Мегалания приска

[Last roman]

Като малък бях голям почитател на приказките от различните краища на света. Спомням си как впечатление ми беше направила една приказка от Океания, където се разказваше за борбата на аборигенско племе срещу гигантска рептилия, наречена "Хови":

"Твърде малко животни днес са останали на земята и всички те са малки. А някога били много и се срещали огромни - с височината на дърво. Почти всички големи животни ядяха трева, но Хови ядеше хора. Хови беше по-дълъг от лежащо на земята дърво, а когато се изправял в цял ръст - главата му се издигаше над хълмовете. Когато тичал, земята треперела, изпивал цялата вода от потоците, не оставяйки на хората нито капка. Хови бродел из равнините търсейки храна и ако на пътя му попадало някое племе, той изяждал всички хора до един и това племе завинаги изчезвало от лицето на земята..."

http://azku.ru/skazki-narodov-okeanii/hovi.html

Когато поотраснах, научих че явно тази приказка си е имала своето основание, тъй като на австралийския континент през плейстоцена живял гигантски гущер, бих казал по-големият брат на Комодския варан, а именно Megalania prisca или Varanus priscus:

Кръстена така от Ричард Оуен /бащата на палеонтологията/, Мегалания приска /може да се преведе като великият древен скитник/ всявала ужас сред фауната на 'terra australis incognita' допреди 40 000 години.

По намерени скелети, които възсъздават около 80% от облика на влечугото, можем да съдим, че на дължина то достигало до 5-7 метра и тежало около 400 кг. Мегаланията била суперхищникът на австралийските савани, ловяла останалите представители от мегафауната - дипротодонти, палохерсти, прокоптодони /гигантски кенгура/, моа, ему и пр.

Не е изключено да е налитала и на мърша, макар че масивната й челюст била пълна с остри зъби, които късали месото на жертвата и трошели костите й. Счита се, че имала и отровни жлези. За изчезването учените сочат измирането на любимата й храна - дипротодонтите /двуутробни тревопасни бозайници с размери на хипопотам/. Макар че нищо чудно пръст в това да имат и първите колонизатори на австралийския континент - аборигените, които предали срещите си с тази страшна рептилия под формата на приказка на поколенията...

От горе ляво по часовниковата стрелка: Genyornis /2,5 метра висока хищна нелетяща птица/; Diprotodon /гигантският роднина на днешния вомбат/; Procoptodon /гигантско кенгуру/; Thylacine /измрелият през миналия век тасманийски вълк/; Thylacoleo /торбест лъв/; Megalania.

Редактирано Декември 2, 2014 от Last roman

[КГ125]

Това са си историческите корени на тия истории с дракони... !

[Last roman]

за контактите на аборигените с мегафауната говорят различни скални рисунки в северозападната част на Австралия /от където явно колонизаторите са проникнали на континента/.

Счита се, че тази е на торбест лъв /Thylacoleo carnifex/

Toва вероятно е Гениорнис:

Тук имаме лов на едро раирано животно /може би торбест лъв/:

Тилацин:

Ето и статия по въпроса:

http://antiquity.ac.uk/projgall/akerman322/

Редактирано Декември 1, 2014 от Last roman

[Last roman]

австралийски учени успяха да извлекат ДНК от два изчезнали преди 40 000 вида - представители на мегафауната, вероятно изтребена от аборигените;

Out of the pouch: Ancient DNA from extinct giant roos

Scientists have finally managed to extract DNA from Australia’s extinct giant kangaroos – the mysterious marsupial megafauna that roamed Australia over 40,000 years ago.

A team of scientists led by Dr Bastien Llamas and Professor Alan Cooper from the University of Adelaide’s Australian Centre for Ancient DNA (ACAD) have extracted DNA sequences from two species: a giant short-faced kangaroo (Simosthenurus occidentalis) and a giant wallaby (Protemnodon anak). These specimens died around 45,000 years ago and their remains were discovered in a cold and dry cave in Tasmania.

Relatively good preservation conditions in the cave allowed enough short pieces of DNA to survive so researchers could reconstruct partial “mitochondrial genomes” – genetic material transmitted from mother to offspring and widely used to infer evolutionary relationships.

“The ancient DNA reveals that extinct giant wallabies are very close relatives of large living kangaroos, such as the red and western grey kangaroos,” says lead author Dr Bastien Llamas, ACAD senior research associate. “Their skeletons had suggested they were quite primitive macropods a group that includes kangaroos, wallabies, pademelons and quokkas – but now we can place giant wallaby much higher up the kangaroo family tree.”

The research has also confirmed that short-faced kangaroos are a highly distinct lineage of macropods, which had been predicted on their unusual anatomy.

Generally poor preservation conditions and the age of Australian megafaunal remains has prevented retrieval of its DNA until now, although complete nuclear or mitochondrial genomes have been previously obtained from extinct megafauna from Eurasia, the Americas, and New Zealand. Scientists attempting to decipher the evolutionary relationships of the Australian megafauna were previously restricted to using information from bones.

“In addition to poor DNA preservation, most of the extinct Australian megafauna do not have very close relatives roaming around today, which makes it more difficult to retrieve and interpret the genetic data,” says Dr Llamas. “Together with my colleagues Alan Cooper and Paul Brotherton, we had to think hard about experimental and bioinformatics approaches to overcome more than 10 million years of divergent evolution between the extinct and living species.”

Although ancient DNA confirms that the short-faced kangaroos left no descendants, it also shows their closest living cousin could be the banded hare-wallaby (Lagostrophus fasciatus), which is now restricted to small isolated islands off the coast of Western Australia.

“Our results suggest the banded hare-wallaby is the last living representative of a previously diverse lineage of kangaroos. It will hopefully further encourage and justify conservation efforts for this endangered species,” says co-author Professor Mike Lee of the South Australian Museum and the University’s School of Biological Sciences.

http://www.heritagedaily.com/2015/01/pouch-ancient-dna-extinct-giant-roos/106419

Редактирано Януари 15, 2015 от Last roman

[Last roman]

New Dates Link Humans to Australia’s Megafauna Extinctions

New dates suggest that human hunters may have been directly responsible for the extinction of Australia’s huge monitor lizards, large terrestrial birds, giant wombats, marsupial lions, and giant kangaroos. “There’s been a lengthy, sometimes heated debate about whether human hunting or other impacts caused the huge mass extinction of large terrestrial vertebrates in Australia during the last glacial period,” John Alroy of Macquarie University in New South Wales said at a meeting of the Society of Vertebrate Paleontology. Alroy and his colleagues dated more than 200 fossils and found that the megafauna disappeared between 27,000 and 40,000 years ago. He also estimated that the first humans arrived in Australia between 50,000 and 61,000 years ago. This allows for 14,000 years for humans to spread across Australia and develop technology for hunting large prey. “The results are also important because they’re consistent with evidence that human hunting caused major extinctions later on in North and South America, in addition to relatively recent extinctions on many islands (such as the loss of moas in New Zealand),” Alroy said in a press release. To see examples of ancient Australian art, go to "The Rock Art of Malarrak."

http://archaeology.org/news/3821-151022-australia-megafauna-extinctions

[Last roman]

Австралия е тероризирана от торбест прадявол преди 5 млн години

Вулидулията е далечен голям братовчед на тасманийския дявол

Останките на нов вид, вече изчезнал друутробен хищник откриха австралийски палеонтолози в Северозападен Куинсланд. Преди пет милиона години, той е бил един от най-страшните хищници, обитавали Австралия, която по това време постепенно се превръщала от зелен континент в огромна суха пустиня.

Новооткритото животно е далечен роднина на тасманийския дявол Sarcophilus laniarius. Но австралийският му прадядо, наречен вулидулия (Whollydooleya), е много по-голям и по-опасен, смятат учените.

Whollydooleya tomnpatrichorum е първото същество, идентифицирано сред редица нови странни животни, чиито останки са намери наскоро в Куинсланд. Тази група животни е наречена New Riversleigh, съобщават от Музея Виктория (Victoria Museum).

Описанието на вулидулията идва от изследване на неговите кътници. Смята се, че този прадядо на тасманийския дявол е тежал между 20 и 25 килограма. Имал е много силни и здрави зъби, които са му позволявали да разкъсва с лекота жертвите си, обяснява водещият автор на проучването проф. Майк Арчър (Mike Archer) от Университета на Северен Уелс.

Животното вероятно е населявало континента преди между 12 и 5 милиона години, през късния Миоцен. Това е един от най-загадъчните периоди за австралийската флора и фауна.

През 2012 г. изследователите откриват цял нов вид изкопаеми, въпреки че вкаменелостите на сухоземни животни от този период са изключително редки. 

"Тези нови открития започват да запълват голяма дупка в нашето разбиране за това как сухоземните животни на Австралия са живели, еволюирали или изчезнали по времето на прехода от буйни влажни гори към безводни пустини“, коментира изследователят.

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Avstraliia-e-terorizirana-ot-torbest-pradiavol-predi-5-mln-godini_53023.html

[Last roman]

Мегафауната на древна Австралия е унищожена от хората, а не от климата

Гигантски кенгура и костенурки, големи колкото автомобили, са изчезнали в Австралия, заради това, че са ловувани от хората

Древните гигантски животни, които някога са бродили из Австралия, не са били заличени от изменението на климата, както по-рано се предполагаше, показа ново проучване. Хората, които са живяли на континента преди 50 000 години, са преследвали мегафауната до пълното й изтребление, съобщава IBTimes.

Преди около 45 000 години, много от уникалните представители на мегафауната, които дотогава са процъфтявали в Австралия, изчезват. Сред жертвите са огромни 1000-килограмови кенгура, двутонни вомбати, известни като дипротодони и 400-килограмови нелетящи птици,. Имало е също така 7- метрови гущери, сякаш излезли от научно-фантастичен филм, торбести лъвове и костенурки с размерите на автомобил, които също са унищожени в само на няколко стотин години.

"Повече от 85 % от австралийските бозайници, птици и влечуги, с тегло над 50 килограма изчезва малко след пристигането на първите хора" , - разказва Гифърд Милър (Gifford Miller), автор на новото проучване, публикувано в Nature Communications.

Причините за това изчезване са обект на активен дебат сред учените. Някои обвиняват промяната в климата, настъпила преди 70 000 години, когато горите с евкалиптови дървета се превръщат в сух пейзаж с относително малко растителност.

^{Гигантски вомбати, известни като дипротодони са изчезнали преди около 45 000 години. Снимка: archaeologynewsnetwork}

При тези условия, твърдят те, е невъзможно за повечето от мегафауната да оцелее. Обаче човешката дейност може също да е изиграла важна роля в изчезването на организмите

В това изследване, водено от учените от Университета "Монаш" в Виктория, Австралия и Университета на Колорадо Боулдър проучват този проблем, като използват информацията от седименти, реконструират модели на климата и екосистемите от миналото на континента.

 

^{Торбест "лъв" (Thylacoleo carnifex) . Реконструкция Peter Schouten}

Гъбички, отглеждани на тор

Учените събират седиментни ядки край бреговете на Югозападна Австралия. Те съдържат цветен прашец, прах и спори от гъбички, расли на торта на някои от тревопасните представители на мегафауната – всички организирани в хронологични слоеве.

Моделите на климата и екосистемите, реконструирани въз основа на тези ядки седименти, обхващат повече от последните 150 хиляди години. Гъбичните спори, които сочат наличието на растителноядни животни, са в изобилие преди 150 000 - 45 000 години, но количеството им рязко спада след това. Това се съгласува с теорията, че тези животни са изчезнали около този период.

Когато учените проучват какви са били екосистемите и климата преди около 45000 години, техният модел показва, че югозападната част на Австралия е била покрита с буйна растителност, с гъсти гори, които биха били подходящи местообитания за повечето от представителите на мегафауната.

^{Широкомащабни промени на екосистемите през последния ледников цикъл (дърветата са заменени с треви) и спад на местната популация на мегафауната отпреди 45 до 43 хиляди години. Humans rather than climate the primary cause of Pleistocene megafaunal extinction in Australia/Sander van der Kaars, Gifford H. Miller, Chris S. M. Turney, Ellyn J. Cook, Dirk Nürnberg, Joachim Schönfeld, A. Peter Kershaw & Scott J. Lehman /Nature Communications. 2017}

"Това е област с някои от най-ранните доказателства за присъствие на хората на континента и в която може да очакваме, че са живели много животни. Поради плътността на дървета и храсти, това би могло да е едно от последните убежища преди около 45.000 години. Няма доказателства за значителна промяна в климата по време на изчезването на мегафауната", обяснява Милер.

Следователно човешката дейност вероятно е била важна причина за гибелра на мегафауната – но не непременно чрез интензивен лов. Екипът смята, че дори лов с ниска интензивност може да причини щети. На места първите хора в Австралия са съжителствали заедно с някои представители на мегафауната много хилядолетия преди животните да изчезнат, така че човешкото присъствие не е непременно свързано с бързото изчезване на животните.

Обаче убиването само на млади животни всяка година ще ограничи способностите на вида за възпроизвеждане, което води до постепенно намаляване и евентуално изчезване.