Доброниране на М4 Шерман

[Skubi]

Ето цитат от спомените на Дмитрий Лоза:

А тук - прицела на Т-34/85:

http://pro-tank.ru/teh-dok/tank-t-34-85-rukovodstvo?start=12

Относно запалимостта - основният проблем е заради боеприпасите (важи и за двата танка), като при М4 със 76 мм в крайна сметка ги преместват в корпуса и ги обграждат с водна риза....:

Отново Лоза:

Здравей!

Не разбирам защо акцентираш върху единствената част от статията, която няма нищо общо с темата...

Здрасти!

Защото във връзка с техническите данни на дадените машини има достатъчно много места, издания, където за това доста подробно се водят безкрайни спорове до последното болтче....Чий в какво е най, най.

Смятам за по-важно това, че хората, персонала седящ в тези техники, как е бил способен да използва максималното от възможностите.

Защо братушките, макар, че имат значителна загуба 1-5 не са кичили танковете си?

А янкитата се стараели с пясък, дърво, чугун и други всевъзможни неща да слагат по Шърманите.

Може би от разликата на боевете, терените, тактиката?

Това според мен е много по-интересно, защото този който преждевременно се бои, готви за отбрана, значи, че не е сигурен в успеха.....

[piston79]

Защо братушките, макар, че имат значителна загуба 1-5 не са кичили танковете си?

А янкитата се стараели с пясък, дърво, чугун и други всевъзможни неща да слагат по Шърманите.

Може би от разликата на боевете, терените, тактиката?

Това според мен е много по-интересно, защото този който преждевременно се бои, готви за отбрана, значи, че не е сигурен в успеха.....

Здравей!

Това, което казваш просто не е вярно:

(другите снимки не ми се качват, незнам защо)...

И двете "иаследвания" са напълно манипулативни и не отговарящи на истината. М4 във никоя своя разновидност не е бил по-добър танк от Т-34. Аз ще отида и по-нататък като го сравня с БТ7М който също е на светлинни години преди него. Пък нека новоизлюпени "експерти" си говорят и пишат глупости колкото си искат.

Здравей!

За съжаление липсата на доводи или други източници в мнението ти не му придава никаква тежест.... Освен това въпросът не е дали и колко М4 е по-добър от Т-34, а че са сходни, макар за единия да се чуват само лоши неща, а другият да се поставя на пиедестал...

Редактирано Януари 18, 2015 от piston79

[ABBEY18]

Здравей!

За съжаление липсата на доводи или други източници в мнението ти не му придава никаква тежест.... Освен това въпросът не е дали и колко М4 е по-добър от Т-34, а че са сходни, макар за единия да се чуват само лоши неща, а другият да се поставя на пиедестал...

Това е празен спор. След като се чуват само лоши неща, значи е лошо нещо, а щом е на пиеделстал, значи има защо да е там. Като искаш да го реабилитираш М4, намери поне едно нещо което го има в съвременните танкове от него. Например скосената броня, широките вериги, дизела от Т-34, абе намери нещо концептуално от М4 в съвременния американски танк. Можеш ли?

[Skubi]

Здравей!

Това, което казваш просто не е вярно:

(другите снимки не ми се качват, незнам защо)...

Здравей!

За съжаление липсата на доводи или други източници в мнението ти не му придава никаква тежест.... Освен това въпросът не е дали и колко М4 е по-добър от Т-34, а че са сходни, макар за единия да се чуват само лоши неща, а другият да се поставя на пиедестал...

Бижу! Това са решетки против базуките....Но ако го вземем за доброниране, тогава и заглавието би трябвало да бъде, защо се добронирват от екипажите тежките машини от ВСВ и до ден днешен?

Или по добре би било коя конструкция допринесла най-много за развитието на танко строенето. Кои концепции са вградени в сегашните модерни танкове. Кои преодоляват? Германските, руските, американските?

:elvis:

[piston79]

Това е празен спор. След като се чуват само лоши неща, значи е лошо нещо, а щом е на пиеделстал, значи има защо да е там. Като искаш да го реабилитираш М4, намери поне едно нещо което го има в съвременните танкове от него. Например скосената броня, широките вериги, дизела от Т-34, абе намери нещо концептуално от М4 в съвременния американски танк. Можеш ли?

Здравей!

Нито едно от изброените не прави дизайна на Т-34 уникален... Нито е първият модел със скосена броня, нито е първият дизел, за веригите не мога да кажа.... Като концепция на съвременните американски танкове - мисля, че са повлияни основно от германските....

[piston79]

Бижу! Това са решетки против базуките....Но ако го вземем за доброниране, тогава и заглавието би трябвало да бъде, защо се добронирват от екипажите тежките машини от ВСВ и до ден днешен?

Или по добре би било коя конструкция допринесла най-много за развитието на танко строенето. Кои концепции са вградени в сегашните модерни танкове. Кои преодоляват? Германските, руските, американските?

:elvis:

Здравей!

Да, това са екрани срещу кумулативни боеприпаси...

http://vk.com/page-42898100_44457841

Относно концепцията - вероятно германската, защото всички са си патили лошо от нея....

Интересен материал, обърнете внимание на частта със горивата:

http://tankfront.ru/analysis/t-34_tank_i_tankisti.html

[КГ125]

То кажи речи до Меркава всички, без СССР, следват германската концепция. И СССР, но в 60-тте и до войната смело експериментира.

[angelmr]

Ето цитат от спомените на Дмитрий Лоза:

Е на шърмъна какви шрапнели да се получат, като почти всичко което стреля по него вкарва снарядите си зад бронята? Това което обяснява автора се отнася за изстрели от стрелково оръжие. По времето когато шърмъна е в експлоатация (след 43-та), почти всеки бронебоен артилерийски снаряд пробива челната му броня, а също така и голямокалибрените фугасни. Същото важи и за Т-34, но този танк се бие и по време, когато основните противотанкови оръдия на германците не са можели или силно са се затруднявали да пробият бронята му и са го обстрелвали с всичко налично включително и с фугасни снаряди малък калибър. Който период съвпада с евакуацията на заводите на изток, поради което произведените през първите две години на войната танкове не са от стомана съдържаща нужните лигиращи елементи, а са буквално от скрап. Поради всичко това си чувал много за отделянето на шрапнели от бронята на Т-34, но не си чувал за същите проблеми при шърмъна. Но по времето когато започва сеийното производство на шърмъна, проблемите с липсата на лигиращи елементи, а следоватлено и отделящата прекомерно много шрапнели броня на Т-34 са отстранени. Самия автор пише, че при Т-34 са се случвали отделяния на шрапнели, а не че шрапнели се отделят при всяко попадение във всеки танк. Е както можеш да се досетиш, произведени в началото на войната танкове са доживели края и. Така че както написах в предното си мнение, въпрос на партида е.

А тук - прицела на Т-34/85:

http://pro-tank.ru/teh-dok/tank-t-34-85-rukovodstvo?start=12

Мерси за информацията. Това е много по-модерен прицел от този с който съм стрелял. Онзи беше ПУ 3,5х22, който до колкото са ми обяснявали е конверсия към пушка на стандартен предвоенен артилерийски прицел, използван в някои танкове. Конкретния прицел е воювал във втората световна война, не модела а конкретната бройка. В танковите прицели, които са в линка освен подобреното увеличение, има и далекомерна скала. Но нищо не ни води на мисълта, че качеството на оптиката ще е по-ниско от това на евтиния масов прицел предвиден за пушки, напротив танковия прицел ще е изработен с повече старание и от по-качествени материали.

Относно запалимостта - основният проблем е заради боеприпасите (важи и за двата танка), като при М4 със 76 мм в крайна сметка ги преместват в корпуса и ги обграждат с водна риза....:

Отново Лоза:

Това е интересна информация. До момента не съм попадал на данни за специален компонент понижаващ детонационната стабилност на съветските експлозиви, но такива неща са познати във военната история. Проблема е там, че никаква водна риза няма да спаси боекомплекта от пряко попадение. Не знам дали си поглеждал клипове от войната в Сирия, там поразените танкове често изгарят за секунди като от люковете им се издига огнен стълб висок 10-15 метра. Ето това е поразен боекомплект. Самия експлозив не детонира, но изгаря изключително бързо с висока температура. При подобна случка няма как екипажа да оцелее, освен в съвременните танкове при които всеки член е в изолирана капсула. Мокрия боекомплект помага само за охлаждане и забавяне на момента на запалването му при подпалване на двигателя, или резервоарите. Спрямо което Т-34 е с порядък по-устойчив, както разбрахме по-горе. Нека не забравяме, че именно шърмъна е получил прякор "ронсън". Този прякор не е случаен. Танка има голям бензинов двигател и резервоари пълни с бензин. Пали се от всеки пробив в този сектор.

[ABBEY18]

Здравей!

Нито едно от изброените не прави дизайна на Т-34 уникален... Нито е първият модел със скосена броня, нито е първият дизел, за веригите не мога да кажа.... Като концепция на съвременните американски танкове - мисля, че са повлияни основно от германските....

Не съм казал уникален, а революционен. И си прав че първия не е Т-34, а първообраза му А20, но това не е от значение, тъй като стадиите на разработка(А20, А32) не са чак толкова важни колкото е важен крайния продукт(Т-34). И каква става тя, германците крадат от руснаците(пантера), а американците ги назначават(немците) да им развиват танковите войски(че и космическата програма)

Става както във вица:

- Другарю, крадец от къде имате парите

- Жена ми ги дава

- А, тя от къде ги взима

- от скрина

- а там кой ги слага

- аз

- а вие от къде ги взехте

- ама нали ви казах, от жена си

[Frujin Assen]

Пистоне, фугасния снаряд на Т-34 е по добър не защото има по голяма бронепробиваемост-никой не търси това от фугасен снаряд, а защото има повече взривни вещества.

Това за осколките които се отчупват при удар с фугасен снаряд (бронебойния снаряд просто пробива) е вярно, но доколкото знам е вярно за всички танкове, не само за Т-34.

Не е като да не съм превеждал по въпроса.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=16720

[piston79]

Е на шърмъна какви шрапнели да се получат, като почти всичко което стреля по него вкарва снарядите си зад бронята? Това което обяснява автора се отнася за изстрели от стрелково оръжие. По времето когато шърмъна е в експлоатация (след 43-та), почти всеки бронебоен артилерийски снаряд пробива челната му броня, а също така и голямокалибрените фугасни. Същото важи и за Т-34, но този танк се бие и по време, когато основните противотанкови оръдия на германците не са можели или силно са се затруднявали да пробият бронята му и са го обстрелвали с всичко налично включително и с фугасни снаряди малък калибър. Който период съвпада с евакуацията на заводите на изток, поради което произведените през първите две години на войната танкове не са от стомана съдържаща нужните лигиращи елементи, а са буквално от скрап. Поради всичко това си чувал много за отделянето на шрапнели от бронята на Т-34, но не си чувал за същите проблеми при шърмъна. Но по времето когато започва сеийното производство на шърмъна, проблемите с липсата на лигиращи елементи, а следоватлено и отделящата прекомерно много шрапнели броня на Т-34 са отстранени. Самия автор пише, че при Т-34 са се случвали отделяния на шрапнели, а не че шрапнели се отделят при всяко попадение във всеки танк. Е както можеш да се досетиш, произведени в началото на войната танкове са доживели края и. Така че както написах в предното си мнение, въпрос на партида е.

Мерси за информацията. Това е много по-модерен прицел от този с който съм стрелял. Онзи беше ПУ 3,5х22, който до колкото са ми обяснявали е конверсия към пушка на стандартен предвоенен артилерийски прицел, използван в някои танкове. Конкретния прицел е воювал във втората световна война, не модела а конкретната бройка. В танковите прицели, които са в линка освен подобреното увеличение, има и далекомерна скала. Но нищо не ни води на мисълта, че качеството на оптиката ще е по-ниско от това на евтиния масов прицел предвиден за пушки, напротив танковия прицел ще е изработен с повече старание и от по-качествени материали.

Това е интересна информация. До момента не съм попадал на данни за специален компонент понижаващ детонационната стабилност на съветските експлозиви, но такива неща са познати във военната история. Проблема е там, че никаква водна риза няма да спаси боекомплекта от пряко попадение. Не знам дали си поглеждал клипове от войната в Сирия, там поразените танкове често изгарят за секунди като от люковете им се издига огнен стълб висок 10-15 метра. Ето това е поразен боекомплект. Самия експлозив не детонира, но изгаря изключително бързо с висока температура. При подобна случка няма как екипажа да оцелее, освен в съвременните танкове при които всеки член е в изолирана капсула. Мокрия боекомплект помага само за охлаждане и забавяне на момента на запалването му при подпалване на двигателя, или резервоарите. Спрямо което Т-34 е с порядък по-устойчив, както разбрахме по-горе. Нека не забравяме, че именно шърмъна е получил прякор "ронсън". Този прякор не е случаен. Танка има голям бензинов двигател и резервоари пълни с бензин. Пали се от всеки пробив в този сектор.

След 43 година и Т-34 вече е разгадан - това не е началото на войната, когато германците имат ПаК 38, Панцер 2 и 3 с малките пишки... То и М4 е титан срещу японските танкове... Напомням, че сравнението върви между модификации от 44 година - със 76мм HV Gun и 85 мм...

Това е иследване на руски оръжия (танкови брони, цеви и боеприпаси).

http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/011426.pdf

Според авторите, няма особена разлика между това кога са произведени машините (началото или края на Втората световна или по-късно)....

Основни изводи - "люта" (както казва и Лоза) и нееднородна броня, която е ефективна срещу малки калибри, лоши заварки...

Оръдия/цеви - качество сравнимо с американското.

Боеприпаси - най-различен дизайн, HVAP - лоша изработка и лека сърцевина, вероятно ниска ефецтивност - ОФ - по-дебели корпуси, много повече осколки/по-ефективни от американските аналози...

Прицела - този е на Т-34/85 и то май за по-късните серии...

Относно запалимостта на Шърмана - сам даваш пример със съветските танкове в Сирия - горят боеприпасите, не горивото.... Затова и късните М4 свалят надолу боеприпасите и ползват водна риза, докато при Т-37/85 нещата остават непроменени и той продължава да "сваля шапка" на противника. Относно пожароопасността - може да се сравнят данните за Т-70 (бензин) и Т-34 (дизел).... Оказва се, Т-34 по-често изгаря напълно, защото нафтата се гаси по-трудно.

Пистоне, фугасния снаряд на Т-34 е по добър не защото има по голяма бронепробиваемост-никой не търси това от фугасен снаряд, а защото има повече взривни вещества.

Това за осколките които се отчупват при удар с фугасен снаряд (бронебойния снаряд просто пробива) е вярно, но доколкото знам е вярно за всички танкове, не само за Т-34.

Не е като да не съм превеждал по въпроса.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=16720

По-добър е, защото е по-голям, т.е. по-мощен, но аз не съм казвал нищо за стрелба по танкове с фугасни, ефекта на отчупените парчета е в резултат на непробивни попадени и твърде закалената броня. Металургичният анали по-горе твърди, че бронелистовете на Т-34 са почти два пъти по-закалени от аналогичната стомана на американските танкове, като това е страничен ефект от този факт.

P.S. Един интересен и информативен сайт:

http://the.shadock.free.fr/sherman_minutia/index.html

Редактирано Януари 19, 2015 от piston79

[ABBEY18]

Относно запалимоста, бих предложил един експиримент. Вземи по един варел бензин и дизел. Запали по една цигара и я хвърли във всеки един варел и виж резултата. Няма да те карам да пълниш помещения със изпарения от двете и да ги палиш, че няма да можеш да разказваш. Не е важно как се гаси, а как се пали. Така че ако искаш да изкараш нещо да е лошо, най-лесно е да му намериш косури.А невникващи в прочетеното дал господ. Бил разгадан Т-34, 43-та оставаше и да не е, след като е на служба във Вермахта от две години.Че и пантера са направили по него..

[Warlord]

Важното е, че до тогава самите руснаци вече са разгадали какви подобрения са нужни да му се направят.

[angelmr]

След 43 година и Т-34 вече е разгадан - това не е началото на войната, когато германците имат ПаК 38, Панцер 2 и 3 с малките пишки... То и М4 е титан срещу японските танкове... Напомням, че сравнението върви между модификации от 44 година - със 76мм HV Gun и 85 мм...

Това е иследване на руски оръжия (танкови брони, цеви и боеприпаси).

http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/011426.pdf

Според авторите, няма особена разлика между това кога са произведени машините (началото или края на Втората световна или по-късно)....

Основни изводи - "люта" (както казва и Лоза) и нееднородна броня, която е ефективна срещу малки калибри, лоши заварки...

Оръдия/цеви - качество сравнимо с американското.

Боеприпаси - най-различен дизайн, HVAP - лоша изработка и лека сърцевина, вероятно ниска ефецтивност - ОФ - по-дебели корпуси, много повече осколки/по-ефективни от американските аналози...

Прицела - този е на Т-34/85 и то май за по-късните серии...

В статията което си публикувал, са изследвани танкове доставени през 43-та, очевидно произведени по-рано, но вероятно след най-тежките моменти при производството (неднородността в качестовто на изработка на детаилите говори точно за това, че част от тях са изработени в условията на достатъчно суровини, а друга в условия на силен недостиг). Интересно е да се отбележи обаче, че бронята на КВ е закалена до по-малка твърдост от тази на Т-34. Очевидно инженерите са си мислели, че изстрел на противотанково оръдие така или иначе ще пробие бронята на 34-ката, а закаляването е за увеличаване защитата от определен тип боеприпаси различни от специализираните противотанкови оръжия. Но е направено нарочно, а не ей така от незнание, иначе нямаше да има разлика.

Не успях да открия в статията къде точно са писали, че няма разлика в танковете от началото и края на войната.

Относно запалимостта на Шърмана - сам даваш пример със съветските танкове в Сирия - горят боеприпасите, не горивото.... Затова и късните М4 свалят надолу боеприпасите и ползват водна риза, докато при Т-37/85 нещата остават непроменени и той продължава да "сваля шапка" на противника. Относно пожароопасността - може да се сравнят данните за Т-70 (бензин) и Т-34 (дизел).... Оказва се, Т-34 по-често изгаря напълно, защото нафтата се гаси по-трудно.

Е точно така де, защо мислиш в модерните танкове горят боеприпасите, а не горивото? Правилно, защото горивото не е бензин, а е дизел. Иначе ако мислиш, че бензина е по-малко пожароопасен в танкостроенето, аргументирай се и публикувай статия в някой журнал, сигурно ще предизвикаш фурор. Защото общото мнение е, че разликата е огромна в полза на дизела, за това и в момента няма бензинови танкове. Въпреки че преминаването от бензин на дизел на американците им е струвало няколко тона утежняване на пършингите и влошаване на динамичните характеристики, те го правят.

Редактирано Януари 20, 2015 от angelmr

[Frujin Assen]

Немците докрая на войната си правят бензинови танкове не защото не могат да направят дизелни, а защото дизела се прави само от петрол (който имат малко), а бензина може и от въглища (които имат доста).

[angelmr]

Немците докрая на войната си правят бензинови танкове не защото не могат да направят дизелни, а защото дизела се прави само от петрол (който имат малко), а бензина може и от въглища (които имат доста).

Американците пък имат колкото си искат дизел. Но карат на бензин и през корейската война. Бензиновите двигатели дават почти двойно по-голяма мощност за единица тегло. Така че правят компромис със оцелеваемостта на екипажа заради динамичните характеристики на танка. Руснаците пък имат прекрасен танков (добре де разработен като авиационен) дизелов двигател и не им се налага такъв компромис.

[ABBEY18]

И 44-та са запознали немците с Т-44(който между другото модел някак си се забравя от танковите експерти). В интерес на истината Американците също имат М4А6 със дизелов двигател Катерпилър 450к.с., ама нещо не им се получава.

Има и Т-34 с бензинов двигател, но това е било докато е била кризата (втората половина на 41-ва). Иначе Т-34 до 44-та има около 6 модела, поне аз за които знам, но може и да са повече

Немците докрая на войната си правят бензинови танкове не защото не могат да направят дизелни, а защото дизела се прави само от петрол (който имат малко), а бензина може и от въглища (които имат доста).

Дизел се прави и от изгоряло олио. Дори и сега имаш закон който те задължава да имаш 5% био съставка в дизела. И затова рапицата е така популярна.

[Frujin Assen]

Днес, а тогава? Позната ли е била тая технология в хитлерова Германия?

Редактирано Януари 20, 2015 от Frujin Assen

[ABBEY18]

Да, от 1900 година. Първите дизели са работели на нещо като биодизел, но петрола е бил по-евтин.

[angelmr]

Дизелите (с изключение на модерните чупливи играчки) работят с почти всичко, което им налееш. Дали ще е петролна фракция, олио, или отработено масло, няма голямо значение, стига да не е прекалено гъста сместа. Трактора на баща ми, една година го караше със смес от дизел и отработено масло. Олиото в чистия си вид не е подходящо за постоянна употреба, понеже полимеризира и запушва дюзите, за това го преестерифицират с етанол или метанол за да се получи биодизел. Всичко това е хубаво като теория, но Германия през войната не е можела да се изхранва, не е имало кой да предложи една от най-ценните храни да бъде превърната в гориво за танкове, когато хората умират от глад.

[ABBEY18]

Уточних за дизела, защото бе допусната грешка да се твърди че дизел се прави само от петрол. Не че Германия е трябвало да прави биодизел. Но ако са произвеждали бензин, защо не са използвали ........ааааааааааа, айде стига с химии.

[КГ125]

Бензиновите танкове са отглас от 30-тте години - просто има готови двигатели, а и наистина мощността е повече. НО - бензинът гори страшно, а дизелът - не. Можете да простреляте резервоар с дизел и няма да се запали (НЕ, ЧЕ ТРЯБВА ДА ОПИТВАТЕ - току виж се запалил) При бензина трябва много висока техническа дисциплина на екипажа, за да не създава предпоставки за лесно запалване на машината при всякакви попадения, а това не се отдава всекиму. Във всеки там има малки течове - ту тук, ту там. Ако е дизел, няма страшно, смесва се с калта по дъното и това е. Но с бензините не е тъй...

[piston79]

В статията което си публикувал, са изследвани танкове доставени през 43-та, очевидно произведени по-рано, но вероятно след най-тежките моменти при производството (неднородността в качестовто на изработка на детаилите говори точно за това, че част от тях са изработени в условията на достатъчно суровини, а друга в условия на силен недостиг). Интересно е да се отбележи обаче, че бронята на КВ е закалена до по-малка твърдост от тази на Т-34. Очевидно инженерите са си мислели, че изстрел на противотанково оръдие така или иначе ще пробие бронята на 34-ката, а закаляването е за увеличаване защитата от определен тип боеприпаси различни от специализираните противотанкови оръжия. Но е направено нарочно, а не ей така от незнание, иначе нямаше да има разлика.

Не успях да открия в статията къде точно са писали, че няма разлика в танковете от началото и края на войната.

Е точно така де, защо мислиш в модерните танкове горят боеприпасите, а не горивото? Правилно, защото горивото не е бензин, а е дизел. Иначе ако мислиш, че бензина е по-малко пожароопасен в танкостроенето, аргументирай се и публикувай статия в някой журнал, сигурно ще предизвикаш фурор. Защото общото мнение е, че разликата е огромна в полза на дизела, за това и в момента няма бензинови танкове. Въпреки че преминаването от бензин на дизел на американците им е струвало няколко тона утежняване на пършингите и влошаване на динамичните характеристики, те го правят.

1,

‘The results obtained from the metallurgical examination of these early world war ii Soviet tanks have been described in some detail since they are exactly the same as have been obtained from all examinations performed since then of Soviet tanks which were recovered in Germany after the end of world war ii, and on Soviet tanks which were captured in Korea during 1950-52. The Ordnance Corps has examined several Soviet JS-II which were found in Germany and several Soviet T-34 tanks from both Germany and Korea.’

Т-34/85 се появява по-късно (1944), така че не може да се каже, че са прроизводство от началните години...

2.

Однако в данном случае прямая проекция опытов с ведром на танки была не совсем обоснованной. Более того, статистически танки с дизельными двигателями не имели преимуществ в пожаробезопасности по отношению к машинам с карбюраторными моторами. По статистическим данным октября 1942 года, дизельные Т-34 горели даже немного чаще, чем заправлявшиеся авиационным бензином танки Т-70 (23 % против 19 %). Инженеры полигона НИИБТ в Кубинке в 1943 году пришли к выводу, прямо противоположному бытовой оценке возможностей возгорания различных видов топлива. «Применение немцами и на новом танке, выпущенном в 1942 году, карбюраторного двигателя, а не дизеля, может быть объяснено: [...] весьма значительным в боевых условиях процентом пожаров танков с дизелями и отсутствием у них в этом отношении значительных преимуществ перед карбюраторными двигателями, особенно при грамотной конструкции последних и наличии надежных автоматических огнетушителей»*. Поднося факел к ведру с бензином, конструктор Кучеренко поджигал пары летучего топлива. Благоприятствующих для поджигания факелом паров над слоем солярки в ведре не было. Но этот факт не означал, что дизельное топливо не вспыхнет от куда более мощного средства воспламенения - попадания снаряда. Поэтому размещение топливных баков в боевом отделении танка Т-34 отнюдь не повышало пожаробезопасность «тридцатьчетверки» в сравнении с ровесниками, у которых баки размещались в корме корпуса и подвергались попаданиям намного реже. В. П. Брюхов подтверждает сказанное: «Танк загорается когда? Когда снаряд попадает в бак с горючим. И горит он тогда, когда горючего много. А уже под конец боев горючего нет, и танк почти не горит».

Редактирано Януари 20, 2015 от piston79

[Skubi]

Затова бяха най-ефикасни молотов коктейлите. Пуфайките на персонала бяха достатъчно напоени с дизелово гориво.....

[КГ125]

Не ги знам тия автори какви статистики са изследвали, но това са глупости. Дизелът е много по-безопасен от бензина при запалване.

Нищо не едно нацапано работно облекло с нафта пред такова, напоено с бензин. Макар, че не са толкова напоени с гориво дрехите на танкистите, колкото изглежда на хора, които не са влизали в танк. Всъщност нацапани са главно с масло по ред причини.

Освен това, има противотанкови действия с такава сила, че всичко се пали, не само нафтата. Това не променя нищо - при попадения дори директни в резервоара нафтата не се пали лесно, докато бензинът гърми още преди проектилът да е влязъл достатъчно.

На Т55 например единият от резевоварите е така направен, че всъщност облива тръби с напъхани в тях снаряди и той е отпред до механик водача. За спестяване на място, къ му викаха - ергономия или как там не знам - и от друга страна се смята, че при попадение там дизелът няма да позволи снарядите да се палнат и съответно взривят - т.е.по-трудно ще позволи.

Редактирано Януари 21, 2015 от КГ125