Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Публикува

Ти в къща от римски бетон или с хоросан ли живееш или изградена със съвременна изгъзица? Аз доколкото съм запознат все още не е известна рецептата на римския бетон. А на старите българи строителните им рецепти известни ли са? И въпреки това каква е разликата между камък от преди 2000 години и днешния, или на дърво от същия период и сега? В моликулярния строеж имам в предвид. Ако от многото компоненти един е съвременен, това прави ли го изгъзица?

  • Глобален Модератор
Публикува

Говорим си за реставрации, а не за съвременни жилища. Така че не се увличай, а дишай по-спокойно. Иначе идеята за къща построена с антични материали е добра, но неприложима за нашите ширини /именно поради причините, посочени по-горе/;).

Но няма да е лошо все пак участието ти в темата занапред да е по-продуктивно, както нееднократно ти намекнах.

  • Потребител
Публикува

Продуктивно, в смисъл на подкрепа на оплюването на новите реставрации ли? Не мога да си изкривя душата, а си държа и на мнението. Също и изпитвам дълбоко уважение към Проф.Божидар Димитров, като един радетел за Българщината. Така че това с присъединяването ми към твоето русло в темата, не виждам как ще се осъществи на практика. Сорри

  • Потребител
Публикува

Е, за виртуално аз си предложих услугите, но явно не са необходими.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7439&page=10

или не са необходими по начина по който смятам че трябва да се представи. Кой знае, а и не е в натурата ми да нахалствам ;)

Е, ако искаш, можеш да се пробваш и да покажеш какво си направил както прави Галахад. Избери си някаква тема - сграда, за които има информация и действай.

  • Потребител
Публикува

Аз нали съм показал, какво съм направил. Имам и други някой нещица

otzad_zpsfd4b7a1b.jpg

azov_outside4_zps3793b066.jpg

Ако искаш кажи кое ще е интересно и да пробваме ;)

  • Глобален Модератор
Публикува

Сори, пич, но щом уважаваш БД /и произтичащата от него чалгия/, определено инкрустациите ти по темата ще са в най-добрия случай лош повей на много застоял блатен въздух. Иначе със здраве:)

  • Потребител
Публикува

Антиките се ценят когато са запазени в автентичен вид.При реставрирането се губи оригиналността и стойността им пада.Един античен съд,крепост или статуя може да бъде събрана и реставрирана , ако са налице всички части. Не трябва да се използват части от други подобни предмети.Добре е съвременните свързващи материали да не се набиват в очи, освен ако не се търси нарочно обратния ефект.Частично запазените антики могат да се реставрират, като липсващите части се възстановят със съвременни материали.Те трябва да са максимално близки до оригиналните.Не може обаче при наличието само на основи или крак от статуя да изградим останалата част и да кажем че сме я реставрирали.Така изградените крепости губят своята автентичност.Можем да кажем, че тия възстановени крепости са унищожили археологическите обекти.Несигурния бъдещ икономически ефект не е оправдание за съсипването на недвижимите културни ценности.

  • Потребител
Публикува

Значи най добре тия крепости да се възстановяват до зъбер, но не като археологически обект, а като част от военната инфраструктура на България. Предават се на министерството на отбраната, и то ги възстановява като действащи крепости с гарнизони вътре. На табелите така ще пише не реставрация, а възстановяване. :)

  • Потребител
Публикува

С гарнизони? Че от къде армия или ще използват жандармерийски части?

  • Потребител
Публикува (edited)

Моето становище е, че най-важното за такива комплекси е

1. да бъдат укрепени и защитени от влиянието на природните стихии по най-съвременните методи. леене на бетон само съсипва обекта - като е в гробницата при Стрелча.

2. да им се осигури адекватна инфраструктура - най-вече разчистване на шубраците около тях и монтиране на указателни табели. Ще дам два примера:

- крепостта Устра при Джебел -- през 2008 г. намирането й беше равносилно на намиране на свещения Граал барабар с крал Артур и неговите рицари. Въпреки че руините бяха в сравнително добро състояние, отне повече от час и половина докато разберем откъде тръгва пътеката за крепостта (всъщност пътеката стигаше само до изоставената едноименна хижа). След хижата, откъдето се виждаха крепостните стени, следваше изкачване до крепостта през почти непроходим гъсталак и постръмен сипей.

- праисторическото светилище при с. Гърло - бях там 2010 г. -- локализира се единствено чрез GPS координати, поради липса на каквато и да е пътека. А това е обект, който е проучван преди 30 години. Заслужава да влезе в списъка на Юнеско -- но е оставен на произвола на стихиите.

Надграждане до зъбер е правено в Германия преди 100 години, плюс кафе-таберни и под. Това с нищо не е разкрасило skyline-a на населеното място.

Добри примери -- в Хисар са разчистили най-сетне сметищата и шубраците около крепостната стена и е направена обиколна алея с указателни табели. Остава да се изчисти и римската гробница.

Червената църква при Перущица - направена е пешеходна алея от шосето до обекта и посетителите не се мушат през овощната градина. Монтирани са дървени скари за да се стигне до обекта.

Редактирано от Perkūnas
  • Потребители
Публикува

С гарнизони? Че от къде армия или ще използват жандармерийски части?

Имаме армия - армия от ловци, у нас има над 130 000 ловци, може да ги ползват като ловни вишки :grin:

- праисторическото светилище при с. Гърло - бях там 2010 г. -- локализира се единствено чрез GPS координати, поради липса на каквато и да е пътека. А това е обект, който е проучван преди 30 години. Заслужава да влезе в списъка на Юнеско -- но е оставен на произвола на стихиите.

А самият обект в какво състояние е сега?

  • Потребител
Публикува

Ами значи нов почин...На всеки зъбер,ловец....на всеки ловец глиган....Айде наслука :)

  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

Имаме армия - армия от ловци, у нас има над 130 000 ловци, може да ги ползват като ловни вишки :grin:

определено има нужда от консервация и подобрен достъп. В околността има и останки от римска баня, която също е оставена на произвола на стихиите.

Редактирано от Last roman
  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

Учредява се експертен съвет за културното наследство

Да се сформира експертен съвет за културното наследство на Пловдив. Това решиха участниците в дискусията за бъдещето на Небет тепе, която беше инцициирана от сайта „Под тепето”, БНТ – Пловдив и Радио Пловдив.

Преди броени дни Общината внесе в Министерстовото на културата идейния проект за Небет тепе на арх. Юлий Фърков. Още тогава от местната власт обясниха, че ако се има положителен отговор за финансирането на проекта, ще има обществено обсъждане по темата и едва по-късно ще се изготви и техническият проект.

Според експертите от Националния институт за недвижимо културно наследство, реализирането на така изготвения идеен проект за Небет тепе ще доведе до обезличаване на отделни исторически периоди. Подобно мнение изразиха днес и участниците в дискусията.

Арх. Петър Петров: „Това е актът за раждане на града. Ако той бъде подменен или фалшифициран, никой няма повече да приеме сериозно града с неговите възможности за световно наследство, което той има.“

В дискусията за бъдещето на Небет тепе се включиха архитекти, реставратори, историци, икономисти, университетски преподаватели.

Доц. Мария Шнитер – Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“: „Нека да не правим реконструкция на всяка цена, нека да не бързаме да усвояваме европейски средства спешно и само да се отчетем, че сме ги усвоили, а след това да се чудим какво направихме.“

Представители на местната власт не участваха в дискусията.

Редактирано от Last roman
  • Потребител
Публикува (edited)

А самият обект в какво състояние е сега?

Не знам, не съм минавал от там тая година. Като нищо може и да се е срутил при някой проливен дъжд.

Ето какво пише в Уикипедия:

През м. април 2012 г. група от астроархеолози, геофизици, и учени от БАН от още няколко области, правят опис на храм-кладенеца, за да се допълни експертното становище за разгадаване на предназначението му. [32] За съжаление визитата на учените с нищо съдейства за защитаването на това уникално праисторическо съоръжение.

През същата 2012 г. клуб "Ленд Ровър приятели - България" съвместно с проект "Балкански мегалити" и портал "Нашето отечество България" проведжда еднодневна експедиция за прочистване на пътя към археологическия обект като премахва гъстата паразитна растителност, която пречи на достъпа до съоръжението.[33]

Към лятото на 2013 г., състоянието на уникалния археологически обект е лошо. Непрекъснато е посещаван от иманяри, които го разрушават в опитите си да намерят ценни артефакти. Нееднократно различни медии сигнализират, че безотговорните търсачи на богатства развалят уникалния градеж, за да търсят злато зад камъните.[34] За съжаление подобни недобросъвестни лица очевидно не знаят, че в близост до всички мегалитни градежи от подобен род никога не са били заравяни каквито и да е ценни артефакти или злато.

Пак мила родна картинка -- всичко е оставено на саморазруха.

Редактирано от Perkūnas
  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

НЕБЕТ ТЕПЕ Е АКТЪТ ЗА РАЖДАНЕ НА ПЛОВДИВ – НЕКА НЕ ГО ФАЛШИФИЦИРАМЕ

Когато се говори за културно-историческо наследство, хората се впечатляват от истината – около това мнение, изразено от арх. Петър Петров, се обединиха архитекти, археолози и други специалисти от разнообразни сфери по време на обществено обсъждане за бъдещето на Небет тепе. Когато отидеш на такъв паметник, ти искаш да се докоснеш и да видиш историята от първо лице – тези артефакти, които са „видели“ историята, а не преразказ на съвременен архитект. В този смисъл – когато посетителят установява директен диалог с историята, а не на преразказ – Небет тепе може да се приеме за документ, за актът на раждане на Пловдив, коментираха архитекти. Нека не го фашифицираме с въображение и надстрояване без доказателства. Небет тепе е най-старият запазен паметник от историята на Пловдив ин сито – тоест нещо, което можеш да видиш на мястото, където е било винаги, коментира архитект Румяна Пройкова. Градът ни се показа на културната карта на Европа, а и на света, с реставрацията на Античния театър, добави тя. Примерът, който показва той с деликатната си реставрация, трябва да се следва и през Небет тепе – без хипотези, без помпозност, смята Пройкова. Общественото обсъждане беше организирано от медиите Под тепето, БНТ – Пловдив и радио Пловдив. На него присъстваха членове на Камарата на архитектите – Пловдив, доказани имена в сферата на опазване на културното наследство като арх. Пройкова, арх. Виолета Раева, арх. Антоанета Топалова, археолози, специалисти от Пловдивския университет, сред които и доц. д-р Мария Шнитер, декан на Философско-историческия факултет. Въпреки многото покани към редица общественици, както и към висшите постове в общината, на срещата не присъстваха нито кметът Иван Тотев, нито Стефан Стоянов, които са на посещение в Израел, но не изпратиха и техни представители. Отсъстваха също главният архитект Румен Русев, и създателят на бутафорния - по думите на специалистите от НИНКН, КАБ и други - ескиз, който чака одобрение в Министерството на културата арх. Фърков. Абсолютно всички специалисти, включително археолозите и архитектите, правили най-сериозни изследвания на мястото, изразиха за пореден път категоричното мнение, че нямаме никакви ясни доказателства как е изглеждала крепостта Небет тепе. В този смисъл едно дострояване с нещо повече от намерените на място артефакти, би било абсолютна фалшификация и измислица, смятат те. Интердисциплинарният подход към такива проекти е неизбежен, добавиха от залата, като е недопустимо тези неща да се правят само от архитект. Самите архитекти се съгласиха с мнението, че в проектирането трябва да участват също археолози, икономисти, специалисти по културен туризъм, опазване на културното наследство и други неща, които в момента отсъстват. В края на срещата се предложи и идеята да се създаде неформален обществен съвет от специалисти от различни дисциплини, които да изразяват мнения и консултации по опазване на културното наследство.

http://mediacafe.bg/novini/novini/Nebet-tepe-e-Aktyt-za-razhdane-na-Plovdiv--neka-ne-go-falshifitsirame-5686

Редактирано от Last roman
  • Потребител
Публикува

Тоя храм-кладенец при с.Гърло не е никакъв храм. :) това че на някой там му се привижда телескоп за космични наблюдения си е негов проблем.

  • Потребител
Публикува

До къде стигнахме, да приемаме Уикипедия за сериозен източник на информация

  • Потребител
Публикува

Е то е ясно. Принципа на най-добрата манипулация е : истината, само истината, но не цялата истина. А и ако е причупена от нечия призма, в полезен лъч цена няма да има

  • Потребител
Публикува

Тоя храм-кладенец при с.Гърло не е никакъв храм. :) това че на някой там му се привижда телескоп за космични наблюдения си е негов проблем.

А какво е тогава?

  • Потребители
Публикува

Ето един атракцион край Охридското езеро - Залива на костите

HPIM0081.jpg

При археологическите проучвания са били намерени основите на коловете и предмети от бита, както и костите от изяденото от обитателите. И е направен музей на праисторическото селище.

Такова праисторическо селище е имало и в Атанасовското езеро, ама парите отидоха за доказване на безумни твърдения за вампири и лъжемощи.

  • Потребител
Публикува

Кладенеца при с.Гърло е кладенец. Направен е подземен по някаква причина, но не е ясно каква. Вероятно за да не го знаят турците, или за да не се пълни с глеч и кал от дъждовете и т.н.

  • Глобален Модератор
Публикува

ююна Перперикон също е неспокойно:

10402654_706181809427570_453581979229130

10371521_706181922760892_637925287305025

10313384_706181929427558_981984629135463

Имах щастието да посетя комплекса преди тези 'нововъведения'.

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!