Новите историко-археологически комплекси

[Last roman]

Петиция за запазването на автентичния вид на Небет Тепе. Който е съпричастен към каузата, може да я подпише:

http://www.peticiq.com/92240

[Last roman]

с малко повече обществен дебат и натиск нещата се получават:

Небет тепе ще е без 14-метрова кула

Сега ще се подчертае тракийският период в историята на Пловдив

Стените на крепостта Небет тепе в Пловдив няма да се надстрояват „до зъбер", няма да се изгражда и спорната 14-метровата квадратна кула, която предизвика възмущението на Камарата на архитектите, историци и граждани. Уверенията даде директорът на пловдивския Археологически музей Костадин Кисьов в интервю за Радио Пловдив.

Сега акцентът ще падне върху тракийския период на Небет тепе, наричано още „акт за раждане" на града. „Надстрояване ще има, но то ще бъде в стила на тракийските стени и по времето на македонското управление на Филипопол. Ще бъдат използвани единствено естествени материали, камъни и блокове, които са на място и са разместени от времето и от хората", обясни Кисьов.

Т.нар. „първоначален идеен проект" на общината, изготвен от арх. Юлий Фърков, предвиждаше средновековна кула-музей, надграждане на крепостната стена, нова туристическа инфраструктура с атракции и дори ескалатор до върха, но бе отхвърлен от Националния институт за недвижимо културно наследство.

Експертите определиха инвестиционните намерения на общината за привличане на туристи като неправдоподобни и обезличаващи останалите исторически периоди на Небет тепе, които започват от неолита до периода на българското Възраждане.

Въпреки това, проектът бе внесен за одобрение в Министерството на културата в последния възможен срок - 19 май, за да не се загуби финансирането от 3 милиона евро по т.нар. Норвежки фонд, единствената отворена програма за финансиране на такива дейности в момента.

В крайна сметка са внесени и поправки в „идейния проект". „Няма да се надстроява нищо в стила на Средновековния строителен период", подчерта Кисьов. Всички атракции - катапулт, стенобойни машини, оформяне на седалки и културна сцена, трябва да бъдат изнесени извън площта на археологическия обект.

Проектът вече е преминал през Министерство на културата, според които трябва да се покаже тракийската крепост и тракийските зидове, без да се надгражда в друг стил.

В югоизточната част на обекта ще се вдигне максимално възможно кулата, която е от времето на Филип Македонски, но тя няма да бъде издигана „до покрив", а вероятно до 4 метра. Кулата няма да е в средновековен стил, а само докъдето има категорични данни за вида ѝ.

Крепостните стени, датирани около V-IV век пр.н.е., т. е. по времето на Филип Македонски и единствените най-добре запазени, да бъдат консервирани и запазени във вида, в който са.

Така проектът за Небет тепе преминава през пореден обрат, след като първоначално общината бе избрала да акцентира средновековния облик на Пловдив.

http://www.webcafe.bg/id_1286386972/slide_1_Nebet_tepe_shte_e_bez_14-metrova_kula

[Last roman]

за съжаление такова е отношението към старините у нас.

Строители унищожиха храм, вместо да го ремонтират

Църквата "Св. Успение Богородично" в шуменското село Черни връх е превърната в тъжна руина от ... строители, които трябвало да я ремонтират. Вместо да бъде възстановена със спечелени средства от ДФ "Земеделие" /общо 630 000 лв. за три църкви - б.а./, е премахната оградата, свален е покривът, а иконостасът е под открито небе цяла зима.

Майсторлъкът стартирал през ноември миналата година, а до сега местните хора преброили не повече от двайсетина дни работа на дузина работници. Иначе, според информационната табела, ремонтът стартирал на 21 ноември миналата година и трябвало да приключи за 8 месеца, които изтекоха в понеделник, 21 юли. Селяните с ужас потърсиха адвокат и медии за помощ, след като видели, че строителите си прибират скелето.

"Край! Останахме без църква! Няма къде да запалим една свещ. Ние си имахме храм, докато те се появят. По-добре да бяхме събирали пари, както направихме през 1996 г. и да го ремонтираме, отколкото те да вандалстват", обясняват една през друга пенсионерките Станка /78 г./ и Мария /65 г./. В началото хората се радвали, че някой се е сетил за български храм. Прибрали иконите в кметството и зачакали с надежда. Случилото се с храма обаче е ужасяващо.

"Тази църква имаше нужда от ремонт, а не от събаряне. Имам чувството, че действията са с цел унищожаване. Иконостасът беше здрав и запазен... Много е тъжно!", негодува иконописецът доц.Валентин Кулев, който е от селото и в понеделник с ужас откри парчета от резбования иконостас и цяла икона да са валят сред тухлите.

Кметският наместник Йорданка Михайлова също обяснява, че обектът вече трябвало да се открива. Чула, че проблемите дошли заради спор между банка и изпълнители.
Случаят бил отнесен до адвокат Даниела Русева и тя внесла жалба в Районната прокуратура-Велики Преслав за изясняване на фактите и при законен повод за образуване на наказателно производство.

В тъжбата се казва, че по договор изпълнител е фирма "Ню дженерейшън груп" ДЗЗД, която наела подизпълнител "Гранд Билдинг груп" ООД. Двете фирми са регистрирани на един адрес в Шумен, където всъщност ползват услугите на обща счетоводна кантора. Съвпадат и имената на представляващите и управляващите двете дружества.

Общата им счетоводна кантора е ЕТ "Катя Димитрова-НИК". В понеделник Димитрова каза, че собствениците на фирмите били в чужбина до края на август и отказа да дава повече информация за дружествата. Телефонът, изписан на информационната табела за строеж, е с ограничени входящи повиквания. От другия телефон, фигуриращ във фирменото досие, се обяснява, че операторът ще предаде за обаждането.

Има данни, че парите за ремонтните работи са били отпуснати, но не са вложени, а адвокат Даниела Русева настоява да се изясни кой ги е усвоил и не е свършил работа. Храмовете в селата Янково и Кълново също са засегнати от скандала.

Повече яснота по казуса пред "Труд" внесе Варненско-преславският митрополит Йоан, който призна, че "има грандиозно неизпълнение". Според него до месец случаят трябва да бъде решен, защото е провел трудна среща с всички изпълнители. Митрополията е замесена в казус, който новият владика е наследил и научил за него преди месец. Касае се за ремонти на храмове в цели 6 села, едно от които е Черни връх. По думите му е имало некоректност от определени фирми, консултантската фирма е потърсила трета фирма и е сключила договори с нея. Но това е станало без знанието на митрополията и е нарушение. Владиката потвърди, че "определени средства са били дадени". Според него е възможно случаят със скандалното строителство да се разреши с прекратяване на настоящия договор и подписване на нови, с които окончателно да стане ясно коя фирма кой храм ще завършва, а каквито пари са изтеглени от банкови сметки да се възстановят.

За всичко задължително ще бъде уведомен ДФ "Земеделие", защото е нужно неговото одобрение. "С коректност, без скрити сделки и задкулисие трябва да се решат нещата", каза митрополитът.

Отец Атанас, председател на църковното настоятелство на църквата в с.Черни връх, каза, че причината да се стигне до тук е "вътрешен проблем". Ако трябва строителят ще се смени, но църквата ще бъде с възстановена ограда, нов покрив, подменени електрическа и ВиК-инсталация, сигурен е отецът.

Редактирано Юли 22, 2014 от Last roman

[Last roman]

Пари от камъни

Бетонният туризъм неизбежно губи посетители. Явно дочакахме това да се прояви по отстъпките в курортите, за да се сетим, че плажовете и планините все някога отесняват, а нe се разтягат като дъвки и не набъбват като тесто за понички. Затова решихме да доим камъните.

Постепенно всякакви археологически обекти се отървават от бурените на забравата, за да станат касички за билетчета и декор за фалшиви усмивки. Различни оценки, включително на Министерството на културата, показват, че културно-историческият туризъм има потенциал да осигурява 25 на сто от приходите в сектора, вместо сегашните 11 на сто, а МИЕТ отбеляза, че именно той има най-голям потенциал за развитие.

Така де, щом гърци, турци и италианци са усвоили тази способност до съвършенство, защо и ние да не го правим - печеленето. Дори ако трябва да пробием дупки в скалния град-светилище Перперикон, за да провесим въжени мостове и дървени рампи за комфортно преминаване - и после да ги махнем, докато вездесъщите археолози и историци на републиката се карат помежду си или с някой министър. Всички са единодушни в едно..

Където копнеш - излиза нещо

Оказа се, че времената на монументални реставрации по маниера на Велики Преслав и Царевец във Велико Търново не са приключили. Пикът на това явление беше по времето на ГЕРБ, когато в областта на културата властваше принципа „Око да види, ръка да пипне". Тогава археолозите копаеха плочки с калорифери и ватенки насред зимата, за да не се бави строителството на магистрала „Струма", строежът на метрото показа що находки има под Ларгото в София, а Божидар Димитров успя да намери хем няколко вампира, хем мощи на Йоан Кръстител.

Съблазнителният финансов ресурс от европейските фондове и лесната печалба за държавата, съчетани с грандоманията по историческото величие, доведе до нещо като тотална гаражна разпродажба на културно-историческото ни богатство. Не като цел, а като средство. Взимаш нужното, преправяш тук-там, слагаш едно гише и си готов.

И сега институциите не се съобразяват много-много с международните конвенции за максимално запазване на автентичния вид и дух на археологическите обекти и използването на естествени материали, които иначе България е подписала. Практиката е съвсем противоположна - „реставрация до керемида" или поне до „ръба на предела", само вижте крепостта „Кракра" в Перник, Цари Мали Град, Яйлата, Небет тепе в Пловдив.

Какво тук значат някакви си история или природа пред парите, наистина? Особено за тези клети хорица с ниви в защитени зони или запустели старинни къщи - паметници на културата, и искат да ги продадат, за да си „оправят бързо живота" - и техния, и на децата. Само си спомнете за жителите на Стария Несебър, които искаха да са вън от защитения списък на ЮНЕСКО, за да вдигнат на къщите си още няколко етажа - мравуняци на туристи. Или за хората от Банско, които вярват, че Пирин е Алпите и че могат с печалбите от един сезон да карат цяла година.

Не може да им се сърдим, след като държавата не дава признаци да мисли по-различно. А би трябвало

Затова обществените обсъждания по тези иначе важни проекти са като апокрифни завери, архитекти и реставратори чертаят поне два пъти, разни хора от време на време протестират, а накрая може да се получи нещо съвсем различно, ако никой не контролира фирмите-изпълнители. Като строителите на византийската казарма в резервата „Яйлата", които уж нямаше да влизат там с камиони, а щели да пренасят белите тухлени блокове от ръка на ръка, поне по уверенията на кмета Цонко Цонев.

Истината е, че общините не могат да вършат по свое усмотрение нищо върху природните забележителности и културните паметници, без да имат разрешение от държавата. Едва ли е нужно да напомняме застрояването на Странджа и НАТУРА 2000, прокарано в Общия устройствен план на Царево, но без актуална екологична оценка, което бе позиция не на кой да е, а на Министерството на околната среда и водите.

Ако следите внимателно сайта на Министерството на културата, ще видите какви са успехите в опазването на културно-историческото наследство - тук-таме заловени пратки с монети, пресечен канал на контрабанда за антични предмети, върнати ценности от чужбина и показни изложби. Никой обаче не реагира на съмненията, че се изнасят чували с антични монети от разкопките при Лъвов мост, а проектът за Яйлата потърси спасение от Европейската комисия.

Всичко това са сложни проекти, които минават поне през няколко институции и подписа, а осъществяването им говори или за невежество, или за някакви други интереси. Независимо от причината, фактът е безмилостен - обезличаване на богатството, с което се гордеем.

И на все повече хора започна да им писва

За първи път туристически, културни и екологични организации излязоха с общ меморандум за опазване на културно-историческото наследството и природата на България (виж в дясно). Това безпрецедентно обединение, макар и закъсняло с 15 години, има амбициозна цел - да изработи законови поправки, които да въведат ред в целия хаос.

Организациите са единодушни, че това може да стане като се спазват законите, правилата и стандартите за реставрация, отпуска се финансиране по критерии, създаде се регистър на туристически обекти с план за тяхното управление и най-вече - защита и запазване на тяхната автентичност.

Изглежда просто, но не е. Става дума за промяна в мисленето.

http://www.webcafe.bg/id_1577879286/slide_1_Pari_ot_kamani

[Last roman]

Бутафорията на Яйлата продължава, този път е взето буквално 'колоритното' решение да се замажат надтройките в сиво, за да не бият на очи с белотата си /явно/:

Редактирано Септември 16, 2014 от Last roman

[Last roman]

Помпозният завършек на бутафорията във Велики Преслав:

Доизграждат владетелската базилика във Велики Преслав

Снимка: Радио Шумен

На старините във Велики Преслав пристигнаха строителите елементи от триплекс за доизграждане на владетелската базилика по проекта за консервация и реставрация. Прозрачните плоскости се монтират върху възстановените от камък стени. Те ще служат като продължение на сградата във височина и като фон на изображения и орнаменти от средновековната художествена школа. Монтажът започва в следобедните часове и обхваща източната фасада и част от северната и южната стена. До края на днешния ден дейностите ще приключат.

http://bnr.bg/shumen/post/100454235/doizgrajdat-vladetelskata-bazilika-vav-veliki-preslav

Редактирано Септември 2, 2014 от Last roman

[Last roman]

Корупция чалгализира културното ни наследство Елица Елефтерова

Яйлата

Министерство на културата и местната власт крадат евросредства от "реставраторски" проекти.

Непрофесионална и бутафорна намеса се прави над ранновизантийската казармена крепост

и скалния храм в националния археологически резерват Яйлата. За това алармира група от археолози, реставратори, културолози и историци, които са сформирали Гражданска инициатива за опазване на културно-историческото наследство (ГИОКИН).

По думите им, това се прави с европейски средства, които се разходват напълно непрозрачно. Става дума за сумата от 2,2 млн. лв. евросредства, които са усвоени от кмета на град Каварна Цонко Цонев.

Резюме на проблема

Всичко започва през 2009 - 2010 година, когато правителството на Бойко Борисов решава да засили определени региони в страната като развие местния туризъм. Тогавашният министър на финансите Симеон Дянков решава да отпусне около 50 млн. лв. за развитие на туризма.

Тези пари, както и програмите към ОП “Регионално развитие” стават повод да започне “реставрацията” на много крепости и останки от миналото, които по-един и ли друг начин могат да привлекат туристи.

Идеята в същината си е добра, но изпълнението и е крайно разочароващо, защото това, което се случва е буквално унищожаване на културно-историческото ни наследство с европейски средства.

Това обаче е само една част от проблема, тъй като Яйлата е не само археологически резерват, но и природен резеврат, тъй като от там минава Via Pontica - основният път за миграция на птиците от Европа към Африка.

Освен това в Яйлата се намира и едно от местата, където могат да се срещнат редки растения и животни. Това е едно останало парче земя по Черноморието ни с уникална степна растителност.

Чудовищна корупция

Според ГИОКИН става дума за чудовищна корупция. От данните, с които те разполагат между 60 и 80% от евросредствата “потъват” по веригата от Министерство на културата до местната администрация. Облагодетелстват се само строителни фирми, защото точно те могат да отговорят на завишените изисквания за търговете.

В същото време пък точно реставраторските филми, които имат компетенцията да извършват консервационна дейност не могат да участват, освен като подизпълнители.

Мултиплициране на грешките

Оказва се, че проблемът с Яйлата не е единичен случай. Има още много проекти, които са били одобрени в периода 2010-2011 г. Проблемът при тях е, че са правени набързо и некачествено.

Общо 15 са готовите проекти от този тип в цялата страна, като една част от тях не са археологически.

Първи под подобна дейност изпадат реставраторските дейности в Созопол, който с евросредства е тотално обезобразен. Лошото е, че

Созопол се превръща в модел и образец за случващото се на много места в страната.

Доц. Диана Гергова посочва, че такива са и проектите за крепостта „Ковачевско кале" край Попово, а също и Рациария (Colonia Ulpia Ratiaria) - римски град до р. Дунав, край Видин.

Според Гергова проблемът идва от разбирането за куртурното ни наследство като обект за туристи. Така се стига до парадокса много евросредства да се използват не за опазването, а за унищожението на куллтурното ни наследство.

Правят се формални проверки, пренебрегва се мнението на археолозите, чието становище и по закон е необходимо за всяка интервенция, която се прави на обектите. Така, според нея, се стига до парадокса местните администрации да бъдат овластявани да решават съдбата на културните обекти.

Как културата се чалгализира

Реставраторът Владимир Руменов, който е сред защитниците на Яйлата, посочва, че крепостта е обезобразена като надградените стени на крепостта са боядисани и импрегнирани. Според Руменов боядисването на камък е невиждано в световната консервационна и реставрационна практика.

Освен това е крепостната стена е повдигната до близо 6 м., което е няколко пъти над основите на крепостта и предизвиква опасност от срутване.

Освен това в началото археолозите са били убеждавани, че няма да бъде използвана (заради това, че е природен резерват) тежкотоварна техника и каменните блокове ще бъдат поставяни на ръка от работниците.

Това обаче не се е случило и заради огромните камиони и кранове, които са се озовали на мястото, са изпочупени много керамични археологически съдове, в които преди хилядолетие са съхранявали зърното.

Друг скандален факт е, че архитект Румяна Пройкова, която е автор на архитуктурния проект се отказва от него и напуска, след конфронтация с каварненския кмет Цонев. В същото време няколко пъти е сменен и изпълнителят на строителните дейности.

На фона на това трябва да се отбележи, че подобна дейност трябва да бъде осъществена от реставратори и археолози, а не от строителни фирми.

Реакцията на отговорните интституции

На многократните сигнали до Министерство на културата и Министерство на регионалното развитие, Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), както и Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), реакцията се оказват проверки на документацията на скандалния проект, която е изрядна и не се предприемат никакви адекватни мерки, а проектът продължава да бъде осъществяван.

Изводът от всичко това е, че явно има тенденция Министерство на културата да маргинализира функцията на НИНКН и безпрепятствено да го закрие, за да може управляващите и местната власт да се разпореждат с паметниците, като се възползват от корупционните схеми.

От ГИОКИН настояват проектът, както и процедурите през които той е минал да бъдат инспектирани от независима експертна комисия, с международно участие.

Освен това настояват и за промени в Закона за културното наследство и Закона за обществените поръчки, които да гарантират опазването на културното ни наследство, според международните принципи.

От ГИОКИН имат намерение и да ангажират Прокуратурата със скандалния проект като подадат сигнал.

Международен отзвук

Д-р Махмуд Хауари, уредник на Колекцията ислямско изкуство от Средния изток в Британския музей посочва, че случаят с византийската крепост в Яйлата е подобен на този от "реставрационните" работи на крепостта в Охрид.

Според него в момента се строят наново външните стени на крепостта. Освен това се използва цимент вместо хоросан. “Впрочем този метод на реставрация (понякога наричан максималистичен) е вече твърде демодиран; съвременните (минималистични) методи се стремят към минимална интервенция върху паметниците и се съсредоточават повече върху укрепването и предпазването от влошаване на състоянието на материалите и зидарията.

Но реконструкцията на паметници може да се постигне и чрез тяхното интерпретиране, например чрез сигниране по самия обект или чрез публикувани материали”, посочва той.

Относно скалната църква, подчертаването на пукнатините с кафяво изглежда безобразно отблъскващо. При всички случаи обаче е видно, че при реставрационните работи не са използвани указанията на ЮНЕСКО. В тях съществува изискването реставрация да не се прави заради самата реставрация, а като част от изучаването, интерпретирането и представянето на паметниците."

По казуса с Яйлата становища дават и професор Тина Вик, реставрационен архитект, професор по устойчива архитектура в Университет Даларна, Швеция, Питър Ридингтън, консервационен архитект, директор на Доналд Инсол, Лондон, Великобритания, професор Осама Хамдан, консервационен архитект, Университет Ал Кудс, Йерусалим.

http://www.bnews.bg/article-116252

Редактирано Септември 15, 2014 от Last roman

[Last roman]

На Яйлата всичко е готово за помпозното откриване. Каква иновация в реставрацията - метален парапет и плексиглас върху надградена крепостна стена:

[Last roman]

С простест на активисти срещу унищожаването на културно-историческото наследство протече откриването на Яйлата, докато римски легионери дефилираха по крепостните стени

Представители на ГИОКИН (Гражданска инициатива за опазване на културно-историческото наследство)протестираха на пресконференцията и на официалното откриване на проектът "Яйлата, античната врата на Добруджа" по Оперативна програма за регионално развитие на ЕС. Активистите настояват "Тази бутафорна псевдореставрация да е последният проект, осъществен по този противозаконен, фалшифициращ и профаниращ начин, за да оставим на потомците си природа и достоверни и естетически издържани паметници за историята по нашите земи."

На пресконференция в Каварна беше представен проекта "Яйлата, античната врата на Добруджа", а по крепостните стени дефилираха римски легионери.

http://bulphoto.com/events/39296/

[Last roman]

Елате в страната на кича и мутробарока

Протестът срещу обезобразяването на резервата Яйлата с посредствен проект, за който са изхарчени 2.2 милиона лева мина и замина. Според проф. Диана Гергова, археолог, случаят с проекта за Яйлата, финансиран по оперативната програма „Регионално развитие“, е пример за корупционни интереси. Освен че се променя обликът и автентичния дух на резервата, в който има скален пещерен град със 101 жилища, уникална природа, исихастки манастирски комплекс.

„Използването на огромни суми от еврофондовете за едни псевдопатриотични и абсолютно противоречащи на всички принципи на опазване и съхранение на археологическото наследство дейности. Огромни суми се използват, на практика, за унищожаване на наследството. В знак на протести или в дълбоки конфликти с местните ръководства, които не са компетентни, но са им дадени правомощия да решават съдбата на такива паметници, наши колеги напускат своята работа, архитекти се отказват от своите права и надзор, поради огромното разминаване между това, което трябва да бъде направено за един паметник и реализацията на тези проекти“.

Това казва проф. Гергова, но кметът на Каварна – и медийна звезда Цонко Цонев, игнорира всякакви недоволства. Така както постъпи и кметицата на Перник Росица Янакиева, под чийто надзор бяха изхарчени 3.7 милиона лева за друга „туристическа атракция“ – Средновековна крепост „Кракра Пернишки“ в Перник и свързаната с нея инфраструктура. С полимер-бетон.

От което и Яйлата, и Кракра заприличаха на атракцион, поръчан от Китай. Както и пещерата „Леденика“ до Враца, пред чийто вход са наредени 2-метрови фигури от стиропор на рицари, феи, Баба Яга и други такива по обявената за приказна алея. Проектът е за над 5 милиона лева. Всяка една от фигурите струва 5765 лева, разкри преди време bTV. А всяка пейка – 2532 лева!

Пак по оперативна програма „Регионално развитие“ са потрошени други 2 милиона лева от община Петрич – за туристическа атракция „Самуилова крепост“. Проектът носи гръмкото име „Хиляда години от битката на Самуил (1014-2014) – устойчиво развитие на туристическа атракция „Самуилова крепост“. Единственото общо със Самуил е, че недалеч оттук е станала битката с византийската армия, но самата крепост няма нищо общо с династията на Комитопулите.

Безобразно беше реставрирана преди години и т.нар. Кръгла църква в Преслав, с бетонен кофраж.

Кич и посредственост доминират иначе уникалните природни места, обезобразени от корупцията в обществените поръчки. Плюс мутробарок. А властта, все едно коя, си трае. Вместо да пусне реклама от типа: „Елате в страната на кича!“ Така поне и гражданите ще спечелим от бутафориите. Не само изпълнителните на обществените поръчки – и тези, които са им помогнали да спечелят.

И за целта няма нужда дори да копипейства нечие лого. Достатъчно е да пусне бръмбара-светломразец от тунела при „Леденика“.

http://ureport.bg/34269/2014/09/23/300-dumi/bulgar-bulgar/?fb_action_ids=10203771787389033&fb_action_types=og.comments

[Last roman]

В какво се превърна Яйлата

Това лято беше последно за Яйлата в онзи див и древен вид, в който я познаваме. Вече официално се нарича атракцион, без излишни прилагателни.

Край скалистите брегове на Камен бряг започва нова „ера" на масов туризъм. Примамката не са скалните жилища и пещери от петото хилядолетие преди Новата ера, не е уникалната природа и богатството на видове, а са „новопостроените" стени върху руините на старата византийска казарма.

За проекта „Яйлата - античната врата на Добруджа" сме ви разказвали доста - не става дума за нови разкопки във вътрешността на крепостта, а за директно застрояване на зидовете й с 6 метра височина. Иначе казано - рецидив на безгласното осакатяване на малкото останали исторически обекти.

Лентата вече е прерязана, при това с показателно дефиле на декоративни римски легионери и със словесен дуел между кмета на Каварна Цонко Цонев и протестиращите срещу крайбрежното повторение на „Перникландия".

Редно е да поздравим губещите

Заради непукизъм, алчност и липса на елементарно уважение към т.нар. културно-историческо наследство, допуснахме затриването на един национален археологически резерват, който при това попада в защитена зона по НАТУРА и в природен парк „Калиакра". Това не е остъкляване на балкон, за да бъдат пораженията набързо поправени.

Защото с европейски средства - 2 милиона евро, но без оценка за въздействие върху околната среда, само с идеен проект, с камиони вар и дебелашко „надграждане" с бетонни блокове, Яйлата стана фалшив декор на самата себе си. Защото чиновническият инат надделя над експертните становища. Защото сърдечният масаж на бюджета на метъл-столицата е за сметка на една емблема на историята отпреди съществуването на България.

Ако отворите сайта на общината в Каварна, ще откриете бланкетно, непретенциозно и дори обидно кратко прессъобщение за предсрочното откриване на „най-голямата туристическа атракция в региона", втората след нос Калиакра, каквато е формулировката на кмета Цонко Цонев. Но за сметка на това ще разберете, че Владо Руменов, един от основните противници на бутафорното строителство на Яйлата, е забелязан да пуши цигари.

Очевидно тютюнопушенето е по-голямо престъпление, отколкото подмяната на историческата идентичност на мястото и погазването на международните стандарти за минимална външна намеса при реставриране и консервиране, за което алармираше създадената специално за каузата „Яйлата" Гражданската инициатива за опазване на културно-историческото наследство, част от която е именно художникът Руменов.

Дребното заяждане оставяме настрана, макар то да илюстрира по прекрасен начин старата максима, че ако не можеш да обориш тезата на опонента си, винаги може да нападнеш него самия. Сега кметът обвинява своите противници, че нищо не са направили за Каварна, дори лековато ги обижда да „еколози".

В защита на проекта се изказа не кой да е, а академик Георги Марков с мъдрото сравнение, че и срещу реставрацията на Царевец имало протести, но сега обектът е доста посещаван.

Зъбер без керемида

Първоначалната амбиция на Цонко Цонев, която се заражда през 2009 г., е за пълна реставрация на казармата „до зъбер и керемида" - до появата на 13 метрова постройка с кули от PVC покриви - планът е отхвърлен от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Заради протестите по новия проект, строителните дейности бяха временно преустановени, но в крайна сметка продължиха.

От общината дори се оправдаха, че имали проект, който трябвало да бъде изпълнен. Само че авторът му арх. Румяна Пройкова публично се отказа от него, а след това активисти заснеха как строителни работници къртят камъни от вътрешността на казармата, за да ги превръщат в поредните тухли от новата стена. Това нямаше как да попадне в становището на Европейската комисия, че проекта е наред, тъй като е базирано върху документацията на българските власти.

Да, на хартия може и да е едно, но противниците на проекта задават много въпроси, които или никой не чу, или някой препрати по компетенции по други институции. Например: защо нямаше актуална и достъпна информация по проекта, защо ги няма някои от питосите в основите на крепостта, както и един гроб, и дали не са „заравнени" от багерите, защо за новите стени е използван различен и от проектната документация, и от наличната археология варовиков материал.

„Оказва се, че коренът на проблемите около непрофесионалното и профаниращо възстановяване на културните паметници е политиката на Министерство на културата да се маргинализира и постепенно да се закрие Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), за да могат управляващите, необезпокоявани от експертни мнения, да се разпореждат с паметниците, изхождайки единствено от конюнктурни и политически мотиви и зле прикрити корупционни интереси, които не са чужди и на регионалните общински ръководства", заявиха в протестно становище активистите от гражданската инициатива.

Следващата им стъпка е да отнесат случая към прокуратурата. Това само по себе си не звучи много обнадеждаващо. Но няма да е зле, ако този път Темида отвори очи, за да види поне този път, както всички нас, в какво се е превърнала Яйлата.

http://www.webcafe.bg/id_1045903860/slide_1_V_kakvo_se_prevarna_Yaylata

[Elemag]

Има трески за дялане не само по възстановките на крепости, но и по риенактмънта.

Гледайте тук това видео

https://www.facebook.com/video.php?v=857339790956304

[Last roman]

Тия покемони от Свищовската театрална трупа са чудесно допълнение към бутафорната реставрация.

[Last roman]

Ремонти превръщат историята в кич

Вече има списък на 100-те бутафорни културни обекти в страната, пишепловдивското издание „Строителство имоти“. Има и карта на бутафорните исторически забележителности, която се попълва с нови и нови „шедьоври“ на кича. Сред най-известните са свидните за много българи – крепостта „Кракра“ край Перник, Асеновата крепост, възрожденския комплекс „Трявна“, „Перперикон“, пещерата „Леденика“ и десетки други.

Ето и някои от най-фрапиращите случаи:

Къде свършва реставрацията и къде започва бутафорията – въпрос, който все по-често си задават експерти, неправителствени организации и граждани. Туроператори също алармират институциите за фалшиви ремонти на старините. Милиони европейски средства потънаха през годините в „екзотични“ решения при реставрация, консервация и експониране на исторически обекти в цялата страна.

Прокрадват се съмнения за умишлено напудряне на паметници с цел усвояване на отпуснати по проекти пари. Спорно е обаче каква е причината за това – некъдърност, лакомия, липса на експертност, бързи срокове или всичко, взето накуп.

Вместо да черпят национална гордост и самочувствие от историческото си наследство, по места хората негодуват срещу тоновете излят бетон, нескопосаните реставрации и екстравагантите решения на „специалисти“.

Възниква и въпросът дали начинът да впечатлим чуждите туристи е като подменяме автентичното си наследство с кич.

Еклектиката на „Кракра“ подразни перничани

Снимка: PernikNews.com

Перничани разкритикуваха остро реставрацията на крепостта „Кракра“. Според тях величието, което е излъчвала твърдината, се е загубило между наподобяващите теракото-картон каменни блокчета.

Темата се обсъждаше преди време в създадената Facebook група „Крепостта „Кракра“ – нека спрем погубването й“. От коментарите става ясно, че голяма част от гражданите на Перник са в „естетически“ шок от реставрационните дейности.

Те определят модерната визия на крепостта като еклектика и дори кич. “Възмутително е – става въпрос за близо 5 млн. лв. европейски пари, които явно не са отишли по предназначението си”, ядосват се хората.

На мястото на някогашните каменни зидове се издигат стоманобетонни стени, което е повод за недоволство от страна на изкушените от средновековна история. „Кракра“ бе официално открита на 9 януари т.г. Тя е в списъка на паметниците на културата с категория „национално значение“. Тук са разкрити 700 м крепостни стени и основи на 30 антични и средновековни сгради, седем средновековни църкви, две от които уникални.

Европроект за Трявна вдигна хората на протест

Снимка: Строителство имоти

Архитектурният комплекс в Трявна е поредният пример за добри намерения, подплатени с европейски пари и ужасно лоша реализация.Тревненци скочиха на протест и направиха петиция, в която настояват за запазване на автентичността на града си след като видяха „подобренията“, финансирани по европроект.

Първоначалната идея е обещаваща-да се извършат реставрационни дейности в къщите музеи и архитектурния ансамбъл в центъра на града,изработване на рекламно-информационна система за културно историческото наследство на възрожденското средище, както и електронна атракционна система за спектакъл „Звук и светлина“ по проекта „Трявна – градът, в който се ражда красота“.

В резултат от“ добрите намерения“ обаче къщите музеи са само козметично изкърпени и боядисани тук-там, а кулата на Трявна, школото и старият мост, както и ред други автентични постройки са опасани с кабели и мигащи неонови маркучи.

„Това е неприемливо за нас във вида, в който го виждаме, защото не пресъздава духа на възрожденска Трявна“, започва петицията. Проектът „Трявна – градът, в който се ражда красота“ е за над 3 млн. лева. По-голямата част от тях са отишли според тревненци за аудиовизуалното шоу, което превръща града им в постоянен коледен базар със светлинки, лампички и неон, а реставрацията на уникалните къщи е само козметично замазване.

На „Яйлата“ расте снежнобяла стена

За поредно нарушение в работата по проекта „Яйлата, античната врата на Добруджа“ сигнализираха в писмо до Министерството на културата членовете на Гражданска инициатива за опазване на културно-историческото наследство (ГИОКИН).

Според тях снежнобелият ерзац камък от реставрационната зидария на крепостта в резервата е бутафорно боядисан в сиво, а това е недопустима практика в областта на реставрацията на археологически паметници. Още повече, че в документите на проекта не е залегнало боядисване, нито има такова одобрено от Министерството на културата.

Освен това са използвани недълготрайни материали, които видимо се отличават от оригинала.

Извършените строително-монтажни работи пък грубо контрастират с визията на автентичния зид. Използва се тежка транспортна и строителна механизация в нарушение от ПБЗ на територията на резервата, смятат от ГИОКИН.

В писмо до директора на ДНСК те сигнализират, че строителство е в противоречие на проекта, както и на някои от българските закони. Вече месеци наред организацията апелира за спиране на реставрационните дейности в археологическия резерват „Яйлата”. За екстравагантното строителство е изпратен сигнал и до Европейската комисия. Въпреки, че проектът е със статут „временно спрян“, в момента в резервата продължават да текат строителни дейности.

Археолози: Бетон и винкел превърнаха Перперикон в Перперибетон

Скалният град на траките Перперикон за жалост е превърнат в Перперибетон, коментират с разочарование в средите на археолози. Според тях комплексът е заприличал на… „гаров перон“ заради нескопосано монтираните релси и купища излят бетон.

Чаканата дълги години социализация на града на траките предизвика скандал. Перперикон е не само загрозен, той е загубил голяма част от автентичния си вид, категорични са учените.

Причината е, че подходите към обекта и негови ключови части са направени от винкели, захванати в скалата с бетон.

Проектът за социализация е консултиран с проф. Николай Овчаров, като неговата отговорност е споделена с бившия министър на културата Вежди Рашидов, с когото по закон се съгласува проекта.

Освен нарушаване на автентичния вид на обекта, изследователи на артефакти от тракийския период имат съмнения за умишлено оскъпяване на проекта за социализация. Според тях, за да се експонира по най-добрия начин скалният град, не е нужно да се ползват железа и бетон, а най-обикновени дървени скари.

Естественият материал по-добре се вписва в археологическия обект и се приема като естествена и необходима добавка от туристите. Освен това се избягва моментът, когато желязото ще корозира и ръжда ще оцвети млечнобелия град в кафяво.

Арх. Петър Киряков, председател на КАБ – Стара Загора: Августа Траяна стана жертва на чалга архитектурата

Възстановяването на древния римски град Августа Траяна в Стара Загора бе сред обектите, които получиха негативна оценка от гилдията. КАБ – Стара Загора разкритикува остро проекта „Превръщане на културно-исторически паметници от античния период на града в туристическа атракция“. Ето как председателят арх. Петър Киряков определи стореното:

Баба Яга „глътна“ 98 000 лв.
Както болшинството адаптирани археологически обекти в рамките на тази програма, и този може да се определи като „чалга архитектура“. Това е предизвестен резултат от удивително бездарната работа на проектантския екип и самонадеяните претенции на общинската администрация. Ще изброим част от измеренията на тази „културна катастрофа“:

1. Възстановката на обема на западната порта е несръчен и откровено грозен.
2. Северната фасада на сградата на съда е маскирана като „зелена стена“ с полиетиленови изкуствени листа, достойни за мизансцена на треторазряден латиносериал.

3. Автомобилният надлез над археологическите разкопки има отвор в средата, който би трябвало да осъществи визуална връзка между двете нива. Вместо това той е брониран с мрежи, мантинели и цветарници, направени от бетонови пръстени за канализационни шахти, и е натрапчиво отблъскващ. Парапетът му е не само ужасен, но и опасен.

4. Вследствие на незаконното разрушаване на конструктивни елементи от друг проект, тежката техника е опустошила всички автентични плочи и голяма част от настилката от предишни адаптации. Реализираната нова настилка е под всякаква критика.

5. Поради конструктивни проблеми срамежливо бяха частично демонтирани абсурдните тенти, под които се предполагаше да кипи културен живот.

6. В зелената площ продължава да стои беседка и дървено съоръжение, които са покъртително посредствени.

7. Апотеоз на всичко е ефектното нощно осветление с така наречения „казино ефект“ – на всеки две-три минути цветът на осветителите се сменя от сигналножълт през оптимистично розов до пурпурновиолетов, син, зелен – и така до пълно умопомрачение. Списъкът, за съжаление, може да бъде продължен, но по-важно е колко от тези проблеми са поправими и колко не, а най-интересно е на кого това му харсва?

С крупната сума от 98 000 лв. се изръси екоминистерството в кабинета „Сакскобургготски“ за семпла дървена постройка с бетонен кокоши крак, наречена „Къщичката на Баба Яга“. Атракцията, предназначена за малчугани, се намира в кюстендилския парк Хисарлъка и е построена от греди, талпи и дъски.

Не е необходимо човек да е специалист, за да стигне до извода, че сумата, похарчена за изграждането й, е „раздута“ поне четирикратно, убедени са граждани.

През годините къщурката нееднократно ставаше обект на вандалски посегателства и приютяваше тийнейджъри, отдали се на бурни алкохолни фиести, безделници и наркомани, които палеха огньове в нея. От миналата година обаче обектът е под постоянно видеонаблюдение.

В непосредствена близост до „Къщичката на Баба Яга“ в Хисарлъка се намира и Алеята на любовта, открита през есента на изборната 2007 г. Доскоро романтичното й име отговаряше изцяло на импровизираната й функция – по нея късно вечер влюбени двойки се отдаваха на интимни ласки.

Редактирано Септември 28, 2014 от Last roman

[roca]

да кажа 2-3 думи за възстановката на резерват Августа Траяна-Берое-Верея (така се води, не че от Берое или Верея има нещо на тази площадка). Въпреки че забележките по-горе са си факт..може би без 1-2 точки, като цяло реставрацията не е толкова несръчна или ужасна. Реставрация течеше на в този резерват през последните 6 години и да ви кажа честно, ако сложа снимки отпреди около 10-тина години на резервата, не казино, ами всички щяха да се питат каква е тази джунгла в центъра на Стара Загора и колко защитени животинки видове живеят там

Сега поне е почистено и може да си направиш разходка, а и евентуално хората да се позаинтересуват какви са тези "камъни" във центърса сред тая трева и лампички, вместо да се чудят какви са тези ламаринени огради от строеж и бурени по средата на нищото

Иначе за другите обекти, работата е трагична

Редактирано Септември 30, 2014 от roca

[Last roman]

Възродена история или кич за милиони?

Цари Мали град и Перистера са добрите примери за реставрация, смятат специалисти

Снимка: Преса

по темата

• България с най-много римски крепости по Дунав
  02 Септември 2014 12:13
• Тайни крепости и манастири се крият край Търново
  14 Февруари 2014 14:22

Бумът на реставрации на древни крепости у нас, който се наблюдава вече повече от година, почти скара историци и общините. През последните месеци бойните твърдини и римски градове като Цари Мали град, Кракра, Перистера, Мезек, Св. Атанас, Никополис ад Нестум получиха нов облик благодарение на средства по Оперативна програма „Регионално развитие“. Според данни на Министерството на културата досега Европа е вложила над 80 млн. лева в обновяването на културно-исторически обекти у нас. Възобновеният вид на крепостите Кракра до Перник и завършеното наскоро укрепление Яйлата край Каварна обаче накараха историци да коментират дали в Средновековието е имало стъклопласт и винкели. Именно такива материали придават нов облик на пернишката твърдина, издигната за първи път по времето на хан Крум. А край морето пък старите стени са надстроени със съвременни тухли.

„Освен че такива зле завършени крепости изглеждат нелепо, техните оригинални зидове са унищожени от използваните съвременни материали. Ако след време някой реши да ги оправи, ще трябва да събори всичко - дори основите, запазени от древността“, коментира археологът Катя Меламед. Заедно със свои колеги тя основа Инициативен комитет за граждански контрол при опазването на културното ни наследство, чиято цел е специалисти (архитекти, археолози, историци, консерватори) да консултират подобни проекти.

Техни представители имали среща със служебния министър на културата Мартин Иванов, с когото обсъдили най-фрапиращите нарушения. „По цялата система нещата не са наред. Институти одобряват завършени проекти, но не отчитат видими нарушения. Така документално се прикриват нередностите и не може да се стигне до санкции“, обясни арх. Стела Дулева. Според нея част от извършените „социализации“ са в противоречие с ратифицирани от България международни конвенции като Венецианската харта за консервация и реставрация и Декларацията от Нара за автентичността. Сегашната власт не може да отпусне средства, за да се изиска становище на международни експерти. Затова се чака решение от следващо правителство. Специалистите изтъкват, че у нас все пак има и добри примери за качествена реставрация на крепости. При обновяването на Перистера до Пещера и на Цари Мали град край самоковското село Белчин е намерен нужният баланс между съвременен строеж и автентична история.

В новия си вид Перистера, която съществува от IV в. до османското нашествие в края на XIV в., отвори врати през май. Досега са я разгледали над 5000 души, отчита управникът й Георги Смилянов. Проучването на крепостта започна през 2007 г. под ръководството на доц. Бони Петрунова. Екипът е разкрил напълно стените на цитаделата, ъгловите кули, порта и две уникални за нашите земи църкви. Открити са и 28 жилищни помещения с керамика и предмети на бита в тях, както и над 40 монети.

Белчин се превърна в една от водещите туристически дестинации у нас.

Над 400 000 души разгледаха Малкия Цариград

Римската крепост Цари Мали град в самоковското село Белчин вече е сред водещите туристически атракции у нас. Частичната й реставрация приключи преди година, а оттогава над 400 000 души са разгледали възобновените шест бойни кули и средновековния християнски култов комплекс, сочат данни на общината. За реконструкцията бяха нужни около 6 млн. лева, половината осигурени от родни частни спонсори. Малкият Цариград е от времето на римския император Валент (364-378 г.), който открива, че върхът Свети Спас е много стратегически. Първата твърдина няма дълъг живот, защото е разрушена след хунски атаки в края на IV век. Цари Мали град е изоставен за десетки години, но по времето на обширната възстановителна кампания на византийския император Юстиниан I отново е върнат към живот. Наследникът на престола Юстин подсилва крепостните стени с необичайните дотогава по нашите земи ров и насипи. Те обикалят само южната страна на укреплението, защото от запад, изток и север то е естествено защитено от стръмните скали. Въпреки неговата непристъпност легенди разказват, че варварски атаки през 578 г. сриват крепостта и слагат окончателен край на живота в нея.

Освен бойно съоръжение Цари Мали град е бил и духовен център. Историците са открили останки от раннохристиянска църква от началото на IV в., построена извън крепостните стени. В следващите векове на нейно място са издигнати още две, от които е реставрирана само най-късната - българската „Покров Богородичен“ от XVI век.

В Кракра не са открити нарушения

Три проверки не са открили нарушения в проекта за обновяването на средновековната крепост Кракра, около който избухнаха скандали в края на 2013 г. Граждани и учени подадоха серия от сигнали, че твърдината се издига отново с наподходящи материали (винкели, стъклопласт, полимербетон), като сезираха министерствата на културата и на регионалното развитие (два пъти). В становищата се отрича съвременният вид на крепостта да е в разрез с европейски закони или строителството да нарушава заложените дейности в предварителните договори. От община Перник пък нееднократно отговаряха на недоволството на историците с тезата, че проектът не е бил за реставрация, а за визуализация, която да маркира как крепостта е изглеждала в миналото.

С 5 млн. лева в Туида ще бъдат издигнати две уникални кули църкви.

Туида готова до месеци

Обновяването на ранновизантийската крепост Туида в Сливен ще приключи до няколко месеца. Първата копка по проекта бе направена през миналото лято, след като бяха отпуснати 5 млн. лева по Оперативна програма „Регионално развитие“. Освен че стените на крепостта, построена през IV век, ще бъдат вдигнати наново, в проекта е планирано изграждането на форум и летен театър с около 400 седящи места. Ще бъде представена и експозиция със средновековни стенобитни машини - тарани, катапулти и друго бойно снаряжение. Реставрацията не е попречила на местните археолози, които за поредна година се върнаха на обекта. Това лято те концентрираха вниманието си върху южната крепостна стена, а досегашните им разкопки показват, че Туида вероятно е била епископски център.

Разкрита е базилика с красива мозайка, която вече е експонирана на мястото си, обясни Николай Сираков, директор на Историческия музей в Сливен. Атрактивно представен ще бъде и тайният тунел към близката река, на който учените се натъкнаха преди години. Той бил използван за снабдяване с вода и за бягство при обсада. Намерените досега находки показват, че крепостта е внезапно изоставена през XIII в., като се предполага, че върлуваща епидемия може да е причина за това.

За обновяването на Траянови врата са отпуснати 3,5 млн. лева евросредства, но специалисти засичат нарушения.

Скандали около Траянови врата

Археолози и архитекти са притеснени от дейностите, които се извършват за реставрация на крепостта Стенос в местността Траянови врата край Костенец. Нейният възход е през IV в., но започнатият преди месеци съвременен строеж се извършва с елементи, които не са в съответствие с епохата. За обновяването са отпуснати към 5 млн. лева европейски пари.

„Забелязва се подмяна на предварително заложените материали, за което е подаден сигнал. Вместо нужните клинкерни тухли от Турция са внесени тротоарни плочки, защото производителят не можел да изпълни първата поръчка“, разкриха авторите на архитектурния проект. Строителят у нас бил доказал чрез анализи, че точно такъв материал е нужен.

Според историци подобни разминавания с автентичността се получават, защото липсва адекватна консултация. „Парите се усвояват от администрации и общини, които имат желание да направят атракцион, и се загубва историята. Често в проектите няма пера за допълнителни теренни проучвания.

Въобще не е предвидено участието на археолози, а те най-добре знаят как е изглеждал един обект и от какви материали е направен“, категорични са от гилдията. Според учените не трябва броят на потенциалните туристи да определя кое е за реставриране и кое не.

Ретро влакче разхожда из Никополис ад Нестум

Мария БЛАГОЕВА

Ретро влакче вози наши и чужди туристи из античния град Никополис ад Нестум до село Гърмен, който бе социализиран с 2,4 млн. лева евро средства. По проекта, приключил миналото лято, бе доставен тренът, който вече пътува по маршрут от древното селище до Огняновските минерални бани.

Голяма атракция за посетителите е грънчарската работилница в римския град, в която всеки посетител сам изработва пособия и съдове от глина под ръководството на майстор. Туристите имат възможност да се пременят в автентични римски одежди или да пробват мерника си със стрелба с лък.

Селището, което е единствено в Родопите от периода на римското владичество на Балканите, е построено от римския император Траян, след като той покорил даките през 106 г. През IV в. на негово място е вдигната крепост.

Спорната реставрация на стената е консултирана от специалисти.

Отвориха античната врата на Добруджа

Дияна РАЙНОВА

Реставрационната работа по спорния проект „Яйлата - античната врата на Добруджа“ вече приключи, съобщават от община Каварна. Крепостта от V в. в крайморската местност отвори врати в началото на септември.

„С отпуснатите 2,2 млн. лева европейски средства бяха издигнати стени, оформени са портите и четири бойни кули - разказва Дарина Мирчева, директор на местния исторически музей. - Укрепена беше и скалната средновековна църква в местността Св. св. Константин и Елена, която пострада сериозно при земетресението през август 2010 г.“

Докато проектът бе в развитие, мнозина историци изтъкнаха, че съвременният строеж не представя автентичния вид на крепостта и е грубо посегателство срещу историята в името на туристическа атракция. Реставрацията обаче е одобрена и консултирана от специалисти от Националния институт за паметниците на културата, уточни Дарина Мирчева.

http://pressadaily.bg/publication/57136-Възродена-история-или-кич-за-милиони/

[Last roman]

Пълна промяна. Ако лекарите бяха реставратори

Проф. арх. Тодор Кръстев, доктор на архитектурните науки, е почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС), почетен президент на ИКОМОС/България, президент на Асоциацията за културен туризъм и международно признат специалист по Световното наследство с над 30 мисии по цял свят. Той е признат национален експерт по опазване на културното наследство, ръководител на национални и международни проекти. Заради респектиращата му работа по културното наследство на Пловдив е избран за Почетен гражданин на града. Неговият Мостик на бургаския плаж до такава степен отразява духа на града, че през 2008 бургазлии го избират за „Символ на Бургас”. Горд бургаски интелектуалец в софийско изгнание.

Като архитект работя от дълги години в областта на опазването на културното наследство (да я наречем реставрация, в общото значение на тази дума). В същото време, като един възрастен и условно здрав човек, съм естествен обект на различни медицински интервенции. Казвам това, за да поясня защо понякога съм съблазнен да търся аналогии между реставрация и медицина. Естествено, съзнавам, че в това има известни рискове. Любимият ми разказ на Уди Алън „Ако импресионистите бяха зъболекари” показва опасностите от свободното пренасяне на методи и манталитет от една към друга област на човешката практика (оказа се, че този разказ е хит сред зъболекарите). Така че съм далеч от мисълта да извърша подобно механично смесване. И все пак, ще си позволя някои волни и безопасни аналогии.

Първо, основната цел и на двете дейности е опазването на изключително важни ценности:

• Реставрацията традиционно работи с културни ценности от различен вид (археологически руини, средновековни църкви, възрожденски къщи, цели исторически селища и територии и пр.). Някои от тях са толкова значими, че притежават извънредна универсална стойност за цялото човечество (според Конвенцията за световното наследство, 1972). Днес ценността – обект на реставрация, се разглежда много по-широко: катодух на мястото, комплексна памет на средата, нейна уникална културна идентичност.
• Медицината също борави с ценност, впрочем, с единствената истинска ценност, която притежаваме – човешкия живот, който има невъзвратима „извънредна универсална стойност” за всеки от нас.

На второ място, ако си представим културната ценност като един болен стар организъм, най-често в критично състояние, естествено се натрапва сходството между двата вида практики:

• Реставрацията стъпва върху здрави научни основи, тя изисква предварителен интердисциплинарен анализ, оценка на проблемната ситуация, поставяне на диагноза и съставяне на план за лечение на ценността. Мисля, че това е предпоставка и за всяко медицинско действие, доколкото го позволява нашата здравна система.
• Базисна реставрационна дейност е консервацията, която има за цел да предотврати разрушителните процеси в културната ценност и да осигури нейното укрепване и поддържане. Консервативният подход е много важен и за медицината. Несъмнено има лекари, чиято първа мисъл е премахване на болния орган, но за щастие има и други, които първо ще предложат внимателно избрана терапия, насочена към оздравяването и укрепването на човешкия организъм (разбира се, без да изключват и хирургията, когато тя е абсолютно необходимото решение). Още една аналогия: през 30-те години на миналия век френският архитект Льо Корбюзие препоръчва като единствено решение за оздравяване на града „градска хирургия”, вместо „градска терапия”. Днес историческият град се съхранява и лекува със сложен набор от терапевтични методи и инструменти (това не изключва и сега наличието на архитекти-хирурзи).
• Реставрацията (вече в тясното значение на думата) цели да запази и разкрие естетическите и историческите стойности на културната ценност, често скрити, обезобразени или нарушени, включително да възстанови загубени части на ценността. Съвременната медицина все повече е в състояние също да възстановява определени загуби в човешкото тяло (от имплантация на зъби до много по-сложни интервенции) с цел да възстанови определени функции на организма.
• Адаптацията на културната ценност цели нейната жизненост и включване в съвременния живот, което важи също и за съответните клонове на медицината, ако не представлява нейна универсална крайна цел.

На трето място, както реставрацията, така и медицината притежават един ясно дефиниран базисен етичен кодекс, чийто дух не е загубил своето значение до днес:

• За реставратора това е Венецианската харта за консервация и реставрация от 1964 (през тази година се честват 50 години от нейното създаване), която по същество регламентира неговото етично и професионално отношение към културната ценност.
• За лекаря това би трябвало да бъде Хипократовата клетва, доколкото зная от ІV век пр. Хр., която също регламентира неговото отношение към пациента.

Безспорно, в практиката и двата кодекса се нарушават, но това е друга тема.

Засега ще спра дотук с аналогиите, за да обърна внимание върху материята, която ми е по-позната. Базисната етика на реставрацията, заложена във Венецианската харта е следната: човечеството приема културните ценности като „духовни послания от минали поколения”, които днес са временно в нашите ръце; ние трябва да ги опазим и да ги предадем на бъдещите поколения „в цялото богатство на тяхната автентичност”. Следователно, върху нас, като съвременници, тежи голямата отговорност да гарантираме този уникален трансфер на ценности във времето (впрочем, струва ми се, че и в Хипократовата клетва се съдържа идеята за трансфер на медицински знания и принципи между поколенията).

Ключова дума в посочената етика на консервацията е автентичност, която отразява степента на истинност, правдивост и достоверност на ценността по отношение на нейния първичен оригинал и на най-ценните следи от историческия му живот. Отношението към автентичността е било променливо във времето, то характеризира всеки етап в еволюцията на реставрацията.

Докато най-ранната класицистична реставрация (от началото на 19 век) се характеризира със силен респект към автентичния оригинал, то по-късните – романтична и стилистична реставрации (към средата и края на 19 век) проявяват пълно пренебрежение към него. Те допускат ценността да бъде свободно моделирана във вид, който може и никога да не е съществувал. Подобен естетически произвол спрямо оригинала предизвиква острата реакция на съвременниците (Джон Ръскин: „Такава реставрация представлява най-тотално разрушение на паметника, по-добре да го оставим да умре в своята горда смърт”). По-късно значението на автентичността отново е признато, а Венецианската харта е изцяло изградена върху респекта към автентичния оригинал. Според нея, реставрацията „трябва да свършва там, където започва хипотезата”, следователно, ценността трябва да бъде предадена на бъдещите поколения като автентично историческо свидетелство, а не като измислен фалшификат. Това особено се отнася до реконструкцията – повторното изграждане на структури, изцяло или частично разрушени вследствие на злополуки, природни бедствия, войни и др. Според Ръководството на Конвенцията за световното наследство (1972) „Реконструкцията е приемлива само ако се основава на пълна и детайлна информация и ако в никакъв случай не е хипотетична”. Именно по тази логика са били реконструирани разрушените от войните: „Старо място” във Варшава, Фрауен кирхе в Дрезден, Мостът в Мостар (Босна и Херцеговина). Днес тази представа за автентичността е приета с пълен научен и професионален консенсус, прилага се както към отделната културна ценност, така и към глобалния дух на мястото. Тя е регламентирана в редица законодателства, включително и в българското.

Как да си обясним тогава изцяло измислената Патриаршия на крепостта Царевец във Велико Търново, построена през 80-те години? Как да оправдаем хипотетичните реконструкции в наши дни на крепостите във В. Търново (на Трапезица, срещу Патриаршията), в Созопол и в Перник, на крепостта Цари Мали град, с. Белчин и др., изградени „до зъбер”, въпреки че липсват достоверни исторически свидетелства за това как точно са изглеждали? Защо изграждането на подобни фалшификати все още продължава да бъде финансирано с десетки милиони левове по европейски програми, докато държавата отпуска общо за всички 40 000 автентични български културни ценности едва по 500 хил. лева годишно? Би ли търпяла медицината подобно флагрантно нарушаване на нейния етичен кодекс, при това подкрепено от държавата?

Не зная как стоят нещата в медицината, но за посочения тип хипотетична реконструкция на културни ценности има някои обяснения.

Причините често са политически. Властникът обича да манипулира оста: минало-настояще-бъдеще, за да извлече от нея актуални политически ползи. Според Оруел: „Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото”. Винаги съществува желанието историята да бъде трансформирана, доизмислена „до зъбер”, дори ако е необходимо – фалшифицирана, за да се нагоди към нуждите на настоящето и към политическите обещания за бъдещето. Например оправданието за възстановяването на крепостта Царевец е било следното: „Нашият народ има нужда от величествени дворци, които да му вдъхнат вяра във възхода и предстоящото величие на новата българска държава”.

Причините за днешните реконструкции са преди всичко икономически. След разочароващия икономически ефект от застрояването на Черноморското крайбрежие днес строителните апетити се пренасочват към културното наследство, разглеждано като поле за търговска активност и източник на доходи от културен туризъм. Приема се обаче, че българските археологически руини са априори скучни, и че за да станат туристически атрактивни, трябва да бъдат вдигнати като цялостни, макар и измислени обеми, лесно изпълними от бетон. Така българският пейзаж щял да се равнява на величествените съхранени исторически панорами в Западна Европа. Икономическата логика е: колкото по-голям обем, толкова повече туристи. За съжаление тази логика е погрешна: туристът на бъдещето все повече ще цени автентичността на наследството и ще пренебрегва с насмешка неговия сурогат.

Въпреки че вече приключих с медицинските аналогии, изкушен съм за още една, последна. Медицината също допуска реконструкции, особено след драстични поражения върху човешкото тяло, предизвикани от злополуки, болести и др. Имплантират се нови органи, създават се нови лица. Намирам тези реконструкции за хуманни и морални, тъй като чрез тях човекът има шанс да се включи отново в нормалния живот (по същия начин Мостът в Мостар отново изпълнява своята традиционна функция).

Но трудно приемам практиката, представена в американското телевизионно реалити шоу за пластична хирургия „Пълна промяна”, което вече има и българска версия. Спомням си един академичен преподавател от шоуто, с изразителна идентичност, който след „пълна промяна” претърпя ужасяваща загуба на идентичността и трансформация по модела на банален, средностатистически пич, посрещнат с възторг от своите (така мнозина са във възторг и от нашите крепости-фалшификати). Виждам, че и пациентите на пластичния хирург д-р Енчев са му благодарни, не само заради новия си физически имидж, но и заради новата житейска философия, която очевидно върви в комплект с него („Прекалено красива съм, за да работя”, „Влюбена съм – в себе си” и пр.). Впрочем, не мога да ги съдя, нека да бъдат щастливи. В крайна сметка, всеки е господар на съдбата си, респективно на своята физическа идентичност.

Но с културното наследство нещата не стоят толкова просто. Една археологическа руина на крепост представлява прозорец към историята, тя създава уникален дух на мястото и формира неговата идентичност. „Пластичната хирургия”, с която я трансформират по модела на средностатистическата средновековна крепост, затваря този прозорец и извършва „пълна промяна” в духа на мястото и в неговата идентичност. Фалшифицираните ценности застрашават нуждите на бъдещите поколения от автентично наследство. А ако такава хипотетична реконструкция се случи например на крепостта в Несебър (Световно наследство) или на Небет тепе в Старинен Пловдив (потенциално Световно наследство), ще бъдат застрашени и интересите на човечеството.

Наистина българският исторически пейзаж не е наситен с величествени и добре съхранени крепости и дворци. Но въпреки това ние трябва да се гордеем с него. Дори в руинен вид, нашето археологическо наследство носи уникална информация, притежава висока културна стойност със своята историческа стратификация, представлява ценно свидетелство за кръстопът на цивилизации със сложна историческа съдба. Това означава да приемем историческата истина за нас такава, каквато е, без разкрасяване, допълване и доизмисляне; без фалшифициране, целящо да я направи по-лесно смилаема и атрактивна. Насищането на нашите земи с псевдо-исторически клонинги, резултат от „пълна промяна”, неизбежно ще доведе до културна амнезия и загуба на идентичност.

Хипотетична реконструкция на Патриаршията на Царевец,

Велико Търново, 1981 (снимка: Живко Ташков)

Хипотетична реконструкция на порта, кули и част от крепостна стена в Созопол, 2003 (Снимка интернет)

Хипотетична реконструкция на крепостта Цари Мали град, с. Белчин, община Самоков, 2013 (Изложба на Международния форум, организиран от Министерството на културата, април 2014)

Хипотетична реконструкция на крепостта Кракра Пернишки, Перник, 2014 (снимка: Магдалена Машева)

http://inspiro-bg.com/palna-promyana-ako-lekarite-byaha-restavratori/

[Last roman]

Прясна "реставрация" на дворцовата и патриаршеската църкви във Велики Преслав:

Честно казано мислех че по-зле от 'Кракра" няма.

[Last roman]

Как се вписва археологията в градска среда?

Арх. Венцислав Илиев – студио „Архиволта“ – Русе:

Имитацията е неправилен маниер на работа

Археологията за мен е изключително важна и тези градове, които имат археологическа тъкан, вплетена в съвремието, трябва да са щастливи. Впечатляващ пример за вписване на археологията в градска среда, на подземно ниво, за мен са разкопките и цялото площадно пространство в Пловдив. Подобен случай имаме и в София – зоната около ЦУМ. Там, където в момента се виждат част от старите улици и жилищни структури на Сердика, по първоначалните градоустройствени проучвания е трябвало да има паркинг. Това означава тотално погребване на археологическото наследство. Но за щастие това не се е случило благодарение на активната позиция на будни архитекти. Районът около църквата „Св. Неделя“ в столицата също е уникален. Великолепно се е получило и разкриването на Античния некропол. Това е голямо постижение на изкуството въобще.

Имам обаче известни резерви за пространството между сградите на президентството и МС. Те са свързани с площада, който е на ниво минус 3 метра. Там в момента са струпани, изкопани откъде ли не, антични предмети, без да имат синхрон и автентичност. Как ще се развие по-нататък концепцията, не знам. Друг пример е римският град Нове край Свищов. Аз съм противник на този начин на третиране на археологията – да възстановим нещо със съвременни средства, с метални конструкции и камък, пък дали преди то е било така, никой не знае. Имитацията като маниер на работа за мен не е правилна. Така се губи „обонянието“, излъчването, автентичността. Не бива да превръщаме античното наследство в средство за забавление.

Арх. Людмила Лимонова, студио „Архос“ ООД – Бургас:

Нужна ни е повече гъвкавост

Археологическото наследство безспорно е ценност, която трябва да съхраняваме и експонираме по възможно най-добър начин. Това е още една опция за развитие на туризма. Нужно е обаче нормативно да се облекчат нещата. Наблюденията ми са за съжителството на археологически разкопки в Поморие и строителни обекти, които са в непосредствена близост с тях и със защитени територии. На такива места инвеститорите се затрудняват. Те имат проект, разполагат с определени средства за година или две и когато археология блокира строителството….става лошо. Трябва да намерим баланса, така че находките да не пречат на сериозните инвестиционни намерения. При този свит строителен пазар определено трябва да бъдем гъвкави. Не бива да оставяме инвеститорите с вързани ръце, а да им дадем полезен ход.

Арх. Пенка Господинова, САБ – Монтана:

Добра адаптация е античната крепост в Монтана

Тъй като бях дълго време главен архитект на община Монтана и съм запозната, мога да кажа, че в града се направи доста в тази посока. Един от важните проекти, който бе реализиран по европейска програма, бе адаптацията на антична крепост „Монтана“ в зоната към язовира. Този обект се превърна в един от символите на днешния ни град. Направи се реставрация, консервация и експониране на културно-историческата атракция. Бе обърнато внимание на археологическите структури в югоизточната част на крепостта и в предкрепостното пространство, където бе изградена пътека от площада до портата на крепостта, алейна мрежа и т.н. Но смятам, че много добре се вписа в околната среда. Освен това в центъра на Монтана преди години се направи и археологическата експозиция „Лапидариум“. Тя включва множество антични скулптури и паметници. които също много добре се получиха. Хубавото е, че всички проекти са съгласувани, реконструкциите на са извършвани самоцелно.

Арх. Георги Чернев, КАБ – Стара Загора:

Централният площад е обезобразен

Пример за това как археологическото наследство не се експонира по най-добрия начин в градската среда е централният площад в Стара Загора. Не само аз, но и всички колеги са на мнение, че той е обезобразен. И няма как да е иначе, при положение, че софийският колектив, разработил проекта, свърши работата си повърхностно. Резултатът е плачевен. Затова в нашата колегия се борим да вкараме конкурсното начало във всяко архитектурно начинание. Смятаме, че когато няма състезание, резултатът е слаб. Другият проблем е липсата на средства. Процедурите в България също са сбъркани. Надяваме се новото правителство да обърне повече внимание на неуредиците, които стопират нормалната работа на архитектите.

Арх. Рени Григорова, студио „Ардист“ Велико Търново:

Има още върху какво да се работи

Археология и градска среда! Нищо не е направено като хората в това отношение у нас. Подчертавам, че аз не съм специалист по паметници на културата, но го казвам като архитект. Накъдето и да се обърне човек, то се вижда, че нещата не изглеждат добре нито при експонирането, нито при опазването на археологическото наследство. Липсва като че ли цялостна визия. Все пак има и изключения и пример е Царският дворец на Царевец, както и обектите на хълма Трапезица. Тук нещата се получиха.

Арх. Стефан Иванов, КАБ – Варна:

Няма добре експонирано наследство у нас

В България археология, в същинския смисъл на това понятие, няма. Нашите проучвания и разкопки приличат на някакви аварийни дейности. Тъжното е, че се намира нещо, описва се, заснема се и после отива в забрава. Нищо не се експонира както трябва. Много далеч сме от начина, по който показват артефакти в Гърция или Италия например. Ние използваме безнадеждно остарели методи и модели за излагане на археологическо богатство. С неподходящи конструкции, с неприемливи материали… И затова имаме вина както ние архитектите, така и ред други институции, както и държавата. Защото и тя няма добра политика в тази посока. Иначе имаме над 700 крепости в България и какво от това?! Да вземем за пример и Римските терми във Варна. Откакто са разкрити, те практически се рушат и намаляват. И един ден ще изчезнат, защото са оставени без защита на слънце, сняг, вятър и дъжд. Имало ги е 2000 години, а ние ще ги унищожим.

Арх. Луиза Тодорова, КАБ – Пловдив:

Ценни старини се заливат с тонове бетон

Археологическото наследство в селищата, а и в другите територии, е често под заплаха;опазването му е усложнено и дори понякога невъзможно. Обектите му, поради своето местоположение и характер, са сред най-застрашените от унищожение иликомпрометиране културни паметници.

Разбира се, тривиалната причина е свързана с лошата социално-икономическа ситуация в страната в последните 20 години. Проучванията често са безкрайно забавени или съвсем забравени. Няма систематизирана база данни, няма единен археологически кадастър за страната. Но са налице и друг род проблеми, произтичащи от тежката духовна криза в България. Поземлените имоти с археологическо наследство стават обект на корупционни сделки между държавни и общински органи и частни лица. Поради централното разположение на такива градски имоти понякога се неглижират или тотално съсипват и заливат с тонове бетон ценни старини. В други случаи от паметници се правят опити да се сътворят атрактивни печеливши бутафории, водещи до компрометиране стойностите на обектите на наследство. Има многобройни примери за безотговорно отношение на институции, пряко или непряко свързани с разрешаване на строителството в контактнитезони около археологическите обекти и в имоти, „натоварени” с археологическо наследство.

Когато старините са в диалог и хармония със съвременните сгради и пространства, дори съвсем неангажирани с професията хора неминуемо изпитват комфорта и притегателната сила на такава среда.

И, разбира се, искам да изтъкна, че в България има отлична школа с традиции и изключителни майстори и преподаватели по опазване на недвижимото ни културно наследство – УАСГ, НИНКН, БАН. Има и десетки примери на блестящо решени задачи по консервация, социализация и адаптация на български археологически паметници.

http://stroitelstvoimoti.com/как-се-вписва-археологията-в-градска-с/

[Зитко]

Крайно време е вече, след като има закон против иманярството, така да има и закон против реставрацията на археологическите обекти, защото тези "реставратори" нагло и безскрупулно съсипват и без това оскъдните ни исторически паметници и са много по-вредоносни дори от иманярите! Силно се надявах, че поне Плиска и Преслав ще оцелеят от техните унищожителни дейности, но явно безценният опит, натрупан при железобетонната фортификация на Царевец и Трапезица, ще бъде за тези "реставратори" извор на вдъхновение още дълго време...

Редактирано Ноември 26, 2014 от Зитко

[Last roman]

и докато се наливаха милиони евра за грозни и неадекватни 'реставрации':

Разрухата вади Старосел от туристическите маршрути

Рушат се археологическите обекти над Старосел, останали от траките, алармира кметът Иван Жутев.

Храмът на Ситалк, Четиньова могила и могила Хоризонт имат нужда от спешни аварийно-укрепителни работи. И трите обекта са свидетелство за богатото ни културно-историческо наследство.

Необходими са средства и за реставрация на обектите в онзи приличен вид, в който са били преди векове, каза за Радио Стара Загора Жутев.

Туроператорите предупреждават кметството, че ако обектите през 2015 година бъдат в този вид, те ще изключат Старосел от своите маршрути.

http://bnr.bg/post/100492017

[Last roman]

мегабутафория по селски /не е от Не!новините, въпреки абсурдността си/:

Пловдивско село прави музей на света от сътворението до днес на открито

© 24 часа

Средновековният замък е една от атракциите на музея на света, който правят в пловдивското Ново село

Музей на открито, който показва света от сътворението до наши дни, правят в пловдивското Ново село. Атракциите ще са разположени върху площ от 10 дка. Два динозавъра вече са инсталирани на терена.

"Единият е дълъг 10 м - за него отидоха 3 кубика бетон. При другия направихме железен скелет, обвихме го със строителна мрежа и я замазахме с вар", разказва кметът Тодор Атанасов.

Негова е идеята за експозицията под звездите. В нея е включена и праисторическа пещера, построена в съседство с динозаврите.

В момента в администрацията на селото изработват неандерталци. Долният етаж на кметството е превърнат в творческо ателие. Работникът по поддръжката Борис Караджов отлива представителите на палеолита от бетон, използвайки една и съща матрица.

"За един неандерталец отива торба цимент. Фигурата става готова за седмица, тъй като трябва време да изсъхне. В началото ми беше малко трудно, но сега ми доставя удоволствие", обяснява той.

В съседно помещение библиотекарката на Ново село Каролина Славенова, която има и специалност интериорен дизайн, облича древните хора.

"Временно сме им сложили овчи кожи, докато намерим покривала от кози, сърни или мечки", обяснява младата жена.

Предстои да "въоръжи" с каменни боздугани моделите си и да изрисува лицата им. По думите й ще се наложи да режат малко от краката на фигурите, защото е известно, че този вид хомо сапиенс бил с нисък ръст.

Борис и Каролина са измайсторили двама неандерталци, остават им още 5. Пред пещерата на пост ще застанат четирима, а в нея около огнище ще седнат мъж, жена и дете.

До пещерата е монтирано дърво от желязо, по което са "накацали" птици - птеродактили, гарга, врабче, папагал, щъркел. Около ствола е увита 8-метрова змия. Тялото е от маркуч, а главата - от бетон.

Край дървото ще бъде направено езерце на площ от 300-400 кв. м. В него ще има наколни жилища, а във водата ще плуват праисторически животни. На брега пък ще стоят представители на съвременната фауна - мечка, вълк, куче, сърна.

Специално място в експозицията заемат 3 военни оръдия. Едното е противотанково и е участвало във Втората световна война. Преди няколко години тогавашният зам.-министър на отбраната Спас Панчев го подарил на Ново село.

Тъй като било поожулено, кметът Тодор Атанасов пратил циганин да го закара с талигата си на майстор в Пазарджишко. На връщане полицаи спрели каруцаря, защото помислили, че е откраднал оръдието.

"Това е топът на кмета", обидил се циганинът.

На метри от т.нар. военен сектор в музея на света е построен средновековен замък. Матрицата, по която се отливат неандерталците, ще послужи и за изработване на рицари.

"Майстори ни искат 1500 лв. за ризница, затова ще си ги правим сами от продънени контейнери за смет. Вместо да ги бракуваме, ще им вземем ламарината", казва кметът.

Той признава, че има смесване на епохите, тъй като пред замъка стои тракийският бог Херос на кон. Скулптурата била поставена заради традиционните кушии, които се провеждат на това място на всеки Тодоровден.

В основите на замъка ще се обособят 3 помещения с фотоизложба от историята на Ново село, костница и експозиция на старинни предмети от района.

Идеята е впоследствие сбирката да бъде прехвърлена в прабългарска юрта - също част от музея на света. Желанието на новоселци е в нея да има копия на най-ценните артефакти, откривани през годините в землището им.

Сред тях са множество златни, сребърни и бронзови монети, както и 3 железни меча. Смята се, че оръжията са принадлежали на участници в Троянската война.

При проучване на могила край Ново село преди няколко месеца на дълбочина 12 м шефът на пловдивския археологически музей Костадин Кисьов попадна на каменен саркофаг с положена урна от египетски алабастър. В нея има следи от калцирани кости в резултат на трупоизгаряне.

Според Кисьов останките са на тракийски старейшина от племето беси. Той е бил погребан с трите си коня, чиито напълно запазени скелети бяха открити при разкопките. Археолозите се надяват при продължаване на експедицията да изровят и колесницата на велможата.

Ново село е пълно с история, затова заслужаваме да имаме музей под открито небе, гордеят се местните. Те се надяват експозицията да привлича посетители, което пък ще раздвижи търговията в селото.

Кметът Тодор Атанасов уверява, че до края на следващата година музеят ще е завършен. Бизнесмени помагат с пари, материали и техника, а директорката на училището Ваня Лазарова, историк по образование, дава съвети как да бъдат представени различните епохи от сътворението на света.

"Всеки ще може да разгледа атракциите безплатно. Ограда няма", казва кметът.

Той с огорчение допълва, че изчезнали очите на единия от динозаврите Червените лъскави топчета се харесали на деца от селото, които се покатерили върху праисторическото чудовище и го оставили сляпо. От кметството побързали да му сложат нови очи.

Read more:http://news.plovdiv24.bg/528390.html#ixzz3Km85ai2e

[Frujin Assen]

Представям ви няколко няколко снимки от реставрацията на римската крепост в Кюстендил местността хисарлъка. Снимките са любезно предоставени от Олег Крумов, един от реставраторите. Това е само първата част от проекта, ако се осъществи целия може да се възстанови цялата стена, която влиза и в градът. Кулите са възстановени.

[Last roman]

Става нещо като Цари Мали Град и Перистера. Но теренът ще е як за възстановка.

[Galahad]

Ами аз така и не мога да схвана след като някой залее дадена крепост с бетон и я окичи с арматура защо стените не се изкарват докрай, ами се оставят "полуразрушени"? Би трябвало или да се консервира в запазения вид или ако ще се съсипят останките, поне да изкарат зидовете до завършен вид. "Полуразрушените" стени се оставят или когато те са си запазени в оригинален вид на тази височина, като целта е да си останат без ново надграждане или когато ги има запазени на някакви изображения до това ниво и при реставрацията се възстановява разрушената стена до последната известна височина и вид. Но когато има само основи да се иззида стената донякъде си е пълно недоразумение - хем руиините са съсипани, хем посетителите не могат да добият представа какво е представлявал обекта когато е бил цял.