Новите историко-археологически комплекси

[Perkūnas]

Ей го типичния чуждестранен турист в БГ, за какъв културен туризъм и историко-археологически забележителности може да става дума: http://www.marica.bg/%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F!-%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B0-%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8--%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D1%81%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B1%D1%80%D1%8F%D0%B3-%28%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE-18%29-news227436.html

http://thunder-storm.eu/%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B1%D1%80%D1%8F%D0%B3-bbc-%D0%B8-%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82/

Колебаех се дали да не пусна и филма на БиБиСи, ама нещата много ще загрубеят...

Тези туристи съм ги виждал на живо в самолет Лондон-София. Алкохолните оргии започват още някъде над Германия.

Редактирано Април 9, 2015 от Perkūnas

[vvarbanov]

Напоследък в публичното пространство се сблъскват диаметрално противоположни мнения за това как трябва да бъдат опазвани културните ценности в България. Страничният наблюдател е обяснимо объркан: как трябва да постъпим с една средновековна крепост, от която днес са останали само основи и част от стени? Някои ни убеждават, че за да привлича туристи, тя трябва да бъде "вдигната" до горе – възстановена "до зъбер". Точно така били напълно възстановени Партенонът в Атина и Колизеумът в Рим.

По силата на тази логика у нас започна строителство на крепости, което значително се активизира след 2007 – със средства от европейските фондове (в Созопол, на Трапезица във Велико Търново, в с. Белчин, в Перник, на Яйлата и др.).

Хипотетично възстановяване на порта, кули и част от крепостна стена в Созопол, 2003.
Фотограф: Димитрина Димчева

[авторът]

Хипотетично възстановяване на крепостта Цари Мали град, с. Белчин, община Самоков, 2013 (Изложба на Международния форум, организиран от Министерството на културата, април 2014)

[авторът]

Хипотетично възстановяване на крепостта Кракра Пернишки, 2014.
Фотограф: Магдалена Машева

[авторът]

Строителство в резервата Яйлата, Камен бряг, 2014.
Фотограф: Евгений Кондев

[авторът]

Колкото повече наближава откриването на втория транш на фондовете през 2015, толкова по-ожесточена е защитата на тази практика. Нейните идеолози, ангажиращи сериозни държавни институции, авторитетно ни уверяват, че

"вдигането" на крепости

представлявало обичайна световна практика, разрешена от международните документи. Достатъчно било само да се означи старото от новото с оловна лента. Много добре се знаело как са изглеждали някога крепостите – имало налични гравюри. Освен това, крепостите били "типови", ясно описани от древния архитект Витрувий и пр.

Ако това наистина е така, защо тогава експертната общност по опазване на културното наследство в България е ужасена от тази бурно разширяваща се практика? Обяснението е, че горните аргументи са дилетантски – те биха били дори комични, ако последиците от тях за културното наследство не бяха толкова сериозни.

Научните принципи на реставрация на културните ценности са формирани в продължение на два века и днес по тях съществува пълен международен консенсус, закрепен с харти и с конвенции, ратифицирани от България. Светът е разбрал, че културното наследство е ценно само когато е автентично, т. е. истинско, а не измислено. Само тогава то представлява историческо свидетелство. Върховен дълг на специалиста-реставратор е да го предаде на следващите поколения "в цялото богатство на неговата автентичност". Тази устойчивост е изцяло в обществен интерес – идните поколения не бива да бъдат лишавани от своя "прозорец към историята". Ето защо, според основополагащия документ на реставрацията -Венецианската харта на ИКОМОС, 1964 (членове 9, 12 и 15);Документа от Нара за автентичността, 1994; Конвенцията за световното наследство, 1972 и Ръководството за нейното приложение (параграф 86), трябва напълно да бъде изключена хипотезата – измислицата за това как е изглеждала ценността.

Историята не бива да бъде фалшифицирана. Затова възстановяването на една ценност може да стане само при наличие на автентична, пълна и детайлна документация за нея – не са достатъчни гравюри, рисунки или описания, тъй като те нямат достоверна документална стойност. Не може да се реставрира по аналогия с други ценности – всяка ценност е уникална сама за себе си. Днешните "възстановени" крепости не отговарят на нито едно от тези изисквания.

Това са приети от цивилизования свят азбучни реставрационни принципи, които се изучават още от 3-ти курс архитектура. Ако те бъдат нарушени, културната стойност на ценността рязко пада. Да си представим, че някой реши

да "възстанови" липсващите ръце на Венера Милоска

(технически напълно възможно) – тогава античният шедьовър ще се превърне в кич. Никой по света не би си позволил такава гавра с културното наследство, не са си го позволили и реставраторите на Акропола (Николас Баланос) и на Колизеума (Рафаел Стерн).

Научна реставрация на Акропола в Атина (Николас Баланос).
Фотограф: Тодор Кръстев

[авторът]

Научна реставрация на Колизеума (Рафаел Стерн).
Фотограф: Дияна Янева

[авторът]

Ако това се случи например с крепостната стена на Старинен град Несебър, той със сигурност ще бъде изключен от Световното наследство. Ако това се случи с крепостта на Небет тепе, Пловдив няма шанс да влезе в Световното наследство. Велико Търново по начало няма шанс, след построяването на измислената Патриаршия на Царевец (със силен политически натиск и също с гръмогласни идеолози), да не говорим за предвижданото "възстановяване" на Двореца на Асеневци на Трапезица (отново с подкрепа от "най-високо място").

Можем да си представим как ще изглежда пейзажът на България, наситен с клонинги на измислени крепости, дворци и църкви, докато в същото време автентичните български културни ценности реално загиват. Абсурдно е, че за опазването на тези 40 000 ценности държавният бюджет ежегодно отделя мизерните 500 хил. лв., докато за посочените проекти по европейски фондове, превръщащи културното наследство в "туристическа атракция", само досега са похарчени над 80 млн. лв.! Предстоят много повече.

Каква е тогава логиката на тази строителна кампания, кое я оправдава? Ако погледнем нещата в дълбочина, не можем да отречем, че тя е

изгодна – както политически, така и икономически

От една страна тя гарантира интензивно усвояване на европейските фондове с проекти от по 4-5 и повече млн. лв. От друга, новото строителство е "по-ефективно" от реставрацията – много по-лесно, по-бързо, по-евтино и с по-нискоквалифицирани изпълнители могат да се строят крепости от бетон, камък и тухла, вместо да бъде извършвана прецизна научна реставрация. Следователно съществуват политически и най-вече икономически интереси, което обяснява цялата страст на днешните идеолози. Цената е загуба на автентичност на българското културно наследство.

Експертите в България не могат да пригласят на тази кампания. Затова Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) отхвърли проектите за крепости в Созопол и Небет тепе (но Министерството на културата ги позволи). Този институт, със сложна и драматична съдба, е засега единственият специализиран държавен експертен орган в тази област с ключовата задача да създава правилата за опазване – задача вече непосилна при условията, в които е поставен. От своя страна, българските членове на най-голямата международна експертна организация в тази област ИКОМОС - научен консултант на ЮНЕСКО, приеха през 2014 остра Декларациясрещу тази практика. Отделни експерти също публикуват своите категорични мнения. Всички те нямат никакви други мотиви освен защитата на принципите, които съставляват същността на тяхната професия навсякъде по света.

Това не остава обаче безнаказано. В момента е в ход истинско

очерняне на българската експертна общност

в областта на опазването, с лъжи и лексика, които напомнят за черни страници от близкото минало. Младите реставратори, които нямат този социален опит, са направо втрещени. Съвсем сериозно се препоръчва всички решения за културното наследство да се вземат на политическо ниво – в Министерството на културата, а НИНКН да бъде закрит, вместо да бъде подкрепен и реформиран. Разбира се, тогава няма кой да създава правилата за опазване, но всъщност точно това е нужно на строителните апетити… Историята познава тъжни примери, когато с Лисенковски плам са се саморазправяли с експерти, но от това е губило обществото.

През 1965 Венецианската харта е приета от ИКОМОС като международен кодекс на реставрацията. По този повод авторът на Хартата и първи президент на ИКОМОС Пиеро Гацола отбелязва: "експертите не бива да пренебрегват задълженията на този кодекс и трябва да съхраняват неговия дух, ако не искат да бъдат смятани за културни разбойници". Днес, 50 години по-късно, тази дилема продължава да е актуална.

Източник; http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/02/24/2478013_eksperti_ili_kulturni_razboinici/

[Last roman]

Кули от пластмаса или автентична реставрация? Съсипваме ли историческите си паметници?

Кули от пластмаса, стени от бетон, склуптори от стиропор. Това не е българският Дисниленд, а някои от родните паметници на културата. Съсипваме ли ги или ги реставрираме? Според проф. Овчаров, истината е някъде по средата.

„Ще реставрираме, разбира се, не може да не се реставрира, но умно и умело. Трябва винаги да се гради с автентични материали - това е основно правило! Никога с итонги, триплекси”, коментира археологът проф. Николай Овчаров.

Добър пример за подобна бутафория, според проф. Овчаров, е крепостта Кракра край Перник. За реставрацията й, завършена преди година, били пръснати близо 4 млн. лева европари. Полюбопитствахме за какво е била пахарчена тази сума?

„Това е крепостната стена, която е изградена от пластмаса. Тази пластмаса е изградена на две места на крепостта. Лятото има кафенце, имаме и зала за прожекции на филми за крепостта”, обясни Виолета Богданова от Регионалния исторически музей – Перник.

Ако си мислите, че реставрацията на крепостта се изчерпва с пластмасовата стена и кафенцето - грешите. Има и още. Изградени са алеи, поставени са пейки и дори осветление. А за тяхното опазване, била наета денонощна охрана. Според служителите, инвестицията наистина си заслужавала, защото увеличила посещаемосттта на обекта - от 1000 на 1400 души на месец. За съжаление обаче, екипът ни не срещна никого и чужди впечатления не чухме. Освен тези на служителите.

„Националната й значимост е, че когато пристига Василий II със своите войски, решен да превземе пернишката крепост и да продължи своя път към Средец, тук получава решителна съпротива”, разказва Теодора Кирилова от Регионалния исторически музей – Перник.

„Лошият пример на Краракра - това е най-главният пример. Наистина той е грозен и аз го казвам, но някак си покрай него забравиме, че има много други добре свършени проекти”, категоричен бе проф. Овчаров.

Като пример за умело направена реставрация, проф. Овчаров посочва Вила Армира край Ивайловград или пък ротондата "Св. Георги" в София.

Като лош пример за реставрация, привържениците на тезата за бутафорните паметници, посочват и Созополската крепост - там бил излят твърде много бетон. Директорът на Археологическия музей в Созопол обаче, има друго обяснение.

„Бетонната конструкция служи за запазването на целостта на крепостния зид, който в противен случай би рухнал. Проектът е в развие”, обясни Димитър Недев, директор на Археологическия музей в Созопол.

Няма значение дали изпълнението на даден европроект се одобрява от хората или не. Защото в продължение на 5 години след завършването му по него не могат да се правят никаквикорекции.

Повече по темата гледайте във видеото.

http://vbox7.com/play:106f7b64ed&start=197

Божо Димитров веднага скочи срещу критиката на родния си Созопол, което е нормално, все пак си му е бащиния. Но бутафорията там е очевидна. Както и на много изброени в тази тема места. Като добавим и непростимото за един претендиращ за публична личност похват да плюе по тези специалисти, които се борят срещу безконтролното усвояване на европари и вдигането на дисниленди. Нещо, в което Б. Д. е лично заинтересован.

Редактирано Април 11, 2015 от Last roman

[Last roman]

Как министерството на културата се бори с културното наследство

Реставрираната Пернишка крепост

Министерството на културата обича да се хвали и да бъде хвалено. Когато не е и се посочват недостатъци, дали на административно или на изпълнително ниво, започва да се оправдава с недостатъчно добри разпоредби, а когато и това не е достатъчно - с корумпирани чиновници и агенции. Ако бъдат посочени примери за това как може да подобри работата си, започва да обвинява видими и невидими "врагове", които му се месят.

Приликите с малко разглезено дете не са случайни. Поне в частта за политиката за опазването на културните паметници в България, мотото на министерството е нещо от рода на "Имам си кофичка, имам си лопатка – оставете ме на мира да си играя на пясъчника". Тези, които искат да строят като нашите кулички, може да останат да си играят – с другите не искаме да си играем, да си търсят друг пясъчник или да прочетат Ветрувий. Така поне изглежда от изявленията на министъра на културата Вежди Рашидов и неофициалния му говорител Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей. И докато Рашидов може да се изказва в ролята си на министър, мнението на проф. Димитров не може да има никаква официална тежест, освен като самообявил се експерт по всичко.

Една държавна институция не би трябвало да се държи по подобен начин и да защитава една единствена позиция в разговор, в който са намесени десетки страни, много от тях с различни цели. Но това не се санкционира, тъй като няма определена дългосрочна и ясна държавна политика по въпроса, която да бъде следвана постоянно и да не се влияе от парламентарните избори.

След (а и преди това) случаите с реставрациите на обекти като Пернишката крепост и Яйлата край Камен бряг, обичайните заподозрени винаги са, според Министерството на културата, членовете на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Това са хората, които са одобрявали проектите за реставрация (в случаите, когато на никой не му харесва крайния вариант), и това са хората, които спират развитието на културния туризъм. С една дума - лошите корумпирани администратори и бюрократи.

НИНКН има уникалната функция да се грижи за всички недвижими паметници на културата в България – само той може да препоръчва издаването на статут на културен паметник (след като е бил проучен от негови членове) и да препоръчва одобряването на планове за опазване или развитие. От друга страна, одобрението и прилагането на техните предложения зависи единствено и само от министъра на културата.

Лесно е да се обвинява една институция, за която се знае сравнително малко, особено когато е

забранено да се говори с медии

"Дневник" проведе няколко неофициални разговора с членове на НИНКН през последните два месеца. След първоначалния представители на редакцията бяха помолени да забавят статията, защото предстояха 10% съкращения в института и експертите се притесняваха за местата си. Месец след това на някои от тях им е било изрично забранено да говорят с медии под заплаха от уволнение.

Заплахата изглежда не е била голословна. Ден след интервю на архитект Яна Топалова от института пред сайта OFFNews, тя получава заповед за уволнение за административни нарушения.

Министерски съвет. Вежди Рашидов и Божидар Димитров.
Фотограф: Красимир Юскеселиев

Дейностите на института са също непознати - за тях рядко се говори в медиите. Експертите обаче са постоянно обвинявани в пресата, най-често от проф. Божидар Димитров, че упражняват "рекет" срещу частните инвеститори и постоянно бавят преписки за развитието на културни обекти. Експертите от НИКН от дълго време настояват техните предложения да бъдат достъпни за обществото и да бъдат качвани или на техния сайт или на страницата на министерството, за да има яснота за тяхната работа. От министерството отказват с мотивите, че становищата не са официален документ, а са вътрешно ведомствени между две институции и няма право те да бъдат показвани на гражданите. Това е удобно, особено в случаите, в които те са различни от решенията на министерството.

Създава се впечатлението, че една от основните цели на постоянните атаки, на цялата тази кампания е закриването на института, като всички негови функции да бъдат прехвърлени изцяло на съвет към Министерството на културата. Съмнително е дали министерството разполага с експертите и нужния капацитет да се справи с опазването на над 40 000 недвижими паметници на културата – споменатият от Божидар Димитров съвет от трима души към зам.-министъра доц. Бони Петрунова определено не можа да се справи с подобна задача.

Основният проблем в подобно решение е

премахването на експертното начало

в опазването на културните ценности. Докато членовете на НИНКН са професионалисти, наемани след конкурс, министерството е политическа структура и никой не може да гарантира, че при липсата на дългосрочна стратегия, тази политика няма да се сменя на всеки четири години.

Решенията, взимани в министерството, са политически, а не експертни, и така решенията за културните ценности ще се взимат само на политическо ниво в Министерство на културата и точно това предлага Божидар Димитров.

Новата "стара" крепостна стена в Созопол
Фотограф: Цветелина Белутова

От НИНКН може да имат притеснения за евентуалното закриване или реорганизация на институцията им, но обществото би трябвало да се притеснява от липсата на каквато и да е ясна представа какво ще се случи след закриване на института и кой ще поеме функциите му.

Какви всъщност са функциите на НИНКН

- Подпомага министъра на културата при провеждането на държавната политика за опазването на недвижимото културно наследство, изготвя оценки и предложения за регистрация на ценностите и предлага режимите за тяхното опазване;

- Издирва и проучва ценностите и развива подходящата методология;

- Документира наличната информация и поддържа националния регистър и архивен фонд;

- Взаимодейства с български и международни културни институции.

Администрацията на Националния институт за паметниците на културата е организирана в четири дирекции, чиито задължения растат заради промените в закона за културното наследство.

Има няколко проблема, както в самата структура, така и в координацията между НИНКН и министерството. По думите на служителите, липсва и комуникация между тях и изпълнителните директори на института.

Двете основни звена в института - изследователското (даващo оценката за стойноста на даден обект) и експертното (което изготвя мненията за всякакви промени, инвестиционни проекти за намеса) изготвят материали, които не се обединяват в единна база данни.

Становищата на НИНКН нямат задължителен характер, а само консултативен

Служителите на Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" (ГД ИОКН) към министерството могат да изразят различно становище, което е нерегулиран процес, в който се създава възможност за конфликт между становища на експерт в НИНКН и инспектор в ГД ИОКН. Всички решения за намеса по обекти се одобряват единствено и само от министерството след становище на НИНКН.

Подготовка за възстановяването на Яйлата, Камен бряг
Фотограф: Спас Спасов

Институтът е натоварен с отговорности да дава становища за всичко – от инфраструктурен проект за газопровод или магистрала, които минават през археологични обекти, до разрешения за използване на сгради паметник на културата.

Всички тези дейности предполагат съществуването на една добре работеща институция с ясен правилник и налични експерти, но това не е така на практика.

Някога институтът е имал близо 3 000 служители,
днес щатът му е свит до 45 души

Според направен вътрешен анализ, необходимата минимална бройка, за да върши институтът нормално работата си, е 104 души. Пред "Дневник" членове на НИНКН заявиха, че за да се справят с всички 40 000 обекта със сегашния си щат ще им отнеме приблизително 1 500 години.

Липсва и добър устройствен правилник, който да определи и прецизира функциите на института, които бяха регламентирани от Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г. Сегашният правилник е от 2011 г. и е одобрен в изключително кратък срок – в момента се изготвя нов, за който няма никаква яснота даже и сред членовете на института.

Други два проблема са липсата на адекватно финансиране и управление на НИНКН. През последните години 80 млн. лева отидоха за "възстановяване" на крепости, а годишният бюджет за всичко останало е 500 000 лева.

През 2011 г. от института беше уволнена избраната след конкурс директорка арх. Йорданка Кандулкова, което предизвика протести сред архитектурната общност. Оттогава в института са се сменили двама "и.д. директори до провеждане на конкурс". Това според служители възпрепятства нормалната работа и нещо повече - дава път на

лобистки интереси и съмнителни поръчки от бизнесмени

"правени по телефон или след индивидуални срещи".

Изпълнителните директори се назначават директно от министерството, което не бърза да обяви нов конкурс.

През ноември 2009 г. се отменят и част от правомощията на директора на института, като се прехвърлят към министерството и конкретно към министъра.

Всички тези проблеми са залегнали още в Закона за културното наследство и националната система за неговото опазване.

Преглед на оригинала
Схема на участниците в опазването на културното наследство

[НИНКН]

За недвижимото културно наследство по принцип не се говори толкова много, смесва се с движимото (музейните колекции например), често се слагат под общ знаменател (както е дори и в самия закон), докато спецификите и проблемите му налагат неговото категорично отделяне и специално внимание. Особено в светлината на културния туризъм, който България се опитва да развива напоследък. Опазването му не трябва да е дейност, а процес. И то системен.

В този процес роли имат различни институции (от ЮНЕСКО до общините), проектанти и изпълнители, собственици и наематели, НПО-та, научни организации

Всички те са взаимно обвързани с различни фукции, които могат да се припокриват. Например държавата може да е както законодател, така и инвеститор (например общините). Инвеститори обаче могат и да са частни лица.

Националната система за опазване на недвижимото културно наследство

отразява този процес, следвайки националната политика за това опазване.

А каква е националната политика за опазване на недвижимото културно наследство на България в момента?

В момента националната политика се свежда до непоследователно, поръчково или инцидентно избирателно прилагане на закона. Липсва ясна визия за националните приоритети и програмна обвързаност с общоприета стратегия, неподчинена на краткосрочните програми и интереси на едно или друго правителство.

По данни от проучване на Светослав Георгиев (юрист, член на БНК на ИКОМОС),

министърът на културата е министърът с най-много задължения

вменени по закон и със системно най-нисък бюджет от всички останали министри за последните 25 години. ЗКН е законът с най-много подзаконови актове, голяма част от които все още не са създадени от 2009 г. насам (когато е приет ЗКН) и така се превръща в най-недействащия закон, а той в същината си е специфичен.

Роля на НИНКН е да създава правила, без които всяка намеса в обект на наследството е под въпрос. Според експертите, за да има качествено опазване на културното наследство в България, което да е в обществен интерес, е необходимо да има не просто институт, а силен държавен институт, който да е политически независим, да е експертното начало в държавното опазване и да задава правилата на тази дейност на национално ниво.

За института логиката е, че той е следствие на държавната политика за опазване, а не неин инициатор. Съответно той е такъв, каквато е политиката. В момента той е изключително слаб, с вързани ръце ... и на изчезване.

http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/04/22/2517815_kak_ministerstvoto_na_kulturata_se_bori_s_kulturnoto/

[Last roman]

...И сътвори кметът света от гипс и бетон

Музеят, който събира динозаври, траки, рицари и маймуни с портокали край Пловдив е кулминацията на местната самодейност и патриархален феодализъм

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2015/04/26/2519480_i_sutvori_kmetut_sveta_ot_gips_i_beton/?sp=0#storystart

Редактирано Април 26, 2015 от Last roman

[vvarbanov]

ИКОМОС алармира

Уважаема редакция,

Българският национален комитет на ИКОМОС неведнъж е изразявал загриженост за новите тенденции за изграждане на огромни хипотетични реконструкции върху руините на археологически обекти. Нашата тревога за разрушителния ефект на тези реконструкции върху българското наследство беше споделена и от Борда на Международната организация ИКОМОС в Париж. В резултат на това, Президентът на ИКОМОС изпрати писмо доНародното събрание, Президента и Министерския съвет на България.

Изпращаме ви превод на оригиналното писмо, защото вярваме, че текстът ще представлява интерес за по-широката общественост, загрижена за българското наследство.

От името на БНК на ИКОМОС

Стефан Белишки, председател

Относно: застрашено културно наследство в България

Ваши Превъзходителства,

По време на последната си среща, проведена в Париж на 9-10 март 2015 г., Бордът на ИКОМОС беше официално информиран от Българския национален комитет на ИКОМОС за тревожни тенденции в съвременната политика за консервация и реставрация на културното наследство в България, които са застрашили значимо и видимо редица културни паметници в страната ви. ИКОМОС е също така дълбоко загрижен, че подходите на тази политика могат да доведат до негативни последици по отношение на културните ценности, вписани в Световната листа на културното наследство на ЮНЕСКО.

ИКОМОС разбира, че промените в политиката са били мотивирани от усилието да се подкрепи регионалното развитие в страната чрез засилване на културния туризъм. Въпреки че политиката за подкрепа на местните общности може да бъде приветствана, представените случаи в доклада до Борда на ИКОМОС ясно доказват, че процесът е стимулирал мащабна тенденция на хипотетични реконструкции върху руините на археологически обекти в България. Така, вместо да се открои значимостта на засегнатите паметници, мащабната замяна на лисващите оригинални материали и форми разрушава духа на тези паметници и места. Замествайки оригиналните структури, тези реконструкции на практика фалшифицират историята и причиняват необратима загуба на автентичност. В допълнение, те могат да направят невъзможно всяко бъдещо научно изследване.

Подобни реконструкции влизат в противоречие с международно приетите научни подходи на консервация и реставрация и нарушават принципите на Венецианската харта и Документа от Нара за автентичността, както и Оперативните насоки за прилагане на Конвенцията за световното наследство (параграф 86), подписана от България.

Дълбоко убедени, че една устойчива политика за защита на наследството следва да стъпва върху международно признатите и широко установени принципи на консервацията и реставрацията, ИКОМОС призовава българската държава да предприеме спешни действия за следното:

1. Незабавно спиране на провежданите в момента хипотетични реконструкции в страната и осигуряване на подходяща научна оценка на тяхното въздействие, за да се гарантира, че всички предприемани в бъдеще действия за консервация и реставрация в България ще следват принципите и етиката на научната консервация и реставрация, дефинирани във Венецианската Харта и останалите документи на ИКОМОС, както и в основополагащи международни документи (Оперативните насоки за прилагане на Конвенцията за културното наследство, параграф 86 в частност);

2. Гарантиране на включването на експерти в националните процедури по поканите за търгове в рамките на Оперативните програми на Европейския съюз, за да бъде осигурено спазването на международно признатите научни принципи на консервация и реставрация във всички проекти и да се сведат до минимум рисковете от разрушаване на автентичността на културното наследство и на културните ценности.

3. Установяване, с помощта на ИКОМОС-България и на цялата международна организация ИКОМОС, на постоянно действаща обучителна програма по проблемите на опазването на културното наследство, насочена към изграждане на адекватен капацитет на местните власти за разглеждане на проблемите, свързани със защита на културното наследство и с културния туризъм.

ИКОМОС потвърждава пред културните власти на България своето желание да предостави съответна помощ и консултации. Като първа стъпка в тази посока, ИКОМОС е готов да подпомогне процеса, като изпрати в България експертна мисия в подкрепа на научното оценяване на приложението на международно признатите принципи на консервация и реставрация на културното наследство на България.

Искрено Ваш,

Густаво Араос, президент

http://www.kultura.bg/bg/article/view/23433

[Last roman]

Стари дворци с нов кирпич Летопис за Шумен, Времето и Друмевите театрални празници

Милена ФУЧЕДЖИЕВА,

Не искам да омаловажавам консерваторската работа на никого, свързан с Шуменската крепост и Плиска, но не мога да бъда безразлична към престъпното ни отношение към историческите ни съкровища.

Още с началото на този текст се застраховам срещу очакваното недоволство на някои театрални критици. Не го пиша като критик, защото не съм театровед, а като това, което съм – писател, драматург и публицист. Няма да е театрална критика в традиционния й вид, а съчетание от есе, пътепис и може би нещо като миниатюрен летопис, хроника на кондензираното време в един провинциален български град, в който се случват крайно непровинциални събития. Ще е разделен на две части.

Част 1

В хотела има нашествие от делови дами, пристигнали за годишната конференция на жените от ГЕРБ. С колегите ми от журито на тазгодишния театрален фест седим на терасата на Гранд-хотел „Шумен“ и обсъждаме на закуска различни театрални и не-театрални неща. Жените от ГЕРБ са излезли в кратка почивка също на терасата, а една от нас се сблъсква на асансьора със самия Цветан Цветанов.

Стилът на дамите от ГЕРБ е опънати тъмносини или светли костюми и дълги до малко под раменете, изправени със сешоар коси. Носят големи дамски чанти и обувки с високи токове. Говорят по телефоните си сериозно, излъчват власт. Идва време да влязат обратно, докато охраната обикаля терасата, надничайки във всяка саксия, явно проверявайки за нещо опасно. Охраната не знае, че най-опасното нещо на тази тераса всъщност сме ние, които наблюдаваме и виждаме всичко, дори това, което ще премълчим. Не защото ни е страх, а защото театърът ни интересува значително повече от преходността на политическия живот, независимо за коя партия става въпрос. Политическата преходност е запечатана в останките на Шуменската крепост, както и в останките на първата българска столица Плиска.

Крепостта се оказва много по-голяма от очакваното. Предполага се, че основите й са поставени около 5 век пр. н.е.

Гранд-хотел „Шумен“ е гранд само по размер и име. Построен за дипломатическия корпус през 80-те години, той е типичен представител на соц архитектурата, което само по себе си не винаги е недостатък в сравнение с хотелския мега-кич, настроен през прехода. Недостатъкът на хотела е, че едва ли е ремонтиран откакто е построен – с изключение на подлъгващо новото лъскаво фоайе. Затова и днес на закуска из цялата зала има разположени кофи, които събират обилно течащата от тавана мръсна вода. За сметка на това сервитьорките са много любезни и симпатични и закуската обилна и вкусна в разнообразието си.

Терасата гледа към хълмовете на платото, оградило Шумен. На най-високата точка се виждат бойниците на Шуменската крепост, към която се запътваме на разходка. Всичко пращи от зеленина и свежест, времето все още не е горещо, навсякъде летят тлъсти черни бръмбари, изобщо природата тържествува.

Крепостта се оказва много по-голяма от очакваното. Предполага се, че основите й са поставени около 5 век пр. н. е. През 15 г. от н. е. римляните завладяват тези земи и Шуменската крепост става тяхно владение. Каменните основи пред очите ни са градени и рушени век след век от този момент нататък. Но тъй като този текст не е историческа справка, ще се съсредоточим върху отпечатъка на съвремието върху многовековните тъмносиви камъни, останали един върху друг въпреки времето и хората. За огромно съжаление в момента тече усилена строителна работа, целяща да „възстанови“ крепостните останки в стила на кулата с бойници, върху която е забучено българското знаме.

Тази кула е изкуствена, изградена от идеални по форма правоъгълни бели блокове камък и отблизо изглежда ужасно. Между новия и стария камък върви тънка разделителна линия от бетон. Явно амбицията е цялата външна крепостна стена да бъде „достроена“, а после вероятно и някои от останките от църкви вътре.

Без преувеличение, ние притежаваме археологични съкровища, които са достатъчно добре запазени, за да представляват интерес и за туристи, и за историци от цял свят. Възстановките ме потресоха, също без преувеличение, и те трябва да бъдат спрени незабавно.

Църквите не са една или две – всеки род, идвайки на власт, е строил своята. Важно е да се отбележи, че археологичните останки от селището, оградено от крепостната стена, са предостатъчно запазени, за да бъдат видени съвсем ясно от посетителя. Скачаме от стена на стена, минаваме край водоема, виждаме дупки в камъните, по които познаваме, че там е имало врати, и четем табели, от които разбираме, че век след век хората са се укрепвали в това високо, трудно за достигане място, търсейки спокойствие и благоденствие.

Гледката от там е зашеметяваща – освен Шумен, човек вижда докъдето му стигне погледът.

Дострояването на крепостта е престъпление. Нямам намерение да търся по-мека дума. То е престъпление към историята. Крепостта и останките от селището в нея нямат нужда от нищо повече, освен от добре оформени пътеки между тях, гидове и слушалки, както и от окосяване на тревите и поддръжката им. Хубавото е, че в момента се строи и малък музей, но надстрояването на историята с нови зидове, повтарям, е престъпление към цивилизацията.

Дострояването на крепостта е престъпление. Нямам намерение да търся по-мека дума.

Виждаме абсолютно същото в Плиска, столица на България през Първото българско царство от края на 7 век до 893 г., когато столицата се премества в Преслав. Градът е заемал площ от 23 кв. км., бил е ограден с крепостна стена, земен ров и вал. В него се намират останките от цитадела, голям и малък дворец и великолепна базилика. Тук възстановката вече е завършена. Върху основите са „възстановени“ стените и сме свидетели на същата, абсолютно униформена „красота“ на белите, съвършени по размер и цвят блокове, които заместват историята с това да ни е „новичко и съвсем като истинско“. Добрата, полезна част от „реставрационните“ усилия на създателите на възстановката, е музеят, в който са изложени изключително интересни предмети намерени на територията на Плиска. Добре обучен млад мъж разказва увлекателно за начина на живот на предците ни. През земите ни са минали всякакви племена и най-голямата ни историческа гордост би трябвало да е съхраняването на останките от цивилизациите такива, каквито времето ги е пощадило, а не такива, каквито ние си представяме, че са били.

Без преувеличение, ние притежаваме археологични съкровища, които са достатъчно добре запазени, за да представляват интерес и за туристи, и за историци от цял свят. Възстановките ме потресоха, също без преувеличение, и те трябва да бъдат спрени незабавно. Те са начин да се усвояват европейски фондове, но това отново ни изправя пред факта, че историята не може да бъде дострояване с нови блокове. Вероятно има и други начини европейските фондове да бъдат употребени.

Историята не може да бъде дострояване с нови блокове.

Разказвали са ми за Александровската гробница от втората половина на 4 век пр. Хр. в Източните Родопи близо до Хасково. Тя не е „възстановявана“, защото за нея се е погрижило японското правителство с дарение, а е построен музей, в който е изградено точно нейно копие достъпно за туристи – за разлика от оригинала. Този музей е открит лично от японския принц Акишино през 2009 г.

Ясно е, че не е възможно да бъдат построени копия на цели градове, а и това не се прави никъде по света. Напълно достатъчно би било средата, в която се намират руините, да бъде поддържана, да има добре изградени пътеки между тях, както и съпровождащи ги музеи. С музеите сме се справили.

До музея в Плиска пък посетих най-чистата публична тоалетна в която съм била в България. Около музея има прекрасни алеи, както и копие на пра-българска шатра. Там е и гробът на Карел Шкорпил – чешкия учен, открил Плиска при разкопки през 1924 г. Шкорпил е създател на българската археологична наука и музейно дело, основател е и на Варненския археологически музей и Варненското археологично дружество. По негово желание е погребан на територията на античния град, който открива.

Не искам да омаловажавам консерваторската работа на никого, свързан с Шуменската крепост и Плиска, но не мога да бъда безразлична към престъпното ни отношение към историческите ни съкровища. Пътувала съм из много места по света. Никъде не съм видяла възстановки, направени върху археологически останки. Това е повече от бутафория, то отново е историческа подмяна, този път направена не по идеологически причини, а от простотия, съчетана с неправилна експлоатация на европейски фондове.

Пътувала съм из много места по света. Никъде не съм видяла възстановки, направени върху археологически останки.

Няма да коментирам защо тези фондове се използват така, всеки може да се сети сам. Искам с този текст да подтикна обществото да застане категорично срещу тази вандалщина. Не приемам за оправдание или обяснение, че така ще бъдат привлечени туристи. Туристи не се привличат с ментета, а с консервация. Също така и с добър пиар на България, а възстановките са изключително лош пиар и лоша политика – и външна и вътрешна.

http://ploshtadslaveikov.com/stari-dvortsi-s-nov-kirpich/

Редактирано Май 19, 2015 от Last roman

[Last roman]

СПА индустрията също се обяви против "бутафорната" археология

Участниците във втория годишен конгрес на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм, който се провежда в Сандански, подкрепиха инициативата на неправителствени организации срещу разрушаването на културни паметници чрез реконструкции, които ги превръщат в нискобюджетен туристически продукт.

"Искаме да подкрепим тази инициатива, защото в последните години се разрушават паметници с европейски средства, като се надграждат и облицоват с неестествени материали", посочи Румен Драганов, член на съюза. Той допълни, че на практика се изземват функциите на историци и археолози и така атракциите се превръщат в нискобюджетни продукти.

Това нанася щети на туризма, който и без това на много места по Черноморието вече се превърна в нискобюджетен, допълни Драганов и подчерта, че тази профанизация не трябва да се допуска при културното наследство. Той напомни, че такъв проблем е налице при крепостта "Кракра" над Перник, Созопол, Белчин баня и др.

Участниците в конгреса призовават да не се използва туризмът като оправдание за разрушаването на културните паметници. Те сравняват случващото се с навлизането на чалгата в много сфери на живота.

Според членовете на организацията решението е да не дострояват изкуствено и необосновано историческите паметници, а да се обяснява по-добре на туристите, така че тяхното въображение да "доизгражда" обектите.

Драганов посочи, че в СПА туризма също има опити за подмяна на автентичността, като се предлагат продукти и процедури, които не са типични за България - процедури с вулканични камъни от Египет, азиатски масажи, руски бани и др. Всичко това на практика рекламира чужд продукт и руши уникалността на характерните за България неща.

Несериозно е, като ни питат в балнеологичните центрове какво лекуваме, да обясняваме, че се справяме с всичко, допълва Драганов.

В началото на май президентът на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) Густаво Араос изпрати писмо до Народното събрание, президента и правителството, за да предупреди, че културното наследство на България е застрашено, след като по европейски проекти се "социализират" културни паметници.

http://www.dnevnik.bg/biznes/turizam/2015/05/28/2542490_spa_industriiata_sushto_se_obiavi_protiv_butafornata/

[Last roman]

Задругата на крепостите

Снимка: © Стоян Георгиев

Визуализация на крепостта "Кракра" в Перник за 6 милиона лева, която дори Божидар Димитров определи като несполука

Битката за културно-историческото наследство излиза на широк фронт, след като експертни, научни и туристически организации подписаха обща декларация срещу бутафорните реставрации и принципа да се строят наново крепости „до зъбер и керемида".

Досега държавата нямаше опозиция, професионалната общност беше разделена и отделни представители на гилдиите едва-едва успяваха да пробият медийната стена с предупреждения по конкретни казуси.

Затова Божидар Димитров, в защита на идеологията „да вдигнем руините", громеше съпротивата като „шепа самозвани експерти, които на всичкото отгоре са и корумпирани", а Вежди Рашидов призна, че малко бутафория няма да навреди.

Днес 37 организации подписаха меморандум за създаване на Форум „Културно наследство", чиято цел е да бъде „страна в диалога с държавата за съхранение на автентичността на недвижимото културно наследство". Сред тях са съсловните организации на архитектите, археолозите, реставраторите, Съюза на българските художници, Българската туристическа камара, катедри в НХА, НБУ и др.

Няма време

В последните две години видяхме абсурди, представени официално като „успешни проекти" за развитие на местния туризъм. Най-известните са визуализацията на Пернишката крепост с полимери, „надграждането" на византийската казарма на Яйлата с тухли, както и съмнително цялостно „вдигане" на Цари Мали град.

Резултатът - обезличаване на паметниците и загуба на тяхната автентичност, в дълбок разрез с международните стандарти за реставрация и консервация, които България е приела. Стана популярен терминът „диснизация", а според проф. Тодор Кръстев, експерт от ЮНЕСКО, такива профанации ще пожънат ниско-бюджетен туризъм, а не овации.

Защото конците дърпат амбициозни кметове, няколко монополисти на миналото на високи нива в йерархията и най-вече евтини подбуди за бърза печалба.

Има още десетина завършени „атракциони", но всъщност това е едва началото.

Директорът на НИМ Божидар Димитров набира средства за пълно възстановяване на хълма Трапезица във Велико Търново, базиликата в Плиска, „Златната църква" в Преслав и крепостните стени на родния му Созопол. Отлежава и проектът за Небет тепе в Пловдив, който предвижда частично възстановяване на крепостните стени и подвижна връзка (ескалатор или асансьор) до върха с „премахване на скални маси".

300 милиона евро са налични до 2020-та година, което обяснява всеобщият „интерес" към археологията и културно-историческото наследство, доскоро плачевшо неглижирани. Става дума най-вече за бизнес и корупционни схеми, където експертизата е досаден брътвеж или пречка, а проф. Диана Гергова описа процеса като „антицивилизационен".

Дупка в стената

Другата цел на Форум „Културно наследство" е да участва в изработването на национална стратегия и усъвършенстване на законодателството в сектора.

Ябълката на раздора е в Закона за културно наследство, приет през 2009-та година, който на практика централизира издаването на разрешения за археологически проучвания и последващия процес в ръцете на няколко държавни чиновници, сред които министърът на културата.

Това превръща археолозите в пионки на политическата конюнктура и на частни интереси, които все по-директно посягат и върху културното наследство, а администрацията - централна и местна - дирижира проектите, без да се съобразява с експертите, за да усвоява средства. Отделно, зачестяват атаките срещу Националния институт за недвижимото културно наследство, който се явява като пречка в "инвестиционните намерения" за останките от миналото.

Другата пробойна е в Закона за обществените поръчки, който по думите на реставратора Стефан Белишки е инструмент за опростачване и най-хубавия проект. По традиция обществените поръчки се дават на фирмата, предложила най-ниска цена, а това означава неквалифицирани работници, пестене от материали, фрапантни грешки, а в много случаи и пропускане на реставрационния етап.

Още един абсурд е свързан с т.нар. регистър на лицата, които имат право да извършват реставрационни и консервационни дейности. Вратичка в закона позволява там да попадах „свързани професионалисти", например по двигатели с вътрешно горене, биохимия или педагогика на изобразителното изкуство, включително и лица без висше образование.

На фона на тези пропуски липсата на отчетност и контрол изглежда съвсем логично следствие. Досега научихме само за финансовата корекция на Община Враца, заради бутафорното „маркиране" с атракции на пещерата Леденика - пластмасови дракони, рицари и феи. Проектът е на 5 милиона лева и включва „развлекателен парк" и „атракционно влакче".

Експертизата е на последно място, важи народното творчеството и думата на малцина „познавачи"

Небет тепе щеше да се възстанови по една-единствена гравюра от 15 век, Цари Мали град е резултат на творческа хипотеза, както с фантазия по времето на комунизма се извърши реставрацията на Царевец.

В писмо до Народното събрание, президента Плевнелиев и Министерския съвет от 8 април, президентът на ИКОМОС Густаво Араос призовава за незабавно спиране на хипотетичните реконструкции и осигуряване на научна оценка за тяхното въздействие. Той предлага ИКОМОС, най-голямата неправителствена организация за паметниците на културата в света, да съдейства с постоянна програма на обучение за местната власт в България.

„Свидетели сме на желанието всеки град да има своя крепост, което е превърнато в национална кауза. Същевременно други паметници се рушат поради липса на средства", коментира художникът и реставратор на икони Владо Руменов, съосновател на Гражданската инициатива за опазване на културно-историческото наследство (ГИОКИН)

Сред застрашените обекти е тракийското светилище край Старосел,маркетирано преди време като основно място за поклонение на Орфей. Преди няколко месеца антична Сердика при Ларгото се превърна в блато.

Куриозно е, че на фона на европейските милиони за крепости, държавата отделя 500 000 лева за поддръжката на около 42 000 паметници.

Доц. Георги Вълчев изтъкна друг проблем - сензационното представяне на археологически находки, при това от страна на държавни представители, които внушават фалшива представа към миналото - ритуалните погребения са изровени „вампири", помним истерията покрай костите на Йоан Кръстител в Созопол, който пак по уверенията на Божидар Димитров щеше да се превърне във „втори Ерусалим". „Това създаде усещането, че всичко в България е фалшификат", обобщи той.

Както знаем, историята се повтаря като фарс, а в случая с културно-историческото наследство виждаме провинциална имитация на минало величие „по калъп" - с едни и същи материали, с едни и същи възстановки на рицарски битки и катапулти, с един и същи манталитет, който уважава само печалбата.

http://www.webcafe.bg/webcafe/obshtestvo/id_381422731_Zadrugata_na_krepostite

[Last roman]

Изявление на доц. Емануел Мутафов, директор на Институтът за изследване на изкуствата към БАН на конференцията: "Културно наследство: автентичност в риск":

Повод за участието ми на този форум е убеждението ми, че патриотизмът изисква активна гражданска позиция. Подкрепата си Институтът за изследване на изкуствата при БАН за тази инициатива дава, заради някои публикации и реализации от последните години. Някои учени твърдят, че сигурните доказателства за строителните им интервенции върху археологически обекти са средновековните стенописи (за Търново) или западноевропейските гравюри (за Созопол, Небет Тепе, Кюстендил) и др. Проблемът за използването на подобни модели или извори като Трактата за архитектурата на Витрувий е обаче от компетенциите на изкуствоведите и архитектите в институцията, която ръководя. Тази употреба, която всъщност е злоупотреба с минало и манипулация на настоящето, със сигурност, има образователен и икономически ефект. Те обаче са краткотрайни и не показват отговорно и професионално отношение към автентичността.

Във връзка с това се надявам експертите, събрани на този форум, да помислят над следните въпроси: осигуряване на възможност за проучване, гарантиране и доказване на автентичност и др., които бих тълкувал по следния начин.

1. Възможност за проучване. Липсват публикации в научната литература преди “реставрацията” (съобразно Венецианската харта, чл. 16). След „реставрационната намеса”, отразяваща дадено авторско виждане за архитектурния и художествен образ, се отнема всякаква възможност за следващи проучвания на оригинала.

2. Автентичност. Най-ценното качество на културното наследство е неговата автентичност – истинност, способността му да бъде историческо свидетелство, както е формулирано в редица международни документи, които България е ратифицирала като Венецианската харта, на Чезаре Бранди и др.
Така наречената „реставрация”, „възстановяване на културно-исторически паметници” или „възстановяване на паметта” в действителност са типово, ново строителство. Още през миналия век започват усилия за пресъздаване на руините на знакови за българската история паметници в обекти, даващи идея за съответния тип паметници от даден период, но не и за неговите неповторими особености. Сега това строителство придобива масов характер. Очевидно тук доктрината на овластените културтрегери е “всеки град с типова крепост до зъбер”.

3. Доказателства за автентичността. Средновековните стенописи и миниатюри, както и западноевропейските художествени произведения от ХVІ-ХVІІІ в., не могат да бъдат използвани като достоверни извори за възстановяването на архитектурния образ на даден обект, включително на цял град. Те самите са артефакти, които носят условността на изкуството, както степента за третиране на модела от всеки майстор, който не е задължително да е добър или реалист. Като източници те се пропагандират в пресата, но няма научен труд, потвърждаващ основателността на тяхното приложение. Точно обратното! Средновековното изкуство няма изобразителен характер. Западните майстори са възпроизвеждали ситуация, която е формирана въз основа на влиянието на чужда за Балканите среда, опит, образци. Не по-малко неадекватна е претенцията, че се използват предписанията на Витрувий при строежа на късноантичните и средновековните крепости. Както е добре известно, най-ранните преписи на трактата на Витрувий датират от IX-XI в., останалите са от XIII-XV в., а придружаващите текста рисунки не са запазени. Затова границата между коментарите на Витрувий и не малкото други оригинални трактати рядко би могла да се определи. Ако така нареченото витрувианство е оказало мощно въздействие върху западноевровпейската архитектура, то неговото влияние върху византийската културна среда подлежи тепърва на доказване. Като класик мога отговорно да твърдя, че и в съвременните преводи на Витрувий придружаващите скици имат доста условен характер. Те представят личното тълкувание на текста от преводача-интерпретатор-изследовател. Такова например е гръцкото двуезично издание на трактата от края на ХХ в., в което за обективност се предлага и латинският текст, защото той предлага различни тълкувания. В случая с българската трактовка на Витрувий следствията са: унифициране, подмяна, имитация и, със сигурност, кич.

4. Изкуствоведите от БАН сме против днешните реконструкции, защото те са основани на пораждащи се една след друга хипотези. Те отразяват фантазиите и възможностите на своите автори, унищожавайки оригинала, върху който лежи бетонно-каменната структура на новия обем. Те фалшифицират и историята.

5. Съвременните реконструкции, както и тяхната среда, включваща т. нар „ефектно художествено осветление” (в червено и зелено) не само, че не отразяват духа на миналото, а не се включват адекватно в културния пейзаж. Те са и със съмнителни естетически качества.
Рядко, ако, изобщо, се постига интегриране в природната среда, се наблюдава координация между археологически проучвания, градоустройствената дейност и опазване на природната среда, както е според „Ориентацията за приложение на Конвенцията за световното наследство”.
При изписването и декорацията на нови църкви се получава същото – или произволно се копират стари изображения от субективно подбрани храмове или се правят експерименти с традицията с нескопосани нововъведения. Налаганата напоследък мода за украса на стените на православните храмове с тапети също е престъпно и кичозно начинание, което обслужва бизнесинтересите на определени търговци.

6. Паралелно с опитите някои обекти на културното наследство да се превърнат в туристически атракции или „акценти”, множеството паметници и комплекси се рушат. Или, с други думи, унищожението на културното наследство протича в две направления – реконструкции, по същество ново строителство и разруха, поради занемаряване и иманярство. Считам, че е необходим качествено различен подход спрямо двете направления.

7. Европейските фондове трябва да бъдат насочени към съвременна консервация и реставрация на културните ценности. Необходима е защита, стъпила на научната основа, на експертността и професионализма в дейността по опазване. Трябва да бъде утвърдена интердисциплинарността, партньорството на специалисти от различни дисциплини. Институтът за изследване на изкуствата може да се включи в този процес със своя експертен и научен капацитет. За тази цел настояваме за диалог на научната експертна общност с държавата, за преразглеждане на днешната политика.

Накрая, бих искал да завърша с цитат от самия Витрувий „Науката на архитекта е основана на много клонове на знанието и на разнообразни сведения, с чиято помощ може да се съди за всичко, изпълнявано чрез другите изкуства. Тази наука се образува от практиката и теорията.” Витрувий, Десет книги за архитектурата, І,1

[makebulgar]

Неприятно е да виждаш стърчащата арматура на Царевец и е разочароващо когато видидиш, че крепостната стена на Плиска е куха, но ще бъде много по добре Голямата базилика в Плиска да бъде възстановена изцяло в почти автентичен вид подобно на църквата в Цари мали град, а не да стои само с основи в оригиналния вариант на археологическите разкопки. Вариантът на възстановка в почти автентичен вид с материали и техники използвани по онова време е добър вариант. И няма голямо значение дали базиликата е била 12 или 13 метра и какъв цвят е бил фугиращия хоросан. Важното е ясно и бързо да се вижда какво са представлявали сградите по онова време, което не може да стане само по едни основи. Базиликите, крепостните стени и други сгради които се срещат много често и има запазени много от тях в оригинален вид, могат да бъдат възстановявани.

[Last roman]

Национални руини, катапулт и... барбекю

Колко е хубаво да има поводи за национална гордост - те ни внушават, че сме древни, героични, уникални в Европа и света. Приятно е да вярваш в такива неща - нищо, че цялата бутафория е чист кич, твърди Ивайло Дичев.

Проблемът с масовото строене на бутафорно наследство има две страни, икономическа и културна. Да почнем с първата, която е по-лесна. Дотук става дума за десетки обекти и стотици милиони, наши български и пак наши, европейски пари. До сега са издигнати трийсетина такива обекта, готвят се още над сто. Уверяват ни, че строежът на крепости е инвестиция, която ще осигури приходи на общините. Обикновено като позитивни примери се дават места като Созопол и Белчин, където имало много туристи. Само че никой не си дава труда да направи разграничение между това колко човека отиват в Созопол заради бутафорията и колко – заради морето, респективно в Белчин – заради баните и планината.

В общия случай обаче бутафорията не е доказала своята икономическа ефективност. Например една от първите крепости, така наречената Перистера в Пещера е отворена вече една година. За това време по информация от общината тя е била посетена от не повече от 15 000 души, практически само българи, четирима от които - специално поканени гости, което умножено по 2 или 4 лева на билет прави максимум 50 000 лева – крайно недостътъчно по думите на самия кмет. За поддръжката на крепостта, охрана, напояване, осветление, информация и пр. - по неговите думи -отиват към 80 000 лева годишно. При това положение избиването на три и половина милионна инвестиция е доста проблематично. Трудно можем да си представим какъв ще е притокът на туристи към Траянови врата край Костенец, а Кракра до Перник е пълно фиаско. Самата идея за бързи и лесни печалби от културен туризъм е нелепа: както отбеляза Георги Вълчев, съвсем запазената и добре известна крепост баба Вида не е помогнала особено на Видин, един град в много тежка криза.

Как се "превъртат" едни пари в безсмислени инвестиции

Става дума за специфичен случай на строителен балон, типичен за неолибералната икономика, където частни интереси обсебват и приватизират държавата. Не, това не е либерален пазар, където някой инвестира в атракциони и поема финансова отговорност за това: тук става дума за публични структури. Обикновено някакви безсъвестни експерти от София отиват в населеното място, уверяват ги, че са центъра на вселената, че крепостта им е мегаценност. Обещават да осигурят пари благодарение на връзките си на национално ниво, аранжират експертизите, контрират брутално всяка критика в медиите. Общините също имат своя интерес в това да превъртят едни пари и да създадат временни работни места - бедата е там, че наместо към нещо смислено, инвестицията отива неясно къде. Например в Белчин можеше тези пари да се хвърлят за прекрасните бани, в Костенец – за екотуризъм. А защо да не построят и един откровен декор, например замъка на баба Яга – но с инвенция, с талант, и по възможност – не върху археологически останки. Общините гледат една от друга, мерят си крепостите, кокетират с гражданите пред избори и тъй нататък.

Цари Мали град в Белчин - дали хората ходят там заради крепостта или заради баните?

Разбира се няма никакво проучване за потенциалния пазар на съответните обекти, хората, които се занимават с тях, обикновено не са ходили никъде по света и нямат идея за това, какво може да интересува съвременния турист. Обичайният репертоар на крепостите е удивително скучен и монотонен: имаме кули, зъбери, сводове, малко запазени руини, задължително катапулт, римски или средновековни одежди, с които туристите да се маскират и снимат, някой глинен съд, местна легенда, място за барбекю... Пропускам ли нещо? Трудно може да си представим човек, посетил две такива крепости, да иде на трета.

Самата стратегия по спечелването на финансиране е изключително хитра: за пред европейските спонсори крепостите са атракции, целящи устойчвото развитие на местните общности; за пред медиите в България и местните хора те се представят като културно наследство и гордост /над римските крепости гордо се вее българският национален флаг/. В тази двойна хватка се улавят и потенциалните им критици: ако се възмущаваме от подмененото наследство ни се казва, че става дума за атракции, ако кажем, че тези атракции са ужасно скучни и глупави, - че не се гордеем както трябва с родното наследство.

Как се унищожава културно наследство

Откъм културния аспект на темата става дума първо за системното унищожение на археологическите обекти, върху които се излива бетонът. Специалистите у нас, а вече и в чужбина недоволстват от превръщането на археологията и реставрацията в прост строителен бизнес. Строежите се базират на хипотези, за да не кажем - на фантазиите на хора, явно лишени в детството си от строител „Лего“.

По-тънък момент тук е самата подмяна на света, в който живеем – тъй както комунистите наситиха пространството с партизани, бронзови знамена и автомати, така сега неусетно ни опасват със зъбери и кули. Защо този период, а не друг? Защо средновековно, а не градско наследство? Защо камъни, а не екологични паркове?... Тези въпроси трябва да почнат да си задават местните общности – тъй както това стана в Пловдив, където позорно беше изгонен основният идеолог на бутафорията Божидар Димитров.

Така наречената Перистера е посетена за година от едва 15 000 дши - само българи

Другият момент тук е смисълът на операцията, културният хоризонт, в който тя се вписва. Много от тези обекти, в които се хвърлят милиони и надежди, нямат особен културно-исторически смисъл. Стражевите крепости край Белчин и Пещера дори нямат имена – "Цари Мали град" идва от една местна легенда, „Перистера“ било измислено от архитекта Фърков, който системно изгражда тези обекти /името дошло заедно със съответната легенда за гълъб и девойка/.

Безмилостният културен популизъм

Възможно ли е в една съвременна европейска държава да се изграждат крепости, които дори нямат име? Но дори когато става дума за някакъв значим обект /готвят ни Плиска, Трапезица/ – представяте ли си в Париж да се хванат да възстановяват Бастилията, във Виена – крепостната стена, и двете разрушени през 18 век? Какво точно казваме за себе си с този жест? Че не приемаме историята си такава, каквато се е случила, и се връщаме назад за втори опит? Обектите, за които говорим, още по проект се мислят като сцена за възстановки и ритуали от типа на болярски сватби и всякакъв кич от този род /разиграването на някаква битка било условия за отчитане на проекта, например за Траянови врата/. Ако някакви хора имат нужда от сцена, на която да играят, това разбира се е чудесно – нека наместо крепости има читалища, театри и зали. Но ако някой си мисли, че тук ще потекат германци, желаещи да играят на римляни, жестоко се лъже и най-добре бързичко да кажем на тези хора да не си трошат парите залудо.

Фантазии за величие

Накрая най-тежкият проблем: за кутурния популизъм. Колкото по-нелегитимно се чувства едно управление, толкова по-охотно отстъпва на граждански натиск. Излизат на улицата пет човека и властта оттегля съответната реформа, това ни е вече ясно. Как обаче функционира популизмът в сферата на културата? Ето как. Внушават ни, че сме древни, героични, трети по наследство, втори по мъжка потентност и тъй нататък. Ами приятно е да вярваш в такива неща, освен това – лесно е да убедиш в тях хора, които нямат пари да ходят по света, пък и да идат, едва ли харчат точно за музеи.

Ивайло Дичев

Нали забелязахте как ни продадоха тракийската изложба в Лувъра като българска? Ами колко хора знаят френски та да прочетат как точно е представена, кои са кураторите и тъй нататък. Е, така е и с националната гордост, каквото се каже тук – това е. И ако някой си позволи да се усъмни във величието на съответната бутафория - националните аятоласи тутакси насъскват медийните орди, критичния глас утихва и финансовите потоци пак потичат в правилната посока.

*Изказване на учредения в петък / 29.5./ от 37 професионали, академични и граждански сдружения "Форум културно наследство", който си поставя за цел да се противопостави на бутафорната подмяна на средата, в която живеем. (бел.авт.)

[alvassareiro]

Бутафория и кич са подобните на Дичев "професори"многознайковци, властелини на чуждиците и евфемизмите, с нулев принос към културата, изкуството и патриотизма. След 200 години никой няма да знае за въпросния професор, но всички ще ходят на Царевец, или на Траянови врата. Точка.

[kall]

Надали ще има чак такава посещаемост, каквато му се ще на Алвата, тъй като пазарът ще се насити с еднообразна стока... Ама чакай, бе, той нали свободния пазар се саморегулирал, видиш ли...

[alvassareiro]

Айде ще се насити. На манастири как не се енаситил? Че аз правя вече 10 години обиколки с манастири само, нищо не се е наситило. Крепостите само разнообразяват. Досега в някой заспал град ходехме да отбием номера в църквата. Сега ще ходим и в църква, и в крепост. Слагаш по левче вход, и ето ти приход.

Редактирано Юни 1, 2015 от alvassareiro

[kall]

По същия начин щеше да е, ако се правеха атракциони стил "Дисниленд", но без да се посяга на културното наследство, просто има някои неща, от които не трябва да се прави бизнес, просто не е редно и морално, да не говорим, че се унищожава нещо, което не се мери с пари...

[alvassareiro]

Нищо не се унищожава, а се консервира. Ти значи си съгласен наследството ни да тъне в боклуци, змии и гущери? Вместо да се реставрира, и да се излага - на чужденците, и на децата, за да се възпитат в национална гордост.

или пък смяташ, че е неморално да има входна такса за НИМ? Или за Лувъра? М по тая логика дай всички музеи да станат безплатни, че не е морално да се взима такса. И Боянската църква и тя да стане безплатна.

Айде стига глупости.

Редактирано Юни 1, 2015 от alvassareiro

[kall]

Ти май изобщо не разбра за какво иде реч:-) Случайно в Боянската църква да е направено като в Царевец, при нея имаме истинска консервация, докато при Царевец имаме художествено самодейство, резлика от небето до Земята. А и в музейте, като става дума- по твойта логика дай да възстановим ръцете на Венера Милоска, ама що никой не го прави, я се замисли над това.

[Last roman]

там е проблемът, че не се консервира, а се бетонира, с което се нанасят непоправими щети на археологическите останки.

[alvassareiro]

Хихи, е какви са тия щети на археологическите останки?

като те са означени ясно и видно....Или според теб да тънат в пущинаците е по-добре за тяхната консервация?

Ти май изобщо не разбра за какво иде реч:-) Случайно в Боянската църква да е направено като в Царевец, при нея имаме истинска консервация, докато при Царевец имаме художествено самодейство, резлика от небето до Земята. А и в музейте, като става дума- по твойта логика дай да възстановим ръцете на Венера Милоска, ама що никой не го прави, я се замисли над това.

Напротив, прави се и това. Например останките на античния театър на Пловдив бяха положени на местата им.

Царевец е построен горе долу по начин, сходен с реалността.

Боянската църква също. Повечето изображения са били свалени и разнесени из музеите ни. Преди 15 години различните стени с изображения бяха върнати, и поставени по местата им. Например една голяма част от галерията със светци войни в най-старата част бяха прибрани през 1915 в археологическия музей, откъдето бяха поставени наново по стените.

Дори и в момента има свалени стени с изображения, изложени в притвора й-

А в НИМ има две три стени с изображения на СТрашния съд, довлечени от арбанашките църкви.

Редактирано Юни 1, 2015 от alvassareiro

[kall]

Алва, скъсан си на изпита:-) Ей тези нещица сега хубаво ги научи и чак тогава се връщай да спориш, да ги наизустиш:

http://www.icomos.org/charters/venice_e.pdf Венецианската харта

http://www.icomos.org/charters/nara-e.pdf Документът за автентичност от Нара

http://www.icomos-bg.org/?p=9&l=1&id=182 А тва е на БГ, ще си го прочетеш и сам...

Отивай да се образоваш...

[alvassareiro]

Ти се образовай.

Венецианската харта не пречи да се възстановява, ако не се уврежда оригинала.

Айде кажи къде е унищожен оригиналът?

Как пък така Венецианската харта не пречи в Испания да строят масово замъци....

Редактирано Юни 1, 2015 от alvassareiro

[kall]

Алва, ти не щеш деа разбереш, че това в България не е реставриране и консервиране, а изграждане на фантасмагории, което е в пълно противоречие с Хартата... и я като си я чел, постни я преведена тук, като си такъв отворен...

[alvassareiro]

Хехе, и какво е фантазирането? Да вдигдеш една стена от 12-13 метра? Това ли е фантазирането? Или да построиш една кула? голямото нещо.

Редактирано Юни 1, 2015 от alvassareiro

[alvassareiro]

Ами май наистина имаш нужда от превод, да видиш за какво точно иде реч.