Новите историко-археологически комплекси

[Last roman]

туй се прави, за да е по-куул

[vvarbanov]

Бутафорна атракция в Ново село отива на прокурор

Сезират и Зелени Балкани заради умопомрачителния Музей на сътворението на открито

Бетонираха площ от Натура 2000 заради абсурдни динозаври и неандерталци

Ново село- земя на динозаври

Неописуема бутафория е на път да вкара близкото до Пловдив Ново село не в картата на атракциите в България, които не трябва да пропускате, а в съдебната хроника. Така нареченият Музей на сътворението на света на открито, който се пръкна в защитената местност Бесапара, е изграден незаконно, заради което ще бъде сезирана прокуратурата. Както и Зелени Балкани, тъй като бетонираната заради абсурдни динозаври и изскачащи от нелепи пещери неандерталци зона попада в рамките на Натура 2000.

След странния възторг, с който някои национални медии съобщиха за раждането на това чудо на новоселската предприемчивост, Под тепето се задълба по казуса. Държавното обвинение вече е сезирал независимият общински съветник в местния парламент на Стамболийски Атанас Мавродиев. Той е бесен, тъй като скандалният кмет на общината Иван Атанасов- Графа се опитва да пробута в съвета за гласуване застрояването

на Бесапара с абсурдния атракцион. Недопустимо е и най-важно- незаконно. За нищо от досега изграденото в така наречения Музей няма строително разрешение. Там вече са се излели тонове бетон, а в тази местност и колче не можеш да забиеш, тъй като попада в Натура. Да не говорим, че това се случва напълно непрозрачно и с неясна цел. Едва ли новоселци искат смехотворни динозаври да им пречат на изключителната гледка, която се разкрива към възвишенията. Да не говорим, че много от съоръженията са твърде опасни. Като Дървото на живота- на този винкел деца може да се катерят и да пострадат тежко, коментира за Под тепето Мавродиев. Бутафорията се строи със средства от дарители, за които обаче май няма никаква отчетност. По непотвърдени данни досега са усвоени десетки хиляди лева. Тук ще се правят още какви ли не небивалици- някакви езера, неандерталци с кожи и боздугани, грозотия, която ще изобразява българската фауна, юрти и какво ли още не. Това ми мирише на източване на дарителски средства, но нека прокуратурата си свърши работата, допълва Мавродиев.

Динозаври си хортуват край средновековната крепост и бог ХеросАко има естетическа полиция, вечният кмет на населеното място Тодор Атанасов, който се стяга за пореден мандат, щеше вече да е с белезници. Сякаш изплютия на абсолютно нелогично място атракцион скверни една от най-интересните и уникални зони в цялата област, като я превръща в хуморески панаир. Да се чудиш кметът майтап ли си прави с хората, или сериозно се гордее с идеята си да изгради от подръчни материали два грозни динозавъра, смехотворна средновековна крепост с кръст отгоре, на входа на която бог Херос вдига на задните крака коня си. Какво прави тракийски конник пред средновековната крепост, обграден от динозаври и неандерталци, питайте Тодор Атанасов и кмета на Стамболийски Иван Атанасов. За капак, от винкели е заварено

Дървото на живота- винкел със заваркаДървото на живота, по което се увиват анаконди, гнездят птеродактили и щъркели. А за пълен потрес- оръдия от втората световна война си съжителстват с черешовото топче на самия кмет. Освен че е незаконно и грозно, всичко това е опасно, тъй като деца си играят всеки ден по тези небивалици, категоричен е Мавродиев.

http://podtepeto.com/pod-nozha/butaforna-atrakciya-v-novo-selo-otiva-na-prokuror/

[Last roman]

За 14 млн. лева

Вдигнаха три старинни крепости

Възобновените „Туида“, „Велбъжд“ и „Траянови врата“ посрещат туристи от началото на 2015 г.

Край „Велбъжд“ сръбският крал Стефан Душан ранява и пленява българския цар Михаил Шишман.

С три реставрирани крепости ще посрещнем 2015 г. - „Туида“ в Сливен, която отвори врати (или по-скоро порти) преди дни, и „Велбъжд“ и „Траянови врата“, които ще посрещат посетители в първите дни след празниците. Работата по тях обаче за пореден път постави въпроса дали жаждата за повече туристи не превръща културно-историческите ни обекти в бутафория. Издигането на крепостите, край които са се били цар Самуил, наследници на Асеневци, сръбски крале и византийски императори, е съфинансирано по Оперативна програма „Регионално развитие“. За трите обекта общо са отпуснати към 14 млн. лева, като най-скъпо е струвало обновяването на „Туида“ - 5,5 млн. лева. Древното тържище на старопланинския хълм Хисарлъка, превърнато в отбранително укрепление, вече разкрива уникалните си ъглови кули с църкви. Местни специалисти смятат, че въпреки изграденото модерно осветление е запазен автентичният дух на построената през IV век крепост.

Освен че стените са издигнати до 2 метра височина, е изграден и летен амфитеатър. Сбирка от средновековни стенобитни машини - тарани, катапулти, фигури на римски и средновековни воини, ще са сред основните атракции в крепостта. Експониран е и тайният тунел към близката река, на който учените се натъкнаха преди няколко години. В музейната част ще могат да се видят ценни артефакти от „Туида“, които сливенските археолози това лято допълниха със златна монета от времето на Юстиниан I (483-565).

Извън стените е разкрита голяма базилика с красива мозайка. Предполага се, че в „Туида“ се е помещавал епископски център, действал до изоставянето й през XIII в. Укреплението е било напуснато внезапно вероятно заради върлуваща епидемия. Останалите две издигнати наново крепости са записани в българската история с тежки битки, а днешният им вид предизвиква спорове сред историци и археолози.

Във „Велбъжд“ край Кюстендил, която наследява античния град Пауталия, вече са издигнати три бойни кули и римската стена, ограждаща площ от 30 декара. Укреплението е изградено в началото на V в., оцелява през Първото и Второто българско царство. Разрушено е при настъпването на османците. Преди това крепостта бележи тежка загуба за средновековната ни държава. През 1330 г. цар Михаил III Шишман (правнук на Иван Асен II) повежда над 15 хиляди мъже срещу сръбския крал Стефан Урош III Дечански. Повечето изследователи приемат, че армиите им били равносилни. Българските войници обаче страдали от липса на провизии. Затова Михаил Шишман бил принуден да приеме еднодневното примирие, което му предложил сърбинът. Войската ни бързо се пръснала в околността, за да търси храна. В този момент сръбският престолонаследник Стефан Душан атакувал лагера на нашия владетел до „Велбъжд“. Тежко раненият Михаил Шишман умира няколко дни по-късно в плен.

Новият вид на крепостта „Траянови врата“ предизвика протести на археолози и архитекти. Още по време на строежа те сигнализираха, че тя се издига с неподходящи материали като тротоарни плочки. Въпреки това проектът бе завършен и бойните кули вече се извисяват до магистрала „Тракия“, напомняйки на туристите за това как бъдещият цар Самуил е разгромил Василий II.

През 986 г. византийският владетел повел войската си към Сердика, но 20-дневната обсада се оказала неуспешна. Императорът отстъпил заедно с 30-хилядната си армия обратно към Тракия. Край крепостта „Траянови врата“ (известна като „Щипон“) византийците били пресрещнати от българите и напълно разгромени. Единствено император Василий II и личната му охрана като по чудо се спасили с бягство. Историците твърдят, че българската армия била водена от Самуил и брат му Арон, въпреки че тогава цар все още е бил Роман. Крепостта до днешния град Костенец е изградена през V век като римска казарма на три етажа. По-късно е укрепена с няколко островърхи кули, които били новост за времето си. Твърдината била важна наблюдателница към древния път Виа Милитарис (от района на Белград до Константинопол).

Идеята на общините е „Туида“, „Велбъжд“ и „Траянови врата“ да се превърнат във водещи обекти за културно-исторически туризъм у нас. Възстановени крепости като „Перистера“ и „Цари Мали град“ вече привличат хиляди туристи дневно.

http://pressadaily.bg/publication/64048-Вдигнаха-три-старинни-крепости/

[makebulgar]

Туида наистина изглежда добре, като изключим натрупаният от изкопни работи в средата хълм.

Редактирано Декември 30, 2014 от makebulgar

[Last roman]

и докато се строяха разни бутафории и падаше усвояване на пари:

Затвориха Старосел

Културното министерство спасява гробницата

Знаменитата тракийска гробница в Старосел е затворена аварийно. Известната още и като Четиньовата могила е в бедствено състояние заради постояннодействащо свлачище, активирано от последните валежи напоследък. Стотиците туристи, решили да я разгледат през почивните дни, бяха връщани, видя "Стандарт".

"Веднага след като получихме информация за създалата се ситуация, от инспектората на министерството изпратихме комисия", заяви вчера доц. д-р Бони Петрунова, зам.-министър на културата. Тя бе категорична, че веднага след празниците ведомството ще отпусне пари, за да се оправят нещата. Миналата година Министерството на културата даде целево 400 000 лева за Старосел, но укрепителните работи не бяха завършени.

"От вас научавам, че гробницата е затворена. В първия работен ден ще проверя за какво става въпрос", каза кметът на Старосел Иван Жутев. Той още от лятото алармира, че уникалната тракийска могила се нуждае от средства.

"Ще се опитаме да включим и археологическите обекти в брюкселската програма "Солидарност", предназначена за подпомагане на пострадали от природни бедствия региони в Европа", каза още доц. д-р Бони Петрунова. Паралелно с това ще внесе в Народното събрание законопроект за създаване на един авариен фонд за археологическите находки. По думите й в него все пак трябва да участват не само държавата, но и общините, както и частният бизнес, който печели пряко от обектите.

http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/zatvoriha_starosel-268251.html

[Perkūnas]

В Старосел гробницата беше обилно "укрепвана" с талпи... изобщо работа през пръсти. Да видим какво ще стане с антична Сердика щом покрилите я найлони се разпаднат при ниските температури.

[Last roman]

Райна Гаврилова: Пораженията върху културното наследство са необратими

„Областите, които най-силно ме потрисат са културното наследство и опазването на паметниците и музеите. Това ме изкарва от нерви, защото там пораженията са необратими”. Споделя за случващото се в сферата на културата доц. Райна Гаврилова, преподавател в катедра „Културология” на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, зам. министър на културата в кабинета на ОДС, бивш изпълнителен директор на института „Отворено общество” и на Тръста за Гражданско общество в Централна и Източна Европа.

Откъс от разговора с доц. Райна Гаврилова можете да чуете тук

И продължава: „Мисля, че няма сериозна държавна политика, мисля, че тя е подвластна на конюнктурни интереси и натиск на хора и лобита не само в културата – това къде, какво трябва да бъде построено и т.н. Аз не виждам защита и държавата тук липсва абсолютно и тотално”. И като културолог и експерт с познания за европейския и световен опит е най-гневна, както сама признава, на това, което се случва с културното ни наследство. Силно е притеснена от случващото се и отсъствието на държавата и продължава с голяма болка и като гражданин: „В тази сфера се появи гражданско общество и хора, които протестират, създадоха се сдружения, архитекти, студенти, но усилията на гражданското общество свършват дотук. В културното наследство става дума за много пари, независимо самото наследство или територията, на която то е разположено започват да играят едни местни интереси, пред които държавата кляка. Тука да сте чули нещо да е казал Институтът за паметници на културата /Национален институт за недвижимо културно наследство – б.а./ при тези въпиющи безобразия, което означава, че държавата напълно се е отказала. Аз предполагам, че когато са се опитали да кажат нещо, за съжаление, както си спомням при предишното правителство на ГЕРБ изведнъж министърът на финансите се оказа корифеят по културното наследство. Защо, от къде на къде и къде е бил министърът на културата да му каже:

„Симеоне, гледай си финансите и не се бъркай в културното наследство!”.

И да каже след това: „Аз отговарям за това, мен ще съди историята за това, което е направено в България!”. За това така кипя и се ядосвам, защото това безхаберие и отказ на държавата – „културно наследство, оставете, те общините знаят”. Общините знаят да вземат 6 млн., както аз гледах един пример, за който писах на зам. кметицата на Враца. 6 млн. европейски проект да социализират пещерата „Леденика” и да направят обекта привлекателен. Погледнете в интернет снимките да видите какво са направили – един гипсов тунел…”. Дава пример Гаврилова, а те са много. И вмъква как е разказала на своите студенти за европейските проекти, които знае как се пишат. „В проекта не пише „ние ще похарчим 6 млн., за да сложим 10 грозни пейки и гипсов тунел”. В него пише „ще се направи специален тематичен план, разработен за нуждите на подрастващите, като едновременно да ги възпитава в уважение към природата, към ценностите…бла-бла…”. ЕК чете един проект „ще социализира, туристи, социализация, местно развитие, работни места, опазване на наследството, да не се руши” – всичките думички са на мястото си.

На практика на терена се получават безобразия.

И тук липсва държавата. Държавата се нарича Министерство на културата, нарича се Вежди Рашидов и се нарича Институт за паметници на културата. Тези хора са отговорните за това. Този проект преди да отиде в ЕС, трябва да бъде разрешен, трябва да бъде огледан и след това да бъде контролиран. На всяка сграда, която се строи в България има т.нар. строителен контрол. Аз се питам дали има културно-исторически контрол тогава, когато се рови по българските паметници, когато това се съсипва в момента. Идете на Яйлата да видите какво чудо са построили с тухлички Итонг, и Кракра в Перник и…”. Толкова са много, че на Райна Гаврилова не й се изброява и като историк, а и ние във „въпреки” сме давали думата на водещи археолози и експерти, които никой не пита и не чува…Драмата е, че наистина щетите са невъзвратими и все така истинските експертни мнения се игнорират, дори с цинично пренебрежение.

Тухличките Итонг са много удобни за строителство, но далеч не са били известни в миналото, както се опитват да ни убедят проекти като този на Яйлата…. Снимка: Владо Руменов

Но все пак: „Има някои неща, които в последните години минаха напред. Появиха се независими гласове, независими от клопката на това да стоят втренчени в Министерството на културата и да очакват само оттам да дойде нещо. Предимно млади хора, млади състави – някои от тях са аматьорски, друга са професионални. Това е най-прекрасното нещо, което ни се случи”. И продължава: „Наистина полето се разнообрази и се появиха гласове и всеки може да намери това, което го интересува. Добиха самочувствие, придобиха способността да критикуват, придобиха способността да искат да чукат на врати, да търсят спонсори, да намират и да правят неща. Мисля, че това е прекрасно, което се случва”. Но отделя по категоричен начин политиката на държавата по отношение на културата, без да игнорира времето, когато е била в държавната администрация на отговорен пост. „Що се отнася до

държавната политика в културата е там, където беше преди 20 години.

За съжаление. Всичките министри, вкл. и министър Москова, с която съм работила в нашия кабинет и много уважавам са пожарни команди за решаване на социалните проблеми на една или друга институция. Аз така или иначе рядко виждам желание да се направят някакви реформи или да се направи истински национален дебат за ценностите, не в смисъла, в който го използват патриотите, а това, кое ни е ценно, кое ни е важно и след това да бъде ангажимент и да бъде защитено. Пак се връщам към кабинета, към който съм била съпричастна, за да кажа, че това е кабинетът, на който принадлежи правенето на Закон за културата. Беше положена добра основа, но оттам нататък механизмите за прилагане на този Закон във всичките тези години злощастно издишат, където и да погледнем. Това, което трябва да се признае, пак на всичките кабинети и на културната политика е, че все пак успяха да закрепят няколко институции, които в момента съществуват. Няма какво да се лъжем – било общински, било държавни институции, които съществуват само благодарение на субсидията. Че те се запазиха е добре, но те се запазиха без никакво усещане, че трябва да променят нещо около себе си”, казва Райна Гаврилова. Смущават я управленските политики и е категорична в мнението си, че културната ни политика и не само тя, не е на равнище, липсва й перспектива. „В начина, по който се управлява, в начина, по който се взимат решения аз пак съм скептична, защото разбирам, че големи сегменти от гилдията, професионалната, много харесват министър Рашидов, защото твърдят, че „всеки път като поискаме нещо, той ни дава”. Извинете, тази гледна точка към културната политика е антикултурна политика. Затова казвам „бърза помощ” за решаване на неотложни нужди на сградите и на социалните проблеми. От няколко години си мисля, че поставянето в Министерството на културата на творци е много лоша идея. Правителствата, извинете за израза, си връзват гащите като сложат един човек като Стефан Данаилов – о, уа, Ламбо, той прекрасен или Веждичката… Това е много лоша услуга, а трябва доста аргументи, за да ме убедят, че творците са най-добрите мениджъри в културата. Културата като всяка друга сфера на държавната политика е въпрос на мениджмънт не на дитирамби на един или друг”, иронизира с право Райна Гаврилова познатата ни родна ситуация в културната политика, която някак си се свежда единствено до някакви пари и то не големи, за сметка на стратегия и простор, които да надскочат не рядко ниския ни хоризонт. Според нея на този пост се слагат хора, които са харесвани, но дали те разбират комплекса на културната политика, който е сложно балансиране на интереси, ресурси, на търсене на пари и т.н., и с някаква мисъл какво и е важно на тази държава. И не без тъга признава: „Не съм готова да отрека всичко, което се случва, но мисля, че продължава все същата каша – режене и кърпене на парче, в която не виждам никаква перспектива за оправяне”.

Много теми и проблеми в културата ни вълнуват Райна Гаврилова, почерпила изключително много от европейския и световен опит. Споделя го и в социалните мрежи, където има и сериозни поддръжници. Свързвани ни старо приятелство на основата на общи възгледи за процесите в културата. Всеки в посоката си, но заедно отчитаме и се стремим да променим ситуацията с

липсата на истинска художествена критика в българските медии:

„Намирам това за изключително тревожно, поради някакви академични или присъщи на изкуствоведските науки терзания, а поради факта, че за здравословното състояние на една култура присъствието на оперативна критика е абсолютно важно. Говорим за това хората да не изказват мненията „харесва ми”, „не ми харесва” или „това е много яко” или „това на нищо не прилича”, а става въпрос за някого, на когото публиката да развие своето доверие, че този човек знае, че този човек разполага с културния багаж и има професионалната подготовка, когато изкаже едно мнение да даде няколко аргумента, които може да не ме убедят, но ще ме накарат да се замисля поне какви са неговите основания. Това, което съществува в България или не съществува е едно свръх изобилие от информация, в което освобождението на индивидите от социалните мрежи и от информационното общество, накара всички да си повярват, че мненията и изказванията в нета или в медиите, изобщо, са равностойни. Не, те не са равностойни. Всеки има право да се изкаже, но аз имам право да вярвам на определен кръг от хора. Тези хора ги няма. Много малко останаха медиите, които поддържат редовно оперативна критика, няма какво да се лъжем – един вестник, няколко сайта, в които от време на време и то в определени сектори на културата и изкуствата се появяват. Тук не става въпрос за дълги изкуствоведчески анализи, а за оперативна критика, това, което се нарича в англо-саксонската медия review, в някакъв смисъл представяне на произведението. Едно представяне никога не е абсолютно неутрално, в него се изказват и по един деликатен, внимателен и с уважение начин какво смята авторът за това произведение дали то принадлежи на висока, на ниска, на популярна култура, дали е иновативно, дали възпроизвежда стари, обичайни схеми или просто е безмозъчно повтаряне на шаблони, т.е. такъв вид представяне присъства във всички нормални културни ситуации. В България съм много притеснена, че това липсва. Появяват се отделни интересни представяния от професионални изкуствоведи или въобще професионалисти, които знаят за какво говорят, но те са спорадични. Мога да говоря за това дълго, защото го намирам за много обезпокоително.

Вторият проблем е, че няма място,

където тези оперативни критики или тези review-та да се появяват. Аз приветствам, разбира се, децентрализацията на информацията, вече никой няма монопол върху нея, вече няма и йерархии. Но това означава, че също така изчезнаха и йерархиите на доверието, т.е. няма такива издания и места, на които аз да се доверявам 100%”. Разсъждава по темата Райна Гаврилова. И дава примери, с които всеки един от нас се сблъсква всеки ден, независимо дали става дума за книга, филм, спектакъл или концерт. „Представете си, че се е появила някаква нова книга на пазара. Какво можете да направите - да влезете във ФБ, както знаем всички едно не много равномерно пространство, където някои откриват какъв велик писател Паулу Коелю до хора, които коментират последното издание на модерен автор или говорят за особеностите на съвременната френска проза. Това е за книгите – сфера, област, в която ние четем, че има нарастване на четенето и интерес. За киното – също така – няколко блогъра, няколко сайта и останалото е от типа „хареса ми”, „не ми хареса”. За театъра вече нещата стават вече по-зле – от време на време в. „Култура” пуска професионална критика за някои постановки. Тази критика вирее в медии, а какво се случи с медиите в България, всички знаем”. Казва без многоточие университетската преподавателка. Припомня, че специализираните медии изчезнаха поради липса на средства или липса на интерес. „И останаха само като хартиени издания в.”Култура” и „Литературен вестник”. Има няколко сайта, в които е и вашият, и портал „Култура”. Голяма част от всекидневната преса, която на много места по света поддържа седмична притурка или седмични страници, които са посветени на актуална култура, у нас изчезнаха. Цялата преса в момента е таблоидизирана, което означава, както знаем, че за таблоида добрата новина не е новина. Ако в тях се срещне някаква културна новина, това е спонсорирана новина – подадена от издателства, платени от хора, които искат да ги видят отразени, което е друго изкривяване на ситуацията. Това винаги поражда у мен въпроси дали това е реално представяне или е поръчково”.

Според нея усилията трябва да се съсредоточат да се мотивира една група, ново поколение от критици, оперативни критици. Името е това, което гарантира стандартите на продукцията. Счита, че това не могат да бъдат всеки път различни хора и признава, че когато види материал от хора, които никога не е чувала в живота си, трябва й известно време да прецени дали нейните и неговите критерии за добро или лошо съвпадат. Убедена е, че е много важно да се насърчи в поколението на младите 20-30 годишните хора, които освен другото, което правят, да поемат ангажименти да подготвят такива review-та или оперативни критики. И допълва, че за това трябва да се намерят пари. Не приема, че хората трябва да го правят в свободното си време и без заплащане. Всички са под принудата на живота. И съвсем сериозно казва, че от една година говори с различни хора на тази тема и развива идеята да се набере някакъв фонд от дарения от хора, за които това е важно, да се консолидира някакъв ресурс и да се поддържа на едно място такава оперативна критика. Отчита, че има и много силен страх да не си развалят отношенията.

„Винаги е страх или притеснение заради собствената позиция.

Ние сме толкова малка общност в България, че хората се познават лично. Хората, за които трябва да се напише нещо критично или отрицателно, много често са ни приятели, състуденти, съученици, колеги. Това е много мъчителна ситуация и тя изисква, наистина, майсторство на написаното, да кажеш хем истината, хем да не го заболи. Култивира се такъв начин на писане. Французите са майстори, но това е друга култура на интелектуално общуване, където могат да се срещнат двама близки приятели и да си кажат: „Видях последната ти статия и тя е пълен боклук!” или „прочетох последното ти стихотворение, мисля, че не си казал нищо ново. Жалко, загубил си времето. Аз съм сигурен, че следващото ще е по-добро”. И да продължат да си говорят Това трябва да се култивира, аз не мисля, че трябва да се отказва, защото просто това оставяне на течението на ниво „приятел ми е, да мине, няма аз да му кажа, друг ще го каже.” Това довежда до това, че в момента няма критика”. Не без огорчение казва и като културолог Райна Гаврилова. Но продължава: „Тука става въпрос за възпитание на чувствата в публичното пространство. Мисля, че критиците, артистите, актьорите, творци, създатели трябва да се научат, че кариерата им, произведенията им не са непрекъснато една сияйна пътека нагоре. Те много добре знаят и дълбоко в себе си усещат кога едно нещо не е пълноценно, не е на сто процента, не е перфектно и затова реагират така болезнено, когато го чуят артикулирано с думи. Мисля, че това трябва да се научи и ако това не тръгне от една общност от хора, които са готови да тръгнат дори на едно влошаване, временно, надяваме се на отношенията, никога няма да се оправи. Ние бавно и полека ще се впускаме в едно блато „всичко става””.

В личен план Райна Гаврилова споделя, че за нея периода на прехода са били добри години, в които е получила възможност да попада на места, където може да направи нещо. Оценява го ценна привилегия, защото голяма част от огорчението и депресията на хората се свързва именно с това, че те не виждат какво могат да направят. Сблъскват се с тази стена от практически, финансови и какви ли не други проблеми. А тя, работейки в държавната администрация и в неправителствения сектор на позиция, на която се взимат решения, е могла да подкрепи неща, в които вярва и да ги подкрепи, да даде тласък на хора, в които вярва. Но остава неудовлетворена, дори изпитва вина като университетски преподавател по отношение на образованието.

„По-скоро имам усещането за несвършена работа

в това, което е основната ми професия – историк и преподавател. Ние изтървахме образованието и тъй като аз съм част от това образование се чувствам от виновните. Софийският университет е една доста зле управлявана институция. Казвам го, декларирам го, проф. Иван Илчев ми е приятел, не просто познат, а ми е приятел. Както той, така и скъпият ми покоен учител проф. Николай Генчев, който също беше ректор, т.е. хора в чиято добронамереност и желание да направят нещо, никога не съм се съмнявала, не можаха да го реформират и да го направят в един модерен университет, управляван модерно, стопанисващ имотите си, стандарти на преподаване, стандарти на изискване към студентите. В него има една инерция, която е подобна на тази за оперативната критика – това са живи хора или са ни колеги във факултета, или са ни състуденти - какво ще стане с тях – това, което аз наричам сиромахомилската позиция. За съжаление, тази сиромахомилска позиция се оказа колене с тъп нож. Мисля, че това е, което постигнахме с всичките реформи в България, изобщо. В началото на реформите се говореше много за шокова терапия – ако за шокова терапия си припомняме Лукановата зима, това не е шокова терапия. Шоковата терапия е, когато се прилагат болезнени мерки, след които се започва на чисто и по нов начин. Това у нас никога не се случи. Няма да говоря общо, а за Университета. Това, че не въведохме сериозна атестация от началото, борба за договора, по който преподаваш и си на мястото си, финансиране на тези, които могат да направят качествена научна продукция, цедка за студентите –приеми ги всички в първи курс, изгони 50% от тях до четвърти курс – тези, които са дошли тук да прекарат четири лесни години. Ние

превърнахме и Университета в социално предприятие,

в който хората ходят, докато свикнат, че мама и татко няма да ги хранят и докато си намерят работа в някой кол-център. Това е тотален провал на образованието. А като виждам сега какво идва от средното образование като ниво на култура, на езикова подготовка, казват, че е свършила епохата на хората, които знаят…Днес те знаят да търсят информация. Не съм убедена, че и това могат да правят. Това, което се нарича креативност, иновативност, което да бъде насърчено, най-добрите да бъдат наградени, да бъдат изтъкнати напред, да се създаде някаква възможност, да се каже „този е добър”. Съжалявам, че трябва да го кажа, не виждам сред моите студенти, макар, че аз се върнах към редовното преподаване от един семестър. Дано впечатленията ми да бъдат променени, но като цяло това са констатациите ми. Извинете, но човешкият материал, както се изразяваше нашият премиер, е най-важното ни нещо. То важи, както за реформите в държавата, аз вярвам, че нещо може да стане в правосъдието, защото вярвам на правосъдния министър, надявам се, че нещо може да стане в образованието, защото познавам проф. Тодор Танев и затова да инвестираме в хората и в студентите – тук чувствам най-голямата си лична вина и смятам да прекарам следващите 15 години от живота си, опитвайки се да я оправя, доколкото мога…”. И все пак за себе си открива и една много положителна промяна в днешните студенти, в сравнение преди години. „При студентите може като интелектуално ниво и интерес да има спад, но като активност, поведение и готовност да реагират и да влязат в диалог, виждам значително подобрение в сравнение преди десет години. Това са други хора”, завършва все пак оптимистично Райна Гаврилова. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов

http://xn--b1agjhxg2e.com/post/108928503821

[ymgologanov]

Едно филмче за античния Димум край Белене:

Втората половина е за реставрацията на част от крепостната стена, която направиха преди две години.

То 'реставрация' не знам дали е точната дума, като се има предвид факта, че там нямаше никави останки над нивото на земята и на практика всичко е построено от нулата.

Редактирано Януари 25, 2015 от ymgologanov

[Last roman]

да го наречем - визуализация.

[Last roman]

Новото строителство в археологически обекти - скандал и фалшификация

Изпълняват се проекти - абсолютни недоразумения. Не става дума за реставрация и консервация, а за ново строителство. При това могат да бъдат отклонени значителни средства, предупреждава археологът проф. д-р Диана Гергова. Тя говори пред сайта "въпреки" за непрофесионалното отношение, което застрашава археологически обекти. Боря се, защото смятам, че ако ние не постъпваме високо професионално, това означава, че не сме на нивото създаденото по нашите земи, казва тя пред Зелма Алмалех и Стефан Джамбазов. "Дневник" препечатва текста със значителни съкращения.Заглавието е на редакцията. Оригиналното е "Не сме на нивото на създаденото по нашите земи"

"В цял свят има международни документи, има наука реставрация, знае се какво е допустимо и какво не е допустимо при експонирането на един паметник, казва проф. Гергова. В археологията всеки паметник е уникален и всеки проект трябва да е уникален, всеки проект трябва да е възможно най-доброто решение за експонирането на един паметник. За съжаление, в България сме в голяма драма и тя е породена съзнателно, от това, че всъщност грижата за паметниците, възможностите да се кандидатства за проекти не е в ръцете на професионалистите, на професионалните организации, на академичните институти, на университетите и музеите, а е в ръцете на местните администрации. Тези местни администрации обикновено даже не се допитват до специалистите си. В същото време те имат интерес да се правят

проекти, в които да бъдат прибрани много милиони

Оттам нататък това няма нищо общо с истинската консервация, реставрация и социализация на паметниците. Всъщност става дума за ново строителство, в което, когато има големи обекти, могат да бъдат отклонени големи средства и проценти, за да бъдат прибрани от съответните чиновници. Така, че това е основната причина в България последните години да се реализират проекти, които са абсолютни недоразумения.

Те са скандални и за друго. Защото когато ти изграждаш до зъбер и до покрив един паметник, за който не знаеш как е изглеждал, нямаш доказателства. Това вече не е реставрация, това е ново изграждане – това е фалшификация и то едва ли може да ни накара да се чувстваме горди от нашето минало. Това е унищожаване на нашето минало и всъщност ние трябва да забравим драматичната си история, тъй като знаем кога са разрушени много от българските средновековни крепости. Те са свързани с османското нашествие. А когато ние унищожим тези следи, ние заличаваме историята, ние заличаваме националната си драма, заличаваме спомена за миналото си. За мен това е също толкова страшно, колкото това, че толкова милиони евро просто са откраднати – повече от ясно! Това е един голям проблем, но той може да бъде решен само, ако се променят правилата и кандидатстването за следващите проекти за консервация, реставрация да са в ръцете на специалистите и на специализираните институции".

Проф. Гергова, която работи в археологическия институт на БАН с музей се аргументира и с примери, които повечето от нас знаят, възмущават се или се усмихват снизходително на поредната регионална маниащина, която превръща историческия знак и спомен, запазен във времето в жалък кич, рожба на местен патриотизъм и подхранен с много средства. "То няма други примери, всичко е така. Пернишката крепост, която доста се коментира. Там има едни панели, които са някакъв невероятен парадокс. Парадокс е обаче, че никой не пита кой се е подписал под този проект, защо всичко това се е случило, защо се допуска такова нещо. Всичките тези проекти за милиони, може би, се парафират "на маса", но там няма никакво професионално обсъждане. Да се каже това допустимо ли е или не е допустимо. Всичко е чисто административни ходове - и Пернишката крепост… Яйлата, Камен бряг. Там също бяха хвърлени някакви безумни средства да бъде изграден един нов обект, да не говорим за Созопол.

Созопол беше пръв, Созопол е в основата

в първопричината – първият пример какво трябва да правим, как да изглеждаме до зъбер и до покрив.

Проф. Гергова припомня и какво се случи с църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново - ни следа от средновековна й автентичност и истинност.

Тя обяснява ситуацията, която ни отдалечава от всепризнатото цивилизовано отношение към археологията, към историята. "Първо - не може проекти за културно наследство да минават през Регионално развитие, където изобщо няма специалисти в тази област. Второ – тези проекти минават през някакво съгласуване с Паметниците на културата и Министерството на културата. Но как става това,

защо няма публично или професионално обсъждане

преди всичко, което е задължително, когато имаме толкова милиони. Такова нещо няма. И, всъщност, големият проблем е, че никога не излизат напред имената на тези, които са се подписали под тези безумни проекти. Има много колеги-проектанти, които са се отказвали от своите проекти, защото когато виждат изпълнението и нямат възможността да спрат безумията. Такъв е примерът с Яйлата, Траянови врата, доколкото знам. Ние имаме примери за това, че специалистите се отказват, нямат властта да спрат безумията.

Интересно е да си види този Пернишки проект кой го е подписал, кой го е одобрил, какви са били мотивите, когато и обикновените хора виждат, че става дума за безумие. Какво става също с Яйлата. Аз много добре знам, че моят колега Асен Салкин, който е проучвал този обект е бил загърбен. Все едно, че не е бил там, все едно, че не е познавал обекта. Никой не го е питал. Питам също кой се е подписвал под този безумен обект. Това е голямата загадка в България, че никой не носи лична отговорност за всичко това. Сега виждам в Сборяново изведнъж някакви снимки, взели снимки от златното съкровище – нито питали мене, нито моя музей /Археологическия-б.а./, в края на краищата това съкровище е в моя музей. Прибрали си пари. Нивото на тези пана е безумно ниско, но срещу половин милион. Никой не пита специалистите, такова нещо няма. Събира се една администрация, взима си двама-трима, които искат най-малко пари по търгове и така вървят нещата. По този начин не може да се прави нито реклама, нито социализация, нито опазване, нито реставрация. Това е истината", казва тя с горчивина.

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/01/30/2462440_novoto_stroitelstvo_v_arheologicheski_obekti_-_skandal/?ref=substory

Редактирано Януари 30, 2015 от Last roman

[Last roman]

Проблемите с реставрацията и консервацията на важни археологически находки и обекти в България

http://bnt.bg/part-of-show/zapochvat-restavratsiya-na-dvoretsa-na-asenevtsi-na-ha-lma-trapezitsa-va-v-veliko-ta-rnovo

[Last roman]

Владо Руменов: Европа да спре да ни дава пари за бутафорни крепости

„Европейският турист или който ще да е турист, като идва тук на културен туризъм, гледа с ирония и насмешка на това, което се върши. Това не са паметници, това са съвършено бутафорни, очевидно току - що измислени в нечия глава неща, това не е история. Това не е възстановка на археология”, казва художникът и реставратор Владо Руменов по повод изгражданите на различни места из България „възстановки” на дворци и крепостни стени.

Откъс от разговора с Владо Руменов можете да чуете тук

И продължава: „И тези опити да се реставрира един паметник като намериш 5% от него и да може да го изградиш целия – не може. Според световно приетите нормативни документи в тази област, някои от които България е ратифицирала, за съжаление, не всички, не може да се правят такива неща. Не трябва да се правят такива неща! За съжаление, всичко това се интерпретира с обратен знак тъкмо, за да се подклаждат тези настроения и да се усвояват едни пари”, казва художникът.

Ето как Руменов обяснява причините за подобни действия: „От една страна имаме българинът, който като че ли има комплекс за малоценност, защото нашите паметници не са като средновековните замъци из Европа, да се извисяват с кули. Така се е случило, но това по никакъв начин не прави нашите паметници по-малко стойностни. Тук сме наследници на толкова много култури и тези паметници, ако се извадят от земята, където все още стоят, ще потече рогът на туристите и ще се изсипе в България. Те трябва да се реставрират и консервират. И този

комплекс за малоценност подхранва нездравите амбиции,

според мен, на една група, даже мафия бих я нерекъл от архитекти, реставратори, строители на крепости, която използва аплаузите на публиката, за да аргументира необходимостта да се усвояват европейски пари и да се издигат тези крепости, които никой не е виждал как са изглеждали. И се получават няколко ефекта – единият, че се вандализират паметниците, другият, че се подменя тяхната автентичност. От което до подмяната на автентичността на историята, крачката е само една, според мен. И третият резултат е, че една група хора съвършено неправомерно крадат пари от европейските фондове. Ние сме стигнали до идеята да апелираме към Европа да спре тези пари, защото от това българските културни паметници губят, те се унищожават”, казва Владо Руменов.

Той е художник и реставратор на живопис и икони. Работил е в Криптата на храма „Св. Александър Невски”. Бил е член на археологически екипи и станал свидетел на много от случаите на подмяна на автентичността на подобни обекти. Не можел да стои настрана и преди година, въпреки че идеята е от по-отдавна, със съмишленици археолози, архитекти, историци, изкуствоведи, културолози, журналисти създали Гражданска инициатива за опазване на културно-историческото наследство. Сега заедно с други граждански и неправителствени организации са решили около месец май да организират дискусия за културно-историческото наследство. Стремежът е да се провокира създаването на Национална стратегия за опазване на културното наследство в България. Крайната цел е постигане на единна обществена и професионална позиция относно съхраняването на националното културно богатство. Както и подпомагане на държавата в ролята й на върховен регулатор чрез стимулиране на процеси отдолу нагоре.

Питаме го къде, обаче, е държавата в случая. „Не знам къде е държавата. На местните кметове държавата е оставила да се разпореждат с местните паметници и на тях им хрумва да си построят крепост със зъбери. Опитват да го правят. Държавата е и НИНКН /Националният институт за недвижимо културно наследство/, който в момента върви към унищожаване. Те пишат становища, които не са задължителни.

Цялата работа опира до корупция.

Чувал съм и за колеги оттам, които имат склонност да правят компромиси. Добре е, ако държавата приеме, когато се появи един проект за реставрация на някакъв паметник да го изложи на публично обсъждане, където експерти, хора от обществеността да си кажат мнението. Разбира се, с превес на едно експертно мнение. И тези неща да бъдат достъпни. Така че държавните чиновници също участват в тези корупционни практики”, казва Руменов.

Южната крепостна стена в Созопол е по-скоро атракция, отколкото автентичен паметник

Според експерти не само трябва да се поправи Законът за културното наследство, а да се напише нов закон, отбелязва художникът. Друг въпрос е дали Народното събрание би приело такъв нов закон. А дори и в сегашния има подходящи ограничителни клаузи, които обаче не се спазват. От гражданската инициатива са говорили по проблемите с културното наследство и с омбудсмана, и с президентската институция. Срещнали разбиране и били на едно мнение, че се вършат безобразия. Но и двете институции нямат правомощия да решат този проблем. На конференцията през май искат да поканят колеги от чужбина и с тяхно участие, както и на медиите да се опитат да кажат на всички, че всъщност по този начин се унищожава културното наследство. „Нас ни обвиняват, че мърморим, врънкаме, защото не сме били включени в реставрацията на тези паметници, което само по себе си е доказателство, че явно има за какво да си включен. Тоест, там може да се краде. А ние, защото не сме били включени, мрънкаме. Аз не знам в какво си качество лично аз бих могъл да бъда включен – аз съм реставратор на икони и художник. Не мога да зидам камъни, не съм архитект. Както и да е, такива дребнави заяждания. Но много добре, че се включиха експерти, много сериозни имена, като проф. Диана Гергова и други колеги археолози, архитекти, има млади хора, които са и с амбиция да преправят закона”, казва Владо Руменов.

Крепостната стена в Яйлата си е чисто ново строителство - снимка Владо Руменов

Според него държавата не е помислила и за обекти в риск. А на въпрос, че след като обикновено се казва, че няма пари за реставрация или консервация, защо се дават много повече пари за ново, уж автентично строителство, отговаря, че точно тук е заровено кучето. В разговор с кмета на Каварна, с който има препирни около крепостта в Яйлата отбелязал, че ако с тези пари, които дава за крепостната стена инвестира в археологията и само консервира находките, без да ги вдига, това ще е изключително. Защото това е голям град там, има и изключителен пещерен комплекс. „Не се дават пари за археология, защото

от археология не може да се краде.

Може да се краде от бетон, може да се краде от транспорт, може да се краде от камъни, от керемиди… От археология не може да се краде”, отбелязва Руменов. А иначе, както се прави и по света, може да останат само автентичните останки, а как би изглеждал обектът може да се направят различни виртуални интерпретации, но без да се строи.
Всъщност, оказва се, че такова псевдоавтентично строителство тръгва още от 20-30 те години на миналия век, когато на Царевец се издига тази прословута Балдуинова кула, всъщност такава кула няма на Царевец, казва художникът. Тогава архитектът, който я прави я вижда в Червен, заснема кулата, копират я и се построява на Царевец. „А по-късно през епохата на социализма, както помним всички ние, се построи целият този Царевец, заедно с патриаршеската си катедрала, че даже се и изписа. Търново беше ликвидирано, Царевец беше ликвидиран, а сега това се очаква да се случи и с Трапезица, както се случи и с църквата Св. „40 мъченици”. Созопол продължава да се зида, чудеса се правят, крепости се вдигат, осветяват се. Попаднах нощем на осветената Асенова крепост. То един ужас. Да ти се доплаче. Все едно си в цирка. Същото е Созопол, Търново – Царевец е същото. Това шоу – музика и светлина. Това е само усвояване на пари, при това се възпитава едни много нисък вкус”, възмущава се Владо. И цитира една прекрасна мисъл на французин от 18 век, основателя на реставрацията, която гласи: „Няма нищо по-красиво от развалините на едно красиво нещо”. За да стигнеш до приемането на тази мисъл, трябва възпитание. И ти нямаш никакво право, защото не знаеш как е изглеждало това нещо. Трябва да има един пиетет към старината, една почит, едно уважение. Защото това е и подмяна на историята. И се възпитава една безкритичност при младите. Каквото им дадат, това е. Тези възстановки са реплики сами на себе си. На няколко архитекти, които продуцират неща като от Лего. Да се разплачеш, наистина”, казва Владо Руменов. ≈

Текст и снимки: Стефан Джамбазов

http://xn--b1agjhxg2e.com/post/110360628556#more

Редактирано 8, 2015 от Last roman

[Last roman]

Експерти или културни разбойници

Хипотетична реконструкция на порта, кула и част от крепостна стена на Трапезица, Велико Търново, 2009.

Фотограф: Тодор Кръстев

[авторът]

Напоследък в публичното пространство се сблъскват диаметрално противоположни мнения за това как трябва да бъдат опазвани културните ценности в България. Страничният наблюдател е обяснимо объркан: как трябва да постъпим с една средновековна крепост, от която днес са останали само основи и част от стени? Някои ни убеждават, че за да привлича туристи, тя трябва да бъде "вдигната" до горе – възстановена "до зъбер". Точно така били напълно възстановени Партенонът в Атина и Колизеумът в Рим.

По силата на тази логика у нас започна строителство на крепости, което значително се активизира след 2007 – със средства от европейските фондове (в Созопол, на Трапезица във Велико Търново, в с. Белчин, в Перник, на Яйлата и др.).

Хипотетично възстановяване на порта, кули и част от крепостна стена в Созопол, 2003.
Фотограф: Димитрина Димчева

[авторът]

Хипотетично възстановяване на крепостта Цари Мали град, с. Белчин, община Самоков, 2013 (Изложба на Международния форум, организиран от Министерството на културата, април 2014)

[авторът]

Хипотетично възстановяване на крепостта Кракра Пернишки, 2014.
Фотограф: Магдалена Машева

[авторът]

Строителство в резервата Яйлата, Камен бряг, 2014.
Фотограф: Евгений Кондев

[авторът]

Колкото повече наближава откриването на втория транш на фондовете през 2015, толкова по-ожесточена е защитата на тази практика. Нейните идеолози, ангажиращи сериозни държавни институции, авторитетно ни уверяват, че

"вдигането" на крепости

представлявало обичайна световна практика, разрешена от международните документи. Достатъчно било само да се означи старото от новото с оловна лента. Много добре се знаело как са изглеждали някога крепостите – имало налични гравюри. Освен това, крепостите били "типови", ясно описани от древния архитект Витрувий и пр.

Ако това наистина е така, защо тогава експертната общност по опазване на културното наследство в България е ужасена от тази бурно разширяваща се практика? Обяснението е, че горните аргументи са дилетантски – те биха били дори комични, ако последиците от тях за културното наследство не бяха толкова сериозни.

Научните принципи на реставрация на културните ценности са формирани в продължение на два века и днес по тях съществува пълен международен консенсус, закрепен с харти и с конвенции, ратифицирани от България. Светът е разбрал, че културното наследство е ценно само когато е автентично, т. е. истинско, а не измислено. Само тогава то представлява историческо свидетелство. Върховен дълг на специалиста-реставратор е да го предаде на следващите поколения "в цялото богатство на неговата автентичност". Тази устойчивост е изцяло в обществен интерес – идните поколения не бива да бъдат лишавани от своя "прозорец към историята". Ето защо, според основополагащия документ на реставрацията -Венецианската харта на ИКОМОС, 1964 (членове 9, 12 и 15);Документа от Нара за автентичността, 1994; Конвенцията за световното наследство, 1972 и Ръководството за нейното приложение (параграф 86), трябва напълно да бъде изключена хипотезата – измислицата за това как е изглеждала ценността.

Историята не бива да бъде фалшифицирана. Затова възстановяването на една ценност може да стане само при наличие на автентична, пълна и детайлна документация за нея – не са достатъчни гравюри, рисунки или описания, тъй като те нямат достоверна документална стойност. Не може да се реставрира по аналогия с други ценности – всяка ценност е уникална сама за себе си. Днешните "възстановени" крепости не отговарят на нито едно от тези изисквания.

Това са приети от цивилизования свят азбучни реставрационни принципи, които се изучават още от 3-ти курс архитектура. Ако те бъдат нарушени, културната стойност на ценността рязко пада. Да си представим, че някой реши

да "възстанови" липсващите ръце на Венера Милоска

(технически напълно възможно) – тогава античният шедьовър ще се превърне в кич. Никой по света не би си позволил такава гавра с културното наследство, не са си го позволили и реставраторите на Акропола (Николас Баланос) и на Колизеума(Рафаел Стерн).

Научна реставрация на Акропола в Атина (Николас Баланос).
Фотограф: Тодор Кръстев

[авторът]

Научна реставрация на Колизеума (Рафаел Стерн).
Фотограф: Дияна Янева

[авторът]

Ако това се случи например с крепостната стена на Старинен град Несебър, той със сигурност ще бъде изключен от Световното наследство. Ако това се случи с крепостта на Небет тепе, Пловдив няма шанс да влезе в Световното наследство. Велико Търново по начало няма шанс, след построяването на измислената Патриаршия на Царевец (със силен политически натиск и също с гръмогласни идеолози), да не говорим за предвижданото "възстановяване" на Двореца на Асеневци на Трапезица (отново с подкрепа от "най-високо място").

Можем да си представим как ще изглежда пейзажът на България, наситен с клонинги на измислени крепости, дворци и църкви, докато в същото време автентичните български културни ценности реално загиват. Абсурдно е, че за опазването на тези 40 000 ценности държавният бюджет ежегодно отделя мизерните 500 хил. лв., докато за посочените проекти по европейски фондове, превръщащи културното наследство в "туристическа атракция", само досега са похарчени над 80 млн. лв.! Предстоят много повече.

Каква е тогава логиката на тази строителна кампания, кое я оправдава? Ако погледнем нещата в дълбочина, не можем да отречем, че тя е

изгодна – както политически, така и икономически

От една страна тя гарантира интензивно усвояване на европейските фондове с проекти от по 4-5 и повече млн. лв. От друга, новото строителство е "по-ефективно" от реставрацията – много по-лесно, по-бързо, по-евтино и с по-нискоквалифицирани изпълнители могат да се строят крепости от бетон, камък и тухла, вместо да бъде извършвана прецизна научна реставрация. Следователно съществуват политически и най-вече икономически интереси, което обяснява цялата страст на днешните идеолози. Цената е загуба на автентичност на българското културно наследство.

Експертите в България не могат да пригласят на тази кампания. Затова Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) отхвърли проектите за крепости в Созопол и Небет тепе (но Министерството на културата ги позволи). Този институт, със сложна и драматична съдба, е засега единственият специализиран държавен експертен орган в тази област с ключовата задача да създава правилата за опазване – задача вече непосилна при условията, в които е поставен. От своя страна, българските членове на най-голямата международна експертна организация в тази област ИКОМОС - научен консултант на ЮНЕСКО, приеха през 2014 остра Декларация срещу тази практика. Отделни експерти също публикуват своите категорични мнения. Всички те нямат никакви други мотиви освен защитата на принципите, които съставляват същността на тяхната професия навсякъде по света.

Това не остава обаче безнаказано. В момента е в ход истинско

очерняне на българската експертна общност

в областта на опазването, с лъжи и лексика, които напомнят за черни страници от близкото минало. Младите реставратори, които нямат този социален опит, са направо втрещени. Съвсем сериозно се препоръчва всички решения за културното наследство да се вземат на политическо ниво – в Министерството на културата, а НИНКН да бъде закрит, вместо да бъде подкрепен и реформиран. Разбира се, тогава няма кой да създава правилата за опазване, но всъщност точно това е нужно на строителните апетити… Историята познава тъжни примери, когато с Лисенковски плам са се саморазправяли с експерти, но от това е губило обществото.

През 1965 Венецианската харта е приета от ИКОМОС като международен кодекс на реставрацията. По този повод авторът на Хартата и първи президент на ИКОМОС Пиеро Гацола отбелязва: "експертите не бива да пренебрегват задълженията на този кодекс и трябва да съхраняват неговия дух, ако не искат да бъдат смятани за културни разбойници". Днес, 50 години по-късно, тази дилема продължава да е актуална.

Проф. арх. Тодор Кръстев, д. а. н., е почетен член на Международния съвет за паметници на културата и забележителните места (ИКОМОС), почетен председател на ИКОМОС/България и член на Академия ИКОМОС. Той е експерт на ЮНЕСКО и ИКОМОС за Световното наследство с проведени над 30 мисии по света. Автор на урбанистични проекти за културното наследство на София, Пловдив, В. Търново и др. Ръководител на проекта за Античния стадион в Пловдив(Специална награда и Награда на публиката "Сграда на годината" 2014). Инициира и ръководи международните проектиГоляма награда на медийния фестивал в Албена, 2006). Негов реализиран проект "Мост на плажа в Бургас", интерпретиращ градската традиция, е избран от жителите на града през 2008 за "Символ на Бургас". Ръководител на Плана за опазване и управление на Старинен град Несебър, 2012. Автор на много научни публикации в България и чужбина. Почетен гражданин на Пловдив за принос в опазването на културното наследство на града.

http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/02/24/2478013_eksperti_ili_kulturni_razboinici/?ref=yellow_fp

[Last roman]

Крепостта Траянови врата...

"Реставрацията" й трябва да приключи след месец и да бъде официално и тържествено открита. Вероятно и министърът на културата ще присъства или поне заместникът му...

Да, де ма поради чутовната корупция, която се вихри не само по тоз обект, "реставрираното" вече се нуждае от реставрация...

Поради употребата на цимент в "хоросана" са избили соли, които се стичат като брашнени вади по зида.

Замазките са се напукали от студовете и са придобили твърдостта на халва. Отронват се заедно с фрагменти от червените тротоарни плочки, с които са подменени тухлите:

[ABBEY18]

Днес имаше хубаво интервю на Проф.Б.Димитров и човека обясни как се правят реставрациите и от какви фирми(сертифицирани клас М за реставрации) и разказа за спекулациите по медиите.

http://btvnovinite.bg/video/videos/tazi-sutrin/prof-bozhidar-dimitrov-za-arheologijata-i-kicha.html

[Last roman]

Б.Д. си взима тлъстия хонорар, а резултатът от дейността на шуробаджанашките фирми се вижда съвсем ясно.

[ABBEY18]

Със сигурност знаеш че не споделям това мнение, но всеки има право на мнение

[kall]

http://offnews.bg/news/%D0%9A%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0_33/%D0%91%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D1%80-%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%97%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B8-%D0%B5-%D0%A6%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%86-%D0%B4%D0%B0-%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0-%D0%B2-%D0%AE%D0%9D%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%9E_469689.html

Още нещо от наш Божо...

[Perkūnas]

"Третата страна сме в Европа по културно-исторически ценности, но никой не казва, че те са сравнени със земята от последната цивилизация – ислямската. Какво ще направим, ако оставим в земята тея основи – ще привлечете 500 000 туристи, колкото привлече Белчин миналата година? 500 000 билета са продадени. Сега възстановяваме историческата си памет – защо трябва да се примиряваме с резултатите от турското нашествие", заяви Димитров и нарече работещите в НИНКН „набедени, невежи и, бих казал, корумпирани експерти”.

Само за горните думи на туй номенклатурно дьонме - по една тояга за всеки от 500 000 билета!

[Last roman]

A ето и гледната точка на т. нар. министър на културата /известен още от доброто старо време като мултак на годината/ Вежди Рашидов:

Вежди Рашидов: Малко бутафория ще допринесе много за туризма

"Смятам, че малко бутафория ще допринесе много за туризма. Иначе ще си останем с по три реда камъни долу на земята." Това е мнението на министърът на културата Рашидов за реконструкцията на двореца на Асеневци във Велико Търново и дебата за т. нар."бутафорни археологически обекти, изказано по време на среща с Комисията по култура и медии в Парламента.

Депутатът от Реформаторския блок Иван Иванов запита до каква степен проектът за двореца на Трапезица е исторически достоверен и няма ли да е по-добре да се консервират съществуващите останки, вместо да се превръща в "Дисниленд като Царевец" предвид кандидатурата му пред ЮНЕСКО.

"Аз смятам, че Царевец си има своя чар, особено вечер като светне. Не е драма да се възстанови нещо, по-скоро то трябва да е така направено, че да ти носи естетизацията и да ти помага на града и на туризма. Направихме една кула, пак с европейски средства, на Трапезица", каза Рашидов. Той възрази срещу думата "бутафория", защото според него само художествени експерти можели да дават подобни оценки.

Възстановката на двореца на първите Асеневци на арх. Пламен Цанев
Фотограф: арх. Пламен Цанев

[община Велико Търново]

Една кула и фуникуляр са изградени засега на Трапезица, като спорният проект, срещу който има протести от граждани и археолози, предвижда пълно изграждане на двореца на Асеневци. Според противниците му обаче няма данни за автентичния вид на крепостта, а подобни реконструкции пречат на обектите да бъдат признати от ЮНЕСКО за културно наследство.

В момента фуникулярът не работи, а на Трапезица има свлачища. За тях кметът на Велико Търново трябва да помогне, ние сме приключили ангажиментите си по европейските проекти, заяви Рашидов и добави, че на срещата с президента на Азербайджан вчера съпругата му Мехрибан Алиева обещала да финансира дострояването на крепостта. "Министър-председателят също е обещал пари."

"...Разбира се, свлачищата трябва да се консервират. И мъничко бутафория. Казвам ви го като художник, защото познавам света, хората искат да видят нещо. Истинската археология е докъдето го откриеш. Но винаги по света правят така: отбелязват с една цветна тухла истинските останки и нагоре го надграждат... В България имаме много основи, но е хубаво да ги надграждаме, за да могат туристите на нещо да се закачат."

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/03/05/2485121_vejdi_rashidov_malko_butaforiia_shte_doprinese_mnogo/

[kall]

Да, не ме е страх от министъра на културата, страх ме е от културата на министъра...

[Perkūnas]

"възстановяване на историческата памет" ми звучи като "пренаписване на историята"...

[Last roman]

Перат милиони чрез историческите обекти

Руината, а не бутафорията, говори за културното наследство на един народ. Това заявиха в предаването "Оригиналът" по TV7 археологът проф. д-р Диана Гергова и художникът Владимир Руменов. Според тях именно детайлът придава чара. Съвременните технологии позволяват само чрез едно копче човек да види триизмерно изображение на обекта, без там да се източват милиони.

Според проф. Гергова бутафорното преобразяване на исторически обекти е манипулация, чрез която се извинява безумното препиране на средства. Тя посочи, че корупционното начало е заложено в Закона за културното наследство, където не е разписано кой може да даде разрешение за кандидатстването по програми. Тя апелира законът да бъде променен. По думите й всеки археологически обект е индивидуален и за всеки поотделно трябва да се предизвика дискусия.

Това, което сега става у нас, се е случило в Европа преди 200 години, когато все още не е имало принципи за съхраняване на наследството, допълниха гостите.

http://tv7.bg/Оригиналът/Перат-милиони-чрез-историческите-обекти_l.33_i.10186845_b.10026369.html#.VPzUoF09-7O

[Last roman]

€ 300 млн. за бутафория и малко история

Снимка: © Facebook

Къде сте виждали средновековна крепост, съчетана с византийски градеж, римски арки и възрожденски керемиди? Добре дошли в България

300 милиона евро. Запомнете добре тази сума, защото в следващите няколко години тя ще промени историята.

Едни казват, че ще я „върнем" в цялото й величие - чрез масово издигане на крепости, базилики и кули. Други казват, че ще я изгубим - чрез обезличаване на културно-историческото наследство и свеждането му до провинциални атракциони за съботно-неделни разходки и скара-бира.

В последната година видяхме драстични примери - пластмасовата крепост в Перник и зидарията на Яйлата. Първо се посмяхме, после се ядосахме. И толкова. Само че проблемът с „извисяване" на руините „до зъбер и керемида" сега започва - европейските пари са на масата до 2020-та година и трябва да бъдат усвоени.

Цялото внимание към паметниците на миналото, изглеждащо крайно необичайно на фона на дългите години неглижиране от страна на държавата, може да се обясни единствено с наличието на огромен финансов ресурс.

Става дума за проекти за милиони, които в повечето случаи се опорочават по цялата верига, заради широките порти в Закона за културно-историческото наследство - те допускат съмнителни обществени поръчки, размиване на отговорност, безконтролно изпълнение и корупционни схеми по признанията на не един един или двама експерти.

Строяване на крепостите

Само през декември Националният исторически музей съобщи за три реставрирани крепости, отворили врати за посетители - „Туида" край Сливен (5.5 млн. лв), „Велбъжд" в Кюстендил и „Траянови врата" край Костенец (4.2 млн. лв). Отделно, десетки археологически комплекси очакват смяна пола от „обрасли в трева три реда камъни" до „туристически атракциони".

Ако се загледате в снимките, ще видите, че резултатите са като по калъп - експониран византийски и/или средновековен облик, 5-6 метра зидария и задължително поне една изцяло изградена кула, която се превръща в музей. Дори екстрите са едни и същи - възстановки на битки, стрелба с лък, будоар с рицарски одежди, демонстрации на занаяти, пейки за отдих, барбекю и т.н.

Основната критика е, че „новото строителство" се прави по хипотеза, без достатъчно научни доказателства и без да са приключили археологическите проучвания. Такъв е случаят на Небет тепе в Пловдив, където една гравюра от Ватикана послужи за проект, предвиждащ 14-метрова средновековна кула в града, който има славата да е след най-древните в света.

Няма помен от съвременния постулат, че новото не трябва да надделява над оригинала. Поради тази причина и Царевец не може да бъде защитен от ЮНЕСКО, тъй като е изграден по предположения по време на комунистическия режим.

Аналите на скандалите

Другото общо е мнимата публичност на тези толкова важни промени не само на миналото, но и на бъдещето. Гражданите, които първи трябва да бъдат попитани, обикновено научават постфактум, обществените обсъждания са апокрифни. Така в медиите се изнасят само грозните лични нападки.

И ето, монополистът на истината Божидар Димитров подхвана лична битка с критиците, които опитват да сдържат зидаро-мазаческия нагон за бърза печалба. Въпреки че това е извън компетенциите му на директор на НИМ, той ги нарича мошеници и корумпирани саботьори, които нищо не разбират от история.

Опозицията размахва международните конвенции за защита на културно-историческото наследство, но Димитров има свой прочит и в последно време лансира упорито аргумента, че е по-добре да сложим нови камъни върху старите, вместо да ги оставим да тънат в забрава, както е било досега.

С камъни в храстите пари от туризъм не се правят, казва историчарят, но не продължава по пътя на логиката до следващия въпрос - печелят ли се туристи с евтина пластмаса, феи от газобетон и прозорци от PVC дограма? Особено европейците, които би трябвало да имат рафиниран поглед към тези работи.

Отговор дойде от културминистъра Вежди Рашидов на изслушване пред ресорната културна комисия: „Малко бутафория ще допринесе много за туризма".

Какво тук значи някакво си ЮНЕСКО, настина, важна е разкрепостената фантазия на реставраторите, общините и министерствата, които пишат и чертаят, за може око да види, ръка да пипне. Или както казва Рашидов: „Винаги по света правят така: отбелязват с една цветна тухла истинските останки и нагоре го надграждат".

Винаги е късно, винаги няма път назад

Няколко месеца преди откриването на пластмасовия декор на крепостта Кракра в Перник, наречен меко казано визуализация, имаше извънредни заседания на Общинския съвет, проверки от Министерството на културата, какви ли не нападки и оправдания - в крайна сметка полимерните плочки с бодящи очите гайки си стоят и до ден днешен, дори вече има и интерактивен електронен гид на четири езика.

Още преди една година се заговори за смехотворните глинени феи и чудовища, красящи входа на пещерата „Леденика" край Враца. Една преди дни строителният министър Лиляна Павлова се възмути от пълното разминаване между бутафорната реалност и проектната документация, която е одобрена по нейно време, в първия мандат на ГЕРБ.

Тя призна, че е получавала сигнали като депутат, но едва сега, отново като министър и като посетител на място, се убедила в абсурда - и в пилеенето на европейска средства, вместо в реалното им оползотворяване. Павлова предвижда финансови санкции за общината във Враца, както има и проверка на ЕК за „Яйлата", но какво от това? Качулка след дъжд.

Очевидно контролните институции не вършат работа, щом като допускат толкова лесно едни пари в едни джобове, а покрай тях - подмяна на историята.

Но да си дойдем на думата - 300 милиона евро. Сумата е заложена в новия програмен период на ЕС до 2020 година. Другото е псевдонаука, газобетон, пластмаса и червени керемиди, които все някак ще бъдат напаснати, за да се получи нещо като крепост, нещо като паметник.

Доминация на кича над автентичните свидетелства на историята. Разрушени са, казват, а това не ни приляга на величието. Ами може би точно това показва трагичната история, която днес искаме да променим, тоест да подменим с хипотетични градежи и евтини имитации.

Кой знае дали през 2020-та година, ако шеметната „реставрация" продължи, България няма да е задминала Македония по кич и бутафория и да се е превърнала в един гигантски Лувър, където през 20-30 километра или 20-30 метра има храм на Зевс, светилище на Дионис, гроб на тракийски цар, византийска крепост, български дворец...

Наистина ли цената е само 300 милиона евро? Нали уж тези ценности нямат стойност.

http://www.webcafe.bg/id_1605703290_%E2%82%AC_300_mln_za_butaforiya_i_malko_istoriya#.VP_8R2oHQXs.facebook

[Perkūnas]

Дюлгери от всички страни, обединявайте се!

Едно наум: Божидар Димитров започва кампания за социализиране на Плиска, Преслав и Велико Търново http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/03/16/2492629_edno_naum_bojidar_dimitrov_zapochva_kampaniia_za/