Новите историко-археологически комплекси

[Last roman]

аверите в бутафоростроенето си раздават ордени за добре свършената работа /окепазването на Ларгото/:

Министерството на културата награди директора на Националния исторически музей с отличието "Златен век".

Удостояването става с решение на Вежди Рашидов и по негово предложение. „Златен век” с огърлие е най-високото отличие на Министерство на културата.

Наградата си Божидар Димитров получи от зам.-министър Бони Петрунова по случай 70-годишнината на професора. Тя му пожела и занапред той все така да милее за българщината, както и да работи все така всеотдайно и сърцато за съхраняването и популяризирането на богатото ни културно наследство. 

Директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров бе награден днес и с почетна грамота на Министерствотона културата, която му се присъжда за неговия изключителен принос в областта на българската културата. 

Церемонията се състоя в кабинета на проф. Божидар Димитров в НИМ, където той посрещна в делова работна обстановка 70-ия си рожден ден и приемаше поздравления през целия ден от всички краища на страната и от българи по цял свят.

"Приемам тази висока награда и като израз на оценка на всичко това, което прави нашия Национален исторически музей", подчерта Божидар Димитров.

http://offnews.bg/news/Obshtestvo_4/Bozhidar-Dimitrov-poluchi-naj-goliamata-ni-nagrada-za-kultura-Zlaten_601905.html

[Last roman]

A ето как се извършват консервационни и реставрационни дейности на запад:

Д-р Роберто Нарди, археолог-консерватор: Добрата реставрация е като свършиш, да те питат кога започваш

Д-р Роберто Нарди е италиански специалист по консервация и реставрация, директор на Centro di Conservazione Archeologicа (CCA) - частна фирма, която изпълнява обществени поръчки в областта на консервацията и реставрацията в Италия и по света. Сред завършените й проекти са Храмът на Веспасиан и Арката на Септимий Север в Римския форум, Атриума, лапидариума и отделни статуи в Капитолийските музеи в Рим, проекти в Сардиния и още 14 държави. Фирмата е носител на британската награда Keck за популяризация на консервационната дейност и е сред лауреатите на Europea Nostra - наградата на Европейския съюз за културното наследство в категорията за консервация.

 

Д-р Нарди също е асоцииран професор в Международния център за изследването на защитата и реставрацията на културното наследство към ЮНЕСКО (ICCROM) и председател на Международния комитет за консервация на мозайките (ICCM).

 

Той беше в България за международна конференция, посветена на аварийната консервация и реставрация на археологически паметници, организирана от Министерството на културата. Специалистите посетиха Александровската гробница в Хасковско и подземията под базиликата "Света София", но до последната си публична изява, включително това интервю, не бяха видели оспорваните реставрационни дейности на столичното Ларго.

 

Разкажете ни за процеса по извършване на консервационни и реставрационни работи в Италия.

 

- Първо да кажем, че говорим за две различни неща - реставрация и консервация. Раставрацията е тясно техническо поле, която касае прилагането на материали и методи за запазване на археологическите находки. Консервацията е по-широка област, която включва реставрацията, но и индиректните начини за предпазване на обектите, както и експонирането им пред публика. Можеш да консервираш нещо без да го реставрираш, но не бива да извършваш реставрация без консервация - без да имаш идея как ще се грижиш в бъдеще за него.

 

Да поговорим за реставрацията - до каква степен тя допуска намеси в обекта?

 

- Това е доста интересна и деликатна тема. Смисълът на археологическите паметници е да бъдат изучавани, консервирани и представени на обществото. Древните останки носят послание от миналото и достигането му до хората е съществена част от нашата работа. Да копаеш без да имаш консервационен проект, без да завършиш целия цикъл, е половинчато. Така че е важно когато започнеш да работиш по проект, да ти е ясно как ще го реставрираш, консервираш и покажеш пред публиката. Това е фундаментално правило в професията. 

 

Но какво значи да го покажем? Това значи хората да разберат оригиналното послание, което находките ни носят от миналото. Трябва да бъдем изключително внимателни при всяка намеса и модификация - иначе рискуваме да разкрием не оригиналното им послание, а онова, което ние си мислим, че казват. Последното е отговорност, с която никой не бива да се нагърбва.  

 

Има интервенции, които са допустими и добре дошли - онези, които защитават структурите. Но има и много други, които къде случайно, къде напълно погрешно се намесват посланието от миналото - като например реконструкциите.

 

Има ли случаи, в които за да защитиш нещо, трябва да доизградиш някаква част от него? 

 

- Има случаи, в които ти се налага например да построиш заслон - напълно и ясно отделена от оригинала структура. Иначе принципът гласи, че не бива да докосваш находките. Принципът гласи, че не бива да строиш върху тях, защото произвеждаш фалшификация, а не консервация. Ако погледнете корена на думата, става дума за защита, а не за трансформация.

 

В момента тече реставрация на Колизеума. Какво точно се извършва?

 

- Да, това е много важно публично-частно партньорство.  Бизнесът дава парите, а от държавата идва контрола на качеството, както и експертния ресурс, защото повечето консерватори у нас са продукт на държавното образование. За да работиш по културното наследство - което е собственост на държавата, е необходимо да имаш съответната специализация в Института за консервация и реставрация в Рим.

 

В момента чистим повърхностите - не само по естетически причини, а заради наслагванията от мръсния римски въздух, които действат корозивно. Идеята не е просто да разкрасим Колизеума, а най-вече да го предпазим. Освен това подсилваме основите, но без никаква реконструкция или намеса в оригинала. 

 

Да поясня: когато проектът приключи, Колизеумът ще е чист и защитен, но ще изглежда по същия начин. Няма да има още един покрив.

 

Centro di Conservazione Archeologica са сред лауреатите на Европейската награда за културно наследство за 2014 г. за работата си по Гигантите от Монте Прама - над 40 двуметрови статуи в Сардиния, създадени от древната нурагийска цивилизация, вероятно създадени между 11 и 8 в. пр. н.е.

[CCA-Roma]

 

У нас директорът на Националния исторически музей каза, че в момента Колизеумът се реставрира с бетон. Появиха се и твърдения, че той и без това не бил автентичен.

 

- Не съм запознат с изказванията, но може би са се отнасяли за друг Колизеум, не за този в Рим. 

 

За съжаление от нашия Колизеум е останала само половината, тъй като през вековете е бил разграждан за построяването на други сгради. Но 50-те останали процента от него са автентични. В тях има само една малка намеса - реставрационните дейности на Виоле ле Дюк от ранния XIX в. 

 

Те са доста интересни, защото не са имитативни. Това са съвсем различни укрепващи структури, предназначени да предотвратят срутване от едната страна на сградата. Дори не става дума за реставрация, а за стабилизиране, и то по един изключително модерен начин, като се има предвид, че е правено преди 200 години.

 

Всичко друго в Колизеума е оригинално и, разбира се, не се реставрира с цимент, защото той е абсолютно забранен, когато става дума за паметници на културата. Укрепва се с хоросан - може би това е имал предвид говорещият, но хоросанът е на основата на варовика, а не на цимента.

 

Доколко "нов" е прието да изглежда един консервиран археологически обект?

 

- Да го кажем така: добрата консервационна работа трябва да изглежда така, че когато свършиш, да те попитат кога ще започваш. 

 

Каква е процедурата за осъществяване на консервационен проект в Италия?

 

- Областните дирекции на министерството на културата контролират всички реставрационни и консервационни дейности на своята територия. Проектите подготвяме ние, фирмите, в широк екип от професионалисти - археолози, историци на изкуството, архитекти и консерватори, и кандидатстваме за разрешение. 

 

Публични ли са документите по тези проекти и кой контролира изпълнението?

 

- Да, разбира се, че са публични. Контролира ги министерството или музеят, който управлява археологическия обект. Има много стриктна система на регулации с чести инспекции, в които министерството проверява дали това, което си направил съвпада с одобрения проект.

 

Нашата фирма инвестира 8% от бюджета на консервационния проект за информиране на обществото: уебстраници, блогове, турове из обекта, които позволяват на хората да наблюдават самата реставрационна дейност. Каним училищни групи и им отправяме предизвикателства - например да поиграят на журналисти за един ден и да напишат статия, или пък да направят постер за бъдещия музей. Победителят получава ваучер за книги на стойност 1000 евро от книжарницата на музея. 

 

За пръв път приложихме тази идея през 1985 г. с арката на Септимий Север в Римския форум. Изви се дълга опашка от посетители. Направихме същото и с реставрационните работи в Капитолийските музеи, за което получихме наградата "Keck" за популяризация на консервационната дейност. Ние вярваме, че информирането на публиката е огромна част от нашата работа. Защото ние работим с публични средства. Археологията се извършва за обществото. Не го правим, защото сме щедри, а защото културното наследство принадлежи на всички.

 

У нас някои хора казват: защо не го достроим, за да дадем представа на посетителя какво е било.

 

- Не. Това според мен е голяма грешка. И тук могат да помогнат новите технологии. Мисля, че те са от изключително значение в консервацията - не защото улесняват нашата работа, а именно заради информационния аспект. С 3D технологиите днес е много лесно да покажеш на хората какво е било едно време, без да докосваш автентичните структури. 

 

Красив пример за това са римските къщи в Палацо Валентини, показани с впечатляваща мултимедийна прожекция. Този музей е пълен 12 месеца в годината. Хората се записват предварително, за да го посетят, и при това не безплатно, а срещу 12 евро. Проектът е глобален успех. Хората са гладни за подобна информация и можем много лесно да ги задоволим, без да пипаме нищо.

 

Тоест разказът за един обект е точно толкова важен, колкото материалното му присъствие.

 

- Абсолютно. И това е отговорност на планиращите проекта. Трябва да вложиш всичките си културни ресурси, за да разкажеш на хората какво правиш. Иначе работата ти е безмислена.

 

Вие сте председател на Международния комитет за консервация на мозайките (ICCM).Какви са добрите практики при реставрирането на мозайки - и могат ли те да оцеляват на открито?

 

- На първо място мозайките трябва да останат там, където са намерени - ако ги преместиш, това означава да ги унищожиш наполовина. Второ и много важно - в никакъв случай не бива да ги заравняваш, ако с времето земята естествено ги е повдигнала. Защото това са мозайки, не персийски килими. 

 

Най-доброто, което можеш да направиш за тях, е да ги консервираш на мястото, където са намерени с всичките следи, които времето е оставило по тях. Защото следите са историята на тази мозайка. 

 

От техническа гледна точка вече от 30 години е възможно една мозайка да бъде реставрирана и експонирана на открито. В такъв случай обаче трябва да организираш много сериозна и скъпа система за поддръжка. 

 

Другият вариант е да има защитно покритие или да я заровиш отново, за да я запазиш - което въобще не е еретична идея. Може дори да заравяш мозайката всяка есен и да я разкриваш през лятото за няколко месеца. Проектът ще има голям успех, защото ще е събитие всяка година, а от друга страна ще предпазиш паметника си.

http://www.dnevnik.bg/intervju/2015/12/12/2668688_d-r_roberto_nardi_arheolog-konservator_dobrata/

[К.ГЕРБОВ]

 

Колизеумът според рисунка на Каналето (средата на 18 в.)

 

 

Колизеумът според рисунка на Търнър (първата половина на 19 в.).

 

 

Колизеумът днес.

 

Базиликата в Плиска в началото на 20 в.

 

Базиликата в Плиска днес.

[makebulgar]

На първата снимка не е Базиликата в Плиска в началото на 20 век, а са Руини от Базиликата в Плиска, която не съществува. Тоест няма място за сравнение с Колизеума, който си съществува не напълно разрушен.

Днес никой не може да посети старобългарския езически храм до река Румска в Преслав, защото е бил заличен напълно до основите или до подложките за основи, и днес мястото му или е под нивите или е в храсталак. Без реконструкцията на храма във височина до някакво ниво там никога няма да има посетители. 

[Last roman]

При положение,  че не се знае как е изглеждал въпросния храм, всяка негова 'реконструкция' си е чиста проба фантасмагория. Прочети по-горното мнение.

Редактирано Декември 16, 2015 от Last roman

[makebulgar]

затова и храмът ще остане под полето или в храсталака. някой някъде там нещо е разкопал някога, и за него можем само да четем, ако знаем къде, в коя статия..

най-добре да зарием и консервираме под глина всички архитектурни обекти, а на желаешите да ги видят ще им даваме снимки и 3Д компютърни възстановки, и адреси в библиотеките където да четат описания.. 

[Last roman]

затова трябва да се заделят пари основно за консервация на археологическите обекти, но мафията е предпочела да 'усвоява' пари от ЕС вдигайки дисниленди, докато за редица значими за световното наследство руини биват разграбвани от иманяри. Така е по-лесно.

Редактирано Декември 17, 2015 от Last roman

[makebulgar]

Между другото първите нови квадри от Голямата Базилика на Плиска са положени. Чакаме скоро цялостното й реконструиране.

[Last roman]

щом за теб бутафорните надграждания са положителни, не виждам смисъл да продължаваме дискусията.

 

[makebulgar]

Аз съм за пълно функционално възстановяване (в средновековен стил и със средновековни материали и техники) както на Голямата Базилика, така и на други църкви и на крепостите. И съответно в църквите трябва да се водят служби, кръщенета и свадби, а в крепостите могат да се заселят отново хора, или там да се преместят общините, полицията и военните.. И ще се укаже както си му е реда къде свършва стария зид и къде почва новия, а на фасадите на новите сгради ще има табелки: "Възстановена върху основите на стара базилика/крепост" 

Със сигурност след 8-9 век когато българте решават да използват старите римски крепости, не са се съобразявали с възстановяването на автентичния вид на римската крепост във височина, а са целяли възстановяването на функционалността й свързана с отбраната. Ползвали са други материали, други техники, но целта е била функционалност. 

[Last roman]

ако си фен на използване на средновековни материали и техники при строежа - сбъркал си адреса. В Плиска нищо подобно не се прави. Най-вероятно завършеният й вид и 'функционалното й предназначение' няма да е много по-различно от т. нар. Патриаршия на Царевец. Едното е грозен комунистически кич, другото ще е грозен посткомунистически кич. 

Виж, за адекватен градеж по средновековни технологии мога да ти препоръчам този проект, където всичко това е застъпено /но той се строи от десетилетия, защото качествените неща стават бавно/: 

https://en.wikipedia.org/wiki/Gu%C3%A9delon_Castle

[ДеДо Либен]

Тъкмо и аз щях да пиша за тоя замък , че гледах наскоро филм за него.

Защото именно сравнявайки българските дивотии с тоз пример , става кристално ясно , че при нас става дума за усвояване(крадене) на пари маскирано като патриотизъм.

[*abi*]

:Между другото Замъкът е достъпен и с Гугъл мап и докато излъчваха филма се поразходих в комплекса. Един "реален" поглед показва още по-добре с какво грандиозно начинание от гледна точка на часове труд е. Камерата е била там в един от по-ранните етапи на строителството, който също беше позакан в поредицата и в последствие с нея видях как изпълняват последващите работи. На място има малък магазин, в който се продават и от материалите на занаятчиите - всичко е правено по познатите стари технологии. Работата им наистина се окзава много труда предвид климатичните и природните условия. Работилничките им са трогателни - тези хора са изложени на средата, точно както биха били изложени едновремешните строители. С Жълтака на мапс, вътре в обекта, усещането за мащаба на дейността им е страхотно.

Редактирано Декември 18, 2015 от *abi*

[Last roman]

Защо не успяхме да спрем чалгата на Ларгото

Обектът „Античен културно-комуникационен комплекс Сердика“ е пред откриване - с целия си карикатурен кич и катастрофални кусури

Емил ГЕОРГИЕВ

Нови остъклени помещения тип „Тук се пуши“ доминират обекта. Снимки: Авторът
E-mail

---

Има една съветска поговорка от времето на Сталин: „Днес свириш джаз, а утре ще продадеш Родината“. Пиенето на безалкохолна бира изглежда безобидна подмяна на истинското пиене. Но може да се окаже първата крачка например към секса с надуваема кукла. Винаги се започва с някакво уж маловажна подмяна на истината – да кажем, със създаването на едно малко, но първо в България специализирано чалга радио от популярен тв водещ. Или с удостояването на собственик на чалга заведения с титлата архонт. 

 

 

 

Съвсем скоро архонтът се оказа член на Европарламента, а чалгата беше вече беше плъзнала навсякъде. С електорат по-голям от този на всички партии взети заедно, тя доби и самочувствие – достатъчно, за да пожелае да направи концерт пред храм-паметника „Св. Александър Невски“. Защо не и вътре? Защото няма достатъчно място. Вчера чалгата си спретна купон на сцената на Античния театър, а утре – може и в Народния.

 

 

Стари руини (горе) и ново строителство (долу).

Заедно с радиата и телевизиите, чалгата вече е превзела почти всички сфери в културата, науката, политиката и живота ни: публицистични предавания канят врачки, професор от БАН се среща с извънземни, директорът на НИМ „открива“ светци, вампири и артефакти от Троянската война, след тригодишно мълчание почетният председател на ДПС цитира Галена!

През тези витрини ще можем да разгреждаме покритите руини, докато се разхождаме сред откритите. Или обратното.

Архонтът се опита да оглави комисията по култура в Народното събрание – това, че не успя, е една от малкото малки победи на гражданското общество. Обаче, когато става дума за пари, властта е доста по-неотстъпчива.

Затова днес можем да видим чалгата в пълния ѝ фалшив блясък на Ларгото – с механджийската, балкантуристическа естетика, красивите новички червено-бели зидове и остъкления салон за пушачи. А масите с карирани покривки, халищата по стените, газовата камина и сервитьорите с народни носии ще дойдат по-късно.

Това трябва да са останки от антична римска сграда, но приличат на нови тоалетни в казарма.

Обектът „Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ е пред откриване – с целия си карикатурен кич и катастрофални кусури – като „консервационният насип“, който според арх. Юлий Фърков е 30-40 сантиметра, а всъщност стига до 2 метра. Но парите – над 13 млн. лв. от Европейския фонд за регионално развитие, са усвоени. Нищо, че на повечето места задължителната (и обещана от Министерството на културата) сигнираща линия – оловната лента, която трябва да разграничи автентичните зидове от съвременното надзиждане, липсва.

Колко метра е надзиждането, ако по-тъмните тухли в най-долната част на стената са оригинални – и къде е сигниращата лента?

Нищо, че така наречената „тухлена сграда“, която доминира в северната част на обекта, с огромните си размери, не е пипната – въпреки мнението на Столична община, изразено от зам.-кмета по културата Тодор Чобанов:

„Нейното надстрояване в значителен обем не е подходящо за тази зона, защото измества фокуса от оригинала“.

Стълбата, като символ на самозабравянето от властта? Надали.

Опитите да бъде спряна археологическата чалга не успяха. Отговорните фактори имитираха готовност за диалог, но липсваше истински, постоянен и масов обществен натиск, който да ги принуди наистина да го направят. Паднаха единствено Фърковите арки, които бяха двете черешки върху цялата нелепа торта. Но самата чалга торта е там, затрупала и смазала под себе си античните останки.

Важното е, че европейските пари са усвоени. Не е важно как.

Компанията „Лего“ предлага тематимни антично римски комплекти, които изглеждат „по-добре“.

 

http://www.ploshtadslaveikov.com/zashto-ne-uspyahme-da-sprem-chalga-restavratsiyata-na-largoto/

Редактирано Декември 24, 2015 от Last roman

[makebulgar]

Неизбежно е, ще я построим отново Голямата базилика в Плиска!

[ДеДо Либен]

Преди 53 минъти, makebulgar said:

Неизбежно е, ще я построим отново Голямата базилика в Плиска!

Поне си направете труда да докарате отнякъде каменни квадри , че с тия ,,варосани" бетонови блокчета съвсем за смях ще станем.

[makebulgar]

Какво ли разбира простолюдието от каменни квадри.. Въпросните квадри са мизийски варовик от Мездра.. 

Редактирано Декември 25, 2015 от makebulgar

[ДеДо Либен]

Преди 3 часа, makebulgar said:

Какво ли разбира простолюдието от каменни квадри.. Въпросните квадри са мизийски варовик от Мездра.. 

http://big5.bg/obshhestvo/restavrirat-golyamata-bazilika-v-pliska-po-metoda-anestiloza.html

Простолюдието нищо не разбира от квадри нищо , че има десетилетен опит в проектирането и строителството.Все пак:

1. В снимката , която сте плеснали ясно си личат следите от баданосване (боядисване) на повърхността на въпросните ,,квадри"

2.В линка , който съм дал по-горе нещата се изясняват - вижте колко навътре е изграден последният ред.И как в каменните квадри има вмонолитени метални уши(от арматура) за по-лесно транспортиране.Защо е оставено толкова място - ами защото от мездренски варовик ще е само външният слой. На това изпълнение му се казва не каменна зидария , а каменна облицовка.По същия метод на облицоване са изтрадени ,,квадровите" цокли на бившия Партиен дом и ЦУМ върху тухлен зид.

3.Сега дали баданосаните квадри са бетонни или газобетонни изделия от снимките е трудно да се прецени.

[Last roman]

въобще - грозна гледка.

[makebulgar]

един ден и кръстовидната сграда под базиликата ще бъде възстановена по някакъв начин

[Last roman]

На друго място с нови тухли. Не бери грижа - тя Ванга му говори на Божо как са изглеждали нещата едно време :)))

[Last roman]

Паметникът на цар Самуил и Ларгото се състезават за "градски бъг" на годината

"Разкопките" на Ларгото
Фотограф: Надежда Чипева

Паметникът на Цар Цамуил и реставрацията на Ларгото се състезават в категория "Градски бъг" за наградите за архитектура, дизайн и градска среда WhATA. За шести пореден път блогът за архитектура обявява своите номинации за събитията, успехите и провалите в областта за 2015 г. Гласуването е отворено до 20 януари на сайта на WhATA.

"Архитектурната 2015 беше "скучна" на фона на политическите и военни катаклизми, които светът изживя, но нека е скучна. В Палмира, вярно, беше далеч по-"интересно", мотивират се архитектите и продължават: "Ларгото е зле, но все още живеем в по-добрата част от света".

Номинирани за архитектурно събитие на годината са дебатът за и против събарянето на паметника пред НДК в Червената къща; форум "Културно наследство"; One Architecture Week 2015; Софийски архитектурен фестивал; МЕМОРЕАЛИТИ; подаването на оставка от главния архитект на София Петър Диков.

В привличащата голямо внимание категория градски бъг на годината се състезават предизвикалият големи дебатипаметник на цар Самуил в София и бутафорната реставрация на Ларгото, която бе замразена след острата обществена реакция, "реставрацията" на Берлинската стена до НДК и реконструкцията на бившия х-л Кемпински, която нашумя сизтръгването на японските вишни и замяната им от пластмасови, както и сградата Сан Стефано Плаза.

Фотограф: Велко Ангелов

В категория нормалност на годината номинирани саМузейко; промяната на НДК, История на изкуството за деца по БНР, детския парк в село Чавдар, градската игра "Код Кино" и новата "Главна" във Варна.

За личност на годината са предложени културологът Ивайло Дичев, директорът на НДК Мирослав Боршош и "Архитектите, които СЕ занимават с архитектура".

В категория конкурс на годината претендентите са:конкурс за нова библиотека във Варна; конкурс за Борисовата градина; конкурс за посетителски центрове Централен Балкан; конкурс за инфопункт на Нощ на музеите, Пловдив.

Къщата с ягодите
Фотограф: Анелия Николова

За архитектурна тенденция на годината са номиниранидебатът за крепостите и фалшификацията на историческото наследство; всички в защита на старите къщи; откриването на алтернативни музеи за съвременно изкуство; появяването на алтернативни книжарници и библиотеки.

Денонощната читалня "Перото" в НДК
Фотограф: Юлия Лазарова

За сграда на годината са гласуването е между Bavaria Auto, София, офис сграда ЕКСПО 2000, София, офис сграда във Варна и Observation House, Североизточна България. Новият клуб Перото в НДК, Street chefs и бар Спутник се състезават в категория ресторант/бар на годината.

Представянето на претендентите в отделните категории, мотивите за издигането им и снимки може да видите на страницата на конкурса.

[Last roman]

Целта е да се оправдаят средстватаКАК ПРЕКОПАХМЕ СЕРДИКАСамо някогашните картички показват, какво европейско пространство можеше да представлява днес центърът на СофияБОРИСЛАВ ЖДРЕБЕВ

Какви ли не премеждия е претърпяло това място, някога принадлежало към територията на древна Сердика? Бомбардирано , сривано, заривано, подкопавано, надстроявано, окървавено с най-зловещия атентат, обрамчено от сталинистки сгради-колоси, украсявано с петолъчка и алени лозунги. Място, служило за начало на червенознаменни манифестации и военни паради. Място свързано с поставянето на статуята на Ленин, заменена на свой ред със статуята на премъдрата София. Място, заемано от последната спирка на „Петицата”, но и от кита Голиат, от дървенията на Стария цирк.

Място, озвучавано от камбанен ек, от трамвайни звънци, от високоговорителите на джамията, от грохота на струпаните коли в недомислицата на светофарната тапа. Пространство, огласявано от виковете в нескончаемите протести срещу безочливите ни властници, пресичано от лъскавите лимузини на другаря-човек с главно „Ч“, осветявано от блясъците на фаровете в ескортите на партийните величия, на президентите , на Царя  и...

Място, върху чиито римски каменни останки се извървя Историята, образно казано, извървяха се политици, посетителите на ЦУМ също се извървяха през десетилетията, а извървяващи се днес в политическата си абсолютна случайност субекти намериха сгода да се облекчат публично, пак образно казано, точно тук, вкаменявайки гигантските си мегаломански идеи (ама добре финансирани - някакви си усвоени 16 000 000 лв ) в невероятно кичозен проект.

Сякаш кърджалии са решавали какво по-кофти нещо да се стори със сердикийската, срината до основи, злочестина, изтръсквайки пепел от пура върху мнението на посредствените некачествени граждани, родени наоколо.

И не му е за пръв път на това място да бъде обект на най-злобно стоварване на демонстрирана власт. Само някогашните картички показват, какво европейско пространство можеше да представлява днес центърът на София, но не би.

Но нека да се поразходим във времето. Съзираме на същото място няколко зидчета сред разпилени каменни късове в зеленясалата тиня на заблатен изкоп. Какъв Рим, брате, каква Сердика..., какви пет пури? Зидове, надковани на око с найлон, летви и пирони от незнаен гений на консервацията и реставрацията, видимо пиян, ако се съди по идиотското онайлоняване на „обекта”. И тези заблатясали артефакти внезапно биват напълно изличени, съборени, изнесени в контейнер, заменени с ужасяващи небостъргачи , наподобяващи римска зидария, подредени в съвсем друг план, нямащ нищо общо със заварените старини, „мослен ужасон”, дето вика мечо Пух.

Някой би се объркал:  „Не е възможно, ще си каже, та това е кощунство към историческото минало, пълна бутафория, отвратителна безвкусица, наглост, простащина, мислене с козината навътре”, така би си рекъл той, пък и всеки друг, поразучил злополучната псевдосердикийска метаморфоза.

А истината е „съвсем простичка”, да ползваме познатия лексикон. Простичко се усвоиха едни пари. Но пък се положи отвратително менте-леке върху авторитета на града с хилядолетна култура.

Да видим, все пак, що за начало бе:

Дори и с „обкова” зидариите едва надвишават във височина трийсетина сантиметра, заедно с пръстта под тях. И нищо не пречеше идейният проект да не цели единствено усвояването на парите като главна цел, а да се съобрази със заварената реконструкция на старините на открито около Ротондата, както и със средата около кулата на ул. „Искър“, зад Банята. Най-малкото, можеше в празното бетонирано дъно на гигантския изкоп в Ларгото, подготвено в ролята  на музей на закрито, да се вдигнат като пример нарочно обозначени масивни макети, подобни на градежа в подлеза до Министерския съвет.

Вместо широка дискусия, вместо публично излагане на конкуриращи се проекти от екипи, включващи широк спектър от специалисти, вместо телевизионни дебати (та нали центърът на столицата е и национален обект), за което имаше предостатъчно време, а, оказа се, и налични пари за тази цел. Не. Реши се джаста-праста с копи/пейст да се турне под бившия ЦУМ някаква кинаджийска бутафория на Рим, та даже и голямата италианска кинозвезда доведоха долу , вероятно да я изненадат. Нерде Кърджали, нерде Колизеума.

Ще кажете: Голяма работа...

Да, работата стана наистина голяма :

И пак добре, че не тръгнаха да строят тукашна арка на Константин, щото съвсем щяме да я оплескаме... Но парите се усвоиха със завиден замах, сякаш на същата цена се строи Китайската стена, при това с китайски материали.

Нататък е ясно, пура да няма. Дринк, та дрънк-бутафорията ще остане да срами града, а какво още бе сторено в мултурата, има да четем нататък.

http://transmedia.bg/1207

[Last roman]

Приключи изграждането на посетителския център в Римските терми във Варна.

Предстои целият район на термите да бъде благоустроен в изпълнение на целите на проекта за модернизация на пешеходния ринг, предаде БНЕС. 

Пред входа на древните Римски бани, които са безценно запазено богатство, наследено от една от най-великите цивилизации в историята на човечеството, вече стои една странна конструкция, приличаща на бензиностанция.

Бъдещият билетен център на Римските терми ще има магазин за сувенири, кафене и тоалетна, а високата козирка на входа на археологическия обект буквално го скрива от погледа на минувачите.

Проектът за посетителския център е финансиран от община Варна и е на стойност 270 хил. лева.В него е включена и реставрация на част от самите терми, която вече приключи.

Годишно туристическия обект се посещават от около 10 000 души, като приходите от продажба на билети са близо 30 000 лева.

Римските терми на древния Одесос са една от големите забележителности на днешна Варна. Руините датират от втори век, когато Одесос е бил важен икономически и културен център на Черноморието и на римската провинция Долна Мизия.
Останките на римската сграда, представляваща обществена баня, са с височина почти 20 метра и разположени на над 7 000 кв.м. площ. Това ги превръща в най-мащабната запазена антична постройка в България.

http://varna.dir.bg/news.php?id=21523816

[Last roman]

"Антична" гаражна врата пази останките на Сердика (снимки)

Гаражна врата, но не от времето на Римската империя, пази разкопките и останките на Сердика в София.

За куриоза и лошото естетическо решение на отговорните власти сигнализират от "Спаси София" и Мартин Зашев, които задават въпроса "Колко още гавра могат да понесат останките на Сердика преди институциите да се усетят, че плюят на миналото ни?".

Източната порта на Сердика вече се охранява от модерна ролетна щора.

Ето какво пишат от "Спаси София":

СТИГА ВЕЧЕ!
Просто стига вече. Това не е нормално, нито е допустимо. Колко още гавра могат да понесат останките на Сердика преди институциите да се усетят, че плюят на миналото ни? Можем да напишем много шеги по този повод - че се боим повече от културата на министъра, но не и е смешно!
Министерство на културата систематично съсипва и малкото останало от материалното ни културно наследство. Божидардимитровщината, Веждирашидовщината и архитектурното изнасилване, които налегнаха Сердика, отдавна прекрачиха всякакви граници!

С кой акъл опъваш гаражна щора на портата на град, приветствал императори и бранил се със столетия от нашественици? С кой акъл одобряваш подобна гаргара и пошлост и позволяваш тя да съществува?! Поверената на Вежди Рашидов администрация - разните му там “историци”, “археолози” и “експерти” някакъв акъл и капацитет имат ли?!

И не на последно място, зам.-кметът по културата г-н Тодор Чобанов - той къде е? Под кой камък спи? Или пак ще слушаме оправданията на Йорданка Фандъкова - Yordanka Fandakova, че понеже обектът е на Министерство на културата, Столична община магически няма никакво отношение и ще й е по-удобно да се преструва, че в самото сърце на София има портал към друго измерение, където нямат власт да се намесят и да кажат: “Дотук! Това е недопустимо!”?

Стига вече! Призоваваме Вежди Рашидов и Божидар Димитров не просто да си подадат ВЕДНАГА оставките, а и да се извинят. Да се извинят за всичката мизерия, която натвориха през годините.

http://offnews.bg/news/Obshtestvo_4/Antichna-garazhna-vrata-pazi-ostankite-na-Serdika-snimki_623081.html