Защо Сталин разстреля Таубин

[Frujin Assen]

И така, всички сме чували за злия диктатор Сталин, който разстрелвал наред сума народ за щяло и нещяло. Отдавна се чудя как реално стоят нещата. Всички много сме се възмущавали, когато четем, че някой бил разстрелян за вредителство. Автоматично приемаме, че такова няма как да се случи. Ето един конкретен случай на разстрелян конструктор за вредителство.

Представям ви историята на Яков Таубин и защо той е бил разстрелян за вредителство.

В историята на съветската оръжейна промишленост Таубин е известен като човек на много десетилетия изпреварил своето време-под ръководството му е създаден първият в света пехотен автоматичен гранатомет. И този ръководител е единствения на такъв пост разстрелян за вредителство.

Първата разработка на КБ на Таубин ОКБ-16 в Москва бил 40,8 мм автоматичен гранатомет Таубин-Бабурин АГ-ТБ.

Гранатомета на Таубин бил страшно оръжие. Темпа на стрелба бил 440-460 изстрела в минута. Отделен е въпроса, че бил захранван от магазин, което ограничавало темпа до 50-60 изстрела в минута. Но Таубин разработвал и вариант с лентъчно захранване, при което практическата скорострелност достигала теоретичната. Отделно нагряването на цевта било малко, което гарантирало много дълга непрекъсната стрелба. Практическата далекобойност била 1200 метра.

Гранатомета имал нарезен ствол който гарантирал нелоша точност. Автоматиката разработена през 1936 работела за сметка на отката на ствола при дълъг ход. Към гранатомета се придвиждали тринога или колесен лафет подобен на този към картечниците Максим. През зимата можело да бъде поставян на ски. Освен това лесно се разглобявал и сглобявал и така ставал лесно преносим от разчета. Първоначално теглото му било 73 кг, но след модернизация теглото било снижено до 45,5 кг, а през 1939 теглото било намалено до 38 кг.

Още по резултатите от войсковите изпитания през 1937 гранатомета следвало да бъде приет на въоражение. Той имал несъществени и отстраними недостатъци които са характерни за всяко ново оръжие. Но защо той не бил приет на въоражение?

Работата е там, че Таубин застанал на пътя на „минометчиците“. Те смятали, че гранатомета застрашава техните 50 мм ротни миномети, а може би и дори 60 мм и 82 мм.

Таубин писал в наркомата по въоражението „Отделните работници Доровлев, Богомолов, Булба, Игнатенко през цялата 1937 с помощтта на председателя на Артилерийския комитет Кирилов създаваха атмосфера на шантаж около 40,8 мм гранатомет“.

Все пак „минометчиците“ победили и през 22 юни 1938 бил приет на въоражение 50 мм ротен миномет с много конструктивни недостатъци. При това те успели да убедят Арт управлението в фантастическа глупост-гранатомета се изпитвал по програмата за стрелба на минохвъргачки. Естествено миномета не може да води настилна стрелба-за разлика от гранатомета който можел. Но тя не била включена в програмата. При навесната стрелба миномета показал малко по добра точност, освен това бил значително по прост и евтин в производство. Прочее цената била висока най вече, защото пробните серии се изработвали ръчно от висококачествени материали и опитни шлосери, но при масово производство това щяло да се преодолее и цената да се намали. Така било с почти всички нови оръжия. Прочее още при началото на войната 50 мм миномет показал пълната си непригодност и бил снет от въоражение скоропостижно.

Таубин загубил битката, но ръководството на страната забелязало младия и талантлив оръжейник. Затова, когато в началото на 1938 бил наработен нов патрон 23 мм с висока начална скорост от 900 м/с, под който трябвало да разработи самолетно оръдие разработката му била поръчана на ОКБ-16 и за застраховка и на тулското ЦКБ-14.

В ОКБ-16 оръдието се разработвало от групата на Бабурин в която влизал и известният Нуделман. Разработката ръководел самият Таубин. В основата и били използвани наработките от гранатомета.

Моторното оръдие било предвидено за монтаж между цилиндрите на двигателя с водно охлаждане получило заводско обозначение МП-3. Презареждането било за сметка на отката при дълъг ход на цевта. Магазина включвал 81 снаряда, разделени на 9 пълнителя по 9 патрона, като презареждането между пълнителите било механично от пилота. Особеност бил ниския темп на стрелба осоло 300 изстрела в минута.

Но ВВС изисквали темп 600 и/мин. Таубин модернизирал оръдието си и достигнал този темп, при това теглото било сравнително малко-70 кг. Тя получила обозначение МП-6. Тя привлякла вниманието на авиоконструктурите разчитащи да въоражат новите си самолети с мощното и леко оръдие на Таубин.

В това време в началото на 1940 в ЦКБ-14 били готови оръдията на Салишев и Галкин (СГ) и на Волков и Ярцев (ВЯ). Те работели за сметка на барутните газове и били лентъчно захранване и темп на стрелба около 550-650 и/мин.

През октомври 1940 МП-6 била изпратена на изпитания в полигона на НИИ АВ РККА в Ногинск. Там тя била поставена на германски самолет Месершмит -110. Заедно с него се изпитвало и оръдието ВЯ. Веднага МП-6 била счетена за недоработена. ВЯ имало 0,05% засечки и 0,1% повреди, а МП-6 съответно 0,21% засечки и 0,62% повреди. Отгоре на всичко магазина създавал проблем с обтекаемостта при монтаж в крилото. Препоръчвало се лентъчно захранване.

Изпитанията още не били завършени, когато на 20 ноември 1940 КО (Комитета по отбрана) приел оръдието на въоражение, а Таубин и заместника му Бабурин били наградени с ордени Ленин-най висшата награда на СССР.

Било решено, че първо ще се доработи МП-6, и ако тя се провали едва тогава ще се доработва ВЯ. Недоволните от това Волков и Ярцев написали писмо лично на Сталин уверявайки, че тяхното оръдие не е по лошо от това на Таубин.

Малко по рано, на 4 октомври 1940 СНК на СССР и ЦК ВКП(б) поръчали на ОКБ-16 разработката до декември на авиационната картечница АП-12,7. Тя следвало да е два пъти по лека от тази на Березин и да има живучест два пъти повече. Изключително сложно занятие в много кратък срок.

Практически в този период Таубин поискъл и получил задача за разработка на авиационно 37 мм оръдие. Но даже това му се сторило малко! Още от 1939 той настойчиво искал от ГАУ да му разрешат да разработи 23 мм зенитно оръдие на базата на МП-3. И накрая, пак в този период най сетне му разрешили. Обаче, зенитното оръдие изисквало сухопътен лафет за разработката на който Таубин нямал опит. Работата тръгнала трудно и скоро била прекратена съвсем.

През ноември 1940 започнала подготовка за серийно производство на МП-6 под магазинно захранване, докато Таубин на пожар разработвал лентъчно захранване за нея. Натиск укарзвали наркомата на въоръжението Ванников и Илюшин който имал нужда от мощни крилни оръдия за бъдещия си самолет Ил-2 и когото магазинното захранване съвсем не устройвало.

В средата на октомври 1940 Илюшин поискал да узнае силата на отката на оръдието за да го отчете при проектирането на новия самолет. Таубин заявил, че отката е 2200 кгс. Проведените в ЦАГИ изпитания показали два пъти по голяма сила. От 10 до 22 януари се състояли сравнителни изпитания на МП-6 с лента и ВЯ. И двете оръдия показали добри резултати. При тях оръдието ВЯ също показало сила на отката около 4000 кгс. Обаче Илюшин избрал него поради по голямата надежност. Обаче, в интерес на безопастността на първо време и двете оръдия не били одобрени, поради голямата сила на откат, а били поставени старите, но надежни ШВАК.

Историята с отката направила много лошо впечатление. Излизало така, сякаш в своя угода Таубин лъже и поставя под заплаха началото на серийното производство и даже експлоатацията на новия штурмовик.

Оръдието МП-6 трябвало да бъде поставено на изстребитела ЛаГГ-3. През есента на 1941 след изпитания се установило, че голямата сила на отката образува пукнатини при свързването и с двигателя, което изисква усилва на картера. Това нямало как да стане бързо. Налице бил срив при въоражаването на изстребителите с нови оръдия. В това време, такова едно забавяне било разглеждано като поемане на прекомерни задачи и съответно вредителство.

Тогава наркома на военната промишленост Шахурин се решил на самоуправство. Той разрешил двигателя М-105П да се призведе с усилен картер, без да съгласува това с другите органи. Когато новината за това дошла до Сталин, той обвинил Шахурин в несъгласувано утежняване на двигателя и го заплашил с уволнение при последващо нарушение. Но и тази саможертва се оказала напразна, на изпитанията на 12 април МП-6 отново потрошила и усиления картер.

В хода на тези изпитания оръдията МП-6 от първата серия се показали крайно ненадежни, засечки възниквали средно на 15 изстрела (при ШВАК на 220 изстрела), често се чупело по нещо. Изпитваните едновременно с МП-6 оръдия ВЯ и СГ също не се показвали блестящо, НО, това били опитни, а МП-6 серийно оръдие.

Макар че към март 1941 оръдието било пооправено, все пак при серийното производство продължавало да има големи трудности, и което било още по лошо, на заводските изпитания често се случвали повреди и което е най лошо масови случайни изстрели при незатворен канал на цевта. По една или друга причина все не се получавало пускане в серия на оръдията. И свръх това Таубин в това време разработвал и готвел за производство МП-6 с лентъчно захранвани. За чий тогава заводите си блъскали главите да оправят проблемите с МП-6 с магазин? Накрая МП-6 бил снет от масово производство. Тук вече съвсем замирисало на вредителство.

Ситуацията с картечницата АП-12,7 също не вървяла добре. За сметка на крайно напрежение на силите и спиране работата по оръдията тя била завършена навреме. Тя имала автоматика за сметка на къс ход на цевта, магазин и тегло от само 12,5 кг. Обаче, имайки що годе готова картечница Таубин започнал да я преработва по лента от картечницата ДШК (по късно това му създало немалко проблеми, понеже авиоконструкторите предпочитали лента от картечницата УБ).

Готовата картечница била представена на представителя на ВВС инженер Сакриер. Без да дочака полигонните изпитания той докладвал в ГУ на ВВС, че картечницата е готова. Оттам било докладвано до самия Сталин, който се интересувал от темата. Обаче, картечницата била конструирана, че засичала на всеки 150-200 изстрела.

В края на ноември, декември 1940 НКВ пристъпил към организация на АП-12,7 за пускане в серийно производство, а авиоконструкторите получили препоръка да я включат в бъдещите си конструкции. В края на декември 1940 АП-12,7 постъпил на полигонни изпитания, като по това време заводите били готови да го пуснат в производство, а един от тях даже произвел няколко пробни образци.

Директора на този завод Новиков описва ситуацията така „Конструктура Таубин бил на прием при Маленков, а после и при Сталин и много неща им обещал. Березин, Шпитални, Волков и Ярцев се опитват да разработят картечница, но аз ще направя друга, но два пъти по скорострелна и два пъти по лека. Маленков и Сталин повярвали на Таубин. Минаха 7-8 месеца, и Ванников ми заповяда на моя завод да произвеждам тази картечница. Тя се оказа напълно сурова. Едва тогава Нуделман ми призна, че те даже не са правили макет, просто са ми дали чертежите. А аз се чудех, защо нещата не вървят. Дойде Ванников, и зам началника на управлението на ВВС Сакриер. Пред тях трябваше да пристрелям картечницата на Таубин. Взех 5 екземпляра. Всеки от тях изстреля по 5 изстрела. При вторите 5 всичките картечници се потрошиха, на една едно, на друга друго. Пълен срам“.

Започнала познатата история с МП-6, докато се готвело серийно призводство Таубин на пожар изменял конструкцията и то доста съществено. Накрая масовото производство не започнало. Освен това, на разработка били поискани 1,7 милиона рубли, наистина колосална сума за това време!

Независимо от всичко, проблемите така и не били решени, новата лента от УБ не била усвоуена, а оръжието продължавало да е ненадежно. През това време ЦКБ-14 успели да доведат до нормален вид картечницата на Березин и на 22 април 1941 започнало серийното и производство. Картечницата на Таубин била снета от разработка.

Оставало 37 мм оръдие, разработката на което започнало още през 1938. Към края на 1938 макетния образец бил готов. Независимо от незавършеността на конструкцията оръдието се очертавало с доста ниско тегло от 150 кг и компактни размери. През следващите две години вървяла доработка в моторен вариант, но официално той получил поръчка за нейната разработка едва на 4 октомври 1940. Тя трябвало да е готова за изпитания не по късно от 25 декември 1940. По това време обаче той работел над АП-12,7 и съвсем спрял работата по 37 мм оръдие. Поради това срока не бил спазен. Това вече дошло в повече за репутацията му.

В средата на април 1941 Таубин се опитал да постави оръдието си на ЛаГГ-3. Тук станало ясно, че то не влиза в моторния отсек на самолета.

Това вече била катастрофа.

Всички изделия на Таубин- 23 мм оръдие, 12,7 мм картечница, 37 мм оръдие се проваляли по различни причини. Това сривало сроковете за въоражението на новите самолети. За тяхната разработка били разходвани сериозни суми, и било разходено безценно време, тъй като промишленоста се отвличала за серийно производство на нещо което се проваляло.

Някой трябвало да отговаря за това, и не го търсели дълго. На 15 май Таубин и заместника му Бабурин били арестувани. На 16 май излязло постановление на Политбюро, всички разработки на Таубин били спрени, а на въоражение се приемали изделията на Волков и Ярцев.

На 28 октомври 1941 Таубин бил разстрелян. Бабурин бил осъден на 5 години лагер. Той умрял там на 30 август 1944.

Ванников си спомня. „Особеност на тези години беше когато технически въпроси се изработваха от некомпетентно висше началство. Началството често пъти беше заблуждавано от коструктори които желаят да блеснат поемайки неизпълними, но гръмки обещания. Същото се случи и с Таубин. Желаейки да измести конкурентите си той щедро обещаваше по малко тегло, по малка сила на отката, по малки габарити. Поради това неговите конструкции получаваха приоритет. Неговото 23 мм оръдие беше много добро, той бързаше така много да изпревари останалите, че не можа да завърши конструкцията си. Освен това, той разчиташе не толкова на професионализъм, колкото на безпорния си талант, който обаче понякога го подвеждаше“.

Новиков пише „…и въобще Таубин сам си е виновен, и смятам, че заради него загинаха немалко летци. Ако той не пречеше на Берези, Волков и Ярцев те щяха да са готови по рано с оръжията си. И щяхме доста по рано да превъоражим самолетите с по мощно оръжие. Той задържа превъоръжаването минимум с половин година. Това, че го осъдиха за вредителство беше правилно, макар разстрела да беше излишен.“

Нуделман разказвал в частна беседа с Широкорад, че за ареста и разстрела му е виновен Шпитални, който искал да го отстрани от пътя си.

За мен лично остава впечатлението, че Таубин е бил един самохвалко, който в стремежа си да вземе превес над конкурентите си наистина вреди на държавата ангажирайки се с неизпълними обещания.

[mitaca]

От един случай не вади генерални изводи! Още повече, че основните процеси за 'вредителство' датират много, много по-рано! А от това дето прочетох, а и ти така заключаваш накрая, има разлика между вредителство (което е напълно съзнателно) и самохвалство. Или опит да се подлее вода на конкуренцията. Прочети малко повече за т.нар. вредителство и за първите процеси. За вредители се обявяват хора, включително и деца откраднали или скрили няколко стърка жито по време на Голодомор или няколко гайки.

Описания от тебе случай в никакъв случай не може да се нарече вредителство, защото няма умисъл за това. Не, че в 99,9% от случаите при което е 'констатирано' вредителство има умисъл.

Вредителството е интересно явление, но то то е измислено и наложено от Сталин за да 'оправдае', ниските резултати от индустриализацията и преди това от колективизацията, но то датира от по-рано. Първите 'вредители' са чужденци или лица с чужд произход. С една дума, СССР яко е тръгнала да се развива, бие всички, но видите ли има едни гадове дето не желаят това и вредят, затова нещата не се получават така както трябва. Те разбира се трябва да се разстрелят! Малко от първите са разстреляни (забравил съм, но ще си припомня, ако темата наистина е за вредителите и има развитие, а не е за оправдание на добрия чичко Сталин ), но Сталин вижда огромен 'потенциал' в това!

[Frujin Assen]

Разглеждайки конкретния случай, Таубин обещава на най висшето ръководство-Сталин, че ще направи чудесна картечница и оръдие. Одобряват ги! Правят му реверанси! Заводите готвят серийно производство! И накрая и от трите му проекта нито един не сработва. Може и да не е било нарочно, но резултата е, че пречи на другите конструктури и заради него са похарчени маса пари. Той наистина подвежда началството и вреди на държавата. Макар и несъзнателно, това си е вредителство.

Сега намерих нещо интересно. Неслучайно МП-6 е била изпитвана на Месершмит-110. Руснаците са искали да продадът на немците картечницата ШКАС и оръдието МП-6, за да ги монтират на самолетите си. В тази връзка Таубин е пътувал до Германия поне веднъж, за да обяснява на немците за оръдието си.

Определено Сталин не ще да е бил доволен от провала пред германците, когато това оръжие се оказало недоработено и ненадежно.

За 37 мм оръдие, проблема е бил в това, че е давало много силен откат. След като двигателя е бил усилен да го издържа се оказало, че оръдието вече не може да влезе в отсека. През септември 1941 оръдието било преработено и вече влизало в отсека. Но пък по това време ЛаГГ-3 вече се снемал от производство.

Редактирано Декември 14, 2014 от Frujin Assen

[vvarbanov]

Няма официална информация за броя на избитите при сталинските репресии.Споменават се между 20 и 60 милиона жертви.Като почна в СССР перестройката много се пишеше за тия работи в сп. Огоньок и някои вестници.Тогава за пръв път научих за организирания от Сталин глад в Украйна и за милионите невинно осъдени в лагерите.Тежкото икономическо положение е причина за репресиите.За да остане на власт Сталин извършва чистки не само сред народа ,но и сред партийния елит.Имало е спуснати цифри по области за броя на осъдените които е трябвало да се изпълнят.Признанията при следствията са били изтръгвани с бой или измама.Давали са наред 10,15,20 години,. Първите които са излежали присъдите си просто на другия ден са получавали бележка "още пет години".

[Frujin Assen]

Върбанов, а кой разкрива тия сталински престъпления?

Правилно-Хрушчов!

А кой е партийния ръководител поискал най високи квоти за разстрел по места?

Правилно-Хрушчов!

И един виц от това време. През 1964 Хрушчов посещава САЩ. Там президента Никсън /мисля беше/ му казва "А ние си имаме един черен маг от Алабама, който възкресява мъртвите" В съветска делегация настава смут, с какво да затапят американците-щото да ги обвинят в лъжа не е възпитано. Тогава Шелепин казва "А ние в СССР имаме спортист който може да надбяга ракета!" Американците гледат с недоумение и казват "Ама това няма как да стане" "Добре казва Шелепин, ние това ще ви го демонстрираме, но нека първо вашия черен маг възкреси човек.". Тук го дърпа Хрушчов и му казва. "Абе ти какви глупости говориш, ами ако вземе мага наистина да възкреси мъртвец, какво ще правим?" Шелепин го успокоява. "Няма страшно, ще поискаме да възскреси Сталин, и ако успее, то ти Никита Сергеевич ще побегнеш по бързо и от ракета!"

[vvarbanov]

Какво значение има кой порицава култа към Сталин и кой преизпълнява квотите?

[Frujin Assen]

Има значение конкретния случай. Според теб Таубин вредител ли е или не? Нормално ли е, когато конструктор лъже дори самия Сталин, гласуват му доверие и той нищо не успява да направи?

Според мен в конкретния случай той справедливо е осъден, макар че, разстрел е прекалено, но такива са били времената.

[vvarbanov]

Има значение конкретния случай. Според теб Таубин вредител ли е или не? Нормално ли е, когато конструктор лъже дори самия Сталин, гласуват му доверие и той нищо не успява да направи?

Според мен в конкретния случай той справедливо е осъден, макар че, разстрел е прекалено, но такива са били времената.

Таубин е вярвал в своите възможности ,Сталин също е вярвал че управлява най добре от всички.И двамата принасят вреда на руския народ.Единия е справедливо осъден, но разстрела му е прекален.Другия е несправедливо неосъден и разстрела му е малко.

[Frujin Assen]

Значи стигаме до извода, че има поне един случай, когато Сталин справедливо е осъдил някого и поне Таубин не невинна жертва.

Остава сега да видим двата още по големи въпроса, колко са убитите от Сталин и колко от тях са справедливо осъдени.

По този въпрос ще се заема в бъдеще.

[glishev]

Темата е безумно поднесена. Един случай е поднесен като реабилитация на десетилетия терор с милиони жертви. Отвратен съм, Фружине.

Впрочем, темата е с неизбежно политически заряд.

[Frujin Assen]

Глишев, стига с тая политика. Имаме конкретен оръжеен конструктор, за който конкретно съм написал какви проекти прави, как конкретно са се развили и как конкретно са се провалили. И ги е провалил конкретно Таубин.

Да беше споменал примерно, че ОКБ-16 не е закрито след ареста на Таубин и Бабурин, а е поет от Нуделман. Можеше да се опиташ да го оправдаеш, че МП-6 когато почва войната /оказва се, от него са произведени 800 броя преди да бъде снето от въоражение/ на пожар е качено на МиГ-3, или да посочиш факта, че 37 мм оръдие след доработки през 1944 е качено на Ил-2 и Ла-7. Дори очаквах, че ще споменеш, как при битката за Москва оръдията МП-6 са поставяни на примитивен лафет конструиран от Токарев и използвани като зенитни.

Тоест, самите оръжия не са лоши сами по себе си. Обаче Таубин дава гръмки обещания-Сталин му вярва. Таубин се проваля, за което е осъден. Тоест в конкретният случай Сталин правилно репресира един лъжец.

[glishev]

"Защо разстрелваше Сталин". Разстрелваше, многократно действие. И някакви оправдателни приказки. Някакъв исторически принос... нулев. Не само политическа тема, ами и сталинизъм. Тая тема ще я заключа, ако останалите не се изкажат. Човек трябва да има някакво чувство за приличие.

[Frujin Assen]

Ми ок, щом така искаш, променям името.

[mitaca]

Разглеждайки конкретния случай, Таубин обещава на най висшето ръководство-Сталин, че ще направи чудесна картечница и оръдие. Одобряват ги! Правят му реверанси! Заводите готвят серийно производство! И накрая и от трите му проекта нито един не сработва. Може и да не е било нарочно, но резултата е, че пречи на другите конструктури и заради него са похарчени маса пари. Той наистина подвежда началството и вреди на държавата. Макар и несъзнателно, това си е вредителство.

Сега намерих нещо интересно. Неслучайно МП-6 е била изпитвана на Месершмит-110. Руснаците са искали да продадът на немците картечницата ШКАС и оръдието МП-6, за да ги монтират на самолетите си. В тази връзка Таубин е пътувал до Германия поне веднъж, за да обяснява на немците за оръдието си.

Определено Сталин не ще да е бил доволен от провала пред германците, когато това оръжие се оказало недоработено и ненадежно.

За 37 мм оръдие, проблема е бил в това, че е давало много силен откат. След като двигателя е бил усилен да го издържа се оказало, че оръдието вече не може да влезе в отсека. През септември 1941 оръдието било преработено и вече влизало в отсека. Но пък по това време ЛаГГ-3 вече се снемал от производство.

Конкретния случай, дори да е истина, не показва нищо, ама нищичко!Според теб трябва да се признае на Сталин, че в един единствен случай (за сега) е 'въздал' справедливост! Това разбира се е смешно! Бас ловя, че е имало и други случаи. Малко разбира се, т.е. единични. Въпроса е в друго. Сталин никога не се е интересувал от такива банални неща, като справедливост. Той е отсъвдал по степента на привързаността му към него, не даже лоялността. След разправата с лениновата 'гвардия' и потенциалните му съперници, които не принадлежат към тази гвардия, като Троцки и Бухарин и техните последователи (а преди това с всякаква друга не вътрешна опозиция), Сталин вече е сам на върха и няма нужда да въздава справедливост в истинския смисъл на думата, а само в смисъла на отношението му към него. Мнозина цитират думите на Сталин, че той няма ученици (за разлика от Ленин, но знаем, какво той направи с правоверните ленинови ученици) и добавят, че това е било скромност (в зависимост от пристрастията - истинска или привидна), но това съвсем не е вярно! Това е точно, защото учениците са последователи, а не подчинени, а Сталин има само....подчинени. Всички интересуващи се, знаем, че когато Молотов е главен 'преговарящ' понякога са чакали и дни за елементарни въпроси, защо просто е чакал указание от горе, с изключение на парижката конференция, когато кембрийджката петорка е дала обилни сведения и отговорите са били готови преди на запад да формулират въпросите .

Другото основно нещо в горния случай също е емблематично за управлението на Сталин. Гоненето на високи цели и подправяне на резултатите. Ако не кажеш, че може да го направиш, няма проблем, друг ще каже, че може, а теб ще снемем! А след това пътя е ясен! Не зная колко са, но мнозина в началото са постъпвали така да се каже коректно, но като са видяли какво се получава, вече и да осъзнават невъзможността пак са заявявали, че ще го направят. Първите със сигурност потеглят на изток или към стрелбищата (то и това е вредителство, истинския комунист трябва да може всичко!), вторите има шанс да се спасят, макар и не много голям, ако не са апаратчици или с връзки сред апарата.

Да се върнем на конкретния случай! Ако Таубин е виновен за това, че не е изпълнил това дето е обещал, то какво да отсъдим за Сталин, който не е изпълнил почти нищо от това дето е обещал ?

Темата е безумно поднесена. Един случай е поднесен като реабилитация на десетилетия терор с милиони жертви. Отвратен съм, Фружине.

Впрочем, темата е с неизбежно политически заряд.

Прав си темата е безумна! Но ако подобна тема трябва да се затваря заради потенциалния политически заряд, предлагам да затворим освен СиОП всички теми от нова и най-нова история. Свързани с България и Русия, а и с САЩ, защото сме в НАТО, както с всички членове на ЕС, защото сме членки на ЕС!

Още по безумна е тема разглеждаща един единствен случай! И то на фона на това дето писах по-горе, за обстановката и изискванията на Сталин и сталиновия режим. Или тук се водим по прочутата сталинова реплика, че смъртта на един човек е трагедия, а на милиони - статистика?

[resavsky]

Сталин допуска една мъничка грешчица от която произлизат безброй вредни последици.Пренебрегва количеството за сметка на качеството.В стремежа да произведе планини от оръжие той пренебрегва качеството.Е добре какъв е смисълът че притежава едниственият тежък танк в света КВ1 на 22 юни 1941 г. след като е толкова некачествено производството му че голяма част от бойните машини дори не стигат до неприятеля поради механични повреди.Всеки ръководител от Военнопромишления комплекс знае че всичко свързано с производоство на оръжие се докладва на Сталин и най малкото неизпъление се приема за вредителство.А за вредителство друго освен куршум не се получава.Е какво да правят хорицата.Изпълняват плана с всевъзможни компромиси.Най често за сметка на качеството.Затова на 22 юни съветските танкове затъват по пътищата,самолетите падат /когато въобще излетят/ и т.н.

[mitaca]

Искаш да кажеш пренебрегва качество за сметка на количеството!? Ресавски, това е тема, за друга тема, но все пак, не си прав ! Войната печелят не тези дето имат най-качествено оръжие. А тези дето произвеждат по-некачествено, но много по-просто и по евтино оръжие. Танковете са страхотен пример. 34-ката е най-масовия танк, бошите нямат ресурсите на руснаците, техния единствен ресурс са хората и залагат на сложни и прекрасни машини, но губубят. Хайде на Сталин не му пука, Рассията е огромна, Иванушки дал Господ, но САЩ залягат на същата стратегия. Шърмъна не е нищо особено, но се прави лесно и бързо и екипажите не трябва да имат докторати за управление на танковете, а САЩ си пазят хората, в това спор няма!

[Frujin Assen]

По въпроса за това доколко танкистите на Шърмани са били доволни от родните танкове мисля вече имах тема, ако я няма, Адаш даваш ми добър повод да я напиша!

Оказва се, не съм, заемам се веднага!

[mitaca]

С какво?

[Frujin Assen]

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=17281

Заповядай.

Както виждаш, фиаското с Шермана е било пълно.

[glishev]

ОК, щом името е сменено, някак повече се ядва.

[Thorn]

Не е единственият, разстрелян с достатъчно основания. Не само конструктори, но и маршали. Например за връзките на Тухачевски с германците данни са дали чехите, едва ли не лично Бенеш.

[КГ125]

Така, като чета историята, си е основателно санкциониран (разстрелите са за сплашване за останалите). Трийсетте години и особено навечерието и ВСВ се характеризират основно с едно нещо в СССР - с организиране и развиване на всевъзможни индустриални проекти за производство на оръжейни системи. Основното в него са водещите технически специалисти - изобретатели и организатори на процесите, или днес както бихме ги нарекли на "проектите".

Ако се вникне в този процес, ще се види, че партията може да го контролира относно ефективността му само чрез резултатите от него и преценявайки поведението на ръководителите му (отново "кадрите решават всичко"). И с експертен контрол, което на практика значи един специалист да преценява друг.

Тези специалисти са сред най-привилегированите хора в СССР, получават всичко, повечето са изтъкнати и талантливи. Неизбежно обаче те влизат в интригантство - или като негови организатори, или като негови жервти.

Показателен е например конфликтът между конструкторските бюра на Грабин и Маханов, завършил с разстрела на последния. Ето и тук виждаме същото.

В такива ситуации е възможно съответният човек да бъде "подставен", както се казва на руски, но е възможно да стане ясно, че той по същество има за цел не да постигне реален резултат в изделието си, а да запази водещото си положение.

По същество той подвежда ръководството, което иска от него реален и ефективен резултат. В крайна сметка, създателите на Т34 никой не ги разстрелва...

[mitaca]

Не е единственият, разстрелян с достатъчно основания. Не само конструктори, но и маршали. Например за връзките на Тухачевски с германците данни са дали чехите, едва ли не лично Бенеш.

Това е активно мероприятие на НКВД и това е доказано отдавна. Още повече, че Сталин не ги използва за самия процес. Той не вярва на своите агенти и съдбата на Рейс, Кривицки и Орлов го потвърждава.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=17281

Заповядай.

Както виждаш, фиаското с Шермана е било пълно.

Никой не казва, че Шърмана е добър танк, руснаците са го наричали даже Ронсън, щото горял като запалките. Въпроса е в концепцията. По-лошо, но евтино, надеждно (като експлоатация) и огромни количества. Т-34 също не може да се сравнява с Тигър-а нали. Просто руската и американската концепция са еднакви, германската поради липса на ресурси е различна. Ако имаха ресурси и те щяха да изберат същата концепция.

[КГ125]

По-скоро щяха нещо по средата да направят немците, Наборе. Тях от перфекционизма трудно може да ги откаже някой.

[mitaca]

Не, преди всичко, немците са практични. Между другото руската концепция не само по отношение на танковете е такава, такава им е и авиацията в началото на войната. Предвидено е прости машини способни да се управляват след изключително кратки срокове на обучение. По този начин загубите не са фатални стига да имаш неизчерпаем ресурс от хора. Бухарин наричаше Сталин Чингиз хан с телефон, но той е и Чингиз хан с танкове .