Какво показа новият рейтинг на университетите

[П. Теодосиев]

Данните от рейтинга показват огромни разлики между висшите училища по отношение на научната дейност. Според Георги Стойчев около 12-13 висши училища имат характеристиките на изследователски университети с високо ниво на научна продукция, докато около 15 други не присъстват в международните научни бази данни.

Според рейтинга висшите училища с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации са Софийският университет, Медицинският университет – София и Химикотехнологичният и металургичен университет. По специалности най-напред в научните изследвания са физическите и химическите науки, както и медицината. Най-добро съотношение докторанти-студенти има в математиката, химическите науки и металургията.

867 лв. е средният осигурителен доход на завършилите висше образование в България, а делът на регистрираните безработни сред тях е 3,77%. По-малко от половината наети висшисти - 46%, работят на позиция, за която се изисква висше образование. Това са някои от основните изводи от новото издание на рейтинговата система на висшите училища в България, която беше представена днес. Тя отново доказва, че шансовете за бъдеща реализация на пазара на труда се влияят до голяма степен от висшето училище и специалността, която студентът е завършил. Доходите, нивото на безработица и приложението на образованието зависят значително от това къде и какво е учил висшистът.

Освен в помощ на кандидат-студентите, идеята е рейтинговата система да има отражение и върху управлението на висшето образование. Някои от основните моменти в новата стратегия за висшето образование също се основават на изводите от рейтинговата система, заяви при представянето й зам.-министър проф. Николай Денков. Сред тях са начинът на финансиране на университетите и развитието на приоритетни за страната направления. От няколко години част от субсидията за университетите зависи част от показателите от рейтинга, които отчитат качеството на обучението на реализацията на завършилите. Цел на новото правителство е този дял от финансирането да достигне 50%. Освен това, анализът на данните би трябвало и да е стимул за ръководствата на висшите училища да инвестират в успешните си направления и да закрият тези, които не се справят добре. Един от важните изводи е например, че университетите, които не залагат на излишна експанзия - обучение в много различни направления, са по-успешни.

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2014/12/01/2429591_kakvo_pokaza_noviiat_reiting_na_universitetite/

[П. Теодосиев]

Ето и световната класация на университетите - топ 1000!

http://cwur.org/2014/

П.С.

Софийски Университет е 826 - Sofia University

[Gravity]

Тази класация е малко странна. Повечето университети са там където се очаква, но има и някои на странни места.

Предполагам, че се дължи ето на този критерии.

2) Alumni Employment, measured by the number of a university's alumni who currently hold CEO positions at the world's top companies relative to the university's size [25%]

[sirius]

Ето и световната класация на университетите - топ 1000!

http://cwur.org/2014/

П.С.

Софийски Университет е 826 - Sofia University

Световна класация... като чуя такава класификация започват да ми звънят алармите. Кой е този, който представлява света? Или кои са тези? Или има уред божи уред за измерване?

Могат (и сигурно има) най-различни класации, на най-удобните им се дава публичност през медиите и се кръщават независима световна.

На такова ниво нещата са повече политика от колкото нещо обективно.

[Р. Теодосиев]

Ето и една нова класация: http://www.timeshighereducation.co.uk/world-university-rankings/2015/reputation-ranking

[DendroaspisP]

"Според рейтинга висшите училища с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации..."

Този критерий пък е пълна бутафория, защото зависи не от естеството, тежестта и стойността на научните публикации, а дали си плащаш или учреждението ти плаща, да поместваш в специална международна система, за да излизаш на търсачката.

[fantom4e]

"Според рейтинга висшите училища с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации..."

Този критерий пък е пълна бутафория, защото зависи не от естеството, тежестта и стойността на научните публикации, а дали си плащаш или учреждението ти плаща, да поместваш в специална международна система, за да излизаш на търсачката.

цитируемост не е резултат от търсачка.

[Elemag]

Ето една китайска класация на университетите, но резултатите не са много по-различни.

http://www.shanghairanking.com/ARWU2014.html

[DendroaspisP]

цитируемост не е резултат от търсачка.

От нея е по една специална западняшка програма, която е много разпространена между университетите в Канада, САЩ, Австралия, Западна Европа и което ме изненада - Китай. Нямаш си представа как се "състезават" нашите университети (и държавни и частни) да си мерят... статистическите графики, кой бил най-много цитиран по тази система (даже ще ни правят специален семинар по въпроса). Има формални изисквания към структурата какво да включват такива стати, монографии или каквото там се сетиш като задължително трябва да имат key words в началото (и други неща, разбира се), за да се "помести" в тази система. С търсачката дори може да ти излизе цялото съдържание на така поместените научни разработки и то с приоритет и можеш да ги цитираш в своите публикации. Разбира се, трябва да си платиш, за да ти поместят в електронен вид "продукта" (тарифата започваше някъде от 180 USD, ако не се лъжа с някакъв гратисен безплатен срок май беше) или съответното ВУЗ се абонира и ти предоставя възможност като негов научен кадър да поместваш там. Нещо като специализирана научна търсачка е, но за всички научни области. Именно тази система използват при т.нар статистически данни, като посочените по-горе, защото системата има и "брояч" образно казано. Иначе е практически невъзможно да се извлече информация и да се съберат данни кой университет е най-много цитиран, ако говорим за трудове на хартиен носител или от обща търсачка.