Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Публикува
Преди 57 минути, Малоум 2 said:

Почти точно обратното е: Физическите закони се пръкват, когато полевата форма на материя се превръща във вещева форма на материя (раждане на частици) ...

В такъв случай излиза, че физическите закони са закодирани в полевата форма на материята.
Тоест, те вече съществуват ... в закодирана форма.

Иначе как така те просто се пръкват??
Те как знаят какви да бъдат ??

В крайна сметка пак се опира до това, че физическите закони би трябвало да са предварително
известни преди да се случи ГВ.

  • Мнения 143
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Публикува
Преди 15 часа, Втори след княза said:

Позволете да не се съглася. Мнението ми е, че и без вещество, ако всичко е енергия, пак съществуват физически закони за тази всеобща енергия. Може би имате предвид физическите закони, отнасящи се за веществото, но не и всеобщи, които ще си действат, прим. Закон за запазване на енергията.

Полето има потенциална енергия (Епот). Кинетичната енергия е на веществото (Екин). При взаимодействия - сумата от тях е константна. Това е закон за запазване на енергията.

Полевата форма на материя е "невидима" за Изследовател, но пък - всички взаимодействия с веществото, протичат с обмен на полева форма на материя. Наблюдаваните свойства на вещевите, за установяване на закономерностите от Изследовател, са с помощта на обмен на фотони от "видимия" спектър от полевата форма (светлина, демек) и с апаратура - за фотони с други честоти.

В дълбочина към дребното - в Квантовата механика - локално, за кратки интервали време - някои от законите не се спазват. При превръщания заради "падащи" към обекта фотони, може обектът да има изменения тип "действие-противодействие" което, локално - не се спазва, заради крайната гранична скорост на светлината в средата на експеримента (тази "среда" е ЕМПоле - полева форма).

"Без вещество"- няма кой и какво да се "узаконява". Не може да се установи що е туй нещо като "енергия", че и да се запазва поне локално. Глобално - се предполага, че се запазва сумата от Екин + Епот.

...

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 16 часа, gmladenov said:

В такъв случай излиза, че физическите закони са закодирани в полевата форма на материята.
Тоест, те вече съществуват ... в закодирана форма.

Да, така мисля. Но, не са точно същите, както в "средните" мащаби на логаритмичната скАла за ЕМполе. Изследовател е в "метровия" диапазон дължина на вълна и усеща изменения около светлинния диапазон на дължини на вълни . Като цяло - това ЕМполе е неподвижно, а се движат само измененията в него. Изследовател прави закони за движение - във времето и пространството (в пространство-времето, по-късно). Това вижда - това прави.😎

Преди 16 часа, gmladenov said:

Иначе как така те просто се пръкват??
Те как знаят какви да бъдат ??

(От флуктуации в квантовата пяна, вероятностно се случва "подреждане" по променливия вектор "момент на импулс" на вакчастици (зрънчев модел вакуум - вече много пъти съм го описвал). Заради неподвижност на вакчастици "по място", съществува обратна връзка (ОВ) между "подреденото" и околното - подреденото не е свободно мотащо се, щото околното с потенциалите си се стреми възстановяване на равновесното състояние от преди. Но това става със закъснителни процеси и подреденото, като импулс, се пренася по сфазиране със  съседи. Така - веднъж възникнал пренос-движение е неунищожимо, самоподдържа се. И, понеже е недостижимо за експеримент, можем да го "откриваме" в микрото като обект, само вероятностно с нашите "вещеви" уреди. Знаенето на пренасящото се (обект) е памет на структурата - включва ред (изпълнява се: всяка жаба да си знае гьола и реда на крякане😜).)

Преди 16 часа, gmladenov said:

В крайна сметка пак се опира до това, че физическите закони би трябвало да са предварително
известни преди да се случи ГВ

Би трябвало, ама засега, не се зачита възможната ОВ с "неподвижната среда", макар и да са вероятностни правилата. Известно е, че Големите обекти (обемна структура) се движат по-бавно - относителната им скорост е по-малка от околните "дребни" тела. По горното: Защото е нужно време за създаване на  ред на цялото, стремящо се към "център" за образуването си.

...

Редактирано от Малоум 2
  • 2 years later...
  • Потребител
Публикува
On 16.12.2014 г. at 16:24, Б.Богданов said:

Поне до някъде са съвместими ..

 

В една от книгите на Хокинг се коментираше този проблем, като той преразказваше разговор с папата на тази тема.

 

На практика, не е обходимо да има Създател Сътворението.

Достатъчно условие, да е се е появила една виртуална елементарна частица, която да се е разгърнала в пространство - време.

. . .

 

Несъвместима част е, че Сътворението е приключило според теологията с хипотезата, че големият взрив продължава в някои части на Вселената.

Без създател няма как да се обясни че всички закони, познати или непознати са били създадени и са станали валидни във целия космос. Един безсмислен взрив не може да създаде закони за всичко докато се взривява – това е тъпо.

  • 2 месеца по късно...
  • Потребител
Публикува

Смятам, че Теорията за Големия взрив е обяснение на някакво сътворение, а защо не и божествено. Аз имам резерви към тази теория, защото фактът, който я е породил е червено отместване, по- голямо при по- отдалечени звезди, т.е. това е едно от обясненията, може би най- обосновано, но доколкото е от средата на миналия век, стига да има ангажирани с проблема учени, възможни са и други решения. За мен е много съществен фактът, че излъчването на Слънцето, което не бяга от нас, също е с червено отместване, което се обяснява с гравитацията и служи за потвърждение на Теорията на относителността. Доколкото светлината при дългия си път изпитва, макар и слаби, гравитационни влияния, то са възможни и други обяснения за това изместване. Предполагам, че привържениците на божественото сътворение ще защитават ентусиазирано и големия взрив, макар да не разбират от обосноваването му.

  • 1 year later...
  • Потребители
Публикува

Вселената вече е в своята шеста и последна епоха

Отпреди Големия взрив до наши дни, Вселената преминава през много епохи. Тъмната енергия предвещава финала

Илюстрация на нашата космическа история, от Големия взрив до настоящето, в контекста на разширяващата се Вселена. Не сме сигурни, въпреки че мнозина твърдят, че Вселената е започнала от сингулярност. Възможно е обаче, точно както черните дупки

Кредит NASA/WMAP science team

Илюстрация на нашата космическа история, от Големия взрив до настоящето, в контекста на разширяващата се Вселена. Не сме сигурни, въпреки че мнозина твърдят, че Вселената е започнала от сингулярност. Възможно е обаче, точно както черните дупки "завършват" в сингулярност, нашата Вселена и нейното инфлационно състояние, което е довело до горещия Голям взрив, да са възникнали от сингулярност.

От космическа инфлация до първична супа от частици до разширяващи се, охлаждащи последици, Вселената преминава през много важни етапи в нашата космическа история.

Преди около 6 милиарда години обаче нова форма на енергия започва да доминира в разширяването на Вселената: тъмна енергия, която сега определя нашата космическа съдба.

Епохата, в която живеем, в която тъмната енергия доминира в разширяването на Вселената, е последната, която нашата Вселена някога ще преживее. Сега живеем в началото на окончателния край на Вселената.

Днес Вселената не е същата, каквато е била вчера. С всеки изминал момент се случват редица фини, но важни промени, дори много от тях са незабележими в измерими човешки времеви мащаби. Вселената се разширява, което означава, че разстоянията между най-големите космически структури се увеличават с времето.

Преди секунда Вселената бе малко по-малка, след секунда Вселената ще бъде малко по-голяма. Но тези фини промени се натрупват в големи, космически времеви мащаби и засягат не само разстоянията. С разширяването на Вселената относителното значение на радиацията, материята, неутриното и тъмната енергия се променя. Температурата на Вселената се променя. И това, което ще видите в небето, също ще се промени драматично. Като цяло има шест различни епохи, на които можем да разделим Вселената, и ние вече живеем в последната.

 

 
1710514848_3_559x*.jpgДокато материята (както нормалната, така и тъмната) и радиацията стават по-малко плътни, докато Вселената се разширява поради нарастващия си обем, тъмната енергия, както и енергията на полето по време на инфлация, е форма на енергия, присъща на самото пространство. Тъй като в разширяващата се Вселена се създава ново пространство, плътността на тъмната енергия остава постоянна. Кредит: E. Siegel/Beyond the Galaxy

Причината за това може да се разбере от графиката по-горе. Всичко, което съществува в нашата Вселена, има определено количество енергия в себе си: материя, радиация, тъмна енергия и т.н. С разширяването на Вселената обемът, който заемат тези форми на енергия, се променя и енергийната плътност на всяка от тях ще се развива по различен начин. По-специално, ако дефинираме наблюдаемия хоризонт чрез променливата  a, тогава:

  • енергийната плътност на материята ще се развива като 1/ a 3 , тъй като (за материята) плътността е просто маса спрямо обем и масата може лесно да се преобразува в енергия чрез  E = mc 2
  • енергийната плътност на радиацията ще се развива като 1/ a 4 , тъй като (за радиацията) плътността е броят на частиците, разделен на обема, и енергията на всеки отделен фотон се разтяга, докато Вселената се разширява, добавяйки допълнителен коефициент от 1/ относително към материята
  • тъмната енергия е свойство на самото пространство, така че неговата енергийна плътност остава постоянна (1/ a 0 ), независимо от разширяването или обема на Вселената

 

 
1710514744_5_800x*.jpg

Визуалната история на разширяващата се Вселена включва горещото, плътно състояние, известно като Големия взрив, и също последващия растеж и формирането на структури. Пълният набор от данни, включително наблюденията на леките елементи и космическия микровълнов фон, оставя само Големия взрив като валидно обяснение за всичко, което виждаме. Докато Вселената се разширява, тя също така се охлажда, което позволява образуването на йони, неутрални атоми и евентуално молекули, газови облаци, звезди и накрая галактики. Кредит: NASA/CXC/M. Weiss

Следователно Вселена, която съществува по-дълго, ще се е разширила повече. В бъдеще ще бъде по-студена, а в миналото ще е била по-гореща. Тя е била гравитационно по-равномерна в миналото и е по-неравномерна сега. Била е по-малка в миналото и ще бъде много, много по-голяма в бъдеще.

Чрез прилагане на законите на физиката към Вселената и сравняване на възможните решения с наблюденията и измерванията, които са получени, може да се определи както откъде идваме, така и накъде сме се запътили. Можем да екстраполираме нашата история чак до началото на горещия Голям взрив и дори преди това до периода на  космическа инфлация. Можем да екстраполираме настоящата ни Вселена и в далечното бъдеще и да предвидим крайната съдба, която очаква всичко, което съществува.

1710514786_6_800x*.jpg

Цялата ни космическа история е теоретично добре разбрана, но само защото разбираме теорията за гравитацията, която е в основата й, а и защото знаем сегашната скорост на разширяване на Вселената и енергийния ѝ състав. Светлината винаги ще продължава да се разпространява през тази разширяваща се Вселена и ще продължаваме да получаваме тази светлина произволно далеч в бъдещето, но тя ще бъде ограничена във времето до това, което достига до нас. Ще трябва да изследваме по-слаби яркости и по-дълги дължини на вълните, за да продължим да виждаме видимите в момента обекти, но това са технологични, а не физически ограничения. Кредит: Nicole Rager Fuller/National Science Foundation

Когато се начертаят разделителните линии въз основа на това как се държи Вселената, откриваме, че има шест различни епохи.

  1. Инфлационна епоха: която предхожда и създава горещия Голям взрив.
  2. Епохата на първичната супа: от началото на горещия Голям взрив до окончателните трансформиращи взаимодействия на ядра и частици в ранната Вселена.
  3. Плазмената епоха: от края на неразсейващите взаимодействия на ядра и частици, докато Вселената се охлажда достатъчно, за да образува стабилна неутрална материя.
  4. Епохата на Тъмните векове: от образуването на неутрална материя до първите звезди и галактики напълно рейонизират междугалактическата среда на Вселената.
  5. Звездната епоха: от края на рейонизацията до прекратяването на гравитационното формиране и растежа на широкомащабните структури, когато плътността на тъмната енергия доминира над плътността на материята.
  6. Епохата на тъмната енергия: последният етап от нашата Вселена, където разширяването се ускорява и несвързаните обекти се ускоряват безвъзвратно и отдалечават необратимо един от друг.

Вече сме навлезли в тази последна ера преди милиарди години. Повечето от важните събития, които ще определят историята на нашата Вселена, вече са се случили.

 

 
1710514829_2_559x*.jpgКвантовите флуктуации, които възникват по време на инфлация, се разтягат във Вселената и когато инфлацията приключи, те се превръщат във флуктуации на плътността. Това води с течение на времето до широкомащабната структура във Вселената днес, както и до колебанията в температурата, наблюдавани в CMB. Това е грандиозен пример за това как квантовата природа на реалността влияе на цялата мащабна вселена. Кредит: E. Siegel; ESA/Planck and the DOE/NASA/NSF Interagency Task Force on CMB research

Цялата статия: https://nauka.offnews.bg/fizika/vselenata-veche-e-v-svoiata-shesta-i-posledna-epoha-200247.html

  • 4 месеца по късно...
  • Потребител
Публикува (edited)
On 18.12.2014 г. at 8:42, Южняк said:

Така, желателно е да се има предвид, че концепцията за големия взрив всъщност е формулирана от един белгийски свещенниk, Джордж Льометр, http://en.wikipedia.org/wiki/Georges_Lema%C3%AEtre, всъщност тези, които имат проблем с нея, са физиците, а не свещенниците - първоначално е приета с големи резерви от физиката, като Айнщайн е от най-гласовитите критици (нали е привърженик на концепцията за статичната вселена); т.е. всъщност първоначално теорията за големия взрив е несъвместима с доминиращата парадигма физиката, а не с религията; религията не само че няма проблем с големия взрив, тя е автор на концепцията - в крайна сметка се оказва, че дори Айнщайн може да сбърка. Учуден съм, че компетентен човек като Гравити не си дава сметка за връзката между физика и религия разбира се, че теорията е, меко казано, дълбоко съвместима, нещо повече - авторството на тази теория принадлежи на църквата, която в случая коригира, хм, Айнщайн, което е забавно, защото Айнщайн в крайна сметка се съгласява. Гравити, ако погледнеш исторически колко физици са действащи свещенници и какви открития са направили, ще те заболи главата :). Но това, разбира се, са минали времена, макар и неотдавна минали - под неотдавна имам предвид 20-30 години. Пропастта, изкопана между физика и религия от политпропагандаторите в главите на хората, стана твърде голяма.

А бащата на генетиката - Грегор Мендел е бил монах.

Няма причина учените да се плашат да допуснат, че Бог съществува. Това, че човечеството успява да обясни процесите, стоящи зад дадено явление, което преди се е считало за чудо, не значи, че липсва Творец, а че този Творец е вложил определени закони, по които да се случват нещата. Науката разкрива Божиите дела, макар и мнооого малка част от тях. Но самият Бог, ни е дарил със съзнание, именно, за да ги разберем и да се възхитим на силата, на разума, на безпогрешността, на славата на Твореца. Така Той ни дава възможност да го опознаваме - като наблюдаваме делата му. А ние го отричаме, защото, видиш ли, нямало доказателства за съществуването Му. Е, доказателството за съществуването на Творец е наличието на творение. Заобиколени сме отвсякъде с доказателства. Но си затваряме очите, защото ни е по-спокойно да смятаме, че няма по-горен от нас, пред когото да отговаряме. 

Аз лично, си представям, че Големият взрив е едно мащабно разделяне на материя от антиматерия под действие на Божествената енергия. А колкото за 6-те дни на сътворението, има един цитат от Библията, че "за Господ един ден е като хиляда години и хиляда години са като един ден." Т.е. за Него не представлява трудност за един ден да сътвори неща, за които на нас ни се струва, че са необходими хиляда години. Самите физици говорят за забавяне на времето. Значи не бива да се учудват, че за Бог времето тече различно.

Редактирано от КамелияМиладинов
  • Потребител
Публикува (edited)
On 4.01.2015 г. at 23:09, laplandetza said:
<<..
Лапландец, един въпрос, приятелю: ти четеш ли какво пиша? :) ===> Бог не е изменяем, т.е. е неизменяем.
 
Значи няма лошо да градите хипотези (на мен ми е интересно да ви чета), но все пак да се съобразяваме с общоприетият църковен догмат (или пък го разбирайте като постулат). Оттам нататък на вас ще ви е по-лесно при хипотезите, а не на нас...>>
 
Това опитвам да разбера -църковната догма, какво се има като разбиране -Бог е неизменяем. В градежа му няма динамика или че просто си е Той за Винаги.
Защото, гледай сега, ако няма никаква динамика,промени ВЪВ БОГ, а той е Всичко, това означава-догмата е погрешна , Вселената е част от Бог , а тя е динамична, има някакви промени. Какво си избираш. :grin:
 

Тук се сещам за законите за запазване на енергията и импулса във физиката. Те не описват статичност, без процеси в системата, а описват динамичност, но въпреки това енергията/импулсът се запазват. Така и Бог не е нещо статично в смисъл, че не прави нищо и няма движение в Него, но въпреки делата си, остава същият - равен на Себе си.

"Божият дух се носеше над водата" - Битие, глава 1, стих 2. За Него са присъщи действия - създаде, направи, каза, видя, заповяда, разкая, разгневи, до завист ревнува (за духа, който е вложил в нас)... Но не става по-голям или по-малък, по-красив или по-грозен,по-бърз или по-бавен, по-умен или по-глупав, по-добър или по-лош, а си остава същия.

Редактирано от КамелияМиладинов
  • Потребители
Публикува
Преди 1 час, КамелияМиладинов said:

Но самият Бог, ни е дарил със съзнание, именно, за да ги разберем и да се възхитим на силата, на разума, на безпогрешността, на славата на Твореца. Така Той ни дава възможност да го опознаваме - като наблюдаваме делата му. А ние го отричаме, защото, видиш ли, нямало доказателства за съществуването Му. Е, доказателството за съществуването на Творец е наличието на творение.

На сексизъм намирисва тука. Според теологията бог няма съзнание, защото е друга субстанция. Ако се вгледаме в книгата Битие бог никак не е бил доволен, че Адам и Ева са опитали от дървото на познанието. Предпочитал ги е тъпи, т.е. не ги е дарил със съзнание. По всички известни философски и религиозни системи съзнанието е женска природа. Ако смените пола и наречете измисления Творец Творкиня, ще помирите наука и религия. Закони и чудеса... природата ги е създала, а не имагинерният отец и на нея се възхищават учените. Големият проблем за малодушните обаче е, че природата не обещава безсмъртие. 

  • Потребител
Публикува
Преди 19 минути, Incorrectus said:

На сексизъм намирисва тука. Според теологията бог няма съзнание, защото е друга субстанция. Ако се вгледаме в книгата Битие бог никак не е бил доволен, че Адам и Ева са опитали от дървото на познанието. Предпочитал ги е тъпи, т.е. не ги е дарил със съзнание. По всички известни философски и религиозни системи съзнанието е женска природа. Ако смените пола и наречете измисления Творец Творкиня, ще помирите наука и религия. Закони и чудеса... природата ги е създала, а не имагинерният отец и на нея се възхищават учените. Големият проблем за малодушните обаче е, че природата не обещава безсмъртие. 

Не става въпрос да е предпочитал да са тъпи, а да им е дал свободата да направят своя избор. Не е бил доволен, че са избрали смъртта пред живота. И не защото Той ще е ощетен от избора им, а защото те самите ощетяват себе си.

Колкото за малодушните - ако няма живот след смъртта, то всичко свършва и за умрелия няма никакво значение как е живял, какво е постигнал, т.е. няма нужда да се плашим от смъртта. След нея няма да можем да разсъждаваме и съответно да съжаляваме за каквото и да било. Но, ако не всичко приключва със смъртта, то тогава носим отговорност за действията си. Т.е. вярата в Бог изисква отговорност, и в никакъв случай не е признак на малодушие.

  • Потребител
Публикува

Не знам защо и кой разду значението на съзнанието до космически висини?! Съзнанието е само още едно средство за по-добро общуване между хората. Нищо друго. Важни са инстинктите,а не така нареченото "съзнание"...

Преди 9 минути, КамелияМиладинов said:

Но, ако не всичко приключва със смъртта, то тогава носим отговорност за действията си.

Ужасяващо вредна пожелателна мисъл! Защото,ако лошите хора знаят,че "не всичко приключва със смъртта",тоест са безсмъртни,тогава ще причиняват още повече злини... Идеята за отвъден живот убива животът тук на Земята...

  • Потребител
Публикува
Преди 13 минути, deaf said:

Не знам защо и кой разду значението на съзнанието до космически висини?! Съзнанието е само още едно средство за по-добро общуване между хората. Нищо друго. Важни са инстинктите,а не така нареченото "съзнание"...

Ужасяващо вредна пожелателна мисъл! Защото,ако лошите хора знаят,че "не всичко приключва със смъртта",тоест са безсмъртни,тогава ще причиняват още повече злини... Идеята за отвъден живот убива животът тук на Земята...

Зависи какво ни очаква след смъртта - ако лошите хора вярват, че ще бъдат съдени за лошотията си, поне мъничко биха се замислили дали да вършат зло. Но ако със смъртта всичко приключва, спокойно могат да са си лоши до края си.

  • Потребители
Публикува
Преди 1 час, КамелияМиладинов said:

Не става въпрос да е предпочитал да са тъпи, а да им е дал свободата да направят своя избор.

Там думата е „заповяда“. Когато ти заповядат нямаш право на избор. Спазвайте източниците на своята вяра, ако искате да участвате в дискусии. А ако ви вълнуват само монолозите, това е друг въпрос.

Цитирай

16. И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш;
17. а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш...(Битие 2)

Цитирай

Колкото за малодушните - ако няма живот след смъртта, то всичко свършва и за умрелия няма никакво значение как е живял, какво е постигнал, т.е. няма нужда да се плашим от смъртта. След нея няма да можем да разсъждаваме и съответно да съжаляваме за каквото и да било. Но, ако не всичко приключва със смъртта, то тогава носим отговорност за действията си. Т.е. вярата в Бог изисква отговорност, и в никакъв случай не е признак на малодушие.

Моралът го дава бог именно за малодушните, които не могат да се самоконтролират, затова дано поне се плашат..., от бог. Другите имат вътрешен императив - лична самозабрана да се върши съзнателно зло.

  • Потребител
Публикува
Преди 41 минути, Incorrectus said:

Там думата е „заповяда“. Когато ти заповядат нямаш право на избор. Спазвайте източниците на своята вяра, ако искате да участвате в дискусии. А ако ви вълнуват само монолозите, това е друг въпрос.

Моралът го дава бог именно за малодушните, които не могат да се самоконтролират, затова дано поне се плашат..., от бог. Другите имат вътрешен императив - лична самозабрана да се върши съзнателно зло.

17. а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш...(Битие 2)

Тук има и продължение "защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш". Т.е. Той обяснява защо им дава такава заповед - за тяхно добро. 

"Когато ти заповядат, нямаш право на избор" - напротив, имаш право на избор (да се подчиниш или да не се подчиниш ), но с определени последствия.

  • Потребител
Публикува
Преди 49 минути, Incorrectus said:

Там думата е „заповяда“. Когато ти заповядат нямаш право на избор. Спазвайте източниците на своята вяра, ако искате да участвате в дискусии. А ако ви вълнуват само монолозите, това е друг въпрос.

Моралът го дава бог именно за малодушните, които не могат да се самоконтролират, затова дано поне се плашат..., от бог. Другите имат вътрешен императив - лична самозабрана да се върши съзнателно зло.

"Моралът го дава бог именно за малодушните, които не могат да се самоконтролират, затова дано поне се плашат..., от бог. Другите имат вътрешен императив - лична самозабрана да се върши съзнателно зло."

Малодушен - слабоволен, нерешителен, страхлив.

Не мисля, че във Вашия коментар става дума за малодушните, а за безскрупулните.

  • Потребител
Публикува
Преди 12 минути, КамелияМиладинов said:

17. а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш...(Битие 2)

Тук има и продължение "защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш". Т.е. Той обяснява защо им дава такава заповед - за тяхно добро. 

"Когато ти заповядат, нямаш право на избор" - напротив, имаш право на избор (да се подчиниш или да не се подчиниш ), но с определени последствия.

Когато не знаеш какво е смърт как да знаеш, че тя е нещо лошо? Когато не знаеш, че да не се подчиниш на заповед е нещо лошо как да я спазваш? Едва след като са яли от дървото на познанието те разбират какво е смърт и че не е хубаво нещо, ЧАК тогава разбират че е лошо да не се подчиняваш. 

Значи той хем иска да не познават добро и зло хем после ги наказва, че са постъпили лошо. Това показва само колко глупости има натъпкани в някои от историите в библивта (изключвам историята вплетена в някои от песните и книгите в нея) 

  • Потребител
Публикува
Преди 8 минути, КамелияМиладинов said:

"Моралът го дава бог именно за малодушните, които не могат да се самоконтролират, затова дано поне се плашат..., от бог. Другите имат вътрешен императив - лична самозабрана да се върши съзнателно зло."

Малодушен - слабоволен, нерешителен, страхлив.

Не мисля, че във Вашия коментар става дума за малодушните, а за безскрупулните.

Безскрупулните не би ги спряла някаква имагинерна забрана на някое от хилядите божества, които задават нормите на поведение на тези, които вярват в тях. Но слабо характерни, тези със слаба воля да живеят в общество и лесно податливите на внушения в някои случаи точно мисълта за вечни мъки би ги спряло да вършат закононарушения. А възможността всичко да бъде опростено, ако се покаеш може би от друга страна кара мнозина, които иначе биха спазили законите и нормите на своето общество да ги нарушат с мисълта, че каквото и да изтърпят в истинския живот - този, които имаме тук, то ще им бъде простено всичко и после завинаги ще си живеят в рая. 

  • Потребители
Публикува
Преди 1 час, КамелияМиладинов said:

Тук има и продължение "защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш". Т.е. Той обяснява защо им дава такава заповед - за тяхно добро. 

Просто ги е излъгал. Умира се не от дървото на познанието, защото очевидно ги е създал смъртни. От дървото на познанието не се мре, а се става „като богове, знаещи“. Но понеже ги е създал смъртни бърза да ги изгони от рая, за да не би да опитат и от дървото на живота, и тогава да станат безсмъртни.

Цитирай

И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега - да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно.
23. Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина... (Битие 3).

 

Преди 59 минути, Димитър Йорданов said:

Значи той хем иска да не познават добро и зло хем после ги наказва, че са постъпили лошо. Това показва само колко глупости има натъпкани в някои от историите в библивта (изключвам историята вплетена в някои от песните и книгите в нея) 

Или в книгата Битие е отразен древният образ на бог-а като едно страховито добро-зло същество. С него например влиза в страховит сблъсък Йов и го побеждава - словестно. Защото Йов е морален, а старозаветният бог не е. После християнството разцепва стария образ на бог-а и се освобождава от ужасяващата му част, която заживява свой собствен ипостас като Сатана. В Битие Сатаната го няма, има някаква змия, която само изкушава, но не върши зло. Сатаната на християнството е вече злотворец. Така християнството окончателно се превръща в дуалистична ерес, въпреки, че се ужасява само по себе си от дуализма. Защото не може да обясни вече 2 хил. години откъде се е появило злото в света. След като бог е висше добро (summum bonum) и Творец, кой е създал злото?! Отговорът е, че злото е имаментно присъщо на божеството, което християнството няма начин да признае.

  • Потребител
Публикува
Преди 6 минути, Димитър Йорданов said:

Когато не знаеш какво е смърт как да знаеш, че тя е нещо лошо? Когато не знаеш, че да не се подчиниш на заповед е нещо лошо как да я спазваш? Едва след като са яли от дървото на познанието те разбират какво е смърт и че не е хубаво нещо, ЧАК тогава разбират че е лошо да не се подчиняваш. 

Значи той хем иска да не познават добро и зло хем после ги наказва, че са постъпили лошо. Това показва само колко глупости има натъпкани в някои от историите в библивта (изключвам историята вплетена в някои от песните и книгите в нея) 

 

Преди 8 минути, Димитър Йорданов said:

Когато не знаеш какво е смърт как да знаеш, че тя е нещо лошо? Когато не знаеш, че да не се подчиниш на заповед е нещо лошо как да я спазваш? Едва след като са яли от дървото на познанието те разбират какво е смърт и че не е хубаво нещо, ЧАК тогава разбират че е лошо да не се подчиняваш. 

Значи той хем иска да не познават добро и зло хем после ги наказва, че са постъпили лошо. Това показва само колко глупости има натъпкани в някои от историите в библивта (изключвам историята вплетена в някои от песните и книгите в нея) 

А не допускате ли, че са знаели какво е смърт, макар да не са я изпитали върху себе си. Бог не би говорил с думи, които те не разбират. Животните имат инстинкти за самосъхранение, без да знаят какво е смърт, колко повече хората, макар и първите. Те избират да послушат дявола, а не Бог. 

Има и друго: Бог знае, че дори да ядат от плодовете, дори да разберат що е зло и добро, дори да умрат, има начин пак да се върнат към Него, чрез съзнателен избор (вече ще са напълно наясно, от опит, що е добро и що е зло) направен в този ни земен живот. Просто ще стане по трудния начин, а не по лесния (ако му се бяха доверили). 

А и за един вярващ, не е толкова трудно да изтърпява изпитания, защото има надежда, че ако устои, ще получи за награда вечен живот. 

Бог е играел роля на родител за Адам и Ева. Днешните родители, в стремежа си да предпазят децата си, им дават множество заръки, заедно с пояснения, защо им заръчват това или онова. Често, обаче, децата не слушат, своенравни са. И после идват плачещи. Трупат собствен опит. Така и тук, само че в по-големи мащаби. Разкаянието е един вид нашия плач пред Бога - да съжалим искрено, че не сме послушали думите му. И Той, като благ родител, ни прощава.

Може ли и още един въпрос? Ако не Ви досаждам, разбира се. Винаги ми е било интересно: Защо невярващи в Бог, говорят за Него така сякаш съществува? Според мен във всеки е заложен стремеж към Бог, но някои все още търсят логични отговори на своите въпроси, за да повярват. Лично Вас, какво Ви кара да не допускате съществуването Му? Това, че вселената може да съществува и без Бог ли? Или пък това, че не ви се връзват нещата, които четете за Бог? Допускали ли сте поне за миг, че е възможно Бог да съществува или сте убеден, че не съществува? Питам, не за да се заяждам. Наистина ме интересува.

  • Потребител
Публикува
Преди 13 минути, Incorrectus said:

Просто ги е излъгал. Умира се не от дървото на познанието, защото очевидно ги е създал смъртни. От дървото на познанието не се мре, а се става „като богове, знаещи“. Но понеже ги е създал смъртни бърза да ги изгони от рая, за да не би да опитат и от дървото на живота, и тогава да станат безсмъртни.

 

Или в книгата Битие е отразен древният образ на бог-а като едно страховито добро-зло същество. С него например влиза в страховит сблъсък Йов и го побеждава - словестно. Защото Йов е морален, а старозаветният бог не е. После християнството разцепва стария образ на бог-а и се освобождава от ужасяващата му част, която заживява свой собствен ипостаз като Сатана. В Битие Сатаната го няма, има някаква змия, която само изкушава, но не върши зло. Сатаната на християнството е вече злотворец. Така християнството окончателно се превръща в дуалистична ерес, въпреки, че се ужасява само по себе си от дуализма. Защото не може да обясни вече 2 хил. години откъде се е появило злото в света. След като бог е висше добро (summum bonum) и Творец, кой е създал злото?! Отговорът е, че злото е имаментно присъщо на божеството, което християнството няма начин да признае.

Откъде е очевидно, че ги е създал смъртни? Не се казва такова нещо. Но, след като са отстъпили от заповедта и са станали хем знаещи добро и зло, хем смъртни, Бог ги гони, за да не ядат от дървото на живота. 

А това, че "никак няма да умрат, а ще станат като богове, знаещи" го казва змията.

  • Потребител
Публикува
Преди 9 часа, КамелияМиладинов said:

Допускали ли сте поне за миг, че е възможно Бог да съществува или сте убеден, че не съществува?

Прочетете за така нареченият "Облог на Паскал:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Блез_Паскал

  • Потребители
Публикува
Преди 9 часа, КамелияМиладинов said:

Откъде е очевидно, че ги е създал смъртни? Не се казва такова нещо. Но, след като са отстъпили от заповедта и са станали хем знаещи добро и зло, хем смъртни, Бог ги гони, за да не ядат от дървото на живота. 

А това, че "никак няма да умрат, а ще станат като богове, знаещи" го казва змията.

Вече цитирах: „...та, като вкуси, да заживее вечно“. Т.е. до този момент Адам не е бил вечен.

  • Потребител
Публикува
Преди 25 минути, Incorrectus said:

Вече цитирах: „...та, като вкуси, да заживее вечно“. Т.е. до този момент Адам не е бил вечен.

Да, след като вече е станал смъртен. Т.е. бил е създаден да живее вечно, нарушил е Божията заповед, следствието от което е да стане смъртен. За да не стане така, че да вкуси от дървото на живота, след като вече е сгрешил (т.е. хем да е грешник, хем да е вечен), е изгонен. 

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 16 часа, КамелияМиладинов said:

Няма причина учените да се плашат да допуснат, че Бог съществува. Това, че човечеството успява да обясни процесите, стоящи зад дадено явление, което преди се е считало за чудо, не значи, че липсва Творец, а че този Творец е вложил определени закони, по които да се случват нещата

Няма разбира се.  Някъде по-рано писах, че ТГВ (а и еволюционната теория и много други) могат да се съвместими с вярата в наличие на Бог.  Това обаче не е задължително. Т.е. може да се мине е без Бога.  Дали ще съчетават научната си работа  с вярата в Бог или без Бог е по-скоро личен избор, а не някаква обективна необходимост.  

Редактирано от Atom
  • Потребител
Публикува
Преди 20 минути, КамелияМиладинов said:

Да, след като вече е станал смъртен. Т.е. бил е създаден да живее вечно, нарушил е Божията заповед, следствието от което е да стане смъртен. За да не стане така, че да вкуси от дървото на живота, след като вече е сгрешил (т.е. хем да е грешник, хем да е вечен), е изгонен. 

Едно тълкуване от Ницше. Вижте 48 текст:

https://www.fridrih-nicshe.blogspot.com/2015/10/blog-post_14.html

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Вашето предишно съдържание е възстановено.   Изчистване на редактора

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!