Войната на Салвана

[Frujin Assen]

Периода от 1844 до 1915 в Хаити наричат L`ere des baionettes "епохата на щиковете". За този период в страната избухнали десетки селски въстания, няколко граждански войни и 25 военни преврата. Двама президенти се обявили за императори (и двамата били свалени) и само един президент успял по чудо да завърши мандата си от 4 години.

Но най жестоката и мащабна гражданска война продължила от 1867 до 1870 между привържениците и противниците на тогавашния диктатор Силвиана Салнава-бивш майор обявил се за президент, после за пожизнен президент, после за маршал, и накрая за император и всичко това само за две години.

Тя получила името "война Салнава" по името на президента Салвиана Салнава против когото се борили отделилите се части от страната Южно-хаитянската република начело с Мишел Доминик и Северо-хаитянската под ръководството на Жан Нисаж-Саге.

Трябва да се отбележи, че тройката Салнав, Доминик и Нисаж-Саге отначало били съмишленици и през март 1867 свалили с преврат предишния президент Никола Жифрара. Но после Салнав не пожелал да дели властта със своите съмишленици, а те в отговор замислили метеж.

Резултата бил почти тригодишна война с широко използване на артилерия и даже парни кораби, като между тях се водели истински морски сражения.

Салнава станал президент през юни 1867, а още през октомври на север против него избухнал метеж. Той бил възглавен от Жан Нисаж-Саге, който бил недоволен, че за участието си в преврата получил само поста провинциален генерал-губернатор. На 25 април 1867 Нисаж-Саге се самопровъзгласил за временен президент на "Република Север" със столица град Гонаив.

След седмица и Мишел Доминик вдигнал въстание в югозападната част на страната провъзгласявайки се за президент и върховен главнокомандващ на "Република Юг" със столица градчето Ле Кей. На негова страна преминали екипажите на два въоражени колени парахода-"22 декември"-въоражение 4 оръдия от 40 фунта и Жефрар 10 оръдия по 30 фунта.

На 2 май Салнав качил своята армия на парахода "Александър Петион" и отплавал за Гонаив да се разправи с Нисаж-Саге, но само след три дни в неговата столица Порт о Пренс избухнал метеж. Той бил принуден да се връща за да го потуши. Докато Салнав се биел с метежниците, на 27 май към Порт о Пренс пристигнали армиите на "северняците" и "южняците". Те обаче не се решили на щурм, а само обсадили градът.

След два месеца в република Юг избухнало селско въстание. Доминик бил принуден да отведе войската си за да го потуши. Останал без съюзник Нисаж-Саге решил да отстъпи и на 15 август блокадата на Порт о Пренс била свалена.

По това време Салнав получил от САЩ току що купения корвет "Маратанса", който веднага преименувал на свое име (скромен човек). Целия екипаж се състоял от американски наемници, зачислени на служба в хаитянските ВМФ.

В началото на септември Салнав получил информация, че "22 декември" и "Жефар" стоят на котва в пристанището на Пети-Гоав. Независимо, че разполагал само с един въоражен параход с 5 оръдия против два които имали 14 оръдия той решил да атакува. Увереност му придавали мощните оръдия на на корветата способни с 1 добре попаднал изстрел да отправят на дъното вражеските кораби, а също внезапността и най вече много по доброто обучение на американските матроси.

На 20 септември "Салнав" влязал в залива и от ход открил огън по "Жефрар". След няколко минути въстанническия кораб получил сериозни пробойни, започнал да потъва и скоро се скрил под водата. Виждайки това капитана на "22 декември" заповядал кораба да се забие на брега, за да може екипажа да се спаси с бягство. Прочее моряците не чакали на капитана, а започнали да скачат от борда много преди тъй да заседне на сушата. Не е известно дали въстанниците се опитали да стрелят, но по "Салнав" нямало нито едно попадение от никакво оръжие.

Разгрома в Пети-Гоав оставил въстанниците без флот и въодошевил армията на президента. Скоро войските на Салнав завладяли Пети-Гоав и ги изтласкали в крайния запад на острова в градовете Жереми и Ле Кей. На 4 февруари 1869 започнала обсадата на Ле Кей където бил и самият Мишел Доминик. В това време най близкия съратник на Салнава генерал Шевалие завладял столицата на Нисаж-Саге Гонаив.

Обаче, въстанниците и не мислели да се предават. Те купили от САЩ големият двутръбен корвет "Квакер Сити" въоражен с 8 32 фунтови оръдия и едно 20 фунтово оръдие тип "Перота". Под името "Монт Оргаинс" той станал първия кораб на възродения въстаннически флот.

Скоро флотилията на въстанниците се попълнила от още един голям кораб, също купен от САЩ-корветата "Флорида", която в Хаити преименували на "Република". Неговото въоражение било същото като и на "Квакер Сити".

Навярно сте обърнали внимание, че американците без стеснение продавали бойни кораби и на двете страни в конфликта. Американските наемници също предлагали своите услуги и на двете страни, поради което през 1869 и двете хаитянски флотилии били почти изцяло укомплектовани от матроси и офицери от САЩ-ветерани от скорошната гражданска война, готови за пари да се убиват един друг. Скоро им се предоставила такава възможност...

Президента Салнав разбира се, не могъл безучастно да гледа как неговите противници увеличават флота си и купил от САЩ поредния кораб-относително новата дървена винтова канонерка "Пико" с мощно, но разнотипно въоражение-едно 50 фунтово оръдие, едно 30 фунтово, шест 32 фунтови, две 24 фунтови гаубици и две 12 фунтови оръдия. Корабът бил построен в Бостън през 1863 и успял да вземе участие в американската гражданска война. В хаитянския флот той получил страшното име "Терор".

Освен това парахода "Александър Петион" който бил транспортен бил въоражен с оръдия (неизвестно какви). Така, през есента на 1869 военния флот на Салнава наброявал 3 машини (корвета "Салнава", въоражения параход "Александър Петион" и канонерката "Терор" против два бойни кораба които имали бунтовниците (корветите "Република" и "Монт Оргаинс"). На някой може да се стори странно, че САЩ продавали свои военни кораби така охотно, но това всъщност били дървени кораби, които имали ограничен срок на екплоатация произведени в голямо количество по време на гражданската война. Американците продавали нещо което така или иначе скоро трябвало да бракуват поради износване. Самите кораби, макар и гръмко именувани корвети всъщност не били нищо особено.

На сухопътните фронтове пролетта и лятото на 1869 имало само боеве от местно значение.

Армията на генерал Шевалие прехвърлена от северния на южния фронт обсаждала Жакмел и Ле Кей, а Салнав в това време трескаво купувал оръжие разходвайки за това целия бюджет.

Както нерядко се случва, гражданската война довела до пълна разруха на хаитянската икономика и пълно обедняване на и без това бедното население. Ако през 1867 1 долар се обменял за 30 хаитянски гурда, то в средата на 1869 вече за 2000.

Салнав стремително губел популярност даже сред тези, които до неотдавна активно го поддържали. В тази ситуация той не измислил нищо по добро от това да се самопровъзгласи за император, все пак церемония по коронясване не била проведена. Освен това се изпокарал с църквата и изгонил от страната архиепископа.

На 14 септември между северното крайбрежие на Хаити и остров Тортуга избухнало морско сражение. Двата корвета на въстанниците встъпили в бой с "Салнав" и "Александър Петион". По някаква причина не участвал най силния кораб на президента "Терор". Възможно е към този момент той още да не е бил пристигнал от САЩ.

Противниците дълго си обменяли артилерийски залпове, нанасяйки си сериозни повреди. Накрая "Салнав" загубил едното от гребните си колела и загубил ход. "Петион" го взел на буксир и така президентската флотилия напуснала полесражението. Въстанниците не ги преследвали, понеже "Република" загубила едната си тръба и скоростта и била силно намалена, а "Монт Органис" получил над 26 пробойни, напълнил се с вода и едва се държал да не потъне.

Опитвайки се да пречупи хода на събитията император Салнав се решил на отчаян ход. Напълно разорявайки своите поданници и продавайки всичко което може той купил от САЩ броненосец. За баснословната за Хаити сума от 260 000 долара той купил бившия казематен броненосец на конфедерацията "Атланта", който бил построен през 1861 и през 1863 пленен от северняците и въведен в техния флот, а през 1865 отправен в резерва.

На 18 декември 1869 "Атланта" преименуван в "Триумф" вдигнал хаитянския флаг и излязъл от Честър щата Пенсилвания за да се отправи към Хаити. Повече никой не го видял... Най вероятно този нискобортови кораб, със слаба мореходност е попаднал в щорм и е потънал с целия си екипаж някъде в района на бермудския триъгълник. Така бързо и безславно завършила съдбата на първия и единствен броненосец в хаитянския флот.

Но даже и ако "Триумф" беше пристигнал, това нямало как да промени хода на събитията. Работата е там, че в началото на декември най близкия сподвижник на Салнава, генерал Шевалие го предал и заедно с армията си минал на страната на въстанниците. След това положението на Салнава станало безнадежно. Скоро войските на "севера" и "юга" били отново пред Порт о Пренс, само че, сега защитниците били много по малко, а населението се отнасяло към императора с почти неприкрита враждебност.

На 18 декември, когато "Триумф" излязал от пристанището, въстанниците влезли в градът. Започнали улични боеве с частите останали верни на императора. И тук Салнава го достигнал съкрушителен удар; стоящата в градското пристанище канонерка "Терор" получила заповед да открие огън по въстанниците, но вместо това започнала обстрел по президентския дворец. Нейния екипаж решил да премине на страната на въстанниците, чиято победа не будела съмнение.

Сякаш съдбата се намесила и един от първите снаряди попаднал в подземието, където държали боеприпасите на градът. Целият дворец полетял във въздуха при тази страхотна експлозия и окончателно деморализирал защитниците, които побягнали да се предават в плен. В този ден Порт о Пренс паднал, а победителите издали манифест за свалянето на императора.

Раненият в ръката Салнава успял да избяга от градът и някакво време да се укрива, но в началото на януари 1870 бил заловен. На 15 януари 1970 военно полеви съд без излишни церемонии го осъдил на смърт и след няколко минути бил разстрелян на градския площад пред руините на двореца и множество народ.

Победителите Жан Нисажж-Саге и Мишел Доминик решили да управляват подред. Нисаж-Саге станал президент, а Доминик вицепрезидент, като след 4 години следвало да си сменят местата.

Но Доминик нямал търпение да дочака това време и едва след година организирал венен преврат. Историята на Хаити поела традиционния си път на преврати и насилие обилно залети с кръв...

Например, от 1911 до 1915 в Хаити се сменили 6 президента, естествено чрез кървави военни преврати и граждански войни. Последното правителство се заиграло с немците, и понеже САЩ никак не желаели немски войски да окупират Хаити (което не било никак трудно) сами окупирали острова и го държали чак до 1934 под своя окупация. Работата била там, че немски компании по това време (1915) държали 80% от икономиката на страната и там имало малко, но силно влиятелна немска диаспора. Последния президент заповядал на площада да бъдат разстреляни над 1500 негови противници. Тази жестокост довела до спонтанно въстание и тълпата буквално разкъсала на парчета президента и неговите привърженици. Започнали масови кланета и грабежи. Американците се уплашили, че немците със своето влияние могат да вземат властта (което собствено искали много хора за да има спокойствие). През 1917 немците успели да инспирират въстание което било удавено в кръв от американците и най вече от техните местни помощници. Това собствено били и най спокойните години в историята на тази държава. За това време американците построили 1700 километра пътища и 189 моста, най много за цялата история на страната до днес и въвели безплатно здравеопазване и образование.

Днес Хаити продължава да е една от най бедните страни в света раздирана от насилие и глад. Само името на диктаторите Дювалие (баща и син) вече говори много...

Редактирано Декември 5, 2014 от Frujin Assen

[Frujin Assen]

Едно мнение колкото темата да излезе отгоре, че да се вижда от хората, после ще го скрия.

[КГ125]

Е това не го знаех! 25 преврата!!!!

[kramer]

френско революционно наследство, оставено на бивши роби...

[КГ125]

Toчно. Странна смесица..

[Thorn]

Също расови войни с расов геноцид (първо избили всички бели, включително жените и децата, а после и мулатите) и окупация на източната част на острова (сегашната Доменеканска република).

Също расови войни с расов геноцид (първо избили всички бели, включително жените и децата, а после и мулатите) и окупация на източната част на острова (сегашната Доминиканска република).