Новите историко-археологически комплекси

[Last roman]

Георги Лозанов за Божидар Димитров: Езикът му го сваля от поста

Председателят на СЕМ се пита дали нелепиците, които изрича директорът на НИМ, са прояви на преждевременна сенилност, или на културен инфантилизъм

„Божидар Димитров отдавна е в графата „куриози на прехода” и не бива да бъде взиман на сериозно. Въпросът обаче е за директора на НИМ, в чиято публична реч няма как да присъстват думи като „сволочь”, твърди Георги Лозанов.

Не съм обиден от квалификациите на Божидар Димитров, отбеляза пред „Площад Славейков“ Георги Лозанов. Председателят на СЕМ бе един от интелектуалците, наречени от директора на Националния исторически музей „сволочь“, тъй като се обявиха публично против възстановките на Димитров върху руини на крепости.

„Божидар Димитров отдавна е в графата „куриози на прехода” и не бива да бъде взиман на сериозно – коментира Лозанов. – Въпросът обаче е за директора на НИМ, в чиято публична реч няма как да присъстват думи като „сволочь” и други такива, които дори не бих си позволил да цитирам. Подобна езикова разпасаност с трясък го изхвърля от институционалната сфера, за да го запрати в най-добрия случай „на маса” в някоя созополска кръчма. Езикът му сам го сваля от държавния пост, символично го уволнява.

Ако още Емма Москова, когато й се наложи да се черви в парламента заради мръсната му уста, го беше уволнила в качеството й на министър на културата, нямаше да има нужда сега да се събират подписи за пенсионирането му.“

Георги Лозанов се пита „дали нелепиците, които изрича Божидар Димитров, са прояви на преждевременна сенилност, или обратното – на културен инфантилизъм, задържал мисленето му на ниво пясъчни замъци и крепости по плажа.“

Лозанов твърди, че е епизодичен герой в тази история, затова не той, а друг смята да съди Димитров за квалификациите:

„Нямам предвид само Бог, но и специалисти в областта, изградили международен авторитет, които той клевети в медиите с познатото чувство за посткомунистическа безнаказаност. Само че, когато трябва да отговаря пред съд, едва ли ще му стигнат непроверимите твърдения и приказките за възрастни, с които баламосва широката аудитория. А и фактически той беше осъден от обществото с това, че успя да обедини срещу себе си 40 граждански организации (не знам дали останаха други), които работят за опазване на културното ни наследство.“

Министър-председателят Бойко Борисов вече заяви позицията си спрямо „строежите на Димитров“ на заседание на Министерския съвет, където застана против комерсиализацията на културното наследство и за правото на учените да решават съдбата му.

„Не виждам обаче как Божидар Димитров ще се съобрази с последното, тъй като на него проблемът му е тъкмо в липсата на капацитет да участва в научни спорове, а дори и на елементарно възпитание в публичната размяна на мнения – продължава Георги Лозанов. – Той всеки път, след всяко археологическо разкритие извършва едно и също нещо – появява се неизвестно откъде, за да открадне дебата от експертните кръгове и да го изнесе в медиите, където може, вместо да го води с аргументи, да разпалва колективни страсти и да изглежда авторитет по темата.

Но рисковете за правителството са далеч по-дълбоки от „строежите на Димитров” – те заедно с мито-поетичните исторически видения, трапезното патриотарство, битовия мистицизъм, ксенофобията, антиглобализма и носталгиите на Православната дъга са елементи от периодичните опити за превръщането на национализма в нова държавна идеология, подобно на марксизма и ленинизма по времето на соца. А това вече е една от големите заплахи пред свободата на мнения в днешното общество и пред съвременната културна идентичност на българина.“

http://www.ploshtadslaveikov.com/georgi-lozanov-za-bozhidar-dimitrov-ezikat-mu-go-svalya-ot-posta/

[Perkūnas]

Ето материал за реставрираната крепост в Кюстендил

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/08/14/2591100_ruinite_na_novoto_stroitelstvo/

На снимката се виждат следите по стените от потеклите соли от циментовия разтвор.

И детайлите в зидарията показват високото качество и техника а ла Фърков.

цитат на Фърков: "Не искам да укорявам никого, но ние тепърва прохождаме в тези работи (има се предвид реставрационни дейности)".

А този нагъл номенклатурчик Фърков колко проекта е спечелил (не без помощта на ментора си Божо Мощите). Срамота!!!

Добре че го освиркаха в Пловдив.

Редактирано Август 15, 2015 от Perkūnas

[Last roman]

Голяма базилика или голям бъзик?

Водата в Плиска - макар и леко фекална - е чудотворна. Тя - особено излята върху премиерска глава - е в състояние да “възкресява” минало, което може и да не е съществувало в този си вид

Преди няколко години историкът Румен Даскалов издаде една великолепна книга - “Чудният свят на древните българи” - в която с тънка ирония разнищи несъстоятелността на наукообразните теории от последните десетилетия за произхода на “прабългарите”, числеността им, езика им и т. н. Според Даскалов, тези теории се основават на непознат (и абсурден) “логически” принцип:

Закон за изключеното второ: ако нещо е могло да бъде А,

то най-вероятно е било А.

Книгата за съжаление остана неразбрана както в иронията си, така и в сериозното си послание. Сега берем плодовете на това неразбиране, когато законът за изключеното второ е на път да стане държавна политика в областта на културно-историческото наследство. Да речем, понеже крепостта в село Голям Бъзик може да е изглеждала така, значи е изглеждала така и само така, и ще я вдигнем по този начин “до керемида”. Голямата базилика в Плиска може да е изглеждала като познатите ни римски базилики, значи е изглеждала така и ще я построим като гледаме от тях (и по спомени).

Че какво му е лошото на този закон, биха казали мнозина. Чрез него попълваме празноти в историческото си познание, къде по аналогия, къде по въображение. Чрез този закон пред нас ще се възправи миналото ни в една чудесна светлина. Защото от всички варианти, които са били възможни, този закон ни дава право да изберем най-патриотичния и най-патетичния от национална гледна точка. Всеки родолюбец трябва да прегърне новия логически закон за изключеното второ.

Проблемът е, че по този начин изоставяме науката - било то логика или история - и започваме да създаваме държавна митология: да правим от нищо нещо, да произвеждаме чудеса и метаморфози. В този смисъл професор Божидар Димитров беше абсолютно прав да твърди, че водата в Плиска - макар и леко фекална - е чудотворна. Тя - особено излята върху премиерска глава - е в състояние да започне да “възкресява” едно минало, което може и никога да не е съществувало в точно този си вид.

Истината е, че по много въпроси от нашата история знаем малко или недостатъчно и само можем да предполагаме какви са били нещата. Това обаче не възпира въображението на родни учени, обединени около сдружения с екзотични имена, като “Тангра ТанНакРа”, да произвеждат интересни и занимателни “теории”.

Ще цитирам по памет една такава “теория”, описана от Румен Даскалов в гореспоменатата книга. Сигурно сте се питали, например, защо славянският език ни е станал майчин, когато цялата ни ранна държавна традиция идва от прабългарите, имали своя “държава” векове преди 681 г. Основавайки се на опита си от летен Созопол, проф. Божидар Димитров логично предполага, че силните прабългарски воин са били неудържимо привличани от русите, по-чистоплътно изглеждащи и по-правокраки славянки (нали прабългарките са яздели много и вероятно са миришели на кон). От това привличане са се получили много смесени бракове с майка славянка. Така славянският език е станал майчин за цялата нова народност. Това е едно блестящо приложение на закона за изключеното второ: могло е да бъде така, значи най-вероятно е било така.

А какво е станало, обаче, със славянските воини и кривокраките прабългарки, останали без партньори по логическа необходимост? Тук се появява пукнатина в иначе стройната теория за налагането на славянския като майчин език. Отваря се възможност за много бракове по неизбежност с майка прабългарка и баща славянин. Следвайки общата логика на “теорията”, Румен Даскалов прави нужната добавка: явно славянските мъже са били “под чехъл”, стояли са си вкъщи и са гледали децата. И така бащиният език на децата им е станал майчин - поколението проговорило на славянски.

Този пример илюстрира тезата, че прилагането на закона за изключеното второ често води не до голяма базилика, а до голям бъзик.

Но ако “научната” страна на вдигането на миналото “до керемида” е по-скоро комична, политическата му трябва да бъде взета напълно сериозно. Културната политика на “изключеното второ” се радва на одобрението на големи групи от хора. Нещо повече, много партии - от "Атака", през ПФ, та чак до ГЕРБ и част от реформаторите - искат да използват тази културна политика за политически цели. Пакетът, който се предлага е следният:

- Усвояване на евросредства и бюджетна помощ от местни строителни бизнеси (и част от местната интелигенция), в рамките на културно-патриотична програма по възкресяване на миналото (най-вече по закона на изключеното второ);

- “Приобщаване" на граждани на Македония и други съседни държави, чрез масовото издаване на паспорти и даване на българско гражданство;

- Засилване на етническите и религиозни кливиджи в българското общество чрез медийна политика, паметници, филми и т. н., налагащи една изцяло етническа идея за нация;

- Противопоставяне на “народа” на “продажната интелигенция и елит”, които под предлог че бранят научни, естетически или логически принципи, всъщност развиват “антинародна” дейност.

Това е пакетът, който трябва да бъде пенсиониран, за да има реална промяна на ситуацията. Докато този пакет с радост се приема от ключови политически играчи, на мястото на падналата глава на този или онзи негов самоназначил се жрец ще поникват нови три.

Само с иронизиране борбата не може да бъде спечелена

Много е важно да се разбере, че само с иронизиране борбата няма как да бъде спечелена. Орбан в Унгария направи и прави не по-малко абсурдни от научна и историческа гледна точка фокуси, но вече далеч не е възприеман откъм комичната му страна. Проблемът с иронията е, че тя е отстранена, не достатъчно ангажирана позиция. Тя също така не дава автоматично позитивната алтернатива на гореспоменатия пакет, а това е всъщност, което наистина липсва:

- Има ли сериозни партии и социални групи, които да стоят зад алтернативна, ясна стратегия в областта на културното наследство? Колко бюджетни и евросредства трябва да се харчат в тази област и за какво? Може да иронизираме пакета на “изключеното второ”, но докато нямаме ясни алтернативи, докато професионалните общности са слаби и разединени, много вероятно е да се сдобием и с голяма базилика, и с голям бъзик;

- Индивидуалното членство на македонците в ЕС може и да е абсурдна идея без никаква полза за България. Най-вероятно тя ще доведе до възможност за съседите да пътуват безвизово в ЕС, както и до неизчислима към момента тежест за публичните финанси от социални пенсии за тези хора (и други публични услуги за тях). Но предимството на този план е, че срещу него няма друга стратегия по въпросите с имиграцията, демографията и т. н. А за политиците е по-добре да правят нещо, пък макар и непродуктивно, отколкото нищо;

- За възхода на етно-популизма няма нужда говорим. И в ляво, и в дясно основните играчи вече са партии, които не са имунизирани към него (а даже напротив). Дори сред РБ - партия, която би трябвало да е гражданска и убеден привърженик на класическата либерална-демокрация - има гласове за инструментализиране на национализма за политически цели. БСП пък е направо на път да влезе в нишата на "Атака", водена от грешни калкулации, че така ще си увеличи електората. Т. е. политическата алтернатива на популизма у нас е слаба и податлива на по-меките му форми, като пакета “изключеното второ”.

Въпреки тези трудности, при една правилна формулировка задачата далеч не е нерешима. Необходимо е фокусиране не толкова върху иронизирането и отрицанието на пакета “изключеното второ”, а върху позитивни негови алтернативи. Необходимо е също така и обединение на професионални, експертни и граждански общности, които да могат да отстояват стандартите си срещу опити за груба политическа употреба.

В заключение, един позитивен пример на алтернатива на “изключеното второ”. В замъка на Сфорца в Милано има една стая, чиито стени са били изрисувани от Леонардо. Тя никога не е била завършена и през последващите векове фреските на маестрото са били почти напълно унищожени. Днес Италия е произвела забележителен културен продукт от тази стая, като е разказала в нея (чрез прекрасна триизмерна мултимедия) нейната история, показала е запазеното, реставрираното, и е прожектирала вероятния изглед на Леонардовия дизайн по самите й стени. Сигурно е било възможно да дорисуват стаята, както сигурно е изглеждала. Но италианците са традиционалисти - за тях, ако нещо може да е А, то все пак би могло да е и не-А. А и би било неуважение към предците да ги дорисуваме, пренаписваме и разкрасяваме. Но може би италианците не са патриоти и май че даже нямат дума за “патрия”.

http://www.clubz.bg/25771-golqma_bazilika_ili_golqm_byzik

[Last roman]

Хора като този ст.н.с. ли ще управляват културата?

Проф. Ивайло Дичев, по чиято инициатива започна подписка за пенсионирането на директора на Националния исторически музей Божидар Димитров, публикува във фейсбук мнение, поискано и неотпечатано в една медиа. Подписката за пенсиониране на Димитров е събрала досега 2366 подписа. "Дневник" препечатва мнението на Ивайло Дичев. Заглавието е на редакцията.

Ст.н.с. 2-ра степен Божидар Димитров е едно печално обобщение на прехода: от ляво към дясно, от Държавна сигурност към олигархията, от национализъм към туризъм, от Ванга към Йоан Кръстител... Сериозен граждански натиск трябваше, за да го махне г-н Борисов от министерски пост преди 5 години, това нали не сте забравили?

Не знам дали някой си спомня първия голям скандал, който този човек устрои около един проект на студентка по изкуствознание в Берлин по темата "Батак" - стигна дотам да ангажира самия президент с една пълна безсмислица. Изложи държавата си, за да се прочуе сред крайнодесните. Оттогава не минава месец, без да ни сервира някаква глупост - вампири, реликви, ракия... - но това със светената вода (с фекални примеси) и миенето на премиера, скромно обявен за приемник на цар Борис-Михаил, вече мина всяка граница.

Вижте, трябва да имаме някакво минимално самоуважение като нация, не можем да позволим подобни хора да управляват културата.

Щетите, които този човек нанесе на културното ни наследство, са неизмерими. Той е идеолог на строенето на крепости по хипотези и както той сам се изрази, по типови проекти, както било в "Люлин". Заливат се с бетон културни паметници, усвояват се едни пари, а на бюджетите на общините, подкокоросани от него и неговите приятели, лягат едни напълно безсмислени съоръжения, които ще трябва да се почистват, осветяват и пазят. И сега се чудят с какво съдържание да ги напълват, водят ученически групи, играят кичозни тракийски ритуали. Туристическият бранш вече ясно се изказа - подобни бутафории никого няма да подлъжат.

Форум "Културно наследство", който се бори да спре това безумие, настоява за едно сериозно проучване на тези проекти, изследване на досегашните резултати, маркетингов анализ, оценка на щетите, нанесени на наследството, вписване на цялата тази активност в някаква стратегия. Наместо да ни отговаря министерството на културата или на туризма, многобройните публикации и критики биват срещани от агресивни обиди от въпросното лице, самообявило се за последна истина в областта на археология, наследство, строителни техники, архитектура, реставрация и т.н.

Впрочем питаме се докога ще заема този 70-годишен човек поста директор на НИМ, за който впрочем - противно на закона - изобщо не се е явявал на конкурс? Някаква специална привилегия ли има за него? Противно ми е да говоря за поведението му, за обидите, които сипе наляво-надясно, за байганьовското му самохвалство... Господ да го съди.

Основното, което искаме, е просто: да престанем да се червим заради държавата си, с която подобни хора злоупотребяват

http://m.dnevnik.bg/analizi/2015/08/20/2593937_hora_kato_tozi_stns_li_shte_upravliavat_kulturata/

[К.ГЕРБОВ]

Впрочем питаме се докога ще заема този 70-годишен човек поста директор на НИМ, за който впрочем - противно на закона - изобщо не се е явявал на конкурс?

Отговорът на Вежди Рашидов: „Божидар Димитров като директор на Националния исторически музей си върши перфектно работата като експерт.” http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/08/18/2592816_rashidov_ne_moga_da_zabrania_na_bojidar_dimitrov_da/

Отговорът на Божидар Димитров: „Аз сам ще си отида един ден най-вероятно, когато завърша последната голяма задача в професионалния си живот – възстановяването на Голямата базилика.” http://www.segabg.com/article.php?id=765273

„Последната голяма задача”, уточнява директорът на НИМ. Иначе неговата строителна програма е много по-голяма: „Всеки град и село може да има собствена средновековна крепост.” http://www.kab-sofia.bg/component/content/article/2397-vseki-grad-i-selo-mozhe-da-ima-sobstvena-srednovekovna-krepost

Днес на мода в България е строителството. Строят се магистрали, спортни зали, фонтани… Затова професорът иска да остане в историята като строител на крепости, дворци, църкви, паметници. Като историк развенча десет мита, сътвори сто. Историята вече тясна за неговата душа е!

[Last roman]

професорът иска да си гушне солидните комисионни, затова ще брани поста си със зъби и нокти /в случая с псувни и фалшификации/.

[scarecrow]

Лошото е, че в коментари в различни сайтове поведението на бд е одобрявано с думите - това, което твърди може и да не е вярно, но е патриотично.

[Last roman]

Ах този Лео Меси на историята, този Тукидид на футбола

^-A

Защо Божидар Димитров настъпи мотиката? Е, как защо. Заради интелектуални излишъци

Вече няма особено значение дали Божидар Димитров ще бъде пенсиониран по настояване на интелектуалци и част от академичните среди, или ще продължи да произвежда увлекателни медийни сюжети с героично-комичен привкус. След летния фарс с чудотворното кайначе в Голямата базилика в Плиска каквото и да каже директорът на НИМ, то ще се приема като приказки на човек, обсебен от някаква мания. Сигурно някой ден случката ще се изучава в журналистическите факултети като пример за това какво правят медиите, за какво могат да служат и за какво не бива да се използват. Вероятно и в историческите факултети покрай комедията около свещената вода ще се заговори за допустимите и недопустими употреби на историята.

Нека първо в резюме да припомним какво стана. През юли при разкопки в Плиска археолози разкриха отдавна известен кладенец. Верен на обичая си да представя археологическите новости „малко по-секси”, директорът на НИМ обяви водата от кладенчето за свещена и разказа как преди години пророчицата Ванга му казала, че България „ке се оправи”, когато в Голямата базилика текне вода. Вечно жадните за чудо медии охотно тиражираха новината, а Божидар Димитров веднага намери и политическо приложение на водата. Реши ритуално да полее с нея министър-председателя, който от своя страна уми главите на двама свои министри. Вестник „Стандарт” обеща да бутилира свещената течност във флакончета и да я раздава безплатно от сергиите на „Лафка” за празника Голяма Богородица. Чуха се и гласове, че всичко това е поредната кичозна шарлатания, но не им се обърна особено внимание. Когато историк или археолог открие свещен извор и реши да свещенодейства около него, няма как негови колеги да влязат в сериозен разговор по темата, защото историята и археологията не се занимават със святостта, която от своя страна е предмет на агиологията като дял от богословието. Това са съвсем различни сфери на познанието.

Сблъсъкът между история и археология, от една страна, и агиологията от друга, може би щеше все някак да се балансира и подреди, ако не беше фаталната намеса на медицината. Анализи на водата доказаха, че е силно нитратна и освен това съдържа опасни батерии от фекално естество. Така с едно леко усилие здравно-хигиенните власти омирисаха чудото. Формално погледнато нищо не пречи една вода да бъде свещена и без да е напълно чиста, но в българската менталност „свято” и „чисто” са неотделими. Още Левски така е подредил нещата и едва ли скоро някой ще ги промени.

Следвайки вродения си инстинкт да усеща отдалече опасности, премиерът забрани употребата на чудодейната вода с амбулантни търговски и политически цели. И ентусиазмът около поредното археологическо чудо спихна. После от екрана на една телевизия Димитров с нетипична за темперамента му фалцетна интонация помоли Бойко Борисов да каже на министър Москов да не изследва точно сега водата, защото била замърсена от дрехите на работниците, които копаят в кладенеца. Всуе. От Районната здравна инспекция вече бяха извършили пъкленото си дело и бяха установили, че водата е лайняна. Така за две седмици между 24 юли и 10 август чудото отстъпи място на житейската проза. Професор Ивайло Дичев инициира подписка за пенсионирането на Божидар Димитров, която за няколко дни събра над 2300 подписа. В случая бройката не е толкова важна , а нещо друго. Сред подписалите личат твърде много имена на експерти точно от области, за които Божидар Димитров претендира да е ненадминат познавач. По утвърден обичай последва и контраподписка, даже две, но с доста приглушен интелектуален блясък.

Сега нека видим как се стигна до лятната комедия с чудотворното кладенче. Божидар Димитров е безспорно явление от годините на прехода. Той е par excellence медиен продукт. Медиите го направиха това, което е и изглежда пак те ще го унищожат, но не без негово съучастие.

В началото на 90-те той беше зам. директор на НИМ и оставяше впечатление на положителен герой. Разкрепостен, енергичен и много комуникативен, тогава той водеше битка за оставане на музея в сградата на съдебната палата. Само по себе си превръщането на съда в музей през 80-те години е било глупост, но и връщането на стария ред тогава изглеждаше като нова глупост. Много бързо зам. директорът на НИМ се превърна в любимец на репортерите от културния ресор. Той не отказваше информация и от неговия кабинет те никога не излизаха с празни тефтери. Освен това лесно скъсяваше дистанцията и повечето бяха на „ти” с него. Винаги имаше някакво повече или по-малко значимо събитие - археологическа находка, разкрити иманярски похождения, дарение на нови ценни експонати или нещо друго. Всичко това си вървеше в комплект с неговите интерпретации, винаги сладкодумно поднесени, твърде атрактивни, макар и не всякога достоверни. Лека полека се получи нещо като негласно споразумение между него и репортерите – „аз ще ви държа в течение за всичко, което става в музея, както и по всякакви теми от историята, а вие ще ме държите на страниците си в постоянна актуалност.” Той винаги беше готов с коментар по всяка тема от обширното поле на българската история. По времето на Костов изпадна в немилост и беше уволнен, но при царя пак се върна като директор на музея. После започна да води телевизионни предавания и екранът го направи национално значима фигура. Така бавно и полека се сдоби с нещо като медиен монопол върху историческото наследство и темите на миналото. Също така постепенно медиите го удостоиха и с научното звание „професор”, което той продължава смирено да носи.

Във филма „И корабът пътува” на Фелини има един любопитен епизод. Известен оперен бас демонстрира пред публика в корабната кухня как с ниските тонове на гласа си може да приспи кокошка. Освен кокошката там заспа и един журналист. Нещо такова прави и Божидар от години. С гъгнив басов тембър облъчва по-простодушната публика (а тя винаги е доминираща) със своите интерпретации на исторически, политически и други теми. Предполагам, че не само аз, но и вие сте забелязали как всяка баналност и дори глупост, произнесена с дълбок бас, придобива особена значимост, както и всяка умна мисъл, поднесена с фалцет, звучи смешно или глупаво. Та това е част от харизмата на Божидар, но има и друго. Той наистина е сладкодумен събеседник, който сръчно съчинява версии. Няма значение колко са достоверни. Наскоро Даниел Смилов формулира тази техника за интерпретиране на миналото като „закон за изключеното второ” или щом нещо е могло да се случи по определен начин, значи точно така е станало. Този изследователски маниер е родил и професионален фолклор сред историците. Когато за детайлите около някакво събитие от миналото няма никакви известни данни, се казва, че тези работи само Божидар ги знае. Медийните му разкази са прости и достъпни, понякога поднесени с фриволен и дори пиперлив език, което масовата публика харесва. Друга причина да бъде харесван е патриотичният му патос. Понеже е голям патриот, простодушната общественост го приема за голям учен и историк. В това няма логика, но е така. В живота не всичко е логично. Но оттук следва и нещо друго. Всеки, който възрази на някоя от неговите тези, лесно се оказва национален предател, нихилист и родоотстъпник. В което пак няма логика, но работи. Тук бих добавил, че има нещо силно отблъскващо в професионалните патриоти. Те са всъщност професионални тарикати. Най-отблъскващото е, че държат отечеството непременно да бъде обичано точно по техния примитивен, безкритичен и истеричен начин. Уж следвайки заветите на Ботев, те смятат за висша национална добродетел „силно да любят и мразят”, но предимно мразят „със сърце зло в злоба обвито”.

Но нека се върнем на Божидар. Явно постоянното присъствие в медиите създава зависимости като наркотик и човек постепенно губи чувство за реалността. Това се случи и с него, започна да ръси глупости и да прави глупости. През 2007 година организира кичозното държавно погребение на цар Калоян в брониран саркофаг, върху лафет, с военни почести и т.н. Той беше в основата на глупавия скандал около „Митът Батак”, който преди години злепостави цялата академична общност. Конфликтният проект на немския професор Улф Брунбауер и българската докторантка Мартина Балева тогава имаше за цел да изследва технологиите за митологизиране в историята, което нито е нещо ново, нито е особено оригинално, но Божидар, както и други общественици, бяха прочели заглавието съвсем първосигнално.

През лятото на 2010 г. проф. Казимир Попконстантинов при разкопки на о. Свети Иван откри мощехранителница със свети мощи, най-вероятно на св. Йоан Кръстител. Без да е ясно като какъв (тогава беше министър без портфейл) Божидар си присвои ролята на говорител и главен попечител на находката, с което доста раздразни археологическата колегия. През 2012 г в средновековен некропол в Созопол беше открит т.нар. вампир - скелет на мъж, прободен в гърдите с железен кол, относително често срещана практика през Средновековието. Божидар веднага се яви като попечител на вампира, който бързо се превърна в туристическа атракция. Тогава някакъв шегаджия пусна в интернет снимка на Божидар до скелет от русалка, деликтен намек, че май прекалява с панаирджийските атракции.

Наскоро по повод на някаква банална простотийка на български футболист (драскал по стените на Колизеума) Божидар обясни, че това е стара българска традиция и средновековните крепостни зидове били пълни с графити, най-често с порнографско съдържание, поради което и поведението на футболиста не би трябвало да бъде строго укорявано, защото той явно се придържа към националната традиция, макар и да не го знае. По-интересното в случая беше друго. Директорът на НИМ, без по нищо да личи, че се шегува, обяви, че 70% (sic!)от средновековните българи са били грамотни, понеже порно графитите били изписани граматически правилно. Не е ясно откъде и по каква методика е стигнал до тази цифра. Налага се да уточним, че първата официална статистика относно българската грамотност е за 1879 г. и тогава тя е малко над 3 (три) %. В началото на миналия век е около 30% и някъде около Априлския пленум трябва да е стигнала средновековното ниво, каквото се привижда на Божидар Димитров.

Преди няколко години в акваторията на Созопол беше открита лодка еднодръвка. Божидар смело обяви, че е от времето на Ной, но после се оказа, че е от XI век. Неотдавна по повод на един новооткрит глинен съд за дестилация, датиран около XI век, той също така смело заяви, че явно средновековните българи са изобретили и ракията. Налага се да обясним, че алкохолът не е единственият продукт, добиван чрез дестилация и директорът на НИМ би могъл това да го знае.

Могат да се посочат и други примери за панаирджийско отношение към историята, но и тези не са малко.

В академичните среди отношението към Божидар Димитров винаги е било меко казано противоречиво. Някои се отнасят с откровена погнуса и грижливо го отбягват. Други се отнасят по-скоро иронично. Смятат го за безобиден лаладжия, който ръси нелепости по вестници и телевизии, но иначе е добър мениджър на музея, популяризира историята като наука и ревностно брани националната кауза, т.е. върши и полезна работа за народа. Ако някой ги попита дали точно от такъв тип популярност има нужда историята и от кого точно трябва да бъде бранена националната кауза, вероятно трудно биха отговорили. Има и такива, които го приемат за сериозен учен. В кулминацията на скандала около вълшебното кайначе Божидар получи висока оценка от БАНИ - поканиха го за академик. БАНИ е Българска академия за наука и изкуство, а основен аргумент за поканата отново беше родолюбието. Наблюдатели се чудеха дали последното И в името на академията не е форма за множествено число, но истинските вицове за този бастион на науката предстоят.

Ако трябва да обобщим, ироничното отношение към Божидар Димитров изглежда е доминиращо, но иронията не е активна позиция, както твърди, вече цитираният Даниел Смилов. А съдбата на българското културно и историческо наследство има нужда именно от гражданска ангажираност, от сериозен и компетентен разговор, от който да последва стратегия за развитие.

От няколко години Божидар като истински попечител на националното историческо наследство се е заел с неговото възстановяване. Строи крепости и възстановява храмове. Не е ясно кой точно му е възложил тази родолюбива мисия, но той упорито я следва. Особено след като се разбра, че страната може до 2020 година да усвои около 300 млн евро европейски пари за тази цел. Концепцията на Божидар е крепостите да се възстановят до зъбер, а храмовете до керемида. Така ще станат по-атрактивни и ще обслужват нуждите на туристическата индустрия. Дали по този начин ще се запази автентичността на паметниците, е отделен и явно маловажен въпрос. Божидар е родом от Созопол и изглежда някак разбираемо да третира националното историческо наследство, както созополска хазяйка третира свой имот. За да може по-лесно и бързо да се усвояват парите, бяха инициирани и промени в законодателството, които да позволят на кметовете сами да решават какво точно и как да се реставрира. Кметовете, естествено, ще трябва с някого да се консултират, а има ли по-подходящ за целта от вездесъщия Божидар Димитров. Чак сега историци, археолози, художници и реставратори разбраха, че директорът на НИМ не е безобиден лаладжия и с неговата енергия и стратегия страната може да се превърне в бутафорно туристическо зрелище. А самите паметници може да бъдат необратимо унищожени и то точно от уж най-ревностния им защитник.

На Божидар внимателно и с потискаща яснота беше обяснено, че няма как на базата на субструкцията на една сграда да се правят категорични изводи за нейната суперструкция. Иначе казано, не е възможно от запазените основи да се съди за цялата конструкция, за етажите, прозорците, покрива или фасадата. По аналогия с подобни сгради от същия период, но построени другаде, това също не е възможно. Поради което от петдесетина години като международен стандарт в тази област е прието, че коректната реставрация трябва да завършва там, където започва хипотезата. Който се интересува от подробности, може да ги намери в твърде подробната и прецизна статия на проф. Тодор Кръстев (в. „Култура”, 17 април 2015). През май водещи експерти в тази сфера, архитекти, археолози и реставратори, се обединиха във форум „Културно наследство” и започнаха организиран отпор срещу замисленото от Божидар Димитров. Изправен пред техните чисто професионални аргументите, той започна да буйства.

По една от водещите телевизии през май той заяви, че в цяла Европа през Античността и Средновековието се е строило по един и същ начин, описан от Витрувий. Което е не просто невярно, а глупаво. Макар десетте книги за архитектурата на Марк Витрувий, живял през първи век, действително да са упражнили сериозно влияние върху ренесансовата архитектура в Италия и други западни страни, тяхното влияние по българските земи през Античността и Средновековието нито е изследвано, нито е доказано. От изявлението на Божидар излиза, че ако искаш да изучаваш византийската архитектура, няма защо да ходиш до Турция или Гърция, отиваш примерно във Франция или Испания, гледаш и си готов. Подобно твърдение на практика зачерква няколко научни области – история, история на архитектурата, археология, изкуствознание. (Между другото в агенция ПИК, една от медиите защитаващи Божидар, в негово интервю името на Витрувий е изписано като Вит Руй, явно поради специфичната грамотност на журналиста. Това мислех да не го пиша, защото звучи като заяждане, но не знам какво ми стана.)

В същата телевизионна изява директорът на НИМ заяви, че онези, които го упрекват, че прави бутафории, са невежи и не знаят смисъла на думата бутафория. Според речниците, с които той се е справил, бутафория е нещо направено от леки материали като картон или шперплат, а неговите крепости и храмове били от камък и тухла. Без да влизаме в спор с речниците, ще отбележим, че бутафорията не е материал, а преди всичко отношение, поради което може да се направи от всичко, дори и от камък. Бутафория може да се направи и от думи и често се случва в отделни медии, поради което има бутафорни политици, както и бутафорни професори.

По принцип при коректно воден спор на едни аргументи се отговаря с други аргументи. При липса на убедителни аргументи понякога опонентите си служат с аргументи ad hominem, т.е. произтичащи от личността на опонента, примерно че е грозен, сакат, пъпчив, носи очила и т.н. Точно с такива аргументи започна да си служи и Божидар Димитров. Започна да нарича противниците си задници, невежи, сволоч, неграмотни. Журналистите страдали от интелектуална недостатъчност, проф. Тодор Кръстев бил международен мошеник, проф. Ивайло Дичев бил абсолютно неизвестен, а проф. Калин Янакиев трябвало да се подстриже. Това с подстригването издава милиционерски рефлекс, но тук няма да говорим за битността на Божидар Димитров като служител на ДС. Покрай аферата с вълшебното кладенче той съвсем сериозно заяви, че никой от опонентите му не може да води сериозен спор с него и никой не може да го бие на негова територия, защото бил Лео Меси на историята. Със същия ефект можеше да каже, че е Тукидид на футбола.

Както и да завърши сагата около Божидар Димитров, тя сигурно ще стане повод за поучителни изводи относно бъдещите употреби на медиите и историята.

Трябва да е станало ясно, че медиите сами по себе си не произвеждат власт, не дават смисъл, те само тиражират и увеличават в мащаб. Една малка глупост чрез медиите може да стане или да изглежда голяма. Трябва да е станало ясно, че не е добре да се правят глупости през август. Тогава няма събития, парламентът не работи, министрите почиват и медиите изпитват глад за новини, поради което всяко лято някой вижда я бяла акула край Поморие, я гаечен ключ и следи от жигула на Марс или пък обявява точна дата за края на света. В такава ситуация една малка глупост като шаманския ритуал на Божидар Димитров в Плиска може да се превърне в епохално събитие.

Покрай шетнята около свещеното кладенче трябва да е станало ясно и друго. За какво може и за какво не може да служи историята. У нас в миналото тя служеше преди всичко за пропагандни цели, беше инструмент за патриотично възпитание, т.е. нещо като пръчка-показалка. Тя може да върши и тази работа, но ако системно и само за това се използва, тя се поврежда. От известно време отделни професионални тарикати я гласят за нова употреба - прислужница на туристическата индустрия. Българската история не заслужава това унижение, но за това друг път, защото този текст и без друго доста се проточи.

http://reduta.bg/v2/article/%D0%B0%D1%85-%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B8-%D0%BB%D0%B5%D0%BE-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B8-%D1%82%D1%83%D0%BA%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B0

[makebulgar]

Дори и Витрувий не е знаел напълно точно как са били строени сградите. Най много се е объркал в онази част с ветровете.

[T.Jonchev]

Както и да завърши сагата около Божидар Димитров, тя сигурно ще стане повод за поучителни изводи относно бъдещите употреби на медиите и историята.

Ясно е как ще завърши - във вреда на историята и на всички нас.

Дали ще бъде пенсиониран Б.Димитров не е от значение. Айсбергът, на чийто връх е разположен той, е твърде голям, за да се стопи току тъй.

[Last roman]

ДОЦ. Д-Р ГЕРГАНА КАБАКЧИЕВА: ЗА КРЕПОСТИ И КУЛИЧКИ СЕ ДАВАТ МИЛИОНИ, А БЪЛГАРСКИЯТ ЕФЕС ТЪНЕ В БОДИЛИ

От “Посредник” се срещнахме с доц. д-р Гергана Кабакчиева от Националния археологически институт с музеи към БАН, малко след като тя приключи описа на откритията на тазгодишните разкопки в археологическия резерват Улпия Ескус. Разкопките, чийто ръководител е именно доц. Кабакчиева, се осъществяват на територията на село Гиген благодарение на проект, финансиран от Министерството на културата. Кабакчиева е работила в колектив със своя докторант Николай Русев, с другата й докторантка, Калина Стоянова, както и с една студентка от Софийския университет, магистър по археология. Работници от село Гиген, както винаги, са помагали в разкопките с ентусиазъм, тъй като там има малки възможности да се намери работа.

“Продължаваме проучванията на една много голяма сграда в центъра на римския град. Най-вероятно това е дворецът на управителя му”, коментира Кабакчиева. Тя отчете, че секторът, който изследват, е доста разрушен, но въпреки това като археолози и учени имат много добри резултати. “Най-важният за мен е, че успях да установя стратиграфията на тази сграда във времето на нейното обитаване. В нея са били представяни всички обществени събития на града. Ескус е бил най-големият град в земите на днешна Северна България. В тази сграда са били посрещани императори, управители на провинции”, сподели за “Посредник” археологът. Доц. д-р Кабакчиева разказа накратко предисторията на тези разкопки. Още при първите разкопки, проведени от проф. Теофил Иванов през 1952 година, е била разкрита тази приемна зала. Тя е била изцяло облицована с мрамор и снабдена с римското подово отопление хипокауст. След 2000 г. уви доста малко от тези красиви интериорни украси са останали за археолозите. Това е онази сграда, в която е намерена уникалната мозайка, експонирана в Регионалния исторически музей - Плевен.

Със съжаление доц. Кабакчиева сподели, че има доста днешни проблеми в древния Ескус. “Най-наболелият за мен е неговото поддържане и опазване. Когато пристигнахме за началото на археологическия сезон това лято, обектът беше обрасъл с треви над метър и половина и с храсти, които бяха станали вече дървета. С наши сили и с помощта на кмета на Гиген, Красимир Първанов, успяхме поне известна част да почистим, така че да може посетителите - българи и чужденци, да видят това, което е Ескус”, сподели Кабакчиева. Ежедневно там са посрещали над 20-30 туристи. Доц. д-р Гергана Кабакчиева не е пропускала да ги попита как са стигнали до това място и откъде са се информирали за него. Отговорът е бил, че знаят за Ескус и че се интересуват от него.

“Това правеше за мен болката още по-голяма. Аз помня какво беше Улпия Ескус само преди две години, когато беше почистено заради посещението на участниците от Лимес конгреса през 2012 г. Сегашното му състояние ще увреди археологическите останки на обекта, ако не се вземат спешни мерки - да бъде почистен още тази есен! Камъкът е една природна даденост, която се влияе от органичните натрупвания и тези треви могат много да го увредят.

Болката за доц. д-р Гергана Кабакчиева е силна, тъй като тя работи в Улпия Ескус от много години. Участието си в тези разкопки е започнала още като студентка първи курс. “Моите спомени за откритията в Ескус са твърде много, но явно е дошло времето да се обобщи тази информация. За съжаление, много средства за археологически публикации не се дават, дават се за други неща”, сподели тя.

Доц. Кабакчиева е подготвила текст към научно-популярна разработка, брошура за Ескус, като се надявала да направи на място свежи и хубави актуални снимки. Това не е могло да се получи заради тревите. Дори Храмът на Фортуна не е почистен. “Направих преди четири години един практически семинар в Ескус с магистри - дипломанти от Висшия архитектурен институт и тогава задачата им беше да разработят защитно покритие на сградата, която сега проучваме. Тогава възникна тази идея и ние трябва да допроучим сградата и да затворим архитектурния план на целия комплекс, който дотук е над 4 000 кв. метра. Може би тази сграда е била разположена на четири улици. Заемала е два квартала, на практика това е най-голямото частно жилище в древния град”, коментира доц. д-р Гергана Кабакчиева. Тя обобщи, че много от помещенията са били снабдени с хипокауст.

Намерили са много фрагменти от цветни стенописи, които са украсявали стените в тези помещения. Едната част на сградата е била представителна за посрещане на гостите и приемане на гостите, а другата са се разполагали покои на управителя и неговата фамилия. Археолозите са проучвали публичната част. Стана ясно, че едно от помещенията е изцяло облицовано в мрамор, било е много красиво и цветно. Използвана е техника в различни схеми - ромбове, кръгове. “От лилав, тъмносин, бял и различни други цветове мрамор се прави подова мозайка. Същото това помещение е било изцяло облицовано по стените, работя по конструкцията на тази украса. Тя е била поставена, когато са свалени стенописите и при свалянето на тези фигури. Миналата година намерихме човешко лице, което означава, че действително има не само растителни и животински орнаменти”, сподели доц. Кабакчиева. Намерили са един забележителен за археолозите паметник от времето на Античността - седяща фигура на богинята майка или Magna Mater. Доц. Кабакчиева поясни, че в Мала Азия е наричана Кибела, в Гърция - Хера, в Западните провинции - Юнона. “Както и да я наречем - това е божеството, което закриля дома, семейството, фамилията. Най-вероятно този паметник е бил поръчан като култов от частно лице. Допускам, че това е самият обитател на тази голяма сграда - един от тези управители на града, който е живял в нея. По отношение на нейното частично унищожаване - това е станало, когато християнството е прието за официална религия и са издадени една поредица от закони, с които се забранява влизането в храмовете, заповядва се да бъдат унищожени. В Ескус е имало дълговековна традиция, хората трудно са се разделяли с подобни, духовно свързани с тях паметници и за тази връзка говори мястото, в което тя беше поставена”, обясни доц. Кабакчиева. Намерили са скулптурата в насип, който е защитавал канал.

“Вместо да я продадат, този мрамор или да го изгорят в някоя пещ и да стане на вар за нови строителства - те са я погребали ритуално, най-вероятно за да бъде запазена от времето. Подобни паметници в Ескус имаме много. Още когато се проучва гражданската базилика в северния край на форума беше намерена една прекрасна статуя от мрамор на бог Аполон. Без главата, но въпреки това тя беше също закопана под подовото ниво на сградата. За мен това е доказателство, че въпреки официалните разпоредби, местните жители са отдавали своето значение и за тях е било трудно да разкъсат духовната си връзка”.

Не само в Ескус, но и в централна Северна България не е намирана подобна скулптурна творба като седяща фигура на богинята майка.

При разкопките са били намерени изключително много монети, които според Кабакчиева също помагат за цялостното реконструиране на историята - не само на сградата, а за живота и обитаването през различни времена на Ескус. “Един факт, който от миналата година проследяваме и тази година беше потвърдено отново е, че в средата на 13 век средновековното селище, което през това време съществува над руините на древния град е било опожарено и разрушено от татари. Едно нашествие на татарите има по това време от 1240 г. до 1250 г. в района на Долен Дунав и Ескус също е пострадал по това време”, разказва увлекателно археологът.

Сред откритията са още част от мозайка, интересна бронзова фибула, която е била изключително рядък тип в земите на Древна Мизия, както и бронзов пръстен с гема от карнеол. “Върху него е изобразено божество, но ми трябва доста по-силна лупа, защото е много малка, за да разпозная точно кое е божеството. Вижда се, че е с дълга дреха и в профил надясно, но все пак тепърва ще се изясни”, сподели Кабакчиева.

За бъдещето на този археологически резерват тя е доста разтревожена. “Анастилоза за тази сграда ще бъде трудно, съвсем частична би могла да бъде за някое помещение. При реализирането на този тип проекти, финансирани от Министерството на културата, се изисква да бъде направена и така наречената аварийна консервация. „Тук е мястото да спомена, че секторът, в който ние работим е доста разрушен и това ни даде идеята да укрепим част от вече разкритите зидове. Първо, за да добият известен релеф и да бъдат запазени по този начин, до момента, в който разработим проект за консервация и частична реставрация. Това може да стане, когато цялата сграда вече е проучена. Това, което говорите за анастилоза е идеята ми да бъде направена такава за храма на Фортуна. Там е възможно това да се случи, но трябва да има желание от страна на политици, от страна на административно ръководство и едно солидно финансиране”, коментира доц. Кабакчиева.

В Улпия Ескус се правят разкопки повече от 100 години. Тази година се навършват 110 години. С много усилия от нейна страна 2000 година е бил обявен за археологически резерват. Тя е смятала, че по този начин по този начин ще привлече интереса и вниманието на държавните институции и съответно ще се полага по-голяма грижа за този град. “Ескус не е на черноморския бряг, не е София, но не забравяйте, че Ескус е най-големият древен град в земите на Северна България. Най-красивата древна декорация има в Ескус. Сградите тук са много. Когато беше Лимес конгреса, подготвих табели на всички големи комплекси, които са разработени. Поставяла съм информационни исторически текстове и илюстративен материал за единствения античен град в България. Той дава изключително много перспектива за неговото разкриване и подготвяне за туристическо посещение. Ескус се намира до голямата река Дунав. Би могло да се организира и туризъм по реката. Въпреки това се прехвърлят отговорности и се казва, че Ескус е публична държавна собственост. Ескус е много голям за един археолог за един учен, за да поеме на плещите си цялата отговорност за този обект”, отчита Кабакчиева.

Стана ясно, че укрепената площ е 18 хектара, което е 18 хиляди декара. Преди години доц. д-р Гергана Кабачиева е успяла с общинското ръководство да ги подтикне да кандидатстват по различни програми, за да бъдат направени пътищата. Пътят до Ескус тя определи като фантастичен и на европейско ниво. “А при самия обект човек стига до финалната точка, която е една затворена порта, с храсти пред нея. Това е изключителна болка за мен и в момента, когато се върна ще напиша до министъра на културата доклад, за да се обърне внимание. Не може по този начин! Не може за някакви малки крепости, кулички, паланки да се дават хиляди и милиони левове, а Улпия Ескус да тъне в немара. Когато тръгнах за разкопките и моите колеги от чужбина чуха, че имаме някакво финансиране, нямате представа какъв беше възторгът от тяхна страна. След конгреса получавах месеци наред благодарствени писма, че са имали възможност да посетят да видят Ескус. А днес българският Ефес тъне в тръни и бодили”, завърши Гергана Кабакчиева.

http://posredniknews.com/site/vodeshti/127-nai-vazhnoto/51055-dotz-d-r-gergana-kabakchieva-za-kreposti-i-kulichki-se-davat-milioni-a-balgarskiyat-efes-tane-v-bodili

[Last roman]

Обръч от археологически обекти за реставриране

Голямата базилика в Плиска, крепостните стени в Созопол, ранновизантийската крепост Акра в Черноморец, крепостната стена на полуостров Урдовиза – Китен. Тези обекти имат повече общо от очевидното, че са паметници на културата. Те правят обръч около Националния исторически музей и неговия директор Божидар Димитров. Обръч, по който средства от държавния бюджет, приоритетно се насочват от Министерството на културата към НИМ, а оттам се разпределят често към едни и същи хора. С един и същи проектант на обектите. Това показва справка, която "Дневник" направи за консервационните и реставрационни работи на тези обекти в последните години.

От последния случай - реставрацията и консервацията на Голямата базилика в Плиска, ясно се вижда по каква схема се върти обръчът.

На 7 май тази година правителството реши да отпусне 500 000 лева за археологически и реставрационни дейности в първата българска столица. От тях 267 700 лв са заминали към НИМ, сочат данни, получени от "Дневник" от Министерството на културата. Тези пари трябва да са за реставрационни и консервационни работи по Голямата базилика. От своя страна НИМ и директорът Божидар Димитров следва да изберат изпълнител.

На какво основание парите отиват точно в НИМ, защо Димитров движи проекта

защо той избира изпълнител, защо той назначава консултант, който до края на строителството ще получава средства за дейността си - това са все въпроси, които министерството на културата не изяснява (какво отговориха от ведомството по тези теми вижте в карето).

Оставен да ръководи тези средства, Димитров избира и консултант - арх. Юлий Фърков. Както и консорциума "Армира 2013" за изпълнител. Преди време Димитров разказа как се е стигнало до избор на консорциума - той пуснал публична покана за строителството и се явили няколко фирми. "Като разбрах кои ще се явяват за тая дребна сума - три фирми, ги извиках и им казах: Я направете консорциум, няма сега да се оспорвате и т.н. за 119 000 лева, да правите циркове", разказа пред "Дневник" Димитров преди време.

Впоследствие пред "Дневник" той се отрече от това - първо каза, че думите му са извадени от контекст, после че не ги бил казал така, а накрая - че дори да ги бил казал, нямал това предвид. "Тези думи за създаването на консорциума, не знам дали така съм ги казал, както пишете. Не сте ме разбрали вероятно. А може и аз да не съм се изказал правилно, аз съм слаб в тази материя като изказ, не е история. Аз не бих могъл да създам този консорциум по простата причина, че той е създаден две години по-рано за вила "Армира", която няма нищо общо с НИМ. Това, което им казах, а и на вас също и сте го трансформирали някъде, според мен неправилно, че когато са подавали документи, съм казал сигурно, че се радвам, че се явяват. И че поне две фирми, тоест не два, а три, аз смятах, че са три и от това личи, че аз не знам какво представлява този консорциум, бях останал с впечатление, че са три. Не е ли това доказателство, че аз не съм го създавал и че дори не знам колко фирми са", така сега обясни Димитров думите си, че той е накарал отделните кандидати да се обединят.

От това обаче не става ясно тогава защо първоначално отделните кандидати, които и според директора на НИМ са имали намерения да кандидатстват отделно, впоследствие са се обединили.

Димитров сам каза преди време също, че познава отдавна фирмите - те били работили и по Боянската църква, крепостните стени в Созопол и др.

Стари връзки

показва и справка в регистрите на ДАКСИ. В консорциума "Армира 2013" влизат фирмите "Софиийски строител" и "Стройекспрес-НН". В момента управител и собственик в "Софиийски строител" е Сашо Велев. Велев, който е и председател на Фондация "Приморско 2004" - инициатор на подписка в защита на Божидар Димитров от последните месеци, управлява строителната фирма от 2008 г. насам. Тогава той е получил дела си (50 на сто от собствеността) от Кирил Арнаутски.

Арнаутски пък е управител на друга, свързвана с Божидар Димитров фондация - "Созопол". Допреди прехвърлянето на дяловете дори седалището на "Софийски строител" и на клона на фондация "Созопол" в София са били на един адрес - кв. Орландовци, ул. "Нешо Бончев" 15, сочи ДАКСИ.

Връзката на двете фондации - "Приморско 2004" и "Созопол", както и на техните председатели, може да бъде видяна също и чрез адресите на двете организации. От 2006 г. поне до 2010 г. адресът на "Приморско 2004" всъщност е идентичен с този на "Созопол" - гр. Созопол, ул. Милет 50. Едва през 2012 г. фондацията на Велев поне формално се отделя и се прехвърля на адрес в Приморско.

В същото време на адреса в Созопол се води и фирмата на Кирил Арнаутски - "Кибор-Кирил Арнаутски".

Чрез "Кибор" пък може да се проследи предисторията на схемата, по която сега "Софийски строител" ще получи бюджетни средства през НИМ. Макар на сайта на фондация "Созопол", а и никъде в публичнодостъпните данни да не може да бъде намерена справка по какви обекти в Созопол и региона са работили фондацията и фирмата на Кирил Арнаутски, документи от течаща в момента проверка на НАП на "Кибор", с които "Дневник" разполага, показват, че фирмата е работила по поне 12 проекта по Черноморието. Тя например е правила консервационни и реставрационни работи в античния град Аполония - Созопол, на крепоста Акра, нос Акин в Черноморец, на северната крепостна стена в Созопол, на крепостта Урдувиза в Китен и др.

И всички тези обекти са получавали финансиране също като при Голямата базилика - с постановления на Министерския съвет са отпускани средства към Министерството на културата, а оттам - на НИМ.

Например с постановление на Министерския съвет 178 от 9 август 2012 г. се отпускат пари от държавния бюджет "за дейности по опазване на недвижими културни ценности", в размер общо 910 000 лв., от които по бюджета на Министерство на културата за Националния исторически музей – 415 000 лв. Парите за музея, ръководен от Божидар Димитров, са "за археологически разкопки и консервация на крепостната стена "Созопол" – 325 000 лв, както и за археологически разкопки и консервация на средновековната крепост Акра – 90 000 лв."

В началото на март 2013 г. правителството, тогава макар и в оставка, решава на последното си заседание да даде още пари на музея - с постановление на 64 от 8 март се коригира бюджетът на Министерството на културата "за финансиране на дейности на Националния исторически музей по опазване на недвижими културни ценности – 805 000 лв. Тук се отпускат още бюджетни средства за разкопки и консервация на средновековната крепост Акра – 250 000 лв., за разкопки и консервация на северната кула на средновековна крепостна стена в Созопол – 55 000 лв., за разкопки и консервация на зона Провлака в Созопол – 250 000 лв. и за крепостната стена на полуостров Урдовиза в Китен – 250 000 лв.

Отпуснати общо по двете постановления през НИМ са 1 220 000 лв.

Още в първия работен ден на 2013 г. /преди второто министерско постановление/ в института за паметниците на културата с поредни входящи номера са внесени за съгласуване проектите за консервация и реставрация на повечето от финансираните с постановления на правителството обекти - северната крепостна стена на Созопол и прилежаща кула, крепостите Акра и Урдувиза. С проектант и съответно консултант пак арх. Юлий Фърков, който също консултира и строителството на Голямата базилика в Плиска.

По всички тези обекти, движени и финансирани от НИМ, е работила фирмата на Кирил Арнаутски. "Ние сме само подизпълнители, не мога да ви кажа от къде е било финансирането на тези обекти", каза пред "Дневник" Арнаутски. Той заяви, че проверката на НАП на фирмата му за обектите по консервация и реставрация на различни паметници на културата не го притеснява, а била нормално и рутинно нещо. Данъчните още не били приключили работата си.

Точно къде и колко са изразходваните средства за различните обекти по Черноморието пък няма публични данни. Дали има нарушения могат да кажат единствено данъчните и Сметната палата. Практиката обаче без конкурс или по напълно неясен принцип да се предоставят средства от държавния бюджет на една организация, било то и Националния исторически музей, извиква съмнения. А връзките между изпълнителите на обектите, финансирани от НИМ по Черноморието и в Плиска, също повдигат въпроси.

Изборът на проектант и консултант също не е без значение - той оформя сметките и планира сумите, които се очаква да струват съгласуваните проекти. А и взима консултантски хонорари докато тече строителството. В конкретните случаи все един и същ архитект.

"Хал хабер си нямам защо и как са свързани", заяви Божидар Димитров

Кой с кого е свързан не ме интересува, какво като е свързан, ако не са извършили нарушение на законите, допълни той. Мен ме интересува само, че са направили един много хубав обект, който и сега е за пример - вила "Армира", отбеляза директорът на НИМ.

"Не знам как са свързани. Те си подават оферти за участие, един консорциум и печели. Оттук нататък кой с кого е свързан, как е свързан, кой на кого е тъща, сестра, мен не ме интересува. Интересува ме консорциум "Армира 2013". Има ли нещо лошо срещу него, дела, лошо ли работи и т.н.? "Армира" се сочи за пример от всеки. Какво да ме интересува повече? Аз да не съм следствие или ДАНС, икономическа полиция?", заяви Димитров.

Посочи, че така или иначе е нямало друг кандидат. И отново отбеляза, че фирмите, имащи право да извършват тази дейност по консервация и реставрация, са единици - 7-8.

Директорът на НИМ отбеляза, че арх. Фърков е проектант на много обекти, някои нямащи нищо общо с музея - на Ларгото в София, на крепостта при Пещера и при Хисарлъка.

Димитров подчерта още, че НИМ не е най-големият бенефициент от парите на Министерството на културата. И се изненада от медийния интерес към толкова нищожна сума, която сега се отделя за Плиска. Той уточни, че от пуснатите според поръчката 210 700 лв., за консервация и реставрация ще отидат едва 119 000 лв., а останалите били за съпътстващи неща като почиствания, дренажи и др.

Макар сега сумата за Голямата базилика да е малка, практиката е изпълнителите, започнали един обект, да го довършат. А и наскоро Димитров потвърди отново сметките, че цялостната реставрация на Голямата базилика се очаква да излезе около 8 милиона лева. Сметките, които се правят, се одобряват и отчитат от консултанта на обекта.

Министерство на културата не обясни защо именно НИМ е избран да ръководи проектите по черноморието и в Плиска

"Дневник" зададе редица въпроси до Министерството на културата с желанието да разбере защо музеят е избран да ръководи проектите в Созопол, Черноморец, Китен, Плиска и съответно да разпределя държавното финансиране. Ясен отговор не беше получен. Ето и част от самите отговори:

Какво е правното основание тези средства да се предоставят за управление и разходване на НИМ? Защо е избран именно този музей и защо изобщо се налага средствата да бъдат преразпределяни към второстепенни разпоредители с бюджетни средства и те да ръководят проектите?

- Финансирането от страна на Министерството на културата на теренни археологически проучвания, теренна консервация и дейности по консервация и реставрация на недвижими културни ценности се осъществява по Програма 1 "Опазване на недвижимото културно наследство" към "Политика в областта на опазването на културното наследство и подпомагане създаването и разпространението на изкуство, на културни продукти и услуги" на министерството. Средства за такива дейности не се разпределят само на музеите – второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на културата, но и на музеи от цялата страна, въз основа на сключени договори за съответната дейност и в рамките на финансовите възможности на министерството. Така например на Регионален исторически музей - Шумен през 2014 година са отпуснати 350 000 лв. чрез бюджета на Министерството на културата за консервация, реставрация и социализация на обект "Арена" в Археологически резерват "Ранносредновековен град Плиска". За 2015 г. за археологически проучвания и теренна консервация с Националния археологически институт с музей /НАИМ/ при БАН са сключени договори за общо 26 обекта. Сключени са договори и с още 13 регионални и общински музея от страната. На НИМ за Голямата базилика в Плиска не са отпуснати 500 000 лв, а 267 700 лв.

Каква е връзката между НИМ и обекти, намиращи се на териториите на черноморски общини (Созопол, Черноморец, Китен и др.), както и на територията на комплекса Плиска?

- Археологическите обекти, произхождащи от територията и акваторията на България, са публична държавна собственост, а що се отнася до археологическите резервати, какъвто е Ранносредновековният град Плиска, те са изключителна държавна собственост. Националният исторически музей /НИМ/ е държавен културен институт и според разпоредбите на Закона за културното наследство /ЗКН/ националните музеи осъществяват дейността си на територията на цялата страна.

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/09/11/2606087_obruch_ot_arheologicheski_obekti_za_restavrirane/

Редактирано Септември 11, 2015 от Last roman

[Last roman]

Столичани се възмущават от реставрираната Сердика:

http://nbox.bg/culture/item/7311-stolichani-se-vazmushtavat-ot-restavriranata-serdika.html

[Last roman]

България на двайсет крепости

Пет причини защо масовото "закрепостяване" няма да доведе до очаквания бум на културния туризъм

Културното наследство може да допринесе за туризъм, но ако се реставрира умно и с грижа към оригинала

Божидар Димитров е добър разказвач. Oт тези майстори на късия разказ, които не биха допуснали истината да развали добрата история. Затова и обичат да го слушат - медиите, правителството, Бойко Борисов. Легендата за свещения кладенец със светената вода при Голямата базилика на Плиска, с която историкът уми ритуално главата на премиера, обаче рикошира лошо. Скрепена от сакралния пръст на Ванга, "живата вода" беше маркетинговия хит на лятото, докато не се намесиха здравните инспектори и развалиха добрата повест. Стана ясно, че водата е твърде опасна, за да бъде туристически сувенир, и самият Борисов издаде декрет да се спре с търговията с историческото наследство.

Поучителна история и предупреждение, че по-големият разказ за това как България ще се превърне в топ дестинация за културен туризъм, ако вдигне от руините укрепления, църкви, градове, също е на път да не се сбъдне. Той започна като благородно начинание общините да съхранят и покажат културно-историческото си наследство като модел за устойчиво развитие и прерасна в мащабна строителна инициатива. Сто и шест милиона лева по-късно България лежи върху двайсетина нови крепости, които си приличат една с друга като панелни комплекси (виж инфографиката вляво). Икономическият ефект от направените инвестиции е спорен. На много места строителният размах е увредил, вместо да опази културно-историческите паметници, а автентичното наследство е погребано под пластове цимент и тухли. С него и претенцията за историчност и величавост на онова, което искаме да продадем на българските и чуждите туристи. По-долу ще намерите петте причини, които обясняват защо масовото "закрепостяване" едва ли ще доведе до очаквания бум на културния туризъм.

1. Зад реставрациите не стои ясна културна политика

Един от парадоксите в историята как се сдобихме с толкова крепости е, че синхронният устрем на общините да кандидатстват за европейско финансиране тъкмо с антични и средновековни руини от укрепления не е резултат от ясна културна политика. Обратното - издава липсата на такава. Доц. Георги Вълчев и доц. Райна Гаврилова, преподаватели в Софийския университет, които изследват този феномен в проекта "Новите наследства", са на мнение, че с добрите намерения културното наследство да започне да работи за туризма всъщност се прикрива, че няма стратегия какво се възстановява, защо и с какъв икономически план. "Въпросът е, казва доц. Гаврилова, в една бедна държава, която за пръв, а може би и за последен път има шанса да направи нещо за културното си наследство, какво се прави с тези десетки милиони. Кое може да бъде истински печелившо, кое е истински важно и какво е нужно, за да се запази."

Двамата културолози са част от форум "Културно наследство", обединение на археолози, реставратори, изкуствоведи, архитекти, преподаватели, представители на туристическия бранш и активни граждани, което възникна заради оглушителната липса на отговор на тези питания. Всички те настояха за цялостна стратегия, която казва какви са приоритетите на държавата в отделните региони в областта. Тоест къде смята да финансира и с какви темпове, за да могат местните общности да изградят собствени политики според намеренията й. Политиката, която виждаме в действие, е деформирана, казват от форума в своя декларация, тъй като с предимство е строителството на "измислени" паметници, докато 40-те хиляди автентични български ценности реално се рушат. Доц. Райна Гаврилова дава пример със състоянието на тракийските гробници в Александрово, Старосел и Свещари в подкрепа на това твърдение. Те стоят занемарени, докато всяко село може да кандидатства да си надстрои безименното кале.

Загадка е и логиката, по която правителството решава да отпусне извънредно бюджетни средства за реставрация на определени обекти. Така и Националният исторически музей (НИМ) получи финанси за разкопки и реставрация на Плиска. За тази година Министерството на културата (МК) е отпуснало общ бюджет от половин милион лева за археологически разкопки, които са се разпределили между 54 обекта в цялата страна. Но е осигурило допълнителни 232 хиляди лева за теренни проучвания на четири обекта на Плиска. Отделно 267 хиляди лева от МК са отишли в реставрацията на Голямата базилика. В същото време дори не е ясно как е решено кои части от резервата "Плиска" да бъдат проучени и възстановени и защо Голямата базилика да е с приоритет в целия средновековен град.

Неслучайно директорът на НИМ проф. Божидар Димитров единствен защитава тезата, че стратегия за културното наследство има. Писана с "италиански специалисти по линия на ЕС", според него тя разделя България на осем области и осем големи маршрута. Не се реализира, тъй като е твърде мащабна, 90% от обектите, включени в нея, са силно порутени и няма пари да се оправят наведнъж. "Сумата е колосална и затова в момента се практикува друго", обяснява Димитров. И добавя: "До голяма степен въз основа на тази стратегия на общините се подсказва какво да правят."

2. Решенията се взимат без публично обсъждане и от тесен кръг хора

Въпросите как и защо се избират обектите, които подлежат на реставрация, са в не по-малка мъгла от тези кой взима решенията в целия този процес и кой носи отговорността за крайния резултат от масовото строителство.

Безспорно медийното лице на новите крепости е проф. Божидар Димитров. Той стои редом до премиера на официалните откривания, подгрява публиката с истории от страниците на вестниците и защитава проектите в сутрешните блокове на телевизиите. Пред "Капитал" историкът отрече да има главна роля в целия процес. "Божидар Димитров не участва освен като експерт, като го питат медиите да си каже мнението правилна ли е тази практика, и аз казвам, че е правилна", заяви директорът на НИМ. И допълни, че дава становището си публично, без общините да се допитват до него. "Нито една крепост - нито служебно, нито лично съм реставрирал, нито съм изготвял проекти", категоричен е Божидар Димитров. В същото време общини разказаха пред "Капитал", че го търсят да ги консултира на доброволни начала. НИМ обаче получи директно финансиране и избра изпълнител на проекта за Голямата базилика на Плиска. По думите на директора на музея това е първият подобен случай. "Министерският съвет просто ни покани, ние сме неговият музей", отговори историкът на въпроса защо точно НИМ управлява парите за проекта.

По програмата за възстановяване на крепости кандидатстват общините, като предлагат проекти за реставрация на съответните културни паметници. Конкретните обекти обаче според източници на "Капитал" са предварително набелязани - по какви критерии и от кого точно не е ясно. Експертите от администрацията, които одобряват проектите, също не са публично известни. Не се знае дали има независима оценка - на археолози, архитекти и градостроители, и каква е тя. Непрозрачните процедури логично водят след себе си съмнения за коректността на обществените поръчки и изпълнението на първоначалните проекти.

На теория местните власти трябва да изберат екипите, които ще работят по обектите, но изборът съмнително често е един и същ. Арх. Юлий Фърков например е нает по голяма част от поръчките от европейската програма. "Работя само по покана на общините", обясни той и допълни, че 50 години се занимава с консервация и рестраврация, но и с разкопки. "Това е една рискова професия, защото ние сме под обстрела на обществото", смята още арх. Фърков, но признава, че според него резултатите от археологическите проучвания трябва да се публикуват предварително, както и идейните проекти след това.

Доц. Георги Вълчев и доц. Райна Гаврилова, както и съмишлениците им от форум "Културно наследство" настояват за публично обсъждане на културните политики и включването на професионална експертиза при избора на проекти за възстановяване. Доц. Гаврилова уточнява, че целта е процесът да бъде изваден от тесния кръг хора, които взимат решенията, да има обществен контрол как се харчат парите и публични рецензии от уважавани експерти.

3. Икономическата логика е сбъркана

Философията, под която кипи усиленото строителство на исторически паметници, е, че това ще доведе туристи и икономическо оживление за общините. Според доц. Георги Вълчев от СУ обаче тази мантра е фалшива. "Няма как с културен туризъм да осигурим препитание на обеднелите региони в България", смята той. И обяснява: "Можем да създадем техен индивидуален профил в областта на наследството, да допринесем туристът да остане с конкретни впечатления от региона, но не и да заменим истинската икономика и това, което би трябвало да задържа хората по места."

Като част от проекта "Новите наследства" доц. Вълчев и неговите колеги са обиколили голяма част от общините, кандидатствали по програмата за реставрация, за да проверят и какъв е икономическият ефект от нея. Установяват, че единственото по-видимо присъствие на туристи са ученическите групи. Което, разбира се, е хубаво, но не това са платежоспособните посетители, очаквани от малките населени места.

Освен това фактът, че повечето общини се втурват да възстановяват незнайни крепости, вместо да помислят какво наистина ги отличава от останалите, е убийствена икономическа стратегия.

Доц. Райна Гаврилова я сравнява с тази на земеделските производители: "Като видят една година, че цената на рапицата се вдига, на следващата всички сеят рапица. На по-следващата цените падат и всички губят." А и ако от крепости толкова се печелеше, пита Владо Руменов - художник и координатор на форум "Културно наследство", то тогава защо Видин и Белоградчик, които имат напълно запазени укрепления, не са цъфнали икономически. Изследователският екип на СУ наблюдава в Белоградчик, че дори широката му и стара популярност не може да го спаси. Годишно оттам минават около 75 хиляди туристи, но градът няма инфраструктура да поеме толкова хора. Затова и голямата част от тях само минават през крепостта, без дори да отседнат или да хапнат в самия град.

"Не сме против културното наследство да допринесе за туризма в България, а по-скоро това да става умно, подредено, премислено и тогава, когато се влагат пари, те да не увреждат самия оригинал", казва доц. Георги Вълчев. Тоест малки и непознати градчета трудно могат да предизвикат интерес с крепости, ако не развият и по друг начин собствен продукт - например през локални производства, хубава храна, уют, все фактори, които да накарат туристите да останат повече, да оставят парите си.

Вместо това градовете често бягат от естествената си идентичност в надпреварата да спечелят проект за реставрация. Доц. Райна Гаврилова дава пример с Мездра. По "Регионално развитие" там се издига лошо изпълнена средновековна крепост, която е толкова исторически незначителна, че дори няма име. Местните я наричат Калето. В същото време градът е известен като важен железопътен възел, намира се в района на Искърското дефиле, където има интересни скални образувания и пещери със скални рисунки, имал е интересна каменоделна индустрия и все още действащ техникум по каменоделство. "От всичко това може да стане много хубав туристически маршрут, учениците от техникума могат да изработват сувенири от камък. Но общината не вижда нищо от това. Някой я посъветвал да кандидатства именно с крепостта. А културното наследство трябва да бъде част от някакъв по-цялостен разказ", отбелязва доц. Гаврилова.

Но местните общности не бива да бъдат обвинявани за това, че се опитват да поправят безнадеждната си ситуация, казва доц. Георги Вълчев. Дори напротив, на много от местата работят хора, искрено ангажирани с каузата, които започват да виждат реалните проблеми, след като проектът свърши и не стане печеливш изведнъж. Общината трябва да намери средства за издръжка на обекта и за заплати на хората, които работят в него. Така например за едната си година работа крепостта "Перистера" в Пещера е привлякла 18 хиляди души и е генерирала приходи от 50 хиляди лева. Според управителя й Георги Смилянов тези пари са достатъчни за заплати и издръжка, че дори са стигнали за малка инвестиция в поливна система. За да привлича туристи обаче, които да остават в града, а не да минават транзит, общината ще трябва да кандидатства по още програми, за да развие инфраструктурата си.

Все пак има обекти в серията от реставрирани крепости, които се радват на икономически успех. Такъв например е случаят с "Цари Мали град", който експертите в сферата на културното наследство наричат "Дисниленд". Автентичното културно наследство там е минимум, доминира туристическата атракция. Посещенията обаче са от около половин милион души на година. Там общината е подкрепена от мащабните ресурси на строителния гигант "Главболгарстрой", който има и голяма частна инвестиция в развитието на обекта. Вложенията в атракции, анимация и популяризация на "Цари Мали град" са немислими за малки общини без подобен гръб. Не на последно място за икономическия успех на крепостта допринася и близостта й със София.

"Моето лично огорчение и на много от колегите е, че подобни места имат презрително и снизходително отношение към българския турист. Разбирането е, че той ще изяде всичко, всякаква бутафорийка, че не е дорасъл до това да разбере кое е автентично. Това обижда", смята доц. Райна Гаврилова.

4. Наследството се уврежда, вместо да се опази

Това, което най-много притеснява професионалисти от сектора, са съмненията (а на много места вече и доказателствата), че строителството при възстановяването на историческите обекти уврежда оригинала. Ярък пример е крепостта "Стенос" в прохода "Траянови врата", където при подготвянето за консервационно-реставрационните дейности оригиналната субстанция е рушена и къртена с къртачна техника. В крепостта "Хисарлъка" в Кюстендил пък още преди официалното й пускане в експлоатация има счупени питоси (делви, в които са се съхранявали зърно, зехтин и др. - бел. ред.) и плочки и са избили соли по повърхността на камъните. Причината за подобни случаи обикновено са некачествени материали, както и лошо извършена работа на строителите. А резултатът е увреждане вместо опазване на културното наследство.

"По всички правила на опазване и конвенциите, които са подписани, за да се опази едно културно наследство, намесата би трябвало да бъде обратима", коментира арх. Стела Дулева, която е била главен проектант на "Стенос", но се отказва от проекта, след като вижда отклоненията от първоначалния план и липсата на адекватна реакция на отговорните институции. Тя обяснява, че идеята е това, което се прави в момента, да може да се махне след 10 - 20 години, когато евентуално ще се появят по-добри технологии за опазване и възстановяване.

Според доц. Георги Вълчев оригиналът се уврежда и когато основите на съответната крепост се изгребват, за да се създадат бетонни фундаменти за стената, която отвън се облича с камък, за да изглежда автентично. "Това са практики, които са съществували в Европа през XVIII и XIX век", категоричен е доц. Вълчев и допълва, че много отдавна водещите световни практики са отрекли такъв тип подход към наследството - въображаемото възстановяване. "Когато се възстановява, принципът е да се използват оригиналните материали - те са били хоросан, мляко и жълтъци дори, а сега се работи с цимент", допълва и художникът Владо Руменов.

"С бетон не знам нито една крепост", отсича обаче проф. Божидар Димитров. Той твърди, че освен по пернишката "Кракра" по всички останали двайсетина крепости, реставрирани частично в последните 7-8 години, е работено с камък и антични по вид тухли. (Наблюденията ни от две от общо три крепости, които посетихме тази седмица, обаче показват, че са използвани бетон, цимент и тротоарни плочки.)

Арх. Юлий Фърков, който е работил по "Хисарлъка", обяснява, че използването на бетон е въпрос на проектиране. По думите му крепост не може да се издигне само с камъни, защото ще падне отново, но има съвременни материали, които не увреждат оригинала - например полимербетони, които не дават соли. Според арх. Фърков контролът върху строителната дейност трябва да е много по-строг, отколкото този в момента, и трябва да е ясна отговорността на общините и авторския надзор за крайния вид на проекта.

5. Автентичността отстъпва пред фалшива историчност

"Има един древен архитект Витрувий - на бюрото ми е, който обяснява как се строят крепости, храмове с най-големи подробности." Божидар Димитров отговаря, без да се замисли, когато го питаме откъде всъщност се знае как точно са изглеждали крепостите. Историкът има ясна концепция: "Когато очертаеш зидовете, планът на крепостта ти е ясен, имаш основите. От основите как да вървиш нагоре - тук идва другарят Витрувий." А "другарят" с доста голяма точност по думите на проф. Димитров е описал детайлите - ако крепостта е висока 10 метра например, основите трябва да бъдат 2.20 м, а кулите - два метра по-високи.

Други експерти в областта на културното наследство обаче не са на същото мнение. Според тях липсва достоверна информация за това как са изглеждали някога тези ценности и в момента се случва сериозно отдалечаване от автентичността им. А така се губи и безценното историческо свидетелство, което трябва да бъде предадено на бъдещите поколения.

"Все едно да възстановявате сграда по учебника по градоустройство. В него се дават общите принципи", е мнението на доц. Райна Гаврилова относно позоваването на Витрувий при подобни реставрации. "Правят се възстановки, но на неща, за които има документи", казва още тя. Прави сравнение с Плиска, която дори още не е проучена добре от археолозите, а Голямата базилика е построена вече до втори етаж. "Когато крепостите се изграждат до зъбер, камък и керемида, оригиналните слоеве изчезват, подменя се фактологията", смята и Владо Руменов и е категоричен, че не може да се прави реставрация по хипотеза.

"Няма хипотези, това е типово строителство", убеден е обаче Божидар Димитров и разказва как Римската империя е строяла по еднакви стандарти "от Гибралтар до Ефрат", защото "е идиотска, като Европейския съюз". Според него това се доказва и от намерените в България останки от оригиналите. "Наготово си взимаме стандартите, убеждаваме се, че е добре, и започваме така да строим крепости. Само че ние строим с бял хоросан", обобщава процеса историкът. Според него възстановяването на крепости е "съвременна европейска практика", тъй като в Германия например в момента се реставрират 23 замъка по долината на река Рейн, а в Гърция се реставрира изцяло Партенонът и още 6 други храма на Акропола.

На неговата позиция, оказва се, е и Министерството на културата. В отговори на въпроси на "Капитал" от пресцентъра на ведомството казват, че не отговарят на истината твърденията, че нямаме документални свидетелства за това как са изглеждали преди векове най-често реставрираните обекти в България - крепости и църкви. "Съществуват стотици гравюри, дори и фотографии - много крепости в страната ни са разрушени след 1919 г. след едно решение на правителството на премиера Стамболийски. Нещо повече - в резултат на проучванията се знаят много добре и технологиите и материалите, с които са били изградени обектите. Някои от паметниците ни имат и прекрасни аналози в съседните страни, запазени до покрив", обясняват от МК.

На обвиненията, че в България не се спазва Венецианската харта за консервация и реставрация (която казва, че реставрацията трябва да спре там, където започва хипотезата, и позволява издигането само на отделни елементи), Димитров отговаря, че я знае наизуст. Според него тя позволява пълното възстановяване при технологични или естетически причини, които тук са налице заради разликите в температурите между зимата и лятото.

Божидар Димитров вярва, че възстановените крепости могат да възпитават в патриотизъм. Хората си казват "ей, гледайте какво нещо са направили нашите предци, защо и ние да не го направим", смята той и допълва, че едно от нещастията в наши дни е, че не можем да се обединим около една кауза.

Последното е напълно вярно. Но обединяването около съмнителни истини и измислени легенди от миналото едва ли ще ни придвижи много напред. България ще е същата, но с 20 крепости.

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/08/16/2591084_bulgariia_na_dvaiset_kreposti/

Редактирано Септември 23, 2015 от Last roman

[Last roman]

Тандемът Фърков и Божо Димитров ще вилнее в Китен:

http://tok.bg/drevnata-krepostna-stena-urdoviza-shte-privlicha-turisti-v-kiten/

[Last roman]

За щастие, благодарение на будните реакции на някои граждани /включително и на нашият форумен колега Манол Глишев/, бутафорията, която се вихреше на Ларгото от три месеца е спряна и се надявам след проверката всички циркови добавки на архитект Фърков - известен с ексцентричния си подход към реставрациите да бъдат премахнати. Лошото е, че експертните становища преди 2 години не бяха взети под внимание, планът на покойния архитект за Ларгото беше подменен с тези на намърдващия се навсякъде у на всяка цена Фърков /да припомня печално известните негови творения 'до зъбер' - Перистера, Пауталия, Цари Мали Град/. Разбира се всичко е за парите от еврофондовете, а историята се погребва с лека ръка под бетон и нискокачествени материали:

До понеделник експерти ще решават как да се преработи реставрацията на Ларгото, арките вероятно ще отпаднат

Работна група след работната група. Да се видим пак и да обсъдим отново. Това е решението, до което достигнаха днес експертите, събрали се в Министерството на културата, за да обсъдят реставрацията и консервацията на "Антична Сердика" край Ларгото и ЦУМ в София. Срещата беше спешно свикана от ведомството в отговор на критики, че античният обект се разрушава и губи под бутафорни нови строежи.

Заради критиките министър Вежди Рашидов замрази временно обекта по реставрация. По информация на "Дневник" това станало след инструкция от най-висото държавно ниво. След временното спиране на работата по реставрация на античния град, министерството извика експерти, които да кажат какво да стане вбъдеще. А на срещата днес те решиха, че ще направят нова работна група.

Конкретните разговори в детайли предстоят

На разговора днес, продължил около час и в отсъствие на Рашидов, не били чути нито проектантът на обекта арх. Юлий Фърков, нито мнението и критиките на единствената оторизирана институция в България, компетентна да дава становища по подобни проекти - националният институт за недвижимо културно наследство. Това се очаквало да стане на следващите срещи.

Новата работна група, която тепърва ще бъде формирана и ще е от археолози, архитекти, реставратори и представители на гражданския сектор, протестиращи срещу случващото се на Ларгото, ще трябва да излезе със становище до понеделник. По думите на зам.-министър Бони Петрунова експертите ще обсъждат, анализират и "рецензират" реставрациите до момента.

Арките отпадат, вероятно ще се налага и събаряне на вече готови зидове

От изявленията след срещата се разбра, че вероятно от крайния проект ще отпаднат вече одобрените две нови арки, които досега се предвиждало да бъдат изградени в "Антична Сердика". Зам.-кметът на столицата по култура Тодор Чобанов пък каза, че общината настоява освен това и за намаляване на вече изградените сериозни зидове в частта на обекта откъм подлеза на ЦУМ.

"Тази по-голяма тухлена сграда е голям проблем. Столична община категорично смята, че нейното надзиждане в такъв голям обем е неподходящо за тази зона, защото измества фокуса от оригинала. Оригиналът е на 20-30 метра от това, той е в отлично състояние и така с възстановки се измества вниманието от структурите, които са оригинални, големи и значими", заяви Чобанов. "Сградата мачка визуалният хоризонт, води до това вместо да се насочи мисленето на посетителите към отлично запазените оригинали в подземната зона, им насочва вниманието към тази доста свободна интерпретация на римски градеж. Освен това влиза в доста остър контраст с околните сгради, които са доста по-рпилично консервирани. Тази сграда в този вид не бива да се позволи да остава и да се коригират надзидите", допълни той.

Ще се състаряват ли сега новите градежи и фуги?

Петрунова и Чобанов обаче влязоха в противоречие дали е възможно и дали е подходящо префугирането на античните зидове, което им е придало доста по-нов, лъскав и бял вид, както и новите консервационни надзиди, да бъдат сега патинирани и състарени. Според Чобанов това трябва да се случи. А Петрунова се изказа твърдо против. "Лично аз не съм привърженик на това нещо, защото времето ще си свърши работата. Нали се сещате, че когато римляните са изградили своите сгради, те са били с чисто нови тухли, камъни и са придобили този вид, който сега намираме, в резултат на стотици години престояване под земята и разруха от времето и последващи периоди. Концепцията решава дали да покажем тази съборетини, тази рушевина или да го покажем как е изглеждало. А то е изглеждало новичко тогава", заяви Петрунова.

Самият реставратор на тази част е казал, че подобно потъмняване може да се случи без проблем. Въпросът е работната група какво ще реши.

Защо никой не е взел предвид критиките на експертите още от 2013 г.

На срещата днес изобщо не станало дума за това, че още през 2013 г. в края на първия мандат на Вежди Рашидовинститутът за паметниците на културата е изразил критики към проекта и е дал препоръки, които стават актуални днес. Но становището им не е било взето предвид. Бони Петрунова обаче потвърди за съществуването на такова мнение, което в крайна сметка не е било отразено в крайното решение за съгласуване на проекта.

На въпрос защо становището не е станало известно, Петрунова попита риторично: "На кого не е станало известно това становище, на нас ни е известно". После обаче демонстрира незапознатост със становището и най-вече със съгласувателната процедура по него. Тя се обърна към стоящите около нея експерти от министерството с въпроса кой в крайна сметка е одобрил крайния проект - екипът на министър Вежди Рашидов или това е станало след оставката на кабинета на ГЕРБ и с подпис на наследника му Петър Стоянович. Доколкото знам това е станало при Стоянович, обърна се тя въпросително към стоящите наоколо експерти.

Не ме карайте да говоря за вина назад във времето

А после обяви: "Готова съм да отговарям на всички въпроси, които касаят мен, не ме карайте да говоря за това кой носи вина назад във времето преди мен. Нека да оправим това, което е сега".

Въпросите кой и защо в крайна сметка е одобрил проекта, без да се вземат предвид критиките на НИНКН, обаче все още не са намерили отговор от отсъстващия от пресконференцията Вежди Рашидов. По информация на "Дневник" проектът е одобрен именно в неговия мандат, макар и в края му. Съгласуването е станало с подпис на заместника му Георги Стоев. Това потвърдиха след пресконференцията пред "Дневник" и представители на министерството на културата.

Помолена за подробности около забележките на НИНКН, Петрунова само каза, че те не са някаква дълбока тайна, но все пак това е служебна информация. Не знам кой как намира начин да си я измъква, допълни тя. "Препоръките, които са направени, не са драматични, биха могли да бъдат съобразени. Не съм аз човекът, който трябва да каже, защо в окончателния проект те не са били взети под внимание. И това ще се обсъди в работната група", допълни тя.

Попитана практика ли е да не се взимат под внимание становищата на НИНКН, зам.-министърът каза: "Не мога да кажа, че не се взимат под внимание, всяко становище се взима, но невинаги то е одобрявано". И отбеляза, че крайното решение е след становище на инспектората в Министерствот она културата, а финалният подпис - на министъра.

На кого е нужно изобщо обществено обсъждане

По същия обтекаем начин беше отговорено и на въпроса защо не е проведено обществено обсъждане и не е дадена необходимата публичност на проекта, за които са настояли още 2013 г. от НИНКН. "Тогава не се е случило обсъждане заради падането на правителството, дали е нямало време, не знам какво е станало. А сега не се е налагало преди да бъде поставен въпросът. Не смятам, че всяко нещо може да се решава с обществено обсъждане, малко занемарихме експертизата. Даже съм давала такъв пример, че ако се налага да се вземе спешно решение дали да ви се направи операция от апендисит например, надали ще чакате обществено обсъждане", каза Бони Петрунова.

Така от думите й се разбра, че дори за такива проекти като "Антична Сердика" не са задължителни обществени обсъждания. Но също така и мнението на експертите, "занемарената експертиза", всъщност също е въпрос на окончателна преценка от министъра на културата.

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/10/14/2628862_do_ponedelnik_eksperti_shte_reshavat_kak_da_se/?ref=miniurl

Редактирано Октомври 15, 2015 от Last roman

[glishev]

Положението не е много розово. 

Да, възможно е бутафорните арки на Фърков да отпаднат. 

Но в работната група, неохотно събрана от Министерството на културата по повод Ларгото, има твърдо ядро стари кадри, които видимо прикриват липса на критерии за работа, мотаят документация и изобщо нередностите около обекта са невероятни. 

Редактирано Октомври 19, 2015 от glishev

[Doris]

Тандемът Фърков и Божо Димитров ще вилнее в Китен:

http://tok.bg/drevnata-krepostna-stena-urdoviza-shte-privlicha-turisti-v-kiten/

Китенската крепост Урдовиза наистина е забележителна и заслужава да бъде посещавана. Преди много години съм я разглеждала отблизо, но в момента за съжаление тя може да се погледне само отдалече през оградата:

защото носът, където се намира е едно от многото заградени места по българското черноморие, достъпни само за руснаци.

Така, че за мен новината е добра.    

Прави ми впечатление, че напоследък всички дейности за популяризиране на исторически забележителности срещат яростна съпротива.

[Last roman]

оф, пак малоумната арка ала Фърков. Как и да е, поне на Сердика ще й се размине.

Иначе яросната съпротива е срещу псевдореставрациите. Ето нелоша статия, която обяснява какво представлява разрушаването на археологическите обекти и подмяната им с бутафорни недоразумения:

Ларгото от Рим, тухлите от Борисов

http://ureport.bg/94261/2015/10/18/politika/bulgaria/largoto-ot-rim-tuhlite-ot-borisov

Който търси Рим в Ларгото, няма да го намери. Така както „Ислямска държава“ методично взривява античните руини, така и у нас се „реставрира“. Вече няма антична Сердика, има проект на ГЕРБ с европейски пари. Коментар на Красен Николов.

Когато „Ислямска държава“ започна методично да взривява руините на древната Палмира, светът беше шокиран от варварското унищожаване на световното историческо наследство. Целта на групировката беше постигната, защото за миг всички гледаха само към нея. Когато антична Сердика беше достроявана с нови „римски“ тухли, целта беше бързо да се вземат едни пари и да се похвали ГЕРБ. И в двата случая актът е варварски, защото взривяването и пълната подмяна на артефактите са едно и също нещо.

Ще говоря като обикновен турист, защото нали точно туристите, а не столичани, са таргета на тези градежи. Ролята на туриста обаче се оказва трудно представима за български власти, въпреки че влизането в нея е елементарно.

Туристите отиват да видят исторически забележителности, защото те директно въздействат върху фантазията им. При вида на руините, човек започва да фантазира, сам да дописва историята, да мечтае по изгубеното време, по своему да събира историческите нишки.

Туристът търси напълно различна атмосфера от тази в ежедневието си. Той пътува през времето, защото може физически да докосне старият камък, върху който преди хиляди години е проливана кръв или някой е правил любов. Ние не знаем какво точно е станало, но можем да фантазираме.

Ларгото. По-скоро „Ларгото“. Руина върху руина не е останала.

Пълното опаковане на стария камък ни лишава от тази фантазия. Руината бива убита, защото тя е насила превърната в бял лист. Тя не ни говори и не предизвиква нашата фантазия. Вече не виждаме римляните, а европейския проект на Бойко Борисов. Нещо не много различно от нов тротоар или пречиствателна станция.

Това е акт на насилие най-вече към столичани, които винаги ще ЗНАЯТ, че това всъщност не е Сердика, а са просто новите тухли на Бойко Борисов в сърцето на града. При по-добро фалшифициране на сердикийските сгради, номерът можеше и да мине при някои туристи. Изпълнението обаче изглежда доста зле. Стар камък нийде взорът не види.

Софийското Ларго е само елемент от планомерното „взривяване“ на историческите паметници в България. Прекрасната арка на крепостта Овеч край Провадия бе превърната от магическо място в купчина камъни, която малко прилича на конско ла.но. Крепостта Кракра край Перник бе „реставрирана“ с винкел.

В Яйлата бе вдигнато нещо, което много прилича на недостроен мутробароков хотел. Примерите са неизброими, а плановете за нови крепости са още повече. Какво друго очаквахме да се случи с Ларгото? Хората, които разрешават това да се случва, са същите от десетилетия.

Това са същите, простете, експерти, които преди 1989 година са разрешили да се вгради нещо, много наподобяващо градски кенеф (но е помпена станция), в североизточната кула на Сердика. Може да го видите на пресечката на улиците. „Искър“ и „Сердика“ зад Музея на София. Да, това е продължение на същата Сердика от софийското Ларго, за която всички сега говорим. Кенефът и кулата не ги виждаме. Там не ходят туристи.

Така и ще спрем да забелязваме новите руини в триъгълника на властта. Хубавото „новичко“, както казва зам.-министърът на културата и извинете експерт-археолог Бони Петрунова. Шефът на Националния исторически музей (НИМ) и експерт по всичко Божидар Димитров все пак дава някаква смислена рецепта: „Който не му харесва, да не ми минава от там“.

Макар да е самозабравил се, окъпан с власт, псевдо-за-каквото-се-сетите специалист, Божидар Димитров формулира много точно и съвсем искрено отношението на властите към гражданите и историята.

Плашещо е само да си помислим какви са им плановете за сердикийския амфитеатър. Очаквам да е най-малко вторият Рим на Бойко Борисов.

Редактирано Октомври 19, 2015 от Last roman

[Doris]

Снимката по-горе е от миналата година. Правена е лично от мен.

Някои ги дразни реставрацията - арката, на мен пък не ми харесва табелата отпред, която на руски език ми забранява достъпа до български старини.

 

[Last roman]

Археолозите вече няма да спъват строителството на магистрали

Държавата изземва важни пълномощия на учените с промени в Закона за културното наследство

 

 

 

Раздразнението на премиера Бойко Борисов от археолозите и спънките, които те според него създават пред строителството на магистрали, са на път да намерят разрешение с поправките в Закона за културното наследство, одобрени миналата седмица от правителството и внесени в парламента. Измененията дават широка възможност, ако не напълно да се прескочат археологическите разкопки, то поне времетраенето им да се ограничи максимално и при слабо финансиране.

По личен избор на възложителя
Текстовете залагат възможността лично министърът на културата и негов доверен човек да определят на кого да възлагат спасителните дейности по намерените археологически обекти. А когато инвеститорът е държавната власт, различните институции, публични предприятия и др. (каквито например се явяват инвеститорите на магистрали), теренните проучвания ще трябва да минават по Закона за обществените поръчки. С поръчките ще се определят сроковете и средствата и ще се посочват археолозите.

Разрешението за спасителни проучвания ще се издава от председателя на съвета за теренни проучвания. Досега това беше по право директорът на Националния археологически институт с музей към БАН, но с измененията този ръководител ще се назначава пряко от министъра на културата. Освен това досега разрешенията минаваха само с информирането на министъра, а след промените той ще има право да одобрява или не издадените листове за спасителни разкопки.

Отделно, ако възложител на проучването е държавна институция (като например пътната агенция, правителството или др.), в процедурата за обществената поръчка предварително ще бъдат вписани срокове за  разкопките и средствата за тях. Така според археолози ще бъдат избирани "подходящите хора, които да установят това, което е изгодно на възложителя".

Досега археолозите преценяваха колко време е необходимо за изследване на намерените ценности, законът изискваше да ги проучат в цялост и да ги съхранят. Премиерът обаче многократно изрази недоволството си, че така се бави строителството на големите инфраструктурни обекти.

Разтегливи понятия
Още една вратичка се създава и с текстовете за самите археологически находки при различни инвестиционни проекти. Първоначалният вариант на промените предвиждаше да се проучва само по документи и чрез "недеструктивни" методи (без да има реални разкопки, а само с техника и документи) дали потенциално има такива.

По настояване на археолозите сега промяната гласи, че ще се пристъпва и към деструктивни методи, т.е. към разкопки, но само "при необходимост". От бранша питат  кой ще преценява дали има такава необходимост, или ще се разчита само на преценката и предположенията по документи и т.н., които невинаги били достатъчни.

Друг повод за съмнения идва и с промяната, според която при намиране на археологически обекти ще се провеждат вече не спасителни "разкопки", а спасителни "проучвания". Според някои специалисти това е просто грешка в терминологията, но други виждат скрита уловка, тъй като така не се разбирало дали ще има някакъв вид разкопки и задълбочени изследвания, или просто нещо ще се проучи бегло и след това строителството ще продължи.

Макар да променят леко един от най-спорните текстове от готвените промени - за вкарването в съвременния живот на паметниците на културата, все пак от министерството запазват възможността за адаптирането на старините по доста широка преценка. Предвижда се недвижимите културни ценности да могат да се реставрират и адаптират с цел съвременното им използване. Какво стои зад това съвременно използване обаче не става ясно. В закона е записано, че трябва да се запазва максимално автентичността на ценността, но определение за автентичност така и няма.

Наред със смяната на статута на Института за паметниците на културата, преминаването му в държавно предприятие и съвсем пряката му зависимост от волята на министъра на културата измененията отварят поредната възможност за неконтролирани промени в старинни ценни сгради.

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/10/16/1927354_arheolozite_veche_niama_da_spuvat_stroitelstvoto_na/

[Last roman]

 

Истинската история

Фалшификацията на колективната памет на България

Венецианската харта: „Реставрацията завършва там, където започва хипотезата”

Иван Петрински

Новоизградено струпване на необработени камъни, наричано от авторите си „централна кула”; в крепостта Акра (дн. Черноморец, Бургаско). Ако такава кула-самоделка наистина е съществувала в Късната античност, то тя би била изключително ефикасна – би спряла всеки вражи пристъп, понеже нападателите биха измрели до един от смях. Височината на съоръжението от два човешки боя е съизмеримо с някои оградни зидове в скъпите столични квартали; в случай, че това не е цялата височина (т. е. кулата е останала недопроучена археологически), то това би противоречало на заложеното в чл. 9 на Венецианската харта (1964 г.). Всички размери са неверни, измислени и невъзможни. Зъберите са така изградени, че по-подхождат за скачане от кулата отколкото за укриване от стрелите и копията на нападателите, при това са оставени и недовършени, т. е. били са още по-високи (?). Приведените тук два примера за абсурдни възстановки са по-скоро избрани наслуки; който и археологически паметник да бъде взет за анализ, резултатът ще е подобен.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нашумя достатъчно проблемът с възстановяването на разкритите при обновяването на столичния център части от античната Сердика. След единодушното отхвърляне на направеното до сега - от всички специалисти, които не са пряко заети с тази "реставрация", от дузина неправителствени организации, от почти всички българи, които са имали глупостта да надзърнат в дупката до ЦУМ; мнозина сигурно са вдигнали кръвното при тая страховита гледка. Същността на проблема в центъра на София е, че откритото чрез археологически разкопки тук изобщо не притежава качествата да бъде запазвано на открито - съвсем други сили, нямащи нищо общо с науката, движеха тоя варварски процес (вж. края на текста). Строежите бяха спрени 5 месеца след нарочно писмо на президента на ИКОМОС Густаво Араос (вж. Извори), в което се призовават отговорните български власти незабавно да спрат ширещата се в страната вандалщина, назовавана за благозвучие "консервация и реставрация".



* * *



Нито е случайно случващото се с недвижимите исторически паметници в България, нито е незначително, нито е отскоро. С първото идване на власт на действащото и сега ръководство на Министерството на културата бе развихрена чудовищна кампания по унищожаването на културно-историческото ни наследство, при това въпреки непрекъснатите упреци на специалистите в тази област - археолозите, архитектите, реставраторите, историците ден след ден съставяха декларации, пишеха писма, позовавайки се на международно приети документи по реставрация и консервация на архитектурни и археологически исторически паметници.

Всички тези специалисти се оказаха невежи житейски - те си въобразяваха, че като посочат очевидните грешки в подобна варварска практика, в Министерството на културата ще се плеснат по челата, ще се разкаят и ще се извинят. Глупости! Едва наскоро повечето специалисти по културно-историческото ни наследство прозряха същността на нещата. Разгромът на българското наследство от миналото бе предварително предвиден и внимателно планиран. А защо това бе потребно и на кого е въпрос, на който може друг път да се отговори.

Първоначално се почна с разгромяване на Националния институт за паметници на културата, който бе главна пречка в осъществяването на предвиждания погром над археологическите и архитектурните паметници. В археологическите организации също се взеха необходимите мерки; сега не остана място за това.



* * *



Принципите на консервационната и реставрационната работа по историческите и културните паметници наистина се менят коренно през последния век и половина - откакто съществува научната консервация и реставрация. "Да се реставрира една сграда не означава тя да се обнови, да се ремонтира или да се преустрои; това означава [сградата - културен и исторически паметник] да се възстанови в завършен вид, по начин, по който тя може и да не е изглеждала никога до наши дни", пише основателят на научната консервация и реставрация Йожен Виоле льо Дюк (1812-1879), и прилага на практика своето виждане, доизграждайки, между другото, и замъка Пиерфон (Chateau de Pierrefonds), близо до Компиен, Северна Франция, според собствените си фантазни представи за идеалния средновековен замък.

Изминалият от тогава век и половина е време на борба с възгледите на Виоле льо Дюк; борба, в която има и ярък български пример. В края на 20-те години на миналия век започват археологическите разкопки около църквата "Св. София" на площад "Александър Невски". За консервационно-реставрационните работи е поканен арх. Александър Рашенов, който първоначално отказва - той смята, че цялостното изграждане на църквата е недопустимо поради липсващите части (цялата олтарна част с предапсидното пространство; крупни обрушавания в западната част на северния кораб; значителни преправки след ХV в.) и въпреки че "всички важни белези на сградата" са всъщност съхранени (Богдан Филов, сп. "Сердика", 1937). След силен политически натиск арх. Рашенов все пак приема да завърши сградата. С научната консултация на проф. Богдан Филов е сътворен шедьовърът на българската реставрация, който всички ние днес познаваме.

Борбата срещу възгледите на Виоле льо Дюк завършва през 1964 г. с приемането на Венецианската харта.



* * *



В самия край на този принудително кратък преглед трябва да се запитаме, поне формално, защо се прави изобщо това варварското разрушаване на българското историческо наследство - от невежество или има и някаква друга причина. Истината е подтискаща; личните ми сметки върху разходите по една дузина подобни безобразни "реставрации" не са никак утешителни. Да, повечето реставрационни недомислици се правят от невежи люде, сложени нарочно на отговорни постове в Министерството на културата, музеите и общините, или направлявани от тях. Но главната причина е най-старата възможна - за пари. Дори една бърза справка, направена от съответните държавни специализирани организации в България, ще покаже, че от парите за тези градежи по предназначение са изразходвани не повече от 20 - преко сили 30%, останалото се прибира неправомерно от изпълнителите, които несъмнено са длъжни да заделят и за ония над тях; все пак твърде много хора трябва здраво да си затворят очите за подобна фалшификация на колективната памет на България (вж. Извори).

Точно поради тази причини воплите на специалистите ще си останат глас в пустиня. Като че на това му викаха мафия; архитектурните и археологическите методи са безсилни в тоя случай, разправата с нея изисква използването на методи от съвсем други науки май . . .



Документи



"Чл. 9. Реставрацията [трябва да се прилага като] изключителна мярка. Нейна цел е запазването и изявяването на естетическите и историческите достойнства на паметника. Реставрацията завършва там, където започва хипотезата; що се отнася до възстановяването по предположение, то всяка работа по допълването, приета за необходима по естетически или технически причини, трябва да зависи от архитектурната композиция и да носи печата на нашето време . . . 

Чл. 12. Елементите, предназначени за замяна на липсващите фрагменти, трябва хармонично да се вписват в цялото и заедно с това така да се отличават от оригиналните, че реставрацията да не фалшифицира историческата и художествената документалност на паметника.

Чл. 13. Допълненията са допустими единствено в случай, че те оставят непроменени всички отличителни части на сградата [или на останките от нея], нейното обичайно окръжение, равновесието на композицията и взаимосвързаността с околната среда . . ."

Из "Международната харта по консервация и реставрация на паметници на културата и забележителните места" (Венецианска харта), 1964 г.



"Чл. 3. [Този документ] е създаден в духа на Венецианската харта от 1964 г. . . . като я разширява в отговор на нарастващия обхват на съображенията и нуждите, свързани с културното наследство в наше време.

Чл. 4. В свят, който е подложен все повече на глобализиране . . . същественият принос на съобразяването с автентичността при съхраняването [на историческите паметници] има за цел да изясни и осветли колективната памет на човешкия род . . ."

Из "Документ за автентичността", Нара (Япония), 1994 г.



"Представените случаи [в доклада на Българския национален комитет на ИКОМОС (Международен съвет по защита на паметниците и забележителните места) до централата на организацията в Париж] ясно доказват, че е [налице] мащабна тенденция на хипотетични реконструкции върху руините на археологически обекти в България. Така . . . се разрушава духът на тези паметници и места. Замествайки оригиналните структури, тези реконструкции на практика фалшифицират историята и причиняват необратима загуба на автентичност . . . Те могат да направят невъзможно всяко бъдещо научно изследване. [Необходимо е] незабавно спиране на провежданите в момента хипотетични реконструкции в страната . . ."

Из писмо на Густаво Араос, президент на ИКОМОС, до българските власти, 8 май 2015 г.
 

Новоизградена кула по южните крепостни стени (основен крепостен зид и протейхизма) на Созопол. Извършеното с изграждането на това съоръжение не може да се определи като реставрация в научния смисъл на това понятие, понеже не служи "за съхраняване и изучаване" на паметника; всъщност съоръжението е напълно произволно. Единствено (почти) верен е размерът според основите на кулата, всичко друго е плод на фантазията: Височините са напълно измислени, без общата височина на кулата да е съобразена с една що-годе приемливо вярна височина на основния крепостен зид, който впрочем, е неоснователно и силно занижен. Градежът в opus mixtum (смесен градеж от редуващи се пояси от камъни и тухли) е несигурен и съвършено произволен - разстоянието между тухлените пояси, както и дебелината им, е измислено; най-горният тухлен пояс (в основата на зъберите) е невъзможен, понеже тухлените редове имат за цел да подравнят, но преди всичко да пластифицират каменната зидария (най-често в opus incertum - градеж от необработени местни камъни), а това не е потребно в най-горния край на зида. Бойниците по кулата са неверни, това не е свободностояща кула (кула-донжон), а украсата от тухли в горния им край е заимствана от блокче по рисуване на четвъртокласник. Покритието на зъберите е напълно произволно. Преминаването на Южната алея на п-в Столец (Стария Созопол) през средата на кулата е вандалско и води до погрешна представа за ходовите нива при съществуването на съоръженията (след VI в.).

Редактирано Октомври 22, 2015 от Last roman

[kall]

Сега остава само да се появи Алвата и да почне с "ама то така било трябвало да се прави, що недоволствате" и т.н.:-)

[Last roman]

 

Реставрираме в пъти по-скъпо, но за сметка на това и некачествено.... Какво да се прави - пари трябва да се усвояват:

Реставрираме в пъти по-скъпо от други страни в Европа

Реставрацията и консервацията на културно-исторически обекти в България от страна на Министерството на културата и Столична община са в пъти по-скъпи и малки като обем работа спрямо подобни дейности в други държави в Европа.

Това стана ясно днес по време на пресконференция в БТА на участниците от гражданската квота в работната група на МК към обекта в Ларгото - Манол Глишев, Кирил Чуканов и Мария Щурова, заедно с проф. Велислав Минеков и Владо Руменов, като представители на граждански сдружения.

В изнесените данни, които са изпратени и до Вежди Рашидов и Йорданка Фандъкова, се дават няколко подобни примера. В Хърватия за една година е била реставрирана крепост, чийто външни стени са били почти разрушени, като са обновени и покривите и настилките. Всичкото това за 1,66 милиона евро.

В Кипър за 5,4 милиона евро са обновени всички стари каменни улици в цяло село, реставрирани са фасадите на сградите, а при няколко от тях намесата е била пълна.

В Гърция средновековното селище Каритена със замък, старинен път и други исторически сгради и църкви са били напълно реставрирани само за 1,3 милиона евро.

За сравнение само частта при Ларгото между "Мария Луиза" и ЦУМ струва над 15 милиона лева. А качеството на проектите в чужбина и у нас не беше коментирано. Цялата информация е взета от сайта на Европейската комисия.

Тримата членове на работната група посочиха, че досега не им е дадена голяма част от документацията на проекта и много неща продължават да бъдат неясни - като това колко пари и за какво са отишли, кой е изработил заданията за техническите проекти (тъй като авторите им остават анонимни), след като през 2011 г. Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) отхвърля предложенията за реставрация.

Освен това НИНКН е поискало от МК проектът да бъде подложен на широко обществено обсъждане и да има прозрачност по изпълнението му, и двете искания напълно се пренебрегват от министерството.

Неизвестни са и причините, поради които за изпълнител е избрана фирмата "Антична Сердика", регистрирана във Варна, където също има съмнителни моменти, отбелязват членовете на комисията.

Друга въпросителна е кой ще стопанисва Сердика, след като бъде завършена, и колко ще струва това. Засега не са известни такива разчети и планове.

Представителят на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места проф. Диана Гергова, която беше сред гостите в залата, отбеляза, че до общината и министерството от години се пращат множество бележки и възражения относно проектите за Ларгото и случващото се там, но без реакция от институциите. 

Според нея ние унищожаваме историческото си наследство със скоростта на "Ислямска държава", а обща концепция за проекта липса - "на едно място ще има стъклен похлупак, над другото минава трамвая, третото ще е в дупка, пред "Шератон" не знам какво ще има". 

Следващата среща на работната група е днес в МК, където тримата отново ще представят своите критики и ще пожелаят смяна на някои от членовете в комисията с хора, които ще свършат по-добра работа.
http://offnews.bg/news/Култура_33/Реставрираме-в-пъти-по-скъпо-от-други-страни-в-Европа_578225.html#ad-image-0

[Last roman]

Защо Б. Д. държи толкова много да реставрира Голямата базилика в Плиска:

Пропадна проект за 300 000 лева в Плиска

 

Фирми, близки до Божидар Димитров, са наети да реставрират Голямата Базилика без обявена обществена поръчка

Проект за изграждане на купол над археологическите и реставрационни обекти в първата ни столица Плиска е провален, заради технически неясноти, разбра Nbox. Обществената поръчка, обявена от Регионалния исторически музей в Шумен за 300 000 лева е отменена в началото на октомври.

Поръчката ще бъде пусната наново, след като се изчистят пропуските, а според запознати победителят трябва да е ясен до края на ноември. Изработката на техническия проект на купола ще струва около 10 000 лв., а 2000 лв. са заделени за авторски надзор. За строително-монтажни работи ще се дадат 288 000 лв. Съоръжението, което ще покрие Арената на древния комплекс, ще трябва да е временно и с възможност да се демонтира и преизползва, разкриват от музея в Шумен.

Парите за изграждане на купола, под които археолози и реставратори би трябвало да могат да работят и при лоши метеорологични условия, идват от Министерството на културата. Те са част от финансовата инжекция от 500 000 лева, която Правителството гласува за обновяването на Плиска още в началото на годината.

От тях други 119 000 лева бяха отделени за реставрацията на Голямата базилика в първата ни столица, която предизвика напрежение в археологическите среди по няколко причини. Първата беше, че за нея ще се използва план от 80-те години, който не е минал отново за оценка през Института на недвижимо културно наследство. Според специалисти е нужно отново да бъде разгледан, защото за 40 години са се променили както материалите, така и методите на реставрация. На противното мнение бе директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров (който според Министерството на културата отговаря за работата в Плиска). Той изтъкна, че през 80-те години върху плана на арх. Теофил Теофилов подпис са сложили видни експерти, учители на сегашните служители на Института, така че мнението на съвременните архитекти не е необходимо.

Втори скандал избухна около изборът на фирма, която ще изпълни проекта. Това е консорциума „Армира 2013“, включващ две фирми, които по думите на Димитров, имали опит в реставрацията на културно исторически обекти. Според директорът на НИМ, компаниите се обединили, защото той им казал да го направят, за да не се бавят с обществени поръчки, а и сумата не била много голяма. Така 119 000 лева били скоропостижно разпределени.

Въпросът е, че Александър Велев, директор на „Софийски строител“ – една от фирмите в консорциума, се оказа близък до Димитров. Велев бе и сред инициаторите на подписката в защита на директора на НИМ, която бе стартирана след разкритията, че уж свещената вода от Плиска е отровна.

Всъщност преди да получат договора за изпълнител на реставрацията на Голямата базилика, „Софийски строител“ и „Стройекспрес-НН“ са изпълнявали и други проекти на НИМ като крепостната стена в Созопол, Боянската църква, Вила „Армира“ и др.

Според практиките в строителството изпълнителите, започнали един обект, са ангажирани и да го довършат. А ако се вярва на думите на Димитров за цялостното завършване на обновяването в Плиска ще на нужни 8 млн. лева, които ще бъдат отпускани поетапно от правителството. Така че се очаква и те да отидат при избрания без обществена поръчка консорциум.

Същевременно в археологически среди се обсъжда защо обекти като Плиска и Перперикон се финансират преференциално от кабинета с допълнителни финансови инжекции извън обявения държавен бюджет за археология. На година от бюджета на Министерството на културата се отделят 500 000 лева за теренни проучвания, които се разпределят между различни обекти. Същата сума бе дадена целево за Плиска, въпреки че по-рано бе обявено, че няма откъде да бъде увеличена субсидията за археология. Археолозите не са против развитието на първата ни столица като туристически обект от национално значение, но питат защо за други важни обекти също не се дават пари – като комплекса „Сборяново“, античния град Рациария, средновековните крепости по Дунав...

http://nbox.bg/culture/item/11447-propadna-proekt-za-300-000-leva-v-pliska.html