Епир Главиница

[Й. Табов]

Топонимът Главиница е един от няколкото топонима, споменати в изворите за дейността на Величкия епископ св. Климент Охридски, и може да бъде тяхна „емблема”. Тези топоними трябва да служат за опора на изследванията за определяне на местоположението (и обхвата) на самата Величка епископия.

Такова изследване е представено в статията

Средневековые топонимы в Южных Балканах и география Величкой епископии св. Климента Охридского. Linguistique balkanique LIII (2014), 2-3, 121-152.

Резюме: Настоящата статия представя изследване на проблема за разположението (територията) на Величката епископия на св. Климент Охридски. Приведени са доводи, че тя е обхващала – най-общо казано – областите Стар Епир, Акарнания и Етолия, и е включвала остров Кефалиния.

Тук предлагаме за обсъждане извадки от нея и кратко изложение на някои основни детайли.

Увод

В много извори св. Климент Охридски е наречен „Велички епископ” и „епископ на Велица”. Липсата на пояснения в изворите и на убедителни съвременни топоними, които да бъдат свързани с названията „Велички” и „Велица” довеждат до „един от най-големите спорове в българската историография” за локализацията на епископията на св. Климент.

Целта на настоящата статия е чрез изследването на девет топонима, които изворите свързват с Величката епископия на св. Климент да се определи разположението й и приблизителния й обхват и да се потвърди хипотезата, че именно градът с название Velichi е бил неин престолен град. Предложена е хипотезата, че българското име на града, означаван с латиница на картите като „Velichi” и “Velichj”, е „Велич”.

§ 1. Дани от изворите за девет топонима

Основни извори за живота и дейността на св. Климент са двете му жития: Пространното от Теофилакт Български и Краткото от Димитрий Хоматиан; отделни сведения за него има и в ред други стари писмени паметници. Най-важните данни за разположението на епископията му включват девет ключови топонима: Велика, Главиница, Девол, Драгвища, Древеница, Дрембица, Йерихон, Канина, Тасипиат. Те са изходна точка за нашето изследване и с тях са свързани останалите разсъждения и изводи.

1. Велика

В много извори св. Климент Охридски е наречен „велички епископ”.

Например

(1-1) в Асеманиевото евангелие (fol. 151r₃) ….

(1-2) В Краткото Житие на Кирил от ХІ в. …

в някои късни преписи на негови творби –

(1-3) епископомь величьскы N[1] и

(1-4) iепс_па величскаго[2].

В глава ХХ на Пространното житие на Климент[3], чието авторство се приписва на охридския архиепископ Теофилакт, четем:

(1-5) 62. След това, като се посъветвал с по-разумните от своите приближени, които всички били разположени към Климент като към свой баща, вярвайки, че само това се харесва на бога, с което почитат този, той го назначил за епископ на Дрембица или Велика и така Климент станал пръв епископ на български език[4].[5]

(1-6) В гл. ХХІV на ръкописите на Пространно житие на Климент Охридски се казва: «70. Климент се връщал от Велица в Охрид както за да провери дали жителите на страната са силни духом и дали се опират на страха от Бога …”[6]

(1-7) Като епископ на „Велика” Климент Охридски е споменат и (1-7) в т.нар. Дюканжов списък (каталог) или Парижки ръкопис[7], съдържащ списък на българските архиепископи: „Климент, като станал епископ на Тивериопол или Велика, сетне бил натоварен от Борис, цар на българите, да надзирава третия дял на българското царство, т.е. от Солун до Йерихо и Канина или [и] Тасипият.”

2. Главиница/Кефалиния

(2-1) В гл. ХVІІІ на Пространно житие на Климент Охридски се казва: „54. И което направило силно впечатление – самият Борис от уважение пре­доставил на триблажения Климент три от най-хубавите къщи в Девол, принадлежащи на комитски род, както и места за почивка край Охрид и Главиница”[8]

(2-2) В гл. ХХІV на печатните издания на Пространното житие на Климент Охридски се казва: „70. Климент се връщал от Главиница в Охрид както за да види дали жителите на страната са силни духом и дали се опират на страха от бога …”[9]

Главиница/Кефалиния се споменава и на две места в Краткото житие на Климент Охридски от Димитрий Хоматиан:

(2-3) „6. Най-често пребивавал в илирийския град Лихнида, който е център на околните градове и който сега на езика на мизите се нарича Охрид, и в Кефалиния, преведено на български език Главиница, където е оставил и паметници.”[10]

(2-4) „9. Може да се видят запазени дори и досега каменни стълбове в

Кефалиния, на които е издълбан надпис, който съобщава за преминаването и приобщаването на народа към Христа.”[11]

3. Девол

………

4. – 6. Драгвища, Древеница и Дрембица

…………..

7. Йерихон

………….

8. Канина

………….

9. Тасипиат

…………

[1] Похвално Слово за Йоан Кръстител. В: Климент Охридски. Събрани съчинения. Т. І, стр. 379.

[2] Похвално слово за Цветница – пак там, с. 587.

[3] Милев, А. Гръцките жития на Климент Охридски. Издателство на Българската академия на науките, София, 1966, с. 76 (http://promacedonia.org/bugarash/ko/teofilakt2.html); Житие на Климент Охридски. ГИБИ ІХ,2/1994, с. 34.

[4] А. Милев отбелязва, че думата γλώττη, която тук е преведена като „език”, значи и „народ”, и че така я превеждат Меншчиков, Му­ретов и Матов. Милев, А. Бележки към българския превод. В: Милев, А. Гръцките жития …, op. cit., бел. 138.

[5] Милев, А. Гръцките жития на Климент Охридски, София 1966, с. 64.

[6] Милев, А. Бележки към българския превод. В: Милев, А. Гръцките жития …, op. cit., бел. 157; Житие на Климент Охридски. ГИБИ ІХ,2/1994, с. 36.

[7] Основно проучване на паметника у: В. Тъпкова-Заимова. Дюканжов списък. — Старобългаристика, 2000, 3, с. 21-49; С. Бърлиева. Московският препис на Дюканжовия списък. — Пак там, с. 50-65

[8] Житие на Климент Охридски. ГИБИ ІХ,2/1994, с. 32.

[9] Милев, А., op. cit., и Бележки към българския превод, с. 69 бел. 157.

[10] Милев, А., op. cit., и Бележки към българския превод ….

[11] Милев, А., op. cit., и Бележки към българския превод ….

§ 2. Коментар за 9-те топонима и някои досегашни хипотези за локализация

2-1. Велика

В публикациите за възможната интерпретация на титлата „велички” и за идентификацията и локализацията на съответното епископско седалище то обикновено се означава с названията Велика и Велица; ще ги използваме и тук до края на § 2.

Трябва да се отбележат специално няколко важни наблюдения и съображения.

І. Велика не е река, а град

................

Както обръща внимание Е. Георгиев, в гл. XXIV на Климентовото пространно житие се казва, че Климент „се връщал от Велица в Охрид”. Очевидно според житиеписеца Велица е селище, каквото е бил и Охрид: Климент се връщал в Охрид, след като е прекарал известно време във Велица. Но ако Велица е била селище, Климент е получил прозвището си „Велички” от него, а не от име на река[3].

ІІ. Климент е бил духовен глава на български(те) християни

Според Пространното житие на Климент (виж 1-5), Симеон го назначил за епископ на Дрембица или Велица и така Климент станал пръв епископ на българския народ.

Какво означава титлата „пръв епископ”? Смисълът и е не „пръв по ред” (по време), а „пръв по ранг”, „глава”.

Трябва да обърнем внимание на факта, че Климент не е „пръв по ред” епископ на българско население, защото преди него е имало такива епископи; не е и „пръв по ред” епископ на старославянския (или старобългарския) език, защото такива е имало преди него.

В студията си за епископската титулатура на св. Климент[4] Н. Драгова подробно аргументира тезата, че св. Климент е бил глава на Българската църква. Такова мнение публикува и Тр. Кръстанов[5]: той посочи, че „пръв епископ”, както е наречент Климент в Житието му, в дадения случай означава „примас”, „пръв сред епископите” на българския народ.

Ето няколко довода:

Както е посочено в „Испанската нотиция”, „По-напред епископът на България бе титулуван примас, което на елински език значи "първи", на словенски или български "превол", което също значи "първи", тъй като у българите "превол" е "първият"”[6]; в българския превод на Хрониката на Константин Манаси за титлата „папа” е използвано съчетанието „пръв архиерей”[7], а във Воденския надпис на цар Самуил имаме титлата „пръв кръстенин”[8] (пръв християнин).

С оглед на това „пръв епископ на български език” би трябвало да се разбира като „духовен (християнски) глава на българи(те)”.

Това е в съзвучие с Краткото житие на Климент, където се казва, че „Климент бил издиг­нат на епископски престол, като бил поставен за епископ на целия Илирик и на българския народ, който вла­деел страната.”[9]

Тук има един детайл, който не е маловажен: титлата „духовен глава на българите” не е обвързана с определена държава и не изключва възможността този духовен глава да ръководи български християнски общности в различни държави. Възможно е св. Климент Охридски да е бил ръководител и на български християни в територии под политическата власт на Цариград или Рим. Важно е да се имат предвид и връзките на българските владетели по онова време с Ватикана – Римският престол е имал определени интереси в югозападната част на Балканите.

Че св. Климент е бил глава на Българската църква се вижда и от диалога му с цар Симеон, предаден в Пространното житие, ХХV:72. ………..

………………….

Високият пост на Климент в Българската църква и като „епископ на целия Илирик” води до определени изводи за неговата епископия. Той едва ли би могъл да се съчетае с мненията, според които Климент е бил епископ на малка епископия в околностите на Охрид. Казано другояче, Велика трябва да бъде търсена сред най-старите и авторитетни митрополии в Южните Балкани.

ІІІ. Велика и „Драгвища”/Дрембица не са близо до Охрид

…….

ІV. Велика не е била много далече от Охрид, а пътуването до него не е било много дълго и трудно

Това следва от цитираните по-горе сведения и от възрастта на Климент.

Тук трябва да отбележим нещо съществено: от Охрид по Via Egnatia може да се достигне както до Драч, така и (по южното отклонение) до Аполония (близо до днешния град Вльора). Всъщност според цитирания в § 1 фрагмент от Дюканжовия списък диоцезът на Климент е бил близо до областта (и града) Канина, разположена недалеч от Аполония/Вльора, откъдето има възможност за сравнително кратко и лесно пътуване до градовете по Адриатическото крайбрежие, а и по-кратък и удобен път до Рим.

2-2. Главиница

В превода си А. Милев отбелязва, че Главиница е собствено име, образувано от нарицателното „глава”, и всъщност е калкова дума и буквален превод на гръцката дума κεφαλήνία, която е образувана също от съществителното κεφαλή (глава). Формата на гръцката дума се явява в нашия език като Кефалония (под руско влияние) и Кефалиния. Според В. Григорович Главиница е селище, което се намира на пътя от Елбасан за Дурацо[10]. Според Туницки и Златарски Главиница е град, който се е намирал в югозападния ъгъл на Македония или в Южна Албания[11], а според Снегаров - недалече от Авлона (Вльора) [12].

Тъй като от Вльора има лесна морска връзка с близките пристанища в Адриатическо и Йонийско море, обект на внимание би трябвало да са градовете с имена Главиница/Кефалиния от този регион; например такъв е Cephalenia/Кефалиния на остров Кефалиния/Cephalinia.

2-3. Девол

…….

[1] Г. Баласчев. Г. Климент, епископ словенский и службата му по стар словенски превод, София, 1898, с. XXIV сл.

[2] Jagić, V. Entstehungsgeschichte der kirchenslavischen Sprache. Berlin, Weidmannsche Buchhandlung, 1913, p. 115.

[3] Георгиев, Е. Охридската книжовна школа. В: Климент Охридски. Op. cit., p. 53-77.

[4] Драгова, Н. Нов прочит на епископската титулатура на св. Климент (+916). В: Българи в Италия и италианци в България. Приноси. Демакс, София, 1997, 52-98.

[5] Кръстанов, Т. Ново свидетелство за св. Климент Охридски Чудотворец, починал на 25 юли 916 г. като епископ Велички и на целия Илирик. Църковен вестник, 25 юли 1998 година.

[6] G. Prinzing, “Entstehung und Rezeption der Justiniana Prima-Theorie im Mittelalter”, Byzantinobulgarica, V, 1978, 269-287.

[7] Коментар вж. в статията: В. Велинова, “Бележки върху „грешките” в среднобългарския превод на Хрониката на Константин Манасий”, Palaeobulgarica, XXXI, 2007, 2, 49-61.

[8] Добрев, И. Два царсамуилови надписа, Linz, 2007.

[9] Кратко житие на Климент Охридски от Димитрий Хоматиан, 5. В: Милев, А. Гръцките жития на Климент Охридски, София 1966.

[10] В. И. Григорович, Изыскания о славянских апостолах, произведенные в странах Европейской Турции, Журнал Министерства народного просвещения, 1847, т. 53, с. 26.

[11] Туницкий Н. Л. Св. Климент, епископ словенский: Его жизнь и просветительная деятельность. — Сергиев Посад: Тип. Св.-Тр. Сергиевой Лавры, 1913. — 290 с.

[12] Снегаров, И. Българският първоучител Св. Климент Охридски – живот и дейност. Годишник богосл., ІV (1927-1928), с. 219-334.

§ 3. Идентификация на 9-те топонима

3-1. Велика

…….

Сърцевината на проблема за локализацията на Велика/Велики опира до въпроса:

Кой е бил епископския център на главата на българската църква св. Климент?

Понеже град Велич/Velichi = Никопол е стар, утвърден епископски център, достоен за седалище на глава на църква, имаме и основание за хипотезата, че именно този град Велич е престолният град на Величката епископия.

Формално погледнато, в полза на тази хипотеза са следните доводи:

1. Велич е античният Никопол: това се вижда от местоположението на Никопол и Велич до брега на залива Арта съответно на картата на Н. Сансон (ил. 2) и на картата на Лоренберг на ил. 1, а и въобще на почти всички стари карти. Основният довод в подкрепа на идентификацията на епископския център на епископията на св. Климент Охридски с град Велич/Никопол идва от съображението, че Никопол е стар и авторитетен митрополийски център, достоен за седалище на главата на българските християни. В Пространното Житие на св. Методий специално е отбелязано, че св. Методий е бил ръкоположен за „епископ на Панония – на престола на свети Андроник, апостол от седемдесетте”; заемането на този престол „пренася” авторитета на св. Андроник и върху св. Методий. Аналогично центърът на епископията на св. Климент – Велич/Никопол „предава” старата святост върху новия епископ – св. Климент.

…….

3. Връзките на българските царе Борис и Симеон с Ватикана са били интензивни – Н. Драгова убедително показа, че при управлението на цар Симеон Българската църква се откъсва от опеката на Цариградската патриаршия и се обвързва Римския папа[1]. Те естествено се съчетават с предположението, че важен елемент в тях са били личността на св. Климент Охридски и териториалната близост на неговата епископия до Рим. Към доводите на Н. Драгова може да се добави още, че голяма част от термините, използвани в българската християнска традиция, са свързани етимологично не с гръцките, а с латинските им съответствия: например черква и църква са съзвучни с латинския термин cyrica (кръг на вярващите), а не с гръцката дума еклесия, думата кръст наподобява crucifixus (разпятие) и crux, а не гръцкото название ставрос. Подобни сравнения може да се изброят още, при това за важни думи от християнската култова практика: пост (бълг.) – fasti (лат.) – νηστεία (гр.), олтар – altarium – βωμός, оцет – acetum – ὄξος и т.н. Всички те говорят за тесни връзки на българската християнска традиция с латинската, при това от най-стари времена.
4. Възможно е „честотата” на пътуванията на св. Климент до Охрид и продължителността на престоите му там да са преувеличени от авторите на житията му, за да придадат по-голяма тежест на Охрид като стар и голям център на християнството, в който чрез св. Климент е „пренесена” част от авторитета на Велич/Никопол.

Допълнителни доводи (или опровержения) биха могли да бъдат извлечени от анализа и отговорите на следните два въпроса:

І. Играл ли е изобщо град Никопол/Велич роля в политическия живот на средновековните българи и ако е играл, то каква? Този въпрос е разгледан по-подробно в § 4 и § 5.

ІІ. За да бъде град Велич/Никопол подходящо място за престола на духовния глава на българските християни, той би трябвало да е разположен в земи с компактно българско население. Били ли са такива земите в региона на Велич в миналото? Този въпрос е разгледан подробно в § 5 и § 6.

[1] Драгова, Н. Нов прочит …, 52-98.

3-2. Главиница

Както беше отбелязано по-горе, удобната морска връзка на Вльора с близките пристанища в Адриатическо и Йонийско море разширява кръга на обектите, които биха могли да бъдат разглеждани като кандидати за идентифициране с Главиница от житията на св. Климент. Очевидно на първо място сред тях е остров Кефалиния/Cephalinia с едноименния град.

Основен аргумент в полза на идентификацията на този град (и/или целия остров) с Главиница на св. Климент е фактът, че островът е спадал (през определени периоди) към Стария Епир и към митрополията на Велич/Никопол. Дж. Бингам пише: „[в Стария Епир] Каролус от Санкто Пауло изброява десет диоцеза. 1 Никопол, митрополийски център … 9 Остров Кефалиния [Cephalenia] ...”[1] (Ил. 3).

……..

Епископия Главиница в границите на държавата на Самуил е спомената в Грамотите на Василий ІІ[2], за епископа на която в тях са посочени 40 парици и 40 клирици. Това е максималният брой клирици и парици за епископ в Грамотите – такива са числата за епископите на Триадица (София), Ниш, Белград и Скопие; естествено е тази Главиница да е епископията Кефалиния, която в някои периоди от време е включвала не само о-в Кефалиния, но и Акарнания в най-южната част на Стария Епир.

……………..

Друг важен аргумент е това, че остров Кефалиния е бил определян като „земята на славяните” („οἰκοθεσία τῶν Σθλάβων”)[3].

………..

В монографията си за Кефалиния Парч споменава редица топоними на острова, завършващи на –та, които вероятно са членувани като в българския език. Типичен пример е топонимът Drakata – Драката[4], който е идентичен с названието на село Драката в община Струмяни и с други топоними в България.

Допълнителен довод в подкрепа на идентификацията на остров Главиница със свети Климентовата Главиница е фактът, че островът е бил известен сред околните народи с български вариант на името си. За арабския запис на името му в Парижкия препис на съчинението и картата на ал-Идриси Милер дава транскрипция Galfunia, което е арабизирана форма на „Главуния” [5] (ил. 4).

Изяснената по-горе картина за „славяните” или/и българите на остров Главиница – Главуния – Кефалиния се допълва от данни, събрани от Иван Божилов за българския род (фамилията) Асани – Асен от острова.

Според Иван Божилов[6] остров Кефалиния/Главиница представлява „средищно място на картата на Асеневата диаспора”. Той предполага, че най-вероятно българската „фамилия” Асани – Асен на Кефалиния е род на преселници, които са дошли там около средата на ХV в.; във всеки случай между 1521 и 1547 г. Асеневци са подарили на жителите на Кастело Сан Джиорджио (тогава столица на острова) земя (!), на която по-късно били построени манастирът и църквата „Св. Франческо”[7]. Асеневци били включени и в Златната книга на Кефалинийските благороднически семейства.[8]

[1] Joseph Bingham. The Antiquities of the Christian Church. Vol. 1. James Moyes, London, p. 375.

[2] Грамоти на Василий ІІ. В: ГИБИ, т. VІ, с. 40-47.

[3] Fasmer, M. Die Slaven in Griechenland. Verlag der Akademie der Wissenschaften, Berlin, 1941. S. 78; Partsch, Joseph. Kephallenia und Ithaka: Eine geographische Monographie. J. Perthes, Gotha, 1890. S. 42 Anm 3.

[4] Partsch, S. 13.

[5] Miller, K. Weltkarte des Idrisi vom Jahr 1154 n. Ch., Charta Rogeriana. Wiederhergestellt und herausgegeben von Konrad Miller. Konrad Miller, Stuttgart, 1928.

[6] Божилов, И. Асеневци (1186-1460). Генеалогия и просопография. Издат. на БАН „Марин Дринов”, София, 1994, с. 426-431; Божилов, И. Българите във Византийската империя. Акад. издат. „Марин Дринов”, София, 1995, с. 93-94.

[7] Божилов, И. Асеневци … с. 127.

[8] Ibid., с. 127.

3-9. Тасипиат

Освен очевидната лингвистична близост на Тасипиат и Теспиа в подкрепа на хипотезата за идентификация на названието Тасипиат от списъка на Дюканж с областта около град Теспиа (означен в долния десен ъгъл на Ил. 3) в Елада разполагаме с ясен довод: сведението от Служба на св. Седмочисленици, че светите Седмочисленици са просветили „западните краища на Елада”, където се намира Теспиа:

„… Велеградската църква днес ликува … просветихте народите на Мизия и западните краища на Елада … възрадвахте цялата България … и застъпници на Велеград”[1]

и

„като просветихте цяла България и западните краища на Елада” [2]

„Просвещаването” на населението на „западните части на Елада” от светите Седмочисленици е естествено да се свърже с дейността на св. Климент като Велички епископ. Фактът, че Теспиа е била суфраганен престол в Елада, прави логично споменаването й като гранична област на диоцеза на св. Климент в списъка на Дюканж.

Приблизителна представа за разположението на византийските области – „теми” – Никопол, Кефалиния и Елада в южната част на Балканския полуостров в края на ІХ в. дава картата „Византия в борба за възстановяване на своята власт в Балканския полуостров (VІІ-ХІ в.) ” от П. Коледаров, фрагмент от която е представен на ил. 10.

[1] Кръстанов, Тр. Закрилници на Велеград. Литературен Форум, 1998 г. № 4.

[2] Кръстанов, Тр. Закрилници ….

Редактирано Януари 4, 2015 от Й. Табов

[T.Jonchev]

Без да влизам в други въпроси, обръщам ви внимание на една подробност от историческата география на региона:

1. Велич е античният Никопол: това се вижда от местоположението на Никопол и Велич до брега на залива Арта съответно на картата на Н. Сансон (ил. 2) и на картата на Лоренберг на ил. 1, а и въобще на почти всички стари карти. Основният довод в подкрепа на идентификацията на епископския център на епископията на св. Климент Охридски с град Велич/Никопол идва от съображението, че Никопол е стар и авторитетен митрополийски център, достоен за седалище на главата на българските християни.

Античният Никополис - по-късно митрополитски център - не е посоченият от вас Velichj. Картите са ви заблудили поради различния мащаб. Никополис не се намира на мястото, където на картата е Velichj - той е разположен на около 50 км оттам, на полуострова, на който се намира и днешният град Превеза. Никополис е основан на мястото, където е бил лагерът на Цезар Октавиан през 31г. пр. Хр. и е много добре локализиран. Впрочем той още може да се види и днес северно от Превеза - дори мисля, че е и туристически обект.

[Й. Табов]

Велич е бил доста голям град - на доста карти той е единствен в региона. Картите са неточни, така че те не могат да определят точно мястото му. Когато ни посочат неговите развалини, тогава ще можем да кажем, че не е Никопол.

Продължавам нататък.

§ 4. Град Велич/Никопол при цар Симеон и синовете му

Цар Симеон оставил на синовете си в наследство обширно царство, границите на което се простирали от Карпатите до стара Елада и от Черно море до Адриатическо[1]. Влизала ли е в това „обширно царство” и „Никополската тема” – Величката епископия?

Положителният отговор на този въпрос се подкрепя от ред доводи; веднага ще приведем четири от тях, а останалите ще се оформят от анализите по-надолу:

Първият е географски, защото, както се вижда от ил. 10 и ил. 11, Елада е неголяма територия непосредствено до Пелопонес, на североизток от него, и за да „достига до нея” царството на Симеон се е простирало доста по на юг от Солун, а и от Велич/Никопол.

Вторият включва начина, по който Симеон се разпорежда на територията на Величката епископия = Никополската тема: поставя епископ в главния град, подарява на Климент имот (къща) в Главиница (о-в Кефалиния) и т.н.

Третият идва от наблюдението на М. Фасмер, че топонимите Черковища Τσαρκοβίστα, Τσερκοβίστα (Joannina), Черкица Τσερκίτσα (Arta), Черковяна Τσερκούβιανα (Preveza) – които са в района на Велич – не биха могли да се обяснят по друг начин освен с проповедите в тези земи на „учениците на славянските апостоли”[2]. А „славянското” богослужение от своя страна предполага, че областта е била под духовното управление на „славянски” епископ.

Четвъртият се основава на цитираното по-горе сведение от Служба на св. Седмочисленици, че светите Седмочисленици са просветили „западните краища на Елада”.

„Просвещаването” на „западните части на Елада” от светите Седмочисленици вероятно визира дейността на св. Климент, който от град Велич/Никопол е имал възможността да организира отблизо, да следи и сам лично да участва в проповядването на св. Писание. Дали при това западните краища на Елада са били в държавата на цар Симеон е без особено значение.

Няколко години след смъртта на цар Симеон се оказва, че тримата му сина Михаил, Иван и Петър имат претенции за царския трон. В крайна сметка надделява Петър, които има подкрепата на влиятелния болярин Георги Сурсувул. Най-големият син – Михаил[3] – също е имал подкрепата на силна партия от велможи, включително и с войска.

Византийският хронист Скилица описва действията на Михаил така:

“и Михаил, другият Петров брат, копнеейки да завладее българската власт, като завзел силна крепост, почнал да бунтува българите и мнозина се присъединили към него. След малко обаче, когато той умрял, привържениците му, като се побояли от Петровия гнев, навлезли в ромейските страни през Македония, Струма и Елада; те завладели Никополис, ограбили всичко по пътя си и най-сетне се настанили в него; по-после, след като били надвити поотделно, те станали подвластни на ромеите.”[4]

„Темата”, или областта на Велич/Никопол, е била част от държавата на Симеон; затова настаняването на привържениците на Михаил в нея показва, че мнозина от тях са били по произход от тази област, и че те просто са се върнали във владенията си, отцепвайки областта от българската държава. В подкрепа на тази теза са и думите в края на цитата, че привържениците на Михаил впоследствие били „надвити поотделно” от византийците, т.е. много от тях самостоятелно са защитавали земите си от завоевателите.

Приблизително така рисува „бунта на Михаил” и В. Златарски: че действията на привържениците на Михаил са били „формено въстание на цяла една област”[5].

Тези факти показват, че по всяка вероятност във Величката област е имало управление на местни боляри, които са участвали в междуособните борби в българската държава на Симеон, а при отслабване на централната българска власт са ставали васали на съседни владетели – така, както е станало и в други български земи след победата на Василий ІІ над Самуил.

[1] Златар­ски, В. История на българската държава през средните векове. Т. 1, ч. 2. Наука и изкуство, София, 1971. стр. 498.

[2] Fasmer, M. Die Slaven in Griechenland. Verlag der Akademie der Wissenschaften, Berlin, 1941. S. 316.

[3] Михаил, най-големият син на цар Симеон, е най-вероятният прототип на „гаган” (кавкан, кавган) Михаил от българските апокрифи.

[4] Златар­ски, В. История на българската държава през средните векове. Т. 1, ч. 2. Акад. издат. „проф. Марин Дринов”, София, 2002. с. 837.

[5] Златар­ски, В. История на българската държава през средните векове. Т. 1, ч. 2. Акад. издат. „проф. Марин Дринов”, София, 2002. с. 839.

§ 5. Областта на Велич/Никопол при цар Самуил и след него

…………

Областта на Велич/Никопол като част от Самуилова България

Четвърт век след завладяването на Самуиловото царство от византийците българите се вдигат на въстание. Под предводителството на Петър Делян въстаниците тръгват от Белград, отправят се към Скопие и го завладяват, после продължават на юг, към Тесалия и Епир … Никополската тема също въстава и се присъединява към Петър Делян.

Ще разгледаме внимателно един сравнително по-дълъг текст от Скилица за въстанието в Никополската тема – ето важни фрагменти от него:

„А Делян … започнал храбро да ръководи действията. … А друга войска начело с Антим била изпратена в Елада. Срещу нея излязъл Алакасевс, който, като влязъл в сражение при Тива, бил разбит и голям брой тиванци били избити. Тогава и Никополската тема с изключение на Навпакт се присъединила към българите по причини, които ще изложим. Един цариградчанин на име Йоан … бил изпратен като бирник за тамошните държавни данъци. … той притеснявал местното население … те не могли да понасят повече алчността си, разбунтували се … присъединили се към българите. … Защото император Василий, когато покорил българите, … оставил нещата така, както ги бил наредил Самуил, а именно: всеки българин, който имал чифт волове, да дава на държавата по една крина жито и толкова просо и по една стомна вино. А в замяна на тези храни орфанотрофът наредил да се дава номизми. И тъй местното население, като не могло да понася леко това, … отхвърлило ромейското владичество …”[1]

С други думи, император Василий оставил данъците за българите такива, каквито са били при Самуил; понеже бирникът ги изменил, местното население на Никополската тема (с изключение на Навпакт) не могло да се примири с това и въстанало. От този разказ става ясно, че 1) местното население на темата Никопол е било българско, и 2) че тази тема е била част от царството на Самуил. Иречек пояснява, че жителите на провинцията при Никопол се присъединили към българите, „своите съплеменници”.[2]

Фрагментът от схематична карта на ил. 11 дава представа за територията на темата Никопол през 1045 г., т.е. приблизително по времето на въстанието на Петър Делян. Тези земи са били част от държавата на цар Самуил, а населяващото ги местно население е било (предимно) от българи.

§ 6. Българи в Никополската тема и „славяни” в Елада и Пелопонес

За да бъде град Велич/Никопол подходящо място за престола на духовния глава на българските християни, той би трябвало да е разположен в земи с многобройно българско население.

По-горе разгледахме сведението на Скилица, според което местното население в Епир (плюс Акарнания, Етолия и областта на Навпакт) по времето на Самуил и Петър Делян е било българско. Ще приведем накратко някои данни и примери в подкрепа на тази теза.

……….

А) „Славянско” просвещаване на Западна Елада

По-горе е цитирано сведение от Служба на св. Седмочисленици, че светите Седмочисленици са просветили „западните краища на Елада”. „Просвещаване” на област означава, че то е обхванало преобладаващата част от населението; а от това, че е извършено от св. Седмочисленици, следва, че това население е разбирало и говорело езика на „словенските книги”, т.е. населението на Западна Елада е било предимно „славянско”.

Б) Сведение на Малатера, че епиротите са българи

К. Иречек представя сведения от живелия през ХІ в. Малатера, че епиротите са българи, а град Арта (недалеч от Никопол) е български град.[3]

В) „Бич за българите” в норвежка сага

Потушаването на въстанието на Делян започва от Атина. След усмиряването на Атика, наетите от византийците викинги начело с предводителя си Харалд Хардрад разгромяват Петър Делян. Подвизите на отряда викинги са възпети в исландските саги; в една от тях самият Харалд е наречен „бичът на българите“[4]. Това прозвище дава добра представа за етническата принадлежност на въстаниците, срещу които се е сражавал Харалд.

Г) Стената в Термопилите за защита от българските нападения

Приблизително половин век преди въстанието на Петър Делян южните части на Балканите пак са били арена на военни сблъсъци на българи и византийци. След като завладял Солун, цар Самуил „с цялата си армия насочил маршрута си отново на юг, вероятно, да възстанови властта си в Тесалия“[5]. След като преминал река Пеней (Пеньо) и Термопилския проход, нахлул в Беотия и Атика; преминал и Коринтския провлак и навлязъл в Пелопонес[6].

Изворите (в случая Скилица-Кедрин) ни съобщават една на пръв поглед незначителна подробност, която обаче за интересуващите ни проблеми е много важна: когато минавал през Термопилите, Самуил преодолял специалната стена, издигната в прохода за защита от българските нападения[7]. Кога е издигната тази стена, не е известно, но за нея в хрониката на Скилица-Кедрин е използван античният термин Σκάλος[8], което означава, че може би е много стара и че българските нападения не са се свеждали до един-два случая.

Д) Сведения на английски пътешественик за населението в южните части на Балканите

М. Дринов пише за сведението на английски пътешественик от средата на ХVІІ в., че градоначалниците в Атина, Патрас, Коринт и др. са се наричали войводи (ил. 13).

Е) Сведения на немски пътешественик за населението в южните части на Балканите

На ил. 14 е представен фрагмент от текста на разказ на Р. Лубенау за пътуването му през българските земи в края ва ХVІ в.[9] Лубенау описва населението на едно българско село, през което е минал, като християнско, което говори „илирски” (южнославянски) език и се нарича „мореи”; според него названието им идва от Морея, където по неговото време се е намирало „царство Ахая” и където също се е говорил „илирийски” език (ил. 14).

Ж) Български/”славянски” топоними в Епир и Елада

Многобройните „славянски” топоними на територията на днешна Гърция, които са били използвани в миналото (някои от тях са се запазили и до наши дни), отдавна са обект на вниманието на изследователите[10]. Те са събрани от най-различни документи, от старо време до средата на ХХ в. Обаче трябва да се има предвид, че през времето след Самуил по тези земи протичат процеси на елинизация, които включват замяната и преобразуването на „чуждите” (и по-специално български) названия в „гръцки”. Затова вероятно почти всички регистрирани в миналото и сега български топоними в земите на днешните Гърция и Албания са сравнително незначителен остатък от старата българска топонимия.

……………

За илюстрация предлагам два характерни примера с български/”славянски” топоними в Елада от стари географски карти: на ил. 15 и ил. 16 в Атика близо до Тива намираме названията Zagora Gb. (планина Загора), Dhombrena (Дъбрена), Budonitza (Воденица), Velitza (Велица) и Granitza (Граница).

[1] ГИБИ, VІ, 303-304.

[2] Иречек, К. История на българите. Корени, София, 1999. с. 227.

[3] Иречек, К. История … с. 124.

[4] Сага о Харальде Суровом. В: Снорри Стурлусон. Круг Земной. М., Наука, 1980, 402–464.

[5] Златарски, В. История … София, 2002, 695–696.

[6] Пак там, 696–697.

[7] Пак там, с. 696.

[8] Пак там, 696–697.

[9] Описание на пътуването на Райнхолд Лубенау 1587. В: Немски и австрийски пътеписи за Балканите ХV-ХVІ в. Наука и изкуство, София, 1979, с. 451-488.

[10] Тук заслужава да се отбележат имената на Фалмерайер, Фасмер, Й. Заимов, Малингудис и др.

Редактирано Януари 4, 2015 от Й. Табов

[Last roman]

Велич е бил доста голям град - на доста карти той е единствен в региона. Картите са неточни, така че те не могат да определят точно мястото му. Когато ни посочат неговите развалини, тогава ще можем да кажем, че не е Никопол.

много странна /и тотално ненаучна/ 'логика' на разсъждение, което обезсмисля цялата тема. Май творчеството Ви ще бъде преместено в алтернативния раздел /както си му е редът/.

Редактирано Януари 4, 2015 от Last roman

[T.Jonchev]

И така, след като Главиница набързо и безалтернативно е идентифицирана с остров Кефалиния - точно по методиката на Ганчо Ценов - разбираме дълга поредица удивителни неща, за които историческата наука няма никаква представа:

1.Че в църковно отношение остров Кефалиния принадлежи на епархия Никополис. Защо ли тогава в епархийските списъци за Кефалиния се споменават отделни епископи?

2.Че българският владетел (Борис) може да раздава места за почивка там, без Кефалиния да му принадлежи.

3.Че местата не били на острова, а "около". Може би на Итака?

4.Че Симеон, издигайки Климент за епископ на Велика през 893г., го сторил подобно на баща си - разпореждайки се в чужди земи. А ако ще се пледира, че са били негови, става още по-забавно, защото

5.През 918г. той нахлул в тия именно територии с войска, опустошил ги, избивал и пленявал населението, превръщайки хората в свои данъкоплатци - иначе казано: плячкосал третия дял на собственото си царство..

6.В т.нар. "голям град" Велич (който определено не е Никополис), както и въобще по бреговете на Амбракийския залив (да не говорим за Кефалиния) не се съхранил ни най-малък спомен за Климентово присъствие - нито текст, нито фреска, нито легенда - нищичко. И това при положение, че Климент е светец и на ромейската църква - паметта му се чества във византийските синаксари.

[БатеВаньо]

ОТ

избивал и пленявал населението, превръщайки хората в свои данъкоплатци

Това е противоречие.

избивал и пленявал населението, превръщайки хората в свои данъкоплатци

Ужас! Ако това наистина е вярно, то той е бил изверг. Но надали, усеща се евтин черен PR.

[T.Jonchev]

Ужас! Ако това наистина е вярно, то той е бил изверг. Но надали, усеща се евтин черен PR.

Не, просто завоевател.

[Perkūnas]

Към доводите на Н. Драгова може да се добави още, че голяма част от термините, използвани в българската християнска традиция, са свързани етимологично не с гръцките, а с латинските им съответствия: например черква и църква са съзвучни с латинския термин cyrica (кръг на вярващите), а не с гръцката дума еклесия, думата кръст наподобява crucifixus (разпятие) и crux, а не гръцкото название ставрос. Подобни сравнения може да се изброят още, при това за важни думи от християнската култова практика: пост (бълг.) – fasti (лат.) – νηστεία (гр.), олтар – altarium – βωμός, оцет – acetum – ὄξος и т.н. Всички те говорят за тесни връзки на българската християнска традиция с латинската, при това от най-стари времена.

Извинявайте, но това са свободни съчинения.

В латински се употребява гръцкото ecclesia "църква".

Думата "пост" е заета от старовисоконемски fasto, вероятно това е станало в Панония преди заселването на славяногласни по Балканите. Латинската дума за пост е ieiunium.

Думата "олтар" е също заета от старовисоконемски, но доста по-късно, понеже не се наблюдава метатеза на ликвидите OLT- > LAT- - вероятно това е станало по време на моравската мисия на Кирил и Методий.

Латинските думи за "оцет", vinum acetum, vinum acrem, са навлезли в почти всички европейски езици (вкл. и шотландски гаелски), вероятно на доста ранен етап и нямат нищо общо с християнството.

[Й. Табов]

Велич е бил доста голям град - на доста карти той е единствен в региона. Картите са неточни, така че те не могат да определят точно мястото му. Когато ни посочат неговите развалини, тогава ще можем да кажем, че не е Никопол.

много странна /и тотално ненаучна/ 'логика' на разсъждение, което обезсмисля цялата тема. Май творчеството Ви ще бъде преместено в алтернативния раздел /както си му е редът/.

Това споменаване на "ненаучна" логика е малко ... бих казал ... забавно. Тъкмо повод да ни обясните що е то според вас "научна логика" и как с нея се определя, че разстоянието от Никопол до Велич е 50 км.

За да видят колегите какво е представлявал Велич през 16-17 век, слагам фрагмент от карта от Космографията на Мюнстер; може да изброите колко на брой са били големите градове на територията на централна Гърция по онова време и да се убедите, че Велич е един от тях.

[Й. Табов]

И така, след като Главиница набързо и безалтернативно е идентифицирана с остров Кефалиния - точно по методиката на Ганчо Ценов - разбираме дълга поредица удивителни неща, за които историческата наука няма никаква представа:

1.Че в църковно отношение остров Кефалиния принадлежи на епархия Никополис. Защо ли тогава в епархийските списъци за Кефалиния се споменават отделни епископи?

2.Че българският владетел (Борис) може да раздава места за почивка там, без Кефалиния да му принадлежи.

3.Че местата не били на острова, а "около". Може би на Итака?

4.Че Симеон, издигайки Климент за епископ на Велика през 893г., го сторил подобно на баща си - разпореждайки се в чужди земи. А ако ще се пледира, че са били негови, става още по-забавно, защото

5.През 918г. той нахлул в тия именно територии с войска, опустошил ги, избивал и пленявал населението, превръщайки хората в свои данъкоплатци - иначе казано: плячкосал третия дял на собственото си царство..

6.В т.нар. "голям град" Велич (който определено не е Никополис), както и въобще по бреговете на Амбракийския залив (да не говорим за Кефалиния) не се съхранил ни най-малък спомен за Климентово присъствие - нито текст, нито фреска, нито легенда - нищичко. И това при положение, че Климент е светец и на ромейската църква - паметта му се чества във византийските синаксари.

На първия въпрос: 1.Че в църковно отношение остров Кефалиния принадлежи на епархия Никополис. Защо ли тогава в епархийските списъци за Кефалиния се споменават отделни епископи?

Отговор: слагам списък на диоцезите на Стария Епир (с митрополийски център Никопол); сред тях е о-в Кефалиния. Понякога към темата Кефалиния са спадали околни територии, напр. около града Фотица-Водица (къде е колегата Perkunas?) на южния бряг на залива Арта.

Този списък е даден в статията; не би било зле първо да я прегледате, за да може да намерите отговор и на други въпроси.

Все пак - малък коментар за Симеон, който вероятно е завзел Стария Епир (и някои околности), изпъдил е византийската администрация, а който се е съпротивлявал вероятно е бил убит и пленен, освободил е българите - робите, париците, клириците и пр. на византийските велможи и ги е направил свои поданици - да плащат данък на него. За данъците по времето на сина му Петър, а и след това на Самуил, е писано достатъчно.

А "спомени" за дейността на св. Климент и в Стария Епир, а и в "западните части на Елада" (вижте за всеки случай съответната карта, има я по-нагоре) има, и те са цитирани.

[scarecrow]

освободил е българите - робите, париците, клириците и пр. на византийските велможи и ги е направил свои поданици - да плащат данък на него.

Тежък случай, даже не е и за историческо моделиране.

Може би в паранауки?

[Galahad]

Картите, които са били правени в миналото наистина не са били много точно и често са съдържали много анахронизми - т.е. ред вече несъществуващи названия. По тази причина от епохата на турското робство ще видите на много карти да пише България и това наистина си е територия населена с българи, но това не значи, че е имало такава държава по време на направата на картата. Ако прегладете повечко карти, ще видите, че много от тях приличат на по-старите. Старите карти са по-интересни в случаите на първа поява на някое селище или обект, тъй като често се явяват първо известие за съществуването му.

Иначе хубаво са събрани голям брой известия за названията, включително и от картите, но някои от интерпретациите определено отиват към фантазиране.

[T.Jonchev]

Все пак - малък коментар за Симеон, който вероятно е завзел Стария Епир (и някои околности), изпъдил е византийската администрация, а който се е съпротивлявал вероятно е бил убит и пленен, освободил е българите - робите, париците, клириците и пр. на византийските велможи и ги е направил свои поданици - да плащат данък на него. За данъците по времето на сина му Петър, а и след това на Самуил, е писано достатъчно.

Несъмнено.

Само че Симеон леко се бил объркал и явно не знаел, че са освободени още от баща му - понеже как иначе Борис е могъл да даде на Климент места за почивка около остров Кефалиния? Но тъй като по това време Климент вече бил починал и не могъл да му каже, Симеон се засилил да ги освободи втори път.

А пък местните българи просто не си знаели интереса или еднократното Борисово освобождаване им се видяло съвсем достатъчно. Вместо да се възрадват, взели да бягат пред войската на Симеон чак по съседните острови, та трябвало Симеон да ги преследва с лодки, за да ги освободи. И след като ги освободил и си живели в свобода и благоденствие десетилетия наред, намерил се и Самуил да ги освободи за трети път през 70-те - 80-те години на същия век, защото - както знаем - троен тегел по-здраво държи.

[T.Jonchev]

За да видят колегите какво е представлявал Велич през 16-17 век, слагам фрагмент от карта от Космографията на Мюнстер; може да изброите колко на брой са били големите градове на територията на централна Гърция по онова време и да се убедите, че Велич е един от тях.

За какво обаче са ни картите, след като всеки "Велич", намерен някъде из гръцка територия, ще е този, който ни трябва, без значение къде всъщност е разположен?

На едната карта виждаме селище, което се намира на брега на Амбракийския залив; на другата - такова, което е разположено на съвсем друго място, близо до брега на Адриатика срещу Корфу. И нито едното не съвпада с местоположението на Никополис. Дребна работа.

За какъв дявол тогава Велич се отъждествява с Никополис? Ами защото Никополис е единственият митрополитски център в региона, а пък някой много държи Климент да не е бил обикновен епископ, макар че изворите, вкл. собствените му жития, го наричат именно епископ. И като сложим "Велич" в Никополис, превръщаме Климент от епископ в архиепископ. Но нали българската църква по това време (893) е архиепископия? Излиза, че архиепископите се оказват двама - шефът на църковната институция и Климент - а това малко се отклонява от доста стройната църковна организация и субординация в тази епоха. Тук се почва пледоарията за "пръв епископ", "пръв кръстенин", примас, превол etc., та да изкараме Климент накрая глава на българската църква и да сложим работите в пълен ред. Ама защо тогава църковният глава не резидира в столицата, а в покрайнините? Е, този въпрос е излишен - където пожелае, там резидира.

Велич-1.bmpВелич-2.bmp

[resavsky]

Имайте предвид че освен чисто църковни Климент е имал и политически функции - "да надзирава третия дял от българското царство".А това няма как да стане ако не е в административния център на този трети дял.По мое скромно мнение говорим за Охрид.

[Й. Табов]

Имам предвид само моя текст.

Съвпадали ли са Велич и Никопол? Или са били различни, но близко разположени градове, евентуално съществували по различно време, като единият е поел митрополийските функции на другия – така, както Русе е наследил Червен?

Ще погледнем към този проблем с помощта на стари карти.

Нека № 1 в нашето дирене е картата Golfo della Prevesa на Vincenzo Maria Coronelli (1650-1718) от неговия атлас

Atlante Veneto, nel quale si contiene la descrittione... degl' Imperii, Regni, Provincie, e Stati dell' Universo. Girolamo Albrizzi, Venice, 1691.

Общият й вид е представен на рис. 1: 1- Golfo della Prevesa

На западната част от северния бряг на залива Арта се виждат 2 интересни за нас селища: Превеза и Стария Превеза / Prevesa и Prevesa Vechhio rou.

Друг екземпляр на същата карта се пази в БНФ (Френската Нац. Б-ка). На западната част от северния бряг на залива Арта – рис. 2: 2 - Golfo della Prevesa се четат добавки, направени неизвестно кога: Prevesa Vechhio rou е получил още едно название и е станал Prevesa Vechhio rou Nicopolis (рис. 3: 3 - Golfo della Prevesa), а освен това се е появило още едно населено място – античната Амбрация / Ambracia, която през средновековието е била известна и като Арта (рис. 4: 4 - Golfo della Prevesa). Буквите на добавките са по-бледи – вероятно са правени с мастило, което избладнява по-бързо.

Какво е било и какво е разстоянието между тези селища? Някъде около тях трябва да е бил Велич – защо го няма на картата? Ако в края на 17 век е бил разрушен, развалините му би трябвало да са видими, по-ясни от тези на „Никопол”, ако той наистина е и „Старият Превеза”?

[T.Jonchev]

Друг екземпляр на същата карта се пази в БНФ (Френската Нац. Б-ка). На западната част от северния бряг на залива Арта – рис. 2: 2 - Golfo della Prevesa се четат добавки, направени неизвестно кога: Prevesa Vechhio rou е получил още едно название и е станал Prevesa Vechhio rou Nicopolis (рис. 3: 3 - Golfo della Prevesa), а освен това се е появило още едно населено място – античната Амбрация / Ambracia, която през средновековието е била известна и като Арта (рис. 4: 4 - Golfo della Prevesa). Буквите на добавките са по-бледи – вероятно са правени с мастило, което избладнява по-бързо.

Аз мисля, че някой е ксерокопирал картата и е нанесъл т.нар. добавки с молив върху ксерокопието.

От самата Френска национална библиотека ли получихте изображението? Бих рискувал да се обзаложа, че на техния екземпляр от атласа с картата няма такива добавки.

[Й. Табов]

Аз мисля, че някой е ксерокопирал картата и е нанесъл т.нар. добавки с молив върху ксерокопието.

От самата Френска национална библиотека ли получихте изображението? Бих рискувал да се обзаложа, че на техния екземпляр от атласа с картата няма такива добавки.

Добавките са на картата на БНФ. Проверете:

http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b5962288z.r=Coronelli%2C+Vincenzo+Maria.langFR

Карта № 2: Hellas seu Graecia Universa с автор J. Laurenbergio

(Lauremberg, Johannes Wilhelm, 1590-1658).

Този екземпляр е издаден от Янсониус през 1650 г.

Това е историческа карта – на антична Елада.

Фрагментът Hellas1 включва северния бряг на Залива Арта. На него е изобразен град Velichi. Ясно е, че за автора (J. Laurenbergio) това е античен град, и наименованието му е антично. Липсата на град Никопол подсказва, че картата се отнася за време, предхождащо основаването на Никопол. Липсва и град Амбрация/Арта.

Същата карта с почти същото название - ΕΛΛΑΣ, seu Graecia universa е издадена и през 1698 г. от Н. Висшер (N. Visscher). Фрагментът Еllas1 също включва северния бряг на Залива Арта с град Velichi.

Карта № 3 е картата Epirus vulgó Albania със същия автор I. Laurenbergio. Датата на първото й отпечатване е неизвестна – това е станало през първата половина на ХVІІ в., защото през 1650 г. и след това има други издания с малко по-различни заглавия.

Това е също историческа карта – на античен Епир. Според автора град Никопол е различен от Velichi и се е намирал на мястото на днешния Превеза (фрагменти Epirus 1, Epirus 2 от 1650 г. и Epirus 3 от 1721 г.). Освен него на картата присъства и град с названието Prevexa, северно от Никопол; може да се предположи, че според автора на това място е имало град с такова название, вероятно това название е вариант на Превеза.

На тази карта вече виждаме и град Амбрация с пояснението, че това сега е Арта. Виждаме и град Бондициум с подобно обяснение – че това сега е град Водица. Имената Бондициум и Водица очевидно имат връзка помежду си … и от тази връзка следват определени изводи.

Детайлите от представените фрагменти от картата Epirus vulgó Albania се повтарят и на още една карта - Achaiae Descriptio, издавана от Ковенс и Мортие в Париж през периода 1721-1778 г.

Всичко това бележи една устойчива традиция поне от началото на ХVІІ до края на ХVІІІ в., според която Velichi е антично название на античен град, по-стар от Никопол.

Този обзор води към въпроса: ако Никопол е на мястото на днешния Превеза, то какво е „Старият Превеза”, т.е. чии са развалините на това място (според съвременната версия на археолозите - на античния Никопол) – не са ли на град Velichi / Велич? Има ли пълно описание на намерените при разкопките там монети, по които да съдим за монетната циркулация, а значи и за „градския живот” там ?

Ама защо тогава църковният глава не резидира в столицата, а в покрайнините? Е, този въпрос е излишен - където пожелае, там резидира.

И Антиохия, и Александрия са влизали в Източната Римска империя. Ще питате ли защо техните патриарси (главите на църквите им) не са резидирали в Цариград? В Загора (Мизия) през определени периоди си е имало патриарх.

Така и Велич: това си е отделна църква, в определени моменти (започвайки от Юстиниан) тя има много висок ранг ...

[T.Jonchev]

Добавките са на картата на БНФ. Проверете:

http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b5962288z.r=Coronelli%2C+Vincenzo+Maria.langFR

Губя баса, признавам.

Значи някой е драскал с молив върху самото издание – по същия начин, както е драскано върху приложения от вас фрагмент Epirus 1. Нима не виждате, че това е молив, проф.Табов? И че в думата Ambracia "а" не е никак латинско. Огледайте картата и ще се убедите, че друго такова "а" на нея няма.

Това е също историческа карта – на античен Епир. Според автора град Никопол е различен от Velichi и се е намирал на мястото на днешния Превеза (фрагменти Epirus 1, Epirus 2 от 1650 г. и Epirus 3 от 1721 г.). Освен него на картата присъства и град с названието Prevexa, северно от Никопол; може да се предположи, че според автора на това място е имало град с такова название, вероятно това название е вариант на Превеза.

Не само според Laurenbergio – според всички автори Никополис е съвсем различен град с добре известно разположение. И, както виждате, се намира точно там, където ви казах от самото начало – на западния бряг на залива, а не на северния, където на тези карти е обозначен Velichi.

Не съм обаче съгласен със заключението ви, че „се е намирал на мястото на днешния Превеза”. Такова нещо авторът на картата не е смятал – защото съвременният град Превеза е разположен на самото чело на полуострова, който затваря от север залива (ако имате съмнения, погледнете съвременната карта на Гърция), а Nicopolis Laurenbergio е позиционирал по-северно от това място.

Дали Velichi има нещо общо с Превеза (стария или новия)? Е, очевидно според тези картографи - не. Както става ясно от фрагментите, които сте качили, Velichi не е нито Никополис, нито Превеза, нито пък Prevexa. В полза на изчерпателността необходимо е да се отбележи, че въпросът стои по този начин според коментираните картографи. В картите им има обаче толкова очебийни грешки, че аз не бих се отнасял с голямо доверие към тях.

Всичко това бележи една устойчива традиция поне от началото на ХVІІ до края на ХVІІІ в., според която Velichi е антично название на античен град, по-стар от Никопол.

Не бих казал – това по-скоро показва как картографите заимстват един от друг – включително и грешките. На същата карта, на която е пропуснат Никополис присъства например Torone, което през I век пр.Хр. е просто едно споменато у Плутарх селце. И какъв извод да направим? Че то е по-старо от Амбракия например?

А ако знаменитото Velichi е античен град – при това по-стар от Никополис и толкова значим, колкото казвате – защо не се споменава в античните писмени извори? Може ли въобще да бъде посочен античен текст, в който това име присъства?

Този обзор води към въпроса: ако Никопол е на мястото на днешния Превеза, то какво е „Старият Превеза”, т.е. чии са развалините на това място (според съвременната версия на археолозите - на античния Никопол) – не са ли на град Velichi / Велич?

Не, не са, защото:

1.Никополис не е бил на мястото на съвременния Превеза, а до стария;

2.Дори на картите, които привеждате и които очевидно приемате за много надеждни източници, Никополис, Превеза и Велич са на различни места.

Има ли пълно описание на намерените при разкопките там монети, по които да съдим за монетната циркулация, а значи и за „градския живот” там ?

Всичко си има – включително надписи с името на града, както и местата, на които Октавиан е заковал прорите на Антониевите кораби, та дори и няколко от самите прори.

Име Велич обаче няма.

И Антиохия, и Александрия са влизали в Източната Римска империя. Ще питате ли защо техните патриарси (главите на църквите им) не са резидирали в Цариград?

Не, защото това са патриаршии, данните за които в писмените извори са преизобилни. Всъщност след арабското завоевание въпросните патриарси много често резидират в Константинопол – това е обаче друга тема, така че няма да питам за тях. Но продължавам да питам за Велич – в епархийските списъци на същите тези патриаршии, както и на Римската църква липсва не само подобна митрополия, но и епископия. Възможно ли е това, ако този град е толкова древен и значим?

Между другото, след като становището ви вече еволюира и сега не търсите Велич в Никополис, на какво ще се опира оттук нататък твърдението, че Велич бил митрополитски (архиепископски) център?

[boilad]

Господин Табов е специалист по всичко, все ще измисли нещо. Знаем за завидните му познания по нумизматика, палеография, лингвистика, кодикология и много други, за познаването на изворите да не говорим!

[Й. Табов]

Нима не виждате, че това е молив, проф.Табов? И че в думата Ambracia "а" не е никак латинско. Огледайте картата и ще се убедите, че друго такова "а" на нея няма.

Старите карти са печатани с клише (матрици), изработвани от гравьори. С едно клише са печатали средно около 700-800 отпечатъка, докато то стане негодно. Буквите по клишето не са стандартни; тяхната форма зависи и от точността на ръката на гравьора. Възможно е на последните печатани карти някои букви да не са се виждали ... или да има правописна (и печатна) грешка ... Може вашето наблюдение да е вярно - не виждам (засега) в него нищо съществено.

А ако знаменитото Velichi е античен град – при това по-стар от Никополис и толкова значим, колкото казвате – защо не се споменава в античните писмени извори? Може ли въобще да бъде посочен античен текст, в който това име присъства?

Не се споменава? Това е направено много просто: ако се споменава, априори е интерполация и се маха. Или се премахва самият ръкопис. Но през 16-17 в. такива ръкописи е имало, и много хора са вярвали на написаното в тях. Например Прибоевич за автохтонността на "славяните" цитира извори - по неговото време ги е имало ...

Всъщност помните ли писаното от Иречек, че (цитирам по памет) "през средните векове славяните често са били считани за местно население на Балканите, но това е грешка, произлязла от незнание на историята...". Не мислете, че тогава хората са били глупави - чели са и са цитирали извори.

Впрочем, не е зле да се добави, че Атласът на Меркатор например е в "Индекса" на забранените книги.

Но продължавам да питам за Велич – в епархийските списъци на същите тези патриаршии, както и на Римската църква липсва не само подобна митрополия, но и епископия. Възможно ли е това, ако този град е толкова древен и значим?

Между другото, след като становището ви вече еволюира и сега не търсите Велич в Никополис, на какво ще се опира оттук нататък твърдението, че Велич бил митрополитски (архиепископски) център?

В споменатите от вас списъци има ли митрополитски центрове например на катарите?

Някъде в документи на Цариградската патриаршия има ли нещо споменато за св. Кирил и Методий, за Седмочисленици?

Някога вероятно е имало - преди време, но сега е старателно унищожено.

Затова - всички стари ръкописи, надписи, документи - на масата! Не само обявените за "извори" - всички!

А че Величка митрополия е имало - това е официално признато, даже "се търси" къде е бил Велич. Щом е имало Велички митрополит ...

Все още считам, че най-вероятно Велич и Никопол са били на едно и също място (с разстояние евентуално 5-10 км). Може би старият и новият град ...

Приказките как картографите са преписвали векове наред един от друг грешна информация (грешки е имало и са били поправяни) са за домашна употреба (балканска) ...

Ето например кои извори са посочени за картата "Романиа..." от Театъра на Ортелиус в описанието към нея (съпровожда я в атласа:

Cartographica Neerlandica Bibliographical Sources for Ortelius Map No. 159

Title: ROMA:|NIAE, | "(quæ olim Thracia dicta)" | VICINORVMQ[uE] REGIO:|NVM, VTI BVLGARIAE, | WALACHIAE, SYRFI:|AE, ETC. DESCRIPTIO. | "Auctore Iacobo Castaldo | Cum priuilegio decennali" | M.D.XXXIIII. [Depiction of Rumania (which was once called Tracia) and its surrounding regions, such as Bulgaria, Walachia, Syrfia etc. by Iacob Castaldi with a privilege for ten years 1584].

Bibliographical sources mentioned in this text:

Bellonius : Observations 159.8

Busbequius, Busbechius 159.2, 159.5

Catullus 159.8

Chytræus, David : Chronicle of Saxony 159.6

Gastaldi is mentioned in the cartouche of this map as its maker, Ort159

Gyllius, Petrus : On Constantinople 159.8

Lazius, Wolfgang : Commentaries on Greece 159.8

Livius : Bk.1 Decades 159.8

Mela, Pomponius 159.8

Nardus 159.5

Pigafetta, Marcus Antonius : Thracia (in Italian)

Plinius 159.8

Postellus 159.5

Ptolemæus 159.3, 159.7, 159.8

Sophianus 159.5

Strabo 159.7, 159.8

Tibullus 159.8

Редактирано Януари 18, 2015 от Й. Табов

[T.Jonchev]

Старите карти са печатани с клише (матрици), изработвани от гравьори. С едно клише са печатали средно около 700-800 отпечатъка, докато то стане негодно. Буквите по клишето не са стандартни; тяхната форма зависи и от точността на ръката на гравьора. Възможно е на последните печатани карти някои букви да не са се виждали ... или да има правописна (и печатна) грешка ... Може вашето наблюдение да е вярно - не виждам (засега) в него нищо съществено.

Ами точно това се опитвам да обясня – картата на Коронели не е рисувана на ръка в атласа, а е отпечатана с гравьорска матрица и отпечатъците й във всичките екземпляри на този атлас (вкл. екземпляра във Френската национална библиотека) са съвършено еднакви. Картата съдържа само такива пропуски и грешки, каквито са направени върху самата матрица. А пък атласите през тази епоха не са издавани в масови тиражи от стотици бройки – затова и библиотеките най-често притежават по един екземпляр. Така че на парижкия екземпляр няма как да се виждат букви, които не се виждат на друг екземпляр поради избледняване – освен ако някой не ги допише впоследствие върху самия вече отпечатан лист. Т.е. в матрицата на тази карта “Nicopolis” и “Ambracia” са липсвали. Дописани са незнайно кога, незнайно от кого и по каква причина – различната ортография веднага бие на очи. През XVII – XVIII век буквите не се изписват по такъв начин.

А съществените според мен неща в това наблюдение са няколко:

1.Коронели въобще не е идентифицирал нито Nicopolis, нито Velichi с кое да е селище на тази карта;

2.Коронели акуратно е представил на картата си и Стария, и Новия Превеза – там, където е смятал, че се намират;

3.По отношение на местоположението на Новия Превеза Коронели е съвършено точен – този град и днес си е на същото място; според мен е точен и за Стария (макар че в неговата карта бреговият профил на залива в тази му част е погрешно ситуиран);

4.Липсата на град с име “Velichi” на тази карта показва, че:

а) или Коронели не е имал представа, че съществува такъв град;

б) или че Velichi в 1591г. вече не е съществувал;

в) или че е бил толкова незначителен, че Коронели не е сметнал за нужно д го отбелязва.

Не се споменава? Това е направено много просто: ако се споменава, априори е интерполация и се маха. Или се премахва самият ръкопис.

Значи не може. Така си и мислех.

Все пак - ако настоявате за обратното - бихте ли дали един конкретен пример на античен източник, споменаващ Велич или само ви се иска да има или да е имало такъв?

В споменатите от вас списъци има ли митрополитски центрове например на катарите?

Не. Нито на будистите. И причината е, че нито едните, нито другите имат митрополии и епископии. Не го ли знаете или просто се правите, че не го знаете?

Някога вероятно е имало - преди време, но сега е старателно унищожено.

О, този параноичен и гибелен световен антибългарски заговор! В него със сигурност участват и огромен брой западноевропейски картографи – тези, на чиито карти липсва Велич.

А че Величка митрополия е имало - това е официално признато, даже "се търси" къде е бил Велич. Щом е имало Велички митрополит ...

Признато официално – от кого, кога и къде?

Величка митрополия имало, понеже Климент бил митрополит. А Климент бил митрополит, защото имало Величка митрополия.

Моля ви да ми спестите подобни „доказателствени” методи.

Приказките как картографите са преписвали векове наред един от друг грешна информация (грешки е имало и са били поправяни) са за домашна употреба (балканска) ...

Вие твърдите така, защото в момента това ви е удобно. Но дали ще останете на същата позиция, ако ви приведа карти на двадесетина картографи, на които присъстват дори села около Амбракийския залив, но липсва Велич?

Колкото до това дали ренесансовите картографи заимстват един от друг, включително и грешките: това лесно може да се види. Вземете 3-4 карти, правени една след друга от различни автори в протежение на няколко десетилетия, сравнете ги една с друга, а после ги съпоставете със съвременна сателитна карта. Резултатът е незабавен и неопровержим.

Ето например кои извори са посочени за картата "Романиа..." от Театъра на Ортелиус в описанието към нея (съпровожда я в атласа:

Cartographica Neerlandica Bibliographical Sources for Ortelius Map No. 159

Title: ROMA:|NIAE, | "(quæ olim Thracia dicta)" | VICINORVMQ[uE] REGIO:|NVM, VTI BVLGARIAE, | WALACHIAE, SYRFI:|AE, ETC. DESCRIPTIO. | "Auctore Iacobo Castaldo | *** priuilegio decennali" | M.D.XXXIIII. [Depiction of Rumania (which was once called Tracia) and its surrounding regions, such as Bulgaria, Walachia, Syrfia etc. by Iacob Castaldi with a privilege for ten years 1584].

Bibliographical sources mentioned in this text:

Bellonius : Observations 159.8

Busbequius, Busbechius 159.2, 159.5

Catullus 159.8

Chytræus, David : Chronicle of Saxony 159.6

Gastaldi is mentioned in the cartouche of this map as its maker, Ort159

Gyllius, Petrus : On Constantinople 159.8

Lazius, Wolfgang : Commentaries on Greece 159.8

Livius : Bk.1 Decades 159.8

Mela, Pomponius 159.8

Nardus 159.5

Pigafetta, Marcus Antonius : Thracia (in Italian)

Plinius 159.8

Postellus 159.5

Ptolemæus 159.3, 159.7, 159.8

Sophianus 159.5

Strabo 159.7, 159.8

Tibullus 159.8

Много хубаво. Точно така се прави. Сега остава да ни посочите и античния автор, който споменава Велич.

Редактирано Януари 18, 2015 от T.Jonchev

[Й. Табов]

А пък атласите през тази епоха не са издавани в масови тиражи от стотици бройки – затова и библиотеките най-често притежават по един екземпляр.

Така че на парижкия екземпляр няма как да се виждат букви, които не се виждат на друг екземпляр поради избледняване – освен ако някой не ги допише впоследствие върху самия вече отпечатан лист. Т.е. в матрицата на тази карта “Nicopolis” и “Ambracia” са липсвали. Дописани са незнайно кога, незнайно от кого и по каква причина – различната ортография веднага бие на очи. През XVII – XVIII век буквите не се изписват по такъв начин.

А съществените според мен неща в това наблюдение са няколко:

1.Коронели въобще не е идентифицирал нито Nicopolis, нито Velichi с кое да е селище на тази карта;

2.Коронели акуратно е представил на картата си и Стария, и Новия Превеза – там, където е смятал, че се намират;

3.По отношение на местоположението на Новия Превеза Коронели е съвършено точен – този град и днес си е на същото място; според мен е точен и за Стария (макар че в неговата карта бреговият профил на залива в тази му част е погрешно ситуиран);

4.Липсата на град с име “Velichi” на тази карта показва, че:

а) или Коронели не е имал представа, че съществува такъв град;

б) или че Velichi в 1591г. вече не е съществувал;

в) или че е бил толкова незначителен, че Коронели не е сметнал за нужно д го отбелязва.

Ами да видим например колко броя от Театъра на Ортелиус са били отпечатани:

Totals

1. No. Of copies Printed (est)

2. No. of copies Extant in lib. (proved)

3. No. Of copies in Circulation 1980-85 (proved)

4. No. of copies extant, Priv. (Est.)

5. No. of copies extant, (proved + estimated)

6. No. of copies as % of no. of copies printed

Regular atlases

1. 7300

2. 368

3. 74

4. 511

5. 879

6. .0%

И така, общо 7300 броя, от тях сега в библиотеки има 368 ... и т.н.

(За съжаление таблицата не излезе както трябва)

Сега да видим отделните карти (за 8 карти от атласа):

1

2

3

Koeman reference

Period of use

No. of copies printed (estimate)

40. Graeciae

1570L–1612S

7300

41. Schlavon. Croat. Car.

1570L–1612S

7225

42. Hungariae

1570L–1612S

7300

43. Transsylvania

1570L–1612S

7300

44. Poloniae

1570L–1612S

7300

45. Septentrion. R.

1570L–1612S

7300

46. Russiae

1570L–1612S

7300

47.Tartariae

1570L–1612S

7300

Много от тях са печатани в тираж над 7000 ... а това означава по десетина матрици.

В точка 4 е пропусната най-важната възможност: например да е означен град Пловдив, а да липсва Филипополис (или Филибе, ако предпочитате). Но в края на ХVІІ в. е възможно да не е имало нито Никопол, нито Велич ...

Редактирано Януари 18, 2015 от Й. Табов

[Й. Табов]

О, този параноичен и гибелен световен антибългарски заговор! В него със сигурност участват и огромен брой западноевропейски картографи – тези, на чиито карти липсва Велич.

Първо, не е параноичен, а е реален. И второ, не е антибългарски, а антиеретичен. Знаете ли колко са били Индексите на забранените книги? В колко православни Кормчии пише против еретиците? Даже споменаването на имена и съчинения на еретици е било забранено. Нали затова е било забранено "Царството на славяните"?

Няколко ордена - един от тях е на доминиканците (домини канес - божи хрътки) специално са търсели и унищожавали забранените книги.

[Last roman]

Табов, моля Ви да не развивате конспиративни теории, ако не искате темата Ви пак да се озове в най-подходящия за нея раздел.