Новите историко-археологически комплекси

[Last roman]

http://www.ploshtadslaveikov.com/serdika-chisto-nova-napalno-gotova-i-veche-se-razpada/

СЕРДИКА: ЧИСТО НОВА, НАПЪЛНО ГОТОВА – И ВЕЧЕ СЕ РАЗПАДА

Обектът, с официално название Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“, на стойност над 15 милиона лева, е готов официално, съобщиха от Министерството на културата… и вече се разпада, допълваме ние неофициално. Но официално откриване изглежда няма да има, въпреки всеизвестната любов на министъра и премиера към този вид мероприятия. Всеки ще трябва да си го открива сам. Жалко – надявахме се да гледаме патриотичен шоу спектакъл с факли, момичета на Нешка Робева по антични трика с бъклица и дрян, както и Божидар Димитров с бидон светена вода за ръсене.

 

Комплексът е завършен, но още няма нито една актуална указателна табела, от която туристите-чужденци да разберат, че не се намират в Леголенд, а на това място някога е имало истински антични руини. И ако се наведат достатъчно и се вгледат внимателно – може и да видят части от тях, преди да са станали на прах под тежестта на надстройките. Защото точно това се случва – новите мазилки падат, древните тухли се рушат под натиска на новите зидове.

Автентичните пластове, смазани под натиска на новите

Новите мазилки падат, древните тухли се рушат.

Мазилката е „малко бутафория“.

Ръжда е тръгнала по решетките на шахтите.

Същото се е случвало и друг път в нашата история. През 1981 г. започва и завършва изграждането на паметника „1300 години България“. И тогава много са бързали, макар и по други причини. От бързане пропуснали да спазят доста технологични процедури и в резултат монументът започнал да се разпада още в деня на откриването му. Започнал сам, доброволно да отпада от пейзажа.

Може би същото ще се случи и с новите зидове върху останките от Сердика на Ларгото? Въпросът е дали няма да изчезнат преди да са успели да добият старинен вид. И дали когато изчезнат, автентичната история под тях ще е оцеляла?

Панорамен поглед над днешна Сердика……

и преди реставрацията и консервацията на арх. Юлий Фърков.

Най-новите руини може да се разпадат, а може и да се започне спешен ремонт още тази пролет (както и на някои други места). При всяко положение автентичните руини поне в откритата част, са изгубени. Вината може да се хвърли на строителите, на материалите, или по традиция на лошите климатични условия, но въпросът си остава – за какво бяха похарчени 15 милиона?

Улицата на римския град, преди да се превърне в Леголенд

 

 

[Last roman]

Заличаване на българската история с итонг и европари

Или как Европа неволно помага за унищожението на културното ни наследство

Емил ГЕОРГИЕВ 

Бетонната арка в римските укрепления (Состра) сигурно е по-здрава от тухлена. Репродукции: Авторът

Европа съфинансира превръщането България в обект на шеги и подигравки – и което е още по-лошо: Европа плаща за унищожението на българското историческо наследство. Това се вижда ясно от новата изложба на Димитър Солаков, наредена във „Виваком Артхол“ в столицата. 

Под наименованието „Нов живот за миналото“ авторът представя дванайсет двустранни пана. От едната им страна е подредена серия от 12 рисунки, в които Солаков (ре)конструира цели животни по открит зъб, нокът или костна частица.

„Нямам образование в сферата на изобразителното изкуство или палеонтологията, но изопачавам и подменям автентичния вид и функцията на фрагментите на базата на собствени виждания и условни хипотези“, признава некомпетентността си авторът.

Две от (ре)конструираните животни на Солаков

От другата старата на паната са представени с цветни фотоси някои от вече реконструираните културни обекти в България: крепостта Кракра в Перник, римския кастел Состра (край р. Осъм), проекта с бенефициент община Свиленград, озаглавен безумно „С богатството на миналото към атрактивно бъдеще“ (забележете как някогашното „светло бъдеще“ сега се е сдобило с търговската чуждица „атрактивно“), още едно „добро“ хрумване, което идва и името на цялата изложба „Нов живот за миналото“ на община Раднево, крепостта Траянови врата в община Костенец.

Крепостта Кракра изглежда доста пластмасово и без нито един винкел в конструкцията си.

Община Ловеч е представена с „Туристическа атракция на средновековна крепост Хисаря“. Община Самоков – с „Реставрация, консервация, социализация и експониране (трябваше да е „експонация“) на късноантична крепост с църковен ансамбъл и оброк Цари Мали град“, а Свищов – с „Реставрация и експонация (а социализация?) на римски военен лагер и късноантичен град Нове.

Също като Солаков, но с помощта на държавни и междудържавни институции, извършителите изопачават и подменят автентичния вид и функцията на археологическите фрагмент на базата на собствени виждания и условни хипотези.

За разлика от Солаков, който напълно запазва зъбчетата и костните частици, поръчителите и изпълнителите съсипват цели археологически обекти – при това срещу много пари. Парите са наши и европейски (тоест отчасти пак са наши, но повече са на останалите европейски данъкоплатци).

Врататата между богатото минало и атрактивното бъдеще в община Свиленград

Отново за разлика от Солаков, извършителите на тези „реставрации, консервации, социализации и експонации“ може и да са за учили за това, с което се занимават, но по нищо не им личи. Реставрациите обикновено са лошо изпълни или на практика са ново строителство; консервацията често е убийствена за историческия пласт, останал  под нови тухли, бетон, блокове итонг и какви ли не нови модерни материали. „Социализация“ и „експонация“ вероятно са евфемизми на „примамки и капани“ за наивни туристи – ако очакват, че ще видят нещо автентично, няма такъв шанс. Какво точно ще видят – си личи ясно на снимките.

Исторически личности от община Свиленград

Сумите, раздадени от Европейския фонд за регионално развитие, вероятно надхвърлят общо 30 милиона лева само за изредените  обекти. А отделно пари се получават и по други линии – например от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) – от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.

Плиска – стойност на проекта 1 268 997 лв., европейско съфинансиране – 1 078 631 лв., бенфициент: Министерство на културата.

Тези безкрайни нови зидове от Плиска вече ги има и центъра на София.

Нове, Свищов – решението с металните конструкции е оригинално, но и останалата част от обекта не изглежда никак автентична.

Шуменската крепост може няма минало, но ще има бъдеще.

http://www.ploshtadslaveikov.com/zalichavane-na-balgarskata-istoriya-s-itong-i-evropari/

[Б. Киров]

„Нямам образование в сферата на изобразителното изкуство или палеонтологията, но изопачавам и подменям автентичния вид и функцията на фрагментите на базата на собствени виждания и условни хипотези“, признава некомпетентността си авторът.

Да се смееш ли, да плачеш ли - сюжет за Илф и Петров и Великия Комбинатор.

Редактирано 28, 2016 от Б. Киров

[Last roman]

Да, Солаков доста добре иронизира т. нар. реставратори, които на базата на лични фантазии и комплекси градят диснилент след дисниленд. Причината разбира са европарите:

"Нов живот за миналото" - под това заглавие художникът Димитър Солаков предлага първия подробен преглед - и първата артистична реакция - по темата за бутафорията и фалшификацията на културно-историческото наследство у нас.

На снимката: "Нове - сърцето на легиона. Социализация и експониране на римски военен лагер" край Свищов на стойност 5, 9 млн. лв.

http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2016/03/01/2712864_fotogaleriia_nov_jivot_za_minaloto_na_kreposti_i_ruini/?ref=miniurl

[vvarbanov]

Отначало като видях "Солаков" помислих , че става въпрос за прокурора Солаков, който съм го омразил заради отношението му към ЗКЦ.

On 28.02.2016 г. at 21:13, Last roman said:

 

Тези безкрайни нови зидове от Плиска вече ги има и центъра на София.

Тези съсипващи автентичноста зидове и реконструкции ще почнат да се ценят .Тия капиталовложения не са напразни.Само трябва да минат едни 1 000 години за да добият значение за историята и археологията.

[Last roman]

Още един пример за неопазване на археологическото ни наследство:

http://www.novini.bg/news/341632-%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BE-%D1%81%D0%B5-%D1%81%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%87%D0%B8%D1%89%D0%B5.html

[Last roman]

За 10 г. България се разправи с половината си застрашени паметници

За възстановяване на културното наследство от ЕС ще влязат 300 млн. евро. Опасенията са, че с цел "усвояване" реновирането ще е тип "крепостта "Кракра"

Искра Ценкова

СНИМКА: АРХИВ "СЕГА" Така беше обезобразена крепостта "Кракра" край Перник.

Съдбата на паметниците на културата в България е твърде нерадостна. Вместо на старини да са обградени с внимание и грижи, те са обречени на разруха. Доказа го за пореден път и столичната Захарна фабрика. От една страна, поддръжката на постройка, носеща историческата памет, е твърде скъпа, а всяка намеса в нея се съгласува с експертния орган. От друга - архитектурните ценности най-често са част от централните градски зони, към които инвестиционните апетити са най-силни. 

Оставената на саморазруха индустриална сграда, построена през 1898 г. от белгийския химик и индустриалец Ернест Солвей, години наред предизвикваше общественото възмущение. Не липсваха проекти за спасяването й, както и предписания на Министерството на културата до непрекъснато сменящите се собственици. Но нищо не успя да спре разрухата, подкрепена негласно от бездействието на инвеститора и общината. Подобен скандал наскоро избухна и в Пловдив. В пълно мълчание, при това в почивен ден, в града беше съборен един от тютюневите складове, включени в програмата "Пловдив - европейска столица на културата 2019". Изравнена набързо със земята беше и тютюневата фабрика в Харманли, декларирана като паметник на културата от 1977 г. Местната общинска съветничка Светлана Николова в продължение на месец водеше безуспешни битки за спасяването на емблематичната за града постройка, но недвижимата културна ценност не устоя на управленското безхаберие. И в двата случая 



под натиска на частните инвестиционни интереси



местните власти не защитиха обществените, оправдавайки се, че статутът на паметници на културата на сградите не им е бил известен. В списъка на безнаказно изчезналите автентични постройки влезе преди време и бирената фабрика на братя Прошек в София. А гилдията на архитектите се опасява, че скоро в него ще се наредят и къщата на арх. Георги Фингов на ул. "Шипка" и "Васил Априлов", и на Яворов на "Раковска", и бившето профсъюзно кино на столичния бул. "Христо Ботев" (сега по-известно като "Син сити"), за което алармираха активистите от "Спаси София". Витаят опасения и за къщата на тютюнотърговеца Крум Чапрашиков на "Оборище". Зад тази престъпна разруха, в която София не е сама, често стоят нерешени от години семейни спорове, незаконни схеми, подправени документи, но и затворените очи на отговорните институции, включително и на прокуратурата...

"Само за последните десет години в пълно информационно затъмнение са изчезнали около стотина архитектурни ценности, т.е. половината от обектите, които през 2005 г. включихме в "Червената книга за недвижимите паметници на културата" на Съюза на архитектите в България. Тогава съставихме списък с помощта и на гражданите, и на неправителствените организации, а в него влизаха и жилищни сгради, манастири и пр. Към кампанията се включи и Българският национален комитет на ИКОМОС - световната организация на експертите в областта на опазването на недвижимото културно наследство", припомнят архитекти, ангажирани с недвижимото ни наследство в риск. 

Днес гилдията отново удря камбаната, подкрепена от археолози, юристи, специалисти. Според експертите приетите на първо четене нови текстове в Закона за културното наследство не трябва да влизат в сила. Те не само не облекчават процедурите по съгласуване, както твърдят вносителите на измененията, но и създават 



предпоставки за корупционни практики 



и са заплаха за физическото оцеляване на историческите ценности. Т.е. събарянето на знакови исторически сгради ще стане ежедневие в страната. 

Преди броени дни представители на форум "Културно наследство" излязоха на протест пред парламента с искане да бъдат допуснати до обсъждането на предложенията. Новите поправки предвиждат в общините да бъдат създадени специализирани звена от трима експерти, които да се произнасят по проекти за реставрация и консервация на паметници на културата. Така местната власт ще може да се разпорежда както й е удобно със съдбата на архитектурното наследство на територията й, заобикаляйки експертния орган - Института за недвижимото културно наследство (НИНКН). А това ще развърже ръцете й за по-бързо усвояване на следващия транш европейски средства за културно наследство, тъй като общините са бенефициентите им, подчертават архитектите. Ускоряването на процедурите е похвална инициатива, ако не беше резултатът, често плачевен и смехотворен - за справка, ред туристически атракции като крепостта "Кракра" край Перник, превърнати в бутафория след реставрация и реконструкция. 

Сега от положителното становище на експертния институт зависят много неща - надстрояването на сградите, реализацията на инвестиционните намерения в защитените територии, новото строителство. Друг е въпросът доколко като второстепенен разпоредител към Министерството на културата държавното предприятие може да казва "не" или къде са в повече "гнилите ябълки" - в НИНКН или над него. Съгласно разпоредбите на Закона за културното наследство министърът на културата взема окончателното решение по всеки конкретен случай "след становище на НИНКН", но не е задължен да се съобрази с него. Няма как да не се запитаме защо Министерството на културата от години не си мърда пръста, за да заздрави институцията, упреквана в тежка корупция и още куп грехове. Единственият експертен орган в страната днес разполага с малко повече от



40 специалисти и жалък бюджет,



непозволяващ дори командировки за проучване на обектите.

"Предвидените промени в закона няма да изпишат вежди, а ще извадят очи. Дори при сегашното законодателство неведнъж сме били свидетели на това доколко общините могат да се справят с проблемите. От една страна, те трябва да разполагат с трима правоспособни експерти с лиценз за изготвяне на становища. Но ако те имат нужния лиценз, защо ще им е да стоят на общинска заплата?! И как след като общината ги храни, те ще дават "независими " становища, от които кметът може да загуби милиони?! Но за да изготвят становището си, тези експерти първо трябва да проверят в регистъра на НИНКН какъв е статутът на обекта, има ли граници и предписания за опазване. Половината от обектите в тоя регистър, който още е на хартия, нямат такъв режим. Всичко в този институт се държи на трупчета целенасочено, за да се лови в мътната вода риба. Още по-голяма е заблудата, че законовите промени ще облекчат процедурата - обратното, ще я усложнят от едностепенна, каквато беше преди години, и двустепенна, каквато е в момента, в тристепенна", подчертава арх. Дафина Барфончовска от форум "Културно наследство", специалист с 37-годишен опит в института. 

Доколко общините могат да защитават обществените интереси стана ясно и покрай съдбата на тютюневите складове в Пловдив и Харманли. Де факто местната власт и сега разполага със законови механизми за опазване на културното наследство. Клаузи и в сегашния закон задължават общините да извършват ремонтни дейности срещу ипотека на изоставени сгради със статут на културна ценност. Те обаче оправдават бездействието си с липса на средства. Могат и да предизвикат независима експертиза, както направи Столична община в случая с Къщата с ягодите, за да стане ясно дали въпросната сграда може да се укрепи и да се спаси от събаряне. "Преизграждането на паметник на културата не е опазване, а загуба на автентичност. Такава намеса не препоръчват и международните документи, ратифицирани от България по международни конвенции и споразумения", отбелязва арх. Барфончовска.

Арх. Явор Банков, секретар на дружество "Архитектурно наследство" към съюза на архитектите и преподавател по история на архитектурата и опазване на културното наследство, също смята, че предложените текстове подписват смъртната присъда на недвижимите паметници на културата, защото



зад тях прозират лобистки интереси



Тази тенденция да няма държавна институция за недвижимото културно наследство е абсолютно противоконституционна, подчертава той. По конституция всяка международна конвенция, ратифицирана от България, е над българското законодателство. Конвенцията за световното културно и природно наследство и Конвенцията за европейското архитектурно наследство категорично изискват държавата да има специализиран орган за тази дейност. "Ние засега спорим дали този орган да бъде институт или агенция, подчинена пряко на Министерския съвет, което ще вдигне нивото. Проблемът е, че от 1990 г. в България се води съзнателен процес на деинституционализиране, на премахване на професионалната експертиза, на компетентността, за да се осъществява разграбване. А разликата между усвояване и присвояване е само една буква. През миналия оперативен период в страната влязоха 100 млн. лева, с които бяха направени 14-15 псевдокрепости. А през новия става въпрос за 300 млн. евро. За това е голямата битка. Това е и другият механизъм за унищожаването на архитектурното ни наследство - държавата чрез МК, което по закон е собственик на културното наследство, прехвърли отговорността на общините, защото те могат да усвояват европарите. Но то не може да е самоцел за сметка на истинските ценности и опазване на автентичността", алармира арх. Банков.

Най-вече негативи и конфликт на интереси виждат в отместването отговорностите от централната институция към периферията и младите архитекти от "Група град". "Вярно е, и с НИНКН също не се опазваше културното наследство. Недигитализираният и до днес регистър на практика се променя ежедневно, от него под инвестиционен натиск се вадят много сгради. Трябва да си зададем въпроса: Какво значи всъщност опазване на една сграда? У нас под "опазване" се разбира разрушаване и издигане на нова, чиято фасада наподобява старата. А това е подмяна на нашата история, архитектура, на цялата ни идентичност. В централната градска част 



непрекъснато пред очите ни изчезва някоя сграда



Според мен трябва да се промени Законът за паметниците на културата. Всеки град да има защитена зона със специален режим на застрояване и инвестиции. Така е във Виена, там нямаш право да подмениш дори черчеветата на прозорците. Щом една сграда е защитена, това се отнася до всичко в нея - стълбища, пространства, врати, мозайки... Всяка архитектурна и строителна намеса се прави със специални разрешения, които се дават централизирано, от експертна институция, подобна на НИНКН", коментира арх. Петър Торньов, виенски възпитаник с опит като асистент в архитектурния факултет на Техническия университет в австрийската столица. 

Няма съмнение, че поддръжката на автентичния облик на една стара сграда е твърде скъпа. Какво показват добрите практики в света? Най-често собствениците на историческите ценности се подпомагат с нисколихвени кредити. "В Англия срещу всяка лира, дадена от държавата, идват 40 лири от частни собственици и сдружения. Този механизъм включва и данъчни облекчения. У нас освобождаването от данък сгради на собствениците ту се появява, ту отпада. Другият механизъм, регламентиран от Закона за европейското културно наследство - щом нещо е национална ценност и собственикът му не го пази, то се одържавява и държавата го реставрира. Така по тоя закон арх. Диков успя да спаси къщата на Яблански, една от малкото спечелени битки", отбелязва арх. Явор Банков.



ЕДНО КЪМ ЕДНО

Арх. Явор Банков:

"Покрай шумотевицата около съборените сгради, която се вдигна напоследък, се заговори за по-солени глоби, но платени ли са, ще ги плати ли някой? Знам само за наказани иманяри на низово ниво. Пловдивският митрополит Николай също направи безнаказано големи поразии. Той налепи в църквата "Св. Марина" тапети, имитиращи стенописи. Пловдивчани вдигнаха голям шум - че се унищожават по този начин оригиналните стари стенописи. Министерството на културата уж изпрати комисия, но нищо. През 1973 г. проучвахме Кукленския манастир. В него бе една от малкото манастирски сгради от края на 17-и и началото на 18-и век. Сега помен няма от него - вътре са едни гранитогреси, плочки. А на фасадата на църквата, която е от 15-и в., има климатик върху клетъчната зидария. Но кандидатът за патриарх - епископ Николай, не беше наказан..."

снимка: Юлиян Савчев Арх. Явор Банков: Всеки град трябва да има защитена зона със специален режим на застрояване и инвестиции. Така е във Виена, там нямаш право да подмениш дори черчеветата на прозорците.

СНИМКА: БГНЕС Малка група граждани протестира с плакат "Дарете за Бентли" пред пловдивската църква "Св. Марина", след като митрополит Николай облепи стенописите с тапети.

СНИМКА: БГНЕС И в Пловдив, и в Харманли (на сн.) общинските власти твърдят, че не са подозирали за защитения статут на съборените сгради.

СНИМКА: АРХИВ "СЕГА" Само намесата на гражданите, които спряха с жива верига булдозерите, спаси частично тютюневия склад на ул. "Одрин" 8 в Пловдив.

Положителен пример

Къщата на ул."Мальовица" бе реставрирана по всички правила

Къщата на ул."Мальовица" бе реставрирана по всички правила

Къщата на ул. "Мальовица" 6 в София с елементи на сецесион, известна в миналото като дом на предприемача Андрей Арсов, е построена е през 1910 г. по проект на австрийския архитект Карл Хайнрих. Тя бе реконструирана/адаптирана за офис функции по проект на арх. Руси Делев. Сайтът "София - в образи и думи" разказа, че чужда компания наема сградата. После я купува и започват планове за реновация. Амбицията на новия собственик е да я възстанови в оригиналния й вид. Откриват плановете на сградата само в едно австрийско архитектурно студио, запазило архива си вече 102 г. Проектът за реновация "отлежава" в НИКН почти година, но в крайна сметка получава картбланш. Отвън основната промяна е възстановяването на двата купола, фигуриращи в оригиналния проект. Сменена е дограмата само на прозорците на приземното ниво, на всички останали е реставрирана.

В интериора плановата схема не е променена, само е реставрирана. Основната промяна е осъществена в подпокривното пространство. Подменена е цялата конструкция на покрива и така таванът става допълнително офисно пространство. За да се достигне до него, е изградено ново продължение на старата вита стълба, отново с вити стъпала, отново облечени с камък, само парапетът е стъклен.

http://www.segabg.com/article.php?id=797203

[Last roman]

Ларгото – готово, а как се пази останалата Сердика?

 

Археологическият комплекс до ЦУМ ще бъде официално открит в средата на април, останалите паметници от Сердика обаче чакат проекти за реставрация

Преди малко повече от седмица останките от Западната порта на Сердика, намиращи се на метри от възстановеното ларго, пострадаха заради дъждовете. Земна маса от близкия тротоар се свлече върху руините, а дни наред никой не взе никакви мерки.

Същевременно обаче бурно тече подготовката за официалното откриване на Археологическия комплекс Антична Сердика, включващ обновените разкопки около ЦУМ и Министерски съвет. Прерязването на лентата на обекта, чиято реставрация предизвика много скандали и се забави с години, е планираната за средата на април. Очаква се на него да присъстват гости от най-високите етажи на властта, заедно с министъра на културата и столичният кмет. Откриването ще получи вниманието, което подобава на толкова важен обект за туризма на София. Останалите археологически останки от Сердика не заслужават ли подобно отношение?

Районът около Западната порта, намираща се на бул. „Тодор Александров“ от години се проучва с поредица теренни разкопки. Въпреки че е в центъра на София, все още няма проект за облагородяване на останките, които наскоро и пострадаха от проливните дъждове. Този инцидент би трябвало да покаже на общинарите и експертите в културното ведомство, че грижата за ценностите от миналото не трябва да се прави на парче.

Според източници от Столична община има планове вече готовият Археологически комплекс „Антична Сердика“ да бъде свързан със зоната около Западната порта, както и с разкопките през хотел „Балкан“, който текат в момента. Там археолозите започнаха проучвания с идеята да открият дворецът на Константин Велики, изрекъл думите „Сердика – моят малък Рим“. Попаднаха на останки от други сгради, не по-малко важни за античния град, а в една от тях бе скрито и голяма монетно съкровище. Планирано е теренните проучвания на обекта да продължат и тази година, за да се разкрие възможно най-много от обекта.

Чак след приключване на работата на археолозите, ще започне изготвяне на проекта за присъединяването им към вече готовия Археологически комплекс. Това означава, че поне още 3-4 години Западната порта и останалите реликви от древна Сердика в близост ще останат в процес на изчакване.

Друг археологически паметник от античния град под столицата, които все още чака своя план за възстановяване е Античния театър, разкрит до бул. „Дондуков“. Според Столична община за да бъде напълно разкрит обекта, чиито размери може да се сравняват в Колизеума в Рим, трябва да се съборят няколко сгради. Вече е започнала процедурата за отчуждаване на зданията, стъпили върху ценния паметник, но тя ще се окаже по-тежка от очакванията на общинарите. Затова няма предвиждания кога Античния театър на Сердика вече няма да буренясва зад метални заграждения.

Трябва да се отбележи, че екипът на Столична община полага грижи за археологическите обекти на своя територия. Преди три години бе изграден подземен музей под базиликата „Света София“, в който гостите могат да видят пищни гробници от няколко епохи. По-късно бе открита и гробница на Хонорий, която е пред днешния храм.

На последен етап и проект за възстановяване на Триъгълната кула на Сердика, която се намира в мазето на бившия магазин „София“ (на ъгъла между бул. „Мария Луиза“ и ул. „Екзарх Йосиф“). Останките от емблематичния за античния град обект ще бъдат реставрирани, а пространството ще бъде преобразено в арт средище. Работата най-вероятно ще започне през април, а финансирането е осигурено по Норвежката програма

http://nbox.bg/culture/item/24928-largoto-gotovo-a-kak-se-pazi-ostanalata-serdika.html

[Last roman]

Бяла – нова културно-туристическа атракция

Три общини – Несебър, Бяла и Долни чифлик, обединиха усилия по проект "Иновативен маркетингов подход за развитие на регионален туристически продукт", за да привлекат туристите извън летния сезон, предлагайки много алтернативни възможности за туризъм в останалите месеци. Хит в туристическите борси е регионалния тур "5 дни - 4 сезона - 3 общини"  Целта на проекта по оперативна програма „Регионално развитие” е да се повиши ефективността на регионалния туризъм в общините Бяла, Несебър и Долни чифлик чрез създаване на споделен туристически имидж на трите общини. Проектът "5 дни - 4 сезона - 3 общини" ще намали сезонността и териториалната концентрация на туристите. Разработени са вече и се предлагат 25 туристически пакета за 4-те сезона. Основен акцент в тях е природните дадености и културното наследство на региона на централното Черноморие, което предлага уникални за туриста забележителности. Добре дошли в Аспро Предполага се, че името на Бяла (Аспро) идва от природните особености на региона – бели брегове край морския залив и Бели нос. Полегнал в централната част на българското Черноморие (между Долни Чифлик и Несебър), общината обхваща 162 кв. км и включва 6 населени места. Тихо, китно и екологично чисто морско градче с великолепни плажове (с дължина 6244 м) и природни забележителности, Бяла бързо увеличи своето население, като все по-голяма част от жителите му са чужденци. Освен рибарството, регионът е популярен с винопроизводството си, като лозовите масиви тук датират от древността. Малките заливи, красивите дюни, плажовете със златист пясък са предпоставка за пълноценна почивка и отдих както през лятото, но и през останалите периоди на годината има какво да се види - туристите интересуващи се от история, култура и религиозен туризъм могат да тръгнат по стъпките на св. Андрей и да посетят една от най-атрктивните крепости на Балканите. Най-старите следи от живот около залива на нос „Св. Атанас” са от каменно-медната и бронзовата епоха (VI в. пр. Хр.). Проведените археологически разкопки разкриха древно селище и култов център – храм, ритуални огнища и Антична крепост. Още през 1892 г. основателите на българската археология Хермин и Карел Шкорпил споменават за малка късноантична крепост на нос „Св.Атанас” до град Бяла. Едва през 70-80 години на миналия век сe провеждат подводни археологически проучвания в залива. Според древногръцкия географ и историк Страбон някъде между Одесос (Варна) и Навлохос (Обзор) се е намирал града, известни с името Лариса. Само на 3 км южно от Бяла можете да посетите реиновираното античното селище на историческия нос „Св.Атанас”. Късноантична крепост на нос "Св. Атанас"  Това е една от най-големите исторически забележителности по Черноморието, която привлича български и чуждестранни туристи целогодишно. Античното селище обогати културното разнообразие в Европа. Възстановеният археологическия комплекс, който вече е открит за посетители, е от регионално и национално значение, с принос към европейската и световната история. Обучени екскурзоводи изнасят увлекателни беседи при организирани турове, а новооткритият информационен център предлага множество пресматериали за туриста. Планира се и изграждането на археологически музей, в който ще бъдат съхранени откритите при разкопките артефакти. Античното селище и късноантична крепост на нос "Свети Атанас" е комплекс от три сгради - баптистерий, винарна и базилика. Става дума за най-важният проучен засега раннохристиянски комплекс, включващ трикорабна базилика с притвор, три кръщелни, кладенец за светена вода – аязмо, жилище на главния свещеник, пещи за керамика, винарна и тракийски култов център от IV-V в. преди Христа. В базиликата, в кръщелните и в близост до тях са открити фрагменти от архитектурната и декоративната им украса, олтарна маса, стенописи... Античното селище и късноантична крепост на нос „Св.Атанас” е интересна туристическа забележителност, като някои паметници, открити тук са уникални. При разкопките, екипът на доц. Валери Йотов откри много ценни находки – златен пръстен, чиято горната част представлява модел на ротондата Анастасис (намира се над гроба Господен в Йерусалим). Настолната бронзова лампа от 614 г. няма аналог в света –подобна се пази в колекцията на Метрополитен музей в Ню Йорк. Мраморната олтарна маса е произведена в императорската работилница на остров Парос, а фрагменти от стенопис, украсявал кръщелната изобразява младия Христос. Цветните мотиви и надпис „Мария” са също археологическо попадение. Въз основа на най-късните монетни находки, разбираме, че крепостта е разрушена при аваро-славянското нашествие през 614 г. по времето на император Ираклий (610-641). Късноантичната крепост е с площ около 40 декара, като предстоят още археологически проучвания. Укрепителната линия се състои от крепостна стена и ров, които виждаме в основите на сградите и в парка.  Съвсем наблизо можете да посетите и действащия малък музей в Обзор, който покрива късноантичната пещ. Разстоянието по вода между крепостта и пещта по вода е 1,5 км. Благодарение на оперативна програма „Регионално развитие”, финансирана от Европейския съюз, на община Бяла и на туристическа агенция „Яна тур” все повече български и чуждестранни туропоретари включиха този живописен регион и крепостта като забележителност от национално и световно значение, която задължително трябва да се посети.  Текст и снимки Антоанета Титянова

[Last roman]

[Last roman]

Само във Фрог: Дадоха строежа на Ларгото на прокурор

Строежа, ремонта и реставрацията на столичното Ларго са дадени на прокурор от шефа на Българска легия „Антимафия” Григор Здравков. Това научи Фрог нюз от източници в държавното обвинение. Той е изпратил сигнал до главния прокурор Сотир Цацаров и до ДАНС за финансови злоупотреби при проточилото се две години възстановяване на комплекса „Антична Сердика” в центъра на столицата.

Според сигнала при реставрацията на комплекса са извършени множество нарушения в ущърб на държавния бюджет, от които се е облагодетелствала фирмата изпълнител „Антична Сердика”. Според приложени към сигнала документи от изпълнителя на проекта не са спазени изискванията на обществената поръчка за реставрацията, а именно на обекта да присъстват експерт по реставрацията, регистриран архитект в областта на консервацията и реставрацията на културно-исторически ценности, лицензиран геодезист, технически ръководител, регистриран по чл. 165 от Закона за културно-историческото наследство с области на дейност по консервация и реставрация. 

Изпълнителят на „Антична Сердика” не е осигурил въпросните лицензирани специалисти, което се е отразило на качеството на изпълнените дейности, се казва в сигнала. Според него в представената от дружеството „Антична Сердика” декларация, че то няма да наема подизпълнител е станало точно обратното. Оказало се, че фирма „Пи Ес Пи”, която е била участник в търга като конкурент на „Антична Сердика”, но е загубила, е изпълнявала дейности на обекта, което води до подмяна на офертата от спечелилия участник и изпълнител в негова полза. 

„Прогнозната стойност на строителния надзор на обекта, съгласно обявления 00647-2011-0038 в Агенцията за обществени поръчки е 75 000 лв., без ДДС. Изплатената за строителен надзор сума на обекта обаче е 300 000 лв и то от бюджета на Министерството на културата, което е изцяло незаконосъобразно”, се казва в сигнала. Според вносителя цените за част от конструкциите, заложени в офертата на изпълнителя, впоследствие са неколкократно завишени и не отговарят на пазарните цени за метални конструкции и стъклени покрития. 

В представената в ОПРР заменителна таблица и придружаващите я документи, е записано е,че разликите в количествата и цените ще бъдат за сметка на „Антична Сердика” , но впоследствие Министерство на културата заплаща разликите. 
Ремонтните дейности на Ларгото продължиха до април 2016г. Въпреки това има изтекла гаранцията за добро изпълнение на изпълнителя, а останалите гаранции са освобождавани в нарушение на сключения с изпълнителя договор и в ущърб на МК.

В офертата си изпълнителят е заложил срок от 200 календарни дни, който съгласно методиката за оценка на офертите му е донесъл 10т. Има подписан анекс между МК и изпълнителя за удължаване срока на изпълнение над 200 дни , което освен нарушение на ЗОП е извършени и в ущърб на МК, се казва още в сигнала. 
Според Григор Здравков въпреки забавянето на срока на изпълнение на обекта не е наложена неустойка на дружеството „Антична Сердика” в размер на около 680 000 лв.

http://frognews.bg/news_112552/Samo-vav-Frog-Dadoha-stroeja-na-Largoto-na-prokuror/

[Last roman]

Проф. Попов: Заразихме се от Македония с мания за бутафория

Автентичността е важен феномен за психологическото възприемане на паметника, без който всичко може да се разпадне с едно духване

Професор Петър Попов е сред водещите български реставратори, специализирал се в реставрацията на произведения на изкуството от Античността, Средновековието и поствизантийския период– стенописи, мозайки, икони.

Работил е и продължава да работи по много от най-интересните обекти в страната, сред които Базиликата "Св. София", Бачковския манастир, множество тракийски гробници и др.

Той бе един от гостите и лекторите на провеждащия се на 30 и 31 май в столицата семинар на тема „Съхраняване и реставриране: от декоративни повърхности до исторически сгради”, организиран от ИЧЕ – Агенция за пoдпомагане и интернационализация на италианските предприятия в чужбина, италианското посолство, българските им партньори и др.

Събитието е принос към повишаване стойността на археологическото и художествено наследство на България чрез опита и технологиите на световния лидер в областта - Италия.

OFFNews се срещна с проф. Попов, за да обсъдим тенденциите в реставрацията на исторически паметници на културата и архитектурата, световния опит в областта, провалът на Ларгото, унищожаването на културното ни наследство с цел печелене на пари и възможностите да го спасим.

Каква е темата, която ще представите на семинара?

Поканен съм в качеството си на специалист по основната тема на семинара, която е консервацията и реставрацията на антични и средновековни артефакти. В случая могилни покрития с гробнични структури вътре, нашите т.нар. тракийски гробници. Едно от нещата, които ще представя, е работата ни по проекта за реставрация и консервация на подовата мозайка от най-ранния храм под Базиликата „Св. София“, който датира от средата на 4-и век, когато се създават условия в тогавашния некропол да се изгради малък християнски параклис. Неговият под е бил с мозайка, която е оцеляла в достатъчна цялост, и ние сега се стараем да направим така, че да я реставрираме и да я възстановим много близо до мястото, където е открита и преди 15 години сме извадили за консервация.

Както знаем, Италия е страната в Европа с най-много археологически обекти, и се предполага, че реставрацията е на наистина много високо ниво. Какви са общите неща в практиката между България и Италия, и има ли какво да учим още от тях?

Имаме твърде много какво да учим от тях, защото Италия както е люлка на реставрацията и консервацията на паметници на културата и произведения на изкуството от последните няколко века, така има и примери за съответните грешки и неуспехи. Консервацията и реставрацията е изпълнена с не само положителни и напълно успешни проекти. За съжаление или не, това е както в хуманната медицина свързано с много експерименти, непрецизни и недалновидни операции. Засега във всяка една сфера, както в монументалната архитектурна консервация, така и в най-малките детайли на иконите, манускриптите и др. се откриват неща, които не би трябвало да се правят така, но преди 20, 40 или 120 години това е било решението и единственият шанс.

В началото на 20 век са открили цимента и с бетон са направили консервация и реставрация на такива неща в Италия, от които сега не могат да се отърват от тази консервация. И при нас има такива случаи, където с цимент през 30-те години е направена консервация на контурите на фрески в църквите в Трапезица, в резултат на което са останали само циментовите поправки, а оригиналът е изчезнал. Не е лесно да се извърши една много добра консервация или реставрация, тя е резултат на много усилие и не една и две грешки. Тъй като практически всичко е имперично установимо, докато не премине изпита на времето, дадена консервация не може да получава хвалебственост, а само критика. Критиката е най-полезното нещо, тъй като няма случай, в който при някой паметник всичко да е перфектно направено. Винаги се установяват разрушителни процеси от вторично естество, било то с повече или по-малко принос на това, което наричаме опазване, с разбирането в онзи момент, когато е взето.

Разбира се, нищоправенето не е най-доброто решение. Немислимо е да се лиши човекът и цивилизацията от възможността да общуват с произведенията на Античността, Средновековието. Той е неизменно важен. Затова консерваторите и реставраторите правят всякакви добронамерени усилия да ограничат разрушителния процес. Да го премахнат е почти невъзможно, но да го ограничат е в програмата на добрите реставратори.

Защото ние съхраняваме едно състояние на нещата, не съчиняваме, не интерпретираме прекалено. Не можем да направим от факта фалшификат, това е един от най-големите грехове, където автентичността, както у нас напоследък доста често се случва, е подценена до степен, където на наблюдаващия се предава една визия, една фантазия за реставрираните паметници, която почти е фалшива.

Доколкото знам, за да се предприемат реставраторски дейности до зъбер, да се зида, трябва да има много ясни исторически сведения и то от повече от един източник?

Нашите документи, в които сме полагали символична клетва, е да се ограничим до границите на оригинала. Всички хипотези и реконструкции са възможни само в определена и доста ненатрапчива форма. Нищо не може да се възстанови, оригиналът изчезва бавно и постепенно, такава е съдбата и може би философията на Създателя – всяко нещо да има начало и край, и колкото и да се продължава, не е необходимо то да бъде съчинявано прекалено.

Както виждате, в Италия почти никъде никой не си позволява да зида и строи, да фантазира свободно. Дори всички знаят много добре, че огромна част от скулптурите на Микеланджело са със следи на недовършеност – правено и обобщено оставено на фантазията на наблюдаващия. Въображението не трябва да се пренебрегва, то трябва да се уважава, интелигентният човек сам ще възпроизведе необходимите образи дори в детайл. Когато видите един лист пергамент от Евангелие от 3-4 век, някаква окъсана хартия, никой няма нужда и полза от това, ако листът бъде попълнен с целулоза и там бъдат написани, макар и с най-съвършени техники, букви от вече изчезнал вероятно текст.

Автентичността е феномен, който е толкова важен за психологическото възприемане на паметника, че само с едно духване може да се разпадне всичко. Затова в реставрацията трябва да има много важен принцип, който да се уважава – че престараването е като преяждането.

Какво е мнението Ви за показването на хипотетичната визия на паметници на културата и архитектурата чрез 3D графика и компютърни технологии?

Това е най-добрият, коректният и елегантен начин да се подпомогнат въображението и разсъждението, на който се интересува от тези неща. Това не накърнява оригинала и дава свобода с предусловие, че не се говори за натрапчива действителност, а просто се предлага разсъждение.

Все повече и повече ще бъде възможно да се възпроизведе каквато и да е хипотеза, защото във всеки случай и обект има поне няколко възможни насоки за развитие на хипотезата – първичната и насложилите се функции. Всеки паметник съществува с няколко периода на развитие, на промени, на преустройства – коя е оптималната дата, кой е оптималният вид на творбата? Ако видите Джокондата без патината, какво? Ако видите ръцете на Венера Милоска, какво ще стане?

Чувал съм, че в Древен Рим и Древна Гърция статуите са били оцветени, не са били във вида, в който достигат до нас.

Така е, това не означава, че трябва да ги изрисуваме и изпълним с пигмент. Пак казвам, че с феномена на времето оригиналът придобива сложен комплекс от стойности, в който времето и промените, които настъпват, създават достатъчно основание за разсъждение. Канилюрите, счупванията и т.н. не донасят естетическа или художествена по-висша стойност на творбата, но изграждат представата за натрупването на това, което се случва. Епикризата на творбата.

Някои хора смятат, че е по-добре археологическите разкопки да бъдат погребани, ако не могат да се възстановят в момента или това ще стане некачествено, съгласен ли сте?

Да, да, да, това за България просто трябва да излезе едва ли не като закон – че по-добре да се създадат проекти за затрупване и трайна консервация, че да не се консумира обектът, защото това води до неговото унищожаване. Огромна част от суперструкциите и какво ли още не открито, сега са разрушени само за няколко десетилетия, което налага да се построяват пак, но този път с нови китайски материали.

В тази връзка, какво е мнението Ви за последните реставрации, които се направиха на Ларгото, на Цари Мали Град, например?

Не съм привърженик, ще трябва друг да Ви отговори по-позитивно и въодушевено по темата. Това за мен не е консервация, това са атракции, които могат да съществуват, но това вече не са паметници на културата. Нито едно копие, нито една визуализация от този род не може да се нарече оригинал. Те са си някакъв оригинал, но са се отдалечили до такава степен от автентичното, че придобиват други стойности.

Те са оригинал от 2016 г., не от преди 2000 години.

Точно така. Те са атракциони, там може да бъде въведено и модерно изкуство, да бъдат създадени школи за плетене на тръстика, всичко може да бъде направено.

Много Ваши колеги са против случилото се и продължаващото да се случва, както сега при Асеновата крепост, защо обаче гласът ви не се чува, а вместо това министър Рашидов посочва двама-трима реставратори, които го подкрепят, и си кара, както си знае?

Това е тежък въпрос, свързан с по-лесните пари. Строителството е по-доходоносно, консервацията, която е с много по-малко средства, дава по-скромни резултати, не дава този атракцион. Консервацията създава произведение, което трябва едва ли не да се види в музей. Атракционите и реконструкциите създават възможност на няколко типа продукти да се развият и разцъфтят, като съвременно строителство и много други функции.

Като се погледне демократично, произведението на изкуството е многозначително, но етиката предполага то да бъде оставено да въздейства с максимално автентичните си параметри и стройности. Но никой, за съжаление или не, не може да забрани на някого да си направи каквито иска преобразувания с това произведение на изкуството. В епохата на попарта сме виждали какви ли не комикси и превъплъщения на шедьоври от средновековието и античността.

Всичкото това не може да бъде забранено, не може да бъде забранено взривяването в Палмира, то се случва, животът е такъв. Сега обаче, ако някой иска да строи взривеното, без да няма дори 3D документация или направено с лазерен скенер заснемане, всичкото това ще е измишльотина. Никой няма да бъде щастлив, ако се издигне Родоският колос.

Имаше такива планове.

Има, но много са малко хората, които подкрепят, парите ще бъдат сериозни, говори се за десетки милиони. Може би, ако Храма на Афродита в Ефес някой се опита да го издигне с ей толкова големи колони от цели парчета и т.н. Но надали, надали това вече може да въодушеви възприемането. Пак казваме, че автентичното и оригиналното са цехови понятия от изкуствознанието, използвани по-широко. Те не са разтегливи обаче, не се деформират така лесно. Не може от едно копче да се ушие костюм, някои го правят, но съвсем безсмислено.

Дадохте пример със стореното от „Ислямска държава“ в Палмира, а и не само там, но това са терористи, а у нас подобни неща се извършват от официалните институции. Може ли да се говори за културно престъпление, ако не за престъпление по закон?

Не знам дали е престъпление, това е просто изблик на маниакалност. За престъпление е малко тежко да говоря, аз поне не съм такъв род човек, но това е едно, за съжаление, егоцентрично, маниакално понякога, надскачане на всичко позволено за създаване. Това в Македония стана и ние се заразихме до някаква степен. За мен драмата е, че ние лесно се заразяваме от лоши неща.

Можете ли да ми дадете положителен пример за реставрация в България и в чужбина, и за отрицателен съответно?

Много са. Положителен пример за реставрация в България е старата казанлъшка гробница, над която по времето на Втората световна война с елементарни средства и брезент е направено перфектно решение за защитата ѝ. Тя не е загубила и един процент за периода след откриването си. Това е добър пример за мен и даже става за учебник. Реставрацията и консервацията не са еднократни кампании, после в годините сме сложили климатични инсталации и т.н. Но се касае за последователност, в която са малко лошите компромиси.

За света иначе... Чували сте за пещерата Ласко, която посещаваха заради праисторическите рисунки десетки и стотици хиляди хора, които докарваха пари, туризъм. Но за да се съхрани оригиналът, правилното решение бе тя да се затвори, както сториха, и да се направи в известна дистанция копие – каверна, в която моделираха вътре нещата по същия начин, условно. Това е копие, не са поправяли оригинала. Така би трябвало да се правят и в България нещата, който иска да реставрира замъка Асеневци, крепостта, която никой от живите не е виждал, или еди какво си – около Търново има баири, да си направи един „скансен“ и да си построи там и църкви, и копие на крепост, копие на замък, не да измисля патриаршия, която не е била такава, не да вдига 2-3 метра зидове от тухли, които никога не са били такива. Така се изкривява възприятието, като се пипа грубо оригинала, се стига до положение, че авторът започва да се обръща в гроба си от отчаяние какво правят с неговите неща.

В чужбина има отрицателни примери също доста. Там, за съжаление, за да се стигне до по-ранния вид на произведението, се отстраняват вторични или други периоди на наслагвания. Елиминират се покрития, надживописвания на икони и картини, например, в които има друга информация, друга реалност, последващи мода и интереси, които не трябва с лека ръка да се премахват, за да се стигне до руината от някакъв пра-пра-пра период.

Така цялата техника на археологията и в България се гради на това, че се отстранява късният период, за да се стигне до по-ранния.

Както се случи с Ларгото, където османският и средновековният период бяха напълно премахнати, за да се стигне до римския.

Така е, така е. Това са жестокостите в реставрацията, че някой трябва да бъде отстранен.

http://offnews.bg/news/Interviu_66/Prof-Popov-Zarazihme-se-ot-Makedoniia-s-maniia-za-butaforiia_630175.html

[Last roman]

И ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ЛАРГОТО

Ларгото или Археологическият комплекс Сердика представя останки от римския град, разкрити в периода 2010 – 2012 г., във връзка с изграждането на метростанция „Сердика 2” и осъществяването на проект „Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика”.

Комплексът, с площ 9000 кв. м., обхваща части от осем улици, раннохристиянска базилика, терми, шест големи жилищни сгради, една от които по всяка вероятност е на магистрата, с хипокауст (отоплителна система) и късносредновековен храм.

Разкрити са части от Декуманус максимус – централната главна улица, свързваща източната със западната порта на Сердика; Декуманус 1 и 2 – северно от Декуманус максимус; Кардо максимус – главната улица свързваща северната с южната порта на Сердика.

Експонирани са мозайки, вътрешни дворове, бани, тоалетни и различни елементи от водопроводната и канализационната системи на града. Всички градежи и структури са от периода І – VІ век.

Оставяме настрана въпросите защо броени дни след тържественото откриване на античния културно-комуникационен комплекс „Сердика” на столичното Ларго стъкленото му покритие протече, а малко след това скандално се и пукна…

Оставяме настрана въпросът къде всъщност потъна голяма част от 15 293 036, 01 лева, защото и с просто око е видно, че тя не е инвестирана в Ларгото…

Ще оставим настрана и въпросът, защо надгражданията върху оригинала, наречени „реставрация” вече се рушат…

По тези въпроси много се изговори и изписа.

Ще обърнем внимание на две други недоразумения, които като да убягнаха от фокуса на критиката и медиите, който не без основание беше бутафорната реставрация на непокритата част от обекта с Кардо максимус и жилището на магистрата.

Към този момент археологическите разкрития под платното на булевард „Мария Луиза”, незнайно защо все още не са обществено достояние, въпреки че и консервационните работи по тях са отдавна вече приключили.

Вероятно прави впечатление, че за непокритата част от обекта с Кардо максимус и жилището на магистрата използвахме израза „реставрация”, а за покритата „консервационните”. В това се състои едното недоразумение. Дори и неспециалист може да установи принципната разлика в отношението на проектанта и изпълнителя към бутафорно достроената открита част и покритите, под платното на булеварда и в пространството пред Министерския съвет.

И за двете може да се каже, че е извършена добра консервационна работа, с минимална намеса в оригинала и естетично експониране. Силно впечатление прави деликатното отношение към останките от късносредновековния храм и стенописите му.

Това идва да покаже, че експертите, които са работили по обекта са достатъчно компетентни и много добре знаят какво и как трябва да се извърши, за да се запази автентичността на паметника.

Защо тогава, Боже Господи и под чия диктовка беше допуснато вандализирането на непокритата част, което щеше да е с още по-тежки последици за паметника ако не беше силният обществен и медиен натиск?

Може би това е било опит да се оправдаят прекомерния брой милиони…

Засега оставяме на съвестта на държавните мъже, които с тържественото откриване на обекта се опитаха да излъскат имиджа си на културтрегери отговорът на този риторичен въпрос.

Другият въпрос, който буди недоумението ни е отстраняването на всички останали културни слоеве и материални свидетелства за другите исторически периоди, освен римския.

Както знаем от историята, преди Римската империя да завладее района, в Софийската котловина е живяло тракийското племе Серди, което е дало и името на римския град. По-късно това е било територия на Византия, на България, а впоследствие и на Османската империя.

Площта на античния комплекс „Сердика” на столичното Ларго е достатъчно голяма, за да може без проблем някъде в периферията му да се остави, подобаващо консервира и естетично експонира стратиграфски срез, който да свидетелствува за двехиляди годишната история на възходите, паденията и приемствеността в развитието на Сердика-Средец-София.

В този си вид обекта създава впечатление, че на това място не е имало никога нищо друго освен римска Сердика, а след пауза от около хиляда и шестотин години на гола ливада са били издигнати сградите на бившия партиен дом, президентството и министерския съвет.

Ние сме убедени, че находките са надлежно прибрани в Музея за история на София, но според нас от туристическа и опознавателна гледна точка разказът така е непълен.

А от археологическа гледна точка това е недопустимо!

15 293 036, 01 лв.

http://terminal3.bg/i-oshhe-vednzh-za-largoto/

[Skubi]

От 25 юни до 31 декември 2016 година в така наричана Черна къща на музеят Ференц Мора в град Сегед ще има временна римска изложба с заглавие, Живот и смърт в сянката на Везув. Около 120 артефакти които досега не са били изложени никъде в източна европа ще се донесът от Неаполският музей. На разни теми ще има специализирани зали, една от които ще бъде еротиката. Затова специално ще обзаведът една стая еквивалент на най-прочутият тогавашни публичен дом LUPANARIA, в Помпей. Вход само над 18.  

[Last roman]

всичко това е окей, но не е по темата.

[Last roman]

Крепост на Самуил се разпада

Крепостта Траянови врата бе напълно реставрирана

Добромир ДОБРЕВ
Иво АНГЕЛОВ

Реставрираната изцяло и открита преди по-малко от година крепост „Траянови врата“ се руши, видя „България Днес“.

Мястото привлича множество туристи, тъй като там цар Самуил постига най-голямата си победа срещу византийците. На 17 август 986 г. е разбита войската на император Василий II Българоубиец, която опитва да превземе нашите земи.

Значимото за българската история укрепление е скандално обновено с нискокачествени строителни материали. Естетиката и автентичността му са напълно нарушени. При реставрацията са използвани модерни олекотени тухлички, замазани небрежно с вар, които се трошат и ронят като вафли. Новата фасада на крепостта изобщо няма старинен вид. Тя ярко контрастира с малката запазена част от автентичния каменен дувар. „Мястото поразително прилича на скандалното Ларго в центъра на София. Всичко старинно е останало под новите тухли. Изглежда е някаква нова практика културни забележителности да бъдат съсипвани по този начин. Лошото е, че децата не могат да оценят истинското наследство, което имаме“, коментираха пред „България Днес“ група туристи, решили да посетят крепостта Траянови врата.

Новите тухли вече се трошат

Цар Самуил постига тук най-бляскавата си победа

Още по-скандалното е, че за реставрацията на Траянови врата са погълнати 3,7 милиона лева европари. От пръв поглед обаче се вижда, че модернизираният обект далеч не струва толкова. Дървените стъпала и прегради са сглобени съвсем паянтово с тънки болтове и вече се клатят застрашително. Алеите из крепостта са недовършени. Най-голям присмех буди паркингът пред туристическата забележителност. Посетителите се майтапят, че може би това е единственият паркинг с кръгово в света. Пътната маркировка е направена напълно неадекватно. Кръговото движение е толкова тясно, че по него трудно може да маневрира дори маломерен лек автомобил. Разположени са и знакове за предимство, въпреки че по пътя почти не минават автомобили.

Скандално кръгово в паркинг

Друг куриозен момент е, че официално туристи могат да влизат в крепостта до 18 ч. До този час от информационния център събират такса от посетителите. Читатели обаче алармираха пред „България Днес“, че след 18 ч. всеки също може да се влезе безпрепятствено, тъй като с лекота се преминава покрай загражденията. Няма и охрана, която да спре прииждащите в по-късните часове хора. В този случай никой не събира и такса, което създава силна неравнопоставеност между идващите рано и по-късно туристи и отправя ясен намек за открито безхаберие.

Крепостта и проходът носят името Траянови врата още от IV-V век. Преди това на пътя от Рим към Константинопол е била изградена грамадна врата. През турската епоха тя е станала известна на западния свят от дневниците на пътешествениците. Като граничен пункт тук е поддържана постоянна охрана и митнически пост. Първите разкопки на мястото датират от 1987 г.

Името на цар Самуил напоследък все по-често се превръща в основна тема на полемики. Паметникът на българския владетел в центъра на София неколкократно беше осмиван заради светещите очи, като впоследствие дори едното око угасна.
Около личността на владетеля има и друга драма. България реши официално да поиска от Гърция костите на цар Самуил да бъдат върнати у нас и да бъдат погребани с почести в църквата „Света София“ в столицата. Идеята на инициативния комитет „Да си върнем цар Самуил“ бе подкрепена от комисията по култура в Народното събрание. В момента тленните останки на един от най-великите български владетели се съхраняват в Солунския музей, събрани в кутии и кашони.
На специална среща по темата в българския парламент професор Божидар Димитров обясни, че от доста време се водят тайни преговори за връщане на костите на цар Самуил в България, в които е участвал и той. Шефът на Националния исторически музей лансира идеята те да бъдат разменени срещу 32 златни и сребърни съда, открити в манастира „Косиница“.

Димитър Енчев, бивш посланик на България в Гърция, потвърди, че от няколко години текат разговори по въпроса.

http://www.dailypress.bg/крепост-на-самуил-се-разпада/

Редактирано Юни 27, 2016 от Last roman

[makebulgar]

Ето и малко челен опит от Сърбия, където също са правили реконструкции на Бачката крепост.





 

[Last roman]

доста добре - възстановили са покривната конструкция при вече съществуваща кула, а не са надградили фантасмагории с носкокачествени материали от основата нагоре. В БГ 'реконструкцията' щеше да обхване и цялата крепост.

[makebulgar]

Възстановката им обаче също е напълно измислена. Покрива може да е бил по полегат, и да е нямало разните прозорчета и подпорки, тъй че и там са си измисляли. А това, че са оставили стената на крепоста неконсервирана с никнещи треви и храсти върху нея ще доведе до разрухата й. 

[Last roman]

дам, представата ти за консервация и реставрация е тотално сбъркана, както и на по-голямата част от плебса, населяващ територията наречена България.

[Last roman]

нова гавра от автора на светещите паметници:

Сега "Шуми Марица", скоро и "Бяла роза"

Снимка: © Topnovini

"Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!Думи на генерал Иван Колев от 4 септември 1916 г. - произнася ги пред командваната от него българска конница по време на Първата световна война, при новината че към Добруджа се приближава руска кавалерийска дивизия. "Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!"

Думи на генерал Иван Колев от 4 септември 1916 г. - произнася ги пред командваната от него българска конница по време на Първата световна война, при новината че към Добруджа се приближава руска кавалерийска дивизия.

Ген. Колев ссвобождава цялата Добруджа, до делтата на река Дунав. Под негово ръководство Първа конна дивизия пленява румънски, сръбски и руски военни.

Това е и причината генералът да е заклеймен от комунистическата власт и да остане без паметник.

Сега тази историческа несправедливост е на път да се поправи, въпросът е дали генералът ще получи паметника, който заслужава.

Когато новият кмет на Добрич Йордан Йорданов и председателят на НФСБ Валери Симеонов в ролята си на дарител не харесаха първоначалния проект за паметника на ген. Иван Колев и скулптурата бе поверена на Александър Хайтов,

очаквахме някаква голяма изненада.

Все пак говорим за автора на паметниците на Самуил в София, чиито очи светят и на Иван Срацимир във Видин, осветен в цветовете на българското знаме.

Ако и вие сте се чудили какво ли ще му свети на генерал Колев, не сте познали.

Този път паметникът не свети, той пее. Засега "Шуми Марица", скоро може да се сдобие и с разширен репертоар - "Тих бял Дунав", "Аз знам Българийо, аз знам", "Бяла роза"... Зависи какво се харесва на кмета и спонсора.

Да се направи паметник не е лесно, нито е евтино.

И все пак докато по света авторите на паметници се съобразяват с различни (повечето неписани) правила, у нас оставаме с впечатлението, че творческият потенциал има пълна свобода да се разгърне.

Вие ли ще ми казвате, че позицията на коня трябвало да показва как е загинал конникът?

По света двата вдигнати предни крака на коня може и да означават, че героят е загинал в битка, леко повдигнатият крак - от раните си, а двата крака на земята - естествена смърт, в България поставяме копитото на коня така, че по-лесно да му инсталираме фотоклетката, която пуска "Шуми Марица".

Ние имаме дълга история с безумните паметници. Някой може ли да обясни какво точно изобразява паметникът "Създатели на българската държава" край Шумен? А какво се предполага да е значението на "1300 години България" пред НДК? Иронията е, че в момента, в полуразпадналото си състояние, конструкцията доста точно изобразява страната. Остава само леко да го санират със стиропорени панели.

Последният е проектиран от един професор, четирима архитекти и двама инженери. И докато се води борба той да бъде премахнат, а на негово място да бъде възстановен мемориалът на загиналите войници от Първи и Шести софийски пехотен полк, тайничко се молим да не го уредят я с видео екран, я със селфи стик.

Не бързайте обаче да съжалявате за отхвърления първоначален проект, особено ако не сте го виждали. Негов автор е проф. Крум Дамянов*, станал широко популярен напоследък със статуята на Орфей на Летище София.

Току виж според него ген. Колев вместо да пее свири на китара.

Творческата свобода е хубаво нещо, но неслучайно навсякъде паметниците се одобряват предварително от институциите с идеята, че се прави нещо за идните поколения.

В близките години в центъра на София ще бъде изграден паметник на хан Аспарух, в Пловдив над града ще гледа гигантски цар Симеон Велики, без да споменаваме идеята за 133-метровия паметник на Васил Левски край границата с Турция. Изпуснем ли творците и за малко от поглед и контрол, нищо чудно да заприличаме на Скопие. С песните на Веселин Маринов като бонус.

И все пак, ако искате да видите нещо човешко, разходете се по бул. "Витоша" и поспрете до паметника на Алеко Константинов. Нито свети, нито пее, просто стои, вперил поглед към Витоша.

*Крум Дамянов е автор още на споменатия паметник „Създатели на Българската държава" в Шумен, монументът „Асеневци" във Велико Търново, „Камбаните" в София.

https://www.webcafe.bg/webcafe/da-go-weba/id_1256559687_Sega_Shumi_Maritsa_skoro_i_Byala_roza

[Doris]

Значи, генерал Колев продължава да е недолюбван и в бронзов вид.

Нищо, важното е, че е победил румънците и руснаците.

Впрочем, това лято ходих на два възстановени обекта, които ми направиха много добро впечатление. Единият е Кабиле - направени са нови табели, пътека, навеси, останките са надградени леко и укрепени.

Другият  е Малката базилика в Пловдив, където мозайката от пода е експонирана по един чудесен начин.

 

Редактирано Септември 7, 2016 от Doris

[Last roman]

Кой ти говори за личността на генерал Колев, добре експонираният археологичен резерват Кабиле и Малката базилика в Пловдив?

Темата е за порочните практики и бутафориите в БГ.

Редактирано Септември 7, 2016 от Last roman

[Doris]

Темата е за обсъждане на новите историко-археологически комплекси. Така е формулирана от Elemag като заглавие и в началния пост. Положителните примери също са по темата, особно, ако човек сам е видял на място наскоро реставрирани и реконструирани археологически обекти.

Паметникът на генерал Иван Колев не е по темата, но след като си копирал тук статия за него, би било добре и да се обсъди, особено като се има предвид кръглата 100 годишнина от Тутраканската епопея, когато славната българска армия прогони румънските и руски завоеватели от Добруджа. Моето мнение е, че отрицателното отношение към паметника е свързано до някаква степен с последния факт.

Редактирано Септември 7, 2016 от Doris

[Last roman]

Темата е за бутафориите, така че не знам по каква логика намеси Кабиле и Малката Базилика. Те са едни от малкото примери за адекватно експониране /извън обръча Фърков, Рашидов, Димитров и съответните строителни фирмички/. Така че твоето мнение е лишено от логика и цели дирене на теле под вола. Но това си е твой проблем. 

Иначе, ако се абстрахираме от троленето ти, зад новото пеещо чудо на Хайтов както обикновено стои скандал:

Крум Дамянов: Пратиха работата ми по дяволите

Питам се защо е тази гнусотийка от Александър Хайтов, казва скулпторът, на когото отнеха поръчката за паметник на генерал Колев в Добрич

„Каква свобода след промените! Търся някой да ми се усмихне, за да отлея поне една работа от тези, струпани тук, в двора на ателието. За кого да ги правя тези неща?“, казва скулпторът Крум Дамянов. Снимки: Емил Георгиев

Новият паметник на Александър Хайтов пее „Шуми Марица…“ в центъра на Добрич, но зад този монумент не стои история, достойна за човека, изобразен на паметника – генерал Иван Колев, герой от Добричката епопея. Хайтов приема поръчка за статуята, за която вече е спечелил конкурс един от най-големите творци в родната скулптура – проф. Крум Дамянов. Работата на Дамянов е забележителна, но за жалост е съсипана както от безразличието на Община Добрич, от които получава поръчката за статуята, но и от представител на законодателната власт – депутата Валери Симеонов, председател на Националния фронт за спасение на България (НФСБ). Той предлага да доплати за паметника лични пари, но с условието друг да го направи. И посочва Александър Хайтов, негов политически приятел, член на политическия съвет към НФСБ.

Потърсихме Крум Дамянов, за да разберем историята „от кухнята“. Оказва се, че гипсовият калъп на неговия паметник е унищожен безвъзвратно. Дамянов не се наема да го създаде отново – преди година и половина е преживял инсулт, преминал е две операции, а и е на 79 г. Иска му се нещо по-практично – държавата най-сетне да създаде гипсотека, където да съхранява гипсовите калъпи на скулпторните творби, в този етап скулптурните произведения са най-уязвими. В други държави някоигипсотеки дори са превърнати в музеи.

– Какво е чувството да хвърлят работата ви на боклука, г-н Дамянов?

– Чувствам се дълбоко засегнат, защото една работа, взела ми пет години труд, е унищожена… В този случай са нарушени брутално принципите за положението на художника в обществото, както и на изкуството – не само моето, а на цялото съсловие. Онези, които можеха да ми окажат подкрепа, са двата съюза: на художниците и на архитектите. Но реакция от тях няма. Имам чувството, че няма такива съюзи. Навремето съществуваха т.нар. държавни комисии, които отговаряха за решенията си, а сега няма такива…

– Всъщност и днес има такава комисия – към Министерството на културата, начело с Христо Харалампиев. Според Закона за културното наследство всеки, който реши да вдига паметник, е длъжен да иска тяхното съгласие. Искано ли е съгласието им за онова, което се случи в Добрич?

– Знам, че в тази комисия не е пристигало искане за този паметник.

Но искам да попитам: как може една задача в процеса да работа да бъде променяна? В случая аз имах отношения единствено с Общинския съвет в Добрич.

– Имате ли договор за паметника на генерал Колев с общината? И прекратен ли е този договор, преди да възложат на Александър Хайтов нов паметник?

– Имам договор и той не е прекратен. В мига, в който работата ми беше приета в идейна фаза от тогавашния кмет на Добрич Детелина Николова, когато ми казаха да действам, аз не контролирах какво е ставало.

– В кой момент разбрахте, че има проблем около поръчката на паметника?

– Проблемът настъпи преди 2 години, когато в леярната в Требич започнаха да разпарцалосват гипсовия калъп на 6-метровия оригинал, без да съхранят частите във восък. Тогава разбрах, че няма да стане. Няколко пъти съм предупреждавал да завършат този етап, за да преминат към леенето му в метал. Счупиш ли калъпа – край на работата, няма и метал. Те направиха точно това.

Проектът на проф. Крум Дамянов за паметник на генерал Колев в Добрич.

– Какво беше обяснението на Марин Марков – собственика на леярната?

– Няма обяснение. И на Марин, и на жена му обяснявах – жена му ми каза колко харесва главата на коня, оскала да си я отлее да си я има и за себе си, а аз просто я помолих да я приберат вътре, да не отиде по дяволите…

– Така статуята ви отиде по дяволите?

– Точно така. Освен конската глава, изчезна горната част от портрета на генерала…

– Изчезнаха? Откраднати или счупени?

– Режат ги на части – уж под формата да бъдат отляти.

– Не може ли отново да направите калъпа?

– Не, нямам сили за това.

Крум Дамянов признава, че няма сили да извае отново калъпа за паметника на генерал Колев.

– Община Добрич вижда, че с вас постъпват нередно, че ви съсипват калъпа за оригинала, но не реагира – защо?

– От общината би трябвало да участват в процеса в отливането на паметника, но така и не се поинтересуваха. Те въобще не попитаха какво стана с паметника – вече трета година. Договора подписахме през 2011 г. Леярите започнаха да чупят калъпа през 2012-а. Не мога в момента да ви кажа кой етап е покрит финансово от Община Добрич. Те са длъжни да потърсят от мен етапа, който са поръчали. Иначе излиза, че аз прося нещо, което те са поръчали. Аз не прося такива работи.

– Кога научихте, че са се отказали от вашия проект?

– Вероятно когато излязох от упойка. Преди година и нещо получих инсулт. Имах една след друга две операции. И чух, че ще правят паметника с нов автор – но аз нямах нито сили, нито желание да се занимавам. Исках да се запазя, всяко усилване на пулса не беше препоръчително за мен.

– В момента, в който се борите за живота си, те решават да ви сменят…

– Да. И това го направи моето момче – Марин, аз съм го отгледал. Много паметници съм направил с него. Той беше в работния екип и на паметника „Асеневци“ във Велико Търново, работил е по четирите коня в композицията, той отля бика пред Българската фондова борса… когато започнах с Уго Вутен, главно с Марин работех, той лееше работите… Давал съм му работа, хранел съм го…

– Община Добрич също има роля в смяната ви, както вероятно и Валери Симеонов.

– Този човек идва от политиката, той не знае ли, че законите трябва да се спазват? Че трябва да има протокол за ликвидиране на отношенията с мен? По какъв начин ликвидира мен и дава работата на друг? На морала – майната му. В случая нямат право да променят условията на конкурса. По медиите пишело, че моят проект бил по-скъп от новия. Ама новият е три пъти по-малък от моя, а и не притежава среда. И се питам: Александър Хайтов защо постъпва така с мен? Аз никога не бих направил така с поколението скулптори преди мен, някои от които уважавам, но и да не ги уважавам – никога не бих дръзнал да постъпя по този безумен начин. Но и по времето, когато бях по-активен, се появяваха такива гнусотийки – някой да вземе работата на друг.

И кое е това социо, което след това ще приеме резултата?! Защо съюзите мълчат за това безобразие пред църквата „Света София“ (бел. ред. – паметника на цар Смауил, дело на Александър Хайтов)? Сега и във Видин е направил нещо. Някой трябва да го спре. Светлин Русев навсякъде се обажда по такива бодливи въпроси, а в този случай мълчи.

– За този паметник сте спечелил конкурс – защо Община Добрич не се съобразява с него?

– Нямам обяснение.

– Няма ли да си потърсите правата?

– Ще ги сведа до по-ниско ниво – чрез адвокат ще изчистя отношенията между мен и Марин Марков.

Защо съюзите мълчат за това безобразие пред църквата „Света София“ (бел. ред. – паметника на цар Смауил, дело на Александър Хайтов)?

Дворът на ателието му е превърнат в склад за неотлети творби. Дамянов казва, че ще оцелеят до пролетта.

Образи от двора

– Някои приемат тази „гнусотийка“ като заслужена от вас – навремето вие сте били сред най-търсените „паметникари“…

– Да, преди време си обяснявах с това негативите, които обирах. Но от тогава минаха 25 години и днес завистливо-ядосаните вече почти не останаха. Какво да се обяснявам, че бях лауреат още преди да се оженя и да ползвам закрилата на Малеев, ако е имало такава въобще. Винаги съм бил на свои релси, със свои резултати. Карах най-дългата доцентура в архитектурата, защото през цялото време бях зает, правех паметници. Никой не ми е помагал, не ми е ударил рамо, не ми е давал служба.

(Бел. ред. – съпругата на Крум Дамянов – Уляна Малеева – е дъщеря на Атанас Малеев, брата на Мара Малеева, съпругата на Тодор Живков.)

– За паметниците, които сте правел, сте бил на подчинение на Пенчо Кубадински. Как общувахте с него?

– Той ме е карал да променям някои от паметниците, „Асеневци“ например. Като идваше в ателието, го канехме в малката част, нещо да го почерпим, да тръгне разговора и чак тогава да види модела. Ако го види веднага, казва: „Нье“ и напуска. Докато се научим, мина време. Гледам един ден майка ми му нарязала луканка, а той плюе люспите, тя не я е обелила. Питам я после защо, тя казва, че го мрази, защото уволни баща ми в предпенсионна възраст – не искам да говоря за това. Но като му свикнахме на Кубадински, отчетохме, че той беше много по-малко вреден от всички други във властта по онова време. Притежаваше известна точност в преценката за едно художествено произведение. Мъчил ме е 3 години в Стара Загора, смени ориентира на паметника, за да гледа към града, но правилно.

След промените отказах да поемам каквато и да е работа. Последната, когато бях много загазил финансово – беше през 90-те, малки деца имах, приходи нулеви… Едно към 1000 изчезнаха парите тогава и хонорарът за паметника „Асеневци“ в Търново от 130 хил. лв. в банката се сви на 130 лв. Това беше най-големият ми хонорар, който съм взимал някога.

– След като въпросът кой да прави паметника на генерал Колев в Добрич се оказа политически, зад вас защо не застана БСП?

– Никога не съм бил член на компартията, това е една от гордостите ми. Не бих казал, че съм смел, но отказах да приема членство в БКП, за което гарант за мен бе Георги Йорданов (бел. ред. – министър на културата по тоталитарно време).Произходът ми е друг, баща ми беше член на БЗНС „Никола Петков“, бил е и в затвора след Унгарските събития, защото коментирал нещо публично.

– И все пак покрай съпругата ви сте общувал отблизо с първите хора в държавата по онова време…

– Един-единствен път съм виждал на маса Живков, като изключим случаите, когато ме е кичел с орден. Не съм ходел на срещи. Не се е налагало. Докато Светлин Русев е бил в кръжоците около Людмила Живкова, аз не съм участвал в тях, не съм бил близък с нея. Богомил Райнов пък съм имал причина дори да го мразя, той се отрича от баща си!

Един-единствен път съм виждал на маса Тодор Живков, като изключим случаите, когато ме е кичел с орден.

– Как ви забелязаха по онова време, за да ви дават толкова големи поръчки?

– С конкурси. Ама истински. Първият ми спечелен конкурс за паметник беше за остров Болшевик. И знаете ли защо още нищо не е построено там? Защото шефът на културата Тодор Атанасов тогава каза, че докато той е на този пост, няма да позволи да се строи на острова. И аз го забавих, провалихме намеренията им, така и нищо не се построи там.

– В Художествената академия сте се засекли с Христо Явашев, общували ли сте си с него?

– Той беше трети курс, аз – първи. Етюдите на първенците на постановките бяха закачени с четири кабъра и неговите винаги бяха най-горе. Харесвах ги много и ги изучавах. Често ходех на Вечерен акт, за да гледам как Христо прави скиците. Малко преди да избяга същият този виртуоз на академичната рисунка започна да замацва, да дращи с туша. Това беше началото на протеста му срещу академизма. По-късно, когато видях какви неща прави, ме изпълни с възхищение – опаковайки една структура, той прави ново произведение, нито една от превръзките му не минава през конструктивните зони. Страшно ми е повлиял! Поглъщах с радост онова, което правеше. Но той има и неща, които не харесвам – например „Портите“, „Чадърите“ също, както и „Плаващите кейове“, а само онези работи, когато неговата намеса дава нови стойности.

– Кристо бяга от България, за да бъде свободен, на вас какво ви донесе свободата след 1989 г.?

– Тогава имах свобода, която днес не притежавам. Нямам пари, търся някой да ми се усмихне, за да отлея поне една работа от тези, струпани тук, в двора на ателието. За кого да ги правя тези неща? Трета реколта виждате, изчезват за 5-6 години. Гипсът е много нетраен материал, счупват се. Каквото успея, отливам, спасявам, поддържам – и се питам защо, защото това ще изчезне до пролетта. За какво ми е тази свобода?

Как печелех най-големите проекти навремето? С конкурси.

http://www.ploshtadslaveikov.com/krum-damyanov/