Националната стратегия за развитие на научните изследвания до 2020 г.

[П. Теодосиев]

Автор: Николай К. Витанов Институт по механика на БАН

ВЕСЕЛИ И НЕ ТОЛКОВА ВЕСЕЛИ НАБЛЮДЕНИЯ ЗА ТЪЖНОТО СЪСТОЯНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА НАУКА

ПИСАНИ ПО ПОВОД НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯТА ЗА РАЗВИТИЕ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ ДО 2020 Г.

и съдържащи 46 весели наблюдения, 14 наблюдения от тези, дето, смущават веселието, две тотални глупости в текста на стратегията, 20 неща, които трябва да има в една такава стратегия, 6 разсъждения за това, каква трябва да бъде научната политика на държавата, 1 весел закон и 1 сън в зимна нощ свързан с що годе оптимистична теория за българския елит.

Ледени размисли в една топла германска февруарска вечер.

И тъй ето ме пак в Германия. Далеч от българския хаос, си върша спокойно научната работа. По един сателитен канал дават по 2 серии на ден от Game of Thrones, та получавам и нагледни уроци по средновековна политика, които са не по-малко приложими и днес. Февруари е учудващо топъл – в други години по това време не беше 15 градуса, а температурата бе толкова ниска, че Елба замръзваше. Хубавото февруарско време подпомага работата и ми освобождава време да мисля и за други неща. Например затова, каква е разликата между науката тук и у нас. Защо тук от мене се очакват само научни резултати и хората са доволни, когато тяхната младеж може да научи нещо от мен, а у нас съм „феодален старец” който „само събира пари от заплати, пие кафе и си клати краката”. Националният елит може и да ми се намръщи, че му напомням тези думи на един катастрофално провалил се самозванец, довел хората дотам, че да се самозапалват, но къде беше този елит, когато същият юнак размахваше постни пици за народа, а той си живееше в прясно ремонтирани резиденции. Това няма как да бъде забравено, както и това, че същият този си имаше за приятел един министър, който назначи анголски „професор” във Фонда за научни изследвания и парите за наука отидоха по скандален начин в „честни бизнеси”, които нямат нищо общо с науката. Как да сравняваш това със ситуацията в Германия, където току що един министър си отиде, само защото предупредил шефа на една партия да не издига много един човек, защото срещу него се води разследване. Явно, стратегията за развитие тук е една, а у нас ­­– ­­друга. Същото се отнася и за стратегията за развитието на научните изследвания. И нека тогава да разгледаме българската национална стратегия за развитие на научните изследвания до 2020. И като я пообсъдим и посочим слабостите и, ще кажем няколко думи за това какво трябва да има в една стратегия и как на други места научните изследвания са приоритетна политическа цел – ама наистина, а не на думи.

Весел прочит на националната стратегия за развитие на научните изследвания до 2020 г.

Годината е 2014 и това е почти по средата на периода от 2010 до 2020 г., нали така. Положението в българската наука е трагично и съществена вина за това има както изплувалият и напенил се на обществената повърхност „елит”, от който някога се е възмущавал още Чърчил (и много оттогава не се е променило), така и политиката в областта на науката и иновациите. А в основата на тази политика трябва да е националната стратегия за развитие на научните изследвания до 2020 г. Добре е известно, че аз съм един от тези, които писмено и устно критикуваха тази стратегия в последните 4 години. Не защото имам зъб на някого или пък се натискам да правя кариера (ако се натисках, щях да си мълча и повярвайте ми, това щеше да бъде добре оценено и възнаградено). Причината е друга – покрай другото, аз съм специалист по математическа социална динамика и математическа икономика. И като такъв, ми е трудно да наблюдавам как маршируващата глупост и некадърност разбиват българското общество и наука. Ето защо, когато се пласира поредната откровена глупост за развитието на българската наука и то с апломб за непогрешимост, отбелязвам тая работа ей така, за поколенията. Но стига за това.

По-долу ще обоснова тезата, че съществени части от стратегията за научни изследвания са написани така, че българската научно – иновационна система със сигурност ще бъде тотално разбита, ако не се предприемат мерки веднага. Не че се надявам, че нещо ще бъде направено. Нито пък съм уверен, че тази стратегия може да се поправи. Просто ще ви разкажа, защо смятам, че тази стратегия не струва и още ще ви разкажа за някои работи дето трябва да ги има в една стратегия за развитие на научните изследвания. Не се впрягайте много – приемете долния текст като философско разсъждение на 48-годишен „феодален старец”, който „си клати краката и си пие кафето” в кабинета си в един от германските Макс-Планк институти в тази топла февруарска вечер. И понеже в тези институти нищо не се разбира от „науката”, в която майстори са анголските „професори”, то долните разсъждения ще предизвикат само смях у „сериозните хора”, управляващи и направляващи българската наука „от победа към победа” и „от светло настояще към сияйни бъднини”.

И тъй нека започна с нещо весело, а именно, че гнойните рани на заложените в стратегията погрешни принципи и политики започнаха здраво да миришат особено през миналата година. Преди да продължа нека да кажа, че в стратегията има и малко на брой правилни според мен положения. Което показва, че сред писалите я има и хора, които разбират от науката тъй както я разбирам аз. Ще ми се сред тия хора да са и съответните администратори от МОНМ, а също и част от учените. Голяма част от стратегията обаче отразява идеологическите виждания на некомпетентни хора, които докараха не само нашата държава, но и целия свят до огромна криза.

Цялата статия тук: http://nauka.bg/a/%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%BE-2020-%D0%B3

http://nauka.bg/2014/65/Veseli-i-ne-tolkova-veseli-nabludeniq-za-tuznoto-sustoqnie-na-bulgarskata-nauka-2014.pdf

[sirius]

хубаво пише набора

[Малоум 2]

Това ми хареса:

...

Тотална глупост №1: на стр. 48 от стратегията се говори за фундаменталните изследвания. Цитирам: „Тъй като финансирането на фундаменталните изследвания е директна инвестиция в световната икономика, то публичното финансиране на такъв вид дейност е обосновано единствено и само с цел да се поддържа образователния потенциал във висшите ни училища.” За да подчертая тъпотията на това нещо, нека направя следната аналогия. Целта на задачката – икономика, основана на знанието, с висока производителност на труда и благосъстояние на населението, с богати и силни фирми и бизнесмени е тъй далечна като Луната. Значи трябва да идем на Луната. Трябва ни ракета – тристепенна както си му е реда. Най-отдолу е първата степен – фундаменталните изследвания, после следва втората степен – приложните изследвания и накрая идва третата степен – конструкторските разработки и технологии. И се появява юнак и казва - първата степен не ни трябва. Че тя ракетата ще се забие в земята и никога няма да стигне до Луната. Между другото, кой е той – кой измисли тази тъпотия достойна за златен медал от олимпиадата на тъпотиите? Кажете му името, за да го покрием със заслужена слава. Трябва паметник да му се вдигне и тоз цитат за вечни времена да го обезсмъртява!

Тотална глупост №2: Делът на разходите за фундаментални изследвания няма да превишава 15% от общите разходи за наука. Така ли? Същият болен мозък, който иска да разбие първата степен на нашата ракета се грижи затова, след като първата степен бъде разбита, изобщо да няма друга първа степен. Това май си е вредителство. И става много весело. Ако не е вредителство, кажете името на човека, та да се покрие с още слава. Ако е вредителство, то защо не казвате името на човека?

...

От 1993г - отпадна законът за откритията в Б-я.

Нямало мозъци за такъв ...гювеч?!

А издиганията в управленска йерархия - по принципа на Питър (от книгата със същото заглавие)

Всеки в обществената йерархия се стреми към нивото на своята некомпетентност.

...И, съвсем не е майтап (според мен, де )

...

[sirius]

Човека не е виновен (че дефакто яде от баницата). Системата е такава, че такива се издигат.

Та,

Няма такова нещо като национална стратегия в каквато и да е област. Затова и се получават такива бисери. Човека пише как ще изпише вежди...

По конституция. Ето малко цитати.

Ние, народните представители от Седмото Велико Народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ,
като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост;
като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност;
като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България,
прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава, за което приемаме тази

Цитираните нар.представители са верни на едни общочовешки ценности, но нищо за развитието на България. Само да пазят. Това още в мотивите. Т.е. още тук е заложено да няма някакво направление за развитие, идея за развитие.

Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Не ни интересуват вашата култура, интереси, порядки и закони - ще спазвате нашите (външни).

И най-интересното и да се върнем към началото - мотивите.

Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна.

(дори и централната ни банка)

Т.е. не можем да имаме мераци, идеи, идеологии (мотиви) и от там да правим някакви стратегии. Защото стратегията се основава на някаква желана цел, нещо, което искаме да постигнем. Като държава. От там за държавни стратегии може да става дума само като пожелание, нищо на ниво държава. Държавата ни не може да има стратегия. Защото не може да има идеология. А идеологията (каквато и да е) е като самоопределението при отделния човек. Тя задава някакъв път на развитие. На индивидуално ниво това отговаря на интересите на отделния човек - той решава дали да отиде в църква или в институт. На държавно ниво това ни е забранено.

А науката ще се развива от заинтересованите, сред които изглежда не е държавата България.

Редактирано Ноември 27, 2014 от sirius