Новите историко-археологически комплекси

[Last roman]

В Пловдив нещата се поляризират драстично. От една страна са общинарите, които искат да прилапат 4 милиона и да вдигнат поредната бутафория, която ще загрози тотално Стария Град.:

Проектът за Небет тепе депозиран в Министерството на културата

© Plovdiv24.bg

Тази сутрин екип от експерти на община Пловдив е депозирала идейния проект за Небет тепе в Министерството на културата. Това обяви кметът на града Иван Тотев, предаде репортер на Plovdiv24.bg.

"Депозирана си апликационна форма и идейният проект, а срокът за одобрение и обратна връзка е 3 месеца", коментира още Тотев.

Той допълни, че най-вероятно при преминаването от идеен в технически проект ще има промени в проекта и най-вероятно ще отпадне ескалаторът.

3.9 млн. лв. е стойността на проекта, в тази сума е включено и съфинансирането от община Пловдив в размер на 1 млн. лв.

Припомняме, че идеята на общината е да бъдат възстановени части от крепостната стена, както и на 14-метровата квадратна кула.

От друга страна са архитектите:

ДО ДОЦ. ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО Д-Р ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ
МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА

ДО АРХ. ДАНИЕЛА ДЖУРКОВА
ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНИЯ ИНСТИТУТ
ЗА НЕДВИЖИМО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО (НИНКН)

ДО ИНЖ. ИВАН ТОТЕВ
КМЕТ НА ОБЩИНА ПЛОВДИВ

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА,
УВАЖАЕМА Г-ЖО ДИРЕКТОР НА НИНКН,
УВАЖАЕМИ Г-Н КМЕТ НА ПЛОВДИВ,

Приложено Ви изпращам Декларация на Камарата на архитектите в България (КАБ), приета с решение на Общото събрание на КАБ, което се проведе на 16 и 17 май 2014 г. в к.к. Албена. Решението на ОС на КАБ е в подкрепа на Пловдивската архитектурна колегия в инициативата за опазване на автентичността на архитектурния комплекс „Небет тепе“.
С уважение,
АРХ. ВЛАДИМИР ДАМЯНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА КАБ

Редактирано Май 20, 2014 от Last roman

[Last roman]

Арх. Бакалова: С проекта за Небет тепе фалшифицираме историята на Пловдив и се отричаме от себе си, от своята идентичност

“Крепости до зъбер” е отдавна отречен принцип във философията на съвременната европейска и световна реставрация

Добре е да се инвестира в този знаков за града ни археологически обект, но да се реализира смислен и качествен проект, който не унищожава духовното му послание и не го обезценява

Няма съмнение, че има нужда от реставрация и социализация на Небет тепе. Подкрепяме тази инициатива, но смятаме, че пари трябва да се инвестират в качествен и смислен проект. Проект замислен и изпълнен, в контекста на най-добрите европейски и световни практики и най-вече в съответствие с изключително високата стойност на това място. Такава позиция заяви пред Под тепето една от най-активните дами в архитектурната гилдия в Пловдив арх. Петкана Бакалова по актуалния и изключително важен за града казус с историческия хълм. Цялото професионално съсловие е обединено зад каузата онова, което ще се случи горе, да е изключително качествено, а не халтурно и бутафорно. Точно такива са опасенията, свързани с проекта на арх. Фърков, според който Небет тепе ще се превърне в гигантски макет на крепост, до който ще се стига с ескалатор в обрушените скали. Архитектите са категорични, че за този обект конкурсното начало е повече от задължително. А няма дори изгледи за такова.

Смущава ме тезата на арх. Фърков, че обществените обсъждания трябва да се правят, когато е готов идейният проект. Пловдивската гилдия сме категорични, че за толкова значими обекти, като Небет тепе, е задължително първо да има широко публично обсъждане на програмата за развитие, дискусия как ще се реставрира, експонира и социализира хълма. В този разговор следва да участват историци, археолози, реставратори, архитекти, интелектуалците на Пловдив, всички които имат отношение по темата. Необходимо е детайлно да се коментират концепцията за Небет тепе и техническото задание, защото те задават параметрите на всеки проект и предопределят крайния резултат, което ги прави и толкова важни. Когато се дискутира на етап концепция и задание може да бъде постигнат консенсус. В противен случай, можем единствено да приемем или отречем един проект, подчертава арх. Петкана Бакалова.

Небет тепе е изключително важен обект за Пловдив. Това е място, пряко свързано с възникването на града, с наслояване на няколко културни пласта, свидетелстващи за приемственост в обитаването от древността до днес. Това, което прочетох в техническото задание и видях от ескизите на предложения проект ме кара да задам няколко основни въпроса, а именно: Защо проектът поставя акцент върху Средновековния период? Какво определя този избор, след като няма сведения, че този период е по-важен в историята на археологическия обект? Обмислени ли са внимателно последствията от тази намеса? Знае се, че когато преимуществено се реставрира и акцентира един период, останалите културни пластове автоматично се маркират като по-маловажни. Кой и въз основа на какво взе решение да обезличи присъствието на предишните няколко културни пласта- късножелязна епоха ~ VІ в.пр.н.е., елинистичен, римски? Защо се профанизира Небет тепе със създаването на безподобна еклектика от средновековни зъбери, античен театрон, модерни съоръжения и евтини като културна стойност атракции? Защо се отнема силата на емоционалното внушение от оригинала, затиснат и доминиран от новопроектираните каменни зидове?, пита резонно арх. Бакалова. И продължава…

Обществената и културна памет на всяко общество има своята материална рамка, отразена в урбанизираните пространства, сградите, строителните технологии. Тази памет оставя своите най-древни записи в археологическите обекти. Оригиналният градеж е документът, с който се удостоверява миналото, това е единственото доказателство за всяка история.

В момента, на нас, пловдивчани, ни се предлага унищожаване, тотално заличаване на част от нашата история чрез разрушаване и обезценяване на най-древните културни пластове на града. Предлага ни се подмяна, фалшификация на нашето минало, на нашата памет и идентичност, унищожаване на нашите духовни корени. От друга страна концепцията да се реставрира изцяло, до „кота корниз” един археологически обект е потресаваща. Питам се, защо италианците не са вдигнали Колизеума, след като разполагат с несъмнени факти как е изглеждал и там хипотези няма? Всички тези управленски и проектантски решения са неразбираеми за мен, допълва арх. Бакалова.

Колкото до предвидените в проекта ескалатор за достъп, посетителски център, тоалетни – такива обекти се изграждат, когато един археологически обект е извън урбанизирана територия и наоколо няма никакви туристическа инфраструктура. А в конкретния случай за Небет тепе, имаме знаков обект в сърцето на един град. Археология ситуирана в непосредствена близост до действащ туристически център, заведения, дори обществени тоалетни. Решен е и въпросът с достъпността- има подход до хълма, паркинг в началото на Стария град. Всяка от идеите за посетителски център, тоалетни, ескалатор изглежда самоцелна и недомислена. Подобна концепция за социализация не съм видяла никъде в Европа. Там не се строят самостоятелни туристически центрове и тоалетни до всяка катедрала.

Този нов проект на общината профанизира Небет тепе. Превръща сърцето на Пловдив в туристически атракцион, а пловдивчани в обслужващ персонал към тази бутафория. Защото културното наследство определя и изразява нашата идентичност. Ние подсъзнателно се самоопределяме чрез него и същевременно наследството формира отношението на другите към нас. Би било добре, инициаторите на този проект да се запознаят със стратегии за културен туризъм, да разберат повече за мотивацията и профила на потребителите. Това, според всички проучвания, са високо образовани хора, с възможности, които не биха могли да бъдат спечелени с декори и макети на средновековни крепости в реален мащаб, смята арх. Бакалова.

Тя не крие, че винаги е била дълбоко респектирана от името на арх. Фърков. Смятала съм, че това е човек, който познава всички международни документи и принципите на реставрацията заложени в тях, знае колко е важен оригиналът и каква е съвременната философия на опазването. Ескизите му ме потресоха. Подобни решения са правени преди около 150 години в Европа. Вдигането на „крепости до зъбер” е една отдавна отречена философия в реставрацията и всеки историк, археолог и архитект, който е експерт в тази област знае това. Затова си мисля, че тази идея за пълна реконструкция на паметниците, която активно се рекламира напоследък в България, вероятно е в резултат от желание да „поправим” и разкрасим миналото си, въпреки че по този начин оставяме фалшификати след себе си. Може би е някакъв национален комплекс.

Каква е ролята на наследството и защо ние рушим нашето? Според теорията на Морис Халбвакс- културното наследство е материалният носител на колективната памет и колкото по-богат е този запис, по-бавно еволюира обществото, носейки със себе си значителен багаж. Дали нямаме усещането, че изоставаме от другите нации и затова в опитите си да ги настигнем, разрушаваме наследството си, за да се разтоварим от миналото си? Или просто не го харесваме, това наше минало и искаме да пренапишем историята, както коментира Петър Къдрев? Какво се опитваме да направим с проекта за Небет тепе? Да реставрираме историята, да я направим такава, каквато ни харесва. Точно в този модел се вписват крепостите. Те казват- вижте колко сме велики. А може би отговорът на въпроса е в теорията на българския философ Янчо Янев за Дионисиевото начало в българския народ и изначалния инстинкт всяко следващо поколение да разрушава съграденото от предишното, размишлява арх. Бакалова

В Пловдив - добрата управленска воля е на път да доведе до лоши управленски решения. Не знам защо арх. Фърков предлага конкретния проект за хълма. Повтарям- през годините съм изпитвала изключителен респект към него, но неговата концепция и предложения за Небет тепе са в разрез с професионалната реставраторска етика. Разбирам и споделям идеите му за провеждането на едно почти „криминално разследване” на миналите събития, разчетени в археологическия материален запис. Но всички хипотези или дори научно доказани теоретични възстановки имат своето място в интерактивни 3D модели, макети или дори дигитални холограми, при възможност в реален мащаб. Недопустимо е въплъщаването на проектантски химери в каменни макети едно към едно, подчертава архитектката.

Тя се спря и на коментарите за политически мотив в действията на архитектурната гилдия под тепетата. От думите на зам.- кмета на града излиза, че цялата архитектурна колегия е маша в ръцете на БСП. Звучи абсурдно. Бих искала да отбележа, специално за хората, които използват тази риторика, че произхождам от род на Николапетковисти, жестоко репресирани след 9 септември. Дядо ми е политически затворник с издадена смъртна присъда, по-късно сменена с над петнадесет години затвор в Белене. Майка ми е на седем години, когато изпращат двамата й родители и много от близките й роднини в затвора. Да се изкарва точно моята позиция, като политически ангажимент към БСП е нелепо и абсурдно, завършва арх. Петкана Бакалова.

http://podtepeto.com/ailiak/arh-bakalova-s-proekta-za-nebet-tepe-falshificirame-istoriyata-na-plovdiv-i-se-otrichame-ot-sebe-si-ot-svoyata-identichnost/

[Last roman]

ПОЛИТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ ИЗМЕСТВАТ ЕКСПЕРТНИТЕ ОТНОСНО АРХИТЕКТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Ние сме против профанизирането на Небет тепе, казаха за citybuild.bg арх. Петкана Бакалова и арх. Габриела Семова-Колева.

Днес апликационната форма за кандидатстване за европейски пари за Небет тепе е входирана в Министерството на културата. Междувременно Камарата на архитектите публикува декларация, в която категорично се настоява за прилагане на международно увърдените принципи при реставрацията и експонирането на обекта. Тя бе одобрена по време на Общото събрание на КАБ, което се проведе на 16 и 17 май в к.к. Албена. Именно там разговаряхме с арх. Петкана Бакалова и арх. Габриела Семова-Колева за казуса с реставрацията на Небет тепе в Пловдив.

Снимка: citybuild.bg. Арх. Петкана Бакалова и арх. Габриела Семова-Колева.

Арх. Петкана Бакалова:

Небет тепе е един много важен обект за Пловдив, има артефакти още от неолита, а до пловдивските архитекти съвсем случайно стигна информацията, че има внесено техническо задание за съгласуване в НИНКН на проекта за реставрацията и реконструкцията му. Нямаше обществен дебат по заданието, общината никъде не обяви своята инициатива и желание да реализира подобен проект.

Арх. Габриела Семова-Колева:

По отношение на съгласувателната процедура, ако няма одобрение на Министерството на културата, то становището не излиза като такова, т.е., решението, което вземе министерството, може да е различно от становището на НИНКН. Но има нещо друго, което искам да отбележа - компетентните хора, които се занимават от години с културно наследство...

Арх. Петкана Бакалова:

...разчистват НИНКН от експертите, на практика това се случва...

Арх. Габриела Семова-Колева:

...да, всъщност нямаше нужда от това предсрочно пенсиониране на изявени колеги, които изхождат от професионализма си и дават обективно мнение, което не отговаря на политиката на съответното министерство в случая. Това е много погрешно - когато се взимат политически решения за неща, които би трябвало да бъдат експертно решение. Голям проблем е и удължаването на процедурата по одобряване между НИНКН и министерството, което затормозява целия процес.

Арх. Петкана Бакалова:

Община Пловдив взе решението „на тъмно", още повече, че преди години във връзка с кандидатстване по ОПРР беше изготвен проект на арх. Румяна Пройкова, който (въпреки че тя самата намира пропуски заради кратките срокове), е консервативен и пази оригинала. Ние сме против микса от атракции в сегашното техническо задание, който профанизира обекта.

Арх. Габриела Семова-Колева:

Има най-различни начини да се възпроизведе такъв обект в различни етапи - по съвсем интелигентен начин. Знаете ли, аз се срамувам, когато идват колеги в България, защото трябва да обяснявам защо са се случили тези намеси по този начин.

Арх. Петкана Бакалова:

Хората по света разбират, че стойността на оригинала е много по-голяма и силно въздействаща, отколкото макетите, които в момента се правят на такива обекти. А биха могли да се направят например карти, 3D-възстановки, дигитални холограми, които да създадат усещането за това пространство от различни периоди.

Арх. Габриела Семова-Колева:

Да не говорим, че самият процес за опазване на наследството еволюира и след време ще бъдем много по-технологично напреднали и вероятно ще можем да извлечем много повече познание от оригинала. Как ще стане това, когато всичко е бетонирано?

Арх. Петкана Бакалова:

Това, което се предвижда сега за Небет тепе - с бетоните, с ескалатор и други елементи, не е необходимо в една урбанизирана среда, където се намира обектът. Освен това, когато говорим за културен туризъм, е добре да се види профилът на хората, които посещават тези места. Съжалявам, че трябва да го кажа, но това е чалгата в културното наследство - това, което се предлага в момента. Затова, освен резолюцията от РК към КАБ-Пловдив и декларацията от КАБ, искаме да подготвим и едно експертно становище с фактологията до Норвежката програма, по която се кандидатства за финансиране.

Арх. Габриела Семова-Колева:

Процесите, които вървят в момента в страната ни по отношение на възстановяване на културното наследство, са много опасни, и показват, че си оставаме на ниско ниво, за съжаление.

Арх. Петкана Бакалова:

Да, и това отразява нивото на общественото съзнание в момента.

http://citybuild.bg/news/politicheski-resheniia-izmestvat/26195/bc=2687;714;26195

Редактирано Май 20, 2014 от Last roman

[Last roman]

'Реконструкции в Мезек' аз го мислех за крепост, а то било атракцион/:

Мислех, че съм човек със сравнително добра обща култура и някакъв опит в писането.

Лъгал съм се явно. В момента не ми стигат думи.

Вчера се върнах от една обиколка на Родопите. Бях с приятел , който е обиколил почти целият свят.

Влюбен отдавна в България – започнах да му я показвам преди 24 години – полека-лека.

Родопите оставих за „десерт“. И всичко беше чудесно, докато не стигнахме до село Мезек.

За съжаление не направих снимки на тракийската гробница, където започва безобразието за което ми се иска да ви информирам някак...

Още на паркинга пред гробницата – по асфалта се натъкваш на някакъв невъобразим кич , наречен „3D рисунки“ на ритони, Орфеевци и прочие скудоумие, което се показва с гордост от местният гид. Вътре във входа на самата гробница, обаче, има подпрени два манекена облечени с бели премени. Вероятно тракийски весталки?!?. Единият стои в предверието, а другият...в САМАТА гробница! До самото каменно ложе. В краката му са катурнати две бутафорни амфори.

Шокът беше такъв, че просто не успях да реагирам адекватно. Сега вече осъзнавам и съжалявам...

Но кошмарът предстоеше...

Продължихме към крепостта. Заварихме пред нея палатков „средновековен“ лагер с пасящи платмасови коне. На тях – залепени листа А4 с молба да не се качвате.

В палатките имаше „кралски“ манекен с няколко отегчени пластмасови войни – охрана. Попитах колегите им от „живата“ охрана :

- Не можеше ли поне конете да са живи – трева тука – бол?!?

- Няма коне в селото, затова... /беше отговора/

В самата крепост вече стана страшно…

В едната кула стояха подпрени двама нещастници с гумени ботуши , запасани с пластмасови детски китайски мечове за по 1,80ст.

Над тях – едно „търкалО“ – кръгло съоръжение от пексиглас подпряно с две летви – да ги пази от дъжда...

На ръкавите – визитки прикрепени с безопасни игли , нещо като баджове – обясняващи принадлежността им към този изключителен „проект“, финансиран от Европейският съюз.

В следващата кула бе много по-страшно, защото беше нарочена за „тъмницата на замъка“

Пазеше я войн-травестит с неизмит от предишната служба перлен грим и лошо залепени мустаци. (Допуснах, че поради мизерно заплащане работи на две места и е нямал време да се разгримира) А вътре – манекен „затворник“, гримиран със сажди, наистина окаян, който в крайна сметка единствен се връзваше с нещастната участ на гордата някога крепост...

Няма да говоря за съсипаната северна ъглова кула, затворена отгоре с купол от камъни – несъществуващ в конструкциите на византийските фортификационни съоръжения от 11 век.

Това е – за да не валяло вътре и да не изгниело дървеното скеле – както ми обясниха.

Последните 3 метра са достроени явно скоро, а майсторът е бил очевиден лаик, защото бойниците са направени така, че да можеш да броиш единствено преминаващи птички. Но това е най-малката беда.

В цялата тази щуротия липсваше поне една табела – обясняваща кой е построил тази крепост, до кога е съществувала, кого и от кого е бранила, кой я е разрушил...

Но пък имаше шахматна дъска с фигури по 50см. Да разпуснеш интелектуално, ако изведнаж те напъне такава необходимост.

Най-лошото тепърва предстои, обаче!....

От сигурен местен източник разбрахме, че за всеки един от тези два обекта са дадени по 200 000лева, а като цяло за проекта – около 3 милиона платени от нас, естествено!....

Защото членският ни внос в Европейският съюз е около 3 милиарда на година, а получаваме – колкото успеем да усвоим. За тази година около 1,5 милиард ...

Моля се да са ни излъгали ( или преувеличили) ,но едва ли...Бих искал да знам – колко лева са платени за това тържество на кича , кое министерство е превело парите, с кой е съгласуван вобще този „проект“ с идиотското име: „ С богатството на миналото – към атрактивното бъдеще“.

Искам да знам:

Кой обсади днес тази крепост?

Кой я предаде и за колко?!

Кой прибра парите?!?

Къде го министъра на културата , НИМ и пр.

Мога да задам още много въпроси...Задайте си ги и вие.

Моят приятел бе не по-малко потресен и ми съчувстваше....Той за щастие живее в по-нормална, пак европейска страна, където подобни неща са невъзможни по ред причини...Беше му болно за това, което става у нас, защото обича България. Отдавна.

И непрекъснато говореше :

- Как е възможно да имате такива дадености и да ги пропилявате по такъв начин?!?

Спирам.

НО!

МОЛЯ ВИ!

ДА ГЛАСУВАМЕ!

ВСИЧКИ ЧЕТЯЩИ ТЕЗИ РЕДОВЕ!

Да гласуваме за ВИДИМО ИНТЕЛИГЕНТНИ хора.

/ До колкото са останали.../

Жална ни майка иначе!...

Автор: Орлин Атанасов

[Atom]

Цялата работа по тези обекти е ясна - крадене, упс - "усвояване" на пари. Ето още малко за Мезек:

Атрактивни пари погълнал атракционът в Мезек

И един от коментарите под статията:

"голямото крадене ...... кви приходи кви пет лева.....безумни пари за рисунки и за пет сламени колиби на крепостта, манекени от петък пазара в Одрин и три талиги.... и то само за няколко милиона. Още може давайте...."

Редактирано Май 21, 2014 от Atom

[Perkūnas]

О, то не е само историческо наследство. Я погледнете кви чернобилски мутанти красят пещерата Леденика...

А на други места толкова обекти плачат за един покрив...

[Perkūnas]

Craigmillar Castle, Шотландия

Münzenberg, Хесен, Германия

може и без пластмасови манекени или ламаринени покриви.

[Doris]

Според мен, пластмасовите манекени могат да са полезни, ако носят вярна информация и ако са аранжирани добре. Аз например много се забавлявах с манекените в Баба Вида. Но тия от Мезек леко ме смущават, какви са тези гумени ботуши, меч, запасан на корема отпред и а металните стрелки на гърдите не се връзват с представата ми за ризница. Недостоверното въстановяване на крепости не е от вчера, Балдуиновата кула, която за мен е върха на безобразието си е доста стара, но заедно с това са направени и добри консервации и въстановки. Любимата ми крепост е Кабиле, може би защото само е консервирана.

[Last roman]

именно. Раздвам се, че дори и не особено информиран човек му прави впечатление бутафорното представяне на нашата история.

Кабиле е окей на този етап. Ще видим по-подир. Музеят там също има 'големи планове'.

[Doris]

Искам да кажа, че:

първо, бутафорията не е от сега

и второ, не всичко , което се прави сега по възстановяването на историческите паметници е бутафория.

За голяма информираност нямам претенции, въпреки че обикалям да видя на място, а не само да събирам отрицателни примери от пресата.

[Last roman]

тази тема е за отразяване на бутафорните начинания, най-вече. Качествените реконструкции у нас са много редки, но ги има, де.

[ABBEY18]

малко музика на фона на бутафории

[Last roman]

От РИМ Добрич - ни лук яли, ни на лук мирисали, но пък излезли със становище /когато се разлаяха кучетата/:

Официално заявление на Регионалния исторически музей – Добрич, относно проекта „Реставрация и частична реинтеграция на ранновизантийската крепост и укрепване на скалната църква „Св.св. Константин и Елена” в Националния археологически резерват „Яйлата”
Археологическият резерват Яйлата, попада в две защитени зони по Закона за биологичното разнообразие - Защитена зона “Комплекс Калиакра” и Защитена зона “Калиакра”.
Проектът на Община Каварна за Яйлата предвижда и вече е реализирал (в случая със скалната църква) практики, несъобразени с принципите, залегнали в редица международни конвенции, ратифицирани от Република България, свързани с опазването, реставрацията и поддържането на културното наследство. Това се демонстрира от събрани експертни оценки на изпълнените работи на скалната църква и започващите такива на крепостта.
Тези действия на строителя изпълнител са в нарушение на чл. 163 от ЗКН, изискващ „максимално запазване на автентичността на културната ценност”.
В рамките на крепостта са извършени спасителни археологически проучвания, без да бъде уведомен регионалният исторически музей. Несъстоятелна от археологическа позиция е методиката на извършените разкопки, даваща непълни резултати относно функцията, границите и хронологията на новоразкритите строителни структури.
В проекта на Община Каварна пише, че транспортирането на материалите до обекта ще е на ръка, понеже до него няма пътна мрежа. В пълно противоречие с одобрения план виждаме навлизане на тежка техника в защитена местност и археологически резерват.

[Galahad]

Някои от "научните" мнения са твърде спорни и май болката е, не че са прави, а че те не участват в разпределянето на парите.

От друга страна концепцията да се реставрира изцяло, до „кота корниз” един археологически обект е потресаваща. Питам се, защо италианците не са вдигнали Колизеума, след като разполагат с несъмнени факти как е изглеждал и там хипотези няма? Всички тези управленски и проектантски решения са неразбираеми за мен, допълва арх. Бакалова.

Предполагам тази е сред творците на недоразумението с Белчинското кале грандиозно наречено Цари мали град. Разумните варианти са три: цялостно реставриране, частично реставриране до там, докъдето има запазени изображения и само консервиране. Пълно безумие е да се направи една фантасмагория, но примерно точно над входа да се пропуснат зъберите. Подобно нещо има смисъл ако на стари снимки е заснето да е запазено дотам и да е поправено до известния вариант. Но като има само едни основи би трябвало да се направи или цялото за да се вижда как приблизително е изглеждало или само да се консервира. От недоразумението Цари Мали град този, който не е по-добре информиран по принцип нито ще разбере какво всъщност е било открито, нито пък какво точно представлява това, дето е реконструирано.

Вместо да се правят глупости, можеше на първо време да се възстановят някои обекти за които има и снимки и планове, като напр. Барут-хане във Варна и там да се оформи някакъв музей.

[Last roman]

кой в каквото участва/неучаства си е негов проблем. Въпросът е че бутафорията е недопустима /и непростима/.

Ако говорим за добра реставрация - Кабиле е пример за прекрасно консервиран и стопанисван обект.

Редактирано Май 21, 2014 от Last roman

[ABBEY18]

Негов е проблема, стига да не ни прави съучастници в хора на клакьорите и с наша помощ(клакьорска) да си реши неговият финансов проблем. Иначе всичките тези писания ми напомнят за истерията около допустимоста на поп-фолка у нас. Всички изтупани от нафталина естрадни певци ревяха във всяка една телевизия и радио относно пошлоста на фолка и неговата недопустимост. Сега след като фолка позамря, сигурно ще почнат Криско и 100 кила. Най са ми интересни уж културн дейци, художници,археолози и архитекти, а всички се изживяват като финансисти. Едва ли могат да направят един що годе приличен корпоративен анализ(ако въобще знаят що е то), но смело размахват цифри и съдят, че и наредби издават.

[Last roman]

мдам, че бутафориите приличат на чалга си несъмнено прав. За съжаление манталитетът на цялата държава е такъв.

[ABBEY18]

Държавата няма и не може да има манталитет. Той(манталитета) е присъщ на индивида, но съвкупноста от манталитетите на всички индивиди в племето(Държава) не му създава общ манталитет. Проблема не е в чалгата или "бутафориите", а в желанието на нереализираните индивиди да наложат рестрикции върху други индивиди които са се реализирали в някакъв момент.

И тъй като не могат да го направят сами, щото не им стиска, те започват да манипулират немислещата част от племето с чиято помощ да постигнат целите си. А как най-лесно се манипулира немислещ индивид? В наше време с помоща на т.н. "четвърта власт" и непрестанното му бомбандиране със заклеймителни материалчета. От там стъпката до Майдана е нищожна и много лесна.

Не виждам обаче как ще стане това в случая. Ти взимал ли си кокъл от паничката на куче? Мисия невъзможна.

ПС. Никъде не съм казал че "бутафориите" приличат на чалга

Редактирано Май 22, 2014 от ABBEY18

[Last roman]

в случая не виждам манипулация. Кичът и гаврата с историята са налице. Лично аз нямам нищо против доредилите се до паничката с евросубсидии да ги усвоят, стига да направят адекватна консервация на обектите, а не да ги превръщат в пошъл дисниленд. Средностатистическият българин не е толкова глупав, че да се прехласва по бетон и арматура.

[ABBEY18]

Да ти нямаш против, но защищавайки твоето виждане и публикувайки статии на хора чиито подбуди за написването им не са толкова ясни, ставаш проводник на манипулация. Относно "Дисниленда" не мисля че манекените или гумените бутуши могат да изменят структурата на обекта. То те и жените се гримират сутрин, но да се променят вечер след като си изтрият грима?

Не се променят физически, а само визуално. Така че Атракциона сам по себеси не е интервенция върху археологическия обект. Но човек трябва да помисли малко над написаното.

Редактирано Май 22, 2014 от ABBEY18

[ABBEY18]

Има противоречие в твърдението ти за средностатистическия българин и глупоста му, с предходното ти становище за манталитета на държавата.

Значи, средностатистическият българин е градивния материал на държавата и в болшинството си е прихластнат по поп-фолка(статистика за продадени албуми). След като обаче харесва фолк, би трябвало да се приеме че по-скоро би се прихласнал от "бутафории" отколкото от запазени археологически паметници в сегашният им вид. От което може да се направи извода че бутафорийките са по икономически изгодни. Що ли обаче ми се струва че това всичко което се прави е насочено към чуждестранния турист, а не към нашенеца.

[Last roman]

противоречие няма - байганьовщината е повсеместна /да усвоим едни пари, пък да се направим, че сме свършили някаква работа/. Иначе разсъжденията ти имат донякъде логика, но дори и най-простият чалгар не обича да го правят на маймуна. А претенциите на диснилендите е да привличат основно туристи от чужбина, което няма как да стане. Бутафориите са икономически изгодни най-вече за тея, дето са гушнали парите /т. е. преразпределяш по роднински кръгове 3-4 милиона, а с останалия един правиш умопомрачителен кич/.

[ABBEY18]

Значи, аз не бих обвинявал никого, а най-вече да твърдя че е гушнал чрез роднински кръгове някакви пари. Не е нормално да се лепи етикет"крадци" на всички предприемачи. Не съм съгласен че не се привличат чуждестарнни туристи или че нашите обекти не са атрактивни за тях, това просто не е така. В общия тон, на отрицанието, обаче, това е много често използван манипулативен рефрен. По какъв начин най-простият чалгар е направен на маймуна и от кого? Него най-вече ще го интерисува да си дръпне две смучки от някое масе с една биричка и дори ще те гледа умно и неразбиращо ако му говориш за бутафории

[Last roman]

Културното наследство е генетичният код на човешката цивилизация

Автор: Петкана БАКАЛОВА, архитект-реставратор

“Казусът” Небеттепе - битката продължава

Случаят Небеттепе заприлича на виртуална "битка", в която противниците като че ли не могат да се срещнат лице в лице. При положение че имат една и съща кауза - Небеттепе. В края на 2013-а общинската администрация се зае със заданието за Небеттепе. Целта беше да се подготви проект, с който да се кандидатства за европари, необхоздими за възстановяването на тепето. Още тогава архитектите заговориха за проблема, че издигането на фалшиви крепостни стени и кули не е редно. Поне на Небеттепе.

Дълго спряганият конкурс за въпросния проект в крайна сметка не се случи. Но пък неофициално се разпространиха "възстановките", подписани от арх. Фърков, които скандализираха гилдията. Те станаха повод КАБ-Пловдив да излезе с протестна резолюция. Тя беше подкрепена и на национално ниво.

В крайна сметка, с дата 19 май 2014 г., имаме входиран проект в Министерството на културата.

Как ще завърши този спор?

Ще унищожим ли тепето, или ще го превърнем в туристическа атракция?

Кога общинската администрация и гилдията на архитектите ще намерят общ език и ще започнат да изслушват аргументите си?

И дали всичко това в крайна сметка няма да ни коства поредната загуба на европари?

Небеттепе зададе въпроса за българското културно наследство. И го направи по един сериозен и категоричен начин! Нещо повече, постави още много въпроси - кои сме ние, защо подменяме историята си, защо фалшифицираме миналото си? Интересът към старините и тяхното опазване започва през 18 век с откриването на Помпей в днешна Италия. До този момент към тях не е имало специално отношение. Те са били променяни, реконструирани, преизползвани. Преди около 150 години обаче настъпва промяна.

В зората на този процес, в Западна Европа се изпълняват първите проекти за реставрация, на принципа - крепостите до зъбер, замъците и църквите до покрив. Често архитектите от онова време са променяли старините, интерпретирайки оригиналния образ и осъществявайки собствените си представи за миналото. Тенденция, която, в последно време наблюдаваме у нас. Днес, Европа изповядва една нова философия на опазването.

Тя е отразена в множество конвенции и харти, които България е ратифицирала. Те утвърждават разбирането за абсолютната ценност на оригинала. Културното наследство е признато за носител на колективната идентичност, памет и смисъл. Това е разбирането по света, а какво е нашето? В България, в момента наследството се разглежда предимно каторесурс за
развитие на културентуризъм.

Факт е, че в много държави в Европа, този вид туризъм е съществен икономически фактор. Но ние забравяме, че културният туризъм се мотивира от желанието на човек да се докосне до историята на един народ, да се разбере и осъзнае в дълбочина културата му. Подменяйки оригиналните си археологически и архитектурни обекти с нови макети в реален мащаб, ние създаваме и представяме на света един неискрен образ, без културна стойност. Нима това не е "криворазбрана цивилизация"? Единствено и само оригиналът, с присъствието си, доказва историческия ни разказ и съхранява нашата памет. Оригиналът е документът, с който потвърждаваме миналото си. А какво правим ние в момента? Подменяме и "украсяваме" наследството си. Може би, защото миналото ни създава комплекс. Кара ни да се срамуваме. Вероятно, тези 500 години робство ни създават усещането за загуба и застой. А ние отчаяно се опитваме да се модернизираме. Чувстваме се изостанали и се стремим да догоним другите. Как? Като подменяме същността си и разкрасяваме старините си. Т.е. като се отказваме от себе си и фалшифицираме историята си. И го правим по един драматичен начин, защото когато променяме материалния носител, няма как да разберем истината за нашето минало и за нас самите. Тази вандалщина е много по-сериозна от всичко, което са причинили завоевателите по земите ни.

Това е проблемът на нашето наследство. Превръщаме обектите си в атракциони, а себе си ... в обслужващ туристически персонал. Аз се питам: Това ли сме ние? Посещавала съм Париж, Рим, Флоренция, Венеция и други исторически, европейски градове и никъде не съм видяла подобна профанизация на културното наследство. Какво се случва у нас? Ние, сякаш все още търсим себе си и не можем да се идентифицираме. Не знаем кои сме и как да се "представим" пред света, с кое от лицата си. Изграждаме един фалшив образ с псевдовъзрожденските ни хотели и псевдосредновековните ни крепости. В какво превръщаме България?

Това е големият проблем и с Небеттепе

Въпросът не е дали за проекта за реконструцията му ще се обяви конкурс или не, дали има задание и колко качествено е то. Въпросът е дали ще оставим на поколенията поредният фалшификат. Днес никой не може да измери стойността на наследството, невидимата сила на оригинала. Цялата философия на съвременната реставрацията се развива в тази посока - да опазим нещо, което не може да се определи точно и не може да се измери. Светът и Европа се движат в тези посока. А ние? Ние все още спорим и търсим аргументите защо оригиналът е по-важен от макета.

http://www.marica.bg/културното-наследство-е-генетичният-код-на-човешката-цивилизация-news238136.html?fb_action_ids=471952609601839&fb_action_types=og.likes&fb_source=other_multiline&action_object_map=%5B786789428006552%5D&action_type_map=%5B"og.likes"%5D&action_ref_map=%5B%5D

Редактирано Май 22, 2014 от Last roman

[ABBEY18]

Замислял ли си се защо всички които публикуваш използват един и същ рефрен: "Може би, защото миналото ни създава комплекс. Кара ни да се срамуваме." в своите статии? На едно място ли ги пишат, под една и съща диктовка ли? Аз специално не съм упълномощил госпожата да говори от мое име. Аз се гордея с миналото ни без това да ми създава комплекс и не се чувствам втора класа европеец. Коя е тя да ми внушава нихилистичните си виждания?