на галактиката гарантира, че тя е гъсто „пакетирана“, а студът на пространството поддържа температурата подходящо ниска.

Увеличете мащаба още и това гравитационно изтегляне става твърде слабо, за да се образува суперфлуид.

Ключът тук е, че съществуването на суперфлуидна тъмна материя може да обясни странното поведение на отделни галактики, което само гравитацията не може да обясни – може да съществува втора, все още недефинирана сила, която действа точно като гравитацията в тъмната материя около тях.

Когато нарушавате електрическото поле, получавате радиовълни, а когато нарушавате гравитационното поле, получавате гравитационни вълни. Когато нарушавате суперфлуида? Получавате фонони (звукови вълни) и тази допълнителна сила може да работи в допълнение към гравитацията, обясняват учените.

„Хубаво е, защото имаме допълнителна сила върху гравитацията, но наистина свързана с тъмната материя“ – казва Кхури. „Това е свойство на средата на тъмната материя, която поражда тази сила .“

Трябва да сме наясно, че тази хипотеза все още не е рецензирана, така че всичко това е точно в сферата на хипотетичното. Но тя е публикувана на уеб сайта pre-print arXiv.org за изследователи в тази област, които да се запознаят предварително.

Голямото нещо е, че тази хипотеза може да обясни и MOND – теорията за модифицираната нютоновата динамика, според която е необходима промяна на законите на Нютон, за да се отчетат специфичните свойства, наблюдавани в галактиките.

„В галактиките съществува суперфлуидно движение на тъмната материя и MOND, но в галактическите клъстери няма суперфлуидно движение на тъмната материя и MOND не се прилага“, се казва в изявление на пресцентъра.

Ще трябва да изчакаме и да видим докъде ще се развива тази хипотеза, но Кхури и Бережиани казват, че са близо до начин за потвърждението й.

...

Ами виж само статията и после ми казвай , че вече била открита теорията за всичко! Съжалявам но не съм съгласен! 

 

[Малоум 2]

Не помня някъде да съм казвал, че е възможна Теория за всичко.

Обратно - казвал съм, че не е възможно, щото не са известни отговорите на възникващите въпроси, при "откриване" на Теория за всичко...

Може, обаче, да има хипотеза (работна), която да съдържа обяснения на целия фактически материал, открит досега, по експериментален път.

Суперструнната хипотеза е кандидат за такава, но пък за нея е проблем да докаже експериментално ... себе си. Така, въпросът става философски - възможно ли е да се приема нещо за истинно, след като не е възможно по експериментален път да се установи, дали е така.

"Правилото" за съществуване на нещо е: Взаимодейства, следователно съществува! Но с приемане на понятието за "поле" (има физически доказателства, че реално съществува ЕМполе)- съществуване на нещо, което въздейства, без да може да се осъществи "взаимно действие"- т. е., няма, неустановима е, Обратна Връзка с обекта върху който полето въздейства - например, "отлитане" на фотон (квант, порция, от ЕМПоле) от дейонизиран атом. Не можем, в общия случай, да "видим", накъде е отлетял фотона, но той може да въздейства на нещо.

Така, възниква необходимостта от въвеждане на среда, в която да се разпространяват физическите полета. За такава "среда", сега мъчат тъмната материя ... квантова супа и т. н. -не им е ясно, демек.

...

[Малоум 2]

 

http://megavselena.bg/vodata-mozhe-da-syshtestvuva-kato-dve-razlichni-technosti/

Водата може да съществува като две различни течности

Водата е една от най-фундаменталните молекули на Земята и въпреки това учените едва в последните години започват да осъзнават колко странно е това вещество.

Конкретният случай: изследователи са открили, че водата съществува не в една, а в две отделни течни фази, всяка от които с големи разлики в структурата и плътността.

Използвайки рентгенови лъчи за изучаване на H2O в безпрецедентни детайли, физици от Стокхолмския университет в Швеция предоставиха доказателства, че течната вода, която познаваме и обичаме, не е само едно състояние, а всъщност е флуктоация между две форми – с висока и ниска плътност.

„Новите резултати дават много силна подкрепа на картината, при която водата при стайна температура не може да реши в коя от двете форми трябва да бъде – с висока или ниска плътност, което води до локални колебания между двете“, казва един от изследователите, Ларс ГМ Петерсон.

„Накратко: Водата не е сложна течност, а две прости течности със сложна връзка.“

Повечето от нас сме учли в гимназията, че водата съществува в три отделни агрегатни състояния: течна вода, твърд лед и водни пари.

Но всъщност не е толкова просто – водата може да съществува и в странно плазмено състояние и дори стандартните три състояния на водата, които познаваме, са по-странни, отколкото сме си представяли.

Например (единствено с изключение на живака) водата има най-високото повърхностно напрежение от всички течности и за разлика от почти всяко друго известно вещество, водата се разширява, когато замръзва.

Също така, докато температурите на кипене на други хидриди, като водороден телурид и сероводород, намаляват с намаляване на размера на молекулите, Н20 има изненадващо голяма точка на кипене за такова малко молекулно тегло.

Всъщност учените са идентифицирали 70 свойства на течната вода, които са напълно уникални за H2O от всички други течни вещества, за които знаем.

Един от странните дебати в последно време е дали има повече от една течна фаза на водата. Тази идея се основава на факта, че учените вече знаят, че ледът може да съществува в различни форми с висока и ниска плътност.

Например ледът, който познаваме като ледените кубчета от хладилника е известен като кристален лед. Той е силно подреден с всичките му индивидуални молекули подредени по повтарящ се модел.

Ледът съществува и в друга форма, известна като аморфен лед, при която молекулите са по-неподредени. Макар че не е нещо, което повечето от нас знаят, аморфният лед вероятно е най-разпространеният вид твърда вода, открита във Вселената, и може да се преобръща между различни версии с висока и ниска плътност.

По тази причина изследователите подозираха, че може би течната вода може да прави същото. Но досега никой не беше успявал да изучи молекулярните промени достатъчно подробно, за да разбере какво точно става.

Новото изследване използва два различни вида рентгеново изображение за проследяване на движението и разстоянието между H2O молекулите, като водата преминава от аморфно, стъкловидно, замразено течно състояние до вискозна течност и след това в друга, още по-вискозна течност с по-ниска плътност ,

Това, което учените наблюдават е доказателство за две отделни течни фази.

„Новото забележително свойство е, че откриваме, че водата може да съществува като две различни течности при ниски температури, където ледената кристализация е бавна“, казва Андерс Нилсон от изследователския екип.

Това, разбира се, е само едно проучване и други независими екипи ще трябва да извършат собствена проверка на изследванията, за да подкрепят претенцията, преди да се пренапишат учебниците. Но това не е първият път, когато учените се натъкват на странно второ течно състояние на вода.

Миналата година екип от университета в Оксфорд също показа, че между 40 и 60 градуса по Целзий (104 градуса и 140 градуса по Фаренхайт) течната вода може да „превключи“ и да демонстрира съвсем нов набор от свойства в зависимост от състоянието, в което се обръща.

Важно е, че това ново проучване добавя още едно важно парче към пъзела, който започва  постепенно да разкрива колко странна и очарователна е тази вездесъща молекула.

Новото проучване е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.

..."

...

Мисля си, че просто недоглеждат: Според мен - "новите" състояния на водата се дължат на "новата" среда, в която попадат водните молекули - среда "пълна" с рентгенови лъчи. Състоянията ( нови групови свойства) зависят от ЕМПоле, в което веществата се реализират - структурите са различни, поради възможността от нови връзки, посредством фотоните за връзка, които структурите си обменят. Водната молекула има поне пет собствени честоти и комбинациите между тях могат да се променят в променливо ЕМПоле.

...

Редактирано Юли 9, 2017 от Малоум 2

[Малоум 2]

Е, най-сетне нещо положително - браво!:

http://dnes.dir.bg/news/bulgaria-uchiteli-tzern-26334644?nt=4

Обучават 39 български учители в ЦЕРН

39 учители по професионална подготовка в областите "Техника" и "Информатика" ще преминат обучение в ЦЕРН, съобщиха от пресцентъра на МОН.

Преподавателите ще се запознят с ускорителите на ЦЕРН и с цялата информация около откриването на Хигс - бозона, предаде БТА.

Те ще имат възможност да научат повече и за последните открития на Европейската агенция за ядрени изследвания.

Обучението ще подпомогне квалификацията на учителите, така че да са в течение с последната информация в своята област.

До момента през такива обучения са преминали над 500 преподаватели - освен по техника и информатика, също и по физика и природни науки.

Кандидатите могат да подават документи в МОН всеки работен ден до 8 септември 2017 г.

Пътуването и обучението ще се проведе в периода 14-22 октомври 2017 г. Разходите за транспорт и нощувка на участниците са заложени в бюджета на Национална програма "Квалификация". Средствата за петдневния курс се поемат от образователния офис на ЦЕРН.

 

Повече информация относно кандидатстването и критериите за подбор може да бъде намерена на интернет страницата на МОН в раздел "Програми и проекти".

 

...

 

 

[Малоум 2]

Малко яснота, със закъснение, ама е полезна:

http://megavselena.bg/chetiri-zabludi-za-kvantovata-fizika/

Четири заблуди за квантовата физика

Квантовата физика е толкова завладяваща, че достига до много по-широка аудитория, отколкото редица други раздели на науката. Тя обаче е и трудна за разбиране, затова учените се опитват да я опростят за публиката, иначе хората могат да изпаднат в заблуди.

Тази наука е призвана да обясни всички видове странни, дори паранормални явления. И все пак обясненията често се основават на неправилни представи за квантовата физика.

Квантовата физика може би наистина може да обясни такива явления, но много неща тепърва трябва да се открият. Важно е ясно да се разбира с какво се занимава тази наука. Да видим четирите най-разпространени заблуди по въпросите на квантовата физика.

Квантовото заплитане предава информация

Квантовото заплитане представлява явление, при което двойка или група частици, които са били в контакт помежду си, поддържат връзка между себе си на големи разстояния. Когато върху една от частиците се окаже някакво въздействие, съответното изменение се наблюдава и в другите частици.

Някои казват, че това може да обясни psi-феномените (психически явления, включително телепатия, ясновидство и така нататък).

Гарет Модел, професор в университета на Колорадо, който много е работил в сферата на квантовата механика, предупреждава, че ефектът „се явява много фин. Това не е причинно-следствен ефект, а корелационен. За да се покажат разликите между двата, е необходимо търпеливо и детайлно обяснение“.

„Мнозина са склонни да смятат, че квантовото заплитане означава, че при въздействие върху едната частица може да се види ефектът върху другата, но това не е така – казва ученият. – Напълно ясно е, че не може да се използва явлението квантово заплитане за предаване на информация, а само за корелация. По такъв начин това не е сигнален механизъм. Напълно е възможно психическите феномени и целият свят да работят чрез корелация, а не чрез предаване на информация, но този въпрос изисква по-дълбоко обсъждане.“

Съзнанието – ключ към разбиране на колапса на вълновата функция

Ефектът на наблюдателя в квантовата физика често се разглежда като най-шокиращ и интересен аспект от квантовата физика. Изходът от конкретно действие – редукция или колапс на вълновата функция – преустановява по време на наблюдение. Това навежда на мисълта, че човешкото съзнание е способно физически да повлияе на експеримента. Но Модел предупреждава, че не всички физици смята, че съзнанието може да предизвика колапс на вълновата функция.

Достатъчно е наличието на детектор, тъй като повечето физици могат да го видят. Разбира се, възможно е човек, гледащ показанията на детектора, да се явява ключ, но квантовата физика не смята, че това задължително е така.

Астрофизикът Марио Ливио също е писал за тази заблуда в блога на НАСА „Любопитен ум“: „Най-разпространената заблуда е това, че наблюдателят играе ключова роля в принципа на неопределеност , а именно, че принципът действително зависи от влиянието на наблюдателя върху наблюдаваното явление. Това недоразумение дори е навело някои на извода, че този принцип може непосредствено да бъде приложен към различни всекидневни преживявания.“

Само на субатомно ниво

Ахим Кемпф, професор по теоретична физика в университета Ватерлоо в Канада, обяснява, че квантовата физика описва не само явленията, протичащи в много малки мащаби и при особени обстоятелства.

„В действителност квантовата физика определя почти всичко, което виждаме във всекидневния живот – цвят, еластичност и топлинен капацитет на такива неща като вода, камъни, метали, както и на биологична материя. В големи мащаби, на ниво звезди, където изначалният водород се смесва с елементите от периодичната система, всичко също се регулира от квантовата физика“, казва той.

Освен това изследователите смятат, че нашата Вселена може да е увеличавала толкова бързо размери по време на своя генезис, че са възникнали квантови флуктуации и по такъв начин тя се е разтегнала до космологичен размер.

„Самата наша Вселена може да е възникнала от квантови флуктуации в майчинската Вселена“, казва той. Макар че тази хипотеза се съгласува със Стандартния модел, няма никакви конкретни доказателства според Компф.

Корпускулярно-вълнови дуализъм

Това е популярна концепция за това, че в квантовата механика микроскопичните обекти – като електрони или фотони – не се явяват нито чисто частици, нито вълни, те са и вълни, и частици. В някои условия те се държат като вълни, а в други – като частици.

В сериозните учебници по квантова механика обаче се говори само за вълни, или вълнови функции, отбелязал през 2008 г. физикът теоретик Хрвое Николич от института „Руджер Бошкович“ в Хърватия в статията „Квантова механика: митове и факти“.

„Електроните и фотоните винаги се държат като вълни и само в някои случаи – като частици. В този смисъл корпускулярно-вълновият дуализъм не е нищо друго осен мит – казва той. – Ние можем да кажем, че електроните и фотоните са частици, имайки предвид, че думата „частица“ има съвсем друго значение в сравнение с класическата физика“. Но това е работа на лингвистиката. Те са вълни в съответствие с обичайната интерпретация.

Николич отбелязва, че интерпретацията на Дьо Бройл–Бом на квантовата механика се приближава до един вид корпускулярно-вълнови дуализъм, но той, както и преди, разглежда частиците не така, както се разглеждат в класическата физика. Интерпретацията на Дьо Бройл–Бом не се явява една от най-популярните, отбелязва Николич.

...

Но това е работа на лингвистиката.

(Именно заради възможността за физическо разграничаване, съм внесъл, при мен, термин "вещева" частица с уточнение, че има "маса при покой", т. е., има отличимо физическо свойство. Важно е за класическата интерпретация, че за такава частица може да се "закачи" координатна система - проследимо е движението й като цяло. Това не са точно "вълни в затворено пространство" (имащо граници), а пакет-фотони, затварящи се локално в едно пространство, около моментен център на ротация - няма ясно изразена класическа повърхнина на образуванието. Обвивки (или обвивка като цяло) се явяват отраженията на външно падащите фотони от околните полета, върху частицата и при частични резонансни явления - влияят на мястото, формата и движенията на частицата (или на резонансни частици). Полевите обекти - нямат маса при покой.)

...

 

[scaner]

Преди 4 часа, Малоум 2 said:

(Именно заради възможността за физическо разграничаване, съм внесъл, при мен, термин "вещева" частица с уточнение, че има "маса при покой", т. е., има отличимо физическо свойство. Важно е за класическата интерпретация, че за такава частица може да се "закачи" координатна система - проследимо е движението й като цяло.

Отличими физически свойства са и заряда, и спина, и изотопическия спин, и времето на живот. Масата е един от многото параметри. Вместо "вещева", учените използват "фермион". Защо проявявате произволно творчество там, където има установена терминология?

А какво е важно за класическата интерпретация, няма значение, Квантовата физика казва, че класическата интерпретация не е верна, тя е само някакво приближение към истината.. Което е желателно да не се ползва. Към електрон според квантовата физика не може да се закача координатна система, и движението му не е проследимо.

Забравете класическата интерпретация.