"Немам докази, али тврдим": ню-ейдж и псевдофилософия

[forgot]

Forgot, въпроса дали бих познал Христос ако го видя, дълго време ми е бил един от най-интересните.

Второ, ако дойде пак Христос, или с прости думи, се появи човек с неговите качества, то той как би се държал?

В това отношение, няма как да не се съглася с Глишев - просто темперамента му е малко остър и ти пропускаш, какво ти споделя.

Ние сме такива същества, че винаги търсим най- лесното, най- бързото и най- краткото, в което разбира се няма нищо лошо, но поради прекалена активност и настойчивост, поемаме по най- дългия път, движим се най- бавно и намираме най- трудното, и в даден момент се отчайваме в търсенето си, защото съответно нищо съществено не намираме. Така не един път ми се е случвало, да цитирам някои богослови, но да премълча, че това не е мое частно мнение и когато дискутиращите с мен - било то атеисти, вярващи независимо от религията им, критици или просто любопитковци - срещнат това разбиране, възкликват: а това е нещо ново, не сме го чували до сега, но все пак е твое тълкувание, което не отговаря на църковния канон, а ние говорим за църквата. Сещаш ли се каква неловкост настава, когато им река - ами не господа, това не е мое тълкувание, а съм цитирал християнски богослови. И да - в това число влизат и вярващи, не само атеисти, дори и онези, които голямо биене се бият в гърдите, колко дълбоко вярващи били, дори и те откриват себе си в девета глуха относно християнския възглед. Някои се опитват да надмогнат предразсъдъците си и егото, и ме питат кои са тези богослови - а и наистина не могат да повярват, че това което съм цитирал, действително е казано от авторитети в историята на християнството, уви не мога и да не изразя, какво огорчение изпитвам поради това непрекъснато преследване на авторитети, ако не е казано от някой, който видиш ли е голямата работа, значи не го броим, а религията не е въпрос на авторитарност, а на разбиране, на наистина много дълбоко разбиране. Уви в 99,99% от случаите, аз им посочвам имена и книги, и всичко приключва до тук - ами как да стане тогава, искате нещо за което да се хванете, искате нещо реално, искате нещо на което да стъпите, а отхвърляте всичко, което ви се предложи, без даже да сте го погледнали. Ето това са предразсъдъци - те не са патент на религията, а на човешката психика, няма значение дали си учен, вярващ, философ или обикновен бачкатор, това към кои се числиш, професионалната ти сфера, изобщо не гарантират, че ще се отървеш от предразсъдъците.

Когато човек се заинтересува от история, то ако наистина се опита да вникне в миналото на човечеството, то няма как да не забележи, че психологическата нагласа на хората, като цяло, с времето неизбежно претърпява най- различни промени. Едно време, в библейски времена, за хората вярата е била нещо съвсем естествено, нещо дълбоко присъщо - пък и вярата, така или инак си е природна даденост, тя е естествено явление, също като чувството, мисълта и въображението. Така, че до голяма степен древните хора, са вярвали по един доста по- естествен начин - някак от само себе си. Днешния човек не е такъв, способността да вярва е закърняла, сега по- присъщото е да се съмнява - и това не е лошо, да се съмняваш, е също толкова естествено, колкото и да вярваш. Проблемът се явява в подхода на църквата, който се придържа към друг вид психологическа нагласа - онази на по- древните хора, подхода на църквата не отговаря на психиката на съвременния човек. Преди парадигмата е била - първо трябва да повярваш, после ще разбереш. Сега е друго - сега психиката иска първо да разбере и самото разбиране ще възроди вярата. И двата подхода са верни, номера е да се приложат адекватно, а не догматично.

Така, че наистина, ако действително искаш да разбереш, а не просто да вярваш без да разбираш, то тогава обърни най- напред внимание на факта, че Глишев не казва просто - "вярвайте" - а ви предлага книги и богослови, които според него биха ви били полезни, сам той се съобразява с изискванията ви, но тъй като слабо разбирате същината на религията, вие слабо и разбирате, защо условията, които поставяте, като ултиматум са неизпълними баш в очакванията, които имате. Това е все едно да искам да разбера в дълбочина квантовата механика или да речем висшата математика, но да не знам таблицата за умножение - ясно е, че няма как да стане, то просто е невъзможно. Глишев дава няколко предложения, аз допълвам с още едно- две, повярвай ми, това е материал, който отнема не малко време, за да се усвои, но значително ще ти съкрати пътя, за който си мислиш, че ще е по- кратък и ефективен. Ще обърна внимание на няколко неща свързани с въпроса ти, но повече от това, за сега няма как да стане - ти само Анселм да прочетеш, или само Екхарт, обещавам ти, че ще смаяш и сам ще започнеш да си отговаряш на много въпроси, които те интересуват.

Та - дали би познал Христос питаш, но аз те питам, а дали човек като Христос би познал теб?! Ние живеем с мисълта, че е много трудно да се намери качествен учител, но рядкост е да се попитаме, дали на един качествен учител му е лесно да си намери подходящ ученик, защото по презумция сме склонни да приемаме, че АЗ съм качествен ученик, че АЗ съм хубост ненагледна, за която всеки учител би дал мило и драго, как така ще ме пропусне, невъзможно, учителя толкова ще се възхити от моята особа, че непременно ще ми обърне особено внимание. Но учителя, особено човек, като Исус не можеш да го заблудиш - такъв човек гледа през теб, ти не знаеш собствените си възможности, той ги знае, той ги вижда и поради това е заблуда, да си мислим, че ние избираме учителя, това не е съвсем вярно, първо учителя избира теб, стига да те познае, стига да прецени, че би го разбрал, а после от теб зависи, какво ще решиш и каквото, и да решиш, той ще се съобрази с решението ти. За нас е невъзможно да познаем Исус - сами по себе си не можем да познаем такъв човек, мистиците са хора, които ако поискат, ще дадат възможност да ги познаем, а ако можеш да го познаеш и сам, значи вече си мистик, само мистикът може да разпознае мистикът, без нуждата втория да се разкрива. Но ние самите, не можем да предугадим мистика, това е човек, който е напълно непредсказуем, който по никакъв начин не можеш да контролираш, нямаме абсолютно никаква възможност да накараме такъв човек, да заиграе по нашата свирка - нито с хитрост, нито с насилие, нито с нищо, това е напълно свободен човек, който сам си е авторитет и над него стои единствено Бог, всички останали властимащи: императора, папата, президента, човека с оръжие в ръце, всички те нямат никаква, ма абсолютно никаква възможност да отклонят такъв човек от пътя му.

Не случаен е онзи пасаж в Библията, в който Исус казва: "блажен си ти Симоне, защото не плът и кръв ти откри това, а Отецът", когато същия разпознава Исус. Ти, аз - не можем, сами по себе си не можем, ако не ни съдейства Синът, ако не ни съдейства Бог, няма как да стане. За това съществения въпрос не е - как да позная Исус - няма такъв начин, полезния въпрос е - как Исус да ме разпознае, как Отецът да ми помогне, имам ли готовност, достатъчно открит ли съм, дали съм наистина искрен, дали притежавам необходимата нагласа, за да получа тяхното съдействие. В исляма казват, че Бог е по- близо до теб от вената на шията ти - в Библията е записано, че Бог чука на всяка врата. Питал ли си се някога - а дали всъщност Бог не е току пред очите ми през цялото време? Дали наистина всичко, което виждаме действително го виждаме - Го виждаме? Но уви в повечето случаи, въпросите ни са фалшиви, питаме къде е Бог - много хора са ме питали: кажи, щом толкова се пишеш на знаещ, къде е Бог? Къде можем да го открием? И аз им отговарям: забрави за Бога, ти чу ли въпроса? А те: какъв въпрос? И им отвръщам: въпросът, който Бог ти задава? Ако не си чул въпроса, не можеш да разбереш къде е Бог, когато чуеш въпроса, посоката е ясна - въпросът, който възниква от най- вътрешната сърцевина на съществото ти и се превръща в постоянна натрапчивост в сърцето. Защо учените правят все нови и нови открития - защото вълнението им извира от вътре; защо спортистите подобряват постоянно постиженията си и правят рекорди - защото вътрешно са въвлечени в спорта; изкуствата, философията, всичко движи, всичко се развива, защо - защото интересът на хората е истински, той е вътрешен; защо изглежда, че религията тъпче на едно място и не претърпява никакво развитие - защото вярващите са единици, повечето просто подражават, просто копират. Неудовлетвореността е необходимо изискване, за да търсиш и откриваш - учените изпитват научна неудовлетвореност, резултатите и откритията, които правят не им стигат, нещата не приключват до тук, по същия начин едно от най- ценните качества, които следва да има един вярващ, е духовната неудовлетвореност, инак нищо няма да намери, нищо няма да открие, всичко ще си е все същото. Така, че въпросът трябва да извира от вътре - не ти, Бог задава въпроса, едва тогава ще почнеш да намираш отговори. Но обикновено така става - не сме чули въпросите, а ги научаваме отвън, сега ще научим и отговорите отвън, и така си оставаме фалшиви, защото нищо не сме познали, нищо не сме разбрали, всичко е взето назаем.

Не знам за другите, но аз с трохи не се задоволявам - за мен това не стига, по- малко от Бог не ми върши работа. Нека ти кажа нещо - учените са открили, че светлината има най- голямата скорост във вселената, нищо не се движи по- бързо от нея, но и казват, че освен на чисто теоретично, хипотетично ниво, ние никога не ще можем да постигнем тази скорост, обаче, дори те да не подозират, аз ти казвам, че науката няма да спре да се развива, докато един ден не се открие начин да развием тази скорост, докато не постигнем абсолютния лимит, възможност за развитие винаги ще има и по- малко от скоростта на светлината няма да задоволи научното търсене. Същото е в духовен план, по- малко от Бог не се приема - Бог е лимита, ок, за сега изглежда невъзможно да се стигне този лимит, ок, но това не означава, да се спре човек, никой никога не е обвиняван от мистик, че търси самия Бог, никой мистик не е казвал, че това е богохулство, че обиждаш Бога, никой, чел съм достатъчно, за да знам, че такива приказки се ръсят само от свещениците, никога от мистиците.

Човек трябва да се въвлече, въпросът е в нагласата, не в сухото информиране - припознаването е една от повратните точки в живота. Търсенето на учител е търсене на човек, в който можеш да припознаеш, че Бог Е, в когото да припознаеш не интелектуално, а екзистенциално, че Бог съществува. Поради това Исус казва: освен Отецът, никой друг не знае кой е Синът и кой е Отец никой друг не знае тъкмо Синът, и онзи комуто би рачил Синът да открие. Инак човек може да си продължи да спори, но всичките аргументи са безсмислени - дали ще докажем, че има или няма Бог, няма значение, все е интелектуална гимнастика, която в крайна сметка нищо не доказва, за това и този спор продължава с векове, цялата тази работа е безполезна и безсмислена, всичко е уловки на ума, докато не припознаеш, така че това изобщо не е въпрос на спор. Фактически спорът е, защита на собствения ад, опит да се защити нещастието, едно брониране срещу Бог, всеки държи да си остане такъв, какъв е, но да припознаеш нещо от отвъдното, да припознаеш нещо от божественото, ще ти струва скъпо, защото ще те промени из основи, няма как да не се промениш, ако не се променяш, значи нищо не си припознал и цялата ти вяра е фалшива.

Но съвременния човек е такъв, че първо минава през интелектуалното разбиране - което е добре, човек наистина първо трябва да схване с интелекта си, за какво иде реч в цялата тази работа, защото постигне ли някакво интелектуално разбиране, ще почне да разбира и онова, което не е интелектуално, което е над интелекта, над разсъдъчността, над мисълта. Интелектуалното разбиране отваря възможността да се разбере и онова, което не може да се каже. Така че наистина и моя съвет е - обърни внимание на богословите и книгите, които Глишев е препоръчал, които и аз съм препоръчал. Не искаш да лежиш на обичайното църковно разбиране, (което почти няма разлика със светското) на вярата дето я знаем по традиция, тогава погледни това, което ти се предлага, Екхарт, Анселм, това са наистина хора мистици, не просто свещеници - в техните трудове са навлезли в дълбини, за които бас лова, че и не подозираш. И не се огорчавай, като ти се казва, че ти личи - не отхвърляй с лека ръка. Ако искаш наистина да разбереш, тогава захвърли всички тези игри, кой, кого обидил и кой бил знаел повече - това няма значение, ако искаш действително да почнеш да разбираш и да намираш отговори.

[sirius]

уви не мога и да не изразя, какво огорчение изпитвам поради това непрекъснато преследване на авторитети, ако не е казано от някой, който видиш ли е голямата работа, значи не го броим, а религията не е въпрос на авторитарност, а на разбиране, на наистина много дълбоко разбиране.

Ами това е.

Сигурно нещо пропускам в изказа си. Нямам нищо против големите мислители.

Всеки дирещ разбиране минава през четенето на авторитети. Но аз може би греша като не съобръзявам писането си и го адресирам не към 20-на годишните, които тепърва започват да търсят, а към тези, които са отхвърлили достатъчно материал, все на авторитети, и все още им е мътно защото едни пишат едно, други друго и не винаги се допълват.

Разбирането е много сериозна тема. Аз съм имал случаи, да чета една книга (филм) с много близки по разбирания хора, и да открием, че всеки от нас разбира нещата от книгата различно. Това се знае отдавна.

И навлизаме в една област, която вече не е ясно дефинируема. Що е разбиране? Що е дълбочина на разбирането? Наглед това са тъпи въпроси, но отговорът им не може да бъде еднозначен за всеки. И там всеки си е на пътя, а този път е само до върха - Бог. Но разбирате, малцина са се добрали дори близо.

Та - дали би познал Христос питаш, но аз те питам, а дали човек като Христос би познал теб?! Ние живеем с мисълта, че е много трудно да се намери качествен учител, но рядкост е да се попитаме, дали на един качествен учител му е лесно да си намери подходящ ученик, защото по презумция сме склонни да приемаме, че АЗ съм качествен ученик, че АЗ съм хубост ненагледна, за която всеки учител би дал мило и драго, как така ще ме пропусне, невъзможно, учителя толкова ще се възхити от моята особа, че непременно ще ми обърне особено внимание. Но учителя, особено човек, като Исус не можеш да го заблудиш - такъв човек гледа през теб, ти не знаеш собствените си възможности, той ги знае, той ги вижда и поради това е заблуда, да си мислим, че ние избираме учителя, това не е съвсем вярно, първо учителя избира теб, стига да те познае, стига да прецени, че би го разбрал, а после от теб зависи, какво ще решиш и каквото, и да решиш, той ще се съобрази с решението ти. За нас е невъзможно да познаем Исус - сами по себе си не можем да познаем такъв човек, мистиците са хора, които ако поискат, ще дадат възможност да ги познаем, а ако можеш да го познаеш и сам, значи вече си мистик, само мистикът може да разпознае мистикът, без нуждата втория да се разкрива. Но ние самите, не можем да предугадим мистика, това е човек, който е напълно непредсказуем, който по никакъв начин не можеш да контролираш, нямаме абсолютно никаква възможност да накараме такъв човек, да заиграе по нашата свирка - нито с хитрост, нито с насилие, нито с нищо, това е напълно свободен човек, който сам си е авторитет и над него стои единствено Бог, всички останали властимащи: императора, папата, президента, човека с оръжие в ръце, всички те нямат никаква, ма абсолютно никаква възможност да отклонят такъв човек от пътя му

.

Напълно споделям мнението ти. И съм го твърдял чрез следния пример: не можеш да оцениш (да познаеш) Айнщайн, ако не си на неговото ниво на познаване на математика и физика.

А в тази религиозна област за която пишем, ако щеш мистична, не можеш в пълнота да прецениш "учителя" си. Той винаги е нива нагоре. Както и като отидеш на уроци по пиано, плуване, летене, бойни изкуства, изобразително изкуство и пр. и пр.

И основния ми дърлек с колегата Глишев не е относно важноста на авторитетите, аз също съм чел авторитети, а в това, че той не е мислил и съответно оформил собствено разбиране върху същината на идеите за които пишат авторитетите. Говори ми за плуване чрез прочетено за плуването от именити плувци. А много от нещата са "присвоими". Имам предвид, можем да си задедем въпрос и да си отговорим на база собствен опит. Ако е за плуване това са физическа подготовка (импровизирам), дихателна система, поносимост на студено, топло, страхове и пр. Инструктора е "минал" през тези неща и знае преценя до къде да "натисне". Ако е в съвсем начален етап (дете) да не го пуска на дълбоко, течения и пр. Мен като начинаещ парапланерист не ми даваха да летя при някои условия. Сега вече разбирам защо. А това е във всяка област свързана с реалноста. Просто щото е опасно.

Аз смятам, че това което наричаме Бог също е нещо реално и има път към него. Нека да направя аналогия с летенето например. В началото летенето е нещо мечтано и желано. Предимството е, че виждам, че има летящи хора. Ходя при тях, чета, информирам се - важен етап безспорно. И започвам курс, завършвам и ето ме и мен във въздуха - аз вече съм от летящите. Нещата с Бог ги виждам по подобен начин - Бог е нещо реално и постижимо. Информиране - тук, както и при летенето е важно информирането (заедно с разбирането, което вече включва и мисловна дейност). Т.е. ако аз получа грешно разбиране за летенето, то много е вероятно да не излетя изобщо или да се пречукам някъде. Същото предполагам е и с това, което наричаме Бог - ако получа грешно разбиране (често съпроводено и с грешна информация) няма да стигна където си мисля, че ще стигна. Отивам за хайвер.

А за Бог са писали мнозина авторитети и често с дълбоки противоречия помежду си. Някои стават последователи на един, други на други и става религия. Като имаме предвид че са намесени и големи интереси, национална или държавна идентичност и пр и пр, нещата стават много мъгляви. И затова аз вече се ориентирах към съвременни автори, които са чели и мислели по тези въпроси, и ми го казват по разбираем начин. Та процесите на разбиране, вяра и пр. са неща през които всеки минава. От незапомнени времена. И аз ги съпоставям с процесите, които наблюдавам у мен и в околните. И преценям дали автора е за мен или не. Ако ми дава нова информация и аз мога да я потвърдя от собствен опит/наблюдение - супер.

Да, ново за нас винаги има. Но това означава цял живот да четем. То и го правим де, но по някое време намаляме четенето. Ако се занимавам с компютри напр ще ми ТРЯБВА да се информирам постоянно. Но там са единици в развойната дейност и болшинството четат за вече измислени продукти, които някой друг е сътворил. Докато в нашата област тука, НИЕ ПРЕОТКРИВАМЕ СЕБЕ СИ. Някой е открил Бог за него си, дал е описание, но аз не мога да държа чуждото описание и да си мисля че и аз съм открил Бог.

В този смисъл се дразня когато някой ми говори за вяра и разбиране, неща изключително лични, а ми цитира нечие описание.

И така аз търся реалното (свързано с личния опит) в християнството, а някои четат историята му, архитектурата му, догматиката... и стават разминавки. А християнството има и двете. И не можем да си го поделим

[laplandetza]

Какви нива на познание, кви глупости, аз съм много добър приятел на Господ, ние редовно си разговаряме, говори ми Той, говори и говори..........

[Малоум 2]

Ето разграниченията:

"...Самият Окам, един очевидно набожен човек, може би не съзнавайки, успява да разреши един важен проблем на неговото време: разделянето на науката и религията. Неговата идея, от една страна, предполага да се оставят опитите да се обясни с научни или логични средства всичко свързано с религията, а от друга – да се изоставят от научните обяснения на света религиозните аргументи.

Окам категорично е отричал съответствието между човешките представи и метафизичните същности на явленията. За разлика от Платон, който е считал нещата за съвкупност от свойства, Окам е считал, че свойствата на нещата за резултат от човешките възприятия. Според Окам има само явления, а обобщенията под формата на закони, не съществуват, те се формират в нашите умове, но не отговарят на нищо реално. И наистина – червено, топло, меко или влажно са понятия, които не съществуват самостоятелно, несвързани с нещо реално

Според Окам, всички общи понятия, универсалии, извлечени от човешкия ум с емпирични наблюдения, не са изначално съществуващи идеи на Бога, в съответствие с които той работи, защото Бог е свободен да прави каквото си иска, където си иска и когато си иска.

..."

Read more: http://bgchaos.com/525/polemics/logic/%d0%b1%d1%80%d1%8a%d1%81%d0%bd%d0%b0%d1%87%d1%8a%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d0%ba%d0%b0%d0%bc/#ixzz3MWSEfcu9

Разбира се има още подробности

...

Самите "човешки възприятия" си имат чисто научна обосновка -еволюционно придобити с усложняванията на полевите връзки между вещевите обекти. Че не сме знаели, как ... например, се възприема "топло", това не отрича наличието на Инфра Червените вълни, които "гърчат" клетките по кожата (резонанс). Това съответства на елмагн. импулс, който се пренася до мозъка, отчита се, сравнява се с генетично възможното (все с импулси) и се вземат мерки да не се повреди мястото "топло"... и т.н., всичко е обяснимо от науката.

Обаче, че нещо е обяснено съвсем не означава, че няма нужда от вяра ... в каквото и да е!

Самовнушението е грамадна сила. Известно е, че в състояние хопноза, ако дадем "гореща" монета (разбира се, не е гореща), то след време, на мястото на допира с монетата мозъкът е "образувал" реакция - стават хроли, мехурчета - точно както при истинско изгаряне. Счита се, че без участие на съзнанието е ставала тая работа.

Вижда се, съзнанието е надстроечна част в работата на Управителя, наречен мозък. Може да се осъзнава, но може и без да се осъзнава, мозъка да си върши работата за оцеляване на организма.

Вярата е нужна за ... творческата дейност по време на изминаване на жизнения път, отреден от Природата.

Ако науката е сведена до вяра, то това не е лицеприятно за науката, а не за вярването като дейна човешка измислица.

Е, че религията се ползва от вярващите пък, си е проблем на вярващите.

...

[forgot]

аз не мога да държа чуждото описание и да си мисля че и аз съм открил Бог.

Това ми напомня за следния анекдот:

Настрадин Ходжа получил работа, като куриер в магазин за домашни любимци. Първата задача, която му възложили е да достави един заек - Настрадин Ходжа само помолил да му запишат адреса на едно листче, на който трябва да достави заека в случай, че го забрави. Прибрал листа с адреса в джоба си и тръгнал по задачата - през няколко минути поглеждал листа, за да се увери, че знае къде отива. Всичко вървяло по план, докато не минал през дупка по пътя - изпуснал от контрол бусчето си и се озовал в канавката, а заекът започнал да бяга за живота си през полето. Настрадин Ходжа стоял, смеейки се гръмогласно, един минувач се спрял и попитал: "какво е толкова смешно? ". И Настрадин Ходжа му отговорил: "виждаш ли онзи побъркан заек, бягащ през полето? - той не знае на къде бяга, защото аз държа адреса в джоба ми".

Та това е състоянието на църквата днес - те били имали адреса в джоба си!!! Там е записано, къде е Господ, къде е рая, как ще се спасим, кое е добро за теб, кое е от дявола - знаят всичко, защото всичко е в джоба им ...... само дето зайчето избягало, каква полза да учиш адреса тогава?! Но всеки според критерия си - някой казва, че познава Бога и ти подава адреса от джоба си, и за повечето хора това е достатъчно. За други обаче критерия е друг - за тях да познаваш Бога, означава да Го познаваш така, както Исус познава Бога, всичко останало са слухове за вкусът на баницата, за която жената на братчеда, била чувала, като малка от прабаба си, докато й пеела приспивни песнички преди лягане. Както преди време бях чул един монах от друга школа да подчертава, че теистичния подход проправя пътя към извисяване на съзнанието, за да се преживее Божието присъствие и ако наистина знаеш какво е Бог, значи вече си пристигнал т.е. тъкмо да познаваш Бога е края на пътя, това е крайната дестинация, как така първо ще знаеш какво е Бог, пък после ще го търсиш, ако знаеш, значи вече си го намерил и търсенето приключва. И естествено, от само себе си се подразбира, че който познава Бога, наистина може да ти посочи пътя, по който ще Го откриеш и ти - и съответно съвсем рационалния аргумент: ок, защо аджеба никой не обажда тогава, цяла църква, пък никой не може да те осведоми, хиляди, милиони вярващи, пък в крайна сметка се оказва, че никой не може да ти предложи нещо реално, какво друго тогава е тази вяра, освен едно съвсем обичайно самовнушение, просто вяра в имагинерни представи, които се пукат при всеки един по- смислен въпрос.

Този въпрос - как християните ще разпознаят Христа - през годините съм го задавал безчет пъти, във форуми, в блогове, в църкви, на свещеници, на познати, на роднини, на всякакви хора и до ден днешен не съм получил, дори някакъв относително смислен отговор, всъщност в повечето случаи, не дават абсолютно никакъв отговор или ще мълчат гузно, или ще те пратят да се молиш Светия Дух да ти обади тайната, или ще почнат с някакви неоснователни, и безсмислени нападки. Ма инак Христа, им бил отговарял, те Го били чували - мда ....... само, че тази стръв с времето става все по- безинтересна и безвкусна, на гола кука, охранени рибоци не се хващат.

Редактирано Декември 21, 2014 от forgot

[monte christo]

Този въпрос - как християните ще разпознаят Христа - през годините съм го задавал безчет пъти, във форуми, в блогове, в църкви, на свещеници, на познати, на роднини, на всякакви хора и до ден днешен не съм получил, дори някакъв относително смислен отговор, всъщност в повечето случаи, не дават абсолютно никакъв отговор или ще мълчат гузно, или ще те пратят да се молиш Светия Дух да ти обади тайната, или ще почнат с някакви неоснователни, и безсмислени нападки. Ма инак Христа, им бил отговарял, те Го били чували - мда ....... само, че тази стръв с времето става все по- безинтересна и безвкусна, на гола кука, охранени рибоци не се хващат.

Как християните щели да познаят Христа?!? Що за въпрос? По делата, драги ми Форготе, по делата: "... и на тоя камък ще съградя Църквата Си, и портите адови няма да й надделеят". Християнската Църква съществува до ден днешен (и ще съществува винаги), при все компрометиращото към днешна дата присъствие на всякакви самозабравили се боклуци (клирици) в нея.

По същият начин християните ще познаят и Антихриста един ден - по делата

[sirius]

И какви са делата, ако може поне в десет реда. Да не стане обърквация та пак да го опънем на чист въздух.

Редактирано Декември 25, 2014 от sirius

[Doris]

Чакай сега, Сириус може да греши, всички грешим, ама чак опиум....Защо да не получи "прозрение свише", ако го търси?

[stinka (Rom)]

Да, религиозността винаги върви с агресивност, конкретните идеологии нямат значение...

Колко лесен и удобен отговор(нагласа)... и така махаме религиозността и вече няма агресия, настъпва вечният мир, вечната младост и вечният живот... Май даже е пробвано... и стана по-зле... още по-интересното е че стигна до същите изводи...

[monte christo]

Все още не си успял да си форматираш диска? От това какво следва? Душата ти е като онова чисто огледало, все още ненаплюто от мухите? Вгледай се тогава много добре в него, и посредством Разума ще откриеш наличието на Бог! "По образ и подобие..." говори ли ти нещо? Или вирусите съвсем ги скапаха този образ и това подобие, и е време дискът да се изхвърли? Няма място за програми-догми - има място за Разум, който ти е дал Творецът! Използвай го този Разум! Анализирай догмите и ще видиш, че са съставени от разумни същества. За това свидетелстват Вселенските събори!

Относно диагнозата. Христос е казал: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните". Ти здрав ли си? Не се притеснявай, аз моята душа отдавна я лекувам. Знам само, че лечението ще бъде много дълго. При теб, духовно осакатеният, ще започне ли въобще лечение?

Друго. Не ми се вярва, Иисус Христос като е напляскал с камшика онези в двора на храма, да е станал по-зъл и да е бил тласнат към лукавия. Ти как мислиш? Научете се да правите разлика между злобата към ближния и ревността към Бога!

Редактирано Декември 27, 2014 от glishev

[kall]

Christo, забравяш, че доказателствената тежест е върху плещите на този, чието твърдение е положителното. Т.е., след като заявяваш съществуването на нещо, ти трябва да го докажеш. Мисля, че имаше във форума теми за научния метод и какво представлява той, трябва да им се хвърли по едно око. За отбелязване е, че теологията и философията не спазват научния метод, така че те не са наука, макар че той е създаден именно от тях. Е, то и математиката по този критерий, ако го спазваме стриктно, не е наука, и историята също, и доста от хуманитаристиката, но такъв е животът. Както и да е, мисля да приключа участието си в темата поради сериозния емоционален заряд в резултат на религиозността. И да, религиозността не върви задължително със свръхестествен елемент, т.ч. комунизмът също е религия- това заради асоциациите “атеизъм=комунизъм“. Ето нещо във връзка с това:

http://bgchaos.com/749/polemics/logic/%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%8F/

И нещо за научния метод:

http://bgchaos.com/736/polemics/logic/%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%BF%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4/

[Doris]

Философията е наука. По-различна е , както и математиката, но е наука, защото използва постигнатото в полето на другите науки чрез научния метод и го обобщава.

Теологията е част от религията и не е наука. Тук обаче би трябвало да ни интересуват неща свързани с религиознанието, което е наука. Познаването на религиите е важна и често пренебрегвана част от знанието за света, който ни заобикаля. Без него няма как да сме наясно с историята, културата и даже съвремието. За нас най-влияещо е православното християнството, но също и другите религии, и нетрадиционните квазирелигиозни учения, ню ейдж , например.

Познанията за християнството, което си е доста комплицирана религия са много полезни, например когато сe питаме защо нашите представи за злото са точно такива. По този повод - информацията за различните преводи на Библията , която написа Монте Кристо за мен е най-доброто от цялата тема.

Но религиознанието не дава доказателства за правотата на религията. Тези доказателства са в самата религия, която пък не е наука и в личната вяра, която пък е нещо твърде лично.

......... Вярващите в масовия случай, са като малки деца, които се крият в полата на майка си, не могат да предложат нищо от себе си, нямат никаква опитност, никакво разбиране, всичко което предлагате може да се намери и без вашето съдействие - тогава какво знаете в крайна сметка, какво представлява вашата вяра, вашата лична вяра или факта е, че всъщност нямате такава, всичкото ви вярване е взето назаем, каквото ви е продиктувано, това е и толкова, догмата, канона и нищо друго, нищо различно, нищо в повече. ....

Разбира се, че има повече, иначе бабите нямаше да си правят труда да ходят на църква, а щяха да си седят на топло в къщи и да си гледат сериалите.

[forgot]

По делата, драги ми Форготе, по делата:

Толкова обобщено, че със същия успех, можем да кажем, че по осанката ще го познаем - а и погледнато в исторически план, то няма как да не се забележи традицията, че всъщност по делата, човечеството като цяло, нищо не разпознава, просто се отчитат силните на деня и всички се съгласуват с тях. А колкото до църквата - до ден днешен съществуват духовни школи, които са значително по- древни от християнството, но какво от това?!

Christo, забравяш, че доказателствената тежест е върху плещите на този, чието твърдение е положителното. Т.е., след като заявяваш съществуването на нещо, ти трябва да го докажеш.

Твоите коментари контрастират по един интересен и забавен начин със заглавието на темата. :Д Впрягаш се излишно, защо ти е да пропускаш темата - наблюдавай как хората се оплитат в собствените си твърдения и позиции, това си е цял урок, как да не попадаш и ти в такива ситуации.

@Doris не, че не казваш вярно, ала очаквам да чуя и видя нещо от вашата опитност, не на другите, независимо дали визираме старите хора, папата или древните пророци.

Редактирано Декември 27, 2014 от forgot

[monte christo]

Толкова обобщено, че със същия успех, можем да кажем, че по осанката ще го познаем - а и погледнато в исторически план, то няма как да не се забележи традицията, че всъщност по делата, човечеството като цяло, нищо не разпознава, просто се отчитат силните на деня и всички се съгласуват с тях. А колкото до църквата - до ден днешен съществуват духовни школи, които са значително по- древни от християнството, но какво от това?!

Ахъм... толкова обобщено, така ли? А ти прочете ли нещо за Вселенските събори, та да разбереш как и защо се е появил този Символ на вярата? Тези събори и този Символ не са ли дело на Иисуса Христа? Отчиталите се силните на деня, как ли пък не... ако християнството отчиташе силните на деня, нямаше да се утвърди по света.

И защо трябва да ви давам примери, да акцентувам върху това-онова, а всички вие (представителите на рационалистическата школа) да се пулите какво съм написал (копирал, преписал) от Писанията? Аз му казах на sirius-a, че да се води някаква смислена полемика трябват някакви богословски познания. В някогашната Пруса са ме карали да им казвам и разяснявам Символът на вярата, иначе императорът няма да ме назначи за комес на опсикйската стража Това не са ли дела на Христос:

29. А Петър и апостолите отговориха и казаха: трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци.

30. Бог на отците ни възкреси Иисуса, Когото вие умъртвихте, като Го повесихте на дърво.

31. Бог с десницата Си възвиси Него, Началника и Спасителя, за да даде на Израиля покаяние и прошка на греховете.

32. За тия думи свидетели сме Му ние и Дух Светии, Когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.

33. Като чуха това, те взеха да се късат от гняв и замисляха да ги убият.

34. Но в синедриона стана един фарисеин, на име Гамалиил, законоучител, уважаван от цял народ, и заповяда да изведат апостолите за малко време;

35. а тям каза: мъже израилтяни! помислете си добре, какво ще правите с тия човеци.

36. Защото преди няколко време бе се явил Тевда, който говореше за себе си, че с нещо, и присъединиха се към него около четиристотин души: той бе убит, и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезваха.

37. След него, когато беше преброяването, яви се Иуда Галилеец и увлече след себе си доста народ; но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха.

38. И сега казвам ви, оставете се от тия човеци и не ги закачайте; защото, ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши;

39. ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци.

[monte christo]

Christo, забравяш, че доказателствената тежест е върху плещите на този, чието твърдение е положителното. Т.е., след като заявяваш съществуването на нещо, ти трябва да го докажеш. Мисля, че имаше във форума теми за научния метод и какво представлява той, трябва да им се хвърли по едно око. За отбелязване е, че теологията и философията не спазват научния метод, така че те не са наука, макар че той е създаден именно от тях.

Въпрос: ти ще прочетеш ли какво е написал някога по въпроса Иван Панчовски? Аз мога да те засипя с литература (от апологетика до критицизъм и научен атеизъм), ама каква е ползата за теб, пък и за мен, когато няма да прочетеш един ред през живота си? Така... само.. да хабим творческа енергия? Е... що? Прочети нещо, за да можем да се захапем

[forgot]

.......

Не - никак даже християнството не е отчитало силните на деня, само да пренапишем историята и това ще стане стопроцентов факт. И като си подел занаята на илюзионистите, продължавай нататък, що се спираш - инквизиция, кръстоносни походи, геноцид в/у цели народи и прочие дела на християнството, що да не са дело на Христа?!

А примерите, за които се пита в задачата, се отнасят за бъдещето, не за миналото - цитирай от където и каквото поискаш, стига само да дадеш ясни признаци, по които ще познаете Исус, до тук такива липсват. Да речем преди време бях гледал едни разяснения - доколкото помня на мормони бяха - как Исус щял да слезе от небето на бял кон обкръжен с цялото ангелско войнство и с меч в ръка, щял да раздаде правосъдие и накаже всички лоши хора по света ..... това съвсем буквално, така че тези хора си имаха съвсем ясни и недвусмислени показатели, с които ще разпознаят Исус, толкова ясни, че дори и най- крайните атеисти и скептици биха ги приели.

[monte christo]

Хайде, отвори си очите и чети внимателно:

Отчиталите се силните на деня, как ли пък не... ако християнството отчиташе силните на деня, нямаше да се утвърди по света.

Разяснявам (за такива "трезвомислещи" като теб, Форготе): точно защото християнството е било в борба със силните на деня, и те не са могли да го унищожат, се налага по-късно силните на деня да започнат да зачитат и ухажват християнството, като самите те се превърнали в християни! Ферщеен зии?

Инквизициите, кръстоносните походи, геноцидите нямат нищо общо с християнството, а с римо-католицизма!

Използвай мозъка си, защото Гамалиил ти е отговорил преди 2000 години:

38. И сега казвам ви, оставете се от тия човеци и не ги закачайте; защото, ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши;
39. ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци.

Е, християните още съществуваме, както между впрочем съществувате и вие - ренегатите

[forgot]

Инквизициите, кръстоносните походи, геноцидите нямат нищо общо с християнството, а с римо-католицизма!

ахам - в този дух, неизбежно ще стигнем и до: кое християнство е християнство, мда, такива върти опашки сте, докато не ви припари, само тогава ставате едно.

п.п. а относно цитата - опитай по адекватен отговор моля те, не си безсмъртен, та да чакаш да видиш кое дело ще го бъде и кое не. Инак по твоята логика, може да излезе, че ренегатите вършат божите дела - щом и те все така си съществуват.

[monte christo]

ахам - в този дух, неизбежно ще стигнем и до: кое християнство е християнство, мда, такива върти опашки сте, докато не ви припари, само тогава ставате едно.

п.п. а относно цитата - опитай по адекватен отговор моля те, не си безсмъртен, та да чакаш да видиш кое дело ще го бъде и кое не. Инак по твоята логика, може да излезе, че ренегатите вършат божите дела - щом и те все така си съществуват.

Към днешна дата всеки един историк и богослов, който е коректен към себе си, към Бог и към науката, ще се съгласи, че християнството е това, което в момента се нарича ортодоксално (православно). Всичко друго е пародия на християнство. Аз не съм виновен за поведението и добавките на Исидор Севилски, дебелоочието на папа Геласий, нито за самоинициативата от 1014 г., нито пък за глупостите на кардинал Хумберт, нито за самонадеяността и сребролюбието на Бодуен д'Ено и Енрико Дандоло. Още по-малко съм виновен за индгулгенциите, тезисите на Лютер, жените на Хенрих VIII, Калвин и Тридесетгодишната война. Така, че като бивш римо-католик не ми излизай с номера "коя Църква е най-най". Когато Изтока се е тресял от ереси, Рим е бил православен. След VIII век Рим започва да пропада, а след XI век със сигурност Римската църква вече няма нищо общо със Църквата, която се е излекувала точно през този прословут VIII век. Това не е моя приумица, това са факти. Толкоз!

Още ли не можеш да осмислиш цитатът на Гамалиил? Толкова ли е трудно? Вече 2000 години се опитват да разрушат делото на Христа, и все не успяват! Ренегатите не вършат божии дела, защото по презумпция са слуги на онзи клеветник

[КГ125]

На мен обаче не ми е особено понятно, не догматичното разделение - този спор е, да речем, обоснован, но тоталното взаимно отричане на двете големи християнски църкви... Католическата има изключителен принос за цивилизацията, каквото и да говорим.

Редактирано Декември 27, 2014 от КГ125

[glishev]

И двете имат.

[КГ125]

О, да, разбира се, че и двете.

[forgot]

но тоталното взаимно отричане на двете големи християнски църкви...

нормално следствие от борбата за власт - едно от нещата в/ у, които Исус е акцентирал, че са само във вреда за духовния живот, ала ...... деликатна работа е да се озапти тази мания за борба, има хора според които инстинктите също би следвало да еволюират, но поне за сега не се забелязват такива промени и човешкото същество продължава да изпитва особени затруднения да живее мирно и спокойно, това е остатъчно наследство от маймунската ни природа.

[sirius]

Използвай мозъка си, защото Гамалиил ти е отговорил преди 2000 години:

Е, християните още съществуваме, както между впрочем съществувате и вие - ренегатите [/quotе]

Не чеде, ти използвай мозъка си и чети към кой е адресиран въпроса. Не е към Гамалиил.

Ползваш назаем това, което е казал човека преди 20 века, за да отговориш на въпрос зададен и отнасящ се за сега.

Ако сега християнството е толкова далеч от патрона си, че ако христос възкръсне пак, ще съжалява.

И не отговори за делата. Ти как ще разпознаеш христос ако утре го срещнеш на улицата. Дори и ако ти каже че е христос. Ти какво, ще отвориш вехти книги и ще сравняваш n-ти редакции на това което е останало от христос?

[forgot]

......

няма проблем да отговори цитирайки Гамалиил, но да е в смисъла на въпроса - аз питам как ще познае Исус, той ми отговаря, че християнството съществувало от 20 века ...... е ок, няма да повдигам въпроса повече.