Някои особености на византийското скифатно монетосечене

[vvarbanov]

Ядрото на скифатната монета е с дебелина 1-2мм. и за това релефът на изображението е много нисък(до 1мм.).За да се получи отпечатък, трябва плоскостите на двете матрици да прилепват добре една към друга.Ако матриците са криви дори 1 мм. то не може да се получи отпечатък там където има луфт.Невъзможно е матриците да са имали скифатната форма на византийските монети, защото би трябвало да съвпадат идеално една към друга за да се получи отпечатък.Това от една страна е трудно за изработка, а от друга вдлъбната матрица ще започне бързо да се отваря и деформира като по тоя начин няма да се получава качествен отпечатък.За да се отсекат скифати, матриците трябва да са прави.Само така на практика може да се получи качествен отпечатък на аверса и реверса на монетата.Скифатната форма се постига като в дървено трупче се направи вдлъбнатина.След това правата монета се поставя над дупката ,върху нея се слага дървена дръжка със заоблен край и се нанася удар с чук.Центърът на правата монета хлътва в дупката и тя добива скифатна форма.Инструменти за придаване скифатна форма на монетите след отсичането им. За щастие не всички монети са огъвани със споменатите дървени инструменти.Върху някои скифати личат следите оставени от железни инструменти.При тях във вдлъбнатия аверс се виждат смачкани части от релефа получени от съприкосновение с метал.Тия следи са от придаване скифатна форма, те не са от нормално износване, във вдлъбнатината монетата трудно се изтрива , а и съседния релеф е свеж.Тази технология има обаче някои минуси.Понеже ядрата на скифатите са тънки те не могат както при по дебелите гръцки и римски монети да предпазят матриците от изкривяване.Колкото и да се старае работника не удря матрицата вертикално точно отгоре.Ръката на оператора описва дъга и нанася под ъгъл удар с чука.По тоя начин се натоварва повече близката до ръката с чука половина от матрицата.Понеже матриците винаги са ориентирани по един и същ начин ,половинките на всяка от тях се запазва, а другата половина се деформира.Ако не се спазва ориентацията ,то и двете матрици ще се деформират в края ,а в центъра ще останат изпъкнали.Така много скоро те ще трябва да се бракуват.Ако се спазва положението на матриците една към друга винаги едно и също ще се деформират само половинките им и те ще могат да продължат да секат монети с два удара.Като с първия удар се отпечатва половината монета, след това матрицата се накланя и се прави отпечатък на другата половина.След първия удар обаче двете матрици и ядрото се разместват.При нагласянето им често се получава застъпване или разминаване на релефа на двете половини на монетата.Многобройни са монетите с тия дефекти.Най често се застъпва реверса, а се разминава или накланят двете половини на аверса.Отсичане на монета с два удара. Деформациите на матриците са преувеличени.

[Last roman]

сериозен прблем си захванал толкова рано сутриинта. Отеква лек ек

[vvarbanov]

С този проблем са се занимавали изследователите Alberto Trivero Rivera, Simon Bendall и един руснак с ник Byzantofil. http://theatron.byzantion.ru/topic.php?forum=14&topic=111 Всички те смятат че матриците са имали скифатна форма.Имам предимството че съм виждал как се секат фалшиви скифати (вместо експеримент) по описания от мен начин.

[Last roman]

хубава тема. По възстановките и ние сечеме реплики на монети.

[Aspandiat]

Малък ОТ.

Номизмата (солидът) е сечена по номинал 4,55 гр злато. Само че всички номизми, които съм виждал на снимки, са разкривени. Хайде, една част се е изтъркала от употреба или по други причини. Та въпросът ми е дали е имало наистина техническа възможност да се секат монети с номинал 4,55 гр. или той е бил теоритичен и винаги е имало колебания в теглото.

[monte christo]

Да вкарам един оксиморон - практически тази възможност е теоретична Обикновено скифатните хистаменони са около 4.48 - 4.50 g.

[T.Jonchev]

Не разбирам обаче какъв е смисълът да се придава вторично скифатна форма на една вече отсечена монета.

[vvarbanov]

Не разбирам обаче какъв е смисълът да се придава вторично скифатна форма на една вече отсечена монета.

Има предположения че тази форма е доста по механично устойчива.Иначе скифатите са тънки със сравнително голям диаметър и са от мек метал.Като нищо има вероятност да се сгънат в джоба на византиеца.

Златните монети много често са ги обрязвали, срещат се някои такива със сигли, които може би показват новото намалено тегло на монетата.Рязали са много та чак са ги кълцали на дребно и медните скифати.

[T.Jonchev]

Да, знам. Имах предвид, че ако монетата първо се отсече, а едва след това се огъва, за да придобие скифатна форма - това усложнява и вероятно оскъпява технологичния процес на производството й. От какъв зор?

Едно време се учеше, че тази форма се получава естествено при удара на матрицата поради това, че ядрото е твърде тънко.

[vvarbanov]

С времето хипотезата за придаването скифатна форма на монетите се обогати и придоби завършен вид.

 

 Ядрото на скифатната монета е с дебелина около 1мм. и за това релефът на изображението е много нисък(под 1мм.).Според г-н D. Alberto Trivero Rivera (Antvwala) печатите са имали скифатна форма.За да се получи обаче отпечатък, трябва плоскостите на двете матрици да прилепват идеално една към друга.Ако матриците са криви дори по малко от 1 мм. то не може да се получи отпечатък там където има луфт. Невъзможно е матриците да са имали скифатната форма на византийските монети, защото би трябвало да съвпадат идеално една към друга за да се получи отпечатък.Те не може да са просто заоблени, а трябва да са точни сектори от две съвпадащи се идеални сфери. За да могат и при разместване в различни позиции да прилепнат.Това от една страна е много трудно за изработка, а от друга вдлъбната матрица ще започне да се отваря и деформира като по тоя начин няма да се получава качествен отпечатък.

  Моята версия предполага продължаване на традиционната направа на матриците.  Новото е огъването на готовите монети в което няма нищо сложно.  Това е просто за изпълнение.Тази хипотеза обяснява следата от смачкани релефни изображения. Тези изображения  трудно могат да се изтрият във вдлъбнатата страна на монетата. Това са следите от удар, който придава вдлъбната форма на монетите, след като са отсечени с равна традиционна матрица.

• 

 

 

 За да се отсекат скифати, по лесно е матриците да се направят прави.Така на практика може да се получи качествен отпечатък на аверса и реверса на монетата.Скифатната форма се постига след отсичането.Необходимо е да се направи вдлъбнатина в парче   метал.Няма нужда заоблената форма на чука да съвпада точно с тази на дупката,просто вдлъбнатината трябва да е малко по голяма за да влиза чукът.След това готовата монета се поставя над дупката и се нанася удар със заоблен чук. .Центърът на правата монета хлътва в дупката и тя добива скифатна форма.Направих експеримент  по описания начин и придадох скифатна форма на 12 медни ядра на монети. Върху много монети личат следите оставени от железните инструменти при придаването на скифатна форма.. Във вдлъбнатия аверс се виждат смачкани части от релефа получени от съприкосновение с метал.Тия следи са от придаване скифатна форма, те не са от нормално износване, във вдлъбнатината монетата трудно се изтрива .Снимки на монети с такива следи се срещат често на аукционите.  .Инструменти за придаване скифатна форма на монетите след отсичането им.

  Когато вдлъбнатината в която се огъва монетата е плитка, чукът стига дъното и релефът на аверса и реверса на монетата се смачква частично.Когато дупката е по дълбока чукът не стига дъното и образите се запазват .

  

  

 

 Предполагам, че монетите са направени по тънки за да станат с по голям диаметър и така да изглеждат по желани.Скифатната форма придава здравина и обемност, като по този начин монетата добива привлекателен, масивен вид с по малко метал.  На много екземпляри се вижда че ядрото в периферията има следи от удари с чук.По този начин металът се изтегля , увеличава се диаметърът и монетата изглежда по голяма. Предполагам, че ядрата на монетите са отливани и след това ковани до около 1 мм. дебелина.За да се увеличи диаметъра периферията допълнително е изтеглена по тънка. По такъв начин средата на ядрото остава по дебела за да може да се получи качествен отпечатък.    

  Така зоната край гурта  става по тънка, но средата на ядрото трябва  да остане по дебело заради  височината на релефа, който трябва да се отпечата там..Трябва да има достатъчно метал за напълване на матрицата и получаването на добър отпечатък. В стремежа да се изтегли и направи ядрото по голямо, тази зона често има по малък диаметър и зрънчестия кръг заедно с част от изображението остава извън нея, като по този начин не може да се отпечата изцяло.Това налага отсичането на монетата да стане с два удара. Работникът леко  наклоня горната матрица първия път в дясно да нанесе удар и след това в ляво за да се получи по пълен отпечатък. 

 Така с първия удар се отпечатва половината монета, след това се прави отпечатък на другата половина.След първия удар обаче двете матрици и ядрото често се разместват.При нагласянето им често се получава застъпване или разминаване на релефа на двете половини на монетата.Многобройни са монетите с тия дефекти. Най често се застъпва реверса, а се разминава или накланят двете половини на аверса. 

 

Когато отверстието е плитко чукът достига дъното му и релефът на монетата от двете страни се смачква.  Монета на Андроник II Палеолог Михаил IX

 

 

 

Когато отворът е дълбок, чукът не може да достигне дъното и релефът се съхранява.  Монета Михаил VII  

В този случай може да остане неголямо равно плато извън окръжноста ограничаваща изображението на монетата.  

 Направих няколко опита да огъна монетите по описания по горе начин. Изображенията останаха свежи без следи от смачкване.

 

 Инструментите които използвах при огъването на монетите.

 Тази технология е използвана успешно при направата на реплики на скифатни монети.

 

[ssman]

ето една сякъна коруба на Иван Асен 2 от майстор Гроздан