Новите историко-археологически комплекси

[К.ГЕРБОВ]

Отрицателното отношение към паметника идва от написаното на него: „Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!"

Каква заслуга има ген. Колев за обединението на България? Спечелил е една битка от безполезната война, в която България е вкарана от нейните некадърни управници!

Има такъв виц, как отборът, загубил 5:1 футболния мач се утешавал: „Ама какъв гол им набутахме!”. В общи линии с това се задоволяват днес българските патриоти. Има и българска поговорка: "Празна Мара,тъпан била".

[Last roman]

Важното е, че 'бащицата на отечеството' е похвалил паметника, значи всичко е наред:

Борисов за пеещия паметник: Уникален! Толкова жив и хубав не съм виждал!

Премиерът Бойко Борисов похвали скулптора Александър Хайтов за паметника на ген. Иван Колев на официалното му откриване днес в Добрич.

 

"Толкова жив и хубав паметник отдавна не съм виждал. Направо е уникален. Поздравления на скулптора", каза министър-председателят.

Новият монумент на скулптора Хайтов не е със светещи очи както известната му статуя на цар Самуил, но когато посетител застане пред монумента на генерала започва да звучи старият химн на България "Шуми Марица".

Премиерът поздравява лидера на "Атака" Волен Сидеров.

Премиерът също коментира и творческото решение паметникът да пее.

"По тази тема има професори, академици, експерти - те да говорят. Аз, което виждам, е един прекрасен паметник на един човек, който е оставил трайна диря", каза Борисов.

Той подчерта, че паметникът е станал факт благодарение на усилията на кмета на Добрич и лидера на НФСБ Валери Симеонов. Държавата също помогнала, осигурявайки 3.5 тона гилзи, от които е отлят военният ни герой.

Гражданите на Добрич бяха отделени от ограничителна лента, каквито полицията използва за ограничаване на достъпа до местопрестъпление.

"Генерал Иван Колев е действително един от най-големите ни пълководци. Това, което виждаме днес в Добрич, е паметник на един човек, оставил трайна диря в историята на българските кавалеристи и с чиято тактика и мъжество преди век е освободена Добруджа. Историята трябва да се помни", написа премиерът на официалната си фейсбук страница.

http://offnews.bg/news/Obshtestvo_4/Borisov-za-peeshtiia-pametnik-Unikalen-Tolkova-zhiv-i-hubav-ne-sam-v_635609.html

 

[makebulgar]

Всъщност паметника е много красив, а озвучаването му със стария химн може да се каже че си е гениално. (В Сливен всеки ден в 12 часа часовниковата кула пуска патриотична музика, и това никой не притеснява!) Това, че паметника не е 6 метров, а е по-малък, и че единият проект е отпаднал няма никакво значение. Единствения засегнат е Крум Дамянов, но той някак не е обяснил от къде трябваше да се появят останалите стотици хиляди левове за неговия паметник. Той със сигурност не пада от небето и знае, че не всеки проект за паметник се реализира, и че всичко зависи от парите. В случая е важно това, че паметника е реализиран. Ако трябваше да се чака събирането на парите за по-големия паметник то най-вероятно паметник  нямаше да има никога.  Цената на първия проект чух че била 700 000 лв, а на реализирания била 170 000 лв. Парите при това не ги дава държавата, а са събирани основно чрез дарения!

Лошото в случая е това, че подобни статии, които представят някакви сензации достойни единствено за жълтата преса, намират място тук.

[Doris]

Преди 5 часа, К.ГЕРБОВ said:

Отрицателното отношение към паметника идва от написаното на него: „Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!"

Каква заслуга има ген. Колев за обединението на България? Спечелил е една битка от безполезната война, в която България е вкарана от нейните некадърни управници!

 

Има такъв виц, как отборът, загубил 5:1 футболния мач се утешавал: „Ама какъв гол им набутахме!”. В общи линии с това се задоволяват днес българските патриоти. Има и българска поговорка: "Празна Мара,тъпан била".

 

 

Преди 4 часа, Last roman said:

Важното е, че 'бащицата на отечеството' е похвалил паметника, значи всичко е наред:

...........

Точно както предвидих, проблемът ви с паметника не е естетически, а идеологически.

Тази тема можеше да бъде много полезна със замисъла си - да се споделят впечатления от новите археологически реставрации и реконструкции, така че четящите да се ориентират кои обекти да посетят. Вместо това беше с триста зора окепазена и направена на кошче за излияния на всякакви недоволници.

[Skubi]

Гледам паметника, наистина хубава работа, че от дарения е правен...Но несъм голям ездач, но стойката на кончето не ми пасва. Ако дядо ми беше жив бих го попитал /беше кавалерист/, че в армията тренира ли ли са пасаж или само на мен ми се вижда, че и да е пассаж и тогава противоположните крака трябва да са във въздуха. Или е друг тип аллюр с който конят стои. Защото с тази стойка би трябвало да се кътурни ако е на едно място....

https://ru.wikipedia.org/wiki/Аллюр

ПС. Паветата, паветата да беше пооправила общината /ще им се изтрият подметките накриво на господата и ще им са патрави чипиците/, да не говорим за великият НАРОД за чиято поука и пари е правено всичко, не само павета ами и тревица зелена няма. Стоят на земята, добре, че нямаше дъжд иначе всичко чиста кал да беше станало....

Ама да не съм дребнав нали?

[Last roman]

Епа дребнав си щом не се кефиш на бутафорията. Добре че е леля Дора да ни отсрами верноподанически.

[К.ГЕРБОВ]

Вежди Рашидов: "Утре ще видим паметници, които псуват на майка"

"Да направим експертни комисии, да спрем самодейността в държавата, защото утре ще видим паметник, който ни псува на майка. Художествените качества не могат да се определят нито от случайни хора, нито от политици - да се пазим от кича."

Това заяви министърът на културата, отговаряйки на въпрос на депутати за финансирането на ремонтни дейности по партийния дом на БКП на в. Бузлуджа и в контекста на новооткрития от премиера Борисов паметник на ген. Иван Колев, който "пее" стария български химн "Шуми Марица".

Само преди ден сатиричният сайт "НеНовините" публикува статия за бъдещия паметник на Христо Стоичков, който ще псува на майка и ще налита на бой.

[kall]

"Плочките в базиликата в Плиска ще се сменят, на Борисов му приличали на такива за баня

Когато премиерът Бойко Борисов видя готовата настилка на Голямата базилика в Плиска, каза в типичния за него стил, че прилича на плочки за баня. Това каза директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров днес по време на представянето на проекта за новата настилка на базиликата.

По думите на Димитров предишната настилка е създадена през ХХ век, без да бъде потърсено мнението на археолози. Именно неодобрението на премиера по време на посещението му в базиликата на 2 май 2015 г. е наложило тя да бъде подменена с нова.

Тя също ще бъде от мрамор с размери около 3 хил. кв.м и по изчисления материалите ще струват над 100 хил. лв., поясни днес директорът. Мраморът ще бъде дарен от ордена на тамплиерите, потвърди Румен Ралчев, основателят на организацията в България.

Той обаче отказа да поясни по какъв начин ще бъде осигурен мраморът или по какъв начин ще бъдат събрани парите.

"Това е търговска тайна. В ордена има братя и сестри, които имат бизнес в този сектор", каза Ралчев, като добави, че най-вероятно камъните ще бъдат внесени от Гърция.

Димитров обясни, че е "измолил" дарението, след като Ралчев му казал, че орденът е дарил 1800 квадратни метра мрамор за църква в Украйна.

Румен Ралчев разказа, че с Димитров са "големи приятели", като добави, че директорът на историческия музей е бил избран от ордена на тамплиерите за "Рицар на годината" през 2012 г., а през октомври ще стане официално тамплиер (каквото и да означава това - бел. ред.).

Божидар Димитров обяви и че собственикът на веригата за бяла и черна техника "Технополис" е дарил 10 хил. лв. за реставрацията на базиликата и е обещал поне 20 нови компютъра за историческия музей.

Друго място, откъдето Димитров очаква да получи средства за базиликата, е благотворителен концерт в Шумен през октомври. Събитието се организира от депутата от ГЕРБ Ралица Тодорова.

"Оттам също очаквам сериозна сума, защото бизнесмените са сурвакани предварително колко точно да дадат", обясни Димитров.

"

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/09/13/2826367_plochkite_v_bazilikata_v_pliska_shte_se_smeniat_na/

[kall]

Нещо малко по-весело:

"Вдигат паметник на Стоичков в Пловдив, ще псува на майка и ще скача на бой

КУЛТУРНА СТОЛИЦА НА ЕВРОПА - Скулпторът Александър Хайтов сподели днес в "При Гала" бъдещите си творчески планове.


Той заяви, че след като е направил паметник на цар Самуил със светещи очи, статуя на цар Иван-Страцимир със светещ скиптър и генерал Иван Колев изпълняващ "Шуми Марица", то сега е време да продължи с експериментите си в интерактивното ваятелство.


"Христо Стоичков е следващият велик българин, достоен за моя талант", заяви скромно човекът на изкуството пред вдъхновения поглед на Гала. - "Този грандиозен наш спортист е спечелил по терени и майчини ложета повече битки за България от който и да е друг наш войн, през която и да била епоха."
 

Запитан за дълбокия смисъл зад своите творби, Хайтов се развихри:

 "Това, което правя аз, е да деконструирам общественото пространство на улици и площади, а после го пресътворявам по свой образ и подобие. Досега скулптурите бяха само едно пасивно визуално представление, но аз, използвайки най-новите технологии, го правя далеч по-интерактивно. Примерно, като погледнете една статуя, видате камък, бронз и курешки. Сега обаче под курешките ще блести и величието на модерна технологична България, честваща своето славно минало. Освен светлина, най-новите ми произведения включват и звук, като стария национален химн при ген. Колев и псуването на майка при Стоичков. С втория проект ще стигна даже и по-далече, защото статуята ще скача на бой на всички, които се опитат да я снимат, приемайки ги за папараци."


Реакциите към новината бяха строго положителни както на национално, така и на местно ниво. Директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров заяви, че псуването на майка е стара традиция на тракийските племена, живели по нашите земи и в скоро време ще набави необходимите доказателства, за да го превърне в истина.


Още по-положителна беше реакцията на пловдивския митрополит Николай, който изрази своето задоволство от народоугодните планове на раба божи Александър. Отецът добави, че е готов да събира дарения във вид на златни ланци и часовници от местните бизнесмени, за да помогне на инициативата. Накрая той отбеляза, че обмисля да поръча по един подходящо стенещ Иисус на кръста в стил необарок за всяка пловдивска църква и параклис заедно с по комплект чудотворни икони с терминал за безконтактни разплащания. Старите икони пък ще бъдат използвани за отопление през зимата.
"

http://www.nenovinite.com/ne/kultura/8859/

[Last roman]

Трагикомедия :)))

[Last roman]

Измислянето на миналото: Голямата базилика в Плиска

Строителството върху един от най-значимите паметници от времето на Българската империя носи всички белези на престъпление по служба

Иван Петрински

Голямата базилика в Плиска бе и си остава най-големият паметник на християнската архитектура по-българските земи; при това от зората на християнизацията на България - около средата на 60-те години на IХ в. Времето не е пожалило тази несъмнено великолепна сграда; от нея до наши дни е достигнала незначителна част, която не представлява сигурна основа за въображението ни, което в този случай е длъжно да нарисува нейният предполагаем образ само хипотетично, при това с твърде голямо приближение. Вляво - църквата по време на археологическото проучване; средата на 70-те години на ХХ в. Вдясно - напълно измислени тежки хипотетични и имитативни надзидове, плод на авторовата фантазия, градени направо върху автентичните основи, които унищожават почти напълно достигналата до наши дни оригинална част от сградата - субструкция и незначителна част от суперструкцията на зидовете; състояние на обекта към лятото на 2016 г. В наши дни се работи вече по фантазното надграждане на южния дял на храмовия кораб (вляво на снимката вдясно).

Наглите безобразия в консервационно-реставрационните работи по движимите и недвижимите паметници от богатото ни културно-историческо наследство ни принудиха преди време да започнем (вж. Свързани текстове) разглеждането на част от най-скандалните примери; за да посочим в какво точно се състоят тези безобразия, понеже за неработещите в тази област това не винаги е понятно - та те не са и длъжни. Крайната ни цел вероятно е разбираема; да се създаде обществена среда, която е непримирима към реставрационните мошеничества на малка, но брутално нагла група самозванци, унищожаваща безвъзвратно важни паметници на българската средновековна история и култура в името на нечисти лични цели.

* * *

Трябва още в самото начало непременно да направя уточнението, че правната страна на въпроса сега няма да ни занимава, понеже за това съществуват значителен брой държавни органи, чието задължение е да дадат правна оценка на случващото се; това всъщност им е работата, не знам защо мълчат още ...

И все пак. Всеки може - законът му го позволява - да строи всякакви храмове, кули, замъци, крепости и прочее фантасмагории след като се сдобие със земя (справка: Цари мали град - съвсем автентичен културно-исторически кич, но безвреден); в повечето случаи законът не се интересува от вида на изграждането; даже може - за да привлече знаещият посетител - да изгради напълно наукоемка възстановка в естествен размер на някой паметник; но не и върху оригинала, това вече е престъпление според законите ни, ако в резултат на това същото строителство се руши достигналото до наши дни.

Първоначалната ми идея да продължа начина на представяне на културно-исторически паметници, върху които се извършва намеса, недопустима от научна гледна точка, се провали; желанието ми да обознача на снимките всички, или поне повечето, спорни (всъщност напълно измислени) места в консервационно-реставрационните работи доведе до плътното покриване на същите тези снимки със знаци, от които на практика не се виждаше паметникът. Ето защо оставих изображенията без моя намеса, а тук - за да не навлизам в излишни подробности - ще отбележа, че всички, повтарям - абсолютно всички - надзидове, изградени до ден-днешен, са авторова измислица; те са хипотетични и имитативни - с една дума фантазни - и в това им качество са абсолютно недопустими според международните документи, отнасящи се до консервацията и реставрацията на паметниците на културно-историческото наследство (вж. подбрани извадки от Международната харта по консервация и реставрация на паметници на културата и забележителните места (Венецианска харта) от 1964 г. и от Документа за автентичността от Нара (Япония) от 1994 г. в Свързани текстове).

И не би могло да бъде иначе дори при най-голямо желание. Без особено взиране на въздушната снимка, правена по време на археологическото проучване в средата на 70-те години на миналия век, се вижда (вж. Изображението вляво) състоянието на откритите по това време зидове - в най-голямата си възможна височина в олтара на базиликата са запазени до два реда квадри и до пет тухлени реда (без броят на тухлените редове да е сигурен; може да са били и повече)та; какви зидове във височина, какви покриви, мраморни олтари, дискотечно осветление и прочее неграмотни и невежествени щуротии ...

В случая с Голямата базилика в Плиска единствено възможно е, ако искаме да сме честни пред себе си и пред идните поколения, надграждането на лек нисък надзид, който сигурно да запази оригиналните части на базиликата от атмосферните влияния и с мярка да подпомогне посетителите, които биха искали по-живо да възприемат паметника; почти както това бе направено преди останките от базиликата да бъдат подложени на наукообразна агресия, осъществявана и в момента. Нищо повече.

* * *

Сега му е времето да отговорим и на едно възможно читателско питане - щом толкова малко от Голямата базилика е запазено до наши дни, какво пък да й пазим; църквата се проучва археологически, с прекъсвания, от век и нещо, планът й е ясен, нови находки са малко вероятни. Питането всъщност е оправдано; проблемът е в това, че археологията и историята на архитектурата, както и всички останали науки впрочем, се развиват, при това с доста бързи темпове. Развива се технологично методиката за водене на археологически разкопки, видовете документация, развиват се техническите средства, които се използват, развиват се, в крайна сметка, и самите археолози. Това, което до вчера е било ненужно, неизвестно и непонятно, утре ще е всекидневие. Днес може само да си мислим, че Голямата базилика е проучена, а в бъдеще, може би в съвсем обозримо бъдеще, ще се наложат, може би, нови проверки на оригиналните останки на Голямата базилика, нови проучвания с нови средства за да добием нови знания за времето на нейното изграждане. Ако сега позволим паметникът да бъде унищожен, както това се предвижда, наистина няма да има какво да се проучва в бъдеще; загубата за науката ще безвъзвратна; затова не бива да се допусне продължаващата гавра с един от най-значимите български средновековни паметници.

Впрочем и самият процес на "възстановяване" на базиликата, като изключим, че той е сбъркан изначално, е крайно спорен. Постоянни свидетели на случващото се с Голямата базилика в Плиска твърдят, че квадрите, нужни за градежа, се носят нарязани машинно - честната консервационно-реставрационна работа изисква технологията на строителство да не се отличава от оригиналната.

И още. Въпреки огромните суми, отделени от държавата и от частни дарители за реставрацията на църквата, на обекта никога не могат да се видят повече от петима работници; изводът, според мене, трябва да е станал ясен всекиму; не голямата базилика и нейното "социализиране", според примитивните представи на организаторите на това светотатство, са в основата на цялата тая псевдонаучна и псевдонародополезна дейност; съвсем други са нечистите им цели (вж. повече в Свързани текстове).

* * *

Може за повечето да е станало ясно, че конкретният повод за този текст е едно скорошно съобщение, което няма как да се подмине. Досега наблюдавахме сравнително спокойно надзиждането на Голямата базилика, защото бе ясно, че това е чисто политическа акция с ярък финансов оттенък; често казано, тя не бе и твърде опасна - при подходящ случай имитативният надзид ще бъде така или иначе разрушен за да се възстанови исторически справедливият изглед на църковната сграда. Така както някога със сигурност ще бъде разрушена и горната половина на църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново, която бе доизградена с погрешно покритие - археологическите данни и там са твърде категорични.

В началото на месеца обаче бе заявено, че основите на Голямата базилика може да не издържат свръхтежкия надзид - което бе ясно за всички впрочем още от самото начало на безсрамната агресия срещу църквата - та се предвиждало те да "бъдат заздравени с мощни бетонови инжекции". Всички ние, които наблюдаваме тази безумна "реставрация", разбира се, изтръпнахме. Тия "мощни бетонови инжекции" могат да означава само едно - пълно и цялостно разрушаване и на малкото запазен оригинал от Голямата базилика; не би могло да е другояче.

Да, настъпва време разделно; след "мощните инжекции" връщане назад за безценния исторически и архитектурен паметник няма да има, защото той безвъзвратно ще бъде унищожен. Всякаква друга възможност в бъдеще за спасяването на Голямата базилика вече ще е изключена.

Без действената подкрепа от всички нас за запазване на историческата истина в паметниците от времето на най-големия разцвет на България бъдещето и на Голямата базилика в Плиска е тъжно; групата самозванци, заела се да унищожи напълно паметника със съдействието на държавните органи, призвани по закон да опазват културно-историческото ни наследство, вече оповести плановете си да издигне до покрив фантасмагоричното си строение. И даже предвиждат в цялото си безочие да посегнат и на други важни отбранителни и християнски архитектурни обекти от времето на Българското средновековие - надявам се да се спрем по-подробно и на тях, когато това е възможно и нужно. Дано съответните държавни органи да не им позволяват да рушат повече.

На първо време е спешно да се спаси Голямата базилика в Плиска; непременно. Историческата справедливост изисква незабавното прекратяване на вандалското унищожаване на и без това малобройните останки от най-големия християнски културно-исторически паметник по българските земи; за да остане той достъпен за бъдещи проучвания, наложени от развитието на науката, и за да останем честни пред себе си и пред идните поколения; това е наш неотменим дълг.

Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=774616

(Фалшификацията на колективната памет на България)

http://www.segabg.com/article.php?id=847486

[resavsky]

Иван Петрински е черната станция на българската археология.Аз не бих му обърнал сериозно внимание.

[Last roman]

а съгласен ли си с написаното?

Редактирано Март 23, 2017 от Last roman

[makebulgar]

Петрински нищо не разбира. Голямата базилика няма как да бъде разрушена тъй като тя не съществува. Съществуват основите на Голямата базилика, и те няма как да бъдат разрушени, тъй като те се консервират по този начин чрез надграждането. Новопостроената църква върху основите на старата е най-доброто нещо което може да се случи там. Иначе само ще се наливат грешни пари за поддържане на основите видими. 

[makebulgar]

Консервацията и социализацията на гробниците Хелвеция и Грифоните тече усилено в момента.

[Frujin Assen]

Като гледам, и Шаро се е включил в работата. Извинявам се за офтопика.

[Last roman]

Преди 3 часа, makebulgar said:

Петрински нищо не разбира. Голямата базилика няма как да бъде разрушена тъй като тя не съществува. Съществуват основите на Голямата базилика, и те няма как да бъдат разрушени, тъй като те се консервират по този начин чрез надграждането. Новопостроената църква върху основите на старата е най-доброто нещо което може да се случи там. Иначе само ще се наливат грешни пари за поддържане на основите видими. 

ти лей бетон, който ще съсипе основите, пък ми говори за консервация.

Чалгареставрации от чалгаисторици в една чалгадържавица. 

Е, какво пък - какъвто материалът, такава и 'реставрацията' - МЕНТЕ.

Редактирано Март 23, 2017 от Last roman

[самотния вълк]

Преди 3 часа, makebulgar said:

Петрински нищо не разбира. Голямата базилика няма как да бъде разрушена тъй като тя не съществува. Съществуват основите на Голямата базилика, и те няма как да бъдат разрушени, тъй като те се консервират по този начин чрез надграждането. Новопостроената църква върху основите на старата е най-доброто нещо което може да се случи там. Иначе само ще се наливат грешни пари за поддържане на основите видими. 

В такъв случай, защо се води консервация и реставрация, вместо ново строителство, каквото е

[Last roman]

води се ново строителство, за да може Б.Д. и свързаните с тях строителни фирмички без лиценз за подобна дейност да крадат пари. Разбира се основната мантра, на която кълват балъците е, че това дело е свято, патриотично и т. н. 

Ще опорочават и Баба Вида /намесена е както винаги Фондация 'Созопол';

http://bnr.bg/vidin/post/100810573/krepostta-baba-vida-shte-bade-obnovena-po-proekt

Върховната цел на 'реставрацията' тук е; "възстановяване, социализация на три от помещенията, които са от османския период във вид, който да позволи да се направи едно малко кафене, където гостите на замъка ще могат да изпият по едно кафе"

[Last roman]

Културното наследство на бетона

© Александър Геров

Стара и нова история

Старата столица ви очаква с безценното си културно-историческо и архитектурно наследство!
Тази многообещаваща покана беше предназначена за гостите на Велико Търново по повод Международното изложение "Културен туризъм", чието четиринайсто издание предшестваше тази година Великденските празници.

Ала нито присъствието на десетки български и чуждестранни изложители, нито старанието на организаторите да рекламират с шарени занаятчийски произведения и танцуващи "лазарки" дестинацията Стара българска столица бяха в състояние да прикрият разрухата на автентичното ни историческо наследство. Както находчивите пъстроцветни графити по изронени мазилки и ламаринени паравани не успяха да залъжат експертите по европейски столици на културата. И ако преди две години стъпаловидният град не се класира за европейска културна столица, след още две години няма да го класифицират и като българска културна столица. Защото столетна история не се възкресява само с нови крепостни стени за декор на светлинно шоу, а с грижливо и компетентно възстановяване и поддържане на съграденото от уста зидари и европейски архитекти.

Тръгнах и аз за Изложението, но не стигнах до щандовете му, защото се натъкнах на чудовищни "обекти" из тесните улици на града, възстановяван от жителите си поне петнайсет пъти след земетресения, пожари, наводнения и други природни бедствия – къщи, ханове, училища, храмове, както подобавало на старопрестолен град, единствен по вида си в Европа!

Европейски пътешественици от миналите векове оценили "съвършенството на човешките ръце, работили в непосредствен контакт с природата" и го нарекли "град като никой друг", а според Иван Вазов той бил "невероятен, невъзможен град".

Той е и първата българска забележителност

Градът се появил още в началото на ХХ век на страниците на световното издание National Geographic чрез пътеписа "Търново - градът на висящите градини" от репортера Феликс Кох, когото тогава настанили в модерния за времето си хотел "Цар Борис" (в преустроената къща на братя Шопови) - с тераса към Янтра и изглед към хълма Трапезица. Пътешественикът го нарекъл "местния Уолдорф-Астория" заради пълния комфорт, безупречната хигиена и вежливото обслужване, но вероятно и заради другите гости – короновани глави и държавници.

 

 

© Александър Геров

Хотел "Цар Борис"

Тази пролет, сто и десет години по-късно, внушителната сграда, декорирана с елементи от различни европейски стилове, с характерните търновски балкончета с парапети от метални дантели, е развалина, напълно занемарена, а гостите на Изложението бяха настанени в безлична и неуютна бетонна грамада, която стърчи между меандрите на Янтра и прегражда гледката към склоновете на единия от трите хълма. Дали нямаше да се чувстват по-близо до историята ни, ако ги поканеха в един възстановен български Waldorf-Astoria от 1903 г., както се прави по света в такива уникални градове?

Но бетонът вече неумолимо превзема Търновград

Той се намъква и между плътно притиснати един до друг архитектурни паметници, възстановени, обитавани и поддържани от добри стопани, какъвто е случаят с посегателството над ансамбъла от възрожденски къщи на търговци от края на ХVIII век, наети още преди Освобождението за френско, австрийско и руско консулство. Те са вкопчени в скалата като здрава стена на дюкяна или склада, а на горния кат, отворен към Царевец, в малко пространство са разположени жилищните помещения около вътрешни дворчета. През прозорците им се вижда купола на катедралния храм, възстановен от търновлии след опустошителното земетресение, и се чуват камбаните му. Така беше преди две години, но вече няма да е така!

 

© Александър Геров

Откъм улица "Пандели Кисимов"

Друга бетонна конструкция е забодена по-напред в същата скала, и доскоро над нея стърчеше още по-висок кран, кой знае как изпълзял нагоре. Вероятно е спускал от небето бетонната клетка на асансьора към строящия се увеселителен комплекс, за да не се морят клиентите му по хълма, както са свикнали жителите на историческия град от хилядолетие и повече насам.

Предприемчивият инвеститор, известен на цялата област, явно е решил да надгради културното историческо наследство с модерни ценности и е избрал да се впише точно в това съхранено кътче от славното минало. Каква ли електронна музика ще заглуши камбанния звън, когато обитателите на къщите, построени през 1769 и 1776 (според металните числа върху фасадите им) няма да могат да виждат вече катедралните кубета? Разпитах съседите наоколо, не протестират ли, не търсят ли правосъдие... Опитали, но им показали "изрядни документи, архитектурно одобрени планове и разрешително за строеж". За съучастничество в накърняване на историческото наследство от страна на архитекти и администратори явно няма конституирано наказание. Остава да въздъхнем като горестния син на Търново, Петко Р. Славейков, О, спи ли Бог? О, Бог не види ли?!

Важно било туристите да не видят, обяснил някой от взимащите решения за "градоустройството" пред озадачен жител, попитал го, как водят туристите покрай рушащите се, забравени от властите архитектурни паметници на историческия град... Уличките "Пандели Кисимов" и "Никола Пиколо" са толкова тесни, че сигурно трябва силом да извръщат главите на любопитните чужденци, за да не видят, например, рухналата къща на Кокона Анастасия, строена преди три века и приютявала много пъти Васил Левски, вероятно в някои от тайниците на избата или в подземните проходи.

 

 

© Александър Геров

Къщата на кокона Анастасия

Анастасия е сестрата на д-р Никола Савов Хаджиилиев, наричан Пиколо заради ниския му ръст. Той се прославил като лекар, писател и политолог в чужбина, но е запомнен като един от най-щедрите благодетели на родния си град, оставяйки голямо завещание на училищата и църквата. Къщата е можело да бъде възстановена, укрепена и отворена за туристи от явно добронамерен нов собственик, откупил я от законните наследници на Никола Пиколо, но мудните административни процедури предрешили съдбата й.

 

© Александър Геров

Останки от разрушената къща

С къщи като тази изчезва и онази невъзстановима атмосфера на Велико Търново, която привлича хората от близо и далеч. Скоро старините ще са затулени от бетонни стени, а който ги притежава по наследство или чрез покупка, ще предпочете да продаде такъв имот, докато все още може да вземе за него добри пари от купувач, необременен от почит към историята.

Дори англичаните, купили, реставрирали и отворили стара къща за гости, може би вече се оглеждат за друго място из България, по-далеч от амбиции и алчност, където да вложат сръчност и ентусиазъм в някое по-малко известно културно-историческо наследство на страната ни.

Мариана Екимова-Мелнишка и Александър Геров са автори на книгата "Къщите говорят"

http://www.dnevnik.bg/analizi/2017/04/20/2955453_kulturnoto_nasledstvo_na_betona/

[Last roman]

за това как са се правели реставрациите едно време:

Балдуиновата кула

 

Югоизточната част на хълма Царевец е най-ниската. Затова, макар под нея да се е намирал защитения от река Янтра Френкхисар (квартал на франките), този участък е бил подсилен от кули. Югоизточната кула (т.нар. "Балдуинова кула") преди Освобождението е била с покрив, а след това при възстановяването ѝ през 1930г. по проект на арх. Александър Рашенов е била направена по подобие на една добре запазена крепостна кула в Червен. Тъй като се намира над Френкхисар, а и заради преданието, че е служела за затвор днес се нарича "Балдуинова", макар да няма категорични сведения, че точно там е бил затворен пленения през 1205г. пръв латински император Балдуин І Фландърски. По-рано е имало друга четириъгълна кула, която се е намирала малко по-ниско от Балдуиновата. На 45 м северно от югоизточната (Балдуиновата) кула се намира така наречената Френкхисарска порта. Тя е оформена, подобно на Малката порта, в коридор, образуван от разминаването на крепостната стена от север и от юг. В близост до югоизточната кула е било южното стълбище спускащо се към филтрационен кладенец. Стълбището е било широко 1,75 м., като е било затворено между два успоредни зида. Запазените му стъпала лежат върху масивен зид. Защитните зидове от двете страни на стълбището са дебели средно 0,85 м и изпълнявали ролята на парапети. Кладенецът се е намирал в четириъгълна кула намираща се в близост до крайречната ивица.  През 1919г. търновският окръжен инженер внася в Комисията за старините проект за реставрация на портите на Царевец. Резолюцията на комисията е ясна и недвусмилена: По този случай комисията … счита за необходимо да изтъкне, че в днешно време пълната реставрация на стари паметници, които съвършено са изчезнали, от научно гледище не се допуска. "Предвид на това Комисията реши реставрацията на вратата в Царевец засега да се изостави"... Отказът на Комисията за старините само отлага намеренията на търновци с 10 години. През 1930 г. тази идея е подновена и вече наложена на Народния музей. Ето как арх. Александър Рашенов, щатен архитект към музея, описва обстоятелствата и самата задача: "Инициативата за възстановяването на търновската крепост „Царевец” се взе през 1930год. от Министерството на благоустройството и то лично от министъра г-н проф. Данаилов. Желанието на г-н министъра да се възстанови „Балдуиновата" кула се посрещна с неодобрение от управата на Музея: при оскъдицата на средства за поддържане на старините, Музеят предпочита всяка определена за старините сума да се използува за заздравяването им, но не и за реставрация. Още по-малко може да се оправдае изразходването на големи суми за Търновската крепост, за възстановяването на която липсват положителни данни. Въпреки това становище на Музея, ... постави се за задача върху старите основи да се построи една средновековна кула"... Хипотетичните реконструкции реално водят до фалшифициране на паметника, тъй като той загубва стойността си на историческо свидетелство.

Грета Костова-Бабулкова

Източници:http://historicalcities.narod.ru , http://www.kultura.bg
Снимка от 1929г. : http://www.europeana.eu/…/photography_ProvidedCHO_NALIS_Fou…

http://starotarnovo.blogspot.bg/2017/10/blog-post_28.html

[К.ГЕРБОВ]

Как е извършвано „възстановяването“ на някои архитектурни забележителности в България

Във в. Култура - Брой 20 (3034), 30 май 2014 бе публикувана статията „Изгубената автентичност“. В нея се прави следната ретроспекция:

„През 2008 година директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров публикува програмна статия „Всеки град със своята крепост“. В нея той споделя една своя мечта: да бъдат възстановени до зъбер крепостите по българските земи, които сега са в силно руинирано състояние (по негови данни, у нас съществуват над 6000 крепости). Той уверява, че това е напълно възможно, тъй като Венецианската харта го позволява при обстоятелства от технологичен и естетически характер. В статията се предлага списък на близо 30 крепости, които могат да бъдат бързо възстановени с помощта на европейски и общински пари или чрез концесии, за да станат сигурен източник на доходи от културно-исторически туризъм. Никъде в статията не се посочва значението на автентичността на културното наследство.

Днес, близо 6 години по-късно, можем да установим, че мечтата на директора на НИМ е на път да се сбъдне. Той самият всеотдайно се е посветил на тази кауза. В многобройни медийни изяви убеждава, че вдигането на паметници изцяло съответства на практиката в Европа и света, където вдигат на поразия хората. Доволен е, че вдигат вече и у нас. Възстановени са до зъбер: порта, кули и част от крепостната стена в Созопол, Пернишката крепост и Цари Мали Град, в момента се надгражда стената на Яйлата, готви се проект за възстановяване на крепостта на Небет тепе в Старинен Пловдив, предлага се да бъде възстановена крепостта в Старинен град Несебъри пр. Засега се очертават около 30 крепости за възстановяване. Финансирането на тази дейност се осъществява чрез европейска безвъзмездна помощ по линия на Оперативна програма Регионално развитие. По данни на Министерството на културата, през последните години в това направление са изразходвани над 80 млн. лв. (за сравнение, държавата осигурява ежегодно 500 хиляди лв. за опазване на цялото българско културно наследство).“

По нататък в статията се отбелязва: „40 години след приемането на Венецианската харта, ИКОМОС отново потвърждава валидността на нейните принципи. Няма основания да смятаме, че днес, 50 години след приемането на Хартата, тя е изгубила своето значение на професионален кодекс на научната реставрация.

Доктрината за автентичността засяга в пълна степен и подхода към Световното наследство. Ръководството за приложение на Конвенцията за световното наследство (задължително за държавите, ратифицирали Конвенцията от 1972, между които и България) определя необходимия тест за автентичност и подчертава (вж. параграф 86), че що се отнася до автентичността, реконструкцията на археологически следи или на паметници, или на исторически квартали е оправдана при изключителни обстоятелства. Реконструкцията е приемлива само ако се основава на пълна и детайлна документация и ако в никакъв случай не е хипотетична.“ http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/22251

Днес Медиапул публикува статията  „Как крепостната стена на Созопол се оказа незаконна“. Става дума за същата крепостна стена в Созопол, спомената в горната статия.

  

В Медиапул се казва: „Част от крепостната стена на Созопол е незаконна и трябва да бъде съборена. Това е записано в решение на районния съд в Бургас. Става дума за участък от южната стена, построен чрез проект за реставрация и консервация преди повече от 10 години. Според съдебното решение зидът влиза в имота на жалбоподателя Иван Манолов и блокира гледката към морето. Самият той твърди, че е бил принуден да затвори ресторанта си, след като стената затворила имота му.“

По казуса са водени две дела. Съдът установява следното: "Вещото лице е констатирало и че на място няма видими следи от съществуващ старинен архитектурен паметник крепостна стена. Процесната е новоизградена – от нивото на крайбрежната алея, без да представлява възстановка на основи от такава от Античността или Средновековието, чрез надграждане. Със същата е затворена улицата, която осигурява достъп на имота на ищеца до крайбрежната алея, като му е отнет и изгледът към морето. Това от своя страна препятства ползването на собствеността попредназначение – като сезонно заведение".

Съдът посочва: "Твърденията на ответната община, че крепостната стена е архитектурно-строителен паметник на културата и частичното премахване на строежа ще го увреди, се опровергават от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, видно от което е, че в случая се касае за изцяло нов строеж. Т. е. безспорно се установява твърдяното от ищеца в исковата молба неоснователно действие от страна на ответника – незаконно изграждане на процесната част от крепостната стена. Със същото несъмнено се смущава пълноценното ползване на собствения му имот по предназначение – за сезонно заведение. Като собственик той не е длъжен да го търпи и може да иска преустановяването му чрез премахване на съответната част от обекта".

Стената пречела на собственика на имота и той иска да я премахне. И съдът приема, че собственикът е прав, защото стената не била архитектурно-строителен паметник. Интересно колко ли такива архитектурно-строителни паметници има днес в България, при които обаче няма собственик, който да оспори видът им?  https://www.mediapool.bg/kak-krepostnata-stena-na-sozopol-se-okaza-nezakonna-news319119.html

[Last roman]

Всичко е точно. Бутафорията бе изградена по европроект, едни хора усвоиха пари /каквато и беше идеята на крепостната кампания на БД/.

Сега давността на проекта е изтекла и може да се бута. Всяко чудо за петилетка.