Кратки новини - Физика

[scaner]

On неделя, Декември 23, 2018 at 12:11, Малоум 2 said:

по 1.2.3... Както в модела: от твърди гама-лъчи с достатъчна енергия се получават електрон-позитронни двойки - вещеви обекти със собствена физично характеристика маса.

Чакайте малко. Твърди гама лъчи сами по себе си не могат да създадат двойка електрон и позитрон. Това го забраняват законите на физика, в частност законът за съхранение на импулса. И разбира се, такива процеси само от гама фотони никога не са наблюдавани. Наблюдавани са други процеси - когато един гама-фотон се сблъсква с тежка частица, адрон, например с протон. Тогава, ако фотонът има достатъчно енергия, той може да създаде - но само в близост на протона - двойка реални електрон и позитрон. Обяснението е просто - те биват избивани от облака виртуални двойки, обкръжаващ протона. Протонът нужен, за да отнесе излишният импулс и да се спазят физическите закони.

Същият процес, но с много по-малка вероятност, се осъществава и от два гама фотона - ако те имат достатъчна енергия, могат да избият виртуална двойка и тя да стане реална. Ролята на протона тук е незаобиколима. Това, отнесено към вашите измислици, води до порочен кръг: за да се образуват масови частици, вече трябва да има  масови частици... Ама при вас те няма от къде да се вземат изначално.

Въпреки това, вие не отговаряте на въпросите ми:

1. Как точно следва, от флуктуация и суперпозиция? Опишете количествените връзки, които според вас довеждат до нужното следствие. Защото така както е написано, може чистосърдечно да се твърди и че НЕ следва.

2. Какво означава "собствен център" на вълна, и каква е разликата от "несобствен център"? Къде в литературата за вълните се описва подобен параметър?

3. Какво означава "затваряне" на вълна? Дайте пример за естествено затворени вълни.

4. Каква причина удържа вълна "затворена" (каквото и да означава това), ако това не е естествено състояние на вълна?

On неделя, Декември 23, 2018 at 12:11, Малоум 2 said:

Вече съм обяснявал как от подреждане по направление "момент на количество на движение" (момент на импулс на вакфотони) се получава пространствено крива на пренос на импулс, така че краят на линията съвпада с началната пулсация - бримка "ток" (реалност) и полева обвивка (невидима, "фантомна част"), благодарение на което започва "нов ток", но с друга посока (направление), спрямо направлението на първия.

Вие долавяте ли някакъв смисъл тук, защото аз не долавям. Не ми отговорихте за "собствен център на вълна", а се опитвате да удавите липсващите си отговири с нова поредица безсмислици: "линия съвпадаща с пулсация", "бримка ток" (кой тече, каква е причината да има бримки а не без бримки), пространствената крива до колко е самостоятелен обект а не проекция на нечие (чие?) поведение, импулсът сам ли се пренася? Какво значи "крива" в конкретният случай? Забелязвате ли, липсва ви действащото лице в целият театър. Описвате какви трябва да са сенките които то хвърля, за да напаснете нещо. Но сенките зависят от реалното "осветление", дали то допуска такива сенки? Ето тук количествените връзки могат да пролеят малко светлина. Но такива връзки изобщо не са замислени в измислицата ви. ..

On неделя, Декември 23, 2018 at 12:11, Малоум 2 said:

Става структура отделно от вакуумната подложка, но се реализира върху нея, благодарение на една характеристика на вак-частите - сфазиране при подреждане на момент на импулса. Ако приемем, че образуванието има собствен Геометричен център, като някаква топчеста форма, то "затварянето" на тоя пренос е около този център, но никога не съвпада с него - т. е. - има "празно" място в централната област ("черна дупка" за участващите в образуването дължини на вълни).

Структура от какво? Какво удържа сфазирането на вашите частици във времето, та то не се разсейва хаотично (и импулсът не изчезва)? Какво означава "геометричен център" без средства за описване на геометрия (вие нямахте координатни системи, свързани с вакуума, нали)? Защо трябва да има "затваряне", и какво общо има тук понятието вълна, което не притежава нито център, нито затваряне?

Трябва ли да продължавам да ви опровергавам безсмислиците тук? Бяхте се кротнали, сега пак ви прихвана да цапате форума...

[Малоум 2]

Преди 3 часа, scaner said:

Чакайте малко.

Нали в скобки съм го писал. Значи, обяснявам във връзка с хипотезата ми. Дали ще я "опровергава" някой - ми да, що не.  Който не харесва писаното (не одобрява) - ако иска отминава, захилва се  и ... толкоз.

(Само да вметна - преди да има вещеви частици - няма физични закони (тез, познатите днес). От някъде трябва да са се пръкнали частици. Преди тях - има само полеви структури (предположение)  с характеристика импулс (момент на импулс) - няма маса, заряд, обем, скорост и др.... Но - има Сила, защото времето е вписано в зърнестия модел на вакуума (h e  с дименсия:  N.m.s - с проявление, при затваряне на трептене-част от вълна около моментен център ).  С непрестанното образуване на частици - вещеви от полеви обекти - е възможно да  се обяснява почти всичко което,  засега, е загадка, предположение, допускане и т. н., а се внася обяснение  и за философското виждане за кръговрат на материята. И на живота.)

...

[scaner]

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

Нали в скобки съм го писал. Значи, обяснявам във връзка с хипотезата ми. Дали ще я "опровергава" някой - ми да, що не.  Който не харесва писаното (не одобрява) - ако иска отминава, захилва се  и ... толкоз.

Е аз нали питам във връзка с хипотеззата ви? Ако не можете да дадете пример от физиката за вълна с център, за затворена вълна, защо използвате понятието "вълна"? Вълна е обект, описван от вълновото уравнение, то не описва такива вълни. Не само че заблуждавате четящите ви, но никакъв смисъл не внасяте с това в обясненията си.

Какво е "център" при положение, че той е геометрически обект, а вие не въвеждате отправна система свързана с вашата решетка?

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

Преди тях - има само полеви структури (предположение)  с характеристика импулс (момент на импулс) - няма маса, заряд, обем, скорост и др.... Но - има Сила, защото времето е вписано в зърнестия модел на вакуума (h e  с дименсия:  N.m.s - с проявление, при затваряне на трептене-част от вълна около моментен център

Характеристика импулс? В какви единици е бил този импулс? Метри, секунди, те ги е нямало още.

Има сила? Както я описвате, тя като че ли има собствено съществуване, извън вашата решетка? Кой я създава, върху какво се прилага? Само не ми говорете че това е импулс за време, защото време нямате. Накъде е насочена такава сила? Резултатът от действието на сила зависи от времето, за което се прилага (ха, ама то няма време още :) И как силата води до поява на частици с маса? Нали за това става дума? Какво означава "затваряне на трептене"? Да не питам повече. Чисто базови понятия са кухи, без смисъл.

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

С непрестанното образуване на частици - вещеви от полеви обекти - е възможно да  се обяснява почти всичко което,  засега, е загадка, предположение, допускане и т. н., а се внася обяснение  и за философското виждане за кръговрат на материята. И на живота.

До сега видяхме някакви поредици от думи, набедени за "обяснения", които нямат причинно-следствена връзка с "непрестанното образуване", не са следствие от такъв процес. С малко редакторска намеса тези поредици думи могат да "докажат" каквото решите че трябва да "доказват". За живота пък няма дори допирни точки - виждате как са нещата в природата и почвате да нагласявате "обяснения" за това. Със същият успех може да обясните и обратната ситуация :) Но в това няма особен смисъл.

[Шпага]

Преди 6 часа, scaner said:

2. Какво означава "собствен център" на вълна, и каква е разликата от "несобствен център"? Къде в литературата за вълните се описва подобен параметър?

Чакай малко Ти считаш, че "литературата за вълните" вече е напълно изчерпателна и няма какво ново да се добави? Сложена й е точката, така ли?

[scaner]

Преди 2 минути, Шпага said:

Чакай малко Ти считаш, че "литературата за вълните" вече е напълно изчерпателна и няма какво ново да се добави? Сложена й е точката, така ли?

В литературата за вълни изчерпателно се обяснява що е то вълна. И тъй като там няма такива понятия, аз питам какво представляват - т.е. да се даде тяхното математическо описание, за да се приобщи към литературата за вълни, доколкото има изобщо нещо общо с тях. Защото докато няма такова, описаните обекти не са вълни по никакъв начин.

А така, без нищо, само с нахвърляна куха наукоподобна терминология - нищо не се постига. И не може да се постигне.

[Малоум 2]

Преди 14 часа, scaner said:

Е аз нали питам във връзка с хипотеззата ви?

Ами, не е така.

(Възприел съм зърнест модел на вакуума (вече за ... пети път го пиша) поради затваряне на полева характеристика  (ЕМП), в хипотезата, а и други хипотези се базират на подобен модел. При "зрънце" - има и център на зърното, и обем, и пълнеж-фотони на вакуума, които са основа на понятието за неподвижен етер - еретично спрямо статуквото.  Разбирам - тези "думички" трябва да съответстват на официално известното, но в хипотезата се показва, че са характеристики -невъзможни за експериментална проверка. Тогава, остава следствията от предположен подобен модел, да съответстват на поне досега известното. Могат да се представят само с една характеристика - собствен импулс - вектор (сила по време), но поради непрестанното си образуване "на място" (във вакуумната решетка, изградено от зрънцата), то "стрелката"-вектор - все едно е фиксирана в центъра на зрънцето, но бясно (с огромна честота) си променя големината и направлението-посоката (момент на импулс). За наглед-модел - като стояща вълна между две прегради. В случая - в потенциална яма и това е затворено пространство-време. Честотата на образуване, в която е "скрито" времето, е над 10^26 Hz.)

...

Преди 14 часа, scaner said:

Преди 14 часа, Шпага said:

Чакай малко Ти считаш, че "литературата за вълните" вече е напълно изчерпателна и няма какво ново да се добави? Сложена й е точката, така ли?

В литературата за вълни изчерпателно се обяснява що е то вълна.

(Непрестанното образуване е периодичен процес. Проявяват се вълнови характеристики във вещевите, когато изпитващите  дължини на вълни на ЕМП станат кратни-синхронизирани с дължина на вълна на образуващите частицата фотони или - групово, на ансамбъл от тъждествени частици. Така - периодичните процеси водят до дискретни стойности на излъчвания в микро-процеси - отделни фронтове от множество фотони, които наричаме ЕМ вълни, а когато преминем на по-дълги вълни в средните мащаби на ЕМП в което съществуваме, то все едно - можем да наблюдаваме уж непрекъснати стойности - именно, поради "бавното ни гледане"(време). Виждаме футболна топка като едно цяло)

...

[scaner]

1 hour ago, Малоум 2 said:

Възприел съм зърнест модел на вакуума (вече за ... пети път го пиша) поради затваряне на полева характеристика  (ЕМП)

От къде тук се пръква ЕМП? После, какво значи "затваряне на полева характеристика"? ЕМП се описва от уравненята на Максуел, а в микро мащаби - от уравненията на КТП. Там няма затваряния никакви. От тук просто следва, че ЕМП не е електромагнитно поле. А като не е, дайте количественото му описание, за да може да се предсказва поведението му, а не да се разчита на вас всеки път да си го нагласявате как ви е удобно.

1 hour ago, Малоум 2 said:

При "зрънце" - има и център на зърното, и обем, и пълнеж-фотони на вакуума, които са основа на понятието за неподвижен етер - еретично спрямо статуквото. 

Махнете кавичките при "зрънце" и не разчитайте на читателя да си представи нещо познато му от макросвета, а обяснете от къде се взема и каква стабилност има на фона на вашият хаотичен вакуум (по-долу вашите обяснения).  Каква причина има да се формират такива неща?

Какво значи "пълнеж фотони"? Ако са фотони от ЕМП, те се описват от уравненията на Максуел (или на Клайн-Гордън при вторично квантуване), и нямат свойство да образуват пълнеж, а се разбягват моментално.  Само ако имат маса, могат да не се разбягват (но тогава нямат общо с ЕМП). Опишете количествено причината защо не се разбягват тези фотони. И както сте го написали - те нямат никакво значение за понятието неподвижен етер - твърдението ви съдържа същото количество логика (0) и без тях.

1 hour ago, Малоум 2 said:

Тогава, остава следствията от предположен подобен модел, да съответстват на поне досега известното

Ами дайте количествена методика за да видим тези следствия, не ни ги описвайте епистоларно, без никаква логика (завъртане, закачване, прищипване..). Какви следствия, какви пет лева? В тази си форма хипотезата ви ходи с един прикачен "гуру", който да свежда на публиката какво тя предсказва. Какво общо има това с научна хипотеза? Не се оправдавайте че не можете и други можели да го направят - докато никой не го е направил, няма хипотеза и няма следствия, колкото и хубаво да я сънувате.

1 hour ago, Малоум 2 said:

Могат да се представят само с една характеристика - собствен импулс - вектор (сила по време), но поради непрестанното си образуване "на място" (във вакуумната решетка, изградено от зрънцата), то "стрелката"-вектор - все едно е фиксирана в центъра на зрънцето, но бясно (с огромна честота) си променя големината и направлението-посоката (момент на импулс). За наглед-модел - като стояща вълна между две прегради.

Запомнете го това.

И се замислете - от къде тук се появи времето? Преди се дърпахте, че на това равнище не можело да има време и координати, сега обърнахте палачинката. Ето за това се иска независим от прикаченото "гуру" механизъм към хипотезата ви, за да се види наистина какво дава като следствие, а не да зависи от прищевките на "гуруто". Ако имаме тук време, вашата хиптеза става несъвместима със СТО, както вече сме обсъждали, и няма смисъл да продължаваме нататък.

Тази хаотична картина няма нищо общо със стояща вълна. Тук няма прегради, които да ограничават движението на вълната. Веднъж създадена, няма кой да я спре да не си отиде. Така описаният модел описва непрекъсната генерация на ЕМП в най-хаотични посоки, т.е. неизчерпаем и прогресивно работещ източник на енергия - вашата подложка ще генерира все повече и повече  енергия с времето. Схванахте ли на къде бия? Значи пак не е ЕМП? А като не е ЕМП, опишете (не вашите обяснения) какво е.

1 hour ago, Малоум 2 said:

Непрестанното образуване е периодичен процес. Проявяват се вълнови характеристики във вещевите, когато изпитващите  дължини на вълни на ЕМП станат кратни-синхронизирани с дължина на вълна на образуващите частицата фотони или - групово, на ансамбъл от тъждествени частици. Така - периодичните процеси водят до дискретни стойности на излъчвания в микро-процеси - отделни фронтове от множество фотони, които наричаме ЕМ вълни, а когато преминем на по-дълги вълни в средните мащаби на ЕМП в което съществуваме, то все едно - можем да наблюдаваме уж непрекъснати стойности - именно, поради "бавното ни гледане"(време). Виждаме футболна топка като едно цял

Сега си припомнете горното. Как от хаотичен процес, при който се генерират ЕМП с хаотична дължина на вълната и посоката и при който хаотично и случайно има кратни с дължината на вълната фотони (каквото и да значи това), какво значение има това на общият фон на не кратни дължини, в които кратните изчезват? Какви фронтове, какви пет лева? Имате някакво честотно поле от енергия, в случая то ще си остане също толкова хаотично, каквото е било в началото.  И както казах в началото, забравете за ЕМП, измислете друго име и опишете количествено що е то.

От този хаос "вещеви" не могат да произлезнат. И няма никаква логическа връзка да им приписвате "появяват се вълнови характеристики на вещевите". Това е някакво пожелание, но не е следствие. Схващате ли, че всичко е само ваше желание, но логически следствия няма? И така ще продължава, докато хипотезата ви се предлага само с прикачен "гуру" към нея, който единствен да е лицензиран да прави тълкувания

Та, да се върнем на моите въпроси: що е "собствен център на вълна" и що е "затворена вълна"? Но не се обърквайте с епистоларно обяснение, нужно е просто количествено: вълната е доста ясен физичен обект.

[Малоум 2]

Ето и опит на други, да си обяснят света. Как от вакуум стават нещата, популярно:

https://www.youtube.com/watch?v=74Y7JqZm-_0

Текст към филма:

"Долгие годы физики безуспешно пытаются построить квантовую теорию гравитации, целью которой является квантовое описание гравитационного взаимодействия. Основная трудность в её построении заключается в том, что две физические теории, которые она пытается связать воедино – квантовая механика и общая теория относительности, опираются на разные наборы принципов. Квантовая механика при всех своих странностях и парадоксах описывает свойства объектов, которые существуют в неискривленном ньютоновском пространстве. А теория гравитации должна будет наложить квантовомеханические законы на свойства самого пространства (точнее, пространства-времени), учитывая его деформацию в соответствии с уравнениями общей теории относительности. Звучит сложно, не правда ли? А как это сделать с помощью строгих математических выражений, учёные тем более пока еще не понимают. В поисках истины физики обратились к хорошо известному явлению образования и уничтожения «виртуальных частиц». Изначально виртуальные частицы были предсказаны в теории, чтобы объяснить фундаментальные взаимодействия между реальными частицами. Под виртуальной частицей (англ. Virtual particle) в квантовой теории поля понимают некий объект, обладающий квантовыми числами одной из реально существующих элементарных частиц, который должен быть поглощен другой элементарной частицей либо распасться и исчезнуть. В целом виртуальные частицы не нарушают закон сохранения энергии, поскольку они существуют только короткое время, определенное принципом неопределенности Гейзенберга. Позднее было подтверждено, что даже в вакууме, который мы привыкли называть «абсолютной пустотой», существуют колебания либо электрического, либо магнитного поля – как следствие принципа неопределенности Гейзенберга, который гласит, что мы не можем измерить свойства обоих этих полей (также как скорость и импульс частицы) одновременно и точно. Именно благодаря беспрестанному появлению и исчезновению виртуальных частиц и происходят квантовые флуктуации в вакууме – кратковременные колебания уровня энергии в единице объема пространства-времени. Спонтанное (но очень кратковременное) появление из вакуума субатомных частиц получило название «квантовая флуктуация». Это явление также помогает объяснить испарение черных дыр по Хокингу, выделение фотона при распаде возбужденного атома или ядра, рождение пары частица-античастица, и многие другие эффекты, которым без квантовых флуктуаций просто неоткуда взяться. Итак, виртуальные частицы появляются и исчезают за такие короткие интервалы времени, что их невозможно увидеть, зато можно уловить эффекты, создаваемые ими. Краткосрочное время жизни этих частиц обусловлено принципом неопределенности Гейзенберга (ПНГ), согласно которому это состояние не может иметь точно определенной энергии. Этот же принцип неопределенности Гейзенберга ограничивает время, в течение которого может сохраняться квантовая флуктуация. Чем больше энергия флуктуации, тем короче время ее сохранения. Именно по этой причине виртуальные частицы появляются и исчезают через очень короткие интервалы времени. Интересно, что в связи с этим, многие известные учёные рассматривают такой вариант, что и возникновение нашей Вселенной может являться результатом подобной квантовой флуктуации. Таким образом, если обдумывать пути к объединению квантовой механики с теорией гравитации на качественном уровне, появляются очень интересные перспективы. Одну из них рассмотрел космолог, профессор Аризонского университета Лоуренс Краусс в своей недавно изданной книге «A Universe From Nothing» («Вселенная из ничего»). На первый взгляд его гипотеза выглядит просто фантастической, однако она не противоречит установленным законам физики. Общепринято, что наша Вселенная возникла из очень горячего начального состояния, тем не менее, существует вероятность и холодного рождения вселенных из чистого вакуума – точнее, из квантовых флуктуаций вакуума. Известно, что такие флуктуации порождают великое множество виртуальных частиц, буквально возникших из небытия и впоследствии бесследно исчезнувших. По утверждению Краусса, вакуумные флуктуации в принципе способны давать начало протовселенным, которые при определенных условиях переходят из виртуального состояния в реальное...... "

...

...

И само защото не е известно какво е "маса" и какво "заряд" (учените нямат същност за тези характеристики) - не могат да си построят света, такъв, какъвто е!

(Зърнестият модел е "затворено" пространство-време - може да му се предпише безкрайна или нулева маса, щото е без значение за това, което се проявява като маса при познатите ни обекти. Плюс това - зрънцата са недосегаеми от нас. Затова трябва да се възприемат само с характеристика като поле - векторчета, които могат да се подреждат в структурни обекти - с маса и заряд, вече "познати" от/на физическите изследвания. И излъчват информация за начинът  на подредба в околността си, заради всеки цикъл на пулсация за образуването си. Няма и следа от "виртуални". Реални са нещата около частиците.

Дори и моментално да анихилират измислените им виртуални частици, то средно 50% ще са в наличност и "ще светят" като ореоли над главите на ... светци, примерно...)

...

[scaner]

On неделя, Декември 30, 2018 at 17:39, Малоум 2 said:

Ето и опит на други, да си обяснят света. Как от вакуум стават нещата, популярно:

За да станат нещата от вакуум, като начало трябва да има вакуум подходящ за целта. А теорията за ГВ твърди, че и времето, и пространството (в което може да е вакуумът) възникват. И получаваме нещо като барон Мюнхаузен: вакуумът, от който трябва да се създава вселената, е наличен едва след създаване на вселената... И вакуума, и флуктуациите от които би възникнала вселена, не може да се подчиняват на сегашните физически закони за да се опитваме чрез тях да обясняваме такъв процес. Аналогиите с виртуалните частици и всичко останало са неприложими за случая.

Замислете се, защо тези теории още не са получили призвание? Защото не могат да обяснят още много проверими неща. А това е по причина, че техните предсказания, следващи от вътрешната им логика и математически апарат, не могат да обяснят много неща и влизат в противоречие с други (проблемът гравитация и квантова механика).  И разбира се, никой не си помисля за решетка на която вие се опитвате да градите нещо - по простата причина че това отдавна е осъзнато като непродуктивен подход.

Къде при това положение се бутате вие с вашите магични фантазии, който нямате никакъв контрол и логическа възможност да изведете някакви следствия от хипотеза, лишена от вътрешна логика? Това че други имат по-големи успехи не ви касае изобщо и не може да изведе вашата хипотеза от езотеричното блато в което е в момента.

Няма защо да ми цитирате текстове като от евангелие. И флуктуациите, и виртуалните частици и всякакви други обекти във физиката се подчиняват на количествени закономерности, на база които чрез матетически апарат могат да се получат логиечски следствия. Къде е подобна логика или подход у вас? Няма и помен от такова нещо, напротив, сочно и безпределно фантазиране кое с какво и как трябва да взимодейства в някаква ситуация. И изстрели в тъмното "обяснявал се живота"... Смях и мъка.

Замислете се, кой ще дава подобни пседвообяснения когато вас няма да ви има? Никой, разбира се. Наука ли е това тогава? Не.

Елементарно е да се съобрази глупостта в хипотезата ви. Вашите вакчастици трептят, притежават моментен хаотичен ненулев импулс.  По съотношенията на неопределеност, това  довежда до неопределеност в мястото, а за такива малки мащаби за които говорите това е фатално, в крайна сметка води до разпада на решетката. Всякакви синхронни трептения стаава невъзможни, и всички "следствия" отиват в небитието.

Успокойте се, обуздайте си поривите да фантазирате с псевдонаучна терминология в този сайт. Никому не носите полза с това.

[Шпага]

Здравейте и ЧНГ

Цитирай

Вашите вакчастици трептят, притежават моментен хаотичен ненулев импулс.  По съотношенията на неопределеност, това  довежда до неопределеност в мястото, а за такива малки мащаби за които говорите това е фатално, в крайна сметка води до разпада на решетката. Всякакви синхронни трептения стаава невъзможни, и всички "следствия" отиват в небитието.

Сканер, би ли обяснил малко по-подробно какво имаш предвид в горния пасаж? Честно казано, почти нищо не успях да схвана

Например защо, според теб, само вакчастиците "трептят, притежават моментен хаотичен ненулев импулс"? Защо това не се отнася и до т. нар. обикновени частици? Или ако все пак се отнся и до тях, защо резултатите не са такива, каквито си описал във връзка с вакчастиците? Сякаш на микро ниво има някаква граница от която нататък "малките мащаби" вече не са предпоставка за въпросните фатални последствия...

П.П. Моите представи -- най-общо и накратко казано -- са, че по хипотезата на Малоум вакрешетката всъщност е нещо като "неутрализатор" на хаоса. В смисъл че точно тя предопределя възможната подредба на обикн. частици, които в неговата хипотеза също са вторични и имат много общо с частиците според Квантовата теория на полето.

 

[scaner]

Преди 10 часа, Шпага said:

Сканер, би ли обяснил малко по-подробно какво имаш предвид в горния пасаж? Честно казано, почти нищо не успях да схвана

Например защо, според теб, само вакчастиците "трептят, притежават моментен хаотичен ненулев импулс"? Защо това не се отнася и до т. нар. обикновени частици? Или ако все пак се отнся и до тях, защо резултатите не са такива, каквито си описал във връзка с вакчастиците? Сякаш на микро ниво има някаква граница от която нататък "малките мащаби" вече не са предпоставка за въпросните фатални последствия...

П.П. Моите представи -- най-общо и накратко казано -- са, че по хипотезата на Малоум вакрешетката всъщност е нещо като "неутрализатор" на хаоса. В смисъл че точно тя предопределя възможната подредба на обикн. частици, които в неговата хипотеза също са вторични и имат много общо с частиците според Квантовата теория на полето.

ЧНГ на всички!

Ще обясня, щом трябва. Според хипотезата, единствената реалност са вакчастиците построени в някаква "неподвижна" решетка. Всички други частици са техни колективни проявления, когато например породена от тях вълна се завърти около собствения си център и се закачи към фотона за връзка, който... и т.н. Единственият генератор на хаоса са самите вакчастици и никой друг. А хаоса хич не е малък, за него след малко.

Какво е значението на малките мащаби? Да си припомним принципът на неопределеност:

- неопределеността на положението умножена по непределеността на импулса не може да е по-малка от дадена величина, определена чрез планковата константа. Значи ако искаме някаква частица да седи в рамките на някаква решетка, трябва неопределеността в положението и да не е по-голяма от размера на решетката. Т.е. колкото по-малка е решетката, толкова неопределеността в импулса на частицата ще бъде по-голяма. Това определя фаталните последствия за малки мащаби.

Можем да сметнем: ако клетка от решетката е с размер на планковата дължина (10^-35 m), а от дясно на уравнението стои величина около 10^-34 J.m, то получаваме неопределеност на импулса около 1 kg.m/s. Това за микромащаби е чудовищно. За пример, ако един протон притежава такъв импулс, той трябва да лети с 99,99999999999999999999% от скоростта на светлината.  За да добиеш представа какво е това: то е еквивалентно на енергия от 1 джаул,  еквивалентна на енергията на 140 грамова бейзболна топка движща се с 15 км/час. До тук забележи: това е неопределеността в поведението само на една вакчастица, за да се задържи в решетката. Такова неистово мятане (защото за да остане в решетката на място с малка неопределеност, то имаме невъобразимо бясно трептене в произволни посоки), ще породи хаотичнчи ЕМВ вълни във всички посоки. Всяка от частиците ще е принудена да излъчва във всички посоки лъчение със средна мощност 1J / 1s = 1 W, един ват.  Като вземем пред вид, че това мятане не може да спре (поради същия принцип на неопределеност), то вече имаме сериозно нарушаване на ЗЗЕ. А че е сериозно, опитай да сметнеш простата схема: в един литър вода има 10^35*10^35*10^35 = 10^105 планкови клетки (кутийки с планкови размери). Това води до шум с мощност  10^105  вата от този литър, Извинявай, на такъв литър са му достатъчни 10 киловата за доста по-малко от час да се изпари, какво остава с 10 на степен 105 вата... Но в реалният свят няма такова нещо, нали?

Да анализираме и другата възможност: за да трептят няколко вакчастици във фаза (за да може да се породят всякакви измислени там образувания, частици и т.н.), импулсът за една група частици трябва да е един и същи (еднакъв по големина и посока във всеки момент). Това означава че неопределеността в импулсите на две съседни частици трябва да е на практика нула. Това обаче води до неопределеност в разстоянието между тях невъобразимо количество порядъци, по горната формула. Това неминуемо означава че решетката се е разпаднала. за да имаме синфазни трептения. А като се е разпаднала, то се разпада и синхронността между частиците. Хаосът става единственият господар на този свят (според хиотезата). И подобен е крахът на всички подобни хипотези, разчитащи на някакви подобни структури - независимо дали се украсятват с несвързани идеи като "непрестанно" каквото и да е там... Просто изобщо не се достига до "непрестанното образуване".

Опитите тук да се дават за пример всякакви поучителни  истории от квантовата механика са напълно неуместни. Там те просто лежат на съвсем други принципи. А принципите изхождащи от решетки, самата квантова механика ги отсвирва от корен, както се видя по-горе. Така че имаме поредното доказателство дето "следствията" от хипотезата и квантовата механика взаимно се изключват. Но това е ясно отдавна, че такава хипотеза дето не може сама да произвежда следствия, а и трябва гуру, който да прави гадания и тълкувания, е логически несъстоятелна.

 

[Gravity]

Не точно новини, но може да е интересно.

True facts about cosmology (or misconceptions skewered)

[Шпага]

Загадките на светлината сякаш нямат край

https://www.obekti.bg/nauka/otkriha-novo-svoystvo-na-svetlinata

[Малоум 2]

Преди 2 часа, Шпага said:

Загадките на светлината сякаш нямат край

https://www.obekti.bg/nauka/otkriha-novo-svoystvo-na-svetlinata

"

Международен екип от изследователи откри ново свойство на светлината, наречено „самовъртящ се момент“.

Но първо, нека се върнем малко назад. През последните няколко десетилетия физиците откриха, че фронтът на вълната на даден светлинен стълб може да се изкривява (и по този начин да й се дава ъглов импулс). Визуално това доста прилича на спираловидно стълбище, като стълбът светлина се увива около една празна среда. Когато подобен лъч се насочи към нещо, вие на практика виждате една ярка поничка. Тези лъчи имат орбитален момент на импулса (OAM) – свойство, зависещо от поляризацията (която пък е свързана с геометрията на електромагнетичните осцилации).

..."

Разгеле, дет се казва. От 1988г - в американско списание "наука" - преведено на руски - имаше подобна картинка-художник - вълната прилича на на движение "по тирбушон" .

(пък да не говорим, че хипотезата ми показва-започва от единствената променлива величина - по големина, направление и посока - за вакчастиците - момент на импулса!.. И всичко което се структурира повтаря в по-големи мащаби, но по-бавно - повтаря тези промени на момента на импулса на телата. Косвено се доказва, че поне началото е вярно )

...

Редактирано Септември 26, 2019 от Малоум 2

[gmladenov]

Космически апарат LISA, търсещ гравитационни вълни

Може би не е новина, защото статията е на години, но все пак:
https://bg.great-spacing.com/publication/9992/

Спътниковата мисия LISA e космическа версия на обсерваторията LIGO за откриване на гравитационни вълни.
Концепцията е същата като на ЛИГО, но лазерните "рамена" на космическия интерферометър ще бъдат много по-дълги.
По тази причина се очаква ЛИСА да бъде много по-ефективна от ЛИГО за откриването на гравитационни вълни.

Интересното на тази мисия е, че тя е базирана на Специалната Теория на Относителността (СТО). 
Учените явно допускат, че скоростта на светлината е еднаква за всички и следователно лазерните рамена на ЛИСА ще бъдат еднакво дълги.
На учените, обаче, няма да им излязат сметките, защото СТО е базирана на грешка.

Мисията ЛИСА е насрочена за 2034г, така че до тогава я камилата, я камиларя.
Но ако мисията не бъде отменена - и учените до тогава не се усетят, че СТО е грешна - ЛИСА ще бъде пълен провал и ще се превърне
в едно изключително скъпо потвърждение на това, че СТО е грешна.

Искам да ме има "на запис", че за тези неща се е знаело 15г преди мисията.
Затова публикувам този коментар.
 

Пълен текст на цитираната статия

Тъканта на пространството-време постоянно се разтяга и свива поради движението на небесните тела. Тези флуктуации са гравитационни вълни, те се изучават в земни комплекси, наречени обсерватории-интерферометри на гравитационни вълни с безпрецедентна точност.

Въпреки това, астрономите биха искали да видят гравитационни вълни с още по-висока резолюция, за които те изискват два спътника, разположени на милиони мили. Дори на такива значителни разстояния влиянието на гравитационните вълни върху изкривяването на пространството-време ще бъде минимално и ще изисква ултра-прецизни измервания.

За щастие на науката, Европейската космическа агенция ще пусне голяма обсерватория на гравитационните вълни през 2034 г., въпреки че нейното развитие все още не е завършено. Предишните концепции, Лазерната космическа антена-интерферометър (LISA) и Новата обсерватория за гравитационни вълни (НПО), бяха разгледани подробно, но не бяха одобрени.

Тук идва редът на Pathfinder LISA. Той няма да търси гравитационни вълни, но ще има големи задачи за следващите няколко десетилетия. И двата старта ще включват Пол Макнамара, водещ учен в проекта. "Това, което наистина исках да направя, е астрофизиката на гравитационните вълни", казва Макнамара Дискавъри Нюз, добавяйки, че той започва да работи на LISA на 21-годишна възраст през 1994 година. Така, когато корабът се откъсне от Земята през 2034 г., той ще бъде почти пенсионер.

Устройството LISA трябва да бъде невероятно тих и стабилен кораб. На борда ще бъдат два килограма от ценен товар - тестов слитък от сплав от злато и платина - който той ще трябва да защити от претоварванията при излитане, от налягането на слънчевата радиация и от екстремните условия в пространството. В допълнение, дизайнът не може да използва никакви магнитни материали, това е едно от изискванията.

Необходимо е също така да се поддържа постоянна орбита, така че Земята и Луната да не засягат товара. Корабът ще обикаля около зона, наречена точка на Лагранж, L1 е един и половина милиона километра или 932 000 мили по-близо до Слънцето от орбитата на Земята. Това ще изисква седмична корекция на маршрута. Следващият кораб от 2034 г., за щастие, ще обиколи Слънцето и няма да изисква никакви изменения по време на петгодишната си мисия. Блоковете ще бъдат на разстояние 38 сантиметра (15 инча), като това разстояние ще се измерва с лазерен интерферометър. В идеалния случай изследователите очакват, че няма да настъпят промени. Периодът на измерване ще продължи 90 дни с прекъсвания само за коригиране на орбита. Ако всичко върви добре, горивото трябва да трае една година. "Разширената мисия (ако бъде одобрена) ще наблюдава поведението на блоковете при условията на по-сложни маневри на апарата", казва Макнамара.

Планирано е LISA да пристигне на старта в Гвиана, Франция, през септември, като очакваната дата на пускане ще бъде през последната седмица на ноември.

Редактирано Октомври 1, 2019 от gmladenov

[Малоум 2]

Преди 4 часа, gmladenov said:

... Следващият кораб от 2034 г., за щастие, ще обиколи Слънцето и няма да изисква никакви изменения по време на петгодишната си мисия. Блоковете ще бъдат на разстояние 38 сантиметра (15 инча), като това разстояние ще се измерва с лазерен интерферометър. В идеалния случай изследователите очакват, че няма да настъпят промени. Периодът на измерване ще продължи 90 дни с прекъсвания само за коригиране на орбита. Ако всичко върви добре, горивото трябва да трае една година...

Това ще е подобно антена на Вебер, само дето колебанието на разстоянието между слитъците, ще се измерва с лазер.

Преди 5 часа, gmladenov said:

Интересното на тази мисия е, че тя е базирана на Специалната Теория на Относителността (СТО). 
Учените явно допускат, че скоростта на светлината е еднаква за всички и следователно лазерните рамена на ЛИСА ще бъдат еднакво дълги.
На учените, обаче, няма да им излязат сметките, защото СТО е базирана на грешка.

Няма такова изискване, за еднаква дължина на раменете на интерферометъра - синхронизира се настройката на "връщащите се лъчи" - да няма "биене".

(трудна работа, но ...  не защото СТО е грешна, както ти се иска, а защото настройката трябва да е в продължителен период време, та да се прецени "средно" отклонение, от което да се четат измервания на разлики. Иначе, ще излезе, че извънземните знаят кога ще е готова настройката на ЛИГО (ЛИСА) и чак тогава да изпратят гравитационни вълни към Земята... Няма да пречат, я!)

...

[Gravity]

Преди 5 часа, gmladenov said:

Космически апарат LISA, търсещ гравитационни вълни

Може би не е новина, защото статията е на години, но все пак:
https://bg.great-spacing.com/publication/9992/

Спътниковата мисия LISA e космическа версия на обсерваторията LIGO за откриване на гравитационни вълни.
Концепцията е същата като на ЛИГО, но лазерните "рамена" на космическия интерферометър ще бъдат много по-дълги.
По тази причина се очаква ЛИСА да бъде много по-ефективна от ЛИГО за откриването на гравитационни вълни.

Интересното на тази мисия е, че тя е базирана на Специалната Теория на Относителността (СТО). 
Учените явно допускат, че скоростта на светлината е еднаква за всички и следователно лазерните рамена на ЛИСА ще бъдат еднакво дълги.
На учените, обаче, няма да им излязат сметките, защото СТО е базирана на грешка.

Мисията ЛИСА е насрочена за 2034г, така че до тогава я камилата, я камиларя.
Но ако мисията не бъде отменена - и учените до тогава не се усетят, че СТО е грешна - ЛИСА ще бъде пълен провал и ще се превърне
в едно изключително скъпо потвърждение на това, че СТО е грешна.

Искам да ме има "на запис", че за тези неща се е знаело 15г преди мисията.
Затова публикувам този коментар.
 

И защо този проблем не си пролича пи LIGO?

[Малоум 2]

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Nov-kosmicheski-dvigatel-kojto-narushava-zakonite-na-fizikata-izmisl_138211.html

Нов космически двигател, който нарушава законите на физиката, измисли инженер от НАСА

Един инженер от НАСА представи няколко смели идеи за концептуално нов двигател за космически кораб, наречен "спирален двигател" (helical engine), който обаче може би нарушава законите на физиката.

За всяко действие има противодействие: това е принципът, на който работят всички космически ракети, изхвърлят изгорелите газове в една посока, за да се изтласка ракетата в другата. Но авторът на новата концепция смята, че неговият двигател би могъл да ни отведе до звездите, без никакво гориво.

„Самият двигател би могъл да достигне 99% от скоростта на светлината, ако разполага с достатъчно време и мощност“, заяви той пред New Scientist.

Проектираният от Дейвид Бърнс (David Burns) в Центъра за космически полети "Маршал" в Алабама на НАСА, „спиралният двигател“ използва ефектите за промяна на масата, за които се знае, че се проявяват при скорости, близки до светлинната. Бърнс публикува документ, описващ концепцията на сървъра за технически доклади на НАСА.

Проектът бе посрещнат със скептицизъм, но Бърнс смята, че неговата концепция заслужава внимание.

Какъв е принципът на двигателя на Бърнс?

Представете си кутия върху повърхност без триене. Вътре в тази кутия е прът, по който може да се движи пръстен. Ако пружина вътре в кутията придаде на пръстена тласък, пръстенът ще се плъзне по пръта в една посока, докато кутията ще се отблъсне в друга. Когато пръстенът достигне края на кутията, той ще отскочи назад и посоката на отката на кутията също ще се промени. Това е действие-противодействие - известен също като Трети закон за движението на Нютон - и при нормални обстоятелства той ще ограничи колебанието на кутията напред-назад (вижте схемата долу).

Но Бърнс си задава въпроса, ами ако масата на пръстена е много по-голяма, когато се плъзга в едната посокав сравнение с другата? Тогава това би дало на кутията по-голям тласък в едната посока. Действието би надхвърлило противодействието и кутията ще се ускори напред (вижте схемата долу).

Такава промяна на масата не е забранена от физиката. Специалната теория на относителността на Айнщайн казва, че обектите увеличават масата си, когато скоростта им се приближава до скоростта на светлината, ефект, който трябва да се отчита в ускорителите на частици. Всъщност, една реализация на концепцията на Бърнс би била да се замени пръстена с ускорител на движещи се в кръг частици, при който йоните бързо се ускоряват до релативистки скорости в единия такт на двигателя и се забавят по време на другия.

Но Бърнс смята, че би имало по-голям смисъл да изостави променящия масата си пръстен и да се използва въртящ се пръстен от йони като се увеличи разликата в импулсите между сблъсъците в единия и другия край. 

Импулсът ще се увеличава надлъжно по оста на корпуса и съчетано в кръговото движение на частиците - в такъв случай ускорителят трябва да бъде оформен като спирала.

 

Пространство без триене

Двигателят би трябвало да бъде голям - с дължина 200 метра и диаметър 12 метра - и изисква мощност от 165 мегавата, за да генерира само 1 нютон тяга, което е приблизително същата сила, с която натискате клавишите на клавиатурата. Поради тази причина ще може да достига значими скорости само в пространството без триене на космоса.

„Самият двигател ще може да достигне 99% от скоростта на светлината, ако има достатъчно време и мощност“, твърди Бърнс.

Проектите на двигатели без гориво не са от вчера.

В края на 70-те Робърт Кук, американски изобретател, патентова двигател, който уж превръща центробежната сила в линейно движение. В началото на 2000-те британският изобретател Роджър Шойер предложи EM-драйв, за който  твърди, че може да конвертира в тяга уловени в кутия с форма на пресечем конус микровълни. Нито една концепция не бе доказана успешно на практика и двете се приемат като невъзможни поради нарушаването на закона за запазване на импулса, който е основен физически закон.

„Всички инерционни задвижващи се системи - доколкото знам - не работят и в среда без триене“, разказва Мартин Таджмар (Martin Tajmar) от Дрезденския технологичен университет в Германия, който е извършил тестове на EM Drive и смята, че спиралният двигател вероятно ще изпита същия проблем. Тази машина използва Специалната теория на относителността, за разлика от другите, което усложнява картината, отбелязва той, но "за съжаление винаги има противодействие на действието".

Бърнс е работил върху проекта си сам, без подкрепа от НАСА и признава, че концепцията му е може би неефективна. 

„Знам, че рискувам тя да се окаже там, където да ЕмДрайв и студения синтез“, коментира той. "Много е трудно да измислиш нещо ново под слънцето и то наистина да работи".

 

Справка: https://ntrs.nasa.gov/archive/nasa/casi.ntrs.nasa.gov/20190029657.pdf

Източник: NASA engineer's 'helical engine' may violate the laws of physics, New Scientist

...

...

Идеята е за инерционен двигател с разлика на импулс при движения "напред-назад". Но - както казват и в статията - той без триене в среда, някаква, не работи.

По-вероятно е ЕМДрайв да заработи - на импулси - щото, поне има за среда неподвижното ЕМПоле, а и масата на телата има електромагнитна съставка... Така например, се ускоряват до почти светлинна скорост протоните на космическите лъчи - от малки разлики при поглъщане-излъчване на фотони на средата, за себеобразуване.

...

[laplandetza]

Тази идея е всъщност Гравитолет, действа чрез взаимодействие с Грави механизма. Аз също мислих по въпроса , но този човек е свършил по добре работата, мислих точно с ускорители на частици, йони.

Ако създам сполучлива концепция за гравимеханизма, вероятно ще се открие път за по изпълнимо решение, да видим.