Новите историко-археологически комплекси

[Last roman]

Абсолютно е прав Професора. Съгласен съм на 100% със всяка една негова дума. И ти си прав че е на хранилката, все пак е държавен служител. Сега ще е интересен воя който ще нададат "експертите" от в.Марица и сие(подържащият хор на клакьорите) Но се надявам своевременно да ни уведомиш. Вярвам в теб

Популизмът и историческата чалга на Б.Д. отдавна не са изненада за никого, а доводите му и сравненията, които прави са доста смешни, затова се съмнявам, че изобщо ще му бъде обърнато някакво внимание. Както казах - пловдивчани са своенравни хора.

[ABBEY18]

Популизъм и историческа чалга? Това на кой "експерт" е мнение? Популизъм аз виждам в желанието да си остане всичко в бурени и змиярници и всичко това под лицемерния лозунаг "да запазим старините и да се борим с кича и бутафориите". А за Пловдив и майните

https://www.youtube.com/watch?v=GiT8sZR9rxM

[Last roman]

Приеми го за лично мое мнение, което е формирано от наблюдения върху безочливия му лобизъм по отношение на родния му Созопол /все кича, който съпровожда реставрацията там, намирането на мощи, които биват набедени за такива на известен светец/ и малоумните му опити да наложи 'вампирския туризъм', с което стана за посмешище в археологичните среди, а и сред по-здравомислещите хора.

[ABBEY18]

Че човек ако не защищава родното си място, кое да защищава? А колко от научните му трудове си прочел? Колко от книгите които е написал? Колко от предаваният които е водил наречени "Час по България" си изгледал? На това ли се базира личното ти мнение или е изражение на някой твой експерт ти каза?

[Last roman]

Лично аз ти предлагам да не се отклоняваш от темата за бутафориите/демек да не разводняваш дискусията/. За Б. Д. се е изписало достатъчно и в този и в други форуми. Дадох позицията му само като справка за това кой има интерес 'реконструкциите' да продължат в този им вид.

Редактирано Май 23, 2014 от Last roman

[ABBEY18]

Добре, значи ли че трябва да приема че Националния Исторически Музей представляван от директора си Проф. Божидар Димитров има интерес в реконструкциите на старинни крепости по Българските земи?

Значи ако обобщим за сега са ясни няколко субекта имащи интерес в Бутафориите

- НИМ в лицето на Божидер Димитров като представител на Държавата

- Реставрация ЕАД - 100% собственност на Държавата

- Община Пловдив и безплатния проект на общинския архитект Фърков(разбирай Държавата)

- други лица представители на държавни институции

Не се забелязва присъствие на частни фирми или поне не е показано такова. Което ще рече че Държавата е тази която ще ощети себе си като прибере еврофондовете предназначени за изграждането на т.н. бутафории в нея.

Сега бих поискал експертното ти мнение да ми посочиш поименно облагодетелстваните лица, освен Държавата и нейни представители.

Това нали е по темата. Спри да ме обвиняваш в отклонение и разводняването и (което се дължи на факта че не четеш внимателно и не вникваш в писанията ми) и бъди конкретен, ако обичаш

Редактирано Май 23, 2014 от ABBEY18

[Atom]

Да не би парите да се дават само за камъни и строителни работници? Покрай един подобен обект намазват маса "наши хора". Заинтересовани има колкото искаш. Ето съпътстващите дейности покрай Мезек:

- Рисунки по шосето и информационни табла - 190 000 лв

- Рекламно-информационни материали 60 400 лв

- Авторски надзор на реставрацията и консервацията - 10 187,47 лв.

- Юридически услуги - 14 800 лв

- Холографски изображения - 100 000 лв..

- Театрални възстановки за откриването на атракциона (2 бр.) - 75 000 лв.

А тук са споменати поименно фирмите които са прибрали парите:

Атрактивни пари погълнал атракционът в Мезек

Редактирано Май 23, 2014 от Atom

[ABBEY18]

И като сметнеш че от така заплатените от държавата сума 60% са се върнали обратно в нея под формата на данаци и такси. Плюс че е дала и някое друго рабтно място(поне на книга)... Пак на кяр е Държавата, не частника.

[ДеДо Либен]

И като сметнеш че от така заплатените от държавата сума 60% са се върнали обратно в нея под формата на данаци и такси. Плюс че е дала и някое друго рабтно място(поне на книга)... Пак на кяр е Държавата, не частника.

На кяр е Държавата друг път.

Прочие да не би да усвоявате средства по някой от бутафорните реконструкции , та така пламенно се хвърляте в Матросов стайл.

[ABBEY18]

Матросов стайл...това ме разсмя, еле стайл.Надявам се че повечето пишещи тук знаят кой беше Матросов Не усвоявам средства. Просто ми писна от негативизъм и етатизъм. Писнало ми е също и от некомпетентни разбирачи, всичколози. Писнало ми е да се оплюва всичко, а най-вече ми е писнало да ми се втълпява ежеминутно, че сме втора класа хора, едва ли не цирея на Европа. Пропуска се обаче да се уточни че този филм с плановата икономика вече съм го гледал, а и не само аз. така че Съветските Европейски Щати, не са ми много по сърце. Но тук се говори за бутафории, а каква по-голяма бутафория от Европейския съюз. А Държавата винаги е на кяр, няма такъв вариянт да е ощетена. Това че хора приглася, че губи, не значи че е истина, поне аз мисля така, а и по-задълбочения анализ го доказва. Това обаче е тема за математически или финансов форум, не за археологически. Ако задълбочим ще разводним темата, а Легионера не позволява и ще ни скастри

[Doris]

Чак такива обобщения от едни въстановки. Все пак, критиката на въстановките изглежда е породена от загриженост за историческото наследство, като искаш нещо положително, дай положителен пример. Темата, така както е зададена е за новите историко-археологически комплекси, не само за бутафории. Сещам се за подземието на "Св. София" , мисля, че е пример за нещо ново, добре експонирано, едновременно атрактивно, обезопасено и автентично.

.

[Galahad]

Разбира се никой няма нищо против да се реконстуират сгради, още повече, че подобно нещо се прави доста масово навсякъде, особено в съседните Турция, Гърция и Македония.

Проблемът е, че се набляга на усвояването на "едни пари" от "едни хора", като оскъдните средства на държавата се хвърлят за бутафории, а в същото време изчезват много древни паметници.

Къща на 500години само за последните 50години беше докарана в това положение:

Състояние през 80-те години

А тази изчезна през последните 20г.

На нейното място сега има градинка, ако може да се нарече така буренището насред центъра на "туристически" град. Къщата присъства във всички албуми и пътеводители на града - но занапред ще бъде само снимка.

А поддръжката й щеше да струва много по-малко от "царския палатков лагер" край Мезек. Но идеята е да се усвои централното място, на което се намираше и то да бъде приватизирано.

[Last roman]

БОЖКАТА ПРОДЪЛЖАВА ДА РАПИРА /АМА ЩОМ ИМА КОЙ ДА МУ ВЕРВА - ТЪЙ ЩЕ Е/:

Исторически строежи до зъбер Проф. Божидар Димитров: 2 метра вдигнати зидове на крепост не стигат

крепост Перистера

Данните от археологията дават достатъчно данни как са изглеждали крепостите, които могат да бъдат възстановени, категоричен е проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей. В лично мнение той защитава правото на общините да използват обектите за културно-исторически туризъм, след като спечелят проекти с възстановяване на крепостните стени до зъбер на бойната площадка или на крепостна кула.

Днес в Пещера се открива нов обект на културно-историческия туризъм – реставрираната (частично) древна крепост Перистера.

Парите, естествено са, по една от европейските програми. Крепостта е реставрирана с естествени материали – същите, с които е била изградена – камък, хоросан и тухла. Общината се надява, че безлюдния и обрасъл доскоро с храсти и бурени хълм в края на града ще носи приходи не по-малки от тези, които носи възстановената крепост при с. Белчин в Самоковското поле – 2-3 000 посетители дневно, съобщава проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей.

По думите му,

„когато преди 15-20 години се разнесе бойният вик „Напред към културно-исторически туризъм”, преобладаващата част от общините бяха доста скептични“.

„Нямаме нито възрожденски села или квартали” – жалваха се кметовете – „нито тракийски гробници”. Това е вярно – възрожденски квартали като в Златоград или тракийски гробници като в Казанлък, има в десетина от общо 264 общини.

Но всяка община има поне по двадесетина „калета”, „асари”, градища.

Това са местните имена на хилядите общо за територията на страната останки на средновековните ни крепости. Те са били важен елемент от отбраната на Средновековна България, напомня проф. Димитров. - Ефективността на тези крепости описва със завист византийският хронист Никита Хониат. Те спасяват през вековете милиони българи при войни с византийци, авари, хазари, узи, печенеги, унгарци, кумани, татари.

Византийските хронисти ги наричат „мрачните планински гнезда на българите”, а българските „каменните щитове на България”.

При завоюването на България от турците тези крепости са изоставени. Част от тях рухват при земетресения, други поради изветряване на хоросана, трети са разглобени, за да бъде използван строителния материал. За последен път това е станало след Ньойския договор през 1919 г., когато България е наводнена от 600 000 бежанци и правителството на Александър Стамболийски е решило да се „разглобят старите калета”, за да се строят жилища за бежанците, разказва историята на историческите твърдини историкът.

В резултат – от общо 6-7000 крепости 95 % са оцелели само като основи в земята или най-много метър два от нея, обвити с храсти и треви и сурово пазени от снопове змии и гущери.

В интерес на истината има и няколко десетки сравнително добре запазени до бойната площадка твърдини - Лютица при Ивайловград, крепостта при Мезек, феодалните замъци при с. Гугутка и с. Маточина.

Кметовете тук и там се усетиха, издириха си калетата и градищата, написаха си проекти, почти всички спечелиха (от 3 до 6 млн. лв.) и започна бурно възстановяване на крепости.

Успеха при Созопол и Белчин окрили много хора. И докато при Созопол не е ясно кои от стотиците хиляди туристи са дошли за крепостните зидове, мощите на Св. Иван и вампира, или за морето и плажа, то при Белчин е ясно, че всичките 300 000 посетители за миналата година са дошли за крепостта, а не за самоковските картофи, категоричен е проф. Димитров.

Според него

вече са „изпълнени около 20 „крепостни” проекти, а в момента се реализират други двайсет.

Дори Цонко Цонков (бел. ред. кметът на Каварна) реши да не разчита само на дърти рок-музиканти за разцвета на Каварна и усилено възстановява крепостта при Яйлата.

Според мен, по-добре щеше да се спре на Калиакра – далече по монументална крепост с троен пояс крепостни стени, но хайде – следващия път.

Що е време пред Цонко е – убеден съм, че той ще управлява Каварна като предшествениците си Иванко и Добротица – до края на дните си, е личното мнение на професора.

Но както винаги се случва при нас, тръгне ли да става нещо хубаво, непременно ще си попречим. Колко прав беше онзи чужденец, който казал: „Всички народи решават проблеми, когато се появят. Докато българите си измислят проблеми, за да има какво да решават”, смята той.

Групи от архитекти, археолози, историци, журналисти и всякакъв род общественици се обявиха рязко против възстановяването на крепостите в българските земи.

И тук не става дума за традиционно чесане на езиците. Част от тези хора заемат властови позиции в институциите, които одобряват или не проектите.

Без да оспорват намеренията на общините да използват обектите за културно-исторически туризъм,

те се обявяват против пълното възстановяване дори на фрагмент от крепостните стени до зъбер на бойната площадка или на крепостна кула.

Обобщено мнението им е, че крепостите трябва да се експонират или в основи сред ниска тревна растителност, или „надзидани най-много два метра над повърхността на земята.”

Проф. Димитров изброява аргументите на своите опоненти: възстановяването изцяло противоречало на четирите международни конвенции, които сме подписали и което забранявало пълно възстановяване.

Според него това е или откровена лъжа или откровено невежество.

Нито една от конвенциите не забранява пълно възстановяване. Има само изискване да се означи с една лента старото от новото строителство.

Вторият аргумент, който оборва историкът, е свързан с твърденията, че сме нямали документални данни как са изглеждали крепостите. Той е категоричен, че това също е лъжа или невежество. Като доказателство той напомня, че

съществуват гравюри от ХV до ХVІІ век как са изглеждали всички крепости по Дунав и Черно море, когато са били цели.

Съществуват гравюри и за много крепости във вътрешността – от Търново през Пловдив до Кюстендил. Данните от археологията също ни дават достатъчно обилни данни как са изглеждали крепостите, а и имаме като по чудо запазени изцяло най-малко 20 крепости, добавя като аргументи в защитната теза за дострояване на крепостите шефът на НИМ.

Той се противопоставя и на твърдението, че възстановяването изцяло било остаряла европейска практика

и като пример посочва, че в момента Турция възстановява 29 км от крепостната стена на Истанбул, след като възстанови всички крепости и византийски църкви по курортите си по Егейското крайбрежие.

Гърците възстановяват до последния зъбер крепостните стени в Солун и до покрив Партенона в Атина. Италианците възстановяват изцяло Колизеума,

добавя все повече примери той.

На аргумента, че с „основи сред ниска тревна растителност и най-много 2 метра вдигнати зидове” не могат да се привлекат туристи, най-малкото защото не знаят какво виждат, като в много случаи си мислят, че става дума за разрушени текезесарски обори те отговарят: „Ще им турим обяснителни табели”.

С табели културно-исторически туризъм не се прави,

емоционално коментира проф. Димитров.

Забраните да се възстановява водят до прахосване на пари.

Те се харчат при много крепости (Мездра, Асеновград и др.), за парапети, осветление, паркинги, информационни центрове, но върху крепостите не се полага и камък или най-много на 1-2 метра височина.

Смятам, че

държавата трябва да се намеси и да вземе кардинално решение по този въпрос.

Съобразно международната практика и правила.

Един от малкото значими ресурси на държавата не може да остава в ръцете на лъжци и невежи хора,

категоричен е проф. Божидар Димитров.

Редактирано Май 24, 2014 от Last roman

[Last roman]

всъщност не бях прав за Божо. Той просто има благородна мисия относно 'възстановките':

Проф. Божидар Димитров: Баба Ванга каза, че България няма да се оправи, докато не възстанови три църкви – Боянската, „Св. 40 мъченици” и Голямата базилика в Плиска 4 Май 2014 | 13:22 | Агенция "Фокус"

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Галерия

Проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, пред Агенция „Фокус”

Фокус: Проф. Димитров, отбелязват се 1150 години от християнизацията на България и това е повод да бъде повдигнат въпросът за възстановяването на Голямата базилика в Плиска. Кои бяха основните тези, които прозвучаха на форума в Плиска?
Божидар Димитров: Честването на 1150-годишнината от християнизацията на България, бе избрано да бъде на 2-ри май, който е църковния празник на Св. Цар Борис, който преди 1150 години е взел и осъществил това важно в живота на държавата, решение, което на практика може да се сравни с влизането на България в семейството на християнските народи със скорошното ни влизане в ЕС. Тържествата започнаха на 1 май, когато в голямата базилика, най-голямата християнска църква в Европа до 17-ти век, включително и сред катедралните църкви на Рим и Константинопол, варненският митрополит Йоан кръсти, със съответната служба, 14 деца от Плиска и околните села. Това беше един много силен акт, тъй като преди 1000 години богослуженията в тази църква са били прекратени, след като църквата е била разрушена при падането на България под византийска власт. Един символ беше на вечновъзраждащата се България тази литургия, тъй като с кръщението на децата, църквата отново, по църковните канони, се превръща в християнски храм. Тя е и държавен символ, тя е и символ на вечно възкръсващата от всички беди и поражения България.
На 2 май отново беше отслужена света литургия, в присъствието на президента на Р България, кметовете на околните градове и села, депутати. След това се състоя церемония, на която речи произнесе президентът на Републиката, речта на министъра на културата Петър Стоянович прочетох аз. Трима дейци бяха отличени, заради дейността им за запазването на разкопките, реставрациите, изграждането на паметници в Плиска. Това бяха покойният варненски митрополит Кирил, който е родом от Плиска, археологът Рашо Рашев, трагично загинал във влака за Кардам, и аз. Те бяха наградени с герба на Плиска, който също беше осветен от варненския митрополит. Гербът представлява една розета, намерена в Плиска, от 9-ти век, която има и главолически и рунически знаци, все още не е разчетена, но се смята за символ на първата българска държава.
Състоя се научна конференция, в която участва и президентът на Републиката, и в която почти всички изказвания подчертаха древните корени на християнството в българските земи и заслугата на цар Борис Първи. Особено остро варненският митрополит подчерта, че процесът на бъдещите реставрационни работи на най-голямата църква в Европа, трябва да бъде продължен, тя трябва да бъде реставрирана изцяло, и да се превърне в действащ храм. Теза, която аз горещо подкрепих, а също и кметове и други учени. Тази църква наистина може да стане символ на Възраждането в България. Ще прибавя, че баба Ванга ми беше казала, при едно посещение , че докато България не възстанови Боянската църква, църквата „Св. Четиридесет мъченици” и Голямата базилика, няма да се оправи. Боянската църква и църквата „Св. Четиридесет мъченици”, вече са реставрирани, остава наистина да реставрираме Голямата базилика и доколкото ми стигат силите, аз ще работя упорито в София. Задължен съм вече както се казва, макар че и досега го правих, тъй като съм гражданин на Плиска, вече не само на София.
Фокус: Кой е най-разпространеният мит за християнизацията, според Вас?
Божидар Димитров: Най-разпространеният мит е, че сме били езичници на 100% и цар Борис, със сила, огън и меч, ни покръства всички през 864година. Учени, като проф. Георги Атанасов, проф. Павел Георгиев, подчертаха, че както писмени, така и археологични данни свидетелстват, че от рода Дуло, който образува България, хан Кубрат, хан Аспарух, хан Тервел и хан Кормесий, са били християни - има византийски източници за това. Също така и много български велможи и боляри също са били християни. За една голяма част от прабългарите, още преди да преминат Дунав, е била отделена една епископия, която се е наричала Оногондурска архиепископия, подвластна на Вселенската патриаршия. Когато се прехвърлят отвъд Дунав, и установяват тук столицата си, византийците, съгласно договора от 681 година, за българите християни, заявяват, че ще се грижи архиепископията в Дръстър. Това е единствената оцеляла архиепископия и тя наистина в езическите времена, които са настъпили след смяната на рода Дуло, е обгрижвала българските християни. В България никога не е имало гонение на християните, както във всяка езическа страна. В България царува пълна религиозна толерантност в онази епоха. Християните към България се увеличават особено много, след победоносните войни на хан Крум, които присъединяват към България Тракия и Македония. В тях, населението е българи, които са дошли по-рано, 100 години преди Аспарух, и славяни – след края на аварското нашествие в 586 година, ние ги приемаме с християнското им население и ние виждаме как то отвсякъде прониква и в територията на Мизия и Влахия, които също са част от българската държава. Шест от заместник-областните управители на Тракия например, са християни, в двора на самия хан Крум - дъщеря му е женена за християнина Константин Пацик, началник на обсадната артилерия на българите е Евматий, очевидно християнско име, началникът на финансите на държавата също е византиец – такова му е името Византий. Затова бяха изнесени много интересни данни. Голямата базилика, която е построена след 864 година, след налагането на християнството над всички, се оказа, че е в християнски квартал на Плиска. Археолозите доказват, че отдолу под нея има доста голям прабългарски квартал на Плиска, доста голям, в който е имало църква, затова може би именно там е построена Голямата базилика.
Фокус: Какво е необходимо, за да бъде възстановена голямата базилика в Плиска?
Божидар Димитров: 7 - 8 милиона лева и проект. Нищо друго. Което за една държава като България, не е много. Всички казват, че ако тази църква беше в някоя друга държава, дори в Македония, в момента тя щеше да бъде реставрирана.
Фокус: Има ли голямата базилика аналог за своето време?
Божидар Димитров: Има базилики, известно е, че цар Борис (това пише в житието му) е построил 7 големи базилики, една от тях е в Македония, това е църквата в Охрид - „Св. София”. В Преслав също е построил църкви, но всички тези църкви са по-малки. В Преслав например църквата е дълга 47 метра, „Св. София” в Охрид е 79 метра, нашата църква е дълга 99 метра. Тогавашният „Сан Пиетро” във Ватикана също е била по-малка, а тази огромна църква, която виждаме сега, е построена през 17-ти век. Няма такава църква нито в България, нито в Европа.
Тази големина не е случайна. Цар Борис не просто е искал да приеме християнството, но и да превърне държавата ни в трети център на християнството в Европа, след Рим и Константинопол, като е разчитал да покръсти славянските народи, които са и тогава, и сега около 50 на 100 от територията и населението на Европа. Това са земите на днешна Русия, Украйна, Румъния, Сърбия, Беларус, Черна гора и т.н. И е успял.

http://www.focus-news.net/opinion/2014/05/04/28258/prof-bozhidar-dimitrov-baba-vanga-kaza-che-balgariya-nyama-da-se-opravi-dokato-ne-vazstanovi-tri-tsarkvi-boyanskata-sv-40-machenitsi-i-golyamata-bazilika-v-pliska.html

[Galahad]

Ами тя Голямата базилика в Плиска вече е тотално окепазена, тъй че не виждам нищо лошо да се реставрира по начина, по който е показана на макета.

Само дано не я реставрират като "Св. 40 мъци", която я направиха да мяза на обор. В този си вид тя никога не е съществувала. Направен е някакъв мелез между обор и периода, когато е била джамия, но "реставрирането" е, че и беше махната мазилката. Като изключим периода на турското робство поне през повечето си строителни периоди тя е била с купол.

[Last roman]

нелоша идея, вместо да се строят бутафории на килограм. Но тука далавера няма, така че едва ли ще хване дикиш:

[Last roman]

Доят милиони от измислени проекти - превръщат историята в Дисниленд

бутафорният проект "Кракра Пернишки" - Перник

Чиновници и общинари унищожават с бетон и бутафория нашето минало, памет и духовни корени

Скандалeн проект на арх. Юлий Фърков за Небет тепе в Пловдив бе входиран на 19 май в Министерството на културата. На практика той май не съществува, тъй като по думите на неговия автор, в общината е представил само ескизи. Въпреки това градоначалникът на Пловдив Иван Тотев без никакви притеснения обяви, че апликационната форма е изработена на базата идеен проект. За него те ще поискат 3,9 милиона от европейската Норвежката програма, като в качеството си на партньор общината ще участва с допълнителни 1 млн. лева. Така с близо 5 милиона лева едно от най-предпочитаните места за пловдивчани ще бъде преобразено в атрактивно пространство за родни и чужди туристи.

Намеренията на кмета Тотев да реализира точно този проект обаче скандализира пловдивската общественост. Археолози, реставратори и архитекти реагираха остро, обявявайки “война” на общинарите в града, които се опитват да превърнат историческото наследство на Небет тепе в нова атракция, която според тях е много далеч от представата за обект на културен туризъм.

Още преди да бъде внесена в културното ведомство, апликационната форма за кандидатстване по европейски проекти бе подложена на широко обсъждане, в което участваха специалисти от Камарата и Съюза на архитектите, археолози и реставратори. Те са убедени, че има нужда от реставрация и социализация на Небет тепе и подкрепят инициативата на общината. Тяхната позиция обаче е, че парите трябва да се инвестират в качествен и смислен проект, замислен и изпълнен, в контекста на най-добрите европейски и световни практики и най-вече в съответствие с изключително високата стойност на това място. По време на дебата в един глас участниците в обсъждането изразиха огромното си безпокойство, че с реализацията на входирания вече в МК проект “най-ценното и все още неопетнено място в Пловдив е застрашено да се превърне в тотална бутафория като "Кракра Пернишки” в Перник.

Още преди 7 века крепостните стени на Небет тепе са били руини. Възстановяването на крепостта на тепето, от който и да е период, е невъзможно поради липса на доказателствен материал. А и не е необходимо, тъй като според Атинската харта „реставрацията спира там, където започва хипотезата”. Именно обстоятелството, че в проекта на арх.Фърков се залага изключително на хипотеза, възбуди безпокойството на експертите. Те са съвсем основателни, предвид факта, че според така наречените от него ескизи ще трябва да се издигат гигантски кули и нови стени. На тепето ще се изграждат детски атракциони и изкуствени зелени площи сред огромни количества бетон, които ще се излеят върху археологически паметници от различни епохи,

превръщайки ги в нещо като Дисниленд.

Така ще се профанизира Небет тепе, като се създаде безподобна еклектика от средновековни зъбери, античен театрон, модерни съоръжения и евтини като културна стойност атракции, ще бъде отнета силата на емоционалното внушение от оригинала, затиснат и доминиран от новопроектираните каменни зидове. С други думи, ще бъде затрито завинаги част от уникалното културно наследство на един град с хилядолетна история.

Смятате ли, че Небет тепе ще продължи да е една от най-големите забележителности в Източна Европа след такава интервенция? Съмняваме се. Туристите ще започнат да заобикалят бетона на тепето. Те не търсят това. Пък и в България вече си имаме "Кракра Пернишки" и проекта чудо "Пещерата Леденика", коментира пред местно издание казуса пловдивската архитектка Антоанета Топалова.

В момента, на нас, пловдивчани, ни се предлага унищожаване, тотално заличаване на част от нашата история чрез разрушаване и обезценяване на най-древните културни пластове на града. Предлага ни се подмяна, фалшификация на нашето минало, на нашата памет и идентичност, унищожаване на нашите духовни корени. От друга страна, концепцията да се реставрира изцяло, до „кота корниз” един археологически обект е потресаваща. Питам се, защо италианците не са вдигнали Колизеума, след като разполагат с несъмнени факти как е изглеждал и там хипотези няма? Всички тези управленски и проектантски решения са неразбираеми за мен, допълва колегата си арх. Петкана Бакалова.

Това, което се случва с наследството на Пловдив обаче съвсем не е изключение, нито пък изненада за научната гилдия. Оказва, че примери, като тези в Перник, Леденика и “ескизния” проект за Небет тебе са твърде много. Става дума за

хроничен проблем, свързан с опазването на богатото ни културно наследство, .

казва пред Faktor.bg проф. Диана Гергова. На първо място той произтича от безгрижното, некомпетентото или съзнателно оправомощаване единствено на общините да кандидатстват по европейски програми за археологическо наследство. За съжаление точно тези администрации не могат да имат, с много малки изключения, необходимия професионален капацитет и компетентност в такава висша сфера, каквато е опазването на наследството. Това, че един обект се намира на територията на определена община съвсем не означава че тя е най- меродавната институция. А именно тя прави поръчката.

И за да бъдат усвоени и преразпределени сумите от огромния финансов ресурс на европейските фондове, се правят все по-мегаломански и по- скъпи проекти за недопустимо надграждане на археологически руини, под претекст, че само така те могат да се превърнат в туристическа атракция. Така съществуващата схема за кандидатстване по европейските програми и процедурите от начало до край са пропити от корупционен замисъл, който за съжаление се лансира като национална културна политика,

чрез лозунга: „ Всички църкви до керемида и всички крепости - до зъбер”.

Пирамидата на ценностите е ненормално и неморално обърната. Забележете - проекти за милиони се правят от общините и като правило - без дори да питат местните специалисти или изследователи. Те се одобряват също извън правомощията на колективните професионални органи, търговете за изпълнители се организират от чиновниците и администраторите в местните общини, а наложените финансови прагове са така заложени, че реално се допускат единствено големи строителни фирми, които до вчера са полагали асфалт или осъществявали ново строителство. Малкото истински фирми за консервация и реставрация никога не могат да участват самостоятелно, защото и те са третирани като малки строителните фирми. Финансирането минава през министерства, които не са компетентни в областта на опазването на наследството, а фактът че никъде не е предвиден и достатъчно силен професионален контрол в хода на реализацията на тези проекти е още един от проблемите, който прави ситуацията още по-драматична.

Известно е, че строителството със значителните обеми за надграждане на оригиналните археологически паметници, позволява отклоняването на достатъчно средства за преразпределяне между заинтересованите общинари и изпълнители. Това е простата истина. А, за да се превърне един паметник в обект за културен туризъм, трябва да има задължителни, не винаги скъпи, но професионално изпълнение дейности - допустима намеса с естетика в представянето му, уважение към интелигентността на посетителя, подходяща информация, постоянна поддръжка и хармония с околната среда, удобства, събуден интерес към реконструирани древни дейности, занаяти, и др. И в никакъв случай не е свързано с изграждането на още 5 метра във височина на крепостни стени или изливането на купища бетон, с който да се опитваме уж да върнем монументалността на паметника, убедена е проф.Диана Гергова.

Вместо познание и наслада, каквито следва да струят от хилядолетно запазените старини, както е записано в официалните документи на ЮНЕСКО, имаме прескъпо платен обратен ефект, смята още изследователката.

Вече твърде много милиони са похарчени напразно, твърде много са примерите, които показват неуспехът на тези проекти, с малки изключения. Факт е, че почти всички изключително стойностни археологически обекти, в които са направени великолепни открития и са готови за културен туризъм с минимални намеси, са най- занемарените. Жертва на административна некомпетентност и на разрушителните сили на природата, тези паметници загиват.

Няма защо да чакаме повече. Няма смисъл само за добавяме нови скандални примери. Редно е да се помисли за

въвеждането на нови правила и норми при проектите,

засягащи археологическите паметници - съобразени както със специфичното богато наследство на страната ни, така и с препоръките за борба с корупцията. Похвално е, че вече се създават и неправителствени организации, свидетелство за обществена нетърпимост към унищожаващата историята ни проектирана бутафория. Те се позовават и на прекрасните думи на Х. Кр. Андерсен „ Ние обичаме майка си не само когато е красива” Със сигурност и ние българите обичаме и черпим сили от едно драматична минало, чиито следи сме длъжни да съхраним и за следващите поколения, коментира проф. Гергова.

В този смисъл поведението на пловдивските общинари съвсем не е изненада. А вероятността Небет тепе да има съдбата на Пернишката крепост и на много други, непрестанно цитирани с вихрещите се скандали обекти, е повече от гарантирана, независимо от високия професионализъм на архитекта.

Процесът на одобрение на проекта на Юлий Фърков е три месеца, а решението “за” или “против” е в ръцете на висшите чиновници в културното министерство. Но само от гражданската позиция на пловдивчани и активната намеса на специалистите ще зависи дали Пловдив ще има своя автентичен културен ансамбъл “Небет тепе”, или бутафорен Дисниленд, който ще “рекламира” хилядолетната история на Филипополис.

http://www.faktor.bg/petak-13/21546-doyat-milioni-ot-izmisleni-proekti-prevrastat-istoriyata-v-disnilend.html

[ABBEY18]

И защо Пловдивчани трябва да повярват в провала на проекта? Защо пак се цитира Андерсен? На мен ми се струва, а вече мога и да го твърдя( не е случайност в три различни публикации, един и същ рефрен) че диригента на хора на отричащите е един и същ. Със сигурмост във следващата публикация ще ми вкарат пролетария изправен с вдигнат юмрук с/у Европа.....

[Perkūnas]

С какво ще привлича тоя "божов дисниленд" повече туристи? С качеството на бутафорията ли?

През 2009 бях в Охрид за 3 дена. Най-малко ме впечатли "възстановената до зъбери" крепост -- на практика в нея няма абсолютно нищо. Като дигнат пловдивското Дисни, с какво ще го напълнят? Понеже на божовите "гравюри" интериорът не е означен, ще направят пълнеж с разни "атракциони".

А на други места стотици обекти (повечето извън централните градски части) плачат за една табела, покрив или окосяване на тревата три пъти през лятото. Повече не им трябва. Обаче келепир от това няма и са оставени на милостта на природните стихии.

Редактирано Юни 2, 2014 от Perkūnas

[Perkūnas]

Един пример от Германия: Limes Germanicus, който е също към Юнеско.

По времето на кайзер Вилхелм II са правени на места щури възстановки - до зъбер и до покрив.

Една от тях е лагерът Saalburg (северозападно от Бад Наухайм), където е дигнато всичко отново до покрив.

Обаче като се изключат външните стените, помещенията отвътре не съдържат кой знае какво. Има изложени малко находки в музейчето, каквито обаче могат да се видят във всеки друг археологически музей (останки от оръжия, керамика и под.).

Или помещенията са просто празни:

За да се изпълни обаче с нещо интериора на целия комплекс са го нафрашкали с неща като

- римска вила с градинка и басейнче (мозайката е копие на мозайката от римската вила в Бал Филбел, на север от Франкфурт)

-митреум (какъвто всъщност в лагера не е имало, но това се разбира след като кота-корниз е вече достигната)

кафе-таберни и костюмирани римски войници за радост на децата.

Най-впечатляващото обаче е самият лимес, който пресича гората по права линия в продължение на километри и естествено кастелите по лимеса.

Кleiner Feldberg -

Heidenstock

Kapersburg

Holzheimer Unterwald

(Лимесът се вижда зад табелата.)

Лимесът си стои в бурените и шубраците, покрай него си минава туристическата пътека.

[makebulgar]

Римлянино, относно Ялата проблемите са основно в раздухването на големия и велик проблем по реставрацията. Раздухванеото и въпросните статии в интернет вероятно са продукт на тия дето не са намазали от проекта или са противници на кмета.

Напрактика реставрацията на Ялата с белите камъни не е абсолютно никакъв проблем, тъй като тоя варовик много бързо под влиянието на дъжда и атмосферните условия става сив като другите скали. Пример е Шуменската крепост, където реставрацията е със същия материал, и вече новата стена е посивяла. Материала няма как да е още по-оригинален, тъй като за Ялата матеряла е изземан от издълбаните пещери наоколо, а да се използва резервата и като кариера за камък днес ще е недопустимо. Камионите също не са голям проблем, щото въпреки че днес обекта е резерват, в миналото е бил строителен и жилищен обект. За да я построят крепостта в миналото наоколо е кипял сериозен труд, копани са пътища, дялани са камъни, всичко е било в прах и чакъл. Това че днес там е влязъл камион и е смачкал два стръка трева е без значение. След 1 година няма да е останала нито една следа от гумите на камионите.

[ABBEY18]

Перкунас, имам един въпрос. Колко плати да посетиш Лимес Германикус?

[Perkūnas]

Перкунас, имам един въпрос. Колко плати да посетиш Лимес Германикус?

Лимесът е свободно достъпен.

[ABBEY18]

Браво, богата е тази Германия, може да си го позволи. Виж Англия не може, иска по 14 лири за посещение на "бутафорна"римска вила. Плюс приходите от флимирането на строежа и. Мисля че на нас ще ни приляга английския вариант

[Last roman]

само че ние не сме Англия, а както е известно маймуни /в случая - туристи/ с трици не се ловят. Особено такива, които са от културния, а не от алкохолния тип.